Татяна Иванова: Посрещам нашия първи гост – Учителят Ваклуш Толев. На многая лета, Учителю Ваклуш! Лесно е да се пожелаят хубавите неща. А как се постигат те, как се постига лекота в душата, ведрина?
Ваклуш Толев: Уважаема г-жо Иванова, дължа, безспорно не дежурно, благодарствено отношение лично към Вас, към вашето студио и „Канал 3“, към вашите зрители в един от най-големите празници в битието на човечеството на нашата планета – Христовото Рождество. То надкрачва големия ден на раждането, което всяка майка прави, защото Христос направи Рождество! Благодаря, а пожеланията трябва да бъдат спасени вече от стереотипност, която е отнела първичната енергия на голямата тайна.
Татяна Иванова: От много повторения, когато си пожелаваме здраве, като че ли...
Ваклуш Толев: Да, непрекъснато, непрекъснато „Весела Коледа“ и „Щастлива Нова Година“. Това са пожелания, които се оглозгаха в продължение поне на 1500 години, откакто се въвежда тържество за празнуването, изопачено разбира се в неговата вътрешна даденост, а достатъчно образно със съответните ясли, със съответните магаре, вол и т. н.
Голямата тайна на присъствието на този Син Човечески, за да влезе в лоното на Син Божий, безспорно се крие в тази цялост: когато Небето Го поздравява, когато овчарите, т.е. образът на смирението, Му поднасят своите дарове и когато човешката мъдрост отива да направи признание пред Божията – защото човечеството винаги е имало човешка мъдрост, но не е имало пратеничество за Божия мъдрост!
Така че, според мен, трябва да се опазваме вече от стереотипите и да дадем една, бих казал, нова, голяма идея, която този Син Човечески носеше. А тя беше, че Той в Себе си срещна това, което Сътворителят Му сложи, срещна Божията човечност със Своята Човешка божественост на най-великото тайнство – Възкресението, или победата на Духа над материята. Това е великото тайнство, а не трапезите!
Татяна Иванова: Да си пожелаем Духът да победи материята?
Ваклуш Толев: Точно това е: Да пожелаем победата на Духа – одухотворената материя Христос я показа; да пожелаем великото раждане, с което продължаваме нашето възпроизводство, да премине в Рождество. Но първом всеки от себе си трябва да достигне онова, което Учението Път на Мъдростта казва – човекът е един бог в развитие! Докато е в развитие, ще се ражда, но ще трябва да се научи на Рождество!
Татяна Иванова: Пред мен е Посланието за 2003-та година, наречено Послание на Бдението. То съдържа три заръки:
- Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният Ви час;
- Знайте, че не блудникът се връща, а синът намира Бащата;
- Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня!
Тези ли три заръки се отнасят към всички нас?
Ваклуш Толев: Трябва да кажа, че Посланията са на Планетния Логос; те са Неговият автограф за всяка Космична година, в която човечеството сваля една дреха – старата година. Но доколко ще облече дрехата на събудения, на будния, за да може този автограф да стане, както казахме вече, Послание на Бдението... Бдението е едно от най-великите тайнства – първом, то предполага, че човек е буден.
Татяна Иванова: За какво най-вече трябва да сме будни през 2003-та година?
Ваклуш Толев: Трябва да бъдем будни в отговорност на своето служение. И мисля че първата заръка, или първото повеление, така както ги наричам, е много ясна: ние трябва да бъдем будни в това, че е дошъл отговорният час. Но той трябва да бъде осъществен от онова, което културата на Мъдростта поднася на бъдещия изповедник, поднася една от най-великите тайни – Денят на оробителя завърши.
Татяна Иванова: И приемайки своята отговорност, всъщност човек е свободен?
Ваклуш Толев: Идеята за Свободата е най-великото тайнство, което Христос много добре характеризира: Истината ще ви направи свободни. Следователно Свободата предполага, че вие сте осъществили Истината. А Истината може да бъде усвоена от това, когато спрем да мислим, че някакъв блудник има, че има грешник. И затова много добре във второто повеление е казано, че не блудник се връща, а син намира Бащата.
И в тази, така, много интерпретирана притча за блудния син стои една от най-големите грешки. Защото бащата не играе ролята на обиден, бащата не прави спомен, за да не върне предишни отживелици, които всеки човек в културата на своя път трябва да освободи, т.е. трябва оробителят да си отиде. И ако вие му връщате спомен за оробител, тогава не би имало смисъл това, което ние казваме: Не търсете спомен за човека, след като той е един бог в развитие!
Татяна Иванова: Знаете ли, Учителю Ваклуш, аз дълги години, четейки тази притча за блудния син, се съпротивлявах на това, че бащата устройва такова голямо тържество на завръщащия се, а някак си в сянка остава добрият, примерният син. И едва тази година долових, че всъщност в репликата на добрия, на порядъчния син: Татко, аз тук съм при теб и през цялото време съм работил, а пък такова тържество за мен няма, всъщност в тази реплика, в тези думи не се съдържа доброта.
Ваклуш Толев: Радвам се, че такава реакция вече събужда притчата във Вас, защото преди много години аз я разтълмих по един съвършено друг начин. Без да търся оправдание за поведението на бащата, намирам, че обикновеното, което не нарушава стереотипа, остава ненаградено. Мировото съзнание наистина няма да награди стереотипа, иначе ние нямаше да приемем едно ново Учение – християнството, в противовес на целия юдаизъм.
Тук обаче аз имам една друга особена формула. Какво е големият син? Малкият син, това е желанието, това е астралът (както окултните учения говорят) с неговите всички елементи на търсене, на развлечение, на ядене на жълъди заедно със свинете и т. н. (В буквалния превод по това време под „свине“ се е разбирало „глупости“, т.е. живеене в глупости.) Но виждате, той йерархира до върховенството да се отживее в него идеята на забавлението, за да премине към занимание, а след това и към обучение. Какво обаче прави големият син? Големият син – за мен това е умът – не изживява радостта, че желанието вече няма да го обвързва да дава санкция на поведението на грешник. И тогава той, големият син, ражда завист!
Лошото е, когато умът почва да ражда завист – това което забелязваме във всички социални пластове, или във всички т. нар. култури, които искат да изграждат социално битие, а оттук, разбира се, идва изграждане на народ, на нация, на обществото...
Татяна Иванова: Общо взето така, на делнично равнище, завистта е един изключително мощен двигател.
Ваклуш Толев: Би трябвало наистина да кажем, че болната амбиция може да бъде имплантирана в тайнството на това, което наричаме копнеж. Ако завистта можеше да надкрачи себичността, тя би станала част от копнежа. А копнежът вече е нещо друго. Аз винаги съм казвал на хората, които плачат по миналото, в смисъл даже, когато един близък почине: Обърнете своята тревога в копнеж. Човечеството не е трансформирало дребномислието си, което безспорно в много случаи е подбудено от желанията. Чувството, че губят близкия... А не разбират великия закон, че този човек, който дори е бил наричан блудник, сега не се връща блудник, а отива да намери своя Баща.
Татяна Иванова: А с какво е раздялата, раздяла с какво е точно – раздяла с миналото?
Ваклуш Толев: Раздялата винаги ще бъде едно от най-големите богатства, защото, събуждайки тревожност че губите, вие непременно минавате през Огъня на намирането на едно ново знание. Ако нямате кураж да се разделите, никога няма да еволюирате. Това е безспорността – грижата на еволюцията да ви блъска от единия до другия бряг. И в тази грижа вие боледувате, но вашето течение, вашата същност отива в Океана!
Татяна Иванова: Няма граници за ума, няма граници за човешкия дух. Може би няма да има ограничения и за любопитството на човека и неговото желание непрекъснато да експериментира? Ние напреднахме вече толкова, че можем да клонираме сами себе си. Притежаваме ли обаче подготовка за това, дозрели ли сме за това, Учителю Ваклуш?
Ваклуш Толев: Аз винаги съм разграничавал любопитството от любознанието. Защото любопитството създава повече забавления, но любознателността ще остане, ако можем така да кажем, оня жив сперматозоид, който опложда и възпроизвежда. Точно тук – в любопитството, е моят страх, въпреки че съм казал, че човекът е един бог в развитие и че той в своята бъдеща култура, на тази среща между Човешка божественост и Божия човечност, безспорно ще бъде и Съсътворител. Следователно съм открехнал вратата години преди това за тези тайни. И с много особена будност съм следил тези процеси още от петдесетте години на миналия век, когато се създаде идеята за „инвитро“-то.
Има нещо друго обаче и Вие много добре поставихте въпроса – нашата готовност за отговорност. Или както в Посланието е казано: в Повеленията – Дойде часът на отговорността, а в Исканията – Дай ни зрение за будност и слух за Знание. И тогава вече – другата тайна, която в Исканията стои, е: Нека личната ни воля да не бъде власт за безвластието на другия! Тук е големият международен смут и ограничението на малкия ум в идеята на бъдещността, че човекът ще бъде Съсътворител. Тази голяма отговорност е създала конфликтите.
Бог в идеята на Сътворението, когато създава образ, в глава 1-ва на книга Битие ще намерим, че говори на Своите Съсътворители: Да сътворим човека! Но когато трябва да даде онова единствено, неповторимо, което е на Мировата същност, което е Fiat lux (не светлината, която ни дава Слънцето, не Луната, не това, което енергията на електричеството и атомът ни дават, а една Мирова сила), тогава Той не търси съпроводници. Когато прави образа, Той има Съсътворители, но когато дава Диханието, е Сам – неповторимост, с която създава жива душа. И аз се учудвам защо не видят разграничението в Битие – Адам първом е андрогинен – той е двуполов, той е човек, след това Бог създава мъж и жена!
Тези господа, когато искат да правят клонирането, губят нещо неповторимо. И те не знаят, че половата енергия е работила милиони години за създаване на мозък и на ларинкс. Вярно е, че сега имаме мозък и от една клетка ще стане цял организъм, но къде отива оплодителят; как ще направим тази скала на единството? И основателни са въпросите защо старостта много по-бързо идва и клонираният носи ли и духовните субстанции – едната, която е душа, и другата, която е Дух? Безспорно се признава бързото остаряване – значи ние подновяваме една биология, която губим много по-рано. Клонираната овца – Доли, остаряла по-бързо отколкото другите. Следователно, липсва нещо много голямо – липсва същината да предаваме духовна субстанция!
Човекът може да продължава да мисли, но той, за да прави свое битие, се храни не от мисленето. С мисленето той се ориентира, създава доктрина на съществуването, но не и доктрина на евристиката – на откритието. Защото човекът всеки ден прави открития. Дори с идеята на любопитството си да намери някаква формула там как да играе по-добре, за да има публика.
Трябва да знаем коя е безсмъртността. Идеята, с която се излиза – „Ние създаваме победа над смъртта!“, е най-голямата грешка. Защо? Защото смъртта е единствената добродетел, която дава безсмъртие! Смъртта безспорно Творецът е дал. Какво прави, за да даде урок за смърт? Дава Хипноса – Съня, и до него стои брат му Танатос – Смъртта. От съня на Адам Бог извежда живота – Ева!
Така че идеята за клонирането, когато ми беше поставена в една академична конференция – „Г-н Толев, ние клонираме!“, аз им отговорих: Преди вас, преди няколко милиарда години Бог е клонирал, защото извади от Адам Ева! Но това е, когато не се разбират тайните.
Свещените книги са написани на три различни нива и според културата на необходимостта – някой, както казахте, от любопитство или от любознателност ще иска да направи еволюция за себесъзнание; после посветената будност ще иска да се обучи в търсене и събуждане на енергиите; а в края на краищата там е и великото тайнство – да бъдете Единосъщ със своя Отец!
Клонирането обаче не е толкова грешка, щом човекът е един бог в развитие, който ще дойде до идея за Съсътворителство. Проблемът е как. Как? Когато може да одухотворява материята и когато извърши Самокръщение – новата формула, която дадох за Единосъщието с Отца. За него нито е нужна реката Йордан, нито кръстителят Йоан! Самокръщението се върши в гробницата – там сте сам! Тогава извеждате своята Човешка божественост, която с Божията човечност ви прави Единороден. Идеята за Възкресението! Вие не можете да направите възкресение без наличие на смърт, от която се плашат всички, а фактически смъртта е свидетелство за безсмъртието.
Аз не съм специалист в биологията, нито в онези науки, с които мога да определя, но се живее със страх, че ще се създадат чудовища. Дори тази секта дава, по указания на своите посветени може би (струва ми се от едно ниско ниво), че на тази планета са слезли клониращи – хора, които са направили клонинги. Ако са правили клонинг по този начин, аз ги питам защо е тогава мъжката оплодителна сила на половата енергия? Както сега се опитват от клетка да го правят, а не от сперматозоид и на детето търсят подобието само чрез майката – чрез яйцеклетката.
Много са големи нещата, когато се погледнат в тяхната Мирова същност, в познанието на това, което казвам – човекът е Божия необходимост. Ако беше схваната тази тайна – Богонеобходимост, тогава нямаше да лишават хората от онова, което Бог им казва в деня на тяхното сътворение: Плодете се!
Татяна Иванова: Учителю Ваклуш, какъв благослов ще дадете за тези новородени бебета, които снимахме в клиниката „Света София“ днес сутринта?
Ваклуш Толев: Първо трябва да кажа, че наистина когато е създаден Адам (Адам не е роден), той е създаден от цялата Мирова плът. В него са всички енергии на Сътворението от кристала, от дървото, от животното. И човекът, като сътворен, носи един благослов – да ражда. Срещата на Голгота е между сътворения Адам и родения Христос – това е голямото единство на Мировото знание: да срещнеш Сътворения, който носи всичко, с Родения, Който ви прави Единосъщ! Това е голямото тайнство на Голгота! Никакви мъки – човека го научиха само да хленчи и затова говоря, че дойде часът на неговото освобождаване в идея на отговорност!
Радостта, която тези деца носят, е Мировата необходимост. Човекът е една Мирова необходимост, той е Божие пратеничество, в което се осъществява чрез Човешката си божественост!
Какво мога да им пожелая? Единственото, това е: Направете още сега, защото вие сте пратеници за едно избрано битие, направете своето велико тайнство – Бдение! Бдение! Направете го, за да можете да се освободите от илюзията, че примирението е равно на смирение. Не, примирението е страх, смирението е жертва! Това направи Христос – Смирих се до смърт! А те го носят вече. И нека тази неизповядана Мирова същност, но реална в битието на всекиго, да ги осени за тази година и в бъдните им дни!
Да са живи и здрави!
04. 01. 2003г., София, 12 ч., пред. „Честито“