„Нека бъде Твоята воля!“ 

(Матей 26:42)

Иисус е съзнавал двете Си естества – да не отрича Божията Си човечност, носена от Човешката Му божественост.

Христос е знаел как да изяви Твореца – и като Бог-Сътворител, и като Син Човешки.

Раждането е тайнство, а Рождеството Битие, т.е. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Матей 3:17) и „Където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега...“ (Иоан 13:36).

Затова Иисус прави раздяла, а Христос – Път!

Иисус прави раздяла с майка Си (която остава вечната Богородилница) – Иоане, ето майка ти; жено (майко), ето син ти;

Раздяла с учениците – Тайната вечеря: изми им нозете – приготви ги за Път;

Раздяла с принудата като услуга – причислиха Го към грешниците и престъпниците; с културата на отживени съзнания, чийто нарицателен образ беше Стената на плача.

Затова рече: „Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“ (Матей 6:3).

Христос – т.е. Помазаничеството, като благодатна дан в служение на тази планета, няма да си отиде! Няма да си отиде като посвещение; няма да си отиде като Кръста на двубоя между Дух и материя – като Голготски Път, като Разпятие, като Самокръщение, като Възкресение, като Единосъщие, като Съсътворител, като Пантократор!

За Духа няма гроб – има Път!

Затова Учението Път на Мъдростта каза на своите Деца на Деня:

Бях, за да Mе няма; няма Mе, защото бях Възкресението!