Откриване

Деца на Деня, днес откриваме дните на Дома на Мъдростта. Няма по-добър благослов от това, което Молитвата на Мъдростта дава, за да изпълните своето предназначено служение; няма да се намери по-цялостно благословение за този Дом, който е трапезата на Мъдростта в бъдните и чакащи ни хилядолетия. Това е вашият благослов и затова казвам, че в битието човешко Твоят син, Господи, Те търси!

Всяка енергия, която физиогномира това търсене и чертае път на този син търсещ, е именно онова, което се съхранява в образ, изживява се като идеология и прави безспорно олтар. Но все пак във всичко това трябва да имаме известно измерение да не създаваме предпоставки за удължено време, а да концентрираме в един канделабър енергия, която може да освети и по пътя ни да остави знаци за онова, което ще ни следва. Така че не можем да се лишим от наличности, но в никакъв случай не бива да ги правим кумири. Затова казвам, че завистта изтля до пепел – изтля и благородната завист, която храни признание, когато се обръщаме към минало, за да почитаме кумири. Защото и те в огъня на Пътя на Мъдростта трябва да изгорят до пепел, за да може този син, който се търси в човешкото битие, да каже: „Аз съм свободен!“

Човекът трябва наистина да намери нещо, с което, когато иска да оправдае настоящия си път, в никакъв случай да не отмине незабелязано отживяно време. Но и в никакъв случай да не е запазил в себе си поклон пред кумири. И това е най-голямата битка, това е преломът, който има да извърши Обществото Път на Мъдростта.

• Мъдростта е изтляване до пепел на отживяното време!

Трагичното е, че човечеството живее с кумири на миналото, а в същото време със спекулацията на ума си удовлетворява потребата, че е съвременен и прогресивен. Ужасът да се живее съвремие с кумира на отживяното е това, с което еволюцията прави много бавни стъпки, а тя трябва да се пулсира. Еволюцията има заслуга тогава, когато на човека му липсва прицел, за да го изведе до онова, което казвам – до Океана, но когато човекът е вече бог в развитие, той може да прати своя енергия в динамизация на еволюцията!

Не стойте с отживяното време, а направете от него динамика; изпепелете това, което е било. И ако част от него е завистта, нека и тя да отиде на кладата!

• Кармата е между човека и човека – между човека и Бога карма няма!

Човекът не прави карма с Бога. Следователно какво трябва да направим? Да сме свободни в поведение към Бога, т.е. да сме надкрачили кумира. И тогава наистина ще направим динамика в еволюцията. А точно това чака Третото хилядолетие. Огнената властност на Третото хилядолетие е Учението Път на Мъдростта! Затова всичко, което може да съпровожда отговорната ни будност, да ни напомня за предназначението, трябва безспорно в измерение да го приемем без да го правим кумир.

Така и представената сега фотоизложба в този Дом на Мъдростта е в измерението на нашето съвремие; тази изложба е в страниците на Учението Път на Мъдростта! Тя е призив за прилагане на волята ни в действие, но в никакъв случай не може да остане кумир. Идеята за призива е достатъчно властна – по-властна от покорността. Когато покорността е само едно примирение, тя е страх от бъдеще, а този, който се страхува от бъдеще, е заземеният човек. Заземен с величието собствено, с аурата, в която пребивава в личното си себевеличие и в претенции, които не му дават свобода.

Така че в тези измерения, това, което сте представили, е дълг да бъда благодарен. Да се напомни и да се постави на преценка йерархията, праговете, през които сте минали; онези пътни знаци, които са дадени. Живеете в едно съвремие, където без жалоните на потребата да се стигне до известно место не може да се върви. А в такъв случай не може Пътят на Мъдростта да бъде смутен с остатъците на едно отживяно време.

Аз зная, че е тревожно, но се питам дали и боговете са имали тревога? Изглежда, че са имали по-големи тревоги от нас, защото са предсещали, че ще ги пратят в забвение и музеи. Такава тревога не бива да бъде ваша липса, но те отидоха в музеи тогава, когато създадоха култура. Ако искате да бъдете стойност в битието на Космоса, създайте културата на Учението Път на Мъдростта и тогава ще бъдете сигурни. Не е проблем дали ще бъдете музейна ценност, защото енергията, която оставяте, храни бъдещето. Така че боговете са имали тревога, а много потребна е и нашата тревога – заради собствената ни будност и заради утрешната ни отговорност!

Благодаря на тези, които са направили изложбата, която мога да нарека потреба на деня, така че след като в Дома на Мъдростта някой и минути пребивава, да има възможност да си вземе енергии от това, което е тук, защото едно е безспорно – смълчаната смелост, дадената динамика. Смелост, която се трансформира в динамика на новото време!

Благодаря на онези, които са прекосили няколко стотици километри. Добре дошли на това голямо празненство! Има трапеза, от която никой не може да си отиде ненаситен, защото вярното при нас е, както казах, че в битието човешко Твоят син, Господи, Те търси! А този син стана Син Човешки и Син Божий. Идея за свобода – дребната милостиня, с която е даряван човекът, трябва да свърши: Свободният човек е неприкованият Бог!

Считам изложбата за открита! Наистина много добре е подредена, наплодена е – от всичко имаме... Всичките години с генералните преходи, които е правило Учението през четири години с енергиите на Посланията, а безспорно и с това, което като социална даденост сме могли да извършим. Обществото не се далечее; Обществото не е кукувица, която снася яйцата си в чужди гнезда. Обществото е реалност на българската историческа даденост, а в своето служение като Всемирна даденост е отговорно с Учението Път на Мъдростта пред Третото хилядолетие!

Така че тази историчност е много необходима, за да знаете, че имате социална личност, че имате социален образ, че не сте пустинници. Макар и в пустинята на своята морална същност и отговорност да сте постници!

Да благодарим, че има такива отредени дни – дни на Дома на Мъдростта! Този Дом е наистина част от нашата същност. Да благодарим още веднъж на организаторите, на изпълнителите и безспорно на всички вас. Това, което е оставила тайната на Учението, направете го реалност – човекът бог в еволюция. А оттук нататък йерархията, че този бог в еволюция е бъдният Съсътворител, вие ще я разкривате. Този Дом това трябва да прави!

20.12.2002 г., Пловдив, Дом на Мъдростта