(Слово)

Свържете Божията човечност
с Човешката божественост!

Има радости, които не могат да бъдат сменени с всички същности, които са ни дали Небето и земята, защото онова, което ги осъзнава, за да бъдат животворни, е човекът. Неговата радост е несменяема. Неговата тайна е неразчетена още, защото на човека предстои това, което Учението Път на Мъдростта му предостави – да бъде един бог в развитие, а след това Съсътворител.

Това, което като пожелание бих ви казал, нека е Молитвата на Учението Път на Мъдростта, която предшества всички Послания, които съм ви дал. Много рано тя бе родена. Още тогава, когато се противопоставих на онази теза в Молитвата на Любовта, че може Бог да въвежда в изкушение, а след това да ви праща и Избавител.

Ще прочета Молитвата на Мъдростта, така както съм я получил като Път и Живот.

• ОТЧЕ НАШ!
•  
• Да се свети името Ти;
• да прииде царството Ти;
• да бъде волята Ти!
•  
• Научи ме,
• жив да бъда в Тебе,
• светъл в Дух и Душа,
• целомъдрен в мисъл и тяло
• и с братска любов към всичко!
• Ти си сега и във всички времена!
•  
• АМИН!

С този благослов отварям дверите на Деня на Посланията! Както знаете, в Алманаха[1] са влючени двадесет и пет Послания. Наченахме 2002-та година с новото – Посланието, което нарекох Приложната Молитвеност. Няма по-велика тайна от това, че изходеният от вас път в Посланието на Живототворчеството, в Посланието на Присъствието, в Посланието на Изобилието ви доведе до отговорното и велико служение – Послание на Приложната Молитвеност.

Някога започнах своето битие с една особена фраза, че радостта е усмивка на Мъдростта. Радостта! Позволете ми да ви поднеса тази голяма радост да получите Посланието за Новата година. Наистина има един особен израз в него. Това е, че Децата на Деня са Мирова необходимост. Така Планетният Логос изпрати своето Послание: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост – но идеята за неговата приложност ви прави и, така както е казано – и историческо битие. Не само като Мирова необходимост имате задължението да свалите Мировия хляб на Мъдростта в трапезата на всекидневието, с което бихте осъществили това, което се нарича историческо битие. Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието – Любов и Смърт. Два фактора и две сили хранят осъществяването, или да го кажем приложната молитвеност.

Ето това е Посланието, с което вие сте дарени – Посланието, че сте Мирова необходимост и историческо битие. Оттук, когато започва Новата астрономическа година, 2002-та от Христовото летоброене, вие ще можете да бъдете в съприкосновение с Мировата си даденост и да прецените измеренията на жертвата си в историческото си битие. Така в това бдение, както казвам в Мировия храм, в час на благодат (благодатта е измерение, което не е дар, а е удостоена добродетел, за която трябва да сте изходили много пътища и да сте в състояние да не бъдете смутени, когато тя ви прати своя знак, т.е. свобода от себе си), в този именно час на благодатта, Мировият Логос изрече:

Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!

Знайте! Проблемът вече е в знанието. Затова казах два фактора – на Сътворението и на Знанието. Затуй и в Молитвата е казано: Научи ме!, не е проблемът на всекидневния ви хляб; затуй в Посланието е казано именно „знайте“.

Знайте:

Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем;

Истината е победена съдба от Човешката божественост;

Животът е себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!

Има неща, които не могат да бъдат отчетени в съзнанието на своето настояще, т.е. когато са живели. Позволих си да кажа една особена фраза, защото познаването на тайната има няколко пласта. Един казва, че има тайна; друг, отлистил повърхната обвивка на тайната, служи в еволюцията. Но само третият може да каже, че не е в еволюцията, а дава за еволюцията – това е голямата истина!

И трябва да се знае, че Учението на Мъдростта не е услуга, а е Път – не е услуга на удовлетвореността, а е Път на откровението! Знание, с което променяте еволюцията; знание, с което в отговорност водите битка за свобода от съдба – в отговорност извеждате човека, за да ви освободи место за Бога. Може би най-голямото богатство, което тази година получихте, е голямата йерархия, която трябва да бъде усвоена в Посланието на Приложната Молитвеност: Сътворението е идея на Човека, който трябва да бъде надмогнат. Вие трябва наистина много пъти да ритмирате тази изразност, за да се освободите от това, което в милиони години у вас е водило битка да ви направи човек. Лесно ли е от милиони години да освободите себе си, за да можете да изведете онова, което ще ви даде в този процес знание за Истината? Истината, Христос беше казал, че ще ви направи свободни, а Свободата е вътрешно прозрение или както тази година в Посланието е казано – Истината е победена съдба от Човешката божественост.

Благодатта никога не се дава – тя се изтръгва, тя се взима. И много добре Христос казва, че царството Небесно със сила се взима. То не е пита, намазана с мед, която ви се поднася. Със сила! Но не рече с насилие... И точно тук казвам, че Истината, като част от победената съдба, за да ви направи свободни, вие ще трябва да изтръгнете, да вземете от Човешката божественост у вас. Тази божественост е, която ще води битка за свобода от съдба; и тя е, която ще ви дава истина, която знае тайната на Сътворението.

Сътворение и Знание! Другото бяха спътници в еволюцията – услуги на пристаните, в които вие отдъхвате и взимате своя енергия, за да довършите еволюция. Но това, което ви отвежда към Океана, е голямата благодат. Връщам се към една моя много стара мисъл: По-добре е да бъдете капка в океана, отколкото капка на личното си цвете. (Защото няма океан без капки.) Именно това велико знание – да влезете в тайната на Сътворението! А тя е, която ще ви даде Живот. Животът обаче е извор от Божията човечност.

Великата среща на Божията човечност с Човешката божественост ви създава основанието да направите себеосъществяване. А знанието, че у нас е Богочовекът, е вече достатъчно силна воля с енергията на Мировата даденост да се огледаме в океана. Да се видим като капка, която е цялата Божественост, за да можем да кажем, че човекът, в когото има Божествеността, ще стане единство със Сътворението, с Божията човечност; че Човешката божественост ще се себеосъществява. Това е една от най-големите тайни, които Децата на Деня в тазгодишното свое осъществяване ще трябва да направят достояние на собствената си воля в изпълнение на служението и в признание на отвъдността от себе си, наречена събожник, за да може да бъдем научени, че чуждата вина не можем, както е казано в първото Искане в Посланието, да приемем за своя собствена невинност. В океана капката никога не може да бъде по-малка от океана – вината не може да бъде на нашия събожник и ние да бъдем невинници. Това е голямата ни отговорност!

Както знаете в Посланието, освен текстове от Светите Евангелия и параграфи от Агни йога, се включват и три лични Искания, които са проблем на лично достойнство в пътя на вашето живеене на човека бог в развитие.

Първото Искане именно е:

Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност!

Това е да се освободим от идеята за враг, защото дадохме голямата идея за събожника; и тогава идва второто Искане:

Позволи ми да живея потребата от своя събожник!

Когато не приемаме чуждата вина за своя невинност, ние носим същата отговорност – че сме позволили това в познанието и усвояването на божествения път или на себебожествеността си. И третото Искане е:

Роди ме отново за приложна молитвеност!

Кога е бил раждан човекът, за да искаме отново да бъде роден за една приложна молитвеност? Адам е сътворен. Във великата му болка за взаимност на търсене – в него вложената Божия човечност как да изведе Човешката божественост, има един върховен момент, в който трябваше да му се позволи да ражда. Изведоха от него първата утроба, за да има поколение човечество, да има Адамово поколение; изведоха от него утробата жена – Ева, т.е. живот. Оттам започна неговото раждане, неговото раждане с потребата на онзи фактор, за който казах, че прави история – Знанието.

Заради Знанието той е пратен в реката на еволюцията, за да може да започне – Иди и обработвай това, от което Съм те направил, да започне приложността, или своята тревога – битка да изведе човека, който ще му създаде формула за живот, за да може да надмогне в тази приложност онова, което го правеше грешен, макар че е безгрешен. Надмогва! И тогава минава през формите на добродетелите. Това беше Първороденият в идеята на невинността за извеждане на своя брат, за извеждане на своя събожник. Така той започва своето първо раждане. Затова сега в Посланието е казано (в Исканията): Роди ме отново за приложна молитвеност! От него извеждат Ева; в него се извършва битката за очовечване; в него трябва да се извърши и битката за обожествяване. Следователно трябва да се роди отново в приложна молитвеност, а не в добродетели.

Създадоха се културите на Сътворението, на Митолотията, културата на Правдата, културата на Любовта – те са добродетели, те не са прозрение! И тогава какво? Трябва да го родим отново! Какво да прави? Да може да свърже Божията човечност с Човешката божественост. Къде? Добродетелите му създаваха олтари вън от него – Знанието и Мъдростта му създават олтар вътре в него: Книгата на Живота! Най-великата тайна, която Учението Път на Мъдростта, освен своите нравствени таблици и своите зрения за бъдност, че човекът е един бог в развитие, даде. И ние не можем да го осъществим, ако не му направим този олтар, ако не му направим този молитвен дом, който се нарича Книга на Живота. Това е да ме родиш отново...

Митологията някога ви беше казала: „Познай себе си и ще познаеш боговете“, Любовта ви каза това, което Христос направи: Създай Себе Си и Небето ще отговори: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Това е когато създадете Себе Си, това е когато можете да чуете този глас – когато излезете от кръщението си, когато излезете от астрала си, когато излезете от водата, която нарекох астралния образ на Светлината. Вие виждате гълъба, но и чувате гласа на своя Сътворител: Моят възлюбен Син. Но Себе Си трябва да си създал; ти ще трябва да знаеш, че Сътворението е идея за Човека, който трябва да се надмогне! Ако това не си научил, ти не можеш да създадеш Себе Си. Това даде Христос, това Той направи. Тогава Мъдростта какво ви каза, какво учи тя? Служение без себе си! Изява на Човешката божественост, дарена от Божествената човечност. Това е да можеш да служиш без себе си – когато си създал чрез йерархията на своя Христос, създал си Себе Си. Това Мъдростта ви предоставя, предоставя ви служение без себе си, защото сте изява на Божията човечност в пътя на Човешката божественост.

• Познай себе си! – Създай Себе си! – Без Себе си!

Така в стълбата на еволюцията са изградени йерархии от добродетели. Правдата можеше само да констатира, да създаде идея за възмездие, да ви остави Око за око, зъб за зъб, да ви даде таблица: Не кради; Не лъжи... Но не можеше да ви научи кой краде у вас, кой убива у вас (бог ли, или човекът); къде е голямата тайна на това, че слязохте да се обработвате?! Дойде Любовта и ви поднесе прощението – идея да обичаш врага си. Прощението е събудена светлина на излезлия из астрала, то е кръщение в образа на гълъба, който е миротворство, но още не е посветеността, чула гласа Това е Моят възлюбен Син. Тогава ще дойде Мъдростта и тя какво поучава? Ражда събожника, защото е чула гласа и го е приложила в един Предшественик. Но тази велика тайна е именно: Позволи ми да живея потребата от събожника; Роди ме отново за приложна молитвеност!

Това са нещата, с които тази стълба на еволюцията събужда човека, за който ние казваме, че води една битка – битка за свобода на Бога у човека, битка за победа над раздвоения човек – над добро и зло. Сложихме ли изначало още надписа: „няма зло, има нееволюирало добро“?! Ако някой се опита да вземе отделен камък от огърлието на Учението на Мъдростта, той никога няма да научи целостта и вътрешната му тайна. Това се опитаха някои да правят. Научил нещо, сложил на ювелира си един камък от чутото и мисли, че е станал „голям майстор на ложата“. Не, огърлието на Мъдростта не може да бъде заменено с нито една себичност и не може да не създаде надмога над човека! Това каза Христос на Своите последователи, това демонстрира – идеята за надгробност, идеята за свобода. Даде идеята за Самосъзнанието, даде Път!

За скитническата воля на събожника, на този пилигрим, както го наричат в религиите, за този вечен скитник съм писал:

• Да напуснеш дом, родни простори,
• да заскиташ тъй свободен, сам,
• да кажеш, че бягаш от затвори
• и че искаш сам, жив да бъдеш храм!
•  
• О, тогава, разкъсват те тълпите диви,
• щом равен с тях не бъдеш ти.
• Закон един познават като живи
• да ронят над мъртвите сълзи.

На вас е дадена тайната не на мъртвеца, а на живота. Не ронете сълзи – това ни учи еволюцията! А ние култивираме еволюция, защото даваме идея, та тези, които са в еволюцията, да направят себеосъществяващия се Бог! Светът ще плаче, но това е негово право като еволюционен стадий, но не и като предназначение.

Няма по-велика тайна от това, което Посланието ви каза: Вие сте Мирова необходимост и историческо битие! Ако тази тайна не можете да я свържете, ако избягате от това, че сте Мирова необходимост, а само едноличност, която още еволюира, вие не може да създадете историческо битие. Историческото битие е на онзи, който е имал лично битие в това, което много пъти казвам – изходил е голготския път без жал, направил е социално битие, когато се е саморазпнал и са го разпнали, влязъл е във втората утроба на света, утробата на душата за Небе – земята, и я е взривил, за да отиде в Единосъщие.

Христос това направи – най-големия взрив в Мировата присъщност, направи го заради самия човек чрез личната Си жертва. Той взриви гроба, или победи смъртта, за да остави на човечеството една голяма идея – идеята, че човекът трябва да бъде съвършен, както е съвършен неговият Небесен Отец, и след това – Аз и Отец сме едно в път за Единосъщие. Христос тогава не можеше на Разпятие да покани цяло човечество, освен Себе Си, Той не можеше да каже на Своите съпътници и бъдните изповедници на Неговата вяра „Бъдете – както ние казваме в Учението на Мъдростта – един бог в развитие“. Той можеше да им пожелае съвършенство, както е съвършен техният Небесен Отец. Сега обаче ние казваме, че Христос сложи и начерта пътя на лично битие с извървян Голготски живот; социално битие с Разпятие, в което раздаде всичко що имаше, даде го на света – и личната Си, и Мировата Си майка; и личния Си, и Мировия Си приятел. Това е социално битие – когато дадете всичко на своето, така наречено, земно присъствие. И после направи, това, което наричам Мирово битие – възкръсна.

Така че тайната на това голямо Послание тази година е Мировата ви необходимост, или необходимостта на световността от вас. А това е будността на времето, това е посланието на Третото хилядолетие! Това е и онази моя благодарност, която в „Предизвикателствата на Третото хилядолетие“[2] казах: Да благодарим, че Мировостта ни събра в единство за велико служение!

Защото никои и никога случайността не събира. Взаимността е сплетената, както казах, кръстословица на един голям, миров спомен. Както сега, след хилядилетия пак ще се търсите и пак ще отивате в това: Роди ме отново, за да направя приложната молитвеност! И всичко това е сплетено от един и същи цвят, цвета на Бог в Неговата изразност – човечност. А ръцете, които сплетоха венеца на тази Божия човечност, са Човешката божественост. Казал съм, че плътта на човека е от плътта на Мировото сътворение, на цялата планета, но е пипана от ръцете на Божеството – ей на тази Божия човечност! Сега тези ръце на Човешката божественост отново сплитат венеца на взаимността. Това е голямата ви тайна.

Оставете паметника на тези ръце човешки с огъня на вложената божественост! Именно тази огненост е Божията човечност, това е срещата – Мировата необходимост с историческото битие. Вие се губите в деня на бъдещето като лично битие. Всеки опит да се прави лично битие е да спреш на пристана на миналото. Там спряха доста души. И в това няма нищо лошо, защото те нямаха гориво за по-дългия път към друг пристан. Както в притчата от Христос за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Има хора, чийто гориво няма да стигне повече оттам, където са спрели. И ние не бива да го изживяваме като тревога, а можем да го изживяваме като бдение да не позволим някой да спре – онзи, който има енергия, да захрани този, който няма енергия. Затуй мъдрите отговориха: „Да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.“[3] Тази е великата тайна да правите историческо битие. Иначе – благодатта на Мировото ви предназначение и необходимост е дадена.

Така голямата формула, с която завършихме тазгодишното си обучение, е едно от тайните знания, което може да се научи само в Книгата на Живота. Там е казано, там е писано, че Божията човечност ви е дала своето, а вие със своята Човешка божественост трябва да направите това, което е потребно – ново тяло и ново знание: нова земя, нова светлина! И тук е жертвената убеденост, тук е: онзи, който има светило, да го запали. И тогава несмутено да дочака, фигурно както е казано, Жениха на епохата, Жениха на културата, или на – това, което Христос направи – Учението на Любовта.

Вие сте пред нови двери; получихте много. Отделен е въпросът кой колко може да вземе. Много е важно тези вътрешни антени с тази Мирова необходимост да бъдат захранени, за да могат да вземат енергиите както на планетата, така и на социалната даденост, за да правят историческо битие. И тогава разбирате тайната на фактора Сътворение, но непременно и Знание! Тогава разбирате енергиите, силите, които хранят еволюционното ви отдайнство до жертва, наречена Любов; и тогава разбирате великия закон на смъртта, за която преди време казах, че е най-великата добродетел, водеща ви към безсмъртие.

Така че, друго всичко, каквото може да се каже за тази взаимност, за този свод между Божията човечност и Човешката божественост, мисля че с формулите на вътрешната посветеност с открита демонстративност рекохме: Човекът е един бог в развитие! В същото време, когато искаме той да запали своя факел на знанието, а то трябва да ви доведе до прозрение, което дава истина, тогава идват онези два бряга, в които вървим – нравствените таблици, после прозрение, което ви прави будни, будност, която ви дава събуден бог у вас... Почти цяла година повтарям, че будният човек е един събуден бог! Ето колко вярно е изведена тази истина – тя е един цвят от този венец на Божия човечност с Човешка божественост.

Тогава когато познаете Истината, вие можете с идеята на Свободата да направите Живот! И тогава вече това, което ще ви поучи, е дали имате опорност да си върнете от хилядилетията знание, което ви е напътствало към Учението на Любовта, за да стигнете до идеята, че злото е нееволюирало добро. Ние не говорим за прощението, ние никога няма да говорим и за възмездието. Децата на Деня нямат дълг да бранят кодекса на Правдата. Те имат дълг да върнат и огъня на Любовта, който, както казахме, е сила, която съпровожда фактора Смърт. Смърт, която не е приета с любов, ви държи заземени! А за отземяването ви трябва небе, трябва ви Херкулес. Тази тайна е изведена от това, че сте Мирова необходимост, а не планетни деца. Майка Гея трябваше да се прости със сина си. И тя не може да отрони сълзи, че някой небесен неин брат е извел детето `и в лоното на своя Творец.

В Светите Евангелия ще намерите опорности, ще ги намерите и в тези задължителни за мен параграфи на т. нар. учение на Огъня, в лицето на Агни йога – ще намерите закона за всеотдайността. Защото моя стара фраза е, че ако една клетка в Христос Иисуса беше неудовлетворена в идеята на жертвата, Той нямаше да възкръсне. Щеше само да ходи път, щеше да бъде разпнат, щеше да остане при разбойниците, а нямаше да възкръсне. Нито една клетка в Него не се противопостави на голямата идея на жертвата! А какво искаха? Да го спасят от този Път. Петър каза: Няма да позволим!, а Христос им рече: Аз мога да извикам сто четиридесет и четири хиляди ангели да Ме защитят..., но вие разбирате само от земните неща! Иисус Христос бе потребен за това, което казваме – за Мировата необходимост, от чиято енергия сега Децата на Деня се хранят и чиято сила на Любовта съпровожда осъществяването на Сътворението и, бих казал, голямата битка за знание. И не бихме имали нищо от това, ако нямаме вложена Божия човечност и ако не се събудим за Човешка божественост!

С това Послание – Вие сте Мирова необходимост и историческо битие; с този венец на свода на храма на Мъдростта: Свържете Божията човечност с Човешката божественост (това е, което трябва да бъде сега окомерът на Децата на Деня в голямата им идея за себеосъществяващия се Бог, изведен от Божията човечност), фактически ние сложихме една от потребите, за която винаги със смутена своя словесност сте ме питали: „Кога ще имаме задачи за приложение, кога ще имаме обреди...?“ Ето, надмогнете Човека сътворен – имате право чрез Човешката си божественост да дадете знака на Истината; имате основание чрез Божията си човечност да се себеосъществявате в това, което нарекох човека – един бог в развитие, един жив теогон. В същото време ви е сложена една морална потреба, една вътрешна отговорност, която трябва да надделее и да освободи древността ви; да се познаете, но като познаете ония богове, които човекът облече в образ – стихиите. Да се познаете после със „Създай Себе Си!“ и най-после: служение – без себе си, това, което ви повелява Посланието тази година, наречено Послание на Приложната Молитвеност, влязло в таблицата Мъдростта – Духовен Път[4], която човечеството тепърва ще йерархира в своето голямо предназначение.

Ние наблюдаваме бледоликото политическо, философско и културно битие на човечеството. Не мога да си представя човек, който е ял от трапезата на Мъдростта, да няма измерителния уред за лутаницата, която изживява човечеството, и болезнеността, с която си оправдава поведението на насилник във всички времена. Факт е, че история се прави от волята на цезаря, но тя винаги трябва да пие от потира и молитвата на жреца. Макар че жреческото или върховното ръководство на религиите са правили от Ученията твърде лоша услуга на големите Божии дарования, като са ги превръщали в институти на насилието. Затова сложихме пред Организацията на обединените народи иск за защита правото на душата. Сега в приложната си молитвеност вие ще трябва да намерите своята воля в приложност и на тази отговорност.

Копнежът на хората все пак да се усещат във властта на земята ги е карал да търсят обреди. Няма по-велик обред от това да съберете в единство – това е големият обред на молитвеното служение – да сплетете това, което ви е дадено. Вън от себе си всеки олтар е вече изходен път за Децата на Мъдростта, те нямат друг олтар освен Книгата на Живота! Там Божията човечност ви чака, за да се изявите в Човешка божественост.

Понеже сте извикани като Мирова необходимост, дайте свобода на душата си в Мировата същност и тогава нищо и никога няма да ви ограничи!

Честитя ви най-големия празник, който имат Децата на Деня – Деня на Посланията! Честитя ви и празника на оная будна отговорност пред светителството на Иисуса Христа – досега единственият Син, Когото бащите-богове не изядоха. Иначе те ядяха своите деца. Нека в дълбокото си признание да честитим, а разбира се и да приемем в признателност Неговата идея за Мировото Му раждане със съпровода на тази звезда, която видяха само мъдреците. Дори царете не можеха, гадателите не можеха да видят Витлеемската звезда – само трима мъдреци я видяха!

Да честитим това, както винаги съм наричал, Рождество – не раждане, и в онова вътрешно светителство в нашия храм, където стои олтарът на Книгата на Живота, който Христос разкри! Да поблагодарим, че Третото хилядолетие ни събра във велико служение пред Учението Път на Мъдростта! Нищо по-добро няма от това, ако можем да създадем оная радост, която е усмивка на Мъдростта.

Децата на Деня първи носят тайната да свържат Божията човечност с Човешката божественост. Те не бива да се смущават във великото си предназначение да послужат на Бог, защото в тях Той иска Себе Си.

На добър път!

21. 12. 2001 г., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

Посланията са същността на
Мировата божественост!