Не доказвайте – живейте Учението на Мъдростта!

Деца на Деня! Присъствието на Мъдростта в личното ви битие е вашата вътрешна изповед: Пътят да ви бъде воля за Единосъщие; животът – Молитвата на Мъдростта; олтар на служението – Книгата на Живота!

Има нещо, което светът трябва да изживее – свобода от тревогата от онова, което като идеология изповядва, за да направи това, което Посланието на Приложната Молитвеност иска, а именно – да позволи на човека (след толкова хилядилетия) да стане безгрешен, какъвто си е бил по същина, и да бъде, както казахме, един бог в развитие. Приложната молитвеност наплоди клона на човека бог в развитие и точно в името на тази молитвеност откриваме Новата учебна година. Не учебникарска! Нямате основание да се оплаквате, че не сте получили учебници – списание „Нур“ е достатъчно! Така че това Послание е част от Приложната молитвеност, а какво ще бъдат отворените окни, както се казва, отворените очи или прозорци на Небето в бъдното Послание е още тайна.

След като бяхме писали достатъчно дълго време страници от Книгата на Живота и след като една личност, която беше Син Човечески и стана Син Божий, можа да счупи печатите є, остава на бъдното поколение да отлисти страници от нея. Няма по-голям насилник от Живота, но насилието на Живота изпълнява пулсацията на енергията на еволюцията. Така е дори казано в Евангелията: когато се ражда детето, то насилва – майката плаче, но гласът на детето създава радости. Защо е радостта? Радостта е затова, защото насилието на Живота съществува, но то никога не е пречило на свободата; насилникът Живот не краде свобода, а ражда свобода! Детето е свобода – детето е родилна новост, детето е бъдещият Син Човечески, детето е бъдещият Син Божий!

Сега пред нас стои един нов химн, донякъде написан, донякъде нотиран, донякъде пят (от някои достатъчно фалшиво, от други съвсем горделиво) – пред нас стои Новата учебна година. Радвам се, че в разумна взаимност нейното откриване влезе в нотната песен на големия празник – 13 октомври, Денят на Децата на Деня, това ново прозвище на служението като зрима сакралност!

Какво е за нас учебната година? Безспорно идея за Третото хилядолетие. Ние дойдохме заради него; вие идвате от хилядилетията заради него! Нищо случайно няма в света. Пресметливостите на обикновено знаещия нямат стойности.

• В Третото хилядолетие влизаме с доктрина на една нова социалност и на един нов веров ред.

Не вероизповедание, а само изповедание – веров ред! Затова съм си позволил да кажа една фраза, която искам да носите: експериментът е доказателство умът да не отрича онова, което не знае. Виждате как цялата култура на човечеството, което умува в безспорност, трябваше да стигне до експеримента, за да може той да го опровергае в това, което не знае. И още съм казал фразата, че идеята на школите за мълчанието не е да бъдете мълчаливци, а да знаете какво говорите! Защото и немият е мълчаливец... Знаещият да говори е повече от мълчание, защото той е школа – школа на овладяното; той е повече от безгрешния! Повече от грешния – разбира се, но повече дори от безгрешния. Безгрешието е поведение на ск`алата на морала, на добродетелите, а знанието е утвърждаване на бога в развитие!

Ние не притежаваме нищо от атентаторското оръжие, но притежаваме всичко, с което можем да взривим, за да създадем тревога – тревога за идея, а не да продължаваме да се храним с идеологии, понякога достатъчно смешни, колкото и модерни да изглеждат. Много модерна в Европа е доктрината да създадем райско човечество. Христос, когато искаше да прави иронии, каза: Идете и кажете на тази лисица – Ирод, какво правя, а когато искаше да иронизира доктрината на юдеите (която за съжаление още стои), Той рече на синедриона: Варосани гробници. Едва ли някой би намерил по-концентриран израз – да дадеш за една култура такава характеристика – „варосани гробници“. Това е ирония! (Аз за тях казах, че вече не могат да бъдат дори и варосани гробници, защото изхождат от същата гробница!) Така че и за райското човечество – какво имаше там? Да чакаш и да се разхождаш в хладината и Господ да те търси. Колко е смешно, че Господ търси (Адаме, где си?). Нищо подобно няма – Адам се търси, а не търсят Адам; Бог нали е Всевиждащ – да не знае къде, в коя сянка е Адам...!? А какво трябваше да прави Адам в Рая? Нищо, да стои и да му забранят да яде плода. И какво щеше да прави?! Адам, търсейки се като бог, поиска чрез астрала си – чрез изведената Ева, плода на знанието, защото Бог му забрани да яде еволюция. И когато `яде еволюция, отиде да се развива.

Точно тук е преломният момент – когато Адам излиза от райското човечество, става бог в развитие. Това е тезата в Учението Път на Мъдростта – излезе и отиде да се развива; прие еволюцията човекът бог в развитие. И започна да отработва материята си. А тя във вековете е била властна. След това идва другата, астралната материя – желанията са властни; идва и менталната – умът ви, той става властен. Но къде е душата, къде е Духът ви...? Така обаче се приготвяше материя в еволюцията.

А какво предоставиха религиозните култури на човека – малтретиране на материята като грешница, като дело на сатаната... Точно обратното Христос показа с идеята на Възкресението. А ние сме посочили какво – материята не може да бъде отричана, тя трябва да бъде одухотворявана! И тогава, когато разглеждах най-висшата – половата енергия, говорих, че тя е работила милиони години да създаде т. нар. високоорганизирана материя – мозък, който може да възприема (но не и да ражда). Следователно не можем една плът да вземем да я отричаме или както правят индийските мъченици или пък монасите – самобичуване и измъчване. Еволюцията е достатъчно безжалостна – защо със съзнанието си помагате на онова, което ви измъчва? Това е, за да намерите оправдание, че се борите да бъдете безгрешни и да махнете плътта. И как ще я махнете? Ами че тези, които отиват в Астрала, като си виждат петната в астралната дреха, също искат да я махнат; ония, които отиват в Менталния свят – също. Затова е казано: чистє си мисълта, лиши се от желание, за да можеш постепенно, постепенно да одухотвориш материята!

Светът е наситен, както казвам, на оглозгани идеологии – без нови идеи – наситен, преситен, уморен както в социално-политическата сфера, така и в религиозното изповедание. (Затова говоря, че идеята на Третото хилядолетие е нова доктрина на социален и верови ред!) И това равновесие създава играта, която ражда взаимното изтребление; играта на благополучието – кой повече заграбил, кой по-малко; играта на доктрината на богаташи, пролетариати; играта на революции... Това създава неудовлетвореността, която води социални битки, но много често мотивирани от верски изповедания. Вие виждате какво пъпкуване има на религиозни формации – да върнеш цялото отмъщение на Сатанаил, да направиш църква на Сатанаил... Сатанаил не е виновен – онези, които създадоха религия, от Луцифер направиха Сатана. Но ето, последователите без прозрение, без тези седем кръга вътре в човека. Добре че Данте имаше едно неблагоразумие да остави не седем, а направи девет кръга на ада... А цяла Европа възхвалява Ренесанса, възхвалява Данте, че създал кръгове на ада (та църквата да намъкне там своите грешници). Разбирате ли, че тези хора бяха спъниколело в културата на човечеството, пък нека си ги наричат гении! Дори и един гениален Гьоте – направи кръвна връзка със своя Луцифер – Фауст отиде да прави кръвна връзка с Мефистофела, за да може след това (при бабата) да пие питието на младостта, та да измами една Маргарита. Това ли е гениалността на Гьоте!? Но така е, когато една култура, сложена в рамка, иска да минава за изложбена ценност...

Това е културата на Европа, която сега се опитва да прави единна доктрина на трите религии. Но без идеи не се създават религии, не се създават учения, не се създават дори школи. И тук е вашата будност – не се поддавайте нито на чуждия фанатизъм, нито на лъжливото благоразположение за единство! Единство ще родят само новите доктрини – тепърва в културата на човечеството още три Мирови доктрини има да дойдат. Затова говоря, че отричането би било нещо много примитивно. А да вземете да го доказвате, става нещо много банално. Не доказвайте това, за което съм казал: Бог не се доказва – Бог се живее! Когато искате да отричате или доказвате, знайте, че това е обикновено и банално. То е удовлетворение на ума: виждате колко много знаем, имаме аргументи... Не, не ви трябва – вие сте освободители.

• Учението Път на Мъдростта се живее, защото е лик и същност на Божествеността ни!

Изявената Божия човечност в ликообразност и приложна Боговластност – тя се живее. Това е учебната ни годината. Не доказвайте – живейте Учението Път на Мъдростта!

Наше предназначение е да изпеем химна на освобождение от онова, което ни предшестваше. Но ние не предоставяме на човека една тревожност в идеята на съществуването, защото му даваме идея за живот и най-същественото – йерархията на Духовните вълни. Затова Мъдростта в Третото хилядолетие е доктрина на нова социална страница и на нов верови ред. А това е нещо много трудно, защото е капсулирана идеологията на религиите с традицията, за която винаги съм казвал какво е – убийца! Капсулирана чрез обреда, чрез приноса на изкупения грешник, чрез потопа... Но какво направи потопът? Възмутен Бог, че човечеството е развратено, решава да го унищожи и какво? Избира си един Ной. Той има трима синове, които не му вярват (нито един не вярва в новото бъдеще). И какво направи Ной? Нов ред ли донесе? Абсолютно невярно! След Ной имаме същите разврати. (Разбирате ли как трябва да погледнем на историята, как трябва да погледнем на веровата доктрина!) Какво направи Ной? Един ковчег и събра същите говеда, и сложи своите синове, които след Ной си стоят същите. Как хората нямат окомер!?

Какво обаче направи Христос след Ной? Измъкна човека от колективното стадо и го нарече личност. Създаде идея „Аз и Отец сме едно“ (ще Те разпнем! – разпнете Ме!). Създаде и идеята на самокръщението като идея на Възкресението и изведе две хиляди години изповедание с няколко милиарда. Кой последва Ной; да каже някой нещо за Ной? Търсят му ковчега учените, защото умът има съображения и констатации; защото философията прави категориите и мисълта угажда на ума. А да имат откровение? Защо не отидат да го намерят с откровение, а го търсят с ум? Защото трябва да се развива и умът. Аз не отричам поведението на Ной, но не мога да го приема като нова култура.

Не бива да отричаме, защото би било наистина някак си примитивно да ги отричаме, такива са реалностите. Но в никакъв случай пък не можем да ги доказваме в правотата, защото би било банално. Тогава какво ни остава? Да живеем с едно прозрение за божествения пръст на еволюцията. Какво бяхме казали? Свобода, свобода от съдбата на еволюцията, за да може да се прави култура. Защото хилядилетия бяха нужни, за да се лишим от пет-шест богини на съдбата на митологиите...

• Децата на Деня нямат друга добродетел освен идеята за свобода от съдба!

Ние ще се събудим за божественост едва тогава, когато се освободим от съдба! Свободата ще бъде една трайна линия в тази учебна година, а за нея болка няма, има само посветеност, всезнание във всекидневието. Това е, което ви чака. Не се опитвайте да доказвате, а живейте – живейте с божествеността, защото превратността, която Учението Път на Мъдростта слага, е, че ви дава доктрина чрез знание, а не чрез добродетели.

Когато съм правил йерархия на добродетелите и са ме питали коя е най-важната добродетел, съм отговарял, че основната добродетел е търпението – долното „до“ на тоновата стълбица (защото има и горно „до“!). Но за първи път човечеството трябва да каже: няма вече да правя добродетели. А и коя добродетел не бе изопачена? Лъжата ли? Не лъжи! – а направиха лъжата повече от истините; Не убивай! – а направиха повече убийства отколкото преди това... Разбирате ли в какъв северен полюс се живее на ледник; светът живее с ескимоси... Правда: Убийте я, защото е грешница! – Не, тя трябва да получи прощение, им рече Христос; Обичай врага си – да, но защо трябва да обичаш враг, когато вече можеш да обичаш събожника си?! Разбирате ли отговорността? Отговорната будност е да правите Обществото на Мъдростта като потреба в еволюцията, а не като консерватизъм!

И нищо не си правете в живота като кумир, защото кумирът съществува като съображение на ума и като страх, че ако не му се покориш, няма да може да ти даде блага. Кумирът е смутителят на волята за еволюция; кумирът е спънидинамиката в човека! А го изграждат не само като кумир, той е и олтар – олтар, на който евреите трябва да занесат триста добичета, които да нямат никакъв недостатък. И това беше трагедията до известна степен, когато еврейството влезе чрез апостол Павел в т. нар. поведение на обреда, който остана пак вън от нас. Човечеството има и досега поведение на олтар вън от нас. За първи път в световната история и в културите ние поставихме въпроса за олтар, който е вътре у нас – Книгата на Живота. Там няма друго какво да принесете в жертва освен това, което ви е давало до този момент правото на преценки – вашият ум на философи (един от Седемте Лъча на еволюцията). А той е много удобен; много удобен е защото той ви извади от пещерата. Но това, че излязохме от пещерата, не значи да му правим като на кумир поклонение!

Философията е това – да ви даде категории, мисълта да ви даде преценки. Но откровението ви дава божествено знание. Преломността е именно знанието, свободата.

• Насилникът Живот не краде свобода – насилете живота си в идея, а не в поклонение на идеология!

Вие не може да живеете със смут, че нямате опорност; вие не може да живеете със смут, че вашият храм един земетръс ще го вземе или че някакво пълноводие ще го отнесе. Не! Той е вътре у вас. Вашият олтар не може да бъде разрушен от земетръс, той може да бъде разрушен само от Божество, което ви носи възкресение. Хайде, разрушете го – но заради възкресение! Когато сложихме този олтар, ние родихме това, което светът също нямаше – йерархията на Духовните вълни. Идеята за Духовните вълни е победа над онова, което наричам идеологическа корупция. Има идеологическа корупция! Една сатанинска църква да си прави своите олтари е идеологическа корупция с целта „депресирай човека, за да го направиш още по-грешен“, а по-грешният е по-верен на своя сюзерен. Разбирате ли какви са тайните?

Така че, когато ние искаме да надмогнем това, което наричам битка между рациото и психиката, а оттам между рациото и мистиката, тогава именно казваме: даваме ви за Третото хилядолетие една нова доктрина. Имаме едно Послание, едно Предизвикателство с какво може да се влезе в Третото хилядолетие и с какво не може.[1] Ние искаме с безболезненост да се простим с онова, което ни правеше грешници и с което за ужас бяхме навикнали – от него създадоха цели доктрини, та дори Реформацията, т.е. съображението на ума, която съобрази грешността ни в безгрешието. Така Инквизицията стана социална доктрина и послужи кръстоносците да извършат по-жестоки дела от който и да е било друг.

Ето защо казваме кое у нас ще ни даде факела. Аз много често съм повтарял: в Мъдростта и един ми е достатъчен с факел. Деветдесет и девет овце оставя Христос, за да търси една загубена, но сега деветдесет и девет да се загубят, няма да ги търся – защото в Мъдростта не трябват добродетели, в Мъдростта трябва факелът на знанието! Това е битието. Какво ми дава основание да кажа тази дързост? Идеята за Божията човечност, свързана с Човешката божественост, а не еволюиращият homo sapiens или zoon politikon. Защото в света излезе един Ecce Homo, Ecce Deus!

Така под грижата на Посланието и неговата властност тази година ние продължаваме лекции в субординация на това Послание, а именно на Приложната Молитвеност. Докато дойде онзи момент, когато в прощалната нощ между минало и чакано Послание за 2002/2003 година ще приемем какво – целостта на Небето. А когато ни гостуват Посланията, те са това какво иска Третото хилядолетие, което безспорно можем да кажем, че е утробна майка на Учението Път на Мъдростта. Затова с такава дързост в 2000-та година дадохме Предизвикателството, с което Децата на Деня отпратиха своето Второ и получиха своето Трето хилядолетие. Третото хилядолетие е една идея, която то носи и трябва да предостави на света както като доктрина, така и като изповедание.

Ние ще продължим тази календарна година програмността с темата „Децата на Деня – Мирова необходимост“. Учението на Мъдростта, както в неговата метафизика, така и в неговата приложна страница, винаги ще говори за това, което се нарича Мирова необходимост. Ние не изповядваме Божество, което обслужва само даден расов и кръвен принцип, не – универсалността е необходима! И това прозвище – Мирова необходимост, е много по-особено, то е една концентрирана енергия на Мировото съзнание. Защото, както казвам, Децата на Деня не са нито вестители, нито воини на Любовта, нито приложници на „око за око, зъб за зъб“; Децата на Деня са освободители, клада на свободата – свобода от светци и божества.

Коя е стратегията, която като Мирова даденост те могат да продължат, коя е тайната, която трябва да направят идея? Аз съм хлябът на Живота, както Христос рече. Така ние създадохме стратегия – Мъдростта е нова стратегия на Живота! Казахме, че човекът е един бог в развитие; сменихме нравствената таблица за отмъщение, пороци и пр. с няма зло, има нееволюирало добро; не искаме да измъчваме изповедника с това, че трябва да обича някакъв враг, а посочихме, че той не му е враг, а негов събожник... Можете ли да си представите каква култура творим! И няма вече формула на неудобство идеята за събожничеството да бъде най-добрият начин на отношение. Светът още не знае термина, но ние искаме да го направим живот. Това е доблестта, с която можем да разрушаваме, да искаме приложно разрушение, заради чакано възкресение! А някои си позволяват да кажат неприлични думи по отношение своя събожник... Ако това е било позволено в религиите, в Учението на Мъдростта е непозволено! Добродетелите могат да извикат във вас негодувание, защото част от невежеството е плътността на някоя добродетел. Например правдата е добродетел и тя е плътна добродетел в „око за око, зъб за зъб“, но в Мъдростта това е порок. Така че, когато някой иска да квалифицира поведението на своите събожници, ако реши да употреби израз на миналото, трябва да спре или най-малкото да отиде да гостува в хралупите на добродетелите, а не в пещерите на посветените в знание!

Време е да се излезе от лабиринта на цар Минос. Как се излиза? С идеи! След като си заключен в този лабиринт, трябва да раждаш идеи. Вижте колко простичко – крила, просто крила! Това трябва. Тогава няма дворец, няма лабиринт, от който не можете да излезете. Ето това е идеята на Учението Път на Мъдростта – крила на Децата на Деня! Ние нямаме стереотипа. Защо? Защото стереотипът е отражение на мисловната дейност в рамките на това, което светът е оставил. Не е проблемът, разбира се, да извършим тържество на погребението на света в миналото, а да му дадем основание да се научи да се метаморфозира в идея на възкресение. Не може да се живее постоянно в гроба без възкресение!

А каква е потребата, която казахме за идеята на Възкресението? Ето темата, която предстои да разгледаме: „Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство“. Но преди това трябваше да говорим за една лична Голгота, която ви дава основание да изнесете кръста, който е двубой между Дух и материя, и за една социална идея в приложението на Разпятието, което е идея за свобода от всичко. Така самокръщението е краят на един от най-големите обреди, който още продължава – обредът на кръщението. Но кръщението се върши с личност, която е вън от вас – дори Иисус е кръстен от Йоан. Кръщава Го във водата и какво е казано? Когато Иисус излиза от водата, Му се открива Небето. (Излезете ли от астрала, ще ви се открие Небе, тогава сте отново Адамов човек.) Когато обаче трябва да възкръсне, Христос влиза в гробницата и извършва самокръщение!

Представете си какво е казано и какво знаем! Това знание е наистина погребалната катафалка на венцехвалните песни на световното мислене! Ние нямаме основание да се страхуваме, че правим погребение заради възкресение, никакво основание на страх нямаме.

Другата лекция, която е определена за учебната година, е „Потопи, Пришествия, Екология“. Разбира се, потопът от Библията не е единственият. И макар в свещените книги да стои като пътен знак, с потопи човечеството не бе избавено. Какъв потоп ни трябва; кой ковчег трябва? Ние имаме вече ковчега – нашето тяло, ковчег, именно в който трябва да направим самокръщение, за да роди възкресение. И както споменах, Ной не спаси морала и нищо ново не даде. Да, светът бил развратен! Вижте, когато на едно расово Божество се внушава, че светът не еволюира, а се развращава (защото доктрината, която се изповядва, не е еволюционна), какво да прави тогава, освен да наказва? Разбирате ли какво издевателство е извършено върху нашата душевност! Но това е не логиката, това е подстъпът на еволюцията, с което си извикаха съдба (в Изтока наречена карма).

Понякога наистина се радвам на Децата на Деня, че сложиха, колкото и малко да е, оня фермент, който ги прави други, прави ги други с предназначението на тази България, напоена с божествености. Благоволението, което Учението Път на Мъдростта намери като приютно огнище, е България. Човечеството е благодарно на земята, че тя го храни, че тя е приютност. Защото можем да стоим и върху водата, когато сме астрални образци, но земята е, която прави човека. Затуй много добре е казано: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст...“[2] На тази земя ние сме є много благодарни, но преди години казах, че и тя трябва да бъде благодарна на нас. Трябва да разбере като Миров организъм, като Космична даденост, че и тя ни дължи благодат. Виждате колко странни неща трябва да променим, защото ако искаме благодат от тялото си, то ще ни каже: „Ами ти какво ни даваш?“ „Давам ти моята мисъл, давам ти моята душевност, затова и ти трябва да ми даваш нещо“. Това е екология!

Другата тема, която ще имаме, е „Безсмъртието, или смъртта като сила, съзнание и метафизика“. Казал съм, че в бъдеще смъртта ще бъде една призната добродетел, защото тя е единствената възможност да ви се освидетелства, че сте безсмъртни. И колко красиво е писано в книга „Битие“: Заспи, Адаме – сънят е една временна смърт – заспи, за да мога от теб да отделя живот, да създам Ева. Тази привидна смърт, привидна като космическа даденост и присъща на човека, е, за да го предостави в безсмъртие. А безсмъртието не значи бягство от живот, не значи неналичност на живот. Ако ние сменяме дрехата, не значи, че сме се освободили от онова, което може да носи живот.

Така знанието ще лиши смъртта от ужаса, който е всявала, и от картината на скелета с косата. Смъртта наистина е благодат и знанието я освобождава от зловещия образ „страх от смърт“ – зловещ, защото не се познава закона на възкресението, а дори ония, които познават закона на преражданието, също треперят. Именно затова съм сложил тази лекция „...смъртта като сила, съзнание и метафизика“.

И още една тема, това е „България – школа за духовно възмъжаване“. А за да направим една такава лекция, трябва да знаем какво е България като земя, трябва да знаем кои личности са є дали енергия. И тогава чак ще знаем защо такъв морал сме сложили – няма зло, има нееволюирало добро, и какъв обред трябва да извършим, за да можем наистина да кажем, че тази страна е действително Ракхива, което (преведено буквално от финикийски) значи „етерно пространство“, „небесна твърд“. Тази земя ви дава основанието да направите преломност, а именно човекът бог в развитие.

Посочените теми ще стоят до онзи момент, когато ще имаме възможности да дадем Новото Послание и с особено чувство на благодарност да кажем наистина ли толкова плоден бе клонът на Приложната молитвеност.

Тогава идваме до най-същественото. Да, ние ще отворим годината на Учението Път на Мъдростта, но негова плът, негова банка, на която ще седне този, който ще търси Учение, трябва да бъде Школата. Тази година Школата трябва да бъде много по-отговорна, много по-будна и много по-жертвена! Тя трябва да изиграе съдбовна роля. Защото вие не може да се оплачете, че не ви е дадена трапеза на Мъдростта. Приложната воля на Школата ще трябва наистина да роди идеята за крила, но крила, които сега ще дойдат от знанието на Мъдростта! Те няма да бъдат залепени с восъка на миналото знание, а със същността на Учението. Затова Школата трябва да стане изключително прецизна и да изиграе решителна роля – в пълна отговорност за знание и посветеност. Това трябва да направите и точно това е вашата отговорност – Школата като Приложна молитвеност! Точно тук е голямата дан, че Децата на Деня не са вестители, не са посветените, а са освободители. Това е вашето битие. Няма да отивате да вестявате. И Христос какво каза тогава: Аз отивам горе... Даде ли най-добрия урок, че не праща долу?! Отиде най-напред и изведе от техния адес, от тяхната преизподня – както на митологиите, така и на евреите – изведе посветените, отвърза ги, за да ги прати в едно велико действие. Това е голямата тайна на Школата.

Трябва да се знае, че знание, прозрение и предназначение е да бъдеш, а не да имаш. А някои искат да имат – да имат признание; искат ръкопляскане. Не! Бъдете Дете на Деня, а не да ви хвали там някой...

• Приложната молитвеност отвори очите за отговорност!

Ето защо се поставя съвсем ребром проблемът за ролята и мястото, за стратегията на Обществото чрез Школата. Казах, че тайни няма да има, но тайнства – да! В бъдеще се научете да вършите тайнството на Школата, а не онова, което минаваха школите на посвещенията, за които изрично казах, че Христос хвърли ключовете на египетските посвещения. Школата не е окултизъм! Тази разглезеност, с която някои научиха окултизма и си мислят, че познаха вече големи знания... Не случайно съм подмятал винаги, че има сергиен окултизъм. Петата Духовна вълна – на Мъдростта, не е окултизъм, тя е прозрение, защото дава предназначение! Свобода от минало – това, което е най-същественото. За да няма и този ужас на идеологическата корупция (нещо, което никой досега не констатира). Затова бъдната Школа е Школа на огледалната отговорност! И тя е, която ни дава основание да извървим пътя си и да изчакаме това, което може да ни даде Новото Послание. Нека бъдниците в идеята на Школата и обучението не позволят идеологическа корупция!

Ако някой мисли, че за една седмица или за една година ще стане непременно посветеното Дете на Деня – не! Христос даде това знание, когато възкръсна – Деца... А те бяха отишли да ловят риба. (В рибата има това преимущество, че мълчи и живее в астрала.) Така че има една тайна на двубоя между рационалното и психичното; че наистина ние имаме и лично поведение, и Мирово съзнание. Затова битката, която водим, е служение без Себе си, т.е. без личното. Когато си Миров, не можеш да рониш сълзи за личността си, понеже тогава си универсален. И безспорно ще се сблъскаме с онова, което прави философията. Философията не може да вижда, тя прави категории! И страшното е, когато категориите станат настолно изповедание, защото онова, което може да прави мисълта, е да ражда формули. А прозрението и предназначението ви правят Деца на Деня и те са идея за откровението, в което можем да имаме знание срещу илюзиите за добродетели.

След като имате програмата и след като безспорно искаме да извървим пътя до Новото Послание, аз ви пожелавам неуморност, един душевен стрес, който чрез отговорността събужда прозрението!

 

Из слова на Ваклуш Толев в Пловдив, София, Варна, Шумен.