Знаещият е повече от безгрешния!

Да благодарим, че чухме Молитвата на Мъдростта, която отвори вратите за нашето голямо тайнство – предназначението! (Трябва вече да се разбере размера и тайнството на тази Молитва в нейното универсално предназначение – че е всичко.) Да благодарим на Небето, че ражда личности, които правят култура; да благодарим на институтите, които осветяват и прилагат културата!

Домът на Мъдростта е институцията, която трябва да направи достояние осветената тайна на Учението Път на Мъдростта като хляб на бъдещето, т.е. на Третото хилядолетие. Дързостта ви не е в идеята да носите само свобода, а и да осветите хилядолетието, което ви чака. Затова и Посланието за 2002 година беше Приложна Молитвеност. (Ние нямаме основание да се тревожим, че реалната енергия в това Послание не направи и реални образци. ) Бъдете благословени в пътя избран и дайте право на Живота да отвоюва свобода за бъдността, за която сте определени!

Последното, което като знак съм отбелязал към Децата на Деня за Дома на Мъдростта, е:

• Да няма заник за този Дом на служението!
• Вашият път е неговата святост;
  Вашата жертва е неговата вечност;
• Вашият живот е неговото тайнство Възкресение!

Понякога най-добре е да не знаете какво сте казали (ако знаете, може да бъдете упрекнати, че не всичко сте дали), за да имате основание да отворите нов лист. Защото ако сте изрекли всичко, идеята за безвремието може да ви освободи. Но ако има какво още да кажете, Небето ще ви прати онова, за което сте определени. А това значи, че Децата на Деня има какво още да вземат от трапезата на Мъдростта. Тяхната потреба за знание е вложена в един израз – знаещият е повече от безгрешния! Тяхната идея да дадат свобода на бъдното от това, което хилядолетията сложиха като култура на добродетелите, е безспорно и жертвеният им път. Така че ще се опитам да дам нещо, което утрешният ден иска, а олтарът на този Дом – Дом на Мъдростта, разбира се трябва да съхрани, та когато следовници дойдат, да не бъдат оскърбени, че предшествениците им са били по-малко достойни в правото да знаят това, което бъдещето открива!

Ние наистина нямаме основание да живеем в тревожност, но имаме основание да понесем с достойнство тревогата! Някога казах, че религията е най-голямата тревога – тревога на Търсещия се и победена тревога на Изведения. Търсещият се Бог в Адама върши това, което сега Учението Път на Мъдростта предоставя на бъдността – изведен Бог в Живот. Това е тази предпоследна тайна (която вече дадохме) – великата среща, която трябва да позволи да не бъде оскърбено Божеството в постоянно пленничество на човека – Човешката божественост да намери своята смела стъпка да се срещне с Божията човечност!

Така че, когато се осъществяваме като божества, не бива да се оплакваме в скръбна недостойност, че се освобождаваме от човека. Както не бихме съзряли подобна нерадост, когато човекът се освобождава от своята биологична общност, наречена еволюция на животните. Ето защо, освобождавайки своята божественост, не бива да си създаваме неудобство, че се освобождаваме от човека. Надживяният човек е освободеният от стоялката Бог у нас, а Човешката божественост не може да не засвидетелства чрез знанието, което културата Път на Мъдростта ни предоставя, своята изходена пътека за Единосъщие, за да има дързост за тревогата да бъде Съсътворител!

Много са големи тайните и точно затова Домът на Мъдростта е приют на онези, чиято будност им дава основание да кажат, че няма страдание. Свърши времето на обучението на добродетелите, за да бъде изведена Книгата на Живота в олтарно познание, а оттук и идеята за ново небе и нова земя. Тогава свободният човек не може да не бъде и свободният гостенин на своя Баща. Това е Пътят на Децата на Деня! А тук вече институцията трябва да даде осветляване на онова, което провиденцията е отпратила към бъдното време. И тогава ще видим великото съчетание – личността е свещена и тя освещава институциите! За да може, когато бремето на институцията е освободило бъдността, тя да не тежи – както смъртта няма да тежи, защото носи идея за безсмъртие! Така свободният трябва да знае, че не може постоянно да стои в гроб, в който не се е научил да възкръсва...

Всичко това е бъдното знание, което институцията Дом на Мъдростта трябва да предоставя на своите гости. Гости, прииждащи постоянно от онова, което наричаме Небе; гости, утвърдили своето поведение в служение на тази земя! Това велико събратство, което ние освободихме от взаимна ненавист чрез една може би от най-потребните духовни енергии – събожника. И колко достойно поставихме въпроса за отговорност в Посланието на Приложната Молитвеност: Научи ни чуждата вина да не бъде наша невинност!

Ето какво има да върши Домът на Мъдростта и ние трябва да благодарим за реалната му реализация. Не е само денят на нашето идване на това велико тържество, което по аура, което по дреха съвпада с един национален исторически път, с една велика тайна на достойнството да създадеш наука, да създадеш просвещение и когато трябва, да извадиш меча на Словото и да го упражниш така, както е повелила тайната – че прабългаринът е имал свят меч. Меч, пред който се поставя клетва – мечът на Словото, мечът на Небето – както една голяма култура хилядолетията бяха дали: Книгата на Небето, която Христос потвърди след това с великото тайнство царство Небесно. Българинът имаше в своето моление Книга на Небето – Танг Ра!

Това този Дом в своята реална бъднина трябва да направи – с книжнина, с филми, със събеседвания. Така ще се освободите от евтино тщеславие. А ако някои не могат да се отживеят във величие, не се тревожете – жизнеността на човека не е само в една сценична снимка, в която се е явил за един исторически етап.

• Пространството не ви губи – времето се отживява, Домът е вечен!

Дори тогава, когато той ще бъде освободен от своята свещеност в служение на това, което наричаме Божественост.

Дайте на Дома събожничество в реалност, направете го жива част от себе си! И тогава ще разберете респекта, когато се влиза тук – че вън, до вратата се оставя несъбожническото у нас, за да няма лоша дума или лоши пътища! Затова в едно Послание беше казано: Обезгрешете пътищата на човечеството![1] Една от най-тежките битки, които вековете ви бяха сложили за основание да се родите, е да извършите свобода от техния подвиг – когато са считали, че добродетелите са най-ценното нещо, а знанието е грехопринос.

Дайте на Дома великото тайнство: всеки да направи възможното да отвори поне първата страница на своята Книга на Живота! И когато прочете, че той е в голямата тайна на Сътворителя – Да сътворим човек, изхождайки големия път, да познае, че вътре в този човек е сложено подобието, да познае това, което Отец рече на Своя подобен Син: Седни от дясната Ми страна!

Домът на Мъдростта е бъдната академия на знанието! И тогава всеки според дарението, или властното тронство на даден Лъч, нека осъществи себе си. Освен този Дом, аз казах, че онези, които носят определен Лъч, могат да направят своите съюзи – вие може да изградите съюз на писатели, на художници, на философи и пр. Не като чакана награда (няма да получите Нобелова награда, поне засега), направете така, че този голям букет – Домът на Мъдростта в съчетание със Седемте Лъча (всеки с приноса си там), да събужда потребния Бог в живот!

Днес ние отново слагаме дрехата на историческата си принадлежност към един народ, който остави светителство по отношение историческата ни бъднина. Той направи Възраждане, той създаде Будителство, той извика на живот националното ни достойнство. А то беше възкръснала България! Те, будителите, дадоха своите енергии, те сплетоха венеца, те понесоха меча, те взеха тоягата на хаджи Генча, те пяха песента за юначното дете: „Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!“ Те осветиха олтара срещу проклятието на институцията; те създадоха голямото тайнство – идеята за съединена, а и (като напътена наша съвест) за обединена България!

Нека живеем този голям празник и нека в измеренията не на културата, която сме дали, а на възможностите, с които разполагаме, се опитаме в съответните други градове да откриваме тези Домове-хранилища на голямата трапеза на Мъдростта – Дом на Мъдростта! Тогава вече ще дойде и проблемът с насъщния, който трябва да дадем на гражданството, защото вече получихме в много градове признание. Вашата радост е тази, че Обществото Път на Мъдростта получи своето социално признание безспорно и с неговите идеи за социална и историческа легитимация, както и за духовно бранничество на нашата душевност от поражение над личния дух и над исторически съдби, каквото институциите на миналото в идеята да изграждат добродетели създаваха. Тези наши прояви ни позволиха на съответните места да получим граждански и социални признания. Чакаме изграждане Дом на безсмъртните българи, а безспорна е подкрепата, която ни засвидетелстваха областни управители, кметове и т. н.

Отдавна, отдавна трябваше да свалим от снагата на бъдещите Деца на Деня износената дреха. Необходимо е нашата социална дейност да бъде единство с духовното ни предназначение. Ние не можем да останем с дрипата на оглозгани идеологии – тази дрипа ще я свалим! Единството, което правим, е част от голямата ни култура, че трябва да одухотворим материята, а не да я обличаме с остатъци, които я отричат. Ние трябва да я облечем с новата дреха – човекът е един бог в развитие. От този Дом имате основание да направите това, което казах – Децата на Деня са клада на Свободата! Достатъчно духовни ценности получихте, за да поддържате енергията на тази клада. Направете го!

Честит Ден на този приютен дом на духовната ни будност – Дома на Мъдростта! Вие дойдохте да изпълните едно велико тайнство – служение за свобода, на което ви учи Духовната вълна на Мъдростта; вие дойдохте като Мирова потреба за Третото хилядолетие! Вие дойдохте заради човека бог в развитие! Извървете пътя на свобода от съдба!

1.11.2002 г., Пловдив, Дом на Мъдростта