Бъдеще не се връща, Бъдеще се извоюва!

Скъпи Деца на Деня! Бъдете благословени в своето предназначение, отговорни в Пътя на своето служение! Позволете ми не само да ви радвам, позволете ми аз да ви живея. Честито ви Нова учебна година, този голям празник, съпроводен с празника на Децата на Деня – 13-ти октомври, с който предшествахме!

Аз не зная дали има нужда от слово при това, което чух, че сте направили. При представяне на новия брой на списание „Нур“, главният редактор отправи към своите сътрудници признанието, което дължа към всички, които неуморно са давали своя културен принос, за да имате в ръцете си всичко това, което се издаде в „Нур“. Издателството можа да ви предложи само в списанието вече 5100 страници. Списанието, разбира се, е предвестник. Голямата идея, че беше родено като потреба на Учението Път на Мъдростта, се оправда. На редакцията безспорно всички дължат много повече благодарности от това, което можем само да кажем, защото и книгите са плод на тяхната дейност.

Редакцията сама за себе си постави един много интересен предмет – необходимостта да се вникне в същината на Словото, да се намери тази наистина изключителна палитра, която дават словата. Национално водещите, когато излизат с дадена тема от това, което е изнесено в самия семестър, трябва понякога да се върнат към известен труд от окултните знания, ако щете от „История на религиите“, от минали списания, за да набогатят (защото то е дадено) онова, което в дадените лекции е поднесено на вашето съзнание. И аз съм изключително благодарен на главния редактор, че си позволи именно този малък анализ върху същината на едно списание. А представете си каква нагледна неизброимост от багри, дълбочини, звездеещи звезди (защото има и мъртви звезди) представляват окултните знания! Така че национално водещите ще трябва наистина и по този проблем да спрат внимание, да изострят усет, да заострят перото си, с ако щете само една фраза, с която някъде е било илюстрирано това, което сега в една лекция е казано.

Благодарен съм, разбира се, на всички, които под различни форми са давали не само принос, но са правили и отговорност.

• Приносът е човешко поведение – на ум, на вдъхновение, на откровение; отговорността е божествена преценка – просветлението да даде будност!

Благодаря на всички онези, които освен Фондацията „Безсмъртни българи“ направиха и свое седалище. Демонстрираха действено поведение към предназначението на тази не само национално отговорна теза, с която тръгнахме, но и най-вече към историческата даденост за национално светлеене. Ние трябва да осветим своята националност, която под различни идеологически тенденции беше умъртвявана. Така че вместо преходните радости, за които вестниците правят съобщения, ние трябва да оставим непреходната знайност за националната ни будност и отговорност. Смело мога да кажа, че и във Франция се поде инициатива – благодарение на Фондацията, благодарение на контактите – за да могат да се съберат съответно и средствата.

Благодаря и на онези, които в най-различни форми публикуват наши лекции или студии (каквото е поведението на няколко души вън от Обществото и на някои, които са вътре в Обществото).

Аз ще тръгна все пак към едно слово за този голям Ден, който наистина много ме радва, че не е само памет, а е жив поток на това, че битката между богове и човеци продължава. Дори ме учудва дързостта да искате да имате богове, да искате да станете богове! Понякога се опитвам да си поговоря с Адам – Адам Земен и Адам Небесен. Тази голяма раздяла, която се направи, тази голяма битка между човека и Бога идва в оня велик момент, когато е казано: Да сътворим човек! Започва битката човек – Бог. Човекът не бил изпълнил повелята на Бога!? Да, но защо го предназначаваш тогава – защо му казваш на този Адам, че го правиш подобие, не само образ? И в същото време – когато неговото подобие е Твоето, Ти, Който си насадил Рай и в този Рай си насадил две Дървета: на познанието и на Живота, му повеляваш да не яде познание? Ето ви битката – човекът и Богът. И тя продължава, тя и досега продължава с терора на религиите, че човекът е грешен.

С откриването на учебните години ние откриваме завесата, че човекът е бог в развитие. Това е вашата дързост да искате богове – няма по-голямо предназначение на човека от това, че той трябва вложената тайна на подобието да осъществи. А образът е глиптиран. Но ако наистина подобието стане, какво ще остане от образа? Човек?! Но този човек и този Бог Отец са еманация на една Абсолютност. Енергията на Абсолюта прави боговете! А пътят на подобието е това, което казвам: Битката между богове и човеци е много стара, тя е от онзи миг – Да сътворим човек! Това е голямата дързост. Ето защо говоря, че когато защитаваме Бога, не бива да унижаваме човека! Не си позволявайте с каквато и да е същност на своето вътрешно откровение да оскърбявате човека, колкото и много да искате да защитите Бога. А когато стигнем подобието, тогава вече ние можем с енергиите на Абсолюта да творим.

Защо Адам поиска да яде плода на знанието? Всекидневието му беше откровение да бъде с Бога в градината, но Адам трябваше от Небесен да стане Земен. Защото той носеше образ, плът. И тази плът, казахме, че трябва да бъде одухотворена. Как? В един от Прогласите беше дадено, че Утроба на ражданията, е онова, което наричаме Богородиците – от тях идва изначалото. Пътят на Утробата са Богородиците, но Пътят на Единството са Голготите! Какво даде тази Утроба? Тя роди едно Учение. Затова какво е вашата Школа? Една Богородица. Тогава оправдана е дързостта ви да искате богове, защото Богородиците раждат богове!

Ето я тайната с откриването – за да се извърви точно това, както казахме в Посланието на Мировотo служение[1]: Защитете Небесния и Земния Адам! (Затова понякога искам да си поговоря с двамата.) И това наистина е станало – станало е в онова, в Служение, което е Голготата. Защото там, на Голгота, е срещата между черепа на Адам и Кръста на Христос!

Това трябва да правите в бъдеще – съпоставки и анализи. Да намерите там някъде във времето казани тайни. (Аз наистина не мога да си представя какво би било „Скрижали на Мъдростта“! Не мога да си го представя още...) Като тезата за среща между черепа на Адам и Кръста на Христос! Какво казахме, че значи това? Одухотворена материя. А одухотворената материя е Възкресение! Ще има ли някой, който може да накаже Онзи, Който знае да възкръсва?! А Този, Който знае да възкръсва, е ял плода на Дървото на Живота.

Буда поискал живот без прераждания. Онзи, който дава прераждането, иска живот без прераждане, без смут... Значи битката на човека не е само Бог, битката му е Абсолют.

Да излъчвате! Затова е вложена творческата енергия у вас, затова Кундалини е вашата мощ. Възкресение! А от Възкресението как се върви към търсенето на Единството? С идеята на Синовността може да правите взаимност с това, което нарекох Мирово съзнание за приложно планетно знание. Мирово съзнание и планетно знание!

• Адам прави планетно знание; Христос е Мирово съзнание!

Нека открием годината с тайната: Бъдеще не се връща, а се извоюва! Това е ключът, с който отключвам вратата на Новата учебна година. И именно Школата става културният посланик на Учението. Това трябва да научите; това трябва да приложите – тази отговорна будност!

Благословени да бъдат Децата на Деня! Умението е не само да ви се поднасят радости, а да трансформирате страданието. Така ще омаломощим болката в битката за одухотворяване на материята, която е нашият изявен образ. Материята също има право на будност. Не само планетата, но Всемирът ще се осъществява, а след това ще ражда!

На добър път на творческите ви дни и дела! Всичко е у вас! Това, което казваме, ще го доказват. Всичко, което Мировото съзнание носи, ще стане планетно знание!

15.10.2005 г., гр. Пловдив, Музей на Съединението