Школата е хляб на Живота в йерархията на Духовните вълни!

Деца на Деня! Не можем да си спестим чувството на отговорна благодарност към щедростта на Небето, коeто ни е дарилo с предназначението Учението Път на Мъдростта да бъде бъднина. Благодарност в отговорно служение, където Школата – Мирова същност, е предречието на вашето предназначение!

Ето защо, това е една от най-сложните и може би най-отговорните и най-тежките теми, с които оформяме, или слагаме венеца на Учението на Мъдростта. Школата – Мирова същност, Мирова усия, е преобразът на Учението, формирано като напътена даденост за служението, за което бяхме казали, че неговият най-добър израз е без Себе си!

С тази тема можем да свържем това, което рече Христос в изпълнение на Своето задължение: Не само с хляб живее човек, но с всяко слово Божие! Това Слово какво е? Втората ипостас, т.е. Христос. Същото Слово казва: "Всичко ново творя!"[1], и още нещо: "Аз съм хлябът на живота."[2] Това ще го намерите, най-вече, в Иоан. (Ако искате да учите християнство в неговата същност и предназначение на Духовната вълна на Любовта, а оттам да видите податки на бъдното Учение на Духовната вълна на Мъдростта, учете го от Евангелието на Иоана.) Аз съм хлябът на Живота; Не само с хляб ще се живее, а с всяко Слово!

Това е Школата – хляб! Школата е хляб на Живота в йерархията на Духовните вълни!

И тук свързвам нейната същност с великолепната ни фраза: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове! Защото това е централната ос, около която Земята се върти. Ако така осъзнаете предназначението на Школата, тогава бихте направили своето велико тайнство, наречено служение. Благоденствието е потреба на мисловния процес, но Духът прави Път! Това е идеята, която трябва да запаметите в стъпките, които ще правите към йерархията на огъня на еволюцията. И зависи от епохата – една епоха като нашата (която се определя като корумпирана) дава много богатства, но не прави богове никого. Отговорността на еволюцията е да направи богове, тя няма за предназначение да създава благоденствие, няма за задача да създава богатство. Логично е тогава еволюционните дадености, отбелязани от историята, да бъдат епохалният знак и на Школата.

Бях казал, че Учителството е жертва – история без автор! Сега ще кажа, че Школата е себежертва – без възмездност! Тя е идея за себежертва в безвъзмездна награда, защото тайната на тази награда коя е? Да осъществи човека бог в развитие!

И Школата е наистина една усия, Мирова същност. В този смисъл ще разберете защо сложихме Сътворението в Доктрината на Духовните вълни. Не го изключихме, ние го сложихме в йерархията на Духовните вълни! (Колко вярно е тогава, че Школата е Мирова усия!) Не изключихме Сътворението като акт, отделен от Духовните вълни. Напротив, от първия до седмия ден на Сътворението, което е творчество, ще се създаде и Адам; то е и първата Духовна вълна, в която се чертае дейността на Школата. Започва първият вибрационен, еволюционен образ, който историята ще отбележи.

Но история прави само човекът – защото умът прави вече мисъл-форма! Ето защо ще поставя въпроса: Школата Адам ли е или Ева? Знаем, че Адам е умът, че той е мисловното тяло, а Ева е желанието, астралното тяло. Тогава кой остава в паметта, за да направи школа; кой може да създаде школа – умът или астралът, огънят или водата? Безспорно астралът е преход.

• Ева е приносител, не школа – Адам е школа, умът прави школа!

Умът е, който създава школа – класираният ум в своите йерархии. Другото е дреха на това, което йерархията на една Духовна вълна дава: било Правдата – ще облече приложената умственост и възмездието; било Любовта – ще сложи дрехата на обичта към врага и прощението.

А вижте какво прави пък Учението Път на Мъдростта: Дава една свобода от насилието, защото няма религия, която да не е упражнила насилие. Не е въпросът за инквизиции, не, а за вътрешната ни промяна – за една от най-големите идеи – прозрението! Умът ви дава прозрение, той е вече, който може да приеме контакта с Отца, за да направите това, което се казва – поведение на признание. Умът е, който може да приеме откровение, а откровението е тайнство. Той е разпределен в какви ли не щете ск`али – от първичния ум, част от рефлекса (който се предава чрез астрала), до това, което е висшият, интуитивният, умът на откровението. Как го е нарекъл Творецът? Рай – Господ насади рай в Едема! Раят – Умственото поле!

В този смисъл именно трябва да се разбере, че Школа е Адам. Затова разгледах Адам като Мирова защита на Знанието.[3] А Школата е Знание! Тя е вибрацията на еволюцията, която, както казах, има за задача да ви прави богове. Тогава вярна ли е била тезата ни, че човекът е един бог в развитие? Това е най-безспорната истина на бъдещето, а и на някои от културите, които са оставяни във великите минали школи. И все пак, Учението Път на Мъдростта, неговата Школа е много различна както от древните, така и от настоящите школи.

• Предназначението на Школата на Мъдростта е мироглед за одухотворяване на материята и за йерархия на Духовните вълни!

Разбира се, всички тези, които са създавали съответните школи, са минали през различни свои учебни и, бих казал, обучителни тайни, защото в края на краищата Школата има три пътя, три тенденции, три предназначения: обучение, посвещение, служение!

Първо е обучението. Макар и образно, все пак е дадено, че Адам е изпъден от Едема, за да се обработва или както теургията го казва: Ora et labora! (Молитва и работа!) Знание, обучение…

Адам първом какво вижда? Яде плода, очите му се отварят и се вижда гол. Какво значи гол? Плът! Малко по-нататък се казва, че му съшиват кожени дрехи – значи, създали са му кожа. Логично е, защото Адам е още само ум, Ева – астрал.

Умът дава квалификация, а астралът дава приложната воля. И какво правят? Вземат листа и си правят препасници. От какво са смутени? Ако изходим от Ахура Мазда, ще видим откъде е дошло моралното стеснение. Ахура Мазда дава плодното семе на света, той дава оплодително семе на първия човек, не дава Дихание. Тази именно енергия е трансформирана от голямата вътрешна енергия, вложена у нас. И тогава естествено е, че чрез нея ще се прави оплождане. А плодното семе така се пилее безотговорно от човешкото сладострастие, че дори е обидно да се говори за тези неща. Налице е всичката тази дребна наслада, пред прозрението да правите Сътворение, в което вземате участие и в което носите отговорност…

Това е обучението: първом да си съшиете дрехи, които безспорно след това ще играят голяма роля, когато ще ви дават морал, добродетели. Добродетели, които обаче са така изопачени, че пречат на човека да бъде малко по-чист. Идеята за добродетелите е една преходна култура, защото тя идва от едно Дърво, което е нарeчено Дървото на познанието. Но там, в рая, има и Дърво на Живота…

След обучението идва посвещението. Не може да се отиде в сферата на посвещението, ако няма обучителния процес, ако няма преценка. Преценка, мисъл-форми, които един ден ще ви се връщат, ще ви напомнят.

Астралът се изживява, той е вода, а водата оттича. Ние в себе си имаме 90 процента вода, т.е. астрал, и трябва, разбира се, да се отводним, ако мога така да кажа, за да може огънят на оплодителното семе да не е само родово продължение, а освещение, което мисълта е могла да взима, за да прави Култура на Школата – на Адама, не на Ева, не на астрала! В този смисъл започва посвещението и то става център на онова, което след това ще ви даде правото на служение. То е и култивация на ума.

Посвещението, макар и фигурно, и сега се спазва – за да ви сложат някъде на служение, вие трябва да отидете със своята култура. Значи то е едно от най-големите богатства на човека. В посвещението вече се влиза в по-висшите пространства. Възможно ли е това? Разбира се, че е възможно. Има такива дадености, има т. нар. пророчески институти. Следователно това не може да се отрече, защото е в наличност.

По-голямата част обаче от миналите школи – било египетските или елевзийските тайнства, било тези, които в Европа са правени, а и във вековете по-късно вече след Христос – са много далече от онова, което Учението Път на Мъдростта дава. Те са отработвали култура на добродетели. Давали са посвещения, като са извеждали идеи за добродетели, които вече са отживелица на световната сцена. Разбира се, оставили са въглени от пожарища на човешката грамотност и на събудената мисловност.

Там има една йерархия – посветени и велики посветени. Разбира се, че културата на Европа бърза да говори за велики посветени, дори и за индийските скитници, които представят учения повече като предмет на съзерцание, отколкото на активно действие. А Адам е динамика – за разлика от културата на Изтока, която е медитация, култура на пасивността, с изведени пасивни процеси. Защото там никой не е крал ябълката на знанието. Но къде ще сложите интуитивното откровение, което Сътворителят ви е дал, ако нямате Адамовото обработване, ако нямате Адамовото обучение?!

Вследствие обучението си, Адам е трябвало да направи посвещение: да мине вътрешната си ферментация, да изчисти мисълта си, да даде на Диханието си право да образува седемте центъра у него. И тези седем центъра, когато заработят, да се създаде културата именно на пророчеството или на откровението. Трябва да се научи какво е правил този Адам, защото, когато някой говори за пробудата на третото си око и пр., трябва да знае, че след обучението си, Адам го е минал и като посвещение, понеже тайната на посвещението е липсата на злоупотреба…

Но когато Адам е непосредствено с Господа, имал ли е откровения? Не, нямал е, защото е нямало къде да ги сложи. Той дори още не е имал мисъл-форма – когато насаждат рая, тогава в човека е насадена мисълта. Той няма отработен висш мисловен свят и не работи с Безпричинността, за да може да съхрани онова, което откровението на кореспонденцията с Мировата сила дава.

Когато мисълта създава мисъл-форми, първият акт е определението, което той дава на всяко сътворено. Умът дава имената на света, които още ползваме – никое име не е сменено от това, което е казал Адам. А той не ги е научил от митологията, защото предшества митологията. Значи Адам създава културата на образите, с които ние си служим. Школа ли е тогава Адам? Естествено, че е школа. Имената и досега са Адамовите. Значи какво оставя на човечеството? Оставя знака за различаването; оставя и полюса, в който знаем що е минус, що е плюс. Адам! Затова е школа.

Адам е трябвало да се отработи, за да има къде да сложи на съхранение мисъл-формите. А услугата на динамиката я извършва Ева – ръката, която отива да вземе плода на познанието. Ръка, която дава знание, динамика! И тогава вече имаме, така да се каже, една френология на Духовните вълни, която е еволюцията.

Адам и Ева приемат еволюцията, а не пътя на откровенията, на кореспонденцията между Божеството и човека. Затова за мен е безспорно, че Адам е школа, а Ева е приносител, услуга. И вижте колко добре е казано в идеята за Сътворението – тя е изведена, не сътворена. Изведена е от него, защото, когато е останал сам, Адам нямало какво да прави и тогава Господ решава да му създаде помощник, нему подобен, на Адама.

Ева е изведена от реброто на Адама – тя е предпоследната вибрационност на седемстълбието в йерархията на нашите полета. Изведена е от Адам и затова той ще каже: "Това е кост от костите ми и плът от плътта ми."[4] И Ева е, която ще донесе плода, съблазнена от змията, т.е. от Мъдростта. Мъдростта и висшият ум, винаги ще дават, желанието ще изпълнява. Може ли в една бъднина да се освободим от инстинктите на желанието, от астрала? Логично е. Но това е бъдещата Духовна вълна, която пък ще бъде Истината, и Христос я характеризира: Само Истината ще ви направи свободни! А Свободата е вече право вие да сътворявате. Няма да имате знаменател, остава числителят: Да сътворим!

Тогава, кое е в Адама онова, което го отличава от другото сътворено? Диханието! С това той става човек, става школа.

• С Диханието Адам става школа!

Диханието го определя да може да дава имена и да чертае път. Ето това е голямото, което Адам след посвещението получава – за да отиде в служение.

Служението! Именно когато този стадий на посвещение е отработен, тогава тръгват посветените, тогава трябва те (обаче в разрядите) да правят школи и тези школи да основават бъднина. Тази бъднина е приносът в еволюционната вибрация да създадете битие. За да изведете сега една Конституция, която има един член: Аз и Той сме едно! И в тази Конституция да намерите една планетна социология, която ви казва: Няма зло, има нееволюирало добро!

Учението Път на Мъдростта дава една Доктрина, но нейното осъществяване безспорно иска институт. Този институт е Школата! Школата, която наричам Академия на Знанието!

• Бъдната Школа е на огледалната отговорност!

Тайната да искате да се видите вътре, т.е. да изведете Божията човечност, за да ви стане Човешка божественост! Писаха, че учените ще направят огледало, което да може да говори. За какво да ти говори? За тайната… Много добро виждане на бъдещата наука е да осъществи прозрението за това, което сме казали много по-рано. Именно да чуете вътрешния глас. Значи идеята за огледалната даденост на Школата към човека е той да чуе израза на Божията човечност, за да може да направи Човешката божественост! Това е бъдещото огледало.

Така предметът, който наричаме материален, сме го одухотворили. А кое е това, което одухотворяваме, за да говори? Нашето тяло. И кой говори? Оня, с Когото искаме да направим единство. Кой е братът на Прометей? Епиметей – символ на неговите нисши тела – това е отражението на големия крадец на огъня. Следователно ние трябва да научим нашия брат – когато сме стигнали ниво на Божия човечност, нашият брат, който е още в човешката униформа, трябва да знае. Да знае, че е посветен. Ама сега е в противоречие; сега огледалото е да видите образа си и да констатирате, че бил малко крив… Не е крив, криво е мисленето ни.

Огледалният образ безспорно е астралният и той е вече зрим. В света правят заснемане на астрала и етерния двойник на, както казват, "по-тънките тела". "Говорът" на етерния двойник и някои от образните дадености на астрала вече са заснети. Разбира се, това отдавна окултното знание го представи, но хората си правят наука… А за науката съм казал (не е обидност), че тя е бедната сестра на Истината! Бедната сестра.

Мъдростта сега още осенява, но когато я направите живот, тя ще ви дава откровения! Има знаци. Две големи Откровения има в света. А когато легне основата на Пътя на Мъдростта, всеки ще прави вече не откровения, а ще дава Знания. Тогава идеята за бъдещето и вложената бъднина могат да правят приятелство.

Целият път на всички школи е бил да изведат човека в това, което е предназначението му; да се създаде един мироглед, който ние нарекохме "одухотворяване на материята". Свобода от Адам – срещата на Голгота между черепа на Адам и Кръста на Христос! Това е една формула, с която трябва да се ослепее за онова, което е всекидневие. Разбира се, не физически да се ослепее, макар че фигурно е дадено – Омир физически ослепява, но написва една митология. Бетовен пък физически оглушава. Не е нужно физически да се оглушава, а да оглушеете за света на дисхармонията, за да можете да направите една Девета симфония, да можете да нотирате онази вибрация на Диханието, която ви прави човекът бог в развитие!

Така че школите са били едно обещание, защото те правят Път, Адам направи Път! И този Път е свобода от света. (Но ако вие се освободите от Себе си, няма нужда да се освобождавате от света!) Школите не убеждават – те казват. Убеждението е еволюционен стадий, а школите на посветения, т.е. на служението, са да кажат – не да доказват, не да убеждават… Единственото убеждение, което Христос остави на света, това е да поиска да се прости, защото те не знаят какво вършат. Остави го чрез една демонстрация, която се нарича Възкресение. Прости им, те не знаят…[5]

В този смисъл Хермес е казал: Устните на Мъдростта са затворени, освен за уши, които могат да слушат. Разбира се, в Откровението Христос ще рече: Всичко ново творя. Да, обаче подражателството чрез Иоан и там стои – в това, че отмъщението е в изливането на седем чаши на зломислие и злодействие, което е съвършено невярно. Не може един Посветен, който ви казва да обичате врага си, да излива седем чаши на отмъщението! Но не е можело Учението на Христос да не бъде подлистник на юдаизма, който се е опиянявал от идеята на отмъщението. Защо? Защото е трябвало да обслужи доверениците си, които уж носели грях. Грях, който все пак Христос каза, че им го е отнел, че Неговото Възкресение ги спасява. А те продължават този грях да го слагат и в християнството, и институцията им си служи с това – като най-доброто "богатство" как да имате подчинени. Не само инквизицията е свидетел, не само кръстоносните походи са свидетели, а всяко коленопреклонение, когато се отива в признание и поднасяне на дарове за изкупление на грях. А нали Христос го изкупи!?…

В това отношение Адам няма вина. Няма вина! Така че, между същността (или усията) на Школата и феномена институции, разликата е много голяма. Изключително голяма! Защото, още когато Адам става и институция, и личност, има конфликт. Винаги ще има конфликт между институция и личност! Това е безспорната даденост. Но подражателството утежнява нещата, онова, което наричаме традиция и за която всички плачат. Най-страшното е подражателството. То е, което с хиляди години набогатява не динамиката, а статиката. Статиката е образ на подражателството! И тя не е само в религиите – тя е и в социалния и политически живот, и в научния живот. Хиляда и петстотин години са били необходими да се приеме, че Земята се върти около Слънцето, а не Слънцето около Земята. Хиляда и петстотин години! Ето какво значи подражателството – мъртвило на институтите, утвърдена и узаконена лъжа или невежество!

А още Адам се възправя срещу статуквото като яде плода на познанието! Безспорно, не бива да се отказваме от традициите, но какво да правим с тези от тях например, които имат остатъка от митологии? Митологията трябва да бъде разгадана, но еволюцията е, която трябва да бъде призната. А посветеността е, която трябва да ви даде знание, и служението е, което може да направи път на бъдещето чрез себежертвата!

След като минете посвещенията (които в различните места са на различна висота и отговорност – до най-висшето посвещение, което в Египет е правено), идва вече приложната воля на вашето служение, което е жертва! Жертвата не е в безсмислеността. Дори и като опит във време на обучение и посвещение, вие виждате приноса на животното. Имам една фраза: Жертвоприемникът е същността – но жертвоприносителят прави същности! За да видите колко е съществено – и по време на обучението, и по време на посвещението, да се учите да приемате приноса на жертвата до онази вътрешна духовна зрялост, когато може да одухотворите материята, или да я осветите, като я принесете в жертва. Жертвоприемникът сменя жертвоприносителя в жертва! Това са страшните неща на Школата!

И, разбира се, Школата Път на Мъдростта ще се отличи от всички школи досега. Всички, защото те имат обучителен процес, имат посвещение според възможностите, имат служение, когато жертват друг. А Иисус Христос пожертва Себе си и затова ние казахме – служение без Себе си! Това е една от най-големите тайни. И Школата точно това трябва да прави.

Когато изнесете себе си в тайната на служението, вие лишавате правото на Мировата даденост да дава енергии на бъдещето. Но от Мировата даденост, с вибрациите, които Абсолютът є е предоставил, всяка будност може да се приеме и с нея да правите своето служение. Затова не обсебвайте богатството, направете го Път!

• Обучението е работа и молитва!
• Посвещението е жертва!
• Служението е без Себе си!

Йерархията на великата тайна на служението е жертвата, но вече в смисъла без Себе си.

Ето защо казвам, че предателят не е Иуда – Иуда е външен предател. Истинският, вътрешният предател в Учението на Христос е апостол Петър, който, когато съдят Христос, се отказва от Него; и апостол Павел, който слага в християнството всичкия юдаизъм с неговите погромни явления на отмъщение. Когато съдят Христос и една от слугините посочва: Този е от Неговите!, той отрича с клетва: Не познавам Човека.[6] Това е да Го предадеш вътре в себе си, да се освободиш от Него, защото те е страх. А другият Го предаде вън и си взе парите. След това, обаче, ги върна и, както в Библията пише, се обеси. Ето ви идея за служение без Себе си. Докато оня отиде да хленчи… Петър е служение със себе си и в моментите, когато е застрашен, какво прави? Отказва се три пъти (в Евангелията е дадено). Хората не искат да разберат вътрешната същност на човека. Те се водят от онази маска, която носи обикновено човекът. Три пъти, преди да пропее петелът, Петър се отказва – това е страшно! После бил плакал… Вижте, и Небето плаче, но ние не винаги сме му благодарни. Голямата тайна е себежертвата!

Така че в Школата имате обучение, посвещение, служение – този процес е всепознат. Това са правили още египетските школи (през които е минал и Орфей). Те дават фигурно и идеята за Възкресението – чрез външна сила: Изида, която е съпруга и сестра на Озирис, чрез кадуцея на Хермес го възкресява, т.е. чрез външна сила. Може ли външна сила да го направи? Да, ако имате, разбира се, такъв уред, с който може да съберете определена енергия, и то да я прецените точно. Защото, ако градусът є надмине поносимото, вие може да изгорите мъртвия, вместо да го възкресите.

Две сили има – външна и вътрешна. Вътрешната е това, което Христос направи. С Диханието на Отца или с Кундалини можете да се самокръстите и да я изведете. Реалност ли е Кундалини? Не само, че това е най-реалната сила, която имаме, но тя е и която можем, когато сме готови, да я упражним. Материята трябва да се научи да възприема и да понася! Затова се създава азбука – материалният образ като процес на знанието. Кога може да стане това? Когато имате вече стабилизиран ум, който може да прави форми – оттогава древното писмо съществува. Умът е, който трябва да го отбележи и да го запамети, да го направи осезаемо. Значи, ако нямаше човек, не можеше да има и азбука. Следователно Адам не е могъл тогава да даде азбука, когато не е имал "кожени дрехи"; когато е имал още само вътрешното зрение, той не е оставил азбука. Оставил е обучението като път, оставил е посвещението си като жертва, с която `яде плода на знанието, за да умре. Направил е служение като е приел Ева, като е дал Ева. Ето жертвата му! Дава ребро, което става утроба.

Така че Адам е имал обучение като път – ял е плода; дал е жертва реброто си, което става потекло; създал е културата, наречена имена; направил е олтар. Тогава защо Христос да не каже всичко ново творя? Цялото възпитание и цялото посвещение, което получава Адам, при Христос е изживяна рутина. Той минава през гроба, нихилира се, излиза и става какво? Пантократор, Единосъщие! А какво прави Пантократорът? Земята, от която е направен, той я носи в ръката си – тя няма бреме върху него!

Разбира се, сега е логично хората да кажат: "Не само, че има бреме, ами и много ни тежи; и наводнения прави, и земетресения…" Не, аз говоря за голямата тайна, която стана тайнство – Сътворение, от което трябва да излезе бъдещият Съсътворител!

И така, Адам е Школа, и то същностна Школа! Човек много трудно понася Адамовото начало, защото то се определя от идеята, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, нейната задача е да създава богове. А на всеки му се иска удобство и благоденствие, но го е страх да бъде бог.

Благоденствието в прехода си обезсмисля жертвата, но еволюцията в гърчовете, които създава на човека, величае идеята на жертвата, защото ви прави богове! Безспорно на боговете не им е много леко да носят отговорности за онова, което са сътворили, т.е. да бъдат Школа. А Децата на Деня са в най-отговорната академична бъдност. Затова не мислете, че Пътят ви е лек, мислете, че той е отговорен!

Къде преместихме в този случай чувството на благодарност? Не в онези олтари, където се носят дарове, а вътре у нас, където олтарът казах, че е Книгата на Живота. Чел ли е някой страничка от тази Книга? Там вече един нов Адам пише азбуката на Духа: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Това е Адам в лицето на Христос. И какво съм казал преди години – какво направиха те? Срещнаха се на Голгота, където живяното човечество показа, че е осъществен Бог. Живяно човечество и осъществен Бог – Иисус Христос! И Той след това взе тази Книга на Живота, в която има седем печата, и ги счупи! Ето затова не приемам еврейщината, че ще се изсипват седем чаши на гнева. Няма гняв на Бога, има еволюция; няма страдание, има развитие! Това е голямото тайнство: човекът, Адам – Школа!

Школата в Учението Път на Мъдростта е наистина различна от всичко древно, колкото и богато да е било. Йерархията на Духовните вълни сложи своя вододел, своя талвег вече в какво? В Знанието.

• Учението на Мъдростта е академия на бъдещето!

Но трябва да приемем, че знанието го дава Адам, умът. (Ето защо Адам е защитник на Мировото знание.) А плода на знанието го донася астралът – Ева (изведената), най-близкото до плътта. И много добре Ева го казва там, в Битие: Този плод има хубав вид, той е многожелан. Тя добре го квалифицира. Адам го яде и фактически прави мисъл-формата, създава културата. Така той прави карма и привършва инволюцията му – започва неговата еволюция; влиза в еволюцията и я носи!

Адам обаче ще се освободи и ще постави срещата си на Голгота с одухотворената материя на Възкръсналия. И тук родихме едно ново понятие – Самокръщение, което ви дава право на Единосъщие. Иисус остави характеристиката на смъртта – както сме казали: смърт, която отбелязва безсмъртие. Смърт за разлика от Адамовото умиране, което ви е създало характеристика на съдба. Съществуването умира, безсмъртието ражда бъдност.

Умирането създава съдба – то е еволюционен път, приемането на смъртта ражда безсмъртието – тя е коронната песен на Възкресението! На тази тайна Школата става съхранителка, разбира се и въздействена, активна чрез приложната воля. Ето как умът търси защита на онова, което усвоява. Той градира своите възможности на по-висшия ум и на безпричинната интуиция. Така е изграден, за да видим черепа на Адама в срещата с Кръста на Христос, за да видим тази неимоверна тайна – одухотворената материя. И тогава какво става със сътворения? Става Син на една религия (само християнството има религия на Сина), защото може да направи Самокръщение и Възкресение. За разлика от това, което египетските тайни посвещения са давали – възкресението чрез външна енергия. Те не са усвоили другото, защото са нямали в тенденциите си идея за мисъл-форми, които създават причинен свят и които съхраняват Диханието. Или това, което Ахура Мазда ще каже – оплодителното семе, създадено от Огъня.

Оплодителното семе – не Диханието! – е идея за продължение. Тогава, при липсата на Дихание, вие имате само еволюционния етап, но не и тенденцията за обожествяване, която Христос даде. Ето кое липсва на другите култури – както културата на Сина, така и идеята за обожествяване. Тук е голямата тайна да срещнем, както казваме, Божията човечност с Човешката божественост. Идеята на Голготския път, идеята на Гроба чрез едно Самокръщение – нямаш нужда от Иоан Кръстителя и вода, нямаш нужда от астрал. Едно Самокръщение, което те прави възкръснал; едно Възкресение, което те прави Единосъщ! Победа над смъртта и предоставяш великото тайнство на безсмъртието с най-обикновения израз: О, смърт, къде е твоето жило?

Това са големите неща. Давани са тайните, но никой не ги е отворил. А казахме, че тайни няма да има… Школата на Учението Път на Мъдростта точно това ще прави. Тя ще освободи света от тайни, но не и от тайнства. Тайнство е да създадете човека. Така тайнство ще стане бракът. Не говоря за този брак, който се нарича тайнство в съответните институти, аз говоря за онзи вътрешен брак, когато именно Творецът на тайнството те е освободил от тайната, на която знаеш предназначението.

Това са невероятните постижения, които дава Адам – Школата. (Разбира се, и в другите култури ги има тези идеи.) И няма защо да се учудваме, че Иисус е в Неговата събудена Божественост – когато Човешката божественост извика своята Божия човечност. Защо тогава да не наречем човека бог в еволюция? Реалност ли е това? Естествено, безспорна реалност!

В Битие има нещо много странно. Казва се така: "Да сътворим човек!"[7] Тази тайна – в множествено число: Да сътворим! Бог не казва: "Да сътворя!" Значи има свои Съсътворители – това, което далечната Неизвестност позволява да се допусне: идеята за Съсътворителя. Щом на човека му предоставяш правото на Своето Дихание и той може чрез това Дихание да прави Възкресение и да прави Единосъщие със своя Отец… Не с Абсолюта! От Абсолюта се вземат само вибрации, които могат да се понасят, за да се създаде Сътворение – Fiat lux!

В еврейския език има два глагола за Сътворението, които много добре са употребени. Единият глагол е "аса" – да сътворявате от материал, който го има. Другият е "бара" – да сътворявате като излъчвате. Правиш нещо, което ти излъчваш, еманираш. Еманираш идеи. (Затова съм казал – крадете идеи за бъдеще, което безспорно сменя физиогномията на планетата и на самия човек.)

И двата термина са употребени в идеята на Сътворението. Първом Бог сътворява човека от това, което има – земя, пръст, и след това излъчва Диханието Си и го прави Богоподобие, а не само Богообраз. В този сътворен от земя човек се дава Диханието и съществуващият става жива душа. Ето колко прости и ясни са нещата.

Следователно цялата планета е от една формула – Да бъде Светлина!; от Абсолютността Сътворителят е взел енергии, за да стане небе, да стане и земя. Оттук-нататък – Диханието… И с него човекът може да твори. Затова съм го нарекъл съ-Сътворител. Оплодителното семе е от Огън и това огнено начало у нас припламва с Диханието, умът се осветява и вие може да правите съ-Сътворителство. И така човекът се самовъзпроизвежда в своята събожественост със света!

Тук е разликата в голямата битка, когато Авел е трябвало да умре. Каин го бил убил… Не! Каин не убива Авел – Авел е плът и трябва да си отиде, да умре преди Каина. Защото Каин е по-висшата материя. Логично е тогава пък Каин да умре преди Адам, преди ума; астралът да умре преди ума. И така е, емоционалността ще гасне, когато имаме владеещата мисъл. Не става въпрос да бъдем безчувствени – не, става въпрос чувствата ни или емоционалната, астралната страна да бъде ръкововодена.

Тези тайни, събудени у нас, създават Богочовека, който може да счупи седемте печата на Книгата на Живота, а тя, казахме, че е бъдещият олтар, олтарът вътре в човека. Това е последователността на вътрешното, голямото откровение на Мъдростта.

Събожникът – едно поведение, което е бъдеще, е друга велика тайна, дадена от Учението на Мъдростта. Спорът за Единосъщието на Иисус с Отца – на Иисус, Който става Христос, е решен безспорно щом формулата на събожника е живителното бъдеще. Така отпада проблемът за Единосъщието и равенството между Трите ипостаси. Тази идея сама по себе си вече освобождава от тревогата може ли човекът да бъде Единосъщ – щом си събожник, можеш да си Единосъщ!

Събожник! Не говоря за целия този ангелски свят, който дори няма нашата еволюция… И в Откровението ще го намерите. Когато Иоан решава да се поклони на ангела, който му носи Откровението (което Христос дава), ангелът казва: Не, аз съм съслужител твой.[8] Винаги обаче е нужна една мистичност, за да се упражнява власт над грешника. А грешник няма – има еволюиращ!

В "Книга на мъртвите на древните египтяни" има нещо много странно. Казано е така: "О, богове, които идвате да ме посрещнете, ръцете си към мене протегнете, защото станах бог ваш равен!…" През тези египетски посвещения е минал и Моисей, а не смее да позволи човек дори да каже името на Бога… Ето защо винаги съм твърдял, че това е посредственост. (Затова не му позволиха да бъде погребан в обетованата земя.) "… станах бог ваш равен! А когато окото Божествено, за миг едва ли не угасна, при битката между Сет и Хор, аз към живот го върнах."[9] Битката между Сет и Хор е битка между доброто и злото. Вижда се, че и в най-дълбока древност има т. нар. добродетели и битки, които могат да погубят окото на Вечното – това, Божественото око, или третото око, както го казваме, всевиждащото. Още тогава са израствали богове – човекът-бог: Защото станах бог вам равен!

И колко е изхабена енергията, че дори това око – третото, едва ли не угасна. Как е върнато в египетската култура? Със змията, която стои на короната на фараона – на челото, и която излиза от шестия център. Те, разбира се, не могат да родят идеята за излизане от седмия център, когато Великият посветен става Пантократор. Стигат до там – до окото, което е застрашено в битката между добро и зло. (И затова имаме култури на дуализма.)

Третото око! Къде го сложи Христос? В Самокръщението. Самокръщението е събуденият Кундалини! Този, който поне малко е имал работа с Кундалини, той знае, че това Самокръщение ви дава не само Мирово съзнание, то ви дава Мирово присъствие. И трябва да се разбере, че Мировото съзнание е ничие – то е на всички!

Хората познават много добре схемите, но не познават действията. Само който е имал реална пробуда, само той може да ви каже голямата истина. Голямата истина е: Ако можете да се подготвите, за да дадете Път на света, не се жалвайте с тревогите на световните беди! Не са проблем бедите, а бедствията… Именно Самокръщението води към Пантократора, за когото казах, че носи Земята, а не тя да го носи. Аз наистина много се учудвам не толкова от невежеството, отколкото от преднамереността. (Макар че употребявам израза: Извинението на "лудия" е да освободи невежеството.)

Това око се събужда от Кундалини и за миг едва ли не угасва… Виждате ли, че между доброто и злото е застрашена духовността. Тогава ето тезата ми, че добродетелите са утро, но никога не могат да направят пладне. Добродетелите могат да ви извикат на кръстоносен поход, те могат да ви извикат на инквизиция, но те застрашават окото! А когато окото Божествено угасне, когато не можете да извикате Кундалини, когато не сте подобие, а само същество – тогава, разбира се, вие не можете да направите Възкресение. Но: Аз към живот го върнах. Нещо невероятно!

Школите са наистина академия на знанието. И там са правели точно това – знание са давали. А "посветените" излизат да правят добродетели, за да могат да имат подчинени… Това е и най-голямата грешка на Моисей – изопачаване на знанията. Едно ниво на йерархията на Духовните вълни, което дава трапеза, от която трябва да се яде само позволеното. Следователно вътрешното причастие липсва. А тайнството трябваше да се запази. Но тайната за окото сега няма стойност, защото я знаем – Кундалини, Змия-Огън. Затова и египетските фараони имат тази змия, символ на третото око, на шестия център.

В свещената книга на персийците "Зенд Авеста", където се говори за похода на Рама, който отива в Индия (знаете, че оттам вече е "Рамаяна" и другите култури), пише така: Заратустра попита Ахура Мазда (а Ахура Мазда в буквален превод значи "господар на мъдростта", който живее на Небесата – това е върховното божество на Зороастризма): Ахура Мазда свети и твърде свещен създателю на всичките видими и невидими същества: Кой е първият човек, с когото си разговарял ти, който си Ахура Мазда? (Както Господ е разговарял с Адам.) Тогава Ахура Мазда отговори: С хубавия Йима. Този, който беше начело на едни хора, заслужаващи похвала, о, чистий Заратустра… И аз му казах: Бди над световете, които са Мои. Ето ви големите разлики между това, което наричам Абсолют, и това, което наричам Сътворител! Еманацията и казаното, еволюционното слово. Бди над световете, които са Мои, направи ги плодородни, в качеството си на покровител… (Виждате, Сътворителят казва, че всичко е Негово.)

И поднесох му оръжията на победата аз, който съм Ахура Мазда: златно ключе и златен меч. Ключът винаги е тайната мисъл или паролата, с която отваряте саркофага на светия Завет, на свещеността. А мечът е това, което брани, както е казано в Битие, Дървото на Живота. Мечът, огненият меч, който се върти пред Дървото на Живота. Това му дава – златен ключ и златен меч! Но когато нямате пригодност да понесете тайнството, огненият меч ще пази правото на знание – няма да ви пусне вътре, в ковчежето.

Тогава Йима се издигна до звездите към пладне по пътя, по който върви Слънцето. Той вървя по тази земя, която беше направил плодородна. Тя стана с една трета по-плодородна, отколкото преди… И сияещият Йима събра на събор най-добродетелните хора в знаменитата Арияна-Веджа.

Голямо откровение, доведено пак до добродетели! Независимо от прозрението, не можаха да минат формулата на добродетелите. Не каза: "събра най-знаещите", а "най-добродетелните"! Но това е била йерархията.

Не дадоха великите тайнства, въпреки всичко това, което е казано: Ахура Мазда свети… Явно е, че всички школи са правили обучение и в една повърхностна формула или в най-нисшия стадий на посвещението са отивали да правят пътища. Пътища, които днес една Школа на Учението Път на Мъдростта може да каже, че са повърхностни, но те са били потребни. Не е проблемът да търсим извинение за това, което са правили – това е бил стадий. И тук е отговорността вече на Учението Път на Мъдростта в неговата Школа. Защото този именно Ахура Мазда е създал оплодителното семе на първия човек, както казах, от Огън. Не от вода, от Огън. А огънят е образът на ума, водата – на астрала! Водата е астралният образ на Светлината. Водата може да поддържа живота (и това е съвсем вярно) – астралът поддържа, но не може да създаде живот. Затова не само фигурно, но и реално Ева не е сътворена, а е изведена. Докато на Адам, ума, се дава Дихание, на Йима се дава оплодителното семе – Огъня, дава се ума!

Тогава в бъдеще може ли наистина огънят, т.е. мисълта да играе ролята на оплождането и раждането на човека? Безспорно! А когато не могат да обяснят раждането на Иисуса, хората говорят за чудеса. Няма чудеса, има незнание; има неовладяна и неизвикана Божественост, която трябва да направи среща с това, което казвам – с Човешката божественост, с Диханието ни…

Така че Школата трябва да извърши своето служение. Тя прави служение с върховния знак – служение без Себе си. Всеки по един или друг начин иска да има, но Учението Път на Мъдростта казва: Да бъдеш, не да имаш!

Идеята да бъдеш е предмет, който трябва да изходи от дадената същност на човека – от усийното. Тя трябва да изходи от това, което му е дадено – от Диханието, за да бъде единство! А този, който си играе на бъдене, чака да има възхвалата или друг да носи кръста. Христос позволи да го носи друг, но Пътя Той го вървя. Бремето на жизнеността на плътта оставете друг да го носи, но не предавайте ума си – служете на това, което Безпричинната причина ви определя: правете смърт, вместо умиране! Това е класацията, която сме казали.

Очите ви дават глед, проницанието ви дава прозрение! Това са съвсем различни неща. Защото прозрението е право на посветения, а правото на зрение е на обикновения! Затова подхвърлих тезата, че ако ослепее – не физически разбира се, човек може да напише това, което Омир написа; ако оглушее, той може да нотира Деветата симфония. Ето ви фигури, чрез които вие можете да работите. Така най-добре бихте защитили една от най-големите идеи – вашето предназначение да осъществите този един член от Конституцията на Битието – Аз и Той сме едно! Тогава социологията, планетната социология – Няма зло, има нееволюрало добро, ще стане съвършено ясна. Един Път, който изисква мирогледа на предназначението.

• Школата на Учението Път на Мъдростта се различава от всички други школи като предназначение – затова тя е и Път!

Никога не може да се изчерпи тази тема, нито потвържденията. И в "Рамаяна" ги има, и в "Махабхарата"…, всякъде има неща, които можете да изведете, когато Школата може да тръгне да извършва своя Ден на Децата на Деня. Неизчерпаеми са възможностите. Нужно е това, което казах – прозрение, а не очи. Дай Боже да можем да дадем признателност на онова, което казахме – че човекът е наистина една осъществена Божественост. Това не е за да бъде разглезен, а за да бъде много по-строг в победата над себе си, защото служението е без Себе си!

В момента, когато може да победите себе си – дайте се на света! Не се ласкайте от евтиното величие на всекидневието. Но не може да отречете всекидневието, защото сте отговорни да го напълните с тайнства (не с тайни). Едно от великите тайнства е – когато се изработите, дайте се на света. Не се извинявайте, че не сте готови. В Пътя има място за всеки пътник, който не е стигнал до гроба на Възкресението. Гробът на умирането е еволюционен знак, но гробът на Възкресението е образец!

Голямата тайна е: както личността, така и индивидът; както Учителят, така и ученикът да нямат име. Както Учителят, в Школата не може и нямате право дори да чакате награда! Когато Учителят даде едно дихание с културата на Учението, той подготвя вътрешната същност на ученика, който трябва да прерастне в личност. Личност, която, когато стане достатъчна на Себе си, ще се пожертва за света. Така че личността, която може да акумулира вече Школската култура, трябва да се забрави – тя трябва да се пожертва.

Личността е осъзната култура с приложна воля! Това е Иисус Христос. Той е осъзната духовна даденост, но и приложна воля: Голготският път, Гробът, Възкресението! И за да станете достатъчни на Себе си, трябва да имате изпитанието на света – трябва или да го осъзнаете, или да го носите. Когато сте го осъзнали и можете да го победите, тогава, както казвам: Достатъчният на Себе си е непобедим! Затова, когато се изградите, не се пожалвайте в жертва заради света. И не го осъждайте в несъвършенството, за да не намалите стойността на собствената си жертва!

Ученикът трябва да се пази най-много вътре в себе си да не предаде Учителя си! А на Учителя не е потребно възнаграждение. Затова казахме: Школата е безвъзмездна, както Учителството е без автор!

За Школата се изисква ръст и според него, безспорно, духовната одежда на Децата на Деня ще бъде това, което казах – служението. Както по Конституция – Аз и Той…, така и по социология на планетата – Няма зло…!

Христос е наистина едно живяно човечество и един осъществен Бог. Това е диаметралността, която всъщност е цялост. Идеята за живяното човечество е свобода от еволюцията; живяното човечество тръгва от яденето на плода до Възкресението. Там отиваме в Единосъщието и ставаме Съсътворители. Следователно до идеята на Възкресението човекът привършва… Живяно човечество, освободена еволюция, осъществен Бог, станал Съсътворител!

Човекът е Мирова даденост, но и една осъществена Божественост!

 

Символиката е кондензирана енергия,
духовният образ на реалността!