Интервю с Ваклуш Толев за Планетния Логос и Посланията (1/2004)

Арxив | брой 1 / 2004

 

Г-н Толев, бихте ли казали какво е Планетният Логос?

За Планетния Логос може би има най-много литература, въпреки че не във всичко е така изкристализирано и изчистено, както в Евангелието на Иоана: "В начало беше Словото (т.е. Логосът), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."

За мен Планетният Логос е една абсорбирана енергия на Абсолюта – оформеното съзнание за Творчество. Затова е Космически предназначен. И Христос най-добре го казва: Аз и Отец едно сме! Логосът еволюира, само Абсолютът не! Това е схващането, което Учението Път на Мъдростта може да каже за Логоса Планетен.

 

Какво е Логосовото присъствие спрямо йерархиите на Бог Отец и Космичното съзнание?

Тази взаимна прилика и отлика в различните Учения се дефинира. В Мировото съзнание то е ограничено и неограничено. Когато се касае за християнството, спрямо Бог Отец Логосът е ограничен като ипостас и неограничен като същност. Когато се отнася за индуизма, там има три различни божества или Логоси, които от своя страна са направили и три изповедни олтара – брамизъм, кришнизъм и вишнизъм, спрямо т. нар. при тях Безпричинна Причина.

Що се отнася до съпоставка с юдаизма и ислямизма – при тях няма Логосов посредник, сам Йехова или Аллах ще каже: Fiat lux! (Да бъде светлина!). Така че проблемът за Логосовото присъствие в йерархиите, безспорно, в различните Учения е различно поставен. Най-плътно, най-изчистено стои в християнството!

 

Каква е връзката между личността Ваклуш Толев и Планетния Логос?

Трябва да се знае едно – тази връзка е неоспорима, но тя е тайнство. Аз съм казал: В Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има! Следователно за тайнствата се изисква друга формула на откровение. Онова, което не се разгласява, то във всички случаи се нарича мистерия. А мистерията има за характер дрехата на непропускваемост – тя се брани от разгласяване!

 

Какво е Словото като съзнание?

В поселника на планетата се йерархират и се бележат личности. Словото, сам`о за себе си, винаги ще има различни енергии, защото то, по силата на възможността, в дадени периоди работи с един Лъч, в други периоди – с друг, с трети и т. н, докато в края на краищата цялостната личност има Мирово съзнание. Но човешката личност, словото в човешката личност се храни в дадени моменти от съответни Лъчи. Следователно в определен момент това слово може да бъде на Доктрината, т.е. на науката, може да бъде на Молението, т.е. на религията... И вие ще видите как в един човек без специално обучение, но имайки по силата на прераждането минало присъствие в даден Лъч, това слово дава енергията и тогава той носи в себе си поета, музиканта... Как можем да си обясним иначе при липсата на слух да се напише една Девета симфония?! Вътрешното слово, което разкрива хоризонти, не се овладява от анатомията, а от това, то какво носи. Много често личното слово не се съобразява с битиейността на даденото му присъствие. В такъв случай трябва да се потърси кое доминира – търсено бъдеще или изява на минало прераждане.

В дадени моменти ние имаме изява на минало прераждане, какъвто е и случаят с Бетховен. За мен той е прероденият Лаокоон – в този аспект музицирането се намира в състояние да изрази с Деветата симфония конфликта, който е изживял Лаокоон: едно разкъсване на душевността. Не е важно дали чуваш или не – важното е, че това слово в теб е било, то е станало вече клетъчна храна и тогава го изразяваш (затова казвам, че мозъкът не мисли). Словото е, което дава характеристиката!

Както и някои други личности, които в прераждането си, едновременно с това, че в тях взема доминанта миналото, могат да пуснат дори само една идея, но тя да краде бъдеще. Такъв е случаят с нашия Пенчо Славейков. Той краде едно бъдеще, за което никой в минали животи не е казал – това е идеята, че Бог е реалност и че този Бог, с всичката Си Божественост, може да бъде равен на плътта на твоята Родина. Нещо изключително, наистина изключително! И тогава вече това слово – даже и да бъде белязан за пророк – е повече от пророчество, то е свещено!

Ето в такъв смисъл може да се говори за Словото, че си има свое съзнание и акумулира минали съзнания, минали свои дадености, с които човек е отреагирал – отреагирал е и реално, и духовно, моделирал е вече доктрина. Съзнанията са голямата благодат, с която личността може да направи Слово!

 

Посланието взема ли се или се дава?

Посланието, че се дава (според това, както казахме – Духовните вълни и наличието на Духовните йерархии) е една презумпция, но безспорно трябва да има и вземане. Защото Посланието може да се излее и, когато няма пристан в Душата на Логоса, даденото да си отиде. Затова имаме едно взаимно съчетание – вземането не е насилие към Божествеността, както и даването не е насилие към Човечността. Ето това велико съчетание между Божия човечност и Човешка божественост! Така че не може да се каже, че единият насилва, а другият краде, но трябва да има готовност. И затова казвам, че Мировите Учители са единици в хилядилетията. Те не са всекидневието, което сензацията на пророчеството прави.

Пророчествата са сензационност – и като институт. И както виждате, и като институт те си отиват. Няма институт пророчество, има хора, които вещаят – то е отминало. Пророчеството не е гледане. Разбира се, че и при гледането не е събудена целостта в Кундалини, а отделен център се е галванизирал. И тогава винаги ще има грешки, защото забавлението става по-важно от заниманието и знанието. Когато искате да направите забавление, вие отвличате отговорността и губите част от достойнството! Да забавлявате няма нищо обидно, но там има само всекидневие. А будността е вече празник. Будното око, което ще влезе като реален живот сега, в Третото хилядолетие, ще създаде не толкова гледачи, отколкото зрящи – духовно зрящи. И тогава вече те ще работят в Астро-менталното поле. Но и това поле не е достатъчно за Логосово съзнание!

Така че, когато се говори за еди-кои си гледачки (за прочутата сега в Италия българка, която нещо си предсказала, за нашата Ванга и тем подобните), те са получили будност на елементарен астрален свят. Това, да можеш да кажеш на някого, че трябва да отиде при еди-кой си доктор (да му махне апендикса и пр.), са неща, които за голямата култура, за Ученията въобще нямат значение. Дори пророческата институция със своите многохилядолетни предрешения не е съществената – съществено е Логосовото съзнание, което дава на личността правото да се осъществи като бог!

В края на краищата, само Синът – Логосът, може да получава Посланията! Друг не може. Само Той може да вземе от Отца тайни на Битието. Защото Посланията са една тайна от Битието, което трябва да се осъществява. (Както в настоящото Послание е казано – Послание на Битието.) Само Синът може да взема, тъй като, както казвам, Боговете не се молят, Боговете творят!

Така мисля, че трябва да се гледа, ако искаме наистина да направим признание, че Планетният Логос е приложната грижа Децата на Деня да се реализират в това, което Учението Път на Мъдростта им казва: човекът е един бог в развитие. Това обаче предполага, че трябва да минат своите Голготи.

Затова тази година Посланието, вместо миналогодишното на Бдението, е на Битието. В него основният момент е самото обръщение на Планетния Логос: Деца на Деня, извървете своите Голготи! Това е новото: Да извървите своята Голгота! А тя не е път на страданието – Голготата е път на просветлението, с което вие имате други измерения за знанието. И вижте Христос как ви подканя да бъдете единство със своя Отец! Но това е още в пътеката на добродетелите, защото Той каза: Обичайте врага си! Трудно е човек да обича врага си, но ние сменихме идеята за врага и сложихме събожника, защото всички сме деца на една и съща Утроба – на нашия Отец!

Врагове не можем да бъдем, ако имаме съзнание, ако първом, както съм казал в Посланието – вие познаете тайната на раждането и я отличите с Пътя на Рождеството. Защото Христос е роден като нас, след това обаче Той извървява Пътя на Рождеството, което Го прави до възможността да възкръсне. А Възкресението е последствие, разбира се, на едно Разпятие. Не като мъчилище – човек може всеки ден да се разпъва, за да се освободи от теготата както на личната си телесност, така и на социалното си обкръжение!

 

Посланията ли обуславят Учението Път на Мъдростта, или е обратно – Учението ги обуславя?

Ученията обикновено идват по пътя на голямата еволюционна Вълна, която от своя страна е стартирала със Седемте Духовни раси. Значи има една специфика – Духовни раси. А тези Духовни раси са съпроводени съответно с йерархията на това, което казахме – Духовните вълни. Във всички случаи обаче Посланията хранят Ученията. Защото и Христос казва нещо много особено: Аз обясних Бог. Разбира се, за тази Духовна вълна, която е Любовта, или за християнството, това е един голям акт на вътрешно зрение: Аз обясних...

Днес Учението Път на Мъдростта не може да бъде удовлетворено от обяснения само. То може да каже вече: "Аз видях Бога!", защото то дава знанието, че човекът е един еволюиращ бог. Следователно в лицето на човека, който е акумулирал Божията човечност, ние Го виждаме в Човешка божественост.

 

Как Посланията трансформират личното, националното, планетното и Мировото съзнание?

Винаги трябва да се търси как в личното се е трансформирала енергията на Планетния Логос с оглед на съответната Духовната вълна. Примерно в Духовната вълна на Сътворението ни се изгради дом, защото Адам, чието Адамово човечество сме ние, трябваше да има дом. А този дом безспорно е и вън, и вътре в човека. Едновременно с това, на сътворения му се даде едно друго право – да ражда.

Тази идея на личното – дом и право на раждане – ние намираме и в националната даденост, и в планетната присъственост. Планетният присъственик... – ако той не е личност, ще е само твар. Но той е личност! И в такъв случай при Мировото съзнание ние ще го намерим вече трансформиран като, както казвам: Синът е едно живяно човечество! Виждате как планетният акумулира цялата тази енергия, за да стане живяно човечеството, и в същото време той излиза с Учението на Мъдростта една въплътена божественост.

Така че Логосът е мост между духовното и осезаемото, между Божията човечност и Човешката божественост!

 

Как бъдещето трябва да ползва дадените от Вас Послания?

Това е един от най-тревожните въпроси, защото йерархията е изградила духовни пластове – вече остатъци, гради и бъдещи надкрачвания. Хора още носят съзнанието на юдаизма. И когато четете ап. Павел в неговите послания, ще видите, че той в цялата си същност си е останал в юдаизма – за него правдата е основно нещо. Така анатемата се преселва като гостенка, и то разхубавена и дори добре нахранена от християнството. Анатемата...

Ето защо трябва много отговорност – заради тази опасност да бъде изопачено Учението. "Така каза Учителят..." Ами когато едно старо съзнание разчита...?


Посланията са Логосово присъствие,
воля на бъдещето, 
идеи за Свобода!

 

Още от броя
Axis Libri (1/2004) Деца на Деня, извървете своите Голготи! Children of the Day, go to Your Golgothas! Радвайте се! Аз поб ... Послание на Битието. Слово (1/2004) Слово Деца на Деня, извървете своите Голготи! Честитя ви големия празник, осъществената надежда, че Битието се радва и Небето е щастливо, че има пратеници, наречени Негови Дец ... Послание на Планетния Логос за 2004 година (1/2004)   Отче наш! Да се свети името Ти; да прииде царството Ти; да бъде волята Ти!   Научи ме, жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и Д ... Интервю с Ваклуш Толев за Планетния Логос и Посланията (1/2004)   Г-н Толев, бихте ли казали какво е Планетният Логос? За Планетния Логос може би има най-много литература, въпреки че не във всичко е така изкристализирано и изчистено, ... Послание на Битието – Повеления и Искания (1/2004) Радвайте се! Аз победих света! С къпи Деца на Деня! Това, което ви отпраща към вашия Сътворител, това, което ви отрежда и Послание на Битието, вие го имате с Молитвата на Мъдростта. ... Историята в отговорност пред бъдещето (1/2004) Историята е съхранен Дух в събития! Ще се спрем на една странност върху битието, наречено история; една особена тема, която е твърде банална и доста налудничава. Банална е затова, з ... Пожелания за Новата 2004 година (1/2004) Вземете зърното на Учението и го посейте в бъдните души! Новата година е една традиция, която по силата на известни знания наричаме промяна. В Мировия свят обаче няма години, дори н ...