„ЕЗОТЕРИЧНИ ШКОЛИ И МИСТИЧНИ УЧЕНИЯ“ част 1
е скрижала от тайните на една реална легенда за „изгубеното“ – скрито знание. Великите посветени, приносителите на това знание, са епизод от приземната Мирова духовност. Имена като Хермес, Кришна, Орфей, Питагор... са представени като възможна усвоимост на личност и доктрина.
„Езотерични школи и мистични учения“ част 1 осветява исторически тенденции, но не е история; третира нравствени проблеми, но не е етика; дава философски знания, но не е философия; съдържа лирични напеви, но не е поезия; извежда живеца на мистични учения, но не е окултизъм. Тя сгръща всичко това, но отваря дверите и на един нов храм – храма на Духовната вълна на Мъдростта. Затова в нея се срещат неказвани досега метафизични идеи и концепции; неблясвали в небето на духовната култура светкавици. Тя е не само обзор, но живени страници от историческото битие на човечеството; не само култура, но тържество на знанието пред всекидневието на невежеството!
Тайното знание на окултните школи e Всемирна отговорност!
Представяне
Всяко време има своя тайна,
всяка тайна – свой храм!
Винаги има тайни, скрити знания, има езотерични школи, които с чувство на отговорност ни съпровождат и служат на религиозното битие – заради пътя на съвършенството! С окултните знания, които създават и окултните школи, човекът научава тайните за себе си и Космоса. Екзотеричното следва образа, езотеричното идва от подобието!
Окултизмът присъства още изначало в човешката история, като охранява Диханието на Бога в човека. Той защитава светостта на приетите тайнства, което е крайно необходимо, защото мнозинството няма още сетива за окултното. Това не е обидно, тъй като е проблем на вътрешна йерархия – човекът е толкова божествен, колкото неговата духовна йерархия му позволява.
Окултизмът е знание на вътрешна посветеност – овладяна висша духовна сила, която има за задача да сътрудничи на еволюцията за обожествяването на човека и на заобикалящия го свят. Това пазено знание не е феномен на медиума, то не прави сензации, а обучава, изгражда пригодността ни за познание, което ни освобождава от духовно невежество. А необходимостта да се учредят езотеричните школи и да се запрети изнасянето на знанията от тях идва, защото мисълта не е била достатъчно отговорна пред доброто и пред съвестта; защото наученото езотерично знание е можело да се употреби за злодеяние или още по-страшното – да се приложи като зломислие. И тъй като голямата отговорност е да се опази човекът от зломислие, първо идват правилата за изграждане на нравствената отговорност, а после се разкриват тайните. Ето защо езотеричните школи още от най-далечните векове прилагат една формула на обучение с изключителна строгост – тайните се предават само устно и само на довереници, защото са самата същност. Езотеричността е знание за тайното, а окултното е негова охрана!
Мистицизмът също е един религиозен и философски образ на познанието, но за него рационалната преценка не е най-добрият културен принос. И затова вън от такава преценка даваме стойността на този принос във всемирната култура. Мистицизмът не е експериментален, не си служи и с познанието на ума; той осъществява това, което не може да направи дори религията. Мистичността е вътрешен живот на святост и съзерцание!
В тази втора книга от Трилогията съм представил предхристиянския окултизъм. Позволих си да изведа няколко имена, които са богатство на човешкото дарение от Божествеността. Така един Кришна ще бъде изведен с голямата идея, която след това я виждаме разгърната в цялост от Христос – идеята за любовта, за спасението, за жертвата! Той се жертва в името на една бъднина. Безкрайният Бог според Кришна се разкрива на човека с изкупителните сили на любовта и себежертвата. А себежертвата носи безсмъртие.
Кришна наистина е една историческа личност, разкрила големи тайни на света. Трагично е обаче, че във вековете не се намери трапеза, на която живият Кришна да бъде хляб на вероизповед.
След това в книгата ще видите Хермес, за когото окултната сентенция казва: „Не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет.“ За мен той е бог в човешка биография и човек с божествени дарения! Трисмегист – трижди велик!
Хермес дава един жезъл – кадуцеят, кристализиралата в предметност духовна сила, с която може да се възкресява. Възкресение, не спасение! Защото след като бъдете спасени, бихте били само непорочни, само съвършени, но не и божествени. Хермес в световната история и религия е първият, който има Откровението на боговете, за да го даде на човечеството. След това, в късни епохи, Откровение ще намерим само при Христос (дадено на Иоан). Богооткровение, не боговдъхновението на пророци, сибили, риши и пр.
Орфей – великият тракиец, е другата личност, оставила школа. Той не е само този, който със своята песен е можел да укротява животните – а и за мен той е укротявал желанията, мислите, дребните страсти в човека. Защото седемструнната Орфеева лира са седемте наши тела. Орфей оставя идеята за музиката, но той дава и религия. В религията си събира Аполон с Дионис! Аполон е красотата, изкуството; той е екзотеричното – външно-рационалната страна. Дионис е езотеричното – мистериално-окултната страна; идея за раждане, умиране и възкресение. Орфей събира двете божества в Делфийския храм!
В книгата ще намерите и Питагор – големият ученик на окултните школи, който 22 години е на посвещение в Египет и 12 години в доброволно робство на вавилонците, за да изучи тайните им науки. Питагор после създава велика школа в древногръцката колония град Кротон. Първото нещо, което там той внася в душите на своите ученици, е търпението – заради идеята да пробудят Божеството си. В школата на Питагор ще намерите повече от всичко, каквото човечеството като приложна култура е могло да усвои и да приложи. Най-добрият израз на духовната посветеност на Питагор и пробудата, която той дава на човечеството, е мъдростта, повтаряна във вековете – Еволюцията е закон на Живота; Числото е закон на Вселената; Единството е закон на Бога!
Друго едно знание – което интерпретира юдаизма, е Кабалата. В нея ще намерите ключ за разчитане на това, което ви дава знанието на юдейската религия в неговото йероглифно или алегорично значение. Генералното определение, което се дава на Кабалата, е „тайнствено тълкуване на Библията“. В основата є лежат тълкувания, които са формулирани посредством съчетанията на буквите и числата. Главното в Кабалата е, че всяка буква е известна идея.
Всяко мистично учение е стълба на човешкия род в неговото историческо пътуване. А тайните школи се явяват, за да създават свобода! И пред човечеството стоят още неотгърнати скрижали на посветени знания, необходими за битието на бъдещето. Йерархията на човека, който самият е бог – в развитие, има отговорност пред Всемира да махне тази завеса, за да може да сгради един нов храм!
Така книгата „Езотерични школи и мистични учения“ ще бъде на този, който я разгърне, един крайъгълен камък на знанието, което можем да наречем Божествена Мъдрост.
Светът съществува не само защото боговете са щедри, а защото човеците са Богоосезаема необходимост!