Служението без Себе си е свобода от всички мъртви богове!

Добър ден, скъпи Деца на Деня! Нека да бъде несмутена радостта ви, за да се изходи определеният от Вечността и обреченият в съзнанието ви Път! Защото, макар и да бъдат сменяни Духовните вълни, Пътят на обречените е служение без Себе си!

Честитя ви Четвъртия събор от Втория цикъл събори на Общество Път на Мъдростта! Благодаря за вашето присъствие, благодаря на повелението, което ви е отвело от вашите домове, и на предназначението, за което вече сте предопределени!

Темата днес е "Служение без Себе си" – едно предизвикателство към Третото хилядолетие, което вие, Децата на Деня, трябва да извършите. Тази тема е може би едно ново смущение, което трябва да изживее събожникът – да изживее Пътя на служението. А служението има своите предвари. (Подобно действие е направил още Адам.) Но онова, което е неизбежно за Децата на Деня, е Пътят на човека. Този Път в проекцията "човек" е вложена даденост със самото Дихание на Отца, което се нарича Кундалини. Недейте да мислите, че Пътят е шосеен, който сега асфалтират... Не, той е предречена необходимост на Твореца, излял Своето Дихание, за да остави Кундалини, или Змията-Огън. Змията-Огън – това е Кундалини! Всеки от вас е един Кундалини, само че в някого Змията още спи. Но нейният път е бил да ви покаже Дървото на познанието, макар съответната услуга на боговете и техните лъжеангели е да ви обявяват за грешници.

Много е голяма идеята за служението, но тя е дадеността на Твореца чрез Диханието Му. Това е Пътят! Път, който не е вече добродетел на Правдата, дори не е и Любовта само – те са отживени вече Учения в Пътя на човека.

Пътят е даден, но кой знае тайната на Кундалини? Ето защо идва другото – еволюцията, развитието: Слез долу, Адаме, и се обработвай! Какво е еволюцията? Както казвам, творческата ръка, чийто израз е Да бъде... – Да бъде Светлина! Слизането на Светлината е еволюционната сила. И тогава: Слез, Адаме, в еволюцията – отработвай се...

Ние казахме: Да бъдеш, а не да имаш! Имало е земя, от която човекът е направен, но да бъде е Диханието. А то трябва да направи еволюцията. Следователно онова, което дава образа на Пътя ви в усещането за Божественост (колко вярно сме казали – Божия човечност и Човешка божественост), трябва след това да покаже лика на Бога, наречен Живот. Затова Себето наричам "Ликът на Бога", Живот!

Имате и Път, и Еволюция, и Живот!

• Животът е вече служение – той е служение за осъществима Божественост!

И имаме ли такава представа като реален образ на реализиран Живот Божествен? Безспорно. Преди години ви казах, че Христос е живяно човечество и осъществена Божественост! Наистина Той е живяно човечество, за да осъществи Божествеността. Тогава оправдана ли е тезата, че сте събожници? Да, някой като се усмихне на другия накриво, той ще каже: "Та това ли ми е събожникът?!" Ами, предишната еволюция да сте я вървели правилно, за да не се сърдите сега на кривата усмивка... Виждате вече йерархията – събожник. Оставям настрана идеята за Творчеството – Път, Еволюция, Живот. И именно Животът е легитимиран от Христос – Той ви го и каза: Аз съм Пътят и Истината, и Животът![1]А Животът е вече служение без Себе си!

Така трябва да погледнем на този въпрос, ако искаме да разберем същината на служението без Себе си. Аз зная, че това е най-трудният проблем в спекулативния ум на човека – как може да се лиши пък от Себе си?! Той милиони години е живял да остави физиономия на "Себе си", а ние искаме да му я отнемем. Но онзи, който е станал Христос, Той не се страхува, че някой може да го освободи от Иисус. Тогава ще разберете, че само Месията може да бъде Мисия! Другото е еволюционните ви стадии. Еволюционните стадии... Разбира се, че институтите са направили най-голямото поругание над Себето – обявили са ви за грешници, че искате да имате знание. Няма по-голяма историческа подлост и верска неистина от тезата, че човекът е грешен, защото искал да яде плода на знанието! Това е гавра на институтите върху душата на човека и тогава неговата пък покорност го прави техен добър поданик или добър пасом...

И оттук е вашият страх да браните себе си. Защото вътрешно се усещате като унижени, като обезличени. А така не усещате мисията си, не познавате Пътя си. Тогава какво правите? В този случай трябва да признаем, че човекът живее с отходено минало, с вече чужди му богове – богове, които нямат вече стойност, но той още им е подчинен. Тези отходени минали богове са най-голямото ви бреме, с което трябва да се простите. Но ще кажете: "Аз не изповядам вече Апис; не изповядам еди-кой си египетски или индийски бог." (Някои още ги изповядат.) Това няма никакво значение – тази декларация е израз на чувство за самочувствие, а трябва да е зряло проницание за истина, която може да ходи Път! Защото безпощадността на еволюцията е тласкала човека от единия до другия бряг и в края на краищата животът го сварва страхлив да приеме служение без Себе си.

• Не обиждайте Себе Си, че не сте съгласни да се освободите от Себе си!

Голяма е обидата, когато прозрението ви е дало вече Знание, когато Мъдростта ви е осенила, да не искате да се освободите от Себе си. Тайната за Себе си е в свободата именно от отходени богове – заради една родена бъднина! Човекът е роден за бъднина! И прозрението в малцината Посветени е било, че човекът е бог в развитие...

Затова Учението ни си позволи да стане Път на Мъдростта; и затова то поиска служение без Себе си, където човекът трябва да бъде, а не да има. Ето по този начин Неограничимото трябва вече да ограничи. Но злоупотребата с власт илюзира родения за Бог човек и той трябва от своя страна да елиминира това, което са внесли институтите – сатани, дяволи, какви ли не злосторници, и са създали дори дуализма и тем подобните (човешки) доктрини, надвесили дамоклиевия меч над неговата бъднина. Затова казвам, че сега той трябва да се прости и с отходените богове.

Тук е голямата сила, тук е и предизвикателството, което ние правим в Третото хилядолетие. Няма да имате по-голяма сила от това служение без Себе си като предизвикателство и бъднина в пътя на човечеството. Свобода от Себе си, за да можете да послужите. И затова именно Учението даде един нов Път – Пътят на дързостта да смените Дървото на познанието с Дървото на Живота. Дървото на Живота е вече вашето служение, а не измамата, която ви подхвърля всекидневието. С Дървото на Живота осмисляте жертвата си да ядете от Дървото на знанието. Това е вече новият Път, който, както казахме, е вложената даденост от Кундалини!

Новият Път е прозрението на Бога в човека! И колкото повече това е същност и става ваш клетъчен живот, толкова по-пълно извършвате предназначението, че човекът е бог в развитие. И тук оправдавате спазмите на еволюцията, която може да ви изведе до това, което казвам – Съсътворител. Съсътворител! Ако вие тези идеи зряло не ги осъществите, как искате да служите без Себе си!? В този смисъл вече новият Път към Дървото на Живота ви дава свобода от минало.

Свобода от минало! Защо? Защото имате тази нова екзистенция – да бъдеш, което ви дава възможност да станете Съсътворители! Разбира се, необузданото величие много често кара Съсътворителя да иска да стане пък единствен господар – Сътворител, и да се освободи от Съсътворителите си. Но една забрава има на боговете – забравата, че човекът може да си сменя боговете. Боговете обаче не могат да сменят човека – няма с кого да го сменят. Но човек може – именно еволюцията е ръката, която ви позволява да си сменяте боговете! Защото, възможно ли е да се върне някой от вас сега в тотема бог-дъб? Какво бихте искали от него и какво той би ви дал?! Да не говорим за бог-животно, да не говорим за митологичните същества.

Преходността на боговете... Но за да си смените боговете, трябва да знаете да служите без Себе си. Предишните богове или пък това Божество, което сега искате да смените, са направили от вас пасом или поклонник, определяли са ви чужди, а ние родихме вече идеята за събожници. Вашата взаимност е една нова пътност, или Път да правите Живот, защото вече знаете. А свободата от минало трябва да извършите първо чрез себеслужение, защото вие извеждате Бога у вас, освобождавайки съзнанието си от предишните богове. Този Бог, когото може да изведете в пътнина за нов живот, е свобода във вашето съзнание – новият живот ще изгради несменяемия за даден етап Бог на това съзнание.

Тази тема има наистина предназначение, защото тя е проблем на една нова епоха.

• Служението без Себе си е освобождаване на личната божественост, заради дадената Божественост!

Разбира се, налице са предпоставките, които са извикали това, създават се белези на възможността човек да служи без Себе си. Кого трябва да освободи – съзнание или еволюиращия бог? Първом, логично е да освободите съзнание – както казахме, еволюцията да ви помогне да си изградите свобода от предишни богове. В тази именно йерархия на свобода трябва във всички случаи да знаете кой пръв направи такава свобода.

Адам е имал Диханието на Отца, но е нямал още еволюция и той не е можел да каже, че има Себе си, защото не е имал осъществен живот. Този Адам е какво? Умът. (Затова казах – съзнание.) Какво е родил от себе си, какво е позволил да изведат от него? Позволил е да изведат Ева, т.е. астрала. Виждате каква връзка се прави на сътвореното, за да слиза като съзнание, да слиза като жертва в плътта – влиза астралът. И затова е казано, че Адам заспива – заспива, за да "извадят" от него Ева. Така ум и астрал се разделят. Те се разделят, но кой ги събира? Змията, т.е. Мъдростта в Причинното поле. Змията – Кундалини! Адам и Ева, когато още нямаха карма, трябваше да получат тласъка за знание. И ги подмами Духовната змия Кундалини...

Ето защо в Триъгълника на Мъдростта сложих Змията. Но в Триъгълника Змията е вече одухотворена – победа над материята чрез Възкресението. Триъгълникът е Причинният свят. Така вие изграждате вече целостта на човека – слагате му Мъдростта. (Затова Христос нарича змията "мъдрост".)

Адам, когато вече можеше да прави Себе си, изведе тази мъдрост. Откъде? От главата на Божеството си – Атина Палада е именно мъдростта. Човекът я изведе от Себе си, изведе я от Причинния си свят! И тя – Атина Палада, както Адам и Ева, няма пъпна връв. Виждате ли – човеци-богове, без пъпна връв. Не се позволи отначало на човека да бъде бог, но не можаха да го лишат от божественост – от потребата Атина Палада, т.е. от Мъдростта, която може да го йерархира, защото тя може да каже, че няма зло, има нееволюирало добро! Умът долу – в Земното поле, ще изпълнява ролята зло-добро и че си грешен. А тогава и че умираш. Да, умира плътта, но никога не е умирала Духовността. Кундалини никога не умира и тя изгражда психологията, изгражда стълба, на който са писани тайните, за да правите прераждане...

Така ние идваме до голямата идея – без Себе си. Трябва да си върнете Божествеността, за да се освободите от идеологиите. От идеологията, че сте животни, минали през катеренето по дърветата. Тази доктрината е предварвана и има много тези за еволюцията, но се спират на Дарвин като отрицание на статиката. Сега се гласува отричането на креационната теория и приемането доктрината на еволюцията, но бързат всички да казват – Дарвин. Това не е вярно – еволюция са давали много учения, защото нейната стойност е да подготви материя.

В този смисъл вече ние можем да търсим защо се роди сега идеята в някои парламенти – най-напред в Америка, да се гласува премахването на доктрината на креацията. И Европейската общност иска да я премахне. В Америка се гласува теорията на еволюцията. Но прозрението им е достатъчно ограничено да приемат пък само еволюцията на Дарвин, защото религиозното пъпкуване и ограничената социология им създават наистина игриви "маймуни", които сме свидетели непрекъснато да наблюдаваме. (Не само там, светът е такъв...) Разбира се, учените оспорват Дарвиновата теория, и то по същина, защото голямата истина е, че не е нужно да е имало маймуна, за да се направи човекът. Животинският свят е нужен, за да изгражда материя, в която има усетност, но не, и да изгражда човек, защото тогава ще се загуби най-голямата същност – образ и подобие. А щом в Доктрината на Сътворението е казано: Сътворявам човека по Свой образ и по Свое подобие, тогава защо трябва да се страхуваме, че образът е бил човешки! А че еволюцията има свои криволичения е безспорно. И то защо? За да може материята в нейния нисш стадий – в онова, което не е сътворено, а произведено след Сътворението, да получи целенасоченост към съвършенство от сътворения човек. Сътвореният човек трябва да коригира материята, която е произведена!

Тази тайна когато се знае, ние можем да приемем несъвършенството. Ето защо известни окултни учения дават йерархията на центровете. А Учението на Мъдростта даде йерархията на Духовните вълни! Когато искате да освободите себе си в служение без Себе си, вие имате най-голямата тайна – Доктрината за Духовните вълни!

Чрез Духовните вълни човек изгражда това Себе, което трябва сега да пожертва. И никой още не може да опровергае формулата за умиране. Макар че според Библията и по седемстотин години хората са живели, все пак са умирали. Има отделни случаи на цялостно възземане от земното присъствие, но то по-скоро играе ролята на чудо, отколкото на събудена отговорност в развитието на човека-бог. Чудото не прави отговорност. И в най-развитата божественост с чудо не си служете – чудото е липса на вътрешна отговорност, то е идеята на спекулативния ум да илюзира възможности, за да направи от хората стадо. Никоя световна мисъл не е имала повече стада от стадата на илюзиите, наречени чудеса.

Възможности – да, има възможности при събудена Кундалини... Но Христос се надсмива: Искате чудеса и знамения... И им дава една гениална мисъл: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци! Има ли по-висша задача от тази – човекът да прозре кое е мъртво, за да бъде погребано?! Мъртво е, например, едно недорасло съзнание, с белега на себевеличие... Вие сте точно на този праг, вие наистина в Учението Път на Мъдростта трябва да се освободите от мъртъвците, за да не продължавате да бъдете мъртви.

Тогава трябва да признаем ролята на Логосите – какъвто е Христос. Той е част от Лъча на Мировото Съзнание, но е и Иисус, Който може да владее, Който може да понесе Пантократорската властност, Който има дързостта да каже, че е едно с Отца Си. Разбира се, че по този начин Логосите освобождават боговете. Защото Христос служи без Себе си. Той освобождава боговете и затова институтите Го правят Син на Бога и Го слагат отдясно на Отца. Логосът! В Този Логос е бил Пътят, била е еволюцията, било е и посвещението!

Искам да имате широтата на знанието, защото вижте как Го изопачиха дори в молитвата "Отче наш!", където е написано: "и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия...[2] Защо ще те въвежда Бог в изкушение, а пък после да те освобождава!? Що за Бог е това!? Ама то е услуга, услуга на институцията, че ти, който не си съвършен – а те имат привилегията да играят роля на съдници – трябва да плащаш и да правиш колене за едно причастие.

• Служението без Себе си е свобода – всички мъртви богове да си отиват!

Много хубав е изразът: Нека мъртвите да погребват мъртъвците. Мировото съзнание на Логоса...

Религиите са умирали, защото са повече религиозен бит, домашно удобство, което след това става социална храна и държавна потреба, така че две институции да упражнят воля над личността. А те сега са безспорно в най-големия разпад, който може човечеството да наблюдава. Но разпадът между държава и църква е пък най-добрата услуга, заради битието на едно ново служение.

Ние казахме, че жертвата на Сътворителя е жертва на смирението! Това е първата дан, която служението без Себе си може да даде на човека – Бог ражда човека и го нарича свой син, духовен син. В този смисъл е и победата на събожника – да се пожертва в името на бъдещото Съсътворителство. Ако вие не изведете от себе си – чрез жертвата на Себе си! – Бога в развитие, не можете да направите принос в голямата бъдна идея: Съсътворители. Без Себе си трябва да стане една парола! Парола.

Можем да намерим идеята "себе си" в приземената култура на философите. И Сократ ще го рече, и други философи ще го кажат, и на Делфийския храм ще го пише: "Познай себе си и ще познаеш боговете!" Всичките тези приземявания са изразени чрез посветени будности, но не са още служение. Защото по-голямата част от философите имат будност, но нямат предназначение за служение. Затова посветените са се опитвали да правят храмове, затова са направили пирамиди, в които да се върши посвещение – за да извикат духовния растеж, изграждащ онова Себе, което наричаме личност. За да дойде човек до положение, когато осъзнава Бог в себе си, да Го изведе от себе си в служение, като се освободи от личност. Тази тайна е, разбира се, най-голямата.

Свободата от познати богове ние нарекохме служение без Себе си! И най-голямото служение, което човечеството познава, това е тезата, че личният път ви изгражда в смирение. Даден е един образец: Смирих се до смърт! – и наистина Го разпнаха. Но трябва да имате изградено смирение, за да може този, който ви разпва в незнанието си, да бъде оневинен, така както Христос рече: Прости им, те не знаят какво вършат!

Трябва да имате смирение – ето защо ще трябва да се научите на планетно служение, което е: Аз и Той сме едно! Следователно това, което казвам: чуждата вина не е моя невинност, не е невинност и на Отца. Но Пътя, който Той е дал, го е съпроводил с еволюция, а изходената еволюция изгражда отговорен живот. Тогава именно идва планетното служение, което ви дава основание да се жертвате в идеята на Съсътворителството.

Така Разпятието не е личностно! Жертвата на Христос в идеята да даде да Го разпнат не е личностен кураж. Напротив, това е двубоят между Дух и материя на оня Адам, който се раздели – раздялата на ума и астрала от Причинността и Божествеността. Ето как вие може да мотивирате своето поведение за Разпятие. Когато вашата цялост на одухотворена божественост ви позволява да изнесете своята духовна мощ в приноса на това, което казахме – Път, Еволюция и Живот, тогава чак може да разберете и Разпятието, и жертвата. Другото е угода на социалните тенденции, другото е верското обсебване.

Но един Пилат, т.е. изразът на правната доктрина на Земното кълбо, ще каже: Ecce Homo! – Ето Човека! Аз не намирам вина... Всички правни доктрини под една или друга формула мотивират своята борба в защита на човека, докато верските доктрини ви обсебват с грях. Какво се оказа? Че човекът в социалното си мислене е по-достоен, отколкото човекът в божественото си управление, който ви сложи грях. Защото, ако трябва да бъде мотивирана истината, Пилат ще рече: Аз не намирам никакъв грях..., но ако вие питате един папа, той ще каже, че човекът е грешник! От друга страна социологията пък унижи човечеството с едно класово разслоение и му отне Себето. Имате един класов човек с отнето Себе – как искате тогава да прави дела?!

Тази идея да направите служение без Себе си е най-голямата ви бъдност и най-голямата ви потреба, за да може и този човек, когото обвиниха – Пилат, да бъде извинен. Фактически, Пилат е комбинативният образ на онова, което Земята иска – да съди Небето. Земята да съди Небето – Пилат да съди Христос. Но той има оправдание, че съди Иисус. Жената обаче у него (не образът жена) има потребата: Този Човек няма никаква вина, не Му прави никакво зло! Как тогава ние в общата социология на бъднината да не кажем: Няма зло, има нееволюирало добро!

Къде спяха хората? На ложето на илюзията да си удовлетворят остатъка от една нееволюирала материя. Нееволюиралата материя... Затова казвам, че човекът е бог в развитие и че той е в дързост да изведе Себе си – за да направи служение без Себе си! Ако не се научите да правите служение без Себе си, вие само ще повтаряте мисълта, че сме събожници. А събожникът е друго нещо. Ето защо коригирах и Молитвата на Мъдростта – ... със събожническо служение към всичко!

Моят призив към вас, скъпи Деца на Деня, в днешната лекция е наистина това, както съм я озаглавил. Тя е предизвикателство. Вие не можете да ходите без предизвикателство – Децата на Деня сами по себе си са вече предизвикателство. Първото предизвикателство, обаче, е в тях самите. И тогава, когато можете да отделите от себе си жертвата – т.е. да родите Ева, но Ева и Адам в цялост да станат Път на поколението, Път на Мъдростта – това е една от най-големите, бих казал, възможности да се прави предизвикателство. Предизвикателство, което е необходимостта ви – Учение Път на Мъдростта! Не чакайте плодът да падне сам, не чакайте да ви илюзира някой – достатъчно знания получихте.А най-голямата ни подслонност в жертвата на нашето служение е това, че само образът на Човека, Който е живял човечеството (както го направи Христос, както са направили всички Мирови Учители), може да покаже как се осъществява Бог, как се живее Бог и как се служи на Бог! Този принос е вашият дълг.

Пожелавам ви себеосъществяване с преценка на отговорност и с преценка на поносимост, но никога с извращение и улесняване да давате Учението Път на Мъдростта! Единственото съображение е отговорността в Пътя на служението, защото то е искало жертвата служение без Себе си. Направете го!

Пътят на човека е една Божествена даденост!

02.08.2008 г., Родопа планина
Студенец, ПБ "Строител"