Г-н Ваклуш Толев, какво е списание „Нур“ за следовниците на Учението Път на Мъдростта, наречени от Вас Деца на Деня?
В най-афористичен образ, то е съхранено Знание, т.е. хлябът на Знанието, и храм на светителството. Среща на Божията човечност, чрез неговите страници, с Човешката божественост – на събожника и жертвения!
Това, което не бива да забравят Децата на Деня, е реалната тревога на еволюцията, за да не се заблудят в служението. Затова тази година Посланието е Послание на Бдението, т.е. едно Мирово тайнство!
Казали сте, че списание „Нур“ е българската страница от Книгата на Живота. Какъв е знакът на десетгодишнината му?
Да, казал съм! Защото Книгата на Живота не е само лист на личното битие, писан от Мировото съзнание. Тя има страници, съхранили родовите енергии на предназначение, изявено на историческата сцена чрез съответните Коренни и подкоренни раси. Там има утвърдени образци на трон и олтар, характерни за живените Духовни вълни.
Знайте, че това, което ще премълчи историята, а недоимъкът на прозрението – лично, национално или Мирово, не може да улови, ще го намерите в списание „Нур“, т.е. ще намерите предреченото бъдеще. Нур винаги е имало – като скрижала на Духовните вълни, т.е. като лист на Логоса!
Така че знакът на 10 години „Нур“ не е 5 плюс 5, а 7 – планетното число на Сътворението, плюс 3 – идеята за Единосъщието. Плът и Дух! В този смисъл може да кажем: Нур е кръщелното свидетелство на човека – еволюиращ бог!
Какво значи възраст 10 години в живота на списанието?
Нур, Светлината, няма възраст, обаче списанието има и както посочихме – не цифрова, а идейна (защото в света още има нееволюирало добро). Казал съм: Пестете енергията, а не времето!
Как се роди надсловът, или това, което е куполът на списанието – „Няма зло, има нееволюирало добро“?
Надсловът на Списанието се роди без клониране, роди се (оставете иронията на страна) в пътя на йерархиите на Духовните вълни от утробата на Мъдростта, оплодена от Посланията на Планетния Логос. Нур е светлина! Какво е казано за Логоса (Словото) в светото Евангелие – „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4).