Боговластникът ще е Сътворител, Себевластникът – Съсътворител!

Не можем да отминем благодатта, която бе дарена за Децата на Деня с Посланието на Бдението; не можем да не признаем и милионите молитви в търсене на голямата тайна на Възкръсналия за бъдността в идеята Синовност! А Възкресението е теза, че всички сме на път за възкресение!

Темата, която ще се опитам да разгърна, ще допълни потребата ни в основната идея, че човекът е един бог в развитие – тази безспорност, тази велика повеля и осъществима реалност на Третото хилядолетие. Ето защо тази лекция може да има и едно общо наименование – „Пътят на Третото хилядолетие“. Защото в същината си Пътят на човечеството в Третото хилядолетие ще бъде начертан в един безспорен триъгълник, а именно на Боговластието, Себевластието и Безвластието!

Това е великото тайнство, което една Личност, създала и култура, и олтар, остави в световното битие; това Христос остави на света в безспорност! Той наистина доказа, че има Боговластие, делегирано, а после станало плът и кръв, но носено преди всичко от Онова, Което в общо признание наричаме Сътворител. Но когато Той, Творецът, праща Своята благодат, когато Той казва Своето Да сътворим!, явно е, че това, към което отпраща Себе Си и което единствено може да Го констатира, е човекът. Само човекът може да констатира Божеството в Неговата сила да прави Себеподобни, защото с идеята „Да сътворим!“ То му дава и Диханието Си. Диханието след това е осъществено в Боговластника и така богоносителят, чрез голямата идея на Възкресението, става Единосъщие!

Констатация на Бога – в себе си и вън от себе си, прави само човекът, защото той е, който определя смъртта, а тя носи енергиите на възкресението, т.е. на безсмъртието. Той осезаемо може да говори за Бога – ангелите пеят песни, но не могат да говорят за Него; двадесет и четири отци пеят възхвала, но не могат да свалят нито един печат. Разбирате ли голямата тайна в човека?! Нито ангелите, нито по-висшите им йерархии имат неговите знания!

Коя е била по-точно дълбочината на прозрението в Мировата еволюция на Сътворителя? Безспорно това, че Той не може другаде да се Самопознае и Самоосъществи. И какво казахме? Човекът е Богоосезаемост – в него Бог се осъзнава, а той, човекът, Му връща великото тайнство – Човешката си божественост.

Ето защо Боговластие, Себевластие, Безвластие е един много особен триъгълник. Той е може би онзи триъгълник, който човечеството в прозрение (разбира се, митологизирано прозрение) сложи чрез християнството в културата си – с това, което по-късно е вече Троицата – сложи Триъгълника с будното око на Бог Отец. То, окото на Бога, стои у нас, защото третото око е предоставено на човека, вложено в него чрез Кундалини. (А християните си го запазиха в своята религия.) Тогава идеята ми, че и Бог еволюира, е голяма тревога (и навремето не смеех да я говоря), но иначе се създават игри вместо откровението, че ние сме част от Онова, Което е цяло, и сме всичко, което е част. Затова и Христос ще рече: Духът на Истината е, който ще ви направи свободни!, а не онова, което в рамките на човешкия разум приемаме за абсолютни истини. Така идеята за относителността, релативността на разума в познанието е логична, но това не значи, че той не може да ви дава и истини, които изграждат вашата биология да понесе Боговластника...

Еманацията на Триъгълника не е изразена в християнството с тайната є, защото тогава трябваше да се извърши Разпятие заради Възкресение, а не както ние сега искаме: Самокръщение, за да правим Възкресение! Затова там остана кръстът като битка между Дух и материя, а ние взехме горната част на кръста, която е израз на победата на Духа над материята! (Разбира се, няма материя без Дух и Дух без материя.) Така този особен триъгълник, с вписана в него Змията-Огън, сложихме като символен знак на Духовната вълна на Мъдростта. Мъдростта е сега генералната пътнина на човека!

Какво е Боговластието? Боговластие е, когато Божията човечност у нас може да каже това, което Себевластникът ще стане.

• Боговластието е „Аз и Отец сме едно“!

Човекът освидетелства Единосъщието; Синът Човешки Го освидетелства – Той е, Който може да каже, че е едно с Твореца. Ангелите не могат; нито светите двадесет и четири старци имат тая дързост.

Кога обаче имаме целостта на Боговластието, коя е онази обща зримост, която разчертава енергитичните линии на този триъгълник? Божията човечност ни е дала Човешка божественост, за да се срещне с нея – това е Боговластието! И то не е дадено на Самия Бог, на Него то не е нужно – не може Той да бъде ограничен в елементи или потребности. Бог нито е властен, нито мъдър, нито любвеобилен...…Но на това, което е сътворил, Той му дава правото да каже: „Аз и Отец сме едно и също!“. Бог е Сътворител, а сътвореното когато излезе и каже: „Аз и Той сме едно!“, тогава то е Боговластник.

Така че какво в този смисъл е Боговластието? Сътворителство! Човекът носи всички възможности – той е бъдещият Сътворител. В такъв случай оправдана ли е нашата фраза, че човекът е един бог в развитие? Безспорно!

Естествено не може да се говори за Боговластник, ако няма Себевластник. Това е, когато Човешката ни божественост може да излезе и тогава какво? Една хубава тайна казахме в Посланието тази година – Не блудник се връща, синът човешки намира своя Баща. Каква ирония – да ви вържат в блудничество, а вие да правите еволюция и да се върнете при своя Баща...

Себевластието е, което, осъществявайки енергията на Боговластника, чертае човека бог в развитие, за да може той да стане Единосъщ. Себевластието е тази надмога, ако мога така да кажа, когато именно синът намира Бащата! Това е вече Себевластие – този син да може да прави надгробна властност; този син да може да каже: Аз съм достатъчен на Себе си! Това е характеристика за Себевластие, а не себичността...

След откритията в Кумран[1] голяма част от теолозите не искат да разкрият тайните в тези глинени гърнета, където са намерени ръкописите. Защото се страхуват човекът да е равен на Бог! Това е може би другата обида, която Бог понася чрез несъбудения човек, чрез липсата на Себевластника; това е част от остатъка, който съм нарекъл „безвластие“.

В книга Битие, глава 2, стих 18 пише: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.“ Виждате ли как му създава енергиите да бъде Съсътворител?! Защото след това рече: Плодете се! Сътвореният е разделен на мъж и жена, за да осъществява Съсътворителство! Адам ражда – ражда като мъж и жена... Ето една от най-големите енергии – възпроизводствеността. Път! Затова съм събрал на Голготския хълм черепа на Адам и Кръста на Христос, или както казах: В сътворения Адам работи роденият Христос! Роденият – в сътворения!

• Боговластникът ще е Сътворител, Себевластникът – Съсътворител!

Не ангелите – Бог ги моли да помагат, Диханието обаче Сам Той дава, и то на човека. Следователно, Съсътворители когато станем, ние ще даваме и Дихание – защото носим Живия у нас!

И тогава аз разбирам теолозите, разбирам философите, разбирам служителите на институтите защо не искат да разкрият какво е Иисус Христос. Той не е митичен, нито нереален – толкова е реален, колкото и иреален. Затова казах: Има една реалност по-реална от реалността, това е Духът! Ето благодатта на прозрението като тайна на голямото знание!

Не е страшно, че човекът понякога е гладен, не е страшно, че понякога дрехата му е дрипа – страшно е, когато тази дреха и този глад той нарича доблест в името на Бога. (Както ще проповядва един Висарион – сибирският.) Това беднячество е примитивизъм; тази детска люлка с примитивизма е нещо ужасяващо! Купили са си „удобната“ възглавница на всекидневието – като мислене.

Народът е казал една много вярна поговорка навремето: „Защо търсиш игла в купа сено?“ Това прави човечеството не само в своята социална картина, но и в своята верска потреба. И как искате тогава да бъде позволено да кажат, че в тези папируси пише, че Иисус е бил понякога със скъсана дреха и че подметките му са били износени… – да не Го „обидят“, да не Го „свалят“! А не могат да разберат какво величие е човекът, Съсътворителството не могат да разберат – това голямо богатство на Себевластника!

В Битие, глава 2, стих 19 още е казано следното: Господ заведе при човека... Какво заведе – сътвореното (там не е казано сътвореното, но то се подразбира): всички полски животни и всички небесни птици заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та тъй да бъдат имената им. При кого Боговластникът ги води? При Себевластника, който остава паметен – той дава имена. Защо не ги заведе при ангелите, при архангелите, при силите, властите... При човека е заведен сътвореният свят, за да получи име. Ето едно Мирово тайнство на кръщението – да се дадат имена! Кой го извърши – Адам, умът! Кравата и досега никой не я нарече другояче, а нека в Индия да е свещена; нека бикът в Египет да е божество... „Бик“, „крава“ – милиони години – така, както ги нарече първият човек, Адам! Това ли не е Себевластие?! Имате генералното пълномощно на Мировото Съзнание, Което ви е дало Дихание и ви е направило жива душа – да казвате, да утвърждавате, да раждате идеи! Защото името е идея; името е вибрация; името е култура, която акумулира енергия – енергия, която тленността може да понесе. А тази енергия след това придружава.

Тогава има ли съмнение, че човекът ще бъде Съсътворител?! Има ли по-голям от негo, щом Бог го кара да назове: кажи това как ще се нарича, защото Мен като цялост могат да Ме тачат, но теб като индивидуална същност, като себевластие ще ти остане името и ти ще бъдеш в идеята на сътрудничеството – ти ще даваш принос?! Ето една особеност на Себевластието – сътрудничество. Сътрудникът е, който прави вече принос към Мировото, не само към планетното – принос към Мировото чрез един планетен живот, създаващ формули за бъдеще. Човешката божественост ви характеризира като Божия даденост и вие ставате сътрудник. (Ще намерите една друга идея за сътрудничество още в първа глава на Битие: Да сътворим!) Така сътрудничеството е едно пришествие – част от характеристиката на Себевластието. Боголичието като образ и Диханието като енергия, т.е. подобието, създават от нас сътрудника.

• Себевластието е личностно – то е Боголичие, нахранено с Боговластие!

Себевластникът е изявено Боголичие! Чрез ума се изявява Боголичието, макар и той да е твърде често игрив. Умът е бил първата услуга, необходимост, чрез която е трябвало да се даде характеристика на зримото, за да го върнем след това в Бога. Но трябва да го осветим чрез вложената Божественост, да го направим интуитивен, да го йерархираме в причинност, за да ражда идеи!

Боголичието носи Боговластността на своя Сътворител и затова в евангелието на Иоан, глава 8, стихове 13-14 ще намерите идеята за Себевластието, казана по един много особен начин. „Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. (Виждате ли как Го отрича светът, защото се опира на законите на ума още!) Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам (ето защо казахме Път на Мъдростта!), а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.“ И след това добавя: „Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.“[2] В еврейския закон, пък дори и в нашия, само един свидетел не е достатъчен. И за да не бъде един, Той посочва и друг – Отец, Който Ме е пратил. Хайде, установете Ги, легитимирайте Тези двама свидетели – „Себе Си, и Отец“! Това ли не е Себевластник?!

Каква необятност е светът, каква океанност е оставила Мъдростта! Тази е културата на Третото хилядолетие: знанието, което не е обида; откровението, което е запазило лика на Бога! И всичко това е у нас – и онова вън от нас; всичко е наш събожник, а не враг. Сега разбирате ли защо сложих синор между доктрините на морала, на нравствените таблици, на добродетелите и на знанието, прозрението, Богооткровението? А Богооткровението не си служи със зрение и слух, няма помощници – то е цялостно! Ето големите тайни, които, йерархирайки с пробудите, създават това, което нарекох йерархия на Духовните вълни.

• Себевластието е Бог в живот!

Затова в Далечния изток ще говорят за съзнанието на Кришна. Съзнанието на Кришна е пълна идея за Себевластие, защото там има една много интересна формула. В Бхагавад Гита, глава 8, текст 5, е казано: „И който и да е, ако по време на смъртта напусне тялото си, мислейки единствено за Мене, веднага ще постигне Моята природа.“

Някой ще каже, че се занимаваме с абстракции. Не, реалностите на Третото хилядолетие са реалности на Духа! Мисълта – за нейното потвърждение бях казал: нека умът малко да се подчини на Духа, като научи какво казва опитът, за да не говори неверни неща. Ние не можем да го оспорим, но опитът е безспорното. А до каква степен е възможно да направим ума божествен – това е именно одухотворяване на материята. И когато културата ни е изповедание на Знание или на самата Истина, тогава не можем да се страхуваме, че някой клон от това, което умът е разделил на наука, на религия, на философия, ще бъде по-властен...

Религиозни водачи говорят, че умът всичко постигнал, единственото нещо обаче, което нямал, била вярата. Но вярата е знание за незнайното! Тогава нейното степенуване, а не коренуване, е знанието. А под купола на църквите вече знание няма. То е и вън от обсега на обикновеното мислене – то е тайнство, но трябва да бъде потвърдено от науката. Битката обаче между институтите Религия и Наука продължава. Защо? Защото още нямат тезата за Духовните вълни.

Науката ни обслужва и това е безспорното. Ведно с нейната услуга обаче тя стига до слугинството по отношение откровението, а колкото и да е хубава слугинята, винаги ще си бъде слугиня. Но не е вярна тезата в цяло едно Средновековие, че философията е слугиня на религията. Пет века религията се влачи под този надслов без да знае какво носи...! Не че философията дава откровение – това е другата спекулация. Но в никакъв случай философията не може да бъде слугиня на теологията, която създава нравствени таблици, а не прави тълмеж на откровенията. Защото, когато разтълмим Откровението на Иоан например, ще видим, че две трети от него са просто внушение на юдейската религия относно моралните им стойности, а не знание. Това е трагедията. (Но понеже гърците са писали предимно трагедии, европейците не можаха да отидат по-далече...)

Науката не може да стане по-религиозна, защото не е непроменливо статуквото на религията – има нови схващания, които променят религиите. А неизбежността на взаимността религия – наука се крие в тази тайна: одухотворената материя. Бъдещето ще даде и на науката очите, така както се казва, на прозрението. Но ние сега не можем да не приветстваме нейния експеримент, защото голямата част от това, което приложно ползваме, е чрез експеримента, събуден, разбира се, от един малък ум, наричан понякога прозрение. И затова казвам, че науката е бедната сестра на Истината.

Какво можем да кажем и за Безвластието? Безвластието като принцип е един много особен момент – това е преди сътвореният още да получи Дихание. Андрогинът още няма Диханието и макар че в нашата Свещена книга е казано, че веднага след сътворението са му го дали, тези, които познават Корана, знаят, че техният Адам четиридесет дни е неподвижен – пекат го на слънце без Дихание. И знаете ли къде е тайната? Тайната не е в глината, от която нашият Адам или техният е направен, а е в „кръвния съсирек“, сложен в него според мохамеданството. А „кръвният съсирек“ може ли да ви роди една антитеза за кръвно отмъщение?! Виждате ли откъде идват нещата? Кръвното отмъщение е именно защото в човека има „кръвен съсирек“. И аз предполагам, че когато са работили кръвта, са я взели от това, което е било сътворено и на което Адам даде вечно име. И досега ние подражаваме и поддържаме тези имена. А личните имена се сменят, особено когато в руслото на една идеология са сложени. Вие виждате, че до идването на християнството няма сегашните имена – след това те се ширват: две хиляди години само димитровци, георгиевци… И казвам: сменяйте имената на децата си, сменяйте ритъма, слагайте други букви; човекът е бог в еволюция, а като му сложиш една кръпка и като го закърпиш, той все с нея върви, все Георги, Иван...

Голяма трагедия е и понякога ме боли, че човечеството не можа да си вземе от това Дихание, което му е сложено. Не се изведе и една душевност – говоря за психология, говоря за душата. Имаме я като някаква вторична суровина, сложена в човека. Умът пък даже продължава да спори дали я има, или я няма. И така поклони пред богове-стихии, поклони пред ангели, пред кого ли не! А човекът е нещо много неизбродно, за да бъде дори „човек звучи гордо“, както руският писател Максим Горки го нарече.

Колко богата е същността и колко бедно е вероучението на човечеството – бедно до неимоверност! А церемонията, безспорно, пищна, широка. (Скрили са я там иконата на Богородица, а след това я били открили и ще я носят на раменете... Дори Католическата църква ще направи Дева Мария по-властна от Сина; ще є признаят непорочно зачатие, и то като догма...) Накамарява се формулата на церемонията, на външната страна и така се загубва тайната!

Когато сътвореният още не е получил Диханието, липсва му и власт. Тогава той, андрогинът, не може дори да бъде наречен безвластен, защото единствено е в енергията на еволюцията. (Ето защо „четиридесет дни“ трябва да го печем.) Еволюцията е, която трябва да го направи човек и да бъде разделен на мъж и жена. Това е безвластие до оформяването от енергиите на еволюцията – да ви приготвят материята, за да може поселникът Боговластник да прави своето вътре. В този смисъл, когато Адам е получил и Диханието, той може да няма още събудената идея за власт. Енергия на еволюцията го е направила андрогин, който трябва безспорно след това да опита двата велики закона: Смърт и Сън. Привремието над него да сложи идеята за смъртта – Танатос, чрез Хипнос – съня. Две големи тайни! Именно този невластник още, чрез енергиите еволюира, но не води още битка за свобода на Бога в себе си. Това е другата страница на триъгълника.

Под Безвластие обаче не разбирайте, че в човека няма Бог! Безвластие като проява е, когато още не е победен човекът. (Не говоря за човековластие, а за Богобезвластие.) Не е победен! А когато победите човека, вие освобождавате место за Бога в живот.

• Безвластието не е липса на Бог, а неизявен Бог!

Защото безвластието да нямате Бог не значи, че Той не е у вас – Бог е в човека и затова Божията човечност у нас чрез Своята Човешка божественост можа да каже „Аз и Той сме едно“.

Така под Безвластие, когато става въпрос за Духа, ние не разбираме анархия, а развитие – еволюцията, която ще създаде човек, който трябва да бъде дарен, за да изведе чакащия Бог. И затова не трябва да бъркаме проявите на Безвластието с това, което социалността и анархизмът вършат. Защото идеята за Сътворението винаги я намираме в Хаоса. Хаос са точно енергиите, от които може да извеждате закони, а в безпримерната теза на анархизма няма закон, няма потенциалната даденост на енергията на еволюцията. Хаосът има енергия – извеждат се богове! И виждате потребата да се илюстрира стихията – ето ви бог!

Следователно, когато става въпрос за Безвластието, човек не е загубил Бог, а трябва да Го изведе. И затова много добре е дадена фразата – битката за човека свърши! Разбира се, че още не е привършила, но трябва да изведете Божеството, т.е. Себевластието.

Себевластникът всъщност е отживяният човек и отворените двери да излезе Бог, Който търси Своята изява. Може ли да се отживее човекът, след като римляните казаха, че било човешко да се греши: Errarе humanum est. Докога? Нали именно нашата Себевластност овладява Безвластието! Безвластието е енергия на еволюцията и когато се освободим от еволюцията, ставаме Себевластник. Тогава ни остава да направим и Себекръщението, за да ни отведе Възкресението в Единосъщието. Така че раздялата ни с човека е заради това, което ни чака.

Още в Битие, глава 1, стих 26 е дадено човека какво го чака – „да господарува“! Представете си това, за което трябва да го приготвят – да господарува над цялата земя, над всички. Какво тогава трябва да отработят в Безвластника – един човек, който „губи“ Бог, но който запазва в себе си вложеното чрез Диханието Себевластие, т.е. Човешката божественост.

Онова, с което човечеството работи в хилядилетията, е реалното Себевластие с всички свои дадености и овладяното Безвластие с всички еволюционни потреби. Затова във второто ни искане на Посланието тази година има една великолепна идея: Нека личната ми воля да не бъде власт за безвластието на другия! Власт за безвластие на другия. Това направи Инквизицията. Тя като институция си послужи с безвластие и това е най-страшното, което остави, без Иисус да има каквато и да е вина за подобна безсмисленост в културата на човечеството! Така и религия, и философия, и социология, и биология – всичко за същността на човека бе унищожено от страна на теологията. Има една красива фраза там – човекът е венецът на Сътворението. Тогава защо трябва да му сложат тръни на този венец, когато знаят, че човекът още не е готов да възкръсва?! Затова човечеството си избра Един, Който може да носи трънен венец...

Какво е дадено и в мюсюлманството? Всички се покланят на сътворения Адам. Само Иблис, дяволът, не се покланя и тогава Аллах решава да го накаже. Но той измолил, когато ще има второ пришествие, да му бъде простено. Така сътвореният човек при тях е измолил свобода от грях.

Грях... Затова виждате как в юдейство, в християнство, в мюсюлманство като дамоклев меч, както банално до убийственост го казва традицията, стои Страшният съд. Кого ще съдят? Себевластника у вас, т.е. Безвластника, който е пораснал и е станал Себевластник!? Страшният съд...

В Йерусалим милиардери си купуват места в едно специално гробище, където си слагат паметници с надеждата, че като настъпи този „Страшен съд“, най-напред оттам ще се възкръсва. Значи нищо не са разбрали от Христовото „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“[3] Да искаш да си купиш Възкресение – това е не само да си загубил идеята за Себевластието си, но зле си разбрал и Безвластието, а още по-непристойно си преценил Боговластието!

Не се възхищавам на безумието. Удивен съм от страха и мисълта, че можеш да си купиш живот... Това е обидното. Страх за живот, а той е неизгубим – Животът е единственото нещо, което не се губи! А този страх от Страшния съд ви „откупва“ възкресение, купува ви гроб, от който обаче никога няма да възкръснете, понеже не сте направили Самокръщение, а още повече – нямате (отхвърлихте я) и идеята за прераждането! Боговластие не се купува; Възкресение не се купува – то е велико тайнство! И в този смисъл ние можем да кажем колко достойно Христос рече: Смирих се до смърт! – защото знае, че носи Възкресението. Затова говоря, че само смирението не е обидило съдбата и Господа. То е голямо, вътрешно тайнство – смирението е една изповядана божественост!

Когато Иисус Христос отива в Гетсиманската градина да направи Своята Мирова молитва и изповед, това е може би и един от най-великите актове, с които им казва Кой е. Той не е само човекът, който има родителско свидетелство; когото обрязват, за да му дадат легитимност на дете на държавата... В Гетсиманската градина Той засвидетелства личната Си присъственост като човек, който безспорно прави своята прощалност и дава достатъчна форма на историчността, но и Който знае, че „Аз и Отец сме едно“ (а и в това е Неговото пратеничество). Тогава Христос поставя на изпитание битката между човека и Бога – когато трябва наистина да освободите човека, за да може Бог у вас да стане властен. Може би тази изповед в Гетсиманската градина, в която ще каже знаменитата фраза: „Нека бъде Твоята воля.“[4], е най-добрият, бих казал, акт на свидетелство, че битката за освобождаване от човека е свършила.

Разбира се, че учениците ще заспят! Не е проблемът, че са били сънливи, макар и образно да ги упреква малко за това – проблемът е може ли да се понесе една такава енергия, която Го заобикаля. Неговата еманация е в такава вибрационност, че малко хора могат да я издържат. И това, което предпазва човека, е Хипнос. („Заспи, Адаме, за да изведа от тебе Ева!“) Значи проблемът е, че този контакт, който Иисус прави, тази аура, която Го обгръща, за тях е безспорно сънотворна – тя е едно друго съзнание.

В този момент, когато Иисус казва знаменитите думи: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша...“[5], наистина виждате едно от най-великите изпитания, които трябва съвсем естествено да приемем не като бягство – тук тайнството е друго. Много дълго се е спорило колко естества има Той. Има естество Иисус, което може да понесе естеството Христос – има две естества: човешко и Божествено. Логично е тогава да е в наличие един такъв вик и да се каже: Ако може тази чаша да Ме отмине – именно когато у Него трябва да привърши битката за свобода от човека. Веднага след това Той обаче ще рече: Не Моята воля – нека бъде Твоята воля, Господи! Ние имаме тогава точно тази голяма взаимност между Божията човечност и Човешката божественост. Човешката божественост в Родения (облечен след това и в благодатта – Помазаникът) се извежда и тя се среща с Божията човечност!

Това е великото, а не да се каже, така както Армено-Грегорианската църква и някои други изповядат, че Христос имал само Божествено притежание. И като е само Божествен, Той нямал страдания... Идеята е да се победи материята, да я одухотворите! Точно тогава – в Гетсиманската градина – ние имаме една одухотворена материя. И може би това е най-добрият урок на човечеството – двете естества (за които Съборите са спорили) се срещат. Кой решава тогава проблема? Боговластникът! Виждаме един Себевластник, Който дава правото на Боговластника у Него. Победено е човешкото, защото Божията човечност дава енергии – човекът с Божествеността, дадена му като Дихание, може да каже: Не Моята воля да бъде, а Твоята!

Тук е голямото тайнство – че можеш да срещнеш Бог и човек, и именно обожествявайки човека, да освободиш у него преходността, защото имаш власт да одухотвориш материята. Идеята за страданието, от което плаче цялата планета и всички молят боговете да ги освободят от него, няма да има тази стойност, ако познаваме закона за одухотворяване на материята. И тезите на Изтока, където ви дават преражданията, те също носят една беда: ще имаш страдание и ще се прераждаш, за да растеш...… Не правете хората болнєци, грешници, за да им търсите изкупители – направете ги богове, за да могат да одухотворяват и да се освобождават! А идеята за растежа – биологичен, душевен, духовен – е безспорно това, което казахме: енергия на еволюцията.

Този призив на Сина към Неговия Отец е реален. Иисус Христос е осезаем, Той може да бъде пипнат! Кога не позволява да се докоснат до Него? Когато прави Възкресение, но не е направил още Възнесение. Но в градината на изповедта Той е осезаем, пипаем. Учениците Му обаче спят, защото те не могат да бъдат равни с Него в будност. Тази будност е велик вътрешен процес, голямата ферментация, когато „малката личност“, но с божествена енергия, наситена от Божията воля, отива да прави съприкосновение с Мировата Божественост! И виждате колко е странно – Той не търси освобождение, а показва на човека, че Човешката му божественост никога няма да му достига и ще изплаче, но Божествената му даденост е неговата опорност. Ако може да Ме отмине тази чаша... – и изведнъж Божията човечност ще Си Го потърси като Себевластник, за да Го направи Боговластник – не Моята воля, а Твоята! Това е най-човешката Божественост в културата на всички религии, но за съжаление неразтълмена; това е най-Мировата енергия, събрана в човека, за да потвърди голямата идея на триъгълника между Боговластника, Себевластника и Безвластника!

Разбира се, у нас умът винаги може да бъде безвластник. Той е багрилникът, той е като дъждовника – щом вали или спре да вали, веднага си сменя цветовете. Това е умът! Но ето ти и душевността, ето ти и духовността...

Най-големият проблем на Мировото съзнание в Неговите измерения е именно Гетсиманската изповед, в която може да се каже: Да бъде Твоята воля! И тогава какво ще попречи на Христос да стане Единосъщ? Нищо. Влиза Си в Самокръщението – предходницата на Възкресението, напътва се и отива в Синовност! Тогава изповедта в Гетсиманската градина не е трагедия (безспорно, че така ще се говори, когато институтите определят), не може нещо да бъде трагедия, когато има развитие. За мен тя е една от най-големите формули на Мировото съзнание в будността Му да Се потърси!

Ще съмне ли някога? Безспорно! Виждате правотата на доктрината за йерархия на Духовните вълни. Това, което човечеството работи в хилядилетията, е реалната голяма идея за Себевластието. Човечеството работи за Себевластие, защото му е дадено Боговластие – а Себевластието трябва да го отработи!

• Себевластието е овладяване на Безвластието!

Тогава „губещият се“ Бог в еволюцията дава место да се загуби човекът, за да излезе на живот Той. Когато Себевластието стане реалност, то става властник – овладява Безвластието! И тогава имат ли тезите за еволюцията, за съдбата, за смъртта и пр. пълнота в това, което Учението на Мъдростта дава?!

Какво бяхме извели за идеята себе си в културата на човечеството? В митологиите е казано: „Познай себе си и ще познаеш боговете и света!“ Този надпис е стоял на храма, но хората не са отивали в храма да познаят себе си, не са влизали в себе си, в собствения си храм – те са отивали с ума си при оракула и така са губели себевластие. Тогава идва Христовото Създай Себе Си – Себеутвърждението, за да каже след това Аз свидетелствам за Себе Си! А Пътят на Мъдростта е – служение без Себе си! Когато можете да направите служение без Себе си, вие вече не нихилирате Безвластие – то е свършило, вие ставате Боговластник. Най-голямото тайнство!

Аз винаги съм мислил, че има нещо неказано в световната култура – йерархията на Духовните вълни. Не можеше и да бъде казано, макар че Соломон ще рече: Няма нищо ново под слънцето! Но под кое слънце – личното или планетното? Защото, ако е под личното – ние ще правим нови планети; ако е под планетното – историята ни е оставила белези, че планетите също гаснат.

Винаги съм бил тревожен и на кои олтари трябва да правим своето изповедание – тези олтари докога ще бъдат изповядани. Но дойде голямата идея – има един неграден олтар – олтарът на Духа! Това е Книгата на Живота, която нарекох съзнанието на Бога. Там е тайната – от тази Книга на Живота са трите големи чаши: на Боговластието, на Себевластието, на Безвластието.

И тогава идваме до една неизбежност – кой може да прави Възкресение? Онзи, Който може да каже: Аз и Отец сме едно и също!; Вие искате свидетели – единият съм Аз, другият е Моят Отец!; Вие Ме сложихте в гроба – Аз ще ви кажа как се прави Самокръщение! Значи само Боговластникът може да прави Възкресение, а Себевластникът прави път на Възкресението. Себевластникът дава сигурност, трайност, защото прави път, който остава завинаги в битността на вложения Бог като потребност за Възкресение. И тогава не ще бъде тревожна идеята да възкръсваш чрез болка и страдание, а просто потреба. Необходимата енергия като власт за безвластие ще е вече страст, от която сме се освободили. Ето тайната и на половата енергия, за която съм говорил – страст, от която се освобождаваме!

Нямало методика Учението...! Понякога много обичам иронията. А Христос е бил цар на ирониите. Такова богатство е да кажеш на един властник „лисица“ – Идете кажете на тая лисица Ирод… (защото лисицата, колкото и да е хитра, е безмощна), а културите на времето да назовеш (колкото и да са голяма съблазън, колкото и да са албумна ценност) варосани гробници! Не съм намерил в историята на човечеството друг израз, който така властно да унищожава култура. Култура, и то (до Неговото време) на 1500 години, с всичката натруфеност за видим и невидим свят.

Знаете и фразата „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Защо пролетарии, а не – мъдреци, философи, гении от всички страни, съединявайте се! Защото роб когато ви даде свобода, той ще ви сложи границата на робското мислене за свобода! Затова и всички тези посредственици, които са се облекли в дрехата на Учители – роби на най-обикновеното и долнопробно мислене в областта на божествеността, ще ви дават такава свобода, робска свобода! Манталитетът на роба, културата на пролетариата... Никой не каза „Гении, обединявайте се!“, а „Пролетарии...“ и за какво? За една свобода, която беше още по-робска! Може да е била потреба за тоягата, която възпитава, но не и за еволюцията, която трябва да налага възпитание.

В този смисъл говоря за тази недостойна теза за свобода – не може роб да ви даде свобода. Защото Свободата е последната Духовна вълна и тя не може да бъде ограничена! Ако другите Духовни вълни сме ги сложили в таблиците на религии, Свободата не можем да я сложим в ограничена доктрина. Следователно, сама по себе си, като вътрешна потреба, тази голяма идея ви прави необвързани и не трябва да има никакво съмнение, че онова, което е Истина, ще бъде по-властно от довчерашните религии. Разбира се, че ще бъде, защото религията е формула, чрез която се търси възпитание – нравствените таблици да отработят у човека съзнание и материята да понесе голямата провиденция, голямото прозрение!

Тук искам да направя и една съпоставка. Всемирността на културата на Христос роди голямата идея за Пантократора като образ – нещо неимоверно властно. (В тази идея обаче християнството не работи, то само Го нарисува.) Всевластник, Който държи в ръцете Си планетата! Той не държи стихия. Митологията е съвършена като стихии: Еол държи вятъра, Темида държи везните, Посейдон държи морето..., но Пантократорът държи планетата. Ето защо говоря за митологичните богове, че не могат да възкръсват и затова те нямат гробове. (Но и тайната, че човекът е един бог в развитие, не е приета в митологиите и не му е позволено да се осъществи в това развитие.) Ние какво казахме обаче, че е човекът Боговластник – надгробна властност!

Алхимиците и херметиците пък вместо да говорят за Пантократор, измислиха нещо съвършено друго – Пантоморфоса – световното тяло. Те дадоха някои неща, но не можаха да открият философския камък. Не можаха да си направят и жива вода, а ние в XX век направихме жива вода и разбрахме, че няма атом, а има томос, като използваме енергиите му, които са по-властни от всички. Кой е този, който може да прави всичко това? Себевластникът – защото той носи Пантократора! Себевластникът има голямата идея да ходи, а ходенето е нещо много особено. То като динамика в човека е нозете, а при посветените се символизира с белия кон. В съвремието динамиката е крилата на самолета и безспорно Себевластникът ще си направи крила. Икар е един образец. Дедал, баща му, иска да го научи да лети, но той, като глезено дете, отива към Слънцето. Не се ходи направо към Слънце – и Икар се погреба в името на опита.

Пантократор и Пантоморфос – хайде, сравнявайте ги: Единият държи Земята в ръката Си, а другият прави метаморфози на материята є. Разбира се, това, което привържениците на алхимията и херметизма дадоха, е било потребно, но в същото време то е едно заземяване. Затова говорих за принципите на Обезземяването и Възземането. Заземяване и Обезземяване – ето ви един Пантоморфос и един Пантократор. Тома Аквински, като видял машините на Алберт Велики, помислил ги за дяволии и отишъл, та ги разрушил. Трагедии, култури... Къде отиде Боговластникът?! Ами той е трябвало да бъде „подчинен“ – на безвластника, на инквизитора. Свободата на роба...

Хиляди революции са правени – потребни, но социални трагедии, гнет. И тогава говорим за безжалие – безжалие на природата, на Вселената. Така и една друга голяма идея ни е оставена – идеята на Апокалипсиса. Безспорно Откровението на Иоан (чрез Иисус дадено) е едно от най-големите тайнства, но е и пълно с безмислици. Защо? Защото културата на Иоан, културата на юдейството, културата на пророците е култура на страх от Бога, а не на свобода в Бога. Човекът не е глезеник на Бога, но търсейки подчинение, той става жертва на неотработено себевластие и губи чрез безвластието си Бог. Затова посочихме онази знаменита фраза на храма – „Познай себе си и ще познаеш боговете!“; затова намерихме в Христос – утвърди Себе си; затова и в Пътя на Учението на Мъдростта дадохме – служение без Себе си. Ето и този голям триъгълник.

• Триъгълникът е: Безвластникът с Боголичието;
• Себевластникът с Богоподобието;
• Боговластникът – изведеното Богоподобие!

И в тази най-съществена идея на Сътворителя – Боговластникът, ще намерим онова, което той като Себевластник можеше да каже: „момиче, тебе казвам, стани!“[6] Това е вече да правиш сътрудничество – ти сътрудничиш в голямата идея, докато в теб се изгради Себевластникът. Страшното е, когато хороводът се води от отживелиците на културите. А Христос направи прелом. Бяха му казали: Ти нямаш петдесет години, а се правиш равен на Авраам. Това не могат да разберат хората – Себевластникът не може да бъде в пространство и време, Той е безспорен, защото носи Диханието на Твореца.

Ето защо искам да направя в един триъгълник тази велика тайна човекът бог в развитие. Син Човечески възкръсва, Син Божий излиза, за да влезе в Единосъщие със Своя Отец! Там Неговият Отец не казва това е Моят възлюбен, а това е Моят Единосъщ. Каква голяма енергия е предоставена на бъдното човечество, че носи Безвластие, Себевластие и Боговластие!

Трябва да знаете, че отваряйки Книгата на Живота – съзнанието на Бога, личното ви присъствие е Неговата властност. Там няма да бъдете само оня Адам, няма да бъдете само оня ум, който е послужил на биологията – место, от което можете да извадите Ева, желанието. Затова сега той е нещо, което трябва да степенувате, за да извадите интуицията. Не Ева, не астрала, а прозрението! Ето какво носи Адам, умът, който е в средината на човешкото битие.

Това трябва Децата на Деня да знаят – то е, което ги лишава от развлечението – да не се самоилюзират в обикновеното всекидневие, за да могат да минат реката за бъдеще! Ето този триъгълник да сложат в съзнанието си; тази тайна на Посланието, за което казах, че Бдението не може да бъде само празник – то трябва да бъде всекидневно! Това не е вероучение. В църквата владиката си говори „вяра!“, но той не знае, че тя трябва да ни даде знание за незнайното. Знание и служение без Себе си!

Велика е тайната Аз свидетелствам за Себе Си и Онзи, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене!