„ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ“ не е писана книга, а речено слово – Слово за великата тревога, която смущава, преобразява и изгражда духовното битие на човешкия род; великата тревога, наречена религия!

Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството и Пътя на обожествяването!

Ние имаме битие за себе си, но то е родено от един Източник и в този смисъл няма религия, която да не изхожда от Този Източник. Нашата преходност е в Неговата изява, но нашата същност е Самият Той. И ние се връщаме в Него, когато сме така одухотворени, така цялостни с преходите, които са казвани във всички религии – че сме синове на Бога!

Пред човека винаги ще стои неразтълмена тайната:

– за Абсолютното и ограниченото;

– за Нетленното и тленното;

– за Съзерцаемото и реалното;

– за Духовния ритъм и културния феномен;

– за Мировото съзнание и личния светоглед;

– за...

Вложената тайна в човека е именно Бог!

Представяне

Религията е родова памет, вярата е лично достойнство!

Религиите са йерархия на Космическия оптимизъм! Човешката история е пълна с божества, но никое не бива да бъде отречено, защото, и за времето си, и за йерархията на душата е било толкова потребно, колкото е потребен най-съвършеният Бог. Всяка религия е едно стъпало към Всемирния храм!

Това съм искал да вгърна в кориците на „История на религиите“. Искал съм да вгърна идеята за Божеството като потреба на душата ни, като приютност на Духа ни, защото Духът е Божията същност, а душата ни е пристанът на Духа в човека!

Тази книга е не само история, тя е и теория – „Теория на мировите религиозни учения“. Название, което дължим като прозрение и констатация на видния професор по социология Захари Стайков. Усетът му като социолог е, че той можеше да търси доктринерството, можеше да търси идеята, а не само информацията или хронологията. А историята не се пише от факти – историята се прави от провиденцията на Духа! Изстиналия Дух в историята науката нарича „факти“.

За „История на религиите“ съм казал, че тя е речено Слово, а не писана книга.

Не можеше да не се започне от Словото, което е Дихание на нашия Отец!

Не можеше да не се говори за Човека, защото той е пък венец на Неговото творение. И няма религия вън от човека – тя е неговата същност за връщане в Бога!

Слово за Слънцето и Небето. Защото Слънцето е първата плаха мисъл, първото усещане за връщането на Бога в човека. Това е неизбежността, че има нещо голямо, което дава живот. И затова ще има бог на слънцето, ще има и бог на водата, бог на вятъра... Те са, които поселяват Небето. А какво е Небето в тайното знание? Менталният свят, нашият ум.

Какво са Боговете? Нашата духовност.

Какво е тогава Времето? Осезаемост за богове; приложната видима религия.

И какво е Всемирът? Макрокосмосът и микрокосмосът – ние сме Всемирността!

В книгата разглеждам религията като духовна потреба, като нравствена градация и като социална сила! Религиите правят културата на народите, защото чрез тяхната градация на повеления, чрез тяхната метафизика и чрез приложението им в обредната страна се отработва това, което можем да наречем личен характер, както и социален характер на един народ или на онези, които ги изповядат. Отделен е въпросът коя религия е най-съвършена. Но всяка е била потреба за дадено историческо време и за една духовна йерархия, която може да я възприеме и да я приложи. Всяка религия като потреба слага своя „дялан камък“ във Всемирния храм за хилядолетия!

Така тотемът като религиозно начало всеки от нас го е носил, всеки от нас го е украсявал, всеки от нас му е служил. Дали е било суеверие изповядването на такава религия, или една непреривност между реално и иреално, тотемът е бил нашата духовна същност. Тотемизмът не говори за боготворчество – това е нещо, което ще намерим в теогонията на митологичните религии, на паганизма, т.е. на езичеството.

Митологичният свят има свой код, който крие много мъдрости и тайни. Митологията не е митичност, а в душата ни се ражда митичност, т.е. свръхестественост, защото там е съхранена енергията на великите Духове. Те са били предшественици на нашата будност. И тогава, когато ние сме стигали до най-съвършения им израз, сме им давали имена и физиономии!

Дуализмът е другата форма на религиозното въззрение, когато вече стихийните божества ни освобождават. Но не се освобождаваме от диаметралността, от полярността на битието си като Дух и материя, и в такъв аспект имаме две божества – бог на доброто и бог на злото.

Тотемизмът, паганизмът и дуализмът колкото и да са били властни в душите на човечеството, идва преход, който постепенно минава чрез пантеизма. Себесъзнавайки се като личност, човекът съзнава и утвърждава и Самия Бог като единство. Пантеизмът не говори за личен Бог, а за божество в единство, което е вече цялата субстанция. Този преход има едно странно отклонение, което чисто натурфилософското начало в мисленето на Европа нарече монизъм. Монизмът отрича Бога, като приема, че по един естествен еволюционен път материята или пък идеята се осъществяват; отрича и безсмъртието на душата.

След тези предмостия се идва вече до монотеизма, т.е. единобожието. Но известно е, че още в дълбочините на историческото си битие човечеството е имало свой Златен век с едноначален божествен свят – наченка на единобожие!

Всички известни монотеистични религии носят един основен белег: получени са като внушение отвън, като откровение на Пратеник. Това е най-същественото в монотеизма.

Религиите са се разминавали и все пак, което и зърно от тази броеница да се извади, ще наруши хармонията, защото всяко от тях е било достатъчно необходимо като молитвен знак, чрез който се е работило!

Индуизмът е многолик, но това при тях не внася разделяне. Може да се каже, че той е един ограничен политеизъм, или хенотеизъм – има три божества: Брахма, Вишну и Шива, които са творци, но няма Единосъщност (както християнството говори за Троица Единосъщна). В характеристиката на индуизма стои повече моралното правило, което е етика, отколкото религиозното поклонение, което е вярност към Божеството.

Юдаизмът, изграден от Моисей, унаследява порядъка от божества, но постепенно ги изчиства, за да остане един съвършено освободен от стихийни богове Бог – Яхве. И този Бог в историята на човечеството утвърждава вече монотеистичното начало. От него, а не от Нищото, изхожда светът и в Него се връща. За съжаление, юдаизмът още стои на своите позиции и приложната му социална тактика не е много далече от една стара истина, която изповядваше: Око за око, зъб за зъб. (А Христос рече: Ако някой ви удари от едната страна, дайте му другата.) Страшно е, когато едно религиозно битие остане само етнично изповедание или доктрина на социално-политически възгледи...

Зороастризмът, или класическият дуализъм, разположен в двубоя между добро и зло, ражда конфликта и обяснява инволюционната тайна на слизането на духовното, в губенето на бога на доброто Ормузд, та другото божество – Ариман, в дадени моменти на историческото съществуване дори да има връх. Но в метафизиката на дуализма стои ограниченото време на бога на злото. Така виждаме, че в този дуализъм лежи идеята за единобожието, предоставено на еволюцията! Затова наричам зороастризма „религия на живия Огън“ – не толкова, защото свещеният Огън е в основата му, а защото с този Огън тази религия се изчиства от многопоточния свят на многобожието.

Доктрината пък на Буда е без Бог. Но тя е нравствена градация върху основата на Вълната на Правдата. Будизмът е обгърнат в пелените на индуизма, на брамизма, но основното, което тук се поставя, е страданието. Учението на Буда в осмичния път изгражда правилата. То дава истини и заповеди, от които човек трябва да тръгне, за да надмогне страстите – а оттам да получи просветление и освобождаване от мъчителността.

Във вървежа на Духовните вълни, които религиите представляват, християнството предостави на човечеството Духовната вълна на Любовта. Любов като социална изява, като нравствена категория е имало; любовта като биологическо търсене е била първична необходимост, но никой не беше казал да обичаш врага си.

Христос поднесе на човечеството един от великите етапи на духовното му развитие – двубоя между Дух и материя. Това е Кръстът! Христос победи плътта – свидетелството е Възкресението! Той каза и най-великата тайна, когато юдейският народ не смееше дори да спомене името на Бога: Аз и Отец едно сме! Ето какъв Всемирен взрив светът получи в идеята за свобода!

В историческата хронология следващата религия – мохамеданството, е последната, но не е съвършена. Това учение, сравнено с християнството, се получава от посредник – архангел Гавраил. То преповтори онова, което Старозаветието даваше; преповтори го с всичката пищност на жертвоприносите. Мохамеданството отново даде на човека почти гаснещата юдейска религия, вместо да приеме Учението на Любовта. И тези „сури“, както се наричат главите в тяхната основна книга – Корана, съставена само от посланията, които Мохамед получава, са коригирани с оглед на една социална употреба...

Религиите много жестоко са употребявани като социални тенденции. Няма религия, която да не възпитава в добродетел, но когато е в конфликтност с другите, наистина с нея се злоупотребява!

В „История на религиите“ за всяка религия ще намерите по нещо, което не е казано нито от теолози, нито от анализатори; нито от отрицатели или от ония, които наричаха религията „опиум“. Добре е човечеството да има повече такъв опиум, та когато се загубим в безверие, да не умрем без Бог...

Аз правя разлика между атеизъм и безверие – атеизмът е безбожие, безверие никой не носи. Атеизмът като концепция, като социално явление се бори срещу нещо, което не приема, но сам за себе си той не е същност, а е противоречие на онова, което е било. Като антитеза той само се опитва да опровергава една теза. Материализмът направи атеизма идеология – облече я в социална приложност и тя стана социална политика на много народи....

Човечеството в своя исторически път се е освобождавало от богове, но от Бог никога няма да се освободи, защото това е същината на неговото битие! Затова казвам, че религиите са душевността на човечеството!

Книгата „История на религиите“ е въведение в пътя на човека, търсещ Бога – да получи не познание, а част от вътрешното си откровение! От всяка религия вие ще можете по един ред да вземете, несмутени дори, когато ви се казва, че това не е всичката тайна. Безспорно цялата тайна Бог още не е дал на света, но историята на религиите ни дава нещо, което не можем да оспорим – това е кръговратът на нови и все нови религиозни съзнания, докато човекът не се осъществи като Божество.

Онзи, който мисли, че дадените религии като изповедание са привършили Божието ни право на съществувание и знание, той се лъже. Бъдещето ще ни вещае нови Духовни вълни – чакат ни Вълната на Мъдростта, Вълната на Истината, чака ни и Свободата!

А всяка религия е един бисер в нишката на духовността, бисер от огърлието на Божествеността!