Извършете двубоя между Небе и Земя!

Скъпи Деца на Деня, радвам се, че пак съм между вас. (Тук, Варна, бих казал, е родилният дом на някои от големите наши идеи.) Разбира се, съзнанието ми не ви е губило никога. А Деца на Деня е Пътят, който не само има да извървите, но трябва и да осъществите!

На този ден – 15 август, през 1956 година съм казал, че от малкия затвор влизам в големия. Сега не признавам нито един от тези затвори, защото свободата е вътрешна отговорност! Същевременно този ден е осенен и от религиозна енергия.

Безспорно Учението Път на Мъдростта има една основна задача – неговите Деца да се освободят от преходността на боговете, които са съществували в историческия път на човечеството. Това е неизбежна необходимост, когато трябва да се прави ново кръщение. Но то в никакъв случай не значи, че когато Христос ражда идеята за Любовта, отрича Зевсовата богиня на мъдростта (Мъдростта, която сега дойде). Защото Зевсовите богове, както и предшествениците им – тотемните божества, са били историческа необходимост за събудено съзнание и формула за изграждане на стълбата на добродетелите – чрез признанието им. Но Учението Път на Мъдростта иска вече събожника, а не тотема, дори не брата и сестрата. Да не говорим, че още по-малко би се спряло на поведение за враг.

Така че днес в съзнанието ни, по неволя дори, стои един голям празник – празникът на родилницата на един Син, който е сложен в Божествените измерения за Син Божий. Но вижте, много ясно е казано, че е Син – не е казано събожник! В съзнанието на Децата на Деня трябва да надделее идеята за йерархия на духовните възможности, за това, което Учението Път на Мъдростта даде – йерархията на Духовните вълни. И когато се дойде до положение да се прави Доктрината за Истината, вие ще трябва да сте надраснали и идеята за събожника.

• Събожник вече не е в смисъл само на Син Божий!

Син Божий е привилегия, която институцията дава, а ние даваме събожник, който е, така да се каже, от плодната утроба на Господаря – бил планетния, нека да не говорим за Мировия. Защото съм казал, че Мирово Съзнание е различно от планетното знание. Това е една от най-големите тенденции, които Учението Път на Мъдростта ви предостави.

Така че днес, когато се говори за Успение Богородично като празник (на преселението `и), ние не бива да говорим с отрицание, а с признание. Не става въпрос за икони – това е институционна спекулация; аз говоря за същностни човешки вложени възможности, за да чертаят път. А Богородица е път! Защото, представете си да отгледате един Син, Който може да приеме тази основна възможност – Разпятието! Разпятието – ако щете като алегория, ако щете като реалност, ако щете като вложена възможност в човека. Човек трябва да извърши това Разпятие като двубой между Дух и материя!

И Толстой още е казал: Не е необходимо Богородица да слиза, необходимо е ние да се качваме... Човекът трябва да се изкачва към нея, а друг е въпросът дали е отработил поносимост към свободата. Защото свободата има една антитеза – слободия. Така че нека отработим своята вътрешна отговорност към това, което в приложност има да извършват Децата на Деня – свобода от Себе си!

И неслучайно като будност в съзнанието на Децата на Деня се прави по-скоро академичност, която е одухотворена тенденция, отколкото да се сложи на този числител знаменателят религията, т.е. обредността, и така да се сложи един печат, който ви дава правото на вечност. Не! Тенденцията не е да имате вечност в едно и също съзнание. Представете си, че още сте пред един тотем. Няма ли да е обидно за съзнанието на будността, изходила векове?!

Виждате до каква вътрешна одухотвореност се е стигало в битието: Този хляб е Моето тяло! Но трябва човек да се освободи от многото традиционни бремена. Защото сега не може да се отиде пред един дъб или да занесете един овен в жертва на божеството. Но призивът да дадете една свещена мисъл, да жертвате една свещена своя същност, т.е. да направите Голготски път, това е великото тайнство на причастието. Не жертвата да стане откуп за грехове, а за Път и служение!

Така че Децата на Деня днес имат основание да направят признание на Майката, която е станала утроба на благоволението, потвърждавайки една реалност. Колкото и да изглежда неудобна мисълта ни, че човекът е бог в развитие, това е една реалност. Тази реалност е трябвало да получава и е получила израз, само че под друг знак – Мария ражда Йешуа, Който донася една Духовна вълна. Ние я кръстихме Вълната на Любовта. В тази поредица от Духовни вълни планетната еволюция извървява няколко стъпала, докато стигне до Мировото съзнание на Онзи Абсолют, Който ще ви даде нов Път – друг Път, когато битката тук между Дух и материя се осъществи. Затова постоянно повтарям: Одухотворявайте материята!

Един мъдрец, Соломон, е казал: Нищо ново под слънцето! Тази статика е най-тежкият мор, който е нападал Земята. Христос, обаче, ще рече: Всичко ново творя! Вътрешно осмислете своя подвиг на прощение с миналото. Минало са всичките отживени богове. Те са един пустинен керван, който е следван, но и който ви следва. Учението Път на Мъдростта не иска вече йерархия на добродетелите – иска прозрение, иска Знание, иска служение без Себе си! Служение без Себе си, за да направите човека бог в развитие. (А ще има още две Духовни вълни...)

Трагичното в историята на религиите е, че дадоха една молитва, в която е казано: "и не въведи нас в изкушение...". Що за Бог е този, който ви въвежда в изкушения!? Кой направи двубоя между двамата братя – защо Каин уби Авел? Кой направи изкушението? Бог – защото предпочел миризмичките пред плодовете!... В десетте Му заповеди, дадени на Моисей, пише: "Не убивай!", а в същото време (в книга Битие го пише) този Бог подтиква единия брат да убие другия... Аз искам прозрението ви да бъде услуга на това, което още в човечеството е зрение.

Вие, Децата на Деня, сте голямата идея, а не обикновения сбор. И тази голяма идея не трябва да се опошли. Затова винаги казвам: Пазете се от извращения, от принижение на големите неща; одухотворете пътя си; извършете големия двубой – двубоят между Небе и Земя! За да може да се осъществи това, което е предназначението ви: човекът – бог в развитие!

Не е проблемът да се откажем от "хляб насъщни", а в просветлението си този хляб да го одухотворяваме. Защото с приноса на идеята ни смъртност за безсмъртие ще одухотворяваме материята при всяко умиране, за да може в нейната бъдна безсмъртност човекът да стане бог. Тази голяма формула ви освобождава от страха, че има смърт. А виждаме, че Христос на Кръста направи идеята за обезсмъртяването.

Тези, които имат навика да служат в жертва, трябва да знаят, че:

• Величието не е в жертвата, не е и в жертвоприносителя – то е Всемирното служение!

Вярното е, обаче, че в много изопачен вид се разбира това служение без Себе си. Много е евтина културата – принесъл един овен в жертва и му се простили грехове. Но това е битието. По принцип Учението Път на Мъдростта не приема грехове. Имате нееволюирала материя, но грехове – не!

Така че честит да ви е големият празник, честита да ви е тази благодат, която една Майка е дала на света! Честито да ви е това тържество във вътрешната същност на човека, което е било духовна кърма на човечеството – жертвата на Майката на чедата на Любовта.

От сърце ви благодаря, че днес, при този хубав празник, сме се събрали! Да си честитим бъднината, която ни чака, и отговорността, с която сме натоварени! Прозрението е вашият Път – Път на Мъдростта!

15.08.2007 г., Варна, Галерия "Актив-арт"