Рубикон е всеки ден пред вас – направете духовна революция!

Мили приятели! Онова, Което ви прати в живот, имаше нужда да се види осъществено! Осъществете предназначението си – бъдете Деца на Деня, чийто празник – 13 октомври, трябва достойно да отстоите, и чието служение с отговорност да изпълните!

С празника на Децата на Деня отваряме дверите на новата учебна 2004 – 2005-та година!

Има нещо твърде странно в една голяма идея – Гай Юлий Цезар беше победил много народи и много земи, но не беше покорил Рим. Затова, когато се изпречи пред Рубикон – малкия поток, той изрече една много смела мисъл: „Alea iacta est!“, т.е. „Жребият е хвърлен!“ Този жребий го направи цезар – не само реален, но и вечен. Повече от 2000 години Цезар е име на победа, едновременно с това е име и на култура.

Жребият е хвърлен за Децата на Деня! Онова, което обича шегаджийството, може да си потърси друг поток, но потокът, пред който е казано „Alea iacta est!“, е Рубикон. Безспорно този жребий са Духовните вълни, които идват. Пред човечеството дойде с Духовната вълна на Мъдростта един Рубикон, който трябва сега да се мине, трябва да се надскочи, за да може да създадете империята на мисленето в идея за победа!

Победа над човека във вас (т.е. Рим), за да дадете път на Бога. Затова трябва да се отхвърли страничната помощ – не можеш да приемеш един Спартак, защото Спартак, колкото и да е велик, все пак е бил роб на Рим. Следователно не можеш да приемеш една теза, с която някой иска да дели в тебе твоя Бог, който трябва да победи твоя човек, или съзнанието-човек, личността-човек. Защото Адам е ум като същност в еволюцията, но Адам е Дух в Пътя на победата, в Пътя човека бог в развитие.

Има една тайна и ние я допълнихме с едно понятие – Самокръщение. В Духовната вълна на Любовта Христос го демонстрира. Но само го демонстрира, макар че приоритетно рече: Аз и Отец сме едно! Духовната вълна на Мъдростта ви казва, че всеки човек е един бог в развитие! Какво искаме от човека? Да изходи Голготските пътища, които нарекох „сумираната Голгота на света“. Същото го имаме при Кришна, при всичките богове, които са слизали – човеци-богове. Има една изходена Голгота. Затова я наричам сумираната Голгота. Когато я изходите, вие можете ли да направите гроба на Възкресението?! Ето защо казвам, че от ковчега, от гроба на Възкресението, на Голгота, излизат Богове. От ковчега на Изида също излизат богове, но как? С кадуцея. Взема ли се Мирова енергия, допира ли Изида кадуцея с енергията върху своя съпруг и брат?! Възкръсва ли Озирис? Възкръсва. Без обаче да изживее тезата на Възкресението сам, т.е. чрез Самокръщение. А за Самокръщението какво казахме? Че трябва да направим одухотворена материята.

Ето защо считам, че поведението на Каин не е убийство, а идея за свобода. Ето защо говоря и за черепа на Адам – черепът е същина. Адам и Христос трябва да се прегърнат – Адам като Небесен, т.е. Иисус като Небесен, е вече Христос. Така че ковчегът на Изида роди богове, но гробът Христов изведе Господ в Единосъщие!

Разбира се, ковчегът на Ренесанса също роди. Но от този ковчег излязоха само някои личности, които създадоха една рационална, бих казал, личностна идеология, която след това доби физиономия на Реформация. Но тя е по-жестока, защото беше догматична и също се хранеше от инквизиция и схоластика. Голямата тайна е, че от тези гробове, от тези ковчези трябва да се излезе! И тук е вашата отговорност; тук е и вашето бъдеще – свобода, свобода от схоластика, свобода от инквизиция. А какво казахме в Посланието: Дай ми свобода от минало!

Във всяко нещо може да намерите съчетанието, многовалентността, с която да се освободите, за да имате една активна, динамична екстаза, с която Мировото си единение да направите във вярна събожническа пътека. Ето това е, което ви предстои – да излезете от гробовете! А то става като познаете, че сте на бедни скърби жители. Човекът трябва да признае, че е един от жителите на скръбта, ако говори за непоносимост – защото непоносимостта на скръбта не оставя свидетел, който да каже що е скръб. Такова е и поведението да се направи потоп. Така поколението на Адама е сътворено, но поколението на Ной е род на наследие! (Големият конфликт е там.) Именно едно наследие се опита да направи Ренесансът, от чийто ковчег рационализмът изведе инквизиция и схоластика.

Трябва да познаете и да направите всичко възможно ризницата на рицаря да падне! Има култури, които трябва да бъдат изгорени, и за тях се сложи една Възкресенска жертва. Защото тези култури стоят! С Учението, което дадохме, и с Школата, която трябва да го направи Път, ризницата на рицаря трябва да падне. Не е достатъчен кадилният дим, за да се изпъдят сатани, дяволи и тем подобните. Иначе науката досега щеше да измисли газ, който да обгази т. нар. зло и сатана. Не. Изведете своята духовност, изведете своето знание и тръгнете с него!

Школата е лична и институционна сила. Тя е енергия, която е за осветения; тя е дързост, но в същото време смирение! Школата е Възкресенският гроб! А за да направите Възкресение, ще трябва да изходите своя Голготски път. Затова тя е съпроводена от искането: Извървете своите Голготи! А то какво е? Служение без Себе си.

Така че Школата е, която ще олицетвори, както се казва, културата на Мъдростта; тя е, която ще разкрие пълнотата и същината на Учението. От нея вие трябва да чакате Възкресението постоянно или по-скоро от тоя гроб да вадите всичко, когато ще правите бъдещето на Учението Път на Мъдростта. Това е голямата тайна. А то предполага, че човек може да изходи Пътя. Защото какво значи да се изходят Пътищата на Голгота? Това значи наистина да направите пълно усвояване на това, което е дадено. От Възкресението на Христос, можем да кажем, идва Благовестието („апостоли“ значи „вестители“ и „Евангелие“ – „Благовестие“), идва възкресение на Словата Му! Един Възкресенски гроб, който позволява на възкръсналите да последват изходения Път на Онзи, Който беше в гроба на Възкресението – това е Школата.

Мъдростта безспорно има своите пътища. Казали сме, че тя е едно стъпало от йерархията на Духовните вълни. Логично е тогава да извървим тази голяма даденост – Духовната вълна на Мъдростта, защото сме извървели всичко предишно. А нейната осезаема усвоимост е предмет на самата Школа. Защото Учението само за себе си може да бъде универсално, то може да бъде сгърнато в един гроб, който е Възкресение, но може и да остане без водите, които му дават разлистване и плодове.

Децата на Деня затова трябва да направят своята вътрешна посветеност! И пак да повторим – да знаят, че външната скръб е много бедна. Защото вече победата е другаде – победата е в онова, което е дало Учението. А то вече е оставило постулати, които са безспорни: „човекът е един бог в развитие“; „няма зло, има нееволюирало добро“; „няма страдание, има развитие“; „да бъдеш, а не да имаш“ – най-същественото е да бъдеш! Тези неща, ако ги поставите пред лицето на човечеството, те са именно кладата, те са възкръсналото от гроба на това, което носим.

• Мъдростта има само една утроба – Утробата на Бога, и само един гроб – Гробът на Възкресението!

А това още един път подчертава, че човекът е бог в развитие – и, естествено, ще побеждава гроба, щом може да направи своето Самокръщение!

Ескулап, след като му омръзнало да лекува човеците (а боговете не боледуват!), решава нещо много странно – решава да ги възкресява. (Това, което казахме: Извървете Голготския път, за да направите Самокръщение, за да направите Единосъщие.) Виждате ли идеята за възкресението колко отколешна е и колко чакаща е! Чака...

И така богът на медицината дава идея за възкресение, но Плутон е оскърбен, че неговото царство – Адеса, няма да има посетители. Ето ви ревността, битката да запазите статуквото, битката да има гробове, от които не се възкръсва! И той моли брат си Зевс, бог на боговете, да спре тази идея. Тогава Зевс със светкавица поразява Ескулап. Разбира се, че боговете не могат да бъдат убити, защото коя e силата, която ви прави неумиращи? Божествеността ли, която ви прави безсмъртен, или безсмъртието, което ви прави божествени?... Ето правото на еволюцията; това е Знанието, което трябва да научите, и Пътят на Голгота, който трябва да изходите!

Това е битката, която води Учението Път на Мъдростта, и поведението, което трябва да направят Децата на Деня. Не възхищението от игрите на Ренесанса. Наистина, човешката драматургия е пълна с велики майстори на драмата, на трагедията и комедията, и пр. Знаменит е един Шекспир и всички други, дори и трагиците на Древна Гърция. Трябва да видите една Медея как отмъщава като убива децата си, за да разберете след това как един Отело трябва да удуши Дездемона, защото си мисли, че тя му е изневерила. Но какво? Само един посветен (знайно за нас посветен) – Есхил, не прави драма между добродетели, не съпоставя таблиците им, а създава идея: да крадете огъня, да станете Прометей. Прометей! Това е идея! Другото е конфликти от таблиците на добродетелите. Големият огън, за да дадете Път – това е мястото на Децата на Деня!

А за да правите Възкресение, трябва да сте казали тази дързостна мисъл: одухотворете материята, не я отричайте! Одухотворете материята! (Добродетелите, разбира се, ще трябва да я отрекат, за да има место за подчинени.)

Мъдростта е единствената, която може да направи бракосъчетание между Дух и плът! Защото само ние казахме, че плътта, че материята трябва да бъде одухотворена, за да можем да освободим и да направим тази тайна – Възкресението... Както една люлка, която трябва да бъде готова за утробата, която ражда Път, която ражда Син! И тази утроба е свещена, и в същото време тази люлка е Всемирна!

Разбира се, че революцията, когато е духовна, не е зрима – тя е тревога; а еволюцията, която е зрима и е дело на ума – тя е тревожна! Правете духовни революции, не се возете само на лодката на еволюцията, която е водена от веслата на ума – духовна революция прави посветеният! Тогава онази власт, която те прави мощен, е вътрешната екстаза. Там трябва да се вживеете, там трябва да познаете, там, в тази екстаза, трябва да победите! Трябва да знаете, че методът за това велико тайнство е в списание „Нур“. Бих казал, че няма проблем, който да не е получил характеристика в „Нур“, защото там е Учението Път на Мъдростта.

Знаете ли защо на Адама не му е нужно откровение? Защото е всеки ден с Господа. И когато има страх, че може да загуби Господа, казва: Адаме, где си? Тогава започва да работи с ума си, защото трябваше да има знание – а откровението му е било всекидневно. Направете сега обрат – искайте знание, което ви дава откровение! И ще видите, че извървеният Голготски път ви води към Единосъщие. Тогава няма да имате страх от нанизаното огърлие на съдбата – радост, но и скръб. Еволюцията, с която са тръгнали чрез силата, чрез страданието да ви създават формула за обучение, загубва стойността си. А когато преминете йерархията от една Духовна вълна в друга, вие наистина се освобождавате. И все по-бедни стават въздействията на скърбите и страданията във вашата модулация. Затова добре е казана тази парадигма – „на бедни скърби жителите“. Скърбите не могат да ви победят и не могат да ви дадат отчаяние.

Децата на Деня трябва да разберат, че в ограниченото е Абсолютното, че в това, което наричаме тление, трябва да се види нетлението. Това е идеята да одухотворите материята. И тогава можем да кажем: Ето, вижте зримото – това е еволюцията; но вие направете духовната революция! А тя става със съзерцание, не става с диоптрите...

И така, направете своята лична култура в жертва на Всемирността в Пътя на Духа! Оттук ще съзнаете, че вашият Дух е част от Мировото Съзнание – когато можете да кажете, че имате служение без Себе си. Велика е тайната и тя ще остане за бъдността. Тази тайна е, че в идеята на състраданието се ражда взаимност и че съзерцанието ви кара да загубите признание на ума. Защото трябва вече Сътворителят да бъде до вас и от знанието да направите откровението си. Така страхът ще бъде изгонен. Ще видите, че статиката е много дълбока динамика, а не игривостта, която гледаме по разни вестникарски писаници или телевизионни сериали. Идеята е нещо друго – идеята на съзерцанието! Тя ви прави по-динамични, защото, като владеете Адам, вие нямате страх, че може да бъде загубен. Тогава ще разберете, че жрецът внася енергии, а цезарят изнася енергии! Това е великото съчетание.

А всеки в даден Лъч може да бъде цезар, в друг Лъч – да бъде жрец. Цезарят трябва да краде енергии, защото жрецът е олицетворение на Диханието. Жрецът е вътрешният огън, цезарят е ръката, която може да размести, или духалото, за да пламне жаравата. История се прави от волята на цезаря, но винаги с молитвата на жреца!

Това е енигмата за цезаря и жреца – жрецът винаги ще внася, цезарят винаги ще изнася енергии, за да прави социология и история. А когато правите история и социология, безспорно, като изнасяте енергиите, които са внесени, вие ставате съ-Сътворители; вие променяте човека изцяло; давате една стабилност, която нарекох конституция – конституция за битие в една Духовна вълна. Както Правдата на Моисей, както Правдата на Буда, както Любовта на Христос. Децата на Деня дават една конституция, която има безспорно своите неоспорими тайни и знания – конституцията на Мъдростта.

• Наречени сте Деца на Деня, защото всяко „утре“ е Ден и в него е цялата бъднина!

Деца на Деня! Не „апостоли“, не „ученици на Буда“ и пр.

Децата на Деня имат вече своя Олтар – Книгата на Живота! Няма по-свещено место от това велико съзерцание, от тази екстаза пред и в Олтара на Книгата на Живота. Там вие можете да вземете енергията, та през 2005-та година да направите своя изх`оден път на Голготското ви посвещение.

Пожелавам ви несмутена творческа дейност! И нека се разбере, че Школата е нещо, което е толкоз необходимо за посветения, колкото и за невежия. Не считайте, че вашата посветеност е достатъчна и не оскърбявайте с липсата на присъствие за знание – че само невежият идва. Бранете се от тези схоластики. Идеята е прозрението да стане повече от очите ви, повече от това, което сте научили. А когато си разменяте „любезности“, нека да бъдат в дрехата на събожника. Никога не се сърдете, че някой ви е казал нещо, което не сте знаели, но искате да се защитите заради величие. Вижте, величието се губи, когато липсва достойнство! И ако вас светът ви упрекне в липса на достойнство, тогава не сте имали величие. Търсете най-съвършеното! Христос, когато Си отиваше, каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Това е голямата тайна!

На добър Път, Деца на Деня! Слуката е вашата тайна! Пожелавам ви успешна година! А Рубикон е всеки ден пред вас. Естествено е, че само цезар не е достатъчен.

Бъдете благословени несмутено да изходите своето право на избраници в Учението Път на Мъдростта! И нека делото ви бъде отговорно!

Благодаря ви от сърце за всичко! Позволете ми не да ви обичам, позволете ми да ви живея!