В Твоето битие, Господи, Децата на Деня Те търсят!

Повеленията и Исканията са характеристика или както казах – автографът на 2003-та година. Повеленията, че: Денят на оробителя свърши и дойде вашият отговорен час; не блудник се връща, а синът намира Бащата; раздялата не е милост, а тайнство на Огъня! И Исканията, които са потреба на йерархията на нашата вложена възможност и отвоювано право на осъществяване – че поискахме: Зрение за будност и слух за Знание; личната ни воля да не бъде власт за безвластието на другия; да не изживяваме примирението като смирение!

Най-същественото е смирението, защото тайната, която остави Христос, а и Учението Път на Мъдростта ви предоставя, е служение без Себе си! Смирението бе дадено в историята и културата не на изповеданията само – социалната реалност винаги го е белязала като подвиг (какъвто ни остави един Левски).

След Повеленията и Исканията ще сложим онази жизненост, от която те са хранени, или ако мога да употребя думата – окислявани, за да правят пълното дишане за йерархията на една нова Духовна вълна, каквато е Мъдростта. Този кислород или тази аура, както казвам, в Посланието е съпроводът с дванадесет текста от Евангелията – една неотживяна още изцяло в планетата култура на Духовните вълни, оставена от Христос, и с четири параграфа от една култура на приложната воля в изграждането на мисъл, която трябва да ви изведе в посветеност – това, което е оставила Агни йога.

Дадените към Посланието текстове от светите Евангелия и Агни йога са един съпровод, за да не забравим, че в света Мировата енергия е пулсирала за изграждането на онова, което наричаме Мирово съзнание, пулсирала е, за да се осъществява тази неизбежност, която Учението Път на Мъдростта посочи – че човекът е Божия необходимост. Той винаги е бил Божия потреба, но йерархията (казва му се, че е грешен) го класира в смъртност, за която Хермес беше рекъл: да, той е смъртен – бог обаче! Една голяма истина, една наистина голяма тайна, която културите отблъскваха. Аз не зная защо човекът, който ще изгражда трон или ще прави молитва пред олтар, трябва да се страхува, щом Самият Бог не се е страхувал и не е криел, когато го е сътворил.

В йерархията на изграждането на човека бог в развитие виждаме цели култури, които са го насилвали като са му слагали товара на грешника, а с това безспорно са отработвали и съответните етични мерки в защита повече на института отколкото на личността. И знаете прелома, който се извърши от Мъдростта – личността е свещена, а не институцията!

Свещените личности правят свещени институции! А след това институциите така се опразват от същност, че стават неудобни, но пък историята ги прави музейни обекти. Това в никакъв случай не значи, че онази енергия на Мировото сътворение, което е йерархирало Духовните вълни, което е създавало култури, ще трябва да бъде пренебрегната, а най-вече и това, което ние в Учението Път на Мъдростта винаги сме търсили – съпровода в свещените Евангелия и Агни йога – култури, които са изграждали Мирово съзнание и са създавали личностни добродетели, приемали са Мирови и лични жертви и са направили белег. А този белег е: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Само това да беше останало от Христос, ведно с онази най-голяма тайна: Аз и Отец сме едно... Това е свобода от грешника, макар че целият Нов Завет е напълнен все с проклятия (особено посланията). Трагично е, но такава е била еволюцията. И тогава ние трябва да бъдем благодарни на онова, което предшественикът в лицето на Христовото учение ни е оставил.

Сега ще се опитаме да разгледаме тази аура, за да знаем наистина ли можем да възкресяваме; наистина ли това, което нарекох надгробна властност, може Учението на Мъдростта да ви даде, когато неговата опорност е върху онова, което Христос е оставил в бъднините и е изповядван две хиляди години.

• Матей 5:38-40.
• 38. Слушали сте, че бе казано: „око за око, зъб за зъб“.
• 39. Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
• 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

В това Послание на Бдението нарочно сложих този текст, за да направите разликата от хилядолетното възпитание – че това, което тази година поставихме на човека, е той да не греши в идеите си на примирение и смирение; да измерите, ако е възможно имагинерно да измерите далечините на културите, които човечеството е изповядало и за ужас прилагало. Затуй е мотивирана същината на Повелението – оробителят, неговият Ден свърши!

В тези стихове тезата „око за око, зъб за зъб“ е отречена от Христос с голямата Му антитеза (дадена с една особена нагледност, ако някой е срещу вас) да не се противите на злото. Ние сложихме нещо още по-голямо от непротивенето на злото – в това, което Христос рече: обичай врага си, ние добавихме: няма зло, има нееволюирало добро! Разбирате ли колко голяма неизмеримост разделя Правдата от Мъдростта, a са само някакви три хиляди и петстотин години... И само хиляда и петстотин години е била разликата между Правдата и тази неизповядана, но речена вече в пътя на човечеството тайна не се противете на злото. А сега – няма зло... (Безспорно, още има нееволюирало добро.)

Точно тук Христос прави голямата съпоставка с това, което беше изрекъл: Обичайте врага си (но не беше лишил човека от вражеството, което стоеше като идеология, като класов не, а като расов принцип, като принцип на кръвта) – „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата“. Среща на бъдещето с едно зловещо тогава настояще, което сега наричаме отживяно минало.

Винаги съм подчертавал какво е дясното – то е настоящето. Отдясно винаги ще значи настояще. Дясната страна е, която ще понесе конфликта на минало с раждане на бъдното. Тя е! Това го знаят всички, които се занимават с приложни културни науки за гадания. Колко ясно го е казал! Ако ви ударят отдясно – за това, което правите в настоящето (за това, за което ви наричат богохулник), дайте им и лявото – дайте им онова, което са правили културите, за да може да дебуширате чрез енергията на злосторството, останалото като зломисъл. Защото консумираното злосторство е все пак свобода в еволюцията, но зломислие, което не е консумирано, нагнетява битието и културата.

Обърни му и другата си страна – за да те освободи! Дай му и миналото, за да му посочиш, че това, което там е оставено, не само че не е благородно, не само че не е непротивене на злото, но още по-малко пък е еволюцията, че няма зло. Това е само нагледност, с която сте влезли в минал свят. Ами ако сте вие, който тогава сте давали плесниците?! Ето огледалото – когато ви ударят днес, да знаете, че сте удряли вчера вие – по законите за прераждането може би някога вие сте го удряли. (И тогава разбираме голямата истина, че злото е нееволюирало добро.) Така идва великата идея на разплатата; така понякога някой посветен вика пострадалите от него, за да им предостави правото да изсипят над него – посветения и чистия, грозни думи и хули. Това е тайната: „Да, тогава ви удрях, защото не знаех, че ще рече някой „обичайте врага си“, „не се противете на злото“, а след това ще дойде „няма враг“, „няма зло“.“

Виждате как всичкото това плете будността на нашата отговорност и колко далече, далече остава тази нелепост „око за око, зъб за зъб“, която днес стои не само изповядвана, но и прилагана! Целият свят се гърчи в глупостта на своята добродетел – институции, лидери, папи..., защото никой няма прозрение.

По-нататък, след като дадете и лявата си страна, е казано: „И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха!“ Дай му и онова, което си облякъл от миналото – защото горната дреха е показ. Съдбата, съденето се води за ризата ви, за вътрешното ви облекло – ризата е вътрешната същност на човека. За нея винаги е имало съд – бил личен, бил социален, бил Миров. Когато искат да ви съдят за вашата битност, за вашия олтар, дайте и връхната си дреха – изгорете я на кладата, освободете се от показ! (А ако някои ви поискат и горната дреха, те са съблазнените...) Така вие сте свободни в защита на своята същност като сте съблекли дрехата на всекидневието. Голяма е тайната! Затова избрах в съпоставка това: Не блудник се връща, синът намира Бащата! Когато хвърлите връхната си дреха, когато и същината – вашата риза, бъде взета, тогава вие имате право на Възкресение!

• Матей 8:21-22.
• 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да oтидa да погреба баща си.
• 22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Кой баща трябва да погребете? Кой баща? Преходният! (Без гробища няма селище.) А Христос ви води къде – към един Баща (Моят Отец работи и Аз работя!), Който няма нужда от погребение. Може ли някой да погребе Бог?! И колко властно и хубаво го казва: „Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци!“ Отживелите богове: праговият бог на Рим, огнището-бог, тотемът-бог... Разбирате ли какво им е казал – и за съжаление какво изповядваме! До такава традиция стана погребението, че наистина може всичко да оставиш. Защо? Защото традицията е потребна заради власт!

Кой баща? Това постави пред тях; това е да се надмогнеш в тази велика тайна и да кажеш, че раздялата е тайнство на Огъня! Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци! Аз ти нося един нов Бог, а ти искаш да отидеш при Саваота! Ето защо Учението Път на Мъдростта дава свобода. Свобода от Себе си!

• Матей 23:24-25.
• 24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
• 25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

По-реална формула от тази не може да има – на това бяхме свидетели и продължаваме да сме свидетели – водачи заради комара да измислят цедка, а не разбират, че гълтат цели камили. Турците имат една поговорка: „Немузикалният и магаре да му реве, пак няма да разбере; музикалният и комар да му бръмчи, чува музика!“ Това е финесът, това е нашата усетност...

Обикновено човекът се спъва върху онова, което българската поговорка много добре казва: „Малките камъчета обръщат колата.“ А в един разказ на Толстой ще намерите следното – когато дошла повелята всеки да събере греховете си и да ги занесе пред свети Петър, за да му се определи место, онзи с малките камъчета – който имал само малки грехове, се надсмял над другия, който извършил тежко престъпление и един голям камък носел. Но когато почнал да събира малките си камъчета, те се оказали камара по-тежка от големия камък. Това е битието на човека и именно поведението му е да гледа на малката постъпка (още повече на най-малката обидна дума, която може да кажем) с пренебрежение, за да бележи тежките грехове. А църквата взела та нарочила едните смъртни грехове, другите – все пак поносими!? С това тя е захранила точно голямото престъпление!

Тук Христос дава вътрешната същност на тази тайна. Вгледали се в комарите, но не виждат камилата. Когато на някого позволиш, че малкият грях не е смъртен, ти можеш да го направиш три пъти по-грешен в постъпка да направи смъртен грях. И затуй отвън мият съдовете, а вътре – гмеж от неправди и низости. Защото една постъпка на липса на доблест, наистина ще кажем, е по-малка от едно убийство и това стои в нашите доктрини. Но когато отлистите листа на кармата на този, когото обвинявате в тежкото престъпление, може да видите, че той освобождава онзи, който в предишен живот го е убил. Тези тайни не са познати. Затуй остава да бършат отвън съда, а вътре той да е гмеж от грабежи и неправда.

И все пак грабежът не е най-лошото, зависи обаче какво грабите – ако крадете чуждо достойнство заради лично приличие, вие не сте само крадец – вие сте самоубиец! Ето защо ги посъветва да дадат и горната дреха, която е по`каза, която е вашата външна страна, елегантният фрак. А какво друга българска поговорка казва – че хубавият кон и под съдран чул се познава. Един народ със сеизмографна тънкост е улавял мъдростта, докато облеченият с величие е бъркал, е грешил, защото иска да създаде институция, в която да стои като властник. А институцията никога не е свещена, ако личността не е!

• Марко 2:25-26.
• 25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Дaвид, кoгато имаше нужда и огладня сам и ония, кoитo бяха с него?
• 26. Кaк влезе в Божия дом при пъpвосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?

Това е раздялата не е милост, а Огън! Да се влезе там, където никой не бива да влиза. Това е дързостта ви, това е голямата идея на свободата, това е отробеният – Денят на оробителя да си отиде! Влезе и яде от хлябовете на предложението и даде и на другите. Ето какво значи идея за свобода, какво значи да строшите веригите на догмата, на канона. Това, което Христос направи като цялост разбира се – Той не разби една отделна догма, Той отхвърли всички учения до Него!

Една от най-спазваните запрети в еврейската култура, това бяха хлябовете на предложението, както ги наричат, защото ги считат за много свещени. И ние тук получаваме много странната съпоставка, която Христос прави над цялото учение на юдейството: Когато огладня, псалмопевецът Давид (когото считат за един от много важните не само царе, но и духовни личности) влезе в свещения олтар и яде от хлябовете... Щом царят, щом псалмопевецът на Юдея може да го направи...?!

Давид, който прати Урия на война да го убият, та да вземе жена му (но тя пък му роди Соломон), а след това плачеше всеки ден, че е сгрешил, той наруши свещената тайна на най-ограничената религия на Правдата, ограничена като възмездие не, а като брутално наказание око за око, зъб за зъб. И понеже знаеше, че може да го сполети възмездие, затова изпя сто и петдесет псалома в разкаяние (макар и да го считат за достатъчно мъдър, както и неговия син). Но разбирате ли какво е извършено – влезе в Божия дом и яде, и даде на другите... от хлябовете на предложението (а те и досега бранят тази тайна), за които догмата повелява, че могат да ги ядат само свещениците? Едновременно събрани почит и поругание! Но Давид не смени култура, не смени нравственост, а само даде знак кога може да нарушите една догма, кога може да се откажете от един канон. Когато сте гладни; когато сте гладни за нов Бог, за ново Битие! Не от страх, че ще умрете, а от идея, че ще оживотворявате – така, както направи Христос.

• Марко 9:49-50.
• 49. Защото вceки с огън ще се осоли, и вcякa жертва със сол ще се осоли.
• 50. Добро нещo е солта; но, aкo солта стане безсолна, с кaкво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте пoмeждy си.

Каква характеристика преди това Христос беше дал за солта? Че тя е Учението – Вие сте солта на земята. Винаги се е разбирало, че солта е Учението. Тя е, с която трябва да дадем живот на онова, което приготвяме, на онова, което пращаме. Но тук е казано още нещо: „Защото всеки с огън ще се осоли...“

Когато кръщава Иисус, Иоан казва: Аз Го кръщавам с вода, а Той ще кръщава с огън! Огънят вече не е вода. Водата, както знаете, е астралният образ на светлината. (И японските учени го доказаха!) Огънят е светилото на ума. Затова казва, че този път Учението с огън ще осоли – с друга будност, с друга формула на посвещение. Ето защо говоря, че когато Христос даде Учението Си, Той хвърли ключовете на залите на посвещението – няма да се минава през ковчега на Изида, а през огнената сол!

И всяка жертва със сол ще се осоли; т. е. всяка жертва чрез Учението ще се осмисля, както всяко Учение с жертва се учи! Жертва от нас самите; жертва на нашето дело, жертва на нашето изповедание. Какво казва Учението Път на Мъдростта: Служение без Себе си! Без Себе си!

Така Христос ще им рече: „Имайте в себе си сол“ – имайте Учението, но нещо много важно: и мир, и то – мир помежду си! Той не можеше да каже „знание помежду си“, естествено е да рече „мир“, защото носеше Учението на Любовта – обичай врага си!

Това е символът на Учението: мир помежду си – вие сте събожници! Затова Той им каза, когато Си тръгваше: Моя мир ви давам! Предостави им бъднина.

• Марко 16:3-4.
• 3. и говореха помежду си: кoй ли ще ни отвали кaмъкa от вратата гробни?
• 4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.

Когато човек намери тази кръщелница, ако мога да я кажа – огнената сол, знанието на Учението; когато намери този символ – с огън да се кръсти; когато иска да махне от себе си големия камък на миналото – заключения гроб на идеята за свобода, не може дa не излезе на преден план това вътрешно питане: „Кой ли ще отвали камъка от вратата гробни?“ Той е толкова голям! Тези гробни врати са големи, защото през хиляди Учения човек е минавал. И все пак, когато погледнаха, камъкът беше отвален.

Това е тайната – когато будността е извикала на живот събудения Бог, когато Божията човечност се е срещнала с Човешката божественост! Това отваля камъка вътре у нас. И тогава свободни от тази гробница, да изведем Онзи, Който е направил Самокръщението във великото тайнство на Възкресението и потребна единственост с Единосъщието!

• Лука 8:16-17.
• 16. И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
• 17. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

„Краят освещава началото“, казваха латинците, но все пак порочното начало, колкото и победен край да има, все е същото. Затова съветът е не само, че тайното ще стане явно, но запаленото светило не го похлупвайте. Ето съпровода в тайната, когато някой (а този някой безспорно е вашата Аз-ова същност) отвали камъка – да се знае, че това светило, което сте запалили, не бива да го криете, не бива да го слагате под шиник или одър, както е казано тук, а на светилника. Огънят, който ви е осолил, раздухайте го, дайте го! Дайте тази светлина, сложете я на преден светилник, така че този, който тръгва път да търси, да не сбърка.

Това е тайната на Учението! Ако то за някого е неудобство, тогава светилото му много бързо ще изгасне – така както на петте неразумни, които не бяха си взели гориво. Разумните затова взеха гориво – за да осветят пътя на ония, които идват.

И така, светлината е победата. Какво беше казал Иоан, че е Словото? Живот – живот, който е светлина на човеците! Тази е голямата светлина – светлината на събожника!

• Лука 12:49-50.
• 49. Огън дойдох дa туря на земята, и кoлкo бих желал дa беше вече пламнал!
• 50. С кpъщeниe трябва дa се кpъстя; и кoлкo Ми е мъкa, дoкaтo се свърши тoва!

Колко властно предсказание за цялата бъдност и колко ясно е – само малко е било потребно да се изведе, че има йерархия на Духовни вълни: „Огън дойдох да туря на земята...“ Промяна на наколното жилище с кладата на ума, с прозрението, с вътрешното откровение... Огън – това, което пречиства най-вече мисловния порядък; това, което Христос и Христовите последователи трябваше да дадат.

„Колко бих желал да беше вече пламнал!“ И не е проблем на съмнение, а на болезненост, защото Той знаеше, че на Голгота само един ученик ще остане. Та как няма да Му е мъчно – колко бих желал! Каква голяма изповядана мъка е казал! Болката на Христос не е в носенето на кръста, а точно в тази тайна – да пламне огънят, солта да стане трапезен път на земята, Учение на бъдното: Огън дойдох да туря. И „колко ми е мъка, докато се свърши това!“ Кое? Онова величие, за което вече говорих, че е бъдеще: „С кръщение трябва да се кръстя...“ Ето това е тайната, за която говорих – Самокръщението! „...трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато свърша всичко това!“ Всичко го има. Самокръщението е най-великото тайнство, за да можеш наистина да направиш битието на Възкръсналия! Когато няма да бъде Иоан Кръстителя там, когато няма да виждате гълъба; когато сте сами – в гробницата, трябва да извършите Самокръщение, за да можете да имате Възкресение!

Това са тайните, другото е дай да изпеем химна и да отидем да изядем агнето... Не! И на Тайната вечеря, така както са я рисували, няма агне. Няма! Може да има Агнец, както е казано – Агнец на саможертвата, но агне за ядене – не.

Това е идеята на Самокръщението. И наистина много опорни точки можете да намерите в търсената валентност за йерархия на Духовните вълни.

• Лука 22:63-65.
• 63. Човеците, кoитo дъpжaxa Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
• 64. и кaто Го забулиха, yдpяхa Го по лицето и Го питаха: проречи, кoй Те yдapи?
• 65. И много дpyги хули кaзвaxa против Него.

Вижте каква особена разлика имаха при тази словесна битка. Които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха, но като Го забулиха, удряха Го по лицето! Знаете ли какво е във вас да се възправи сътвореният, Боголикостта, и вие в Боголикостта да правите удари! И като Го забулиха... Колко странно е и каква гузност се крие – трябва да забулиш сътворения, за да го удряш в лицето! Ето къде е фиксирана тайната – удряха Го по лицето, но чак когато скриха личността, когато скриха Боголичието. Тогава вече можеха да правят гаврата, тогава можеха да питат: Проречи...? И много други хулни думи изрекоха – не в лицето, а зад кулисите, зад завесата. Така може да говори, тогава може да хули обикновеният, защото винаги ще се страхува от лицето, от Боголичието. А разбира се, още няма будност за Боговластността...

„Проречи, кой Те удари?“ Тогава трябваше да говори не вече Боголикият, а Боговластният. Диханието трябваше да говори, трябваше да говори подобието! Те трябваше да скрият Боголичието, защото в Него трябваше да се види Сътворителят! А Той нищо не им рече...Разбирате ли как се изправя историята, премълчавайки тайната. Липсата на прозрение не може да улови голямото и великото!

•  
• Иоан 6:5-6.
• 5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество нapoд идe към Него, кaзвa на Филипа: отде да купим хляб, за дa ядaт тия?
• 6. А това казвaшe, за дa го изпита; понеже Сам знаеше, кaквo щеше дa направи.

Да, Той им даде неръкотворния хляб – нахрани 5000 души с пет хляба и три риби. Числото пет е голямото приятелство, а три – Троицата. Това са големите тайни.

„Това казваше, за да го изпита; понеже сам знаеше какво щеше да направи.“ Всеки трябва да знае, че е подложен на изпит, на проверка пред отговорността и пред онова, което незнанието може да облече в чудо или ненаправеното чудо да стане упрек, че това не е Онзи, Когото чакаме.

Виждате две преходности – една преходност на Сина Човечески, Който знае тези, които идват, с какво ще бъдат нахранени, и човекът, който трябваше да бъде поставен на изпит и който още не знаеше тайни. И затова когато идва часът на изпитанието, ние ще намерим пред Голгота, че стои само Иоан – другите ги няма!

• Иоан 10:34-36.
• 34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
• 35. Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
• 36. на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?

Битката между прозрението на интуицията и съображенията на ума – това е голямата битка! Дава ви се в идеята на Сътворението „богове сте“, но съображението на ума се противопоставя. Вие приемате за обикновения, че е Божий, за да може да минете в редиците на праведниците, а не приемате този, който ви каза: Аз съм Син Божий... Нарекохте Го богохулник! Може да се приеме това, което умът като съображение ви облича в дрехата, но не и онова, което Синът Божий наистина прави. И тогава ще кажете, че богохулства. Колко голяма тайна е! А те поискаха още един свидетел, че Той е Син Божий. И какво рече за другия свидетел Христос? Единият свидетел съм Аз, другият – Моят Отец. Ето какво им разкри!

Предстои неизмеримата битка на Учението Път на Мъдростта с тези пък, които ги нарекоха богохулници, а сега те се чудят какви варианти да измислят, та други да направят богохулници в бъднина. Няма да има богохулници тогава, когато има отговорни развиващи се богове-човеци в пътя на своето търсено Единосъщие!

• Иоан 19:7-9.
• 7. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си прави Син Божий.
• 8. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
• 9. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Закон! Властта на социалната реалност и белезите на еволюцията – това се нарича закон! Когато кажете, че сте Син Божий, ще умрете. Така е било и така е! Щом се прави за Син Божий, трябва да умре. Кого пазят, кого съхраняват? Отца? Или себе си, защото имат закон да спрат човека да стане бог в развитие! Това е трагедията на религиите и затова казвам ясно: религиите много бавно стареят и за ужас дълго стоят стари. Удобството да нямаш противник, да нямаш съизмерителност... И тогава вече, разбира се, идва страхът на закона. Съмнение, че силата на закона е безсилие – Пилат се уплаши и отиде да поиска енергия за смелост. Христос не му я даде, защото цяла една империя трябваше да умре. Нямаше нужда да бъде оправдана; имаше нужда тя да се изживее в еволюцията и нейните богове да станат музейни.

Кой се уплаши най-много? Властта на човека или олтарът на боговете? И двете институции изживяха световна криза и продължават – институцията на олтара дава енергии на трона, и то на трон, който и в настоящия свят продължава да е „око за око, зъб за зъб“. И когато чуете присъдата на олтара, ще разберете, че понякога тронът има повече морал от олтара – Пилат се скри, Пилат се уплаши! И какво направи – отиде да попита Иисуса: „Отде си Ти?“ – от боговете ли Си, или от царствения род?

Тайната на новите Духовни вълни никога не открива своята истина пред невежеството. Има културно невежество, има невежество с култура – защото първобитният свят е невежество с култура, а съвременният свят е култура с невежество.

И какво още Му каза Пилат: Защо не ми отговаряш, аз имам власт да Те разпна или да Те пусна? Христос се надсмя и отвърна: Не би имал власт над Мене, ако ти не бе дадена свише! Дадена е, за да стане великото тайнство на Самокръщението и голямото пътуване за Единосъщие!

Ето тази аурна енергия на Евангелията съпровожда Посланието на Бдението!

ЕВАНГЕЛИЯТА са аура, която съхранява и брани
Човешката божественост да се търси
в Божията човечност!

Самокръщението е култура на
Единосъщието!