(Откриване на учебната година в Школата „Път на Мъдростта“)
Присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие е една воля на Мировата даденост!
Някаква особена радост изживявам, когато видя волята на Децата на Деня, когато видя потребата на хората заради самата будност в идеята да са различни; потребата да съществуват вън от всекидневието, макар и да е един миг. Много особена радост изпитвам от това, което мога да нарека вътрешна изповед. Наистина е вътрешна изповед човек да позволи един миг в своето всекидневие да е вън от себе си, да е потребен на нещо, за което Мировата необходимост го извиква; да е изпълнил дори една малка част от волята на своя Сътворител, който му каза: Слез долу и обработвай това, от което съм те направил! Когато отивам на срещи (а те са повече от хиляди вече) и когато видя присъствието на това, което наричаме приятели, това, което наричам Деца на Деня, наистина изпитвам някаква изключителна радост. И може би точно от това, че изпитвам такава радост се е родила и идеята за радостта като усмивка на Мъдростта.
Голяма радост е и това човекът дори един миг в своето битие да си позволи да чуе една своя вътрешна изповед, да се „посели“ в него някой, който му казва нещо, което е по-изключително, да вдигне глава от възглавницата и да рече: „Благодаря ти, Господи, че ми прати едно откровение!“ Защото откровението съхранява тайните на възкресението и възкресението носи тайните на откровението – една малка знайност, с която човекът се освобождава от земното притегляне. А идеята е на Земята да направим царството Божие. Много е лесно на онзи, който вярва в едно битие само: „Ще отида в царството Небесно“, или както мохамеданската религия им дава фонтани, пилаф и вино (защото на земята им е забранено да пият вино). Не! Голямата тайна е вътрешната изповед! И това е част от темата, която е поставена, защото присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие е една воля на Мировата даденост. Присъствието на Мъдростта е подсказано още с Посланието за астрономическата и духовна, и реална година, в което рекох: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението! В тази тайна на Посланието се крие всичко, каквото светът ни е оставил. Едва ли е възможно да бъде намерена друга такава фраза, че да може да събере всичко това, което йерархията на Духовните вълни изгражда в битието на човека! Тогава ясно е, че формулата на Мъдростта, с която искаме нейното право на присъствие, е една голяма идея за история. Ние сме приели в условност, че това, което вършим, е отбелязаното поле както в страниците на историческото ни съществуване и история, така и в страниците на вътрешния ни свят. Но знаете, че изведохме какво: бъдещият олтар на човечеството няма да е олтарът на храма в Иерусалим, където 300 000 животни се поднасят, нито олтарът християнски, за който отиваш да купиш едно агне... Не. Бъдещият олтар на човечеството в храма на Мъдростта ще бъде Книгата на Живота. И какво казах за Книгата на Живота? Тя е съзнанието на Бога! Ако можем да направим съзнанието на Бога за олтар, тогава естествено е, че ние сами за себе си извеждаме и идваме до това, да направим едно човечество божествено. И тогава изразът, че човекът е един бог в развитие е една реалност, както и че Мъдростта в живота ни е една от най-големите тайни на вътрешната ни изповедност.
- Присъствието на Мъдростта в личното битие е вътрешната изповед!
Защото този олтар, пред който правим изповеданието, е съзнанието на Бога – Книгата на Живота. Но всеки трябва да отгърне и да види – освен това, което е писал Бог, и той какво е написал.
Знаете каква е голямата идея, за да направим човека един бъдещ бог; какво трябва да знае? Трябва да знае какво иска Бог от него. Как ще го научите? Като отворите тази Книга. Там ще намерите какво иска Бог от вас. Второто е какво чака човечеството. То чака Децата на Деня. Това наименование дадох на хората, които ще носят и прилагат Мъдростта – тази велика тайна на историята. Идея за история, която трябва да направи един духовен път, който може да създаде свещени личности. Пак ще кажа, че човекът е свещен, не институциите; но само човек, който е свещен, може да направи институцията свещена. Тогава какво чака човечеството? Една свещена институция, която трябва да се направи от свещени личности. И третото нещо, което трябва да знаем, за да може това велико Послание да стане реалност, това е какво ни е позволила Съдбата. Ето съчетанието на историческа даденост, на потреба, и тогава идва формулата – предназначението на личността. Тя не може да отбегне валенциите на Съдбата. Тогава се прави Богослужение, не работа! Бог прати човека да работи, ние говорим, че той трябва вече да прави Богослужение.
Така, една от най-големите тайни за това, което предстои на Децата на Деня в идната учебна година на Обществото Път на Мъдростта, е именно в надслов на цялото свое служение да сложат тази първа даденост от Посланието: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението! Вие знаете какво казах за възкресението – то не е само в това, че съхранява тайните на откровението, но и откровението го съхранява като бъдеща идея. Защото откровението чертае новите пътища, а възкресението го потвърждава в промяна на съзнанието в идеята на ценностите по отношение моралните таблици. Но възкресението е в това, че материята е одухотворена. И тогава когато можете да възкръсвате, обезсмисляте и зломисленика, и злосторника. Не може да ви убие злосторникът, защото вие възкръсвате. Вие обезоръжавате злосторника в идеята на това да бъде лош. И тогава чак тайната на списанието: Няма зло, има нееволюирало добро, ще бъде разбрана от хората. Те наистина могат да не са съгласни с идеята „зло“, но не могат да разберат защо.
Бъдещата власт на възкресението е свобода от злосторство и зломислие. А когато сте свободни от злосторство и зломислие, Учението Път на Мъдростта ви дава и будността, и прозрението, и третото око. Тогава ще виждате и никой не може да ви краде, а още по-малко някой да ви лъже. Защото се носи възможност да събудите окото си, а тогава, когато се знае, че човекът вижда всичко, как ще се лъже и как ще се краде?! Човекът е смутен в идеята си, че е божество, защото досега не са му го позволявали. И затуй в юдаизма стои, че нямаш право да кажеш дори името на Бога – а ти си бог в развитие! И мощта на Христос е точно това: Аз и Отец сме едно!
Много евтино е сега, когато някой каже: „Ама Иисус е бил Бог!“ Да, Бог е вече за нас, но когато е проповядвал Учението Си, Той е бил синът на Мария, на дърводелеца, имал е братя и сестри, срещал се е с винопийците и пр. Но Иисус чува един глас: Това е Моят възлюбен, над Когото е Моето благоволение! Щом може един човек да има благоволението (а то е вътрешната будност), има Мъдростта, която води битка със света на разума.
Човечеството още не е извървяло битката си за разум. И митологията ни дава, че богинята на разума ражда две деца – едното е мъдростта, другото е бунтовникът, който иска да свали от трон Божеството. Човечеството не е извървяло пътя на битката за разумността, пътя на богинята Метис, а Иисус чува гласа на вътрешната си изповед; като социална даденост Той чува Онова, което казва: Това е Моят възлюбен Син – това е Моят ограничен Бог, защото Той е Човекът, който носи идея за свобода. Виждате колко ясна е фразата ми, че свободният човек е един ограничен Бог, ограниченият Бог е свободен човек! Ограниченият Бог е Този, над Когото е Моето благоволение! Това е ограниченият Бог – свободният човек, който ви носи свобода. И наистина, Христос даде свобода на личността от колективното и расовото съзнание на миналото. Свободният човек е Син Божий, но не е Бог. И седна отдясно на Отца. Културата на прозрението каза – Единосъщие. Голямата тайна, която победи всички векове! Имахме многобожие, имахме двубожие, имаме единобожие, но нямахме Единосъщие.
- Присъствието на Мъдростта в социалното битие е ограниченият Бог, или свободният човек!
И тогава какво остава да видим? Нашето присъствие в планетното развитие. Бихме обидили Бог, ако загубим идеята, че не искаме да бъдем Негови Съсътворители.
- Присъствието на Мъдростта в Мировото битие е Съсътворителят!
Оттук бихме разбрали една от най-великите тайни: ако не искаме да станем богове, защо спираме Бог да еволюира?! Имаме ли това право? Когато спираш собствената си еволюция, пречиш на ограничения Бог да бъде свободен човек!
Така че, когато поставих този въпрос, и сега, когато откривам учебната година, съм безтревожен по отношение пътя на Децата на Деня в това, че те получиха много цялостно знание. Защото голямата тайна, когато започнахте да ходите пътя на Мъдростта като Деца на Деня, беше, че знанието (за което Адам и Ева се пожертваха) е повече от безгрешността. Знаещият е повече от безгрешния. Идеята за грешния е част от еволюционната беда (макар и необходима), но знаещият е свобода от беда. Това трябва да се научи. И тогава би се разбрала вгърнатата енергия на Посланието. Защото Бях, за да Ме няма, няма Ме, защото бях – Възкресението е един пакт между човека бог в развитие и Бог в човешкото развитие! Затова един от Отците ще каже: „Credo, quia absurdum est.“ – „Вярвам го, защото е абсурдно.“ Няма нищо абсурдно! Всичко е толкова реално, само да имате възможността нереалното да хванете. И тогава разбирате, че няма абсурдности – има реалности, до които еволюцията още не е довела човека. Колко абсурдно е изглеждало един Иисус Христос да каже: Аз и Отец сме едно! Виждате, две хиляди години Го изповядаме. Разбира се, хич не се измъчи човечеството да става божествено, защото пък институцията го принизи. Тя го направи инквизиционен обект, тя унижи Бога в него с тенденцията, че човекът е нищо. А този Човек и Бог; този ограничен Бог – Това е Моят Син..., даде всичко! Той изходи Голгота, за да разведе човека в идея за Свобода, а след това една институция Го оверижи. Достоевски затова боледува в идеята за инквизицията: „Господи, моят Иисус е „арестуван“ от инквизиторите, и Му дават по лъжичка идеята за свободата!“ Човечеството страда, както ви казах, още в извоюваната битка на разумността. Тази богиня Метис не е родила Мъдростта, но време е сега да я роди. (И странното е, че Мъдростта се ражда от глава, не от утроба.)
И има нещо друго – коя част от нас ще тръгне да прави Мировата даденост? Дали присъствието на Мъдростта в личното ни битие? Защото това присъствие на Мъдростта в личното е, което създава добродетелите (на които правим поклони). Една култура на трудолюбието какво е? Част от личната възможност. И безспорно, един работи с ръце, друг работи с ум, трети работи със сърце. Но културата на трудолюбието трябва да създаде това, което се нарича добродетел, и тя да стане подчертана необходимост в поведението, а не необходимост да си извадиш прехраната. Когато си изваждаш прехраната, ти не правиш култура на трудолюбието – ти само жънеш заради хляба, а не заради труда, който те прави дисциплиниран и отговорен; който дава преценка, а не само наяждане.
Има и една друга култура – културата на гостолюбието. Двете съчетани правят великата тайна, наречена традиция. И вие ще ги търсите като национални черти, които са вече част от социалното присъствие – част от Мъдростта, или от Любовта, или от Правдата в социалната даденост. И имате характеристика – както на личността, така и на народите. Тогава няма защо да бъдат обиждани известни народи. Проблемът е, че те са лишени от добродетели да бъдат други. Така поведението за свобода от враг е индивидуално присъствие в Мъдростта, както поведението в Правдата е индивидуално присъствие в това да обявиш някого за враг. И тогава, когато идеята „враг“ е колективна даденост, това е ужас, с който племе, народ стават нискостеблени. Както расизмът определя известни народи, на които личността липсва, защото националната даденост ги е лишила от личности. Умението на водещия е да направи от личността, а и от племето или от народа си това, което се казва национална даденост, да даде една драска върху добродетелите. Тук е отговорността на държавника, тук е отговорността на жреца!
Така че, когато искаме да разпределим енергиите на Мъдростта в личното ни присъствие, ние ще трябва наистина много отговорно да потърсим дадеността, да изведем енергия. И затова твърдя, че молитвата не може да бъде 300 реда – да умориш Бог да те слуша. Намери една дума, с която трябва да кажеш така, че дверите на храма да бъдат отворени! Много често си служа с примера: „Сезам, отвори се“ Да знаеш ударението на молитвата, а не да изредиш 80-100 реда, както скоро издадоха един труд на някой си „голям учител“. И кой е този, който ще издържи на 100 реда; защо искаш да създадеш един фалшив ритъм на възпитание на един нисък ум?! Мъченик правиш човека с нещо, което е толкоз обидно, а и така не го възземаш! Дай му една дума, която трябва да повтори днес 10 пъти, вместо 100 реда, от които нищо не разбира и „уморява“ Бог да слуша (а Той и не слуша). Това е лично поведение! Човекът трябва да се научи, както Сократ учел учениците си на добродетели. И тогава, когато го осъждат на смърт, учениците му отиват (съдът му поднася чашата с отровата) и му казват: Сократе, ние сме намерили канал да избягаш, а той им отговаря: Това ли ви научих? Поднесете петел на боговете – да ви събужда, а аз ще изпия чашата с отровата. Това е човекът. Канал за бягане – от кое? От добродетелите, които е внасял; от безправието на съда, който го е осъдил, защото бил развращавал младежта – учел ги, че има любов?! Какво искат – една мъка човешка да убие Бог у него. Няма такава мъка! И той им го показва.
Голямата тайна на личната енергия на Мъдростта е възкресението като планетна идея. Но трябва да я осъществи човекът, не колективът. Христос не взе със Себе Си апостолите да възкръсват с Него. Сам изнесе кръста и Сам влезе в гроба. Този, който иска да се извини с другите, му липсва нещо много индивидуално – липсва му посветеност. Белязаният знае да умира, знае да си направи гроб и знае да възкръсва. Другото е колективно умиране, или хекатомби.
Така че когато искаме да намерим мястото на Мъдростта в личното ни присъствие, ние трябва да сумираме цялата благодат, която Небето е предоставило на човека, за да може тя да стане добродетел, която след това да пренесем в социалната даденост, за да направим национална добродетел. Така както и нашият народ се хвалеше – че бил трудолюбив. Да, това беше вярно – беше трудолюбив, защото всеки поотделно беше много трудолюбив. А за мързеливеца много добре знаеха как да рекат: „Този не може да си купи цървули, а иска гайда!“ Някои казват, че това е оскърбление на изкуството. Не, не е оскърбление на изкуството! Може и с голи крака да свириш на гайда, но когато не можеш да си купиш цървули, недей да искаш гайда, защото поражда съмнение...
Ето това е голямата тайна как да направиш личната си добродетел социална даденост и историческо признание, да я направиш национална добродетел. Така се тръгва към социалния живот. Там, който сега приложи в битие Учението Път на Мъдростта, става Дете на Деня. Децата на Деня е социално присъствие, с което се извършва свобода от онова, което сте имали довчера и с което се носи отговорност за този, на когото се поднася трапезата на Учението на Мъдростта.
За тези Деца на Деня казах, че са една нова теогония. Тази нова теогония е именно в това – вие сте богове в развитие. Ама трябва и да се носи отговорността на боговете?! Не може да се наметнеш с дрехата на държавника, а когато дойде време да управляваш, да бягаш! Отговорността е първият знак на благоволението на Съдбата. Щом не можеш да понесеш волята на Съдбата, макар и да е благоволение в името на страданието на един народ, ти не можеш да приемеш щедростта. Губиш ли отговорността, губиш щедростта!
Така Христос създаде една нова характеристика – характеристика на социалната отговорност, обаче на личността. Прати ги да работят – единия на сутринта, другия на свечеряване и когато дойде време да им плаща, на всекиго даде поравно. И бунтът е налице: Този работи един час, пък аз осем! Да, но защо завижда на щедростта, която има очи за Правда, сърце за Любов и прозрение за Мъдрост? Защото този, който един час е работил, е работил с Мъдростта; онзи, който четири часа е работил, е работил с Любовта; а първият, който е работил осем часа, е работил с Правдата. Така че йерархията на социалните награди трябва да се предостави на прозрението, а не на везните на земната ти правда. Когато някой знае какво да рече, достатъчно е мигът, в който го казва. Да родите идея! Затова цялата тайна аз наричам идея за история, доктрина за път. Тогава за мен човекът става свещен. И този, който иска да разрушава, трябва да е сигурен, че знае как да изгражда.
В света е оставена една голяма идея: няма митология без бог, който разрушава, но в същото време възкресява и ражда. Това е тайната на социалната даденост, на големите енергии, с които ние трябва да оставим това, което се нарича правила на историята. Нека ги оставим тя да си ги занесе. Защото разрушеното, което можете да възкресите и да го обновите, трябва да бъде подчинено на нови закони. Така направи Христос – нови закони: Аз Съм Пътят, Истината и Животът! Това е Този, Който разрушава, да каже с какво възстановява – Аз Съм Възкресение и Живот! Такава дързост може да изрече само Посветеният. И той остави правилата на историята в музеите. Но трябва да можете да направите Път, да кажете Истина и да създадете от Истината Живот.
Така в социалните реалности посветените създават култура. Затова казвам, че културата е обществена, социална, молитва. Тя не е само лична потреба, тя е мисъл, с която първом се води битка за очовечване, след това тя е откровение, с което се води битка за обожествяване. Това е социалната молитва. И тя може да бъде от една дума, може да бъде от един ред, но не си позволявайте да четете молитви от 100 реда! Това е мор – когато не знаеш как да кажеш името на Възвишеното, а се чудиш как да Го обградиш с епитети – че Бог бил мъдър, че Бог бил любвеобилен... И без да знаеш, Го ограничаваш. Идеята за Мъдростта е наистина да направите една свобода.
Така в нашето присъствие в планетата безспорно вие сте съзнание на природата в идеята за нейната цялост – живот и смърт. Тогава какво е смъртта? Свидетелство на живот. Как иначе да познаем тази тайна, наречена смърт, ако не е именно това свидетелство? И Христос го демонстрира с една тънкост на прозрение и една даденост, че Бог в Него е казал: „Възкресни; покажи, че смъртта не е властна!“
Оттук вече ще дойде това, което сътрудничи, както казахме, на Мировото съзнание. Защото личността и обществото могат да се отклонят, но големият урок за грешки или за неусетености ти дава планетното развитие, дава ги т. нар. Anima Mundi – Световната душа. Тя ще нашепне на малката, тя ще каже на социалната формация: „Не там!“ Имате едно отклонение – ще получите един урок. Защото Anima Mundi е първото свидетелство, което Бог остави на човека, и тогава, когато той се отклони, или тогава, когато нещо друго прави, да отиде да види там какво пише. Как нарекохме Книгата на Живота? Съзнанието на Бога. И тогава безспорно ще следват Учения; тогава безспорно ще следват религии; тогава безспорно ще се търси тайната; тогава ще видите що е това Fiat lux. И всичко заради това, което Адам трябва да стане – да стане великият Пуруша, Мировият човек! Затова за мен присъствието на Мъдростта е една жива реалност в идея на преобразяването ни, или това, което в Христовото пътешествие се нарича Преображение. Вие не може да възкръсвате преди да сте направили Преображение!
И така, човекът прави една голяма култура. Някога боговете са давали енергии, за да правят култура – сега човекът е, който трябва енергиите на боговете, които са у него (защото за мен в човека има хиляди богове), да изведе, да ги култивира и да направи това, което наричам воля на културата, с която, безспорно, всеки поотделно си е написал своя азбука, за да я чете.
Вярвам във вашето пътуване към идеята за Свободата чрез Мъдростта; вярвам в това, което наричам тайна на идеята на историята; вярвам в идеята за свобода от традиция! Защото как можете още да гоните зли духове чрез кукери, на които сте сложили зверски физиономии?! „Ами, традиция!“ Като е традиция, спрете я! Какво значи да направиш един животински свят да гони злото!? Това са безумства, с които енергиите на човека се пилеят в безсмислие. Богатеем с какво!? Със звероподобията да гоним злото!? Много пъти съм казал, че Орфей не е укротявал животните вън от себе си – щяха да си го изядат, както вакханките го разкъсаха, укротявал е зверовете си вътре. Научете се на тази лира – лирата на нашите седем тела (затуй има седем струни), научете се там да пеете песента на укротяване, на обезсилване! Дайте енергия на България! Защото тя е бъдещето на света. И точно тук е силата на присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие в личния, социалния и мировия свят. Това е предназначението на Децата на Деня!
Достатъчно ли е това, което някои казват: „Да направим райско човечество!“? Но защо ни е райско човечество, само с Рая ли ще се удовлетворим? Под Рай се разбира мисловното поле. Адам и Ева какво извършиха? Събудиха изкушение да ядат плода на знанието и излязоха от райското си състояние. Защо хората са тръгнали да говорят за райско човечество? Направете Божие човечество! Бог е дал временно присъствие на човека в Рая (и Ледбитър много добре пише: „Раят – мисловният свят“). Защо човечеството да стои само в мисловния си свят, а да не вземе причинната си тайна – да не открие Бог в себе си?! Освободете Бог, за да не бъдете само обикновен човек със свобода!
Пожелавам новата учебна година на Обществото „Път на Мъдростта“ да ви даде това, което будността на Духа иска, а не наградата, че знаете да мислите!
21. 09. 2000 г.
гр. Варна
Йерархията Деца на Деня е преломност
в Мировата еволюция!