Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

Чувството за признателност е една част от Мировия дълг на човечеството! И това е било предпоставка да се изграждат олтари на молитви и жертвоприноси – признание към онова, което стои над личната воля, или признание на човека към Сътворителя си. Не може да не се констатира, че човекът, изграждайки поведение на признателност, е оставил и това, което се нарича паметници, това което се нарича институции. В края на краищата и една книга е институт – институт на сумирана култура или на отбелязани исторически ексцесии.

Включеното в новата книга „Езотерични школи и мистични учения“ (част втора), е акт на признание на онова, което в историята се явява езотеризъм на следхристиянското битие – поглед към неоплатонизма, исихазма, розенкройцерството, теософията, антропософията, дъновизма. В първата част[1] е включен предхристиянският окултизъм – кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм, кабала. Той е между иреалното и реалното – в митологичната реалност: богове, които са царствували, и изповедници, които са искали да бъдат като боговете. Там читателят може да се докосне до култура, чиито, така да се каже, енергии го носят в царството на Сътворението. Там Хермес е бог-човек, оставил на човечеството нещо, което само боговете могат да оставят. Той казва: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците — смъртни богове. А в следхристиянския езотеризъм Плотин е човек с идея за Бог. Той казва: Добре е човек да бъде добродетелен, да бъде бог, да бъде и син Божий, но може да бъде и Баща на боговете!

Тайната на тези книги би могла да бъде разкрита само от онзи, който е минал посвещенията, за да знае енергиите на, да кажем, един вулкан при неговото изливане. За тези енергии съдим по остатъците, но някой бил ли е в гърлото на вулкан, за да измери неговия не толкова гняв, отколкото идеята му за свобода?!

• Езотеричните школи са идея за свобода – богове, които учат човека, и човеци, които искат да станат богове!

Да се познава една такава тематика, както я квалифицирах – следхристиянски езотеризъм, е нещо много, много трудно. Човек трябва да се освободи от принадлежност, за да може да даде преценка. Иначе принадлежи към известно лоно, каквото е, примерно казано, теософията, макар че тя е едно голямо учение. Нейните изповедници имат смелост в края на ХIХ век да разкъсат системата на християнството в идеята `и за неприемане на прераждането. Теософското общество направи един взрив – изнесе скрижалите на езотеризма пред очите на света. Но най-съществената идея на теософията е присъствието на Мировия Учител като духовна потреба и историческа принадлежност! Защо? Защото никоя школа не може да надкрачи Учение на Духовна вълна; никой след Христос не смени олтари на молението.

Онова, което съпътства тайната на едно учение, не е обстоятелствеността, учението си има свой живец. Така безмълвието в исихазма е вътрешно състояние на интуитивна присъщност. И както и да погледнете едно розенкройцерство, няма да е повече от това; а един Рудолф Щайнер не отива по-далеч от своята формула на страх да има теософия, защото тя е богомъдрие, а той говори за човекомъдрие. Това не е беда, това е бедност. И макар че е безмерна гениалността на един Плотин: Старанието не е да бъдеш без грях, а Бог, тя съществува, защото Христос вече бе рекъл Аз и Отец сме едно! И понякога се учудвам на въображението на човечеството, че не е извикало будността в себе си, за да обхване Всемирния! Не чува гласа Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!

Целият свят е обгърнат в илюзия, че прави добродетели, а се самоубива – защото нови идеи не ражда! И тук, в „Езотерични школи и мистични учения“ част втора, точно това показваме – правим преценка на следхристиянския окултизъм от окомера на Учението Път на Мъдростта. И нищо обидно, нищо недостойно няма казано за тези учения, а само констатации. Да, братството на Дънов е един добър емник на енергията, която Всемирните Бели братя изливат, но всички култури на езотеризма са давани от посветени, не от Пратеници. Тази разлика трябва да се разбере. Посветените работят в еволюцията, а Мировите Учители правят еволюцията!

И така тези два труда – първи и втори том на поредицата „История на религиите“, са поглед от Учението Път на Мъдростта. А то не е етикет, нито емблема, която може да се сложи. Учението на Мъдростта е изключителна отговорност и неоспорима жертва. С неговите тайни можем да четем редове от голямата Книга на Живота!

Ваклуш Толев

Всяко време има своя тайна,
всяка тайна – свой храм!