„СЕДЕМТЕ ЛЪЧА НА ЕВОЛЮЦИЯТА“ е спектрометрия на Седемте космични лъча на Мировото съзнание, адресирани като лична и социална еволюция към планетния поселник. За нея няма катедра!
Всеки Лъч действа според йерархията и потребата на духовната и материална перспектива, като всички формират историческите периоди – апогеи и залези. Никой Лъч не е сам за себе си достатъчен за живота. Защото не може да има само цезари, само пантократори, само философи, само учени и т. н. Нито само човек като анатомия или само кумир като поведение. Той, човекът, е бог в развитие и Богоосезаема необходимост!
Когато Адам слиза долу да работи за Божиите дела, планетата получава вече Адамова карма и само така в историческото време всеки Лъч от Седемте може да даде, и е давал, принос от енергията на съдбата в пътя на Всемирното служение.
Оказа се, че Земята не е единствена, устремяваме се извън нея. Питаме се – достатъчно ли е само тялото ни? Не, не е!
А влязохме ли в себе си? Кой Лъч може да ни изведе без да губим еволюиращото себе? Всеки – обаче не може без никой от другите! Затова Учението Път на Мъдростта казва: Свържете Божията човечност с Човешката божественост!
Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове!
Представяне
Седемте Лъча развиват човечеството
като духовност и социалност!
Седемте Лъча на еволюцията е тематика, която е част от голямата теургия – от голямата тайна наука; тематика, която хилядолетията не са могли да изчерпят, защото различни йерархии са се докосвали до езотеричното знание и следователно в различни нюанси и концепции това знание е правено достояние на човека. Все пак, човекът е един еволюиращ бог и той все повече се обожествява и все повече влиза в тайната на великото Сътворение. Осъзнато или неосъзнато, без тази тайна той не може да живее.
Човекът носи една вибрация на знание, че е Космична цялост, а и древността беше казала, че той е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса. Така че правенето достояние на книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем на представяне или на пропаганда. То е едно вътрешно задължение, за да се дадат стъпки, по които след това може да се направи пътека, а когато човечеството узрее, да положи Път към храма.
Тук формулата е Седм`ицата – свещената тайна. Във всички окултни школи има едно особено отношение, един особен акт на признание на т. нар. „свещена седм`ица“. Седм`ицата е структурата на нашата планетна еволюция: в седем дни светът е сътворен; седем са Коренните духовни раси, всяка от които има по седем свои субраси; седем тела според окултната анатомия ние носим; седем са и центровете (чакрите) на Кундалини, на вложеното Дихание на Бога у нас... Седем са и Духовните вълни в еволюцията. И ако Духовните вълни йерархират и сътрудничат, то Лъчите обработват и изграждат!
Още в първичния свят Лъчите са работили, за да бъде подготвена материята, от която след това човек ще трябва да изведе Божеството. С тях действащите сили на Планетния Логос след Сътворението изграждат от първичния усет за ориентиране, от несъзнатата и неприложносъзнатата воля, която пулсира в кристала, до съвършения човек.
Седемте Лъча на еволюцията са Логосово действие, те са Логосът във възприемчивост. С тях Той води нашата еволюция, а Водачите им са Негови пратеници и под Негово ръководство.
На Седемте Лъча Учението на Мъдростта дава една друга разцветка.
Първия Лъч, Лъча на Волята в европейската окултна терминология, воден от Мория, аз наричам Лъч на Жизнелюбието, защото Волята е битието на Жизнелюбието. Този Лъч дава основанието за самосъзнаването. Лъчът на Жизнелюбието създава поле на всекиго да си намери приложната осъществимост: от същество да стане индивид, а от индивид – божество. Така Лъчът на Жизнелюбието пулсира в човека изграждането му от образа към подобието!
Втория Лъч, Лъча на Религията, воден от Кутхуми, наричам Лъч на Молението, защото молението е ключът към музиката в нотираната песен на религиите. Молението е поведение на търсещия се, на връщащия се в Бога човек! А религията носи идеята за Целостта и като вяра, и като знание – вярата ражда търсене, знанието дава път. В Лъча на Молението човекът има само една цел – себетърсене!
Третия Лъч, Лъчa на Философията, воден от Венецианеца, наричам Лъч на Проницанието, защото той пробива завесата на човешкото – нарушава инстинкта ни да съществуваме с тенденцията да се развиваме. Това е Лъч на недоволството от себе си. Така проницанието е акт на лична възможност да се надделява предопределението като съдба и да се подпомага предназначението като Богодарение! Лъчът на Проницанието е мостикът на духовността!
Четвъртият Лъч, Лъчът на Изкуството, воден от Серапис, който наричам Лъч на Предсказанието, разкрива боговете в човека. И най-същественото в изкуството е образът на човека, защото Творецът го е ваял по Свой образ от планетната плът и е вложил изкуството в душата му, която Го изразява. Най-красивите светове, които човечеството е могло да остави, са благодарение на едно велико вдъхновение, благодарение на едно вътрешно откровение. Лъчът на Предсказанието освобождава божествеността в човека!
Петият Лъч, Лъчът на Науката, воден от Иларион, който наричам Лъч на Доктрината, е олтарният звук на цялата Менталност: над нас и у нас. Доктрината на очите дава зримостта на смъртта и възраждането; доктрината на сърцето ражда духовни пулсации за промени; доктрината на Духа праща в царството на Богооткровението! Лъчът на Доктрината се бори с миналото, за да освободи сили за бъдещето!
Шестия Лъч, Лъча на Предаността, воден от Иисус, наричам Лъч на Целостта, защото в предаността няма класация, нито методология как да се приложи. Не може да се каже „този е по-предан от другия“, а „онзи най-предан“ – в предаността съпоставки няма. Това е Лъчът на цялостната всеотдайност – предаността е освободено съзнание на цялостно служение! Лъчът на Целостта е енергията на приложената жертвеност за обожествяване!
Седмия Лъч, Лъча на Дейността, воден от Ракоци, наричам Лъч на Делотворството. Лъчът на дейността е на приложната воля, на това, което най-вече наричаме цивилизация. Понеже цивилизацията има отношение повече към предметното съвършенство, отколкото към културата, която е духовност, наистина по-точно би било да се говори за Лъч на Делотворството. Това е Лъчът на отговорността, защото той материализира. В делотворството няма личностен образец, то е във всекиго – белязан или не, всеки го носи. Лъчът на Делотворството градира личната карма в социален дълг, социалния дълг в национална жертва, националната жертва в служение Всемирно!
Това са Седемте Лъча на еволюцията. И тяхната роля е във взаимност да обожествяват човека. А от цялата тази универсалност на Мировото съзнание всеки в даден час на свое историческо битие, наречено прераждане, взима онова, което в съответния момент принадлежи към неговата вибрационна цялост. И всеки Лъч е потребен – без един, както и само с един, не може! Но понеже потребността от Лъчите е съвършенството, те не могат и не бива да бъдат йерархирани – целостността на човека определя липсата на такава йерархия. Щом трябва да е Божествен, човек трябва да е Всемирен във всичко! Във всяка наша клетка трябва да са и върховното начало на волята от Лъча на Жизнелюбието, и коленната молитва от Лъча на Молението, и творчеството от Лъча на Предсказанието..., там трябва да е и Делотворството. Чрез Седемте Лъча ще намерите за себе си знание защо принадлежите някъде и доколко това знание е пригодно за жертва.
С кой ключ ще отключвате, кой Лъч ще ви дава отпечатъка на ключа – това е право на вашата йерархия!
