Представяне на стихосбирката
"Разпилени бисери"

Звучи хорово изпълнение на "Многая лета".

Ваклуш Толев: Ваше Високопреосвещенство, скъпи Деца на Деня, уважаеми дами и господа! Моята благодарност не може да бъде изразена само с човешки думи. Затова моля благоволението на Небето за щедрост на духовните сили, които да ви благодарят и благословят за вашето присъствие, за вашата отговорност към Пътя на великата тайна – служението Път на Мъдростта! Благодаря за Вашето присъствие!

Петър Николов (Председател на Общество Път на Мъдростта): Уважаеми Учителю! Уважаеми гости! Убеден съм, че днешното тържество е повече от радост за всички ни, защото можем да споделим един Път, който малцина са изходили. Можем да се възхитим на едно творчество, в което словото оживява, защото е въплътено, защото е изживяно в реално битие...[1]

Позволете ми да поканя Петко Атанасов – литератор, журналист, издател и продуцент, приятел на Автора, да ни разкаже за стихосбирката "Разпилени бисери".

Петко Атанасов: Добър ден! Изключително приятно ми е, че ми бе оказана тази чест – да кажа няколко думи за новата книга на Ваклуш Толев.

На пръв поглед това са едни стихове, натоварени с различна емоционална символика, натоварени с една събитийност, която носи елементи от различните десетилетия, които ние заедно с вас сме преживели. В същото време, обаче, няма как да отделим този текст от цялостното творчество на Ваклуш Толев, за едно поредно послание от негова страна – много мъдро и много далечно, но в никакъв случай ненатрапващо и неналагащо нещо. Впрочем точно такова, каквото е присъствието на Ваклуш Толев в българския духовен живот.

Прочитайки отделните стихове от стихосбирката, можем да открием едни културни и исторически залежи, едно богатство, което е от една страна инспирацията на Ваклуш към цялата тази метафорика. От друга страна е необходимост, платформа, върху която той стъпва, защото неговият дух е част от българския дух, който има нужда от тези елементи. Но там се чувстват едни нива, едни пластове, в които самото проникване е изпитание. То по някакъв начин задължава, то по някакъв начин ни прави по-човеци, отколкото сме свикнали да се възприемаме в ежедневието.

В това богатство се разкрива един дух, един силен и могъщ дух, който е преодолял времето, преодолял е препятствията, преодолял е житейските нерадости, преодолял е стълкновенията на по-големи групи от човечеството, преодолял е катаклизмите и е оцелял...

Когато се говори за поезия, обикновено се говори за лирически герои – за превъплъщенията, за деянията на лирическия герой. Аз мисля, че тук героят е по-скоро драматичен. Толкова много драматичност има, толкова много събитийност извира от тези редове, толкова много алюзии има, толкова много асоциации могат да предизвикат у човека тези стихове, че просто трябва "Разпилени бисери" да се прочете внимателно и с уважение. Всеки ред, всяка дума тук е неслучайна – тя е изстрадана.

И затова, отбелязвайки излизането на този текст на Ваклуш Толев, отбелязвайки това поредно негово послание, тази поредна негова съпричастност към съвремието, в което той живее, и към съвременниците, на които иска да остави нещо, бих могъл да кажа, че той е поданик на духовното царство България. С това искам да завърша.

Благодаря ви!

Мариус Донкин (актьор): На мен се падна правото и честта да прочета част от тези "Разпилени бисери", и, дай Боже, да успея да ги споделя така, както Учителят ги е написал.

(Прочита ПРИКАЗКА, ПЕСЕН НА ЖРИЦАТА, ДЕТЕ, НА ЮГ, НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ.)

За този последен бисер – "Пророк", лично моето усещане е за нещо по-особено!

• ПРОРОК
•  
• Избродих пътища далечни,
• пих по пътя изворни води,
• сънувах сънища предвечни
• и разтълмях чуждите съдби.
• Но мойта приказка остана
• неразтълмена в света
• и Любовта ми като рана
• буди ме дори в съня:
• да тръгна – жертва пак обречен
• и с пророческий си дар,
• намерил своя храм отречен,
• жив да вдигна там олтар!

Искам да повторя пред вас моите тихи, интимни пожелания към Учителя за здраве... и за вечна светлина и благослов, които да дава на всички нас! С тези последни думи бих искал да дам думата на него – на нашия Рождественик, на Твореца и на Учителя Ваклуш Толев!

Ваклуш Толев: Много е трудно човек да изрази поведение на благодарност за това, което направиха преждеговорившите – когато бе представен един малък къс от това, което личното битие е изразило, за да даде и начертае Път на духовните потреби – било в социалната реалност, било в молитвения храм; било в приноса на оная жертва, която само един Човек можа да я направи – да изходи няколкото крачки до Голгота! Тези няколко крачки станаха след това гробен знак на една от най-големите идеи, която древността люля дълго време в люлките на бъдността – идеята, наречена Възкресение!

Така Христос остави една живяна духовност на човечеството вече повече от 2000 години. Но всички в своите еволюционни завои на явяване пред огледалото на собствения си и социален живот, на скриване от погледа на зримото в това, което наричаме гроб, сме белязани от древни още времена с възкресение. След скриване от погледа на зримото, човек също прави живот, живот, който му дава основание да създава бъднини (защото не всяка присъственост тук се осъществява).

Идеята да се отиде до Голгота сега – с Пътя на Мъдростта, е да отидете до Себе си. Така както Христос рече най-дръзката мисъл в човешката история: Аз и Отец сме едно! И не е проблем на подражание, че боговете са правили синовете си богове – никой не беше дал идеята да отидете в Себе си! В Себе си да намерите оня Бог, Който вече сменя поведението към любимия ви събрат или съсестра, с това, което нарекохме събожник.

Събожникът е идея за свобода в отговорностите пред верското и родовото поданство! А поданство пък на боговете са давали човеците. (И сега го правят.) Боговете са получавали поданство от човеците – като започнете от тотема и свършите до Възкръсналия!

Голгота е вече Пътят, който трябва да изходите до Себе си, за да изведете Този, Който е вложен с Диханието на Твореца! Ето кое ви прави събожници и в същото време Съсътворители! Защото човечеството трябва да изгради това, което Христос рече в Своята Духовна вълна на Любовта – обич дори към врага. А в Духовната вълна на Мъдростта ще изградите събожника, чиято дързост е да прави служение вече без Себе си!

Така вие ще намерите тогава и иглата, и конеца, за да можете да нанижете една своя огърлица от тези отломки, които под грижата на мои приятели са запазени, за да ги получите сега в тази стихосбирка, т. нар. "Разпилени бисери". Но ако само отвън си сложите огърлицата, това ще е още времето на Диоген, когато търсеше човека с фенер. Той го търсеше с очите си; Христос го даде с мисъл и творчество; Мъдростта ще ви го даде като живяна и изведена Божественост, за която казах: Човешка божественост се среща с Божията човечност! Това е Пътят, това е огърлието, което може да намерите без натрапената идеологическа просия, която за жалост определяше култури.

Разбира се, Децата на Деня много добре знаят Пътя, защото те все пак са приложили известен труд да прочетат както "Седемте Лъча на еволюцията", така и да чуят Доктрината за йерархия на Духовните вълни, защото тя е безспорна: от ония деца на Бога, които са сътворени без пъпна връв, до онази богиня, която излиза от главата Му и също тъй няма пъпна връв; от тотема – до Разпнатия; от Кръста като молитва – до Триъгълника на Мъдростта!

Безспорността е да имате дързост да влезете в Себе си и да направите служение без Себе си. Този, който иска да прави служение със Себе си, егоцентрира, а божество, което са направили само поклонение, са го лишили от достойнство. Тогава жертвата на служението е онзи израз, който често повтарям: Чуждата вина не е наша невинност. Чуждата вина никога не е била наша невинност! Това вече не е идея на събратство, а на събожественост. Вие няма какво да делите с кръвното си потомство. То беше нужно в защита, но не е нужно за Път. Защото в Пътя човекът е определил предназначение за жертва, а защитата е психоза на страх!

Така че аз съм благодарен. Наистина, трудно е да намери човек най-доброто, с което може да поблагодари. Бедността не е белег на унижение – тя понякога не позволява да направите дадености, които едно изкривено знание налага на човечеството. Има изкривени знания, които са наложени на човечеството (като, например, идеологическата просия).

Аз благодаря на вашето присъствие на този мой осемдесет и петгодишен юбилеен рожден ден, макар че съм роден на 7-ми януари. Но понеже 8 и 5 прави 13, а това е моето благодатно число, затова празнуваме днес, на 13-ти. На 13-ти без фаталности. Защото фаталността е недоимък мисловен да надкрачите и дребните желания на накърнено величие. Много, много неща има, от които човечеството е съзнателно, преднамерено лишено. Затова съм казал, че религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари! (И в едно предшествие преди хиляди години човечеството в своя звезден покров е имало поклонение пред звезди!?) Новият Път започва от онзи миг, когато Мъдростта ще стане израз на Духовната вълна на новото човечество!

Така че тази принуда, с която вие, в знак, разбира се, на признателност на моите 85 години, сте тук, ме не принуждава, а просто моли да ми позволите не само да ви благодаря или да ви се радвам – да ми позволите да ви живея! Вашето присъствие е моя радост – но аз ви моля да ми позволите да ви живея! Защото необходимостта е да реализираме не иносказателното "живеем", не! Хората съществуват – трябва да се научат да живеят!

Пожелавам ви достоен живот пред олтара, който имате вътре в Себе си! Влезте в Себе си и пред този олтар направете голямата себежертва – служение без Себе си.

Благодаря на организаторите на това тържество; благодаря на литературната критика, чието речесловие бе знамения. Идеята за проницание да се влезе в поетичните слова е изключителна. Поезията е нещо много странно. Първом, тя е картина, която се помни; второ, тя е музика, чиято вибрация не може да не ви накара да събудите Приспания у вас; и трето, тя е мъдрост, чийто израз ще си остане!

Така че за това речесловие, което се направи, аз съм изумен в своята потреба да призная вижданията, които се констатираха, макар че тайната ще си остане. В тази стихосбирка има слово, което е ключ – то започва с "Пророк" и свършва с "Посвещение"! Феномените, които сега са чудеса – и пророците, и посвещенията (ставали още в египетските пирамиди), са преходни. Всеки в своята духовна зрялост, когато стане пророк, няма нужда да ходи за чудеса другаде!

Благодаря за декламацията, която е умение да събудите онова, което е най-потребно за спящия – духовното му зрение! На тази струна от седемте струни на лирата на Орфей трябва да се научите да свирите – другото е баналности...

Благодаря на Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион за неговото присъствие! Благодаря на всички други, чиито титли не познавам или нямам знание за тях!

Благодаря ви!

Петър Николов: Уважаеми госпожи и господа! Имам честта да ви представя един особен акт на внимание и признание към нашия Рождественик от Фондация "Съкровищата на Панагирик".

Председател на Фондация "Съкровищата на Панагирик" е г-н Иван Станчев. Моля, заповядайте!

Иван Станчев: Честито тържество, Господни господа!

На заседание, с протокол от 8 декември 2007 година, Управителният съвет на Фондацията взе решение г-н Ваклуш Толев да получи наградата "Златната фиала" за цялостното му литературно творчество, за обществената му дейност и по случай 85-годишния му юбилей. (В Панагюрското златно съкровище има една фиала, измъчваща изследователите със своята тайнственост.) Считам, че е уважително точно внуците – Панка Тодорова и Павел Цветанков, на братя Дейкови (братята, открили Панагюрското съкровище) да връчат наградата...

Павел Цветанков: За мен е чест... И нека не се чудим какво е било – нека да остане само доблестта и търсенето на истината!

Иван Станчев: Наскоро излезе и уникалната по рода си "Панагюрска енциклопедия". От името на Панагюрище и издателство "Богияна" екземпляр ще дари г-жа Панка Тодорова...

Ваклуш Толев: Имал съм основанието да поискам не само да имам радост, но да ми позволите да ви живея! Ето какъв принос на велика взаимност, когато вземете този дар като причастие в собствения си духовен път; когато неговата въздейственост може да направи това, което съм казал – че материята трябва да се одухотвори. Тя е била одухотворена с ръцете на изкуствоведа, тя е одухотворена с щедрата ръка на тези приносители, на които от сърце благодаря!

Моето богатство не може да бъде измервано с дарове – то трябва да бъде лично поведение и лична рожба, но не мога да бъде индиферентен към това, че една фондация е премисляла как да съхрани духовните ценности на един народ. Това е признанието ми, едновременно е и ключето, с което тези дарове ще бъдат сложени в моя вътрешен храм!

Благодаря ви, мили хора! Благодаря ви от сърце за това, което направихте, и това, което е път на Мировата човечност! В Библията има един хубав израз: Даром взехте, даром дайте! Българската земя даром дава в ръцете на изкуствоведа или на държавника онова съкровище, което намериха в Панагюрската гробница. А вие в преобрази ще го дадете на съхранение и признание на тези, които имат и трябва да събудят духовния път на тази страна – не само на древна Тракия, но на събудена България!

Често се надсмивам, когато някой казва, че сме влезли в Европа сега, преди една година. Не е вярно! Ние влязохме в Европа при княз Борис Покръстителя! Тогава влязохме – чрез държавник, който знаеше какво дарява, какво жертва, и който ни съхрани на тази земя вече над 1100 години.

Още веднъж от сърце ви благодаря за жеста, с който си послужихте! Благодаря ви!

Петър Николов: Уважаеми госпожи и господа, официални поздравления за юбилея се получиха от структурите на Сдружение Общество Път на Мъдростта в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Видин, Велико Търново, Шумен и Добрич, както и от Фондация "Безсмъртни българи".

Особено ми е приятно да кажа, че тук сред нас са приятелите ни и от Културно-информационен център – Босилеград, в Западните покрайнини. Те имат особено почитание към Ваклуш Толев.

Има специални поздрави, изпратени и от далечен Сибир, по-точно от Чукотка, също така и от Бостън, и от много други места.

13.01.2008 г., София, Централен военен клуб