Отговорността ражда жертва!
Добър ден, уважаеми гости! Добър ден, скъпи Деца на Деня – избраници, пратени в Третото хилядолетие да направите слънчевите лъчи достояние на човешката духовност. Да направите зората пладне на духовния ваш обет, за който сте подготвени. И днес, в Дома на Мъдростта, казах, че човечеството е сменяло боговете си, но боговете не са в състояние да сменят своите човеци.
Прекланям се пред онзи Бог у нас, Който човекът на Третото хилядолетие има! Бъдете благословени в своя избран Път! Свършете своя принос в това, което Космосът с хилядилетия е жадувал, а трапезата с хилядилетия е чакала – богатството на човека като дар за себеутвърждение!
Добре дошли на Седемнадесетия Събор на Общество Път на Мъдростта! Наистина радостта е усмивка на Мъдростта! Радвайте се и поемете онази отговорност, за която винаги ще говоря – че чуждата вина не е наша невинност! Защото ние е трябвало да се погрижим! Това е дълг на вашето служение – дълг, с който ще отработите една правна доктрина. Пъплят социалните мислители в Европа и в цял свят в недоимък мисловен – още не са осъзнали: Няма чужда вина, защото няма и наша невинност!
Понеже винаги говоря за отговорност, съм се питал: Жертвата ли осмисля отговорността или отговорността ражда жертви?
- Отговорността има Миров характер!
Тя не е кодифициран правен закон, нито етично правило. Отговорността си служи със социална общност, чийто духовен път е определен, и изгражда социални единици, които се вписват в историята на духовните анали. И именно отговорността ми налага изключителното чувство на благодарност за това, което се прави в служението чрез списание "Нур"!
Но аз тук имам пред вас една особена отговорност – от Русия пристигна госпожа Надежда Скидан, чийто дух и път я изведе тя да осмисли жертвата, а не да даде жертвата заради благополучие. Тя напусна своята родина (в добрия смисъл на думата, защото преходността на земното ви присъствие е задължителна) и дойде тук, да живее в България. Нейният дар е това, което Небето е изграждало заради човека. Но и човекът си изгражда Небе, за да има звезди, които да му осветяват пътя, когато настъпва нощ – дори в мисленето! Аз съм благодарен на нейната жертва.
Ще се качим на върха на планината, където не по принуда, а по потреба трябва да започнем своя Седемнадесети събор, за да изпълним там своето предназначение.
Добри срещи горе в планината! В Евангелието има една формула: Срещата на планината. Добър път на всички ни!
Бъдете благословени!
28.07.2007 г., Пловдив, Технически университет