Пътят на Кундалини е доктрината на Живота!
Щедростта не може да бъде измерена, тя трябва да бъде понасяна – от нея всеки взима толкова, колкото може да понесе. Тя няма измеримост и с нея можем да си позволим да разгледаме пътя на един не гостенин, а постоянен и вечен, наречен Кундалини – Живот. Според показаната от Небето знайност за нашата готовност, то ни дари с едно ново знание – знанието, което може да се понесе, да се усвои и да се създаде от него трапеза, за да се сбъднат онези думи, които Христос преди хилядилетия каза: Там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях. Пътят на Кундалини!
Това, с което искам да започна, е, че върху тази тема са казани толкова много неща, че не е казано нищо. Защото някои изследователи дори не могат да определят що е Кундалини, за да му се даде характеристика. Някои до такава степен го свеждат до знанието на собствените си възможности, че когато човек прелисти трудовете им, ако въобще научи нещо, ще излезе ужасяващо невеж. Даже и от обясненията на индийските йога-учители, които всъщност съвсем малко знаят. Трагични последици от прохождащи, но накичили се със звание „посветени“, които са поднасяли и продължават да поднасят на света едно полузнание, което е оскърбление.
Безспорно Европа беше държана извън това знание, може би съзнателно, защото все пак това, което създаде скелета на културата `и, беше много далече от дълбокото знание на Индия, която остави схема на вътрешния човек. Макар че всичко, което заобикаля след това индийското знание, заедно с индийските махатми, мога да кажа, е далеч от великата тайна. Ако някой някога в хилядилетията е имал будността да знае що е Кундалини и Кундалини е минал от неговия първи център до последния, всички след това преразказват в абсолютно невежество на липсващия им опит и с прибавки – в полусъбуденото си състояние говорят за големите неща. Хиляди томове са написани и между тях едва ли и един е със стойността на това, което един голям посветен някога е имал – събудения Кундалини, и знание за вътрешната схема на човека.
Ние виждаме лутаницата на човешкото търсене, което някога ходеше при оракула, за да го илюзира с половин знание, а сега полузнанието е на всяка сергия и във всеки „събуден“ екстрасенс. Лутат се, без да прочетат онова, което на храма пишеше: „Познай себе си, и ще познаеш боговете!“ Тази голяма тайна за съжаление нито хилядилетията на Индия разкриха във всичката същност, нито пък Европа, която се занимаваше повече с рационалното. Аристотел каза „zoon politikon“ – „социално животно“ и там остана Европа и досега. А Христос триста години след Аристотел рече: Вие сте синове Божии! Можете ли да си представите как се разминаха големите тайни?! И можете ли да си представите върху какъв лист се пишеше историята на ума, на Духа, на Вечното?! „Социалното животно“ срещу „вие сте богове“. Да, вие сте богове в развитие. Хилядилетия! От оракула, от Ecce homo до Това е Моят възлюблен Син! Две хиляди години европейската култура (а и африканската, американската, азиатската...) продължава двубоя и създава разстояния между скръб и съдба. И най-болното е, че отпреди хилядилетия, когато се е дала вътрешната схема на Кундалини, досега никой не е написал ред върху инволюиращия Кундалини, за да даде схемата на еволюиращия Кундалини. Никой!
Тази сила толкоз добре е казано (поне от тези, които са знаели що е Кундалини), че може да се нарече събуждане на силата на Змия-огъня. Безспорно този Огън е най-същественото, което човекът притежава, защото за мен това е Диханието на Твореца, Диханието на Отца, към Когото имаме напътено поведение. А щом е Диханието, не е ли Самото Божество у нас? Тогава имаме ли основание да кажем, че човекът е един бог в развитие?! Кундалини дори е Диханието на Онова, Което не можем нито да изречем, нито да квалифицираме, нито да спрем само в образа на Отца като първа ипостас на нашата Троица или като първа ипостас на троица, обаче не единосъщна, каквато ни поднасят индийските, будистките и другите учения. Не, Кундалини е нещо повече. Той в човека е Безпричинната Причина, от Която всичко върви, за да направи това, което се нарича „венецът на природата“.
Но какво е това, което наричаме Безпричинна Причина. Услугата с термин е нещо, което човекът може да понесе, но може ли самата сила да понесе?! Ние ползваме услугата на термини: Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, а всъщност това са прояви на Безпричинната Причина или както индийците казват – Нищото, от Което е всичко, Тъмата, от Която излизат лъчите на Светлината. Тя, Тъмата, е още неразгаданата, тя е чаканото. Носим ли тази тайна в себе си? Да – Кундалини е висшата духовна сила, ако щете, образ на Нищото във всичкото във форма на змия.
И какво направи Кундалини, когато слизаше от Незнайността, за да създаде знайност? Как отработи цялата тази система от тела на човека, та след това във възземането си обратно да си направи пристани, за да има своята закрила? Ред написан няма за Кундалини инволюиращ... Кундалини слиза, намира си своето легло. И застава на пост – в духовната будност, която трябва да дава в изграждането от дивака до божеството в различни култури. В културата на Сътворението (така, както нарекох Първата духовна вълна) този жив Огън направи и небеса, направи и земя, направи и вода – все елементи, които влизат у нас... Трябваше всичко това да го има, трябваше да се изгражда, а след това и да се разрушава, за да върви. Много странно е, че трябва да разрушаваш това, което, слизайки, си сътворявал, но съвършенството няма друг избор. Еволюцията разрушава, за да изгражда – ново изграждане. А великата седм`ица съставлява именно центровете – седемте чакри, на Кундалини у нас.
Пътят на Кундалини! Какво се оказа (дадено в книга Битие) в идеята за Сътворението? Оказа се, че змията е по-знаеща от Бога! (От там много грешно се разтълмяват известни неща.) Тя рече: Няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще станете като боговете, да знаете що е добро и зло – йерархията на Кундалини в еволюцията! Още тогава е казано, че ще станете богове. Тогава, в идеята на Сътворението, защото именно инволюиращият Кундалини носеше всички тези знания и трябваше да йерархира като създава Духовните вълни, чрез които изграждаме поносимостта за събуждащия се Кундалини.
И така ще се явяват в световната история оракули, сибили, пророци – за да свидетелстват, разбира се, в едни ниски йерархии, но да свидетелстват за наличието на Вечността. Сега, когато тази тайна се знае, ще видите защо мога да твърдя, че няма смърт.
- Инволюиращият Кундалини създава идеята за смъртта чрез внесения т. нар. „грях на падението“, а еволюиращият Кундалини чрез възкресението извършва освобождение и дава образа на безсмъртието.
Тогава какво се оказва? Че инволюиращият Кундалини е изграждал подстъпите, чрез които след това пристан ще намери еволюиращият. Така идеята за смъртта ще се окаже илюзорност, защото само Животът е непобедим.
За съжаление на Индия е липсвала културата, за да може да даде едно прозрение в идеята на Кундалини. Те са получили откровение, но не са могли да го сложат в инволюционната и еволюционната теза. Европа въобще пък не се докосна до идеята на тази спяща сила у нас, която не е интелект, но винаги храни интелекта; която не е душа, но винаги одухотворява; която не е физика, но прави физика и си избира форми, за да направи обратния процес, за който казахме – материята не само не можем да я отречем, но трябва да я одухотворим. Да я одухотворим! И какво стана – одухотворената материя манифестира ли нещо по-голямо? Една Голгота, която е сто и петдесет метра, стана по-висока от Сион! Къде отиде Сион; къде отиде Моисей? Ето ви Голгота – по-висока от Сион, където се написаха Десетте Божи заповеди; ето Витлеем – по-велик от Иерусалим! Къде е културата на юдеите?! Индийците пък в това време имаха достатъчно дълбок Ганг да се къпят, за да не прозрат какво даде християнството. Християнството може да не прие голямата тайна на прераждането (разбира се, Христос го проповядва), но къде е прозрението на индийските махатми, които възвеличиха навремето Ленин... А прозрението е голямата тайна на бдящата и спящата змия.
Това исках да представя, за да може, когато говорим за еволюция, да поставим инволюцията и да поставим на преценка защо Сион е по-нисък от Голгота. Защото Сион донесе грехопадението и смъртта, а Христос донесе идея за спасение и безсмъртие. Сравнявайте ги! А плеядите философи не можаха да премислят тази велика тайна. Защото инволюцията носеше смъртта, която остана като воденичен камък. Еволюцията на Кундалини обаче засвидетелства безсмъртието. Това само благодат ли е, харизма ли е? Не! Това е великата Вечност. Не е дар, а същност, от която трябва да се научим!
Всичко това липсва в общата култура, в писанията. Различните йогически системи достигат дори до духовна развратност, за да събудят Кундалини. А никой не можа да види, че тази полова енергия, която е работила с милиони години да изгради мозъчната материя, за да се възприемат всички духовни пулсации; която изработи ларинкса, за да се освободим от крясъците; която след това се кондензира, за да прави възпроизводството, е там, в Кундалини. Можем ли да си представим каква тайна носи един ембрион? Всичко! Всичко – в един ембрион! Има ли тогава нещо, от което бихме се възхитили, ако знаем тайната на Кундалини? Не. Но докато не знаем тайните, а научно анатомираме ембриона, ще се възхищаваме, че само от една клетка може да се клонира. И безспорно ще даваме признание на възможностите на висшия и нисшия ум. А Кундалини е давал пулсациите да се изграждат съответните центрове, за да се прави голямото знание, чрез което ние ставаме развиващи се богове.
Няма религия без Божество – дивашка или цивилизована. Затуй там някъде във вековете ще намерим дивашките песни, които са правели дивата ритмика, за да се събуди тази Змия. Защото каквото може да понесе една материя, това трябва да направи един основен център – там, където е кондензирана всичката висша енергия. А сега клетките у нас, този клетъчен организъм като материя, трябва да се одухотвори. Чрез чии струи, кой е работил хиляди и милиони години? Кундалини!
Всички представят Кундалини чакащ за еволюция. А как мина той в инволюция? Той ли си направи тези чакри, за които са писани хиляди страници? И коя от тях е най-съществената; в коя е сложил зарядността (или зрънцето посятото), та когато започне еволюцията си, да ги завърти тези колела, за да създаде онова, което сега правим в Духовната вълна на Мъдростта. Защото досега не можеше да се работи с еволюционния Кундалини в будността на третото око, в еволюционното съвършенство да бъдеш, а не да имаш. Милиони книги има за чакрите, един ред за тези тайни няма! Защо? Защото не бяха стигнали до Духовната вълна на Мъдростта, когато наистина трябва да бъдеш, а не да имаш. Имането е притежание на изразходваната енергия на ума, който се удовлетворява, че е станал богат или учен... Но да бъдеш – това е будността, това е вътрешното раждане, това е интуицията, която вече те храни от Слезлия някога или от Диханието на Отца, както е в теорията на Сътворението.
Така че упрекът ми не е безпочвен, че светът още се приспива и спи, а Кундалини чака. Какво казах в едно от Посланията: Научете се какво иска Бог, какво чака Човечеството и какво е позволила Съдбата! Ако това не е Път; ако това не е подплатата не, а живителният сок на Духовната вълна на Мъдростта?! Защото откъде ще го научите? От това, което тя, Мъдростта, дава. Мъдростта безспорно отваря една страница от Книгата на Живота у нас. А кой пише там? Пътят на Кундалини!
Всички тези опити и упражнения, които са давани за събуждане на Кундалини, сигурно са били много полезни, колкото и да ни изглеждат смешни сега. Всички тези напъни на хатха йоги, на раджа йоги и т. н. сигурно са имали стойност, а и сега, когато се опитат да култивират нещо в някого, чиято преданост безспорно е похвална, но и чието пилеене на енергиите е безспорно безсмислено. Индия вече хиляди години ги прави и си стои на едно място, милиони се къпят в Ганг. Но волята на Духовните вълни, с които трябва да се изгражда скалата на пробуждането, това е социалната, а, разбира се, и Всемирната тайна на знанието заради самия човек. Заради Онзи, за Когото из Небесата глас рече: Това е Моят възлюблен Син...
Не зная дали има по-отговорно знание от това за Кундалини. Страничните информации са до такава степен множествени, че човек трябва наистина да изживее болезнеността да ги понесе в тяхното не дотам величие. Някога школите са създавали предпоставки за малко по-окултно знание, така че посветеният да не се илюзира, че е различен от света. Те са работили, изграждали са личност, която след това трябва да се осъзнае като божественост.
В своята школа офистите са сложили яйцето като изходно начало, което безспорно във всички култури, във всички религии и философии ще го намерите, защото там е зародишът. Но офистите го обвиват със змията, със змията – знак на прераждането и на гъвкавостта, проява на мъдростта. (Тя е символ на извивката, на спиралата – не директното движение, което не дава никакво богатство. Затуй еволюцията е право на избор и тя лъкатуши.)
Това обвито яйце съдържа двете неща: оплоденото, т.е. вечния зародиш, и както е казано, зъбът на змията. Затова символите са характеризирали вътрешната тайна на дадени учения (зъбът на пепелянката, люспата на крокодила...). Това е великата мъдрост, това е бъдете кротки като гълъба и мъдри като змията. Офистите точно това изповядват. Всички школи са имали своя символен знак, за да определят възможността или разликата между личност и Божественост.
Кундалини е давал огнената сила, кръщението чрез огъня в пътя на безспорния, който няма да изгори в този огън. Затова огън непояждащ е наречен. Непояждащ, но ако неготовият събуди огъня, безспорно ще бъде пояден. Ето защо всички школи са готвели своите питомци за пробуждането му, за изгарянето на онова, което инволюиращият Кундалини е донесъл. Тогава ще разберем, че няма страдание, има развитие; че наистина е била застрашена душевната даденост, когато я е обгръщала материя след материя – мисловна, астрална, етерна, физическа; обгръщана е и безспорно ще се изсипе „проклятие“ над това, което ви лишава от живителността на огнената сила, ще се изживее ужасът, че се умира. Но змията (в книга Битие) добре казва: Не, няма да умрете, но ще се отворят очите ви за добро и зло. Започва процесът на изграждането на събуждащия се Кундалини, на еволюиращата божественост.
И така, Кундалини на санскритски е „събуждане на силата на змията“[5], това е първият буквален превод на думата Кундалини. Събуждане; Бдителят; Будният страж! Но вижте как са дали едно много интересно друго наименование – „бхуджанги“, т.е. „женска змия“. В генезиса женското начало пресича хоризонтално кръга. То е статичното, чакащото, което трябва да бъде оплодено и пресечено с вертикалата – мъжкото начало. Ето защо няма човек с хоризонтален гръбнак. Чак когато гръбнакът става вертикален, т.е. Кундалини слиза в своята последна чакра, коренната чакра, тогава имаме човек. Адам е вертикалният гръбнак! Големият гърч на природата (когато е искала да мисли) след петдесет милиона години на хоризонтален гръбнак е създал човека с гръбначен стълб вертикален. А идеята, че само вертикалният гръбнак прави човека, ще ни послужи да решим този важен въпрос – Пътят на Кундалини. Не е проблем само на философии, не е проблем само на религии, не е проблем само на нашата планета, не е проблем и на богове. Проблем е на човека, който е бог в еволюция. Защото той е, който трябва да каже: „Аз и Отец ми сме едно!“
Другото име на Кундалини е „кутланги“ – „което има извито тяло“. Три пъти и половина е навита тази сила в основата на гръбначния стълб – в Муладхара, в този център е навит бдящият, чакащият, събуждащият, за да тръгне към своето осъществяване.
Кундалини – тази жизнена и вечна сила, дава своите сумирани сили на онова, което я приюти: на физическото тяло, на астрала, на ментала. И физико-психичните сили хранят човека – Кундалини чака, но дава светилцето, мъждее и животът върви. Върви голямата битка между „Ecce homo“ и „Моят възлюбен“, между оракула и „Познай себе си“. Хилядилетия! Всяко поотделно от телата започва своето изграждане и своята пълнота – както физическото, така и астралното, и менталното, до момента, когато Кундалини ще даде енергията на причинността, за да се създаде закона на пробудения. Разбуждането на Кундалини безспорно е предизвикало желанията и умът да създадат уроци и потребни правила на човека, за да може енергията, която той ще даде, да го изгражда в търсеното единство между двете чакри: коренната – Муладхара, и теменната – Сахасрара. И понеже се случват вътрешни разпри между ум и сърце, между страст и разумност, между воля и лентяйство (защото Кундалини когато упражни волята, е едно, а когато волята иска да си послужи с Кундалини, е нещо съвършено друго), тогава какво е предвидено? Когато причинният свят ще трябва да даде своята повеля за тази възможна катастрофалност в нас, тогава Кундалини си е изградил Сушумна – централния гръбначен канал, където евентуалният му взрив минава, за да не се разруши неподготвеното за понасяне тяло. Сушумна е централният канал, по който изтича Кундалини, и така човекът е съхранен!
Всичко е предвидено. Но това в никакъв случай не значи, че няма нарушения и рухвания. Има, защото в тези, които правят опити и се насилват, понеже много често не получават резултати, почва още една, по-висока депресия и в края на краищата се получава един срив. Това в никакъв случай не може пък да ни оправдае да не правим било молитвата, било необходимата святост, било делотворството, за да позволим на Кундалини да работи. Разбира се, от съблазън ще трябва да се пазите, но в никакъв случай не можете да угасите Огъня, че сте творение на Отца, че сте творение на една велика сила, която ви дава всичкото право на божественост, стига да сте се изработили в познание и дързост. Затова и в схемата към принципа на Еволюцията съм сложил дързостта като нравствена категория[6].
Унищожението на телата след смъртта не значи унищожение на Кундалини. Във всяко прераждане Кундалини трябва да се възвърне в онова, до което човек е достигнал. Оттук – какво ли няма в ембриона! Представете си от една клетка да се клонира онова, което има всичко! Ето Всемирността на Кундалини! И тогава смело ли е било, когато говоря с десетки години вече, че с мисъл ще можеш една душа да я доведеш и ще можеш едно тяло да `и направиш?! На Петручи му забраниха да „прави“ тела, а той изпълняваше волята на Кундалини... Затова най-безспорното, от което винаги съм се отказвал, са фактите – дебуширайте факта, за да намерите енергията!
Кундалини има още два основни канала (или т. нар. нади) – ляв и десен, Ида и Пингала, които съпровождат Сушумна, ако евентуално енергиите не могат да бъдат изведени през него. Тогава левият и десният, отрицателният и положителният, извеждат същата тази енергия. Иначе те служат за това, което дава равновесие в организма и оттук са упражненията на йогите – дишането с лява ноздра, с дясна ноздра... Ето доказателство за това, че през ноздрите Творецът е дал Своето Дихание. Колко вярно е казано, стига човек да има прозрението да го знае. Ида, левият канал, носи охлаждането, носи студенината на Луната, докато десният – Пингала, носи топлината на Слънцето.
Представете си далновидността да кажем на Всемирния разум, да кажем на природата, на Бога или на Кундалини, когато е слизал, за да се изгради в бъдещето си – каква предвидливост! Дори не можем да говорим за предвидливост. Архитектът трябва да бъде предвидлив, но Творецът не – Той просто е вездесъщ! Всичко имаме, за да се изграждаме и да понесем Свободата!
- Живият Кундалини е Свобода, а Свободата – богоживеене.
Истината пък е богораждане и затова в тези Духовни вълни, които тепърва ще стъпят, ние ще изграждаме богораждане и богоживеене. Ето защо казах, че Витлеем е по-голям от Иерусалим – защото имаше богораждане; и че Голгота е по-висока от Сион – защото имаше богоживот. В какво? Във Възкресение, в одухотворена материя – одухотворена от Кундалини!
И така от Кундалини, от тази навита три пъти и половина змия, която спи, тръгва големият живот. След като е могъл със слизането си да предостави на човека преходността и с връщането си – убеждение за безсмъртие, тогава когато се върне в себе си, когато от първата чакра дойде в седмата, ние имаме своето велико единство между Пракрити – Праматерията, и Пуруша – Прабога. А Пуруша е една велика идея и много реална. Колкото и неубедително да звучи, колкото и иронично някои да считат, че това са болни мозъци, които могат да говорят за Всемирния Човек – Пуруша, за Човека – Космична даденост, аз ви уверявам във верността на тази велика тайна. Пуруша е една велика реалност! Може би на милиони години веднъж живяна, но факт! Кундалини, Огънят, събуден, извървял пътя от първата чакра до последната, осъществява единството между Пракрити и Пуруша. След това той отново се връща в първия център, защото едно такова сияние захранва планетата хиляди години със своята енергия.
Това в никакъв случай не значи, че всеки, който събуди Кундалини, става Пуруша – има йерархически стъпала. Виждаме в една Петдесятница – по един огнен език отгоре на всеки от апостолите. Но не отдолу, не вътре в тях. Пророците също бяха осенявани, не бяха събудили Кундалини. Разберете разликата между Кундалини и пророчествата. Пророчествата са осенения отгоре – някой ангел, някой близък е този, който осенява. Възможна ли е тази формула? Естествено. Най-примитивният образ са т. нар. медиумни контакти, контактьорството, което миналия век особено пък беше властно в цяла Европа. Европа вместо да получи наука как да събуди, как да опази и да извика на живот Кундалини, се занимаваше с евтините феномени на контактьорството, на психоанализата на Фройд, който не можа да надкрачи още мъничко, за да бъде повече от гений – идеята за прераждането му липсваше. Кундалини е огнената сила, божествената сила, която започва събуждането отдолу нагоре, а не осенението отгоре, както е казано при пророците. Осенението може да се нарече гостуване на даден твой невидим помагач, както го квалифицираха теософите; може да бъде на ангел-хранителя, както го казват в християнството; може да е твой отишъл си близък, защото реалността на Духа е по-реална от всичко. Но все пак, това е реалност на личности или на същества, които наричаме ангели, невидими помагачи и прочие. А Кундалини е дело на човека! И зримите теогони трябва да извикат божествеността си чрез Кундалини!
Затова казвам, че тези, които пишат за Кундалини, въобще нямат понятие, защото не са го изживели. Преразказват, догаждат, имат събуден отделен център, може да имат галванизиран център, може да имат медиумства – но това нищо общо няма с Кундалини в този върховен събуден свят между Пуруша и Праматерията. Иначе – веднага ще ви кажат какво блаженство изпитвате, когато се е събудила. Не се е събудила, защото такива елементаризми Кундалини не носи! Кундалини не е блаженство, Кундалини е Бог в Живот! Блаженството е приют на чувствеността. Аз не отричам опитите – нека се събират, нека си правят школи, нека си гадаят... Но нашата задача е много тежка, много отговорна. Не на всеки пристан трябва да си вземаме гориво. Единството между коренната и теменната чакри е това велико единство – Пракрити с Пуруша!
И знаете ли, когато говорят как се събужда Кундалини, в източната традиция има посочени пет начина[7], много интересни. Единият – като пълзене на мравка, другият – като птица, подскачаща от клон на клон; третият – като маймуна, достигаща с един скок от коренната до теменната чакра. Скок! Разбира се, човек трябва да е готов да понесе тази мощ, чрез която може да държите и десет хиляди волта в ръката си електричество, и няма нищо да стане. (Разбира се, не си правете такива опити.) Страшно нещо е! Но това велико единство на милиардите през хиляди години един-двама са го постигнали. Тогава, когато това се случи, само онзи, който е имал тази даденост, може да ви каже вярно ли е казаното за Пуруша; вярно ли е че си Космичност. Вярно е! И добре е казано, че това е скок. Но не скокът на птицата от клон на клон, не и пълзенето на мравката, а скок на маймуната.
Мравката е пътят, който трябва да се извърви в подготовка и в потреба. Птицата е, когато една чакра може да се галванизира. Когато не са готови някои центрове като историческа, като социална, като културна потреба определен център може да бъде галванизиран, за да послужи. Както се галванизира един глас в определена чакра – например на Ивайло: „Ти ще спасиш България от татарите!“ И този, когото наричат „селяка“ или „бардоквата“, „зелето“, виждате, че повежда армия и върши чудеса. Жана д’Арк също! Това са реалности! Може ли да се галванизира? Може, това е съвсем ясно и служи като тенденция на социално-историческа необходимост, като културна потреба и пр. Какво е една сибила, какво е една пророчица, един оракул? Със съвършено малко събудени чакри. Да, но потребни – за исторически момент, за социална даденост.
Така трябва да схващаме света, ако искаме въобще да имаме някакви знания за този голям и вечен Път; така трябва да разберем какво правим в този момент. Защо твърдя, че сега мога да говоря за Пътя на Кундалини? Защото наистина влезе не само в употреба, а влезе и в живот – човекът е един бог в развитие. То не е някаква евтина гордост; Кундалини съвсем пък не се храни с гордости – той наказва гордостите. Защото колкото по-знаещ ставаш, толкоз по-смирен си. Знаеш какво светът не знае и си готов да му простиш. А когато почнеш да спориш със света, ти не знаеш, че той не знае. Така не се правят големите неща!
Четвъртият начин, по който Кундалини се развива, това е веселата игра на рибата в океана от божествен екстаз – това, което радва хората, че са се събудили. Това е игривостта на рибата – тя е едно блажено, екстазно състояние, но – във водата. А какво ви казах, че е водата – астралният образ на светлината. Блаженството на рибата във водата!
И последният начин е пътят на змията – това е движещият се Кундалини. Затова Христос рече: Бъдете мъдри като змията; затова Шива държи змия; затова около главата на Буда има девет змии; затова офистите ще сложат зъба на пепелянката. А ние сега изработваме една стратегия за познание на Живота – казах, че трябва да четем и да пишем страници от Книгата на Живота. Светлината и знанието ще дойдат именно от Кундалини. И именно сега правим доктрината на Живота на Кундалини. Другото ще си остане да имате упражненията на хатха йога, на раджа йога, да си имате съответните мантри, концентрации... Безспорно ще трябва да се правят концентрации, ще трябва да се правят размисли, ако такова е нивото. Но това в никакъв случай не може да ни запрети да кажем една по-голяма истина, която бъдещето ще има. Защото ония, когато са писали за гъската, която снася златното яйце, и тези, които са сложили върху това яйце змията, са казали големите истини преди хиляди години. Дойде ли времето, когато може Мировата майка да тъче пояса на събудения?! Това трябва да се знае и това е повелята за Децата на Деня, които са зрими теогони.
Кундалини има много чакри (санскр. – „колела“) или лотоси, както ги наричат, и съответните им лотосови листенца са дадени. Всъщност това не са никакви листенца, а вибрационността, която създава илюзията за листа. Индийската култура казва, че от лотоса се е родило яйцето, а от яйцето е станало всичко останало... И тя логично трябваше чрез лотоса да покаже всичкото богатство, което носи Кундалини – че има четири листенца в Муладхара, а Сахасрара е наречен хилядолистник, макар че според Ледбитър има не хиляда листа, а деветстотин и шейсет[8]. Аз не зная как са го сложили на микроскоп, но вътрешните очи са по-силни от микроскопа. И идеята за хилядолистника ще си остане властна и потребна. Много потребна, защото логично е да се усилва бдящият и вече събуден Кундалини, да умножава своята излъчна сила и безспорно да увеличава вибрациите.
Разбира се, когато четете някого от европейците, особено Ледбитър, те дават по-други листчета. Разминават се и други идеи с индийската схема. Защо? Защото по-голямата част от тези, които пишат за чакрите и говорят за Кундалини, въобще не са вкусили тази голяма тайна. Вярно е, че има известни анатомични отклонения между европееца и индиеца. (Това пак е било грижа на Кундалини – с оглед на културните тенденции, с които трябва известни континенти да създават цивилизации). Но все пак разликата с наименованията не може да се размине така, че да не се познаят. Това разминаване е много чудато, което потвърждава, че наистина не са имали личен опит. Говори се за седем важни чакри, същности, които пък ги разделят – че шест имате в тялото и една на темето. (Аз не знам главата да не е част от тялото...) Седем са съществените чакри, има и много други: едни казват, че са сто и осемдесет чакри; някои от европейците – сто четиридесет и четири. Някои от индийците говорят, че имаме второстепенни чакри и в тези второстепенни слагат далака, а не той да е третата основна, както го разглежда пък Ледбитър. А точно защото не са имали виждане, остават го във второстепенните, а той го слага в първостепенните. Във второстепенните влизат и някои чакри, които се наричат коремни; други, които имаме на дланите или които имаме на колената. Така или иначе – имаме първостепенни седем и след това вече отбелязани (сто четиридесет и четири или сто и осемдесет, няма никакво значение вече) второстепенни чакри.
Много канали, много нади има, с които прииждат и си отиват енергии. Някои считат, че всяка чакра си има свой цвят. Но когато са давали тези неща, те са имали предвид примерното мълчаливо поведение на Кундалини. Кундалини, ако е статичен, ако не е заработила енергетично съответната чакра, безспорно, че ще стои в едно едноцветие. (Както знаете, седем цвята в една обща вибрация дават само един – бял.) Много е трудно, когато човек няма яснота в знанието за цветовете, да разбере как се съчетават, с какъв нотен брой вибрации са и тогава може да се получи и разминаване. В това отношение за мен великите художници притежават прозрение, защото в астралното поле те виждат. Няма нищо по-красиво от това да видите цветове в отвъдността – наистина са изумително красиви. Търсенето обаче на тяхната реална физическа плоскост е нещо много трудно и тук вече художниците знаят и имат опита и усета. Защото в края на краищата трябва да признаем, че цветът се пипа и мисълта се пипа; и мисълта се вижда, както цветът се вижда. И трябва да знаем до каква степен астралът дава оцветяване и колко близо е до менталното поле, защото една мисъл е в състояние да смени цвят. И точно тези неща са фиксирани, когато в някого са събудени известни сили, но там има възможности да се разминат, без да са неверни. А да видите мисъл, да пипнете цвят, това е проблем на дълбоко посвещение и вътрешно прозрение.
Върху цветовете и чакрите може да се говори и в една друга светлина – кой цвят каква добродетел или каква култура носи. Има си цяла наука за цветовете и тя е много съществена, ако успее човек да я съчетае с добродетелите, защото когато един окултист може да види в една аура зелено, той разбира, че човекът се стреми към знание, но не е още посветен за знание. Така може да разчитате и по знамената, които носят известни народи, тяхната психология и култура.
Безспорно, всяка една чакра регулира съответни процеси. И когато става въпрос за първата, Муладхара (санскр. – „коренен център“), според индийските системи тя управлява половите и отделителните органи. Тя е в най-долната част на гръбначния стълб, в долната точка на Сушумна. Там има четири нади, които при излъчващата се Кундалини започват да вибрират.
Тук, в Муладхара, в този център стои именно безмълвният Будител, т.е. чакащият Кундалини. Безмълвието! В първия център се чертае един кръст (за който споменахме). И ще видите каква логичност има в поведението на нашите исихасти, когато избират именно формулата на безмълвието като екстазно поведение за познание. Защото кръстът – това са вертикалът и хоризонталът. А безспорно в идеята на Разпятието това е двубоят между Дух и Материя. Статичното, женското, т.е. хоризонталата, чака вертикала, за да направи оплождането и да задвижи колелото. И когато Кундалини се събуди, трябва да приемем, че събуждаме себе си.
Има една голяма тревожност, която е реална, разбира се, защото и в първата чакра, когато се събуди Кундалини, ако човекът не е подготвен, тази топлинна енергия въздейства върху половата система, върху половата енергия. Именно Кундалини в същината си е най-висшата енергия, която безспорно в милионите години е работила като полова енергия. Концентрацията в детеродието е един от процесите на инволюционността, защото Кундалини носи същата оплодителна сила. Рискът обаче къде е? Рискът е в слизането на тази сила надолу, вместо качването `и нагоре. Това в тантра йога дори съзнателно се упражнява. И тук е наистина много жестоко наказван човекът (независимо от пола), когато ненаситността е неконтролирана и може да иждиви голямата енергия. Вместо тя да отиде да събужда центровете на посветеността, на Мировото съзнание, на господството на Духа над Материята, слиза надолу и тогава има това, което много често става – нарушена не само психика, но и унищожена физиология. Някои изгарят – просто не знаят от какво, а и медицината не знае. Може да се излъчи такова количество огнени енергии, че когато не се намери вибрационно понасяне, изгарят. В по-овладени степени има един класически пример – Екатерина Велика. Когато ненаситността я води и енергията слиза надолу, мозъкът не е хранен, умът не може да приема енергии и тогава логично е това, което се нарича оглупяване. Ако започне неовладяването, идва ужасът от това да бъде властен не Дионис, богът на разрушението и възкресението, а сатирът, оглупелият. Когато разглеждате свитата от сатири на Дионис трябва да знаете, че това е другата страна на бога на възкресението – събудената полова енергия, сведена надолу – сатирската радост и ненасита.
Ще намерите в различни книжнини вторият и третият център твърде да се различават както в наименование, така и в предназначение. В индийския езотеричен свят вторият център е Свадхиштхана (санскр. – „имащ собствено място“), който се намира в гръбначния стълб на нивото на гениталиите или в plexus hypogastricus. Там работата на Кундалини ражда идеята да бъдеш, а не да имаш; човекът вече трябва да почне да изгражда, да овладява и да поощрява желания. Аз не споделям тезата на Буда „убий желанието и ще победиш“. Ами защо са тогава астралните подполета – те са седем на брой, а предпоследното и последното – шестото и седмото, не са желания на низки страсти. Не може да се сподели една такава теза – убий желанията; търсенето на Свободата и избирането на форма от материята – това е сътрудничеството.
Според европейската литература вторият център се намира в пъпа. Тук се разминават системите, защото в индуската система в пъпната област е третият център – именно Манипура (санскр. – „пълен с лъчи“), слънчевият сплит, plexus solaris. Втората чакра има шест листа. Тя регулира функциите на вътрешностите. В plexus solaris енергията се разпределя. Когато човекът е изтощен, винаги ще се намери една вакуумна сила да внася в пъпната му чакра навътре една малка или голяма болезненост. Тогава трябва човек да се зареди с астрална енергия или с прана (някои бъркат прана и Кундалини – явно, че нищо не им е ясно), трябва да се зареди с астрална енергия, за да може недостигът, където и да се появи, оттук да се пуснат струи, за да може някой орган да не атрофира.
Кундалини, когато слиза и когато стои на стража, получава Космична енергия и след това по каналите трансформира, а когато тя дава, дава духовна енергия: космичната е необходимост за съществуване и действие, духовната – за прозрение и за развитие. Когато Кундалини спи, излъчвайки енергии, ние от цялата космичност, която е външният му образ, взимаме енергии, с които съществуваме. Тогава, когато са насочени отвътре навън, имаме осветяването. Така, когато чакрите работят по посока на часовника, имаме енергии, които отвън внасяме, когато е обратно, ние енергията си, която е съвършенство за пробудена гениалност или действие, отвътре изнасяме към центровете.
Всичко това е една от големите тайни, но за съжаление религиите не можаха да стигнат дотам. Остават си само във външната страна, въпреки че нашият исихазъм крие едно от големите свои тайнства – мълчаливото съзерцание. Даже обвинението, че исихастите са „пъпогледци“, разкрива едно от големите знания, които човечеството тепърва почва да отлиства и да дава.
Когато Кундалини работи в Муладхара, може да търсите еликсира на младостта, на вечността. Това не са блудкавите феномени на Фауст да отиде да пие от магьосницата отвара, за да стане младеж и да гони Маргарита! Не отричам гениалността на Гьоте, но съвсем не е така... Разбирате ли какво значи това?! Страшната теза да търсиш еликсира на младостта, който след това култури, наречени алхимии, търсеха – търсеха знания, раждаха тенденции! А Фауст бил овладял право и богословие дори... (На Марлоу „Фауст“ е много по-дълбок!)
Третият център според европейската култура е далакът и има десет листенца. Далакът е съкровище, той е част от голямата кръвна даденост и много важен център. Той захранва и необходимостта от слънце. А слънцето не е необходимост само като външна топлина и светлина. То е вътрешна потреба, защото е част от една светлина, която много трябва на вътрешното ни съзнание, изявено в следващата чакра.
Четвъртата чакра е Анахата, както казват индийците, ние я наричаме сърдечната чакра. Анахата, това според преводите от санскрит е „беззвучен звук“. Представете си – има беззвучен звук! Защото звук се улавя в петия център. И тия фунии – външните уши, които събират звука отвън, са само да обслужат едно физическо тяло, а същината на слушането е в петата чакра. Но в четвъртата чакра имате звук беззвучен. Тя има своите дванадесет листенца и за нас е центърът на разширеното Мирово съзнание – защото в дванадесет едно плюс две прави три. Това е Троицата, където се срещат Мировостта и личността – три Ипостаси в едно. Но кое е съществено – че този център е чашата, Граалът, където се събира кръвта на Христос. Азовата същност, кръвта, изтича от петата Му рана ведно с основата на живота – водата (в Евангелието изрично е казано: изтече вода и кръв). Водата е естествената среда на развитието, но оплождането идва от Огъня, от огнената стрела на Зевса. При Разпятието трябваше да се освободи Азът, Мировото съзнание, но не Божественото още; Мирово съзнание в размерите на тази чакра, а не на на хилядолистника, където имате не само Мирово, а бихме казали, Свръхмирово – Целостта, Единството на Пуруша и Пракрити, не отделната космична знайност. Ето една от големите предпоставки да се каже от Саваота: На този народ в сърцето му ще напиша Моите закони; в сърцето му ще напиша закони и ще му явя поличби. И в глава 12 на Откровението на Иоана е написано:
- 1.И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете `и – месечината, а на главата `и – венец от дванайсет звезди;
- 2.тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
- 5.И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето `и бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.
Когато се четат свещените книги, зубрачеството е обидно, неграмотността – извинителна, но невежеството е непростимо. Непростимо! Да останеш на ранга на една обикновена трибуна, на алилуя и на пасторска проповед е тежест за целия космически свят! Те не обиждат себе си, те не обиждат и онези, които ги следват – те нащърбват Космичната душевност! Това е страшното; това е, което ще боли и с което трябва светът да се пребори. Духовните вълни пробуждат последователно един или друг център; събуждат една друга мисловност, за да се надмогне Адам, който се видя гол едва тогава, когато слезе във физиката, защото в Рая, т.е. в мисълта си, той не се виждаше гол и не се срамуваше. Натрапиха на човека прагове на грешности, за да го обвържат в недомислие... И точно тук е голямата роля на Кундалини. Дайте му път! Защо Христос рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът? За да освободи хората от блуждението на страха! Така сърдечният център със своите дванадесет листа дава идеята за мировото раждане на детето у нас, което ще стане цар на царете.
(Следва)
Най-късият път е от Бога до човека,
а най-дългият – от човека до Бога!