Молитвата е личен обред, социална сила и връзка с Бога!

При Сътворението Творецът дава на човека Диханието Си, то става безолтарен храм, както наричаме Книгата на Живота. Впоследствие от Адам се извежда Ева и от Адам тя взема Диханието. Изведената Ева утвърждава сътворения Адам: Ева – астралът, заземява Адам – ума. Затова казвам, че заземеният Адам се пита Где си? – пита се Бог у Адам чрез Диханието. Този зов в Адама е първият личен обред! Адам се търси – той прави първата молитва, пита се где е – материята вече препречва Диханието му. Така чрез молитвата се търси подобието!

Менталният свят на човека има посредник – астралният. До плътния – физическия му свят, откровението не стига. Ето защо преди това Адам, умът, дава имена на сътворените същества. Така – чрез имената на света, личният обред вече може да стане социална воля.

В Рая няма олтар. Затова тук Адам направи молитва на потребата за неизходен път. Тогава се разделят Бог и човекът; разделят се безсмъртните богове и смъртните богове. А молитвата става оръдие за победа над смъртта. Тя е стремеж и най-съкровен начин за свързване с Божественото съзнание! Ако така погледнем на молитвата, тогава ще търсим отговорността си към нейната същност и свещеност.

Адам отива да умре за знание! Умът е, който иска знание – Ева, астралът, е ръка. И тя – т. е. вярата и емоцията, започва да определя земните олтари, където се прави молитвата на искането: от евхаристия до анатема. Затова голяма част от световните религиозни молитви са неверни и с отрицателни енергии.

Молитвата прави връзка с Бога и усвоява енергии за Съсътворителство! Ето защо за човека тя е преддверие за бъдеще. Тази преценка институтите не правят и я ползват за проклятие (грешник) и изкупление. Затова като социална сила трябва да се приложи Доктрината за Духовните вълни – за свобода от невежество и стрес!

Ако всеки ден не правиш милосърдие, молитва можеш да правиш. Тази молитва може да се изрича само с една дума – събожник. Тя събира Бог и човека!

Молитвата е вик, роден от потребата ни за Божество – тя е идея на събудения Бог в човека!

Молитвата е Диханието, вложено в човека за единението му с Бога!

Молитвата „Отче наш“ е посочена от евангелистите Матей – глава 6, стихове 9-13, и Лука – глава 11, стихове 2-4. Още през 1956 година в текста є: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“, направих следната корекция:

„...избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение.“

Защото може ли Бог да те изкушава и след това да ти прати Избавител?! Направената корекция снема от човека това бреме. Тя отваря път на лъча на Светлината, затулен вследствие преиначаване на оригиналната молитва; вследствие милиардите повтаряния от милиарди уста на грешния текст. Така молитвата наистина става подтик към Небето – идея за единение с Бога!

По-късно намерих доказателство на прозрението си за погрешността на известния текст на Молитвата на Любовта. Това е в Съборното послание на св. ап. Иаков – глава 1, стих 13, където се казва: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“

През 1957 година протестирах и пратих писмо по този въпрос до най-висша инстанция – Светия Синод, но отговор не последва...

В новата Молитва – Молитвата на Мъдростта, вместо прости ни..., поискахме: Научи ни живи да бъдем в Тебе...

Сменихме и това не само да искаме: насъщния ни хляб, дай ни днес, защото хлябът ще си го вадим сами, а благословът е Негов! И затова Христос рече: Не само с хляб ще се живее (когато отиде в пустинята на Изкушението да победи чудото). Той не каза, че и без хляб ще се живее, но не можеш да станеш жертва на хляба. Това измерение вече го носим като култура на Мъдростта. Защото светостта на хляба е в измерението може ли да пожертвате едно тяло, което след това в преобрат става великото тайнство на Причастието!

Молитвата е жертва на всеотдайността!

Началото на Молитвата е неизменно във всички векове, защото човекът е образ и осъществяващо се подобие на Бога. А молението е некъсаната връзка между началното и Безначалното!

Отче наш у нас говори за преходност и за непреходност – Отче наш е, Който ни осъществява, ние сме, чрез Когото ще се осъществим!

Молитвата на Мъдростта отваря най-широко вратата за духовното битие на човека. Тази нова молитва сменя и вертикалната, и хоризонталната духовност.

Искането „Научи ни“, вместо „Дай ни“, е едно ново ниво на свързване с Божествените енергии, защото всяка Духовна вълна носи критерии за ценностите и приложението им в съответното є поле. Докато Любовта усъвършенства най-вече Астралното поле и храни Физическото, то Мъдростта е светлината на Знанието, което осветява и обожествява мисълта и душевността!

Искането „живи да бъдем в Тебе“ е стремеж към сливане с Единството на Космичния живот, това е молитва на Единосъщието!

Другото искане е „светли в Дух и Душа“. Духът никога не може да бъде опорочен или помрачен – Той е изходност, а надолу Неговото ниспослание, Неговата инволюционност Го обвива в съответните материалности и прибулва съзнанието. Душата пък е един сбор от възможности да се приема Светлината на Мъдростта.

Мъдростта се излива чрез интуицията, но нейната изразност става чрез мисълта и основното в Учението Път на Мъдростта е искането за чистота в мисълта. Умственото поле трябва да бъде целомъдрено, възвишено и затова в Молитвата на Мъдростта е внесен изразът „целомъдрени в мисъл и тяло“. Сътрудничеството като цялост между мисъл и тяло, достигнали чистота, дава възможност за Самокръщение и Възкресение!

Духовната вълна на Мъдростта не отрича, а следва и акумулира Духовната вълна на Любовта. Затова целомъдреността е съпроводена с „братска любов към всичко“. А светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост и изведен от Истина! Истина, която ще ни направи свободни, т.е. ще ни даде Живот в Бога.

„Бог е сега и във всички времена! Амин!“