Учението на Мъдростта е майката на Децата на Деня!

Нищо не е в състояние да отлъчи битието на Децата на Деня в тяхното предназначение. Когато са били отворени окните Небесни, те са се спрели на тази земя и са пратили тук своите чеда. Затова – не обиждайте Небето! А и не можете да избягате от себе си в това велико тайнство на служението, което ви определи с Мирова енергия за планетно служение!

Трябва с особена будност да се знае, че Децата на Деня като Мирова необходимост не са предмет на национална воля, а на принадлежност. В усета си за личностност или за това, което в историята е познато като богоизбрани народи, някои, за съжаление, когато са сложили една такава енергия в историческото си поведение, са останали достатъчно мотивирани за престъпления. Затова, когато говоря за Децата на Деня като Мирова необходимост, трябва наистина много прецизно да се пазим от националната си воля, защото предназначението не бива да бъде откраднато в граници. Въпреки това казвам, че България е школа за духовно възмъжаване и винаги твърдя, че тя е свещена земя, благодатно дарена за личности, които са изключение, и за служение, което е неповторимо.

Прозвището Деца Деня се даде в Посланието за 1994 година[1], и то с един особен призив – че в Космичния храм те са извикани (не е казано, че в България са призовани) за една голяма идея: На всемирно бдение за Небесен мир, за земно светителство и за всечовешко братство. В Космичния храм се дават идеи, а в приложно-планетния се дават идеологии и Учения, които могат да станат религии, олтари за причастие и за моление или философски съпоставки.

И така, на 21 декември 1993 година се даде тази голяма тайна – утробата на Учението на Мъдростта роди Децата на Деня! Мъдростта е майка, тя е родителката на Децата на Деня, но Мъдростта като Доктрина, не като будност само. Защото мъдрост винаги е имало и любов винаги е имало – и човешка, и божествена, но Мъдростта – Учението, е майката.

Защо съм казал тогава – във Всемирния храм за Небесен мир...? Нима там има безмирие? Безспорно е, че има. Факт е, че през тази същност на небесната твърд (както е писано в Битие) преминават всички души – идват в поселение чрез утробата на жената и се връщат за служение чрез утробата на земята в различните свои ескалации на усвояване пътя на богослужението. Логично е тогава тази йерархия да не е в покой, още по-малко да е в оня мир, който е наложен със сила, или онова примирие, което е наложено с подчинение.

Щом знаем доктрината на Духовните вълни, можем да говорим за безмирие в Небето. Но трябва да се разбере разликата; каква е характеристиката като Път на Децата на Деня и какво сме им предоставили – каква нова духовна реалност са те? Защото имало е Посветени мъже; имало е Воини на Любовта; имало е Синове на служението и пр. Те всички са носили дрехата на будността, но не и на Мъдростта. Тези йерархии са правили моления, изграждали са духовности чрез добродетели в продължение на хилядилетия. Добродетели, които в края на краищата са извиквали олтари, пред които недостигнатата добродетел създава несъвършенство или дори „грешник“ и с това става битката на безмирието.

Тогава кой трябва да приеме тази голяма тайна, тази невнятна молитвеност – бдение за Небесен мир..., и кой го носи? Трябва да го приеме събожникът; носят го ескалациите на нашата будност! Когато безмирието е наша душевност, какво земно светителство бихме направили?! И ако тук не можем да направим мир, безспорно че това си го носим и горе. Следователно събожничеството е голямото тайнство на Децата на Деня, а не приложената правда, че някой е нарушил или благоразположението да се прости, но срещу дан, че другият бил грешен!

Какво дава Учението Път на Мъдростта, за да смени и нравствената таблица, и белега човек? Дава знание, дава безспорно и съпровода на будността на третото око. Ще прокарате път на чакащото трето око, което ви прави Мирови, не само планетни. Но то не е най-големият дар – то е само свидетел, че се върви от обучение към приложно знание. Всичко това са еволюционните дадености, които очакват човека. Да влезе в своя вътрешен храм, в своята Книга на Живота, е също част от еволюционността, както идеята да се освободи от съдба, дори да прави себесъдба. Така трябва да се схванат Децата на Деня, а не с хлевоустието на улицата. Затова казвам, че Пътят е един, а улиците са много. И този, който мисли, че с улица може да бъде вътре в Пътя, се лъже.

Човекът е един бог в развитие! В това пак се крие несъвършенство, но кой може да осъществи битката? Знанието! За първи път в културата на човечеството стои идеята да се прави Учение със знание! Ето защо е изразът, че знаещият е повече от безгрешния. Колко много тогава се различават културите! (И затова съм казал, че не е страшна историческата психоза за инквизиция, а че има институции-психози за насилие в културите на човечеството.) Мъдростта е идея за свобода от човека, върху когото е работено с хиляди, хиляди години каква добродетел да изнесе, а е обвинен в грях, че знае.

Прозвището Деца на Деня носи един нов път! Те донасят една нова духовна реалност, една доктрина, чиято нравствена таблица се разграничава не само цялостно, а и взривно. Новата доктрина не е идеята нито на възмездието, нито на прощението, защото, както казах, десетки учения изграждаха човека с добродетели, а никой не схвана, че добродетелите отработваха в човека поносимост за знание, както неговият първи предшественик рече: Искам знание! Изгониха го от Рая, именно защото се правиха доктрини на добродетелите, а не доктрина на знанието. Тепърва идва знаещият. А кой е знаещият у нас? Будният, но ограничен още, Бог! Затова има битка, която мисълта води – битка за човека; затова има и битка, която откровението дава – битка за Бога. Това са новите огърлия, това е новата знайност. Във всички случаи Мъдростта променя нравствената таблица: не „око за око, зъб за зъб“, не и прощение, а няма зло, има нееволюирало добро! Няма зло... А еволюцията? Еволюцията в своите гърчове ви създава болка, за да ви дава развитие. Но ние се възправяме и срещу това!

Казах, че историята е изкупителка на болката на еволюцията, изкупителка на еволюционните гърчения. Тогава не се учудвайте на настоящето: „Терор!“ Защото кой създаде терора? Взаимно си го създадоха едни други – една велика държава създаваше терористи срещу друга велика държава. (И сега, когато и двете са жертви на терора, взеха да се целуват.) Два бряга бяха един срещу друг и не уловиха течението. Както и Европа иска да даде нов ред, а е толкова далече. Има един овехтял морал и институции, опразнени от нови идеи. А добродетелта свърши! Тя е отработвала възможността да проявяваш взаимност, за да съществуваш, но не и да живееш. И когато е отработено определено поведение, трябва да дойде знанието – заради свободата! Имате ли представа, че трябва да се създаде една нова социална теза – право на присъствие и на осъществяване?

Ето местото на националното и на Мировото предназначение на България с Децата на Деня, които светът още няма. Едно прозвище, което липсва в йерархията на културите както в областта на вероизповеданията, така и на дадените Учения. Прозвище невотирано от онова, което поселникът тук упълномощава – никой не е гласувал за Децата на Деня и никой не им е искал клетвена декларация за служение или за богатство.

• Прозвището „Децата на Деня“ не е вотирано от институции!

Основната мисъл на Учението на Мъдростта е, че човекът е свещен; свещеният човек освещава институциите! И никоя институция, каквато и величина да има, не освещава човека – нито това, което се наричаше Общество на народите, нито настоящата Организация на обединените нации (с всичките техни поделения) досега можаха да направят и един човек свещен. Будността обаче като отговорност за сигурност на човека, за да бъде свещен, налага институции; безспорно без тях личността не може да осъществи нито едно дело, защото институцията е част от приложността. Олтарът е дошъл да ви научи на признание, че еволюцията е безпощадна в своята поточност. Но кое е странното в тази поточност? Че дава пристани, в които човекът може да слезе и да пие от водите на Вечното; да пие от водите на Мъдростта. Това е голямата тайна на еволюцията!

Така че прозвището Деца на Деня не е вотирано и не е декларация. То е точно това, което казвам – една Мирова необходимост, и още – едно историческо битие. Но трябва винаги да се помни, че тази Мирова необходимост не е волята на националното съзнание, а е предназначението! Ако някой не може да схване, че прозвището Деца на Деня в идеята на служението е предназначение, той остава в служението на миналото. Децата на Деня не са воини, които водят битка, не са и апостоли, които трябва да направят вестителство; те не са и онези, които в ковчега на Изида трябва да престоят три дни, за да станат реални посветени. Затова на 21 декември 1993 година казах: През отворената врата на Вечното Планетният Логос призова в Своя Космичен храм Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Деня... – велика разлъка със себе си! Защото по-голямата част са минали през тези служения. (Казал ли съм не търсете спомен за човека?![2] Когато търсят спомен за човека, Децата на Деня може да се самоизмамят в илюзията на своите минали йерархии.)

Още тогава Планетният Логос рече: Денят започна! Кой Ден? Има един Ден – Денят на Брама; има една Нощ – бременният Брама. И от Нощта на бременния Брама бяха изведени Децата на Деня! Защото: Денят започна! Тогава би трябвало да се знае с какъв рудокоп Децата на Деня вече ще влязат в своята подземност, за да направят отземяване. Трябва, както Орфей, да слезнат в преизподнята си, да видят своята велика Евридика, но ако искат да я изведат – да нямат съмнение. Щом имате съмнение, ви пращат ръководител – Хермес. И голяма част от тези Деца наистина изведоха своята Евридика, но една част се съмниха дори защо Хермес трябва да ги води – „Ние сме толкова велики!“. И така загубиха Евридика...

Денят започна и на 21 декември 1994 година е казано вече много ясно: Деца, Денят направи своя кръговрат.[3] Той ви включи, той ви взе в своите пазви, той ви даде своето Слънце, защото имахте ли Деца на Слънцето, на Път сме?![4] (И в Белене моят поздрав беше: „Деца на Слънцето, на Път сме!“, а има доста, които останаха при Луната – лунни чада.)

През 1994 още е казано: В Мъдростта пътят се ходи като просветление... Той не се ходи вече с добродетелта „обичайте се“ или с правдата. Не! Той се ходи като просветление, защото: знанието се живее като откровение, волята се прилага като служение. Не знанието на доктрината на очите, не знанието на доктрината на ума, не знанието дори и на това, което четвъртият център ни е предоставил, а интуитивното – знанието на голямото Откровение, което ви предостави това, което само ние имаме сега в човешката история – олтарът вътре у нас, а не трансценденталният олтар вън. Това е знание на Откровението – Книгата на Живота! За първи път тя става изповедалня без обред, без принос на кръвни или безкръвни жертви. Единствената жертва в идеята за свобода е, както казвам, човекът. Свободата не ще агнета, не ще животни; тя не ще дори цветя – единствената жертва, която олтарът на Свободата получава, е човекът!

Затова пътят е проблем на просветление, знанието – на откровение, а волята – на служение. А какво е служението? Без Себе си! Ако това нещо не се осъзнае, ако не се живее в приложната воля на служението, ние правим само добра услуга на отживелите доктрини: ето, и тези са като онези! Нещо, което като будност е непозволено, защото будният трябва да изведе събудения и чакащ у нас Бог.

Можете ли да си представите какво е акумулирала тази даденост!

• Прозвището „Деца на Деня“ е акумулирало цялата космична енергия!

Затуй са необходимост, Мирова необходимост! Акумулирали са цялата тази енергия, защото Пътят е направен – Денят е направил своя кръговрат. Така се изгражда онова, което можем наистина с особена радост да приемем: Душите ни се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането.[5] И как са наречени тези Деца, които са акумулирали огъня на Мировостта – клада на Свободата. Няма по-голяма идея за Децата на Деня от тази – клада на Свободата! Свободата, която има само един избор за жертва – човека, как би приела тя човека бог в развитие в жертвоприност? И каква е тази Свобода, която може да вземе един бог в жертва? А и кой бог не би нахранил бъдността с божественост, има ли такъв бог? Няма! Бог на разрушението и на възкресението – това е йерархията Деца на Деня!

Беше подсказано в културата на предишното, че ще има такава формула – когато след Възкресението Христос отива да посети своите ученици в Генисаретското езеро. Там те хвърлят мрежите от лявата страна и не могат да уловят нито една риба, а Той се обръща за първи път към тях не с „приятели“, не с „ученици“, обръща се с Деца... Кой откри това досега? Абсолютно никой, защото не знаят! Могат да ви изпеят един парастас, но тайните, давани от големите личности, давани от великите посветени, не знаят! А другото е подражателство. (Смешна необходимост, но без нея не може.) Само няколко личности са давали нещо, другото е подражание. Деца, имате ли нещо за ядене? Те нямаха, нямаха, защото хвърляха мрежите в миналото – отляво. Хвърлете отдясно... – и можете да нахраните вече пет хиляди души.

Не търсете спомен за човека... – Стига сте хвърляли отляво! Цялата история е битка за човека – история, чиято нравствена таблица искаше да го пригоди, за да го направи олтарно служение! И Диоген търсеше човек. Но знаете моята стара фраза: Трагедията на Диоген е тази, че търсеше човека вън от себе си – с фенер търсеше из Атина. „Виж, колко много хора!“, а той отговаря, че търси човек. Ако Диоген беше потърсил човека в себе си, нямаше да живее в бъчвата! Но много добре е направил, че е живял в бъчва, за да покаже точно каква добродетел човечеството е изработило – добродетел на милосърдието на страдащия. Ако го бяха намерили в себе си и извели, латинците също нямаше да кажат глупостта: „Errare humanum est!“ („Да се греши е човешко!“). Докога, докога ще се оправдава човекът?! Докато прави измерение с моралните таблици, а не със знанието. Това са ужасите на културата, които цитираме и ги считаме за класика.

Разбирате ли вашето предназначение, вашата отговорност? А не само онова, с което излизате на улицата: „Ние сме Деца на Деня...“ Не, не! Децата на Деня са нещо, което е много странно. Ако човек може да се оглежда в отговорността, че е бог в развитие, няма место тогава да прави нито походите на Диоген, нито да живее с вината, че е грешен – така, както му беше внушена цяла една култура от религиозни постулати.

Необходима е победа над човека, за да изведем Бога!

• Децата на Деня са първите, които дават знанието за Божията човечност, изведена в Човешка божественост!

Дори само тази тайна, като енергия сложена и упражнена (разбира се, от страна на Децата на Деня), е това, което дава зрим теогон! И точно тук трябва Децата на Деня да разберат, че са призовани, както е казано: Извикани сте на Мирово битие...[6] Не го взимайте като ласкателство, а като необходимост наистина да узреете за Мирово битие – ... на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението! Това е потребното.

Върху тази същност – Деца на Деня, която и начална страница да отворите от която и да е лекция; която и начална страница на списание „Нур“ да отгърнете, всеки първи ред е такъв – какво са Децата на Деня.

В Посланието за 1998 година съм казал: Деца на Деня, Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни![7] Мъдростта постави йерархията на Духовните вълни – това е една от най-странните дадености, които Учението предостави на бъдното. Йерархията на Духовните вълни е едно пълно разбиране на възможността да приложите идеята за самокръщението. Самокръщението е култура на Единосъщието, а без Единосъщието ние не бихме казали, че човекът е бог в развитие и Христос не би Си позволил да рече Аз и Отец сме едно. Какво нещо е давано на човека! А той целия си живот живее в някакво постничество – не защото иска да бъде мъченик, а защото е окован в клетката на грешника.

Зримият теогон вече еманира Човешката си божественост, за да засвидетелства пред своя Сътворител голямата тайна на Божията човечност! И какво го брани? Мъдростта, чрез която човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост! Представете си каква отговорност влиза в едно поведение да се осъзнаете като Богоосезаема необходимост! Само пред това огледало човекът може да изживее един пълен стрес за свобода – за свобода в идеята на служение без Себе си, за свобода от това, което хилядите години във философията са му дали като съпоставки. Философията дава категории, тя ви съпоставя с какво ли не – мисълта дава формули; но откровението дава живот! Защото откровението е свобода от доктринерство, от това, което наблюдаваме в цялата мировост сега като идеологии оглозгани – било политически, било духовни, било религиозни дори...

Ето какво предлага и Европа. Новата им теза (след като бяха решили да правят райско човечество и разбраха, че няма да стане, защото в Рая няма нищо друго освен желание и мисъл) е да се направи единство между трите религии – юдаизъм, мохамеданство и християнство. С кои добродетели? Око за око, зъб за зъб или ятагана за налагане на религиозно убеждение – фундаментализъм? Кое в християнството да бъде спестено?! Троичното Божество в единство, Което те въобще не са приели никога...?! Ние не можем да се освободим от ипостасните Богове в единство – няма по-велико тайнство от дома на Божеството! А всеки един от Тях е Бог – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, това не са божества, това са Богове. И Бог Син не е ли Същият, Когото нарекохме Син Човечески?! Кого искаме да махнем тогава, за да сложим Саваот и някакъв сатана; или да сложим посредствеността на Мохамед?

Разбирате ли нашата съпоставка в битие! Затова е казано – да се осъзнаете като Богоосезаема необходимост.

• Не може да имате Богоосезаема необходимост без наличието на Мирова необходимост!

И затова искаме от Децата на Деня наистина да „хвърлят отдясно“ – в бъдещето, когато трябва да направят великото си тайнство. А погледът на апостолите се мержелееше и не можеха да познаят Христос, но когато начупи хляба, казаха: „Да, това е Той.“

Осъзнатият като Богоосезаема необходимост трябва да научи какво иска Бог от него – да научи какво Бог иска от човека и какво човек иска от Бог! Защото Бог може да му даде много и той да не може да го понесе. След това трябва да научи какво чака човечеството, защото то не може да стои 3500 години в моление на грешник и нищо да не е променило, както и 2000 години непрекъснато да отива във вероизповедание. Трябва да знае и какво е позволила съдбата, макар че тя е много преходна. Затова говоря и за свобода от съдба. Властни ли са Децата на Деня над съдбата си? (Разгледах и темата „Себесъдбата – свобода от човека“.[8]) Надвластни са!

Ето триъгълника, в който може да сложите своето будно око (както на Отец го слага християнството в триъгълник). Да кажете като Деца на Деня: Аз трябва да знам какво иска моят Бог, какво чака човечеството, какво ми е позволила съдбата! И тогава да тръгнете и да извършите това, което поискахме – да съедините Божията човечност с Човешката божественост. Това е бъдният човек!

Денят започна, но кой е събуден? Този, който може да каже, че събожникът е тайната на Учението на Мъдростта. А понякога в събожничеството не надделява дори и „обичай врага си“. Когато е победил у вас събожникът, това не е насиленото съзнание да обичате враг. Да се допусне идеята да се обича враг създава гнездо в душата ви, че можете да говорите за враг, когото се насилвате да го обичате. Оттук идват и много често неприятностите – да се разменят реплики твърде недостойни и да се правят характеристики, които не са за събожник. Може да са били в ученията за Правдата, може да са били в ученията на това, което Митологията създаваше – бащи-богове, които си ядат децата... Може дори до известна степен да бъде позволено и това насилие да обичате врага си, с онази голяма историческа част – психозата на Инквизицията. Но не можете да се изживявате в поведение на Деца на Деня и да си позволявате да класирате поведението на другите, не може да приемете чуждата вина за своя невинност, както казах в Посланието на Приложната Молитвеност! Няма чужда вина, тя е и наша! А стои – кой ще вземе по-големия камък, за да го хвърли срещу грешника... Разбирате ли колко отговорно е бъдещето ви? Аз се чудя, когато в някого събожникът се събужда, как може да има идея да измами другия? Значи събожник буден няма!

Такава е голямата идея за предназначението – чаканата будност, която ражда събудения Бог. И ние наистина осъществяваме една част от това национално и мирово предназначение на България. Но пак повтарям – щом Детето на Деня е Мирова необходимост, къде е местото на националната воля? Може ли тя да изхарчи енергиите за предназначението – може ли то да се свие в едно сектантство? Както учениците на Христос щяха да направят – един затворен кръг, без да уловят лъчите на социалната потреба. Тук е именно универсалното съзнание, това, което апостол Павел направи. След като му се явява видение, друговерец, македонец, който го моли: Ела при нас, помогни ни[9], да тръгне.

• Мировата необходимост не може да бъде ограничена от националната воля!

Националната енергия и мировото предназначение на България са две съвършено различни неща – националната воля е след предназначението!

На 21 декември 1999 година съм дал може би най-изящния образ на Децата на Деня – не направен от перо и не нарисуван от багри, не като категория на философията, а като енергия на Мировото съзнание, като даденост на Мировата необходимост: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението![10] А никой не може да направи възкресение без преображение. И това е най-голямата тайна на Децата на Деня – преображението! Преображение срещу онова, което се наричаше „обичай врага си“; преображение на освободена, наистина освободена свещеност – събожник. Събожник е освободената свещеност – не е добродетелта да обичаш врага си, той е свобода! И точно това направихме – преобразихме „обичай врага си“ във възкръсналата тайност на едно от най-великите тайнства – изведената Божия Човечност чрез Човешката божественост. Събожник! Ето какво са Децата на Деня – това е прозвище!

Мировостта е наистина, която ви дава своите енергии. Тя е, която може да ви засвидетелства, защото актът на Възкресението е Миров. Бях, за да Ме няма...– има ли по-добър израз за служение без Себе си?! Вие искате да кажете „Аз възкръснах!“, а Той казва Няма Ме, защото бях – Възкресението! Няма по-голяма трансформация, няма по-голямо преображение и по-голяма тайна как да събудите Кундалини! А какво да прави Кундалини в егоиста – да му плете горгонски змии?! Радостта на Кундалини е точно това, което трябва Децата на Деня да направят – освободители! Клада на освобождението, за да дадете основание на Кундалини, който си беше оставил пристани (а сега няма кой да ги почисти!), да може да се върне. Защото той ли няма нужда от това да се върне при Своя Дарител вечен?! Да го държите в болезненост долу замръзнал... Защо? Защото като се покаже, трябва да ви изгори. Страшно нещо е! Ако осъзнаете каква тайна е това Деца на Деня, наистина бихте могли да кажете: „Да, бях, за да ме няма; няма ме, защото бях – Възкресението!“ Това е култура на бъдещето. Ако някои не искат тази култура да разберат, има места – стоят още почти всички религии. Дори и митологията стои, и тотемното божество стои още... Могат да се върнат в своето съзнание и да си направят своята „велика“ изповед.

В Посланието за 2001 година ние казахме и великата тайна, вложена в битието. Какво поискахме в приложната воля на Децата на Деня? Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството![11] Щом човечеството е в еволюция, не може да няма и недостатъци, но идеята е да обезгрешиш пътя и да осветиш олтара. Ако това не е култура, ако това не е посвещение!? Не да дадеш две клетви, че ще станеш верен воин на кръстоносците, че във вашия орден ти ще бъдеш на първо место в инквизициите на Игнатий де Лойола. Точно от това трябва да се пазите!

В това Послание има и едно великолепно пожелание за изпълнението: Не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата! Отговорно да прецените да се забравите в служение... Някой направи ли си го това като молитвениче в джоба, та където и да върви, когато го обхване тщеславието, да си каже: „чакай, тук имаше нещо – не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата“? Вие не можете да забравите Христос в най-голямата Му идея – Аз и Отец сме едно; Аз съм хлябът на Живота! Всички ядяха чужд хляб, а Той им рече, че е хлябът на Живота и който Ме яде, няма никога да погине. Предложи се на Тайната вечеря – Този хляб е Моето тяло... Разбирате ли!

Кое имате право да забравите, коя е отговорността, с която ще прецените забрава и култура? Никога не може да се простите с идеята, че човекът е хлябът на Живота, че Христовото учение е, което дава идеята за безсмъртието чрез одухотворената материя. А цялото Му Учение е натъпкано с мъченичество над материята: грешни, бичове – ужас! Не случайно казвам, че ако Блаженствата бяха останали вместо Десетте Божии заповеди (така изопачени и от юдаизма, и от мюсюлманството), тогава човечеството щеше да има друго знание и друга морална таблица. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии...!

Безспорно, докато не направите мир в Небесата, не може да имате мир на земята! Безмирието на Земята има своите улеи, по които отгоре изтича безмирието на човечеството в идеи и идеологии. Можете ли да си представите горе, в това, което наричате Небе, какво нещо е – колко милиарди усти изричат какви ли не „пожелания“ и какви ли не гнусотии... Ето това е „не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата“! Затова стои характеристиката, че Децата на Деня са клада на свободата.

Това прозвище тепърва ще даде нови изкласи. И тогава, когато се стигне оня виолетов цвят, когато Духът ще прави диктат, а не тщеславието на ума, тогава чак ще може да се разбере какво значи самокръщение; какво значи това, че няма да сте бродници с шатрата да търсите пристан и молитвен олтар, а вътре, вътре в Книгата на Живота ще е тайната ви! Някой да беше ви казал къде да се молите? Да – там, на олтара. Ама в него когато не вярвате – до оракула; а пък този, който не ще да вярва и на оракула, пратете го на инквизицията, за да не бъде грешен, когато отива горе... Разбирате ли що за знание е това?!

Каква идея – Книгата на Живота! А има ли нещо по-голямо от нея, предназначено за Децата на Деня? Да, Съсътворител! Следователно идеята на човека само за Боголичие трябва да бъде сменена с идеята му и за Боговластие. Това е безспорното, което Учението на Мъдростта предоставя на своите Деца на Деня – идеята за Боговластието!

Може от всичко това да се направи едно огърлие, но не като монасите или като тези, които се връщат от хаджилък – да си броите броеницата и с нея да казвате колко добродетели имате. Свърши броенето на добродетелите! Търсете тайната на Приложната молитвеност, търсете я като предназначение! Голямата идея на възкресението и тайната на служението не донасят награди. Наградата е подбудител на ума и когато я търсите, бъдете сигурни и без огледало, че искате и работите само с ум. Щом искате награда, щом тщеславието ви спира в поносима жертва за Всемирното, значи мислите за себе си.

Потребни ли са наистина на Небето Децата на Деня, за да бъдат извикани за един Небесен мир? Безспорно, защото те преобратяват света. Ето в това се крие тайнството на Причастието – преобратение на хляба и виното в тяло и кръв Господни. Аз Съм хлябът на Живота, а вие сте солта на земята – това е дистанцирано вярно и е реална възможност, която би трябвало да се знае. Под Вие сте солта се разбира „Вие сте Учението“ – Идете и просветявайте света. В такава условност като парадигма може да се вземе, че солта на земята са и Децата на Деня.

Там има една великолепна фраза – Когато солта обезсолее, човеците я тъпчат с краката си.[12] Защо не я преведоха на разбираем език – когато едно Учение свърши, краката на човека го тъпчат вече. И знаете моята фраза: Религиите най-бавно стареят, но за съжаление, стоят най-дълго стари (отдавна обезсолели). Нима може да се приеме една теза за достатъчно верска като път на свещения човек – седемдесет милиона индийци да отиват в Ганг да се потопят, два милиона мюсюлмани да отиват в Мека и милиони ръце да хвърлят камъни върху сатана! Ако това е култура, ако това не е обезсоляване...! Виждаме, че Изида си отиде и след това Тот стана Хермес – бог на гръцката митология. Но аз се питам – дали всичко е било сол? Защото никой не разбра, че еврейската религия е социална потреба, никой не разбра, че йерархията на мюсюлманите не може да отиде по-далече от това, което правят – себеизтребление.

И така, свобода от онази божественост, с която сме възпитавани от хиляди години – божественост, която изповяданият грешник получава като благоволение, а не като извикана даденост. Свобода от благоволение и изградена божественост! Това е, което трябва Децата на Деня да дадат в голямата идея свобода от съдба.

С Мировото съзнание ви се остави един голям образ – Пантократорът. Оттук-нататък вече великото прозвище „събожник“ ви дава възможност да акумулирате енергията на Небе и земя в това тайнство, което Учението на Мъдростта предостави – голямата идея на Съсътворителя, изразена в образа Пантократор. Пантократорът е Ликоизразът на Съсътворителя! И какво направи този Пантократор – Христос? Донесе идеята за царствата Небесни и взе Земята в ръката Си. Това е голямото тайнство – да съчетаете и да създадете мир. Затова при Неговото раждане има песента за мира... Пантократорът! Тогава логично беше да смен`я или да съпоставя „раждане“ с „Рождество“, с Вечното.

Пантократорът е именно Онзи, Който ви остави за олтар Книгата на Живота. По този начин ние можехме вече да кажем най-смелата тайна – свобода от заземяване. Тя, свободата от заземяване, е, която може да ви направи Пантократори – няма по-велико тайнство от това! Когато можете да видите в тази стълба как са се изкачвали всички тези изброени, вложени дадености от Божията човечност, тогава ще намерите осъщественото Дете на Деня в Мировия образ на Пантократора – Аз и Той сме едно!

Всичко това, което е дадено и което трябва да бъде изведено в приложност, Децата на Деня могат да осъществят с една мисъл, която изначало поставих – липсата на отчаяние. Всеки от вас, когато излиза на улицата, ще каже – как да направя своето приложение на Дете на Деня? Ето с тази тайна! На Сизиф мъката е била по-голяма от вашата. И той е бил обвинен в грешности, както вие сте белязани, че сте грешници. Разбирате ли какво натрапничество ви чака, каква улица с култура и каква забрава трябва да се направи, за да не загубите най-същественото, най-големия дар на историческия човек – преселник в Небеса. Липса на отчаяние!

Затова съм казал – боговете не се уморяват! Онзи, който се уморява, е още човек – и да не слага дрехата на боговете. Правото на Децата на Деня е няколко хилядилетия да предоставят в зрима, възможна усвоимост Учението Път на Мъдростта!

Това прозвище има много белези. И все пак, нека не го накичваме с коледни играчки. Защото коледната елха не е Христовото раждане. Останете си родени като бъдни служители на Божествеността – родени с Рождество в идея на предназначение, не с украсите!

Да благодарим, че Третото хилядолетие е нашият път. Третото хилядолетие ще даде потвърждение не, а осъществен социален, духовен и културен път на Децата на Деня!

Мъдростта е една нова Мирова душевност!