Служението не е показ, то е жертвопринос!

Школата е културният посланик на Учението Път на Мъдростта в социалността! А социалната даденост на всяка доктрина е неизбежна, защото, първом, това, което прави човекът, е социалност. Така че социалната даденост в поведението и на националните водещи не може да бъде изпускана. Който иска да напусне социалната реалност, за да прави само религиозна, греши. По-скоро религиите като формула ще си отидат – това следва от идеята на Духовните вълни. Ще си отидат, защото човекът ще има реална представа за Бог. Ще има представа и за планетния Бог. А както казах – планетните Богове са лоши човеци!

Най-добрият израз на логиката на социалната даденост в историческия път на Христос е идеята за Разпятието, което опровергава смъртта. Защото не е проблемът дали можеш да възкръсваш, важното е, че по закона за прераждането винаги идваш. А идеята за Възкресението е, когато одухотворите материята.

Стадият, в който човечеството се намира, е под въздействието на Духовните вълни. И не може сега без социална общност, защото нямате пълна духовна общност още. Организационната работа, обаче, в духовните сфери не е административна. Духовната работа никога не е административна! Административна работа вършат партиите, които нямат Път, а искат власт. На нас, и лично на мен, не ми трябва власт над вас, нито пък на вас власт над онези, които са повикани да ви слушат. И трябва да разберете, че духовният вулкан не залива само земя. Той събужда и ония, които са го събудили, т.е. ония недоволства на сили, които предизвикват вълненията.

Духовното служение няма нищо общо с администрация. Когато обаче едно ръководство, което още не е осъществило културата на Учението, иска да даде една струя на показ в идеята на жертвата, не значи, че упреква. Това може да е констатация, а не е упрек. Ръководството може да не прави внушение, за да разделя или да отрича, а да изразява потреба в нужда.

Безспорно, администрацията не трябва да се вмества в културата, напротив. Тъй като именно административните органи опорочиха духовните учения. Тяхна необходимост бе, че като ги има в обществения живот, искат да си сложат и наименования, и лаври... Това направиха църквите, пагодите; това са направили всички религии в подражателство на онези, които имат власт да правят държава. Държавният глава има властта да гради държава и да има поданици. В подражание на това и духовните институции направиха тази нелепост – имате т. нар. папа-цезаризъм дори. Само че в държавната администрация идеите бързо се сменят, а в духовната − една и съща религия е с хиляди години. Затова просперитетите са различни. Така папа-цезаризъмът е едно издевателство на духовните институти. От другата страна пък се дойде до положението, когато една социална група реши да се лиши от държава. (Защото държавата също е бреме върху поданика.)

Големи конфликти има в световната история, в световната социология и в световния Дух. Една историческа революция, например, като идеология може да е най-голямото противоречие, водещо до бъдещото `и себеотричане. Ама тази идеология живяла 50 години – никакво значение няма, религиите живеят по две-три хиляди години. И видяхме, че идеологията на комунизма се себеотрече. Защо? Защото в съзнанието на човека не стана религия, макар че водачите `и се опитаха да я направят религия. Но и при духовните формации има пертурбации, или сриване, има и пъпкуване в религиите...

Така че и религиите, под форма на депресия, губят стойности. Особено сега, свидетелство е тази метаморфоза, която се извършва във всички религиозни съзнания. Лошото е, обаче, че отиват назад. Но необходимостта е да се простите пък с тях, за да няма елементарното, което първом е налагало всяка нова религия – насилието. Христос казва да обичате врага, а християните извършват ужаси. (Да не говорим за насилията, които съответните "огнени зари" на комунизма направиха.) Всеки учен, който прави антитеза на официоза, Инквизицията го качва на кладата. Но масовата инквизиция се налага в епохите, в които отиваме, и тя е без жертви – тя е в обезсмислянето, което е много по-страшно. Защото жертвата ви кара да раждате енергии, а обезсмислянето ви лишава от развитие!

Трябва обаче да се признае на хората правото, че не са пораснали за големия Бог. Тази йерархия е остатък на еволюцията на планетата. Планетата се освобождава от старата си дреха, от старите си олтари, понеже оня Бог, Който ще освободи малките богчета у вас, е в сърцето, а не в храма. Но това трябва да става много елегантно! А какво прави нашата църква – иска да преподава вероучение в училищата. Но коя част от вероучението? Моралната таблица или сътворителната идея? Никой не пита! Защо? Защото хората са невежи. Много лесно – искаме да преподаваме! Но кое ще преподавате? Философската или приложно-моралната концепция? Ако е приложно-моралната, ще ви попитаме: какво направихте с попа, дето е блудствал със своя събрат?! Църквата не е в състояние да премахне това, което сама нарича грях, защото няма концепция за човека-бог, който не трябва да обижда оня Бог, Който е съвест. Нейната администрация опорочи служението, защото е копирана от юдейската.

Следователно трябва да имате основни схващания. И върху тях да се изработят не правила, а възможности. Правилата ограничават или най-малкото улесняват това, което е ограничено. Затова църквите си измислиха права. Може ли на една вяра да `и се сложат права и ограничения? Може – права дават на главата на църквата, а задължения на пасома, на поданика... Аз искам да се разграничат тези неща. Искам не да добиете административен опит (аз съм минал и през администрация, минал съм и през какви ли не дейности и знам стойностите на тези феномени). Защото това, което има вяра, което има религия – поданството, воинството − то подлежи на командване, но Духът, но онова, което има творчество – не! Когато ограничите твореца, той не може да даде израз на благодатта си, той не може да бъде творец. (Знаете ли какво значи на един Борис Христов да му кажете: не, ще пееш като тенор...) А камо ли в духовната същност да ограничите това, което се нарича култура на Духа.

Трагедията е, че наистина са възпитавали човека в религиите като поданик. И затова всяка родена формула извън това възпитание създава пъпкуване в религиите. Така един Лутер, който е много ограничен и несравним с Христос, създава лутерианство, Цвингли – цвинглизъм, Калвин – калвинизъм... Давайте не ограничения, а широта, широта! Учението Път на Мъдростта е най-малко податливо на ограничения, защото по принцип ви казах, че то е бразда между нравствената таблица, която упражнява насилие, за да прави морал, и знанието, което дава прозрение. Проститутки е имало и преди християнството, но и след християнството – проститутки не би имало тогава, когато знанието да бъдеш целомъдрен не бъде заповед, а чистота на поведение в признанието на Бога, Когото извеждате.

Това са големите идеи, ако трябва да ги давате. Другото е подражателство. Затова казах, че националните водещи са необходимост. И аз най-добре мога да оценя това. Мога да го оценя, защото съм отрекъл всичко! Ако не отречеш предишното битие, не можеш да правиш ново! И когато казвам да се отречете от хорото на всекидневието, знам какво искам. Не мога да искам вашите крака да не играят, но трябва вашите глави да командват краката!

Страшна отговорност е да бъдеш "национален водещ" като формула, или това, което християнството даде, но изкористи – апостолство. Защото какво стана с тези апостоли – подчиниха се на юдаизма и направиха едно юдейско християнство. Юдейското християнство опорочи Христос! Ето защо, когато четете, трябва да имате представа за дълбочината на големите Учения, да имате представа и за юдейството, но в неговата същност, след това и за Христовото Учение.

Трябва да познавате и кръвта на нацията, в която правите Дух и Път. Затова никой исторически важен ден не бива да бъде изпущан от Децата на Деня.

На нас не ни трябва признание, трябва ни извървян и удовлетворен Път за душите на хората! Много дребна е наградата, че ще ти кажат, че си Учителят, че си апостол или тем подобните.

• Предназначението е жертва, а не похвала!

Похвалата сега е тази, че на християнските апостоли правят икони и празници. Ако сте дошли за това, разберете, то не върши работа! То върши работа на папагалщината, на подражателството. Учението Път на Мъдростта не подражава на нищо! Ако има идея на подражателството, тя е само в това, че през две-три хиляди години идват нови духовни Учения (и никой не го е осъзнавал). Идват, но носителите на едно Учение, като се качат на трона вече, се капсулират. Тази капсулация не дава Път. А ние точно Път даваме! За първи път в световната история има Път: Път на Мъдростта, не религиозно блудство! Така че не отричам потребата от признание, но сте задължени в отговорността на служение. Всеки трябва да събуди термометъра си, за да види с колко градуса служи! Научете се на социални измерения и духовни ценности. Зримото, събуденото духовно-божествено ядро у нас е, което трябва да прави служение!

В Учението Път на Мъдростта се говори вече за служение, а не служене. Така че удовлетворяването, че служите няма никаква стойност. Това е просто повтаряне на онова, което марксизмът се опита – да смени света с един градеж и с една култура, които аз нарекох дворцово-панелен и национално-докова. Ако това е смяна... То е само едно подражателство, и то неосмислено.

• Националните водещи са култура и в същото време Път на Мъдростта!

Това знание не е от елементите на рефлексите. Повтарям десетки пъти, че то е от богинята – Атина Палада, която няма пъпна връв, т.е. не е заземена. Както Адам и Ева – бащата и майката на народите, нямаха пъпна връв. На човечеството пъпът беше даден в онзи зов Адаме, где си? и никой не каза, че на Адам пъпът му е хвърлен на земята. Когато той поиска да яде плода на знанието, тогава го пратиха на земята.

Човече, къде си? Не го търсете в тълпите! Онова, което трябва да прави преобразите, то не бива да бъде търсено там. Жертвата е именно за т. нар. събожници – при нас вече да получат свобода от пъпната си връв, защото Атина Палада им е дошла на гости. Затова – научете се да правите култура! А в Учението Път на Мъдростта с два черпака да черпите, няма да я изчерпите. Аз не зная доколко още съзнавате Мировостта, но поне направете планетността. Това ще ви въздържа в изблика да се показвате. А когато се въздържате в този изблик, вие ще давате само ценности. И тогава Адам ще знае къде е, а не да иска да е там, където му ръкопляскат...

Осмислете вашата жертва! Необходимостта от показ, необходимостта от ръкопляскане пъди аурата на благоволението на слязлата духовна сила – Мъдростта. Когато искате да се покажете, онзи, който няма още будността на Мъдростта, може със стойността на своя размер на знание да ви похвали, а всъщност да ви обиди. Не позволявайте да се показвате във величие, за да получите признание – не ви трябва. Служение, служение! Служението не е показ – служението е жертвопринос! Щом искам да изведете Бога, да се освободите от Себе си, значи − жертвопринос.

Вие, Децата на Деня, ядете първата хапка, вие по принцип сте взели първата хапка от нафората, защото вашето присъствие в Школата Път на Мъдростта е еднолично присъствие сред мнозинството, наречено човечество. Кой някога е мислил, когато е живял около Иисус, че Той ще даде учение за Възкресение? Никой. "Нали го знам Тоя бе, син на дърводелеца и на оная, майка Му там... " Но нищо не смути Христос, защото Той трябваше да изпълни предназначението Си!

Същественият проблем е, че националните водещи или въобще в цялост Децата на Деня още не са усвоили тайната на служението без Себе си. Те отиват да служат със Себе си или за Себе си. Този проблем – Служение без Себе си, е много основен, но моята констатация е, че хората още не са наясно с него.

• Без Себе си не значи да се обезличиш, а да се жертваш!

И тогава би могло да се работи върху тезата какъв трябва да бъде личният образ на този, който отива да служи. Разбира се, всеки има своя психология и свой духовен ръст и те ще определят размера на неговата жертва, която ще го доведе до служение без Себе си.

Учението Път на Мъдростта, щом не е живот в онзи, който го носи, много трудно може да разбуди. А трябва да се има предвид каква е и духовната среда, в която отивате да носите – дали има едно първично съзнание, в което реагира само астралната същност, или има един току-що пробуден първичен ум, който прави идеологии...

Националните водещи трябва да се водят от широтата на Учението в цялост, не само от темата, която отиват да занесат. Безспорно тя е най-добра услуга, но когато я представят качествено, когато я анализират. Това са подстъпите, с които може без да се обезличат да се утвърдят. Служението без Себе си наистина не е обезличаване, то е най-голямата жертва, която може да прилагате, в това което са нарекли в християнството "апостолство". Въпреки че в апостолството е имало една взаимна уж лицеприятност, а всъщност неприязън. (Аз я наблюдавам – много естествена е и сега, макар да не съм я квалифицирал в изказ.) Просто лицеприятна неприязън един към друг – и така не се изживява оная радост, с която се прави Мировост или най-малкото планетно служение.

Ако осъзнаете идеята за планетното служение, тогава и идеята "да ядеш хляб" е по-малко обременена. Но понеже не се осъзнава това, вие сте обременени от тази потреба. Логично е, защото няма кой да ви даде хляба – вие трябва да си го вадите. Но може ли за хляба човек да си жертва ума?! Хляб и зрелища, или "Рanem et circenses" – още Древен Рим го рече. Вие не може да правите цирк, защото имате не бъдеще – имате, както смених думата, бъднина. Защото бъдещето е измерение, но бъднината е неизмеримост! Бъдещето е социална мярка, бъднината – Мирова.

Потребата, с която трябва да си изкарвате прехраната, е реална. Но вярно е и другото – Левски не се оплаква, че няма пари. (Неговата жертва, безспорно, е несравнима.) Яде лук и хляб, но оставя име, история! Той защитава една нереалност, но потребна за реалност – идея за свобода. Идеята за свободата! Затова не потърси Ботев, никога не потърси Ботев! И Левски ме накара да си преценя уважението към Ботев. Това, че не го признавам, не значи, че и историята не бива да го тачи. Нека да си го тачат, но вие давайте преценки! Аз, разбира се, не искам да гладувате, не искам да нямате пари да си облечете децата, измерението, обаче, е служение без Себе си! Какво да кажем за онази "грижа" на историческата съдба към известни хора, за да дадат Път...

Тревогата като социална даденост е напълно оправдана, но жертвата като историческа и духовна потреба е необходима. Какво ще изберете е ваше решение. Тук никой не може да ви съди. А отвъдността пък няма нужда от съд, защото огледалото на кармата ще ви върне самосъда. Историята може да скрива, фактите могат да прикриват, но вътрешната култура не може да се скрие. Така че служение без Себе си е вашата свобода. Защото вашето огледало на кармата има амалгамата на Истината. И когато имате потреба, трапезата ви може да е празна, но с мисъл ще се нахраните. Искам тези неща да станат ясни в съзнанието, за да се каже каква е необходимостта да се прави служение. Потребата е планетна – поне като първа крачка. Защото ще се докаже, че всички планети в нашата система са правени и за човека, както всички богове имат поданство благодарение на човека. Човекът дава поданство на боговете! А боговете му дават Слово и Път.

Допреди десетина години, когато съзнанието на планетата започна да работи за нашето Учение (защото вие не го следите като вътрешен път, но аз го следя), нямаше въобще будността на Мъдростта. Така че вашата будност изпреварва планетната. Но Целостта праща в своето предназначение Духовната вълна на Мъдростта без да пита нивото на това, с което живее планетата. Вижте, откритията, които сега науката прави, всичко това е във ваша полза. Може някои напъни да са много смешни, но са много потребни. А вие имате увеличени диоптри за тях.

Така че имате много тежка задача:

Първом, националните водещи трябва да са образец! И това, което посочи Христос за ония, дето стоят на предни места − да вземете добрия урок. Но бичът, с който бяха изгонени сребролюбците от Йерусалимския храм, трябва да го занесем в музея!

Второ, пътят на националните водещи има дълбока нужда от просветление! Защото те отиват да носят просвета, но имат голяма отговорност, когато чулите ги не могат да изходят Пътя. Тогава един от слушателите ще каже: "аз не разбирам"; друг пък от своя страна ще се хвали – ще се сравнява колко знае, колко е голям...

Когато съм дал идеята, че чуждата вина не е наша невинност, то не значи, че и чуждата суета не е наша. Освободете се и от този "дар", освободете се от суета, защото служението може да бъде осмяно от един "умник": "Вижте ги тези, белязаните..." А тази саркастична усмивка на "умника" краде мъдростта ви и не само вашата – краде мъдростта на Пътя на Учението. Това е страшното! Той не е благодарен, че даром взима, не е благодарен, че даром сте му дали, защото сте засегнали величието му. Но оскърбеното честолюбие носи поразии над развитието.

Трето, националните водещи са потреба на служението! Както казах, те са моите надежда и крила. Това не е ваша потреба само. Затова служението трябва да го усвоите като жертва, а не само като реклама − онова, което върши цирковата телевизия от нямане какво да каже.

Те наистина нямат идеи. Светът опустява, разберете – светът опустява! Известни институции започнаха да се капсулират в мисленето, в доктринерството. Определени откривателства станаха предмет на цивилизация, но не и на култура, защото са услуга, но не и събудена духовност.

• Събудената духовност е дългът на Учението Път на Мъдростта!

А националните водещи трябва да са проява на признателност към него, защото, ако те не са научени в признателност към Учението на Мъдростта, как искат да има признателност в онзи, когото отиват да събуждат? Какво да ви каже − да си даде подчинението на вас, дори когато го затрупате с камара от слама, в която няма пък и едно зърно: "Дайте да говорим..." Вижте, с пет думи трябва да изразите същината в съответното място, където отивате, а това е мястото, в което растението е душата. На нея трябва да дадете своето слънце, своя дъжд, своята жътва, своята вършитба. Ако вие говорите по два часа − ами то това зърно преди да е узряло, ще стане на брашно!

Националните водещи трябва да осъзнаят какво дават пред Мировото съзнание и пред планетата. Те трябва да осветят гроба на хората. Защо? Защото хората трябва да погребат себе си като минало. Ако не им се даде смисъл как да погребат себе си, а им се говори по два часа, те ще се уморят и предварително ще умрат. Разберете, подготовката е едно, а изливането на подготовката е съвсем друго.

Словото не само е изкуство, то е клетвена даденост пред Бога да бъдеш достоен! Вътрешната даденост може да бъде изявявана, но много трудно направлявана. Едно е да обработите данните, които имате, друго е чрез тях да искате признание. Първата благодатност, която трябва да има човек в себе си, особено националните водещи, това е признанието на смирението! Не случайно през всичкото време не е заглъхвала у мен фразата на Христос (аз може би от всички най-добре познавам Христос, другите Го учат) Смирих се до смърт! (До смърт – за да направи осветена безсмъртност!) Когато искате да въздействате – като даденост по силата на прераждането, по силата на данните, които носи вашият духовен Аз, т.е. по силите на кармичните корени, които ви свалят, и на вашето предназначение – трябва с основание да се питате каква е магията. Тя не е само как да събудите центровете, тя не е само правила. Трябва да ви кажа, че съответните упражнения − каква йогическа поза да заемате, какво да правите, за да събудите еди-кой си център, всичкото това е много смешно, но играе роля за дисциплина. Значи вие трябва да си родите една съзнателна дисциплина, а не е задължително да спазвате непременно позата, та да ви се събуди този или онзи център. (Не говоря за това, че само трима души на планетата са имали Пантократорството.) Наистина трябва да изградите една дисциплина, защото тя е свобода от страховата психоза. И упражненията подготвят да нямате страх от никого – астралът да е на ваше подчинение, а не вие да сте подчинени на тази негова изява, наречена вибрация страх. А все още човек не може да командва астрала си. Но трябва да станете господари и на физическото си тяло.

Защо казваме свобода от материя, одухотворяване – за да можем да укротим нейните щения. Някой мисли – не, не е задължително вегетарианството; ако не трябва да ям месо, пък ще ям риба... Той може и рак да яде, но ако създаде ракова психоза − какво да го правим? Идеята е хем да си отработи поносимост, хем да стане свободен от това, което го заобикаля. Така че нека си учат йогически упражнения, но когато носите културата на будността, и като ходите на улицата може да станете йога, т. е. да осъществите единението.

Това, което дава съблазън, е, че е събуден еди-си кой център. И аз съм се срещал със стотици будни хора в този смисъл, но не израснали. Защото будността е едно, израстването е друго. Някой има известна будност, но не може да израсне по-нагоре, защото един център е възможно от миналото да си е готов, да му дава информации – и да го похаби, най-малкото като мания за величие. Защото едно ясновидство е утрешното ви всекидневие, а сега като кажат "ясновидец"... Вижте, ясновидството за един велик посветен е ежедневие и то не бива да служи за чудо. Еврейството отрупа Христос с чудеса, за да си оправдае пророците. Културата на еврейството е най-порочна: оправдава си пророците – които са безсилни, за да има изстъплението, че е благословено действието на евреите.

Не се съблазнявайте в себе си, не се поддавайте, не чакайте чудо, а търсете знание, развитие! Нека едно прозрение да е по-властно от едно яснослушане. Едно гадаене има стойност, ако гадателят е достатъчно чист, но ако той чака само да прибере парите... Не се поддавайте! Учението има достатъчна плът, духовна плът, и тя е, която ще ви даде свобода. Свобода от материята значи свобода от Себе си! А когато се освободите от Себе си като необходимост на търсено служение, вие можете да изведете Бога от Себе си.

Навремето във водениците имаше воденични колела, които бяха по 1 метър, а сега са по 20 сантиметра. Значи културата създава финес в енергиите. Така всеки може да осъзнае, че неговата енергия не е за да му създава величие, а за да създава Път. Това е и работата на Учителите: да създават Път. И затуй Христос има една особена притча за десетте девици: от тях пет не са мъдри, защото не са си взели гориво. Следователно не са слушали...

Думата "служение" не е сложена случайно. Не е дори и апостолство, защото те се самоизядоха. Нито един от тях не е признавал другия. Петър отрича един от най-добрите апостоли, каквато е била Мария Магдалена и я представя като любовница на Иисуса, за да може да отрече интуитивната `и даденост. Защото с интуицията, с причинния свят тя хваща измерението и ще се види, че е най-разбиращият апостол, а когато някой го схваща с астрала, ще каже, че е любовница...

Ненаситността на човека за величие е опасен сърп, с който се жъне невежество! Алкаещият величие може да провали и най-хубавата работа. Себичността не е болест, тя е направо отрова. Затова отговорността на водещия е важна, а преценката ще дойде. Който си е белязан, няма нужда да му дават удостоверение. А и не може едно училище да ти даде удостоверение, че си белязан. И много осторожно трябва да работите, защото това, което стана с Христовото апостолство, унищожи Учението на Христос. А тези Евангелия, които са определени за апокрифни, са по-верни от другите, защото нямат еврейщината.

Когато говоря за служение без Себе си, аз не отричам Себе-то ви, но трябва да сте го освободили, та когато ви потрябва в жертва – както прави Иисус, да го дадете.

• Основната тънкост в събудата е готовността за жертвата!

Жертвата не е да нахраните отсрещния; както казах, жертвата е да се освободите от Себе си! Не да доведете един овен там и да го заколите или пък да чакате да получите десетте Божи заповеди (които са пълни с нелепости).

Парадността у човека с хилядилетия е отработвана, за да се избави от звяра в него и от звяра срещу него. Човекът казва: "Аз ли ще бъда подчинен – че аз ще подчиня природата; аз ли ще стана жертва на лъва!" – и там някой си Давид ще разчекне устата на лъва. Това са формули, които трябва да разберете. Вие не можете да разчекнете устата на тълпата, но трябва да "затворите" собствената си уста, та да говорите, а не да рикаете. Човечеството рикае за величие, защото още го е страх от лъва, но лъвът няма да има никакво въздействие, щом човекът разбере, че е един бог в развитие. Не е проблемът да ви давам доказателство, че наистина може да укротите и най-дивия звяр у вас. Проблемът е да го отработите, а това показва, първом, че вие нямате страх и че вашето величие "лъв" не е застрашено. Не удовлетворявайте лъва в Себе си – удовлетворявайте Себе си заради Бога в себе си! Тогава именно смирението (а не повелята на десетте Божи заповеди) ще се разбере като култура, защото смирението е най-голямата дързост в света!

Трябва човек да разчепква... Затова отговорността на националните водещи не е да чакат похвали, не е да се удовлетворяват, не е дори да се самоизмамват – "Пред Учителя ще говорим малко повечко, да се покажем..." Вижте, кого ли не съм слушал... Разберете това поведение – не излизайте, за да се покажете, а излизайте да служите! Децата на Деня имат отговорност да служат, да се дадат. Да се дадат, а не да се покажат! Значи – липсата на показ и идеята на служение трябва да ги свържете. Когато ги свържете, вие ще дадете преценка защо сте Деца на Деня.

• Деца на Деня не е прозвище само, то е клетвен Път!

Не правете показ, който на бъдещото поколение ще дава извратеност − правете жертва! Не търсете награди! Вие имате задача на служение и Път на жертва. Път на жертва! Колкото по-малко показ имате, толкова повече вътрешната дълбочина ви озарява. И какво бях казал? Че смирението не се рисува! Това трябва националните водещи да осъзнаят.

Поведението не само на националните водещи – на който и да е от Обществото Път на Мъдростта, когато е пред мене, колкото и да иска да не носи грим – има. Първом, респектът е, който му дава идея да има малко грим. А когато няма респект, той пък се изживява, че е много велик − по-велик дори от Учителя си. Аз съм казал поне сто пъти – никога не ми е било нужно да бъда наричан Учител, но никой не може да ми вземе това, което имам! И никой не може да ме освободи от дълга на Служението ми! Никога и за нищо няма да се освободя от Пътя си и няма да го пожертвам! Защото да имате света и да му дадете Път – каква стойност има, че щели да ви разпнат?! (Точно тук е величието на Христос – да се надсмее, а те Го описват, че Той страда... )

Така че и личният говор е най-чист, когато човек е освободен и е дошъл да получи, както се казва, миропомазването си в идеята на служението. А програмите на Школите – ще ги разисквате, ще допълвате, ще изваждате известни неща... Защото, като минат една-две години, методите ви може да са овехтели. Така например, историческите събития трябва да ги сезирате с нови схващания.

Една журналистка ми каза: "Г-н Толев, само една жена сте сложили в 13-те безсмъртни.[1]" Обществото още има социални уши, то няма духовни уши. И това е ваш дълг – да чуят музиката на Духа! Тя ме пита – "Защо само една жена, и защо тази жена е Баба Тонка? Ние имаме Райна княгиня, байрактарки, воеводки..." Вижте, тази утроба даде не само синове за живот, а приюти българското Възраждане и даде своите жертви − Баба Тонка! Преценявайте! Така че националните водещи носят отговорност да избистрят същината на онова, което един национален дух е отредил като паметник.

И във всеки район – проявете съобразителност. Добруджа, например, има едно национално съзнание, Македония − друго. Ето защо сложих Ванче Михайлов сред безсмъртните българи. И как съм го нарекъл? Воин на оскърбените българи! Ванче Михайлов наистина е воин на оскърбените българи. Една национална доблест трябва да получи почит. В историческата памет голяма грешка бе, когато обявиха конкурс за велики българи. Велик българин стана кой ли не... Но безсмъртните – тях само националната памет ги съхранява!

Националните водещи имат този белег − националната даденост да прави роднинство с планетната и с Мировата нация. Ние сега не можем да правим планетна общност, понеже планетната общност още не може да бъде понесена. Затова първо ще правим континентална общност, а след това и планетна. Избистрете си ги тези неща, за да разберете какво значи в този смисъл национални водещи. Националните водещи са ребрата на планетния исполин, който ще се изправи в бъдеще! Затова нашата нация има стойности − 3000 г. пр. Хр. обиколи света и има най-голямото богатство – 700 години робство, но никой не я направи роб!

Поведението ни срещу това поругание на душата на човека, което се извършва сега в нашата планета, особено в нашия континент, трябва с отговорност да освидетелства, че съсъдът на Мъдростта е причастие за служение без Себе си! Другото е католицизъм, другото е протестантизъм, калвинизъм и пр. Никого не искам да обидя, защото никаква стойност няма, че ще ги обидиш, но Пътят за свободата трябва да приеме вашата жертва. Националните водещи сте обречени. Обречени! Каквото и да правите, вътре няма да се освободите от отговорност – обреченият не може да се освободи!

Разберете смисъла на жертвата! Децата на Деня имат достатъчно даденост, за да не се оплакват, че са бедни за жертва. Един лев да подари някой някъде в материалната област го считат, че е дар, а камо ли да подарите едно Мирово съзнание за един бъдещ Път! Път без полярности. Дал съм формулата: Няма зло, има нееволюирало добро! А вие наистина трябва много добре да изведете защо няма зло, когато в реалността всеки е пострадвал (една обикновена оса дори му създава зло). Но как трябва да бъде трансформирана в социалната общност болката? Като `и дадем обяснение, че тя е еволюционен стадий – нееволюирало добро.

Голямата концепция, която стоеше пред света, в Организацията на обединените нации я решиха по един много интересен начин – идеята за статиката, която религиите дават с тезата за Сътворението, беше отхвърлена и беше приета теорията за еволюцията. Теория не само на Дарвин, защото много смешно е като се каже "еволюция" и веднага да се хващат за Дарвин. Има още много представители на доктрини за еволюцията. Логично е тогава в социалната реалност също да се говори за развитие. И затова ние дадохме идеята, че злото е нееволюирало добро. Човекът трябва да навикне да извежда болката си от нееволюиралостта – било като духовно виждане, било като материална претенция. (Един беден винаги ще има претенция...)

В основата на виждането ви трябва да стоят овладените духовни тенденции на Новата Духовна вълна, които могат да обяснят социалните конфликти. Кое е онова, което може да накара нееволюиралото добро да стане приемливо; дали ли сме достатъчна дан злото да бъде смалено във възможната негова еволюционна потреба, за да се лишим от едно понятие, което е излъчвало във всички векове отрицание?! Така го определи религията – зло и добро. Никой не създаде религия на целостта – създаваха религии на конфликта. Имате "утешителния" институт на религии, включително християнството, които приемат и сатаната, и греха. Индийската религия не приема греха, тя приема еволюцията, но това не значи, че и те можаха да направят нещо повече, защото това е размерът на Духовната им вълна. Но ние имаме сега Духовна вълна, която е Път! Тя прави Път, а другите решават проблема на еволюцията като стадий, в който може да размените една ценност за друга ценност. И затова на този, който има негодувание и няма да се съгласи с тях, те му слагат грях или карма; не нееволюиралост, защото, ако имате нееволюиралост, еволюцията ви създава предпоставки, че ще направите крачка напред.

Идва време да се самоизживеят известни неща по силата на общия еволюционен план. Духовните вълни сега ги квалифицирахме – те обаче са съществували, но не са били предмет на знание. Историческият стадий е епохите, а не духовните названия. И точно затова в Школата започнахте с Лъча на Жизнелюбието, т.е. на Волята – защото тя е движеща сила, но съпроводът е Лъчът на Молението. Молитвата не е безличие, но лошото е, че тя наистина прави човека безличен. Защото няма по-грозно нещо от твърдението, че Бог те въвежда в изкушение, както го пише в християнската молитва. Бог никога не може да те въведе в изкушение. Откъде-накъде: Не ме въвеждай в изкушение, а избави ме от лукавия!... И мен много ме е учудвало как две хилядолетия и повече никой не се противопостави на този факт! Защо? Защото са приели тезата "зло и добро". Те са видимост, но не са духовна реалност; те са мироглед, който може да си отиде с тази фраза: няма зло, има нееволюирало добро!

Трябва да се разберат същностните неща на Учението! А не както обезобразиха Христовата тайна. Щом Той можа да покаже, че един Бог прави Сина Си съ-Бог, тогава защо трябваше да е статична религията? Защо я направиха статична? И вижте, че имате толкова много събори църковни, в които има решения, които само потвърждават тезата, че човек е грешен. Ориген, който се опитва да го направи безгрешен, е анатемосан. А човекът има нееволюиралост – и в духовния си, и във физическия си свят. Защото, ако съпоставите един африканец с един европеец, разликата личи – и в мислене, и в образ. Макар че африканецът има по-малко т. нар. от нашите църкви "грехове", понеже няма подобен род съблазни... Тук е отговорността, че социалното зло и личното поведение са в постоянен конфликт. А социалното зло го правят личности, които водят. Ето един Моисей – най-фрапантният случай – да каже: Око за око, зъб за зъб! Въпреки че сега еврейската кохорта се опитва да намери в тази теза не само оправдание, но даже и хвалба.

Статиката замразява! Учението на Моисей, като замразена статика, разпна Христос, но и Учението на Христос е замразено със статиката. Защо на човека, щом като е имал първо дивачество, да не му позволим да има след това и духовност?! Затова преди всичко интелигентният човек трябва да се отрече от статиката на живота си, която най-силно се натрапва чрез религиозното съзнание, моделирано в поведението, че е грешен. Най-голям грях за мен има Данте, който спекулира с идеята за подземни царства и адови кръгове. Тогава виждате какво оправдание може да има Инквизицията. Тези, които не искат да приемат статиката, са подложени на инквизиция. Страхът е нова стена, само че не вече на плача, а на застоя!

• Основна задача на националните водещи е да смъкнат дрехата на статиката!

И казах, че Организацията на обединените нации направи световен преврат. Тя отхвърли тезата за статиката. Не може да има статика – след като е имало тотем, след това митологични богове, после дуализъм и се стига до единобожие, в което християнството сложи Трима и станаха Троица Единосъщна. (Затова твърдя, че човекът може да си сменя боговете, но Бог не може да си сменя човеците!) Отрича се предишното, но следващото като заеме властта, се капсулира и оставя статиката жива.

Следователно на човека трябва да се даде онова, което казваме – че е направен бог с Диханието на Отца, вложено в него, и трябва сътвореното, в което е облечен, да го одухотвори. Можете ли да одухотворите планетата? Да! Понякога един взрив вдига цяла планина, а камо ли една духовна енергия, която не може да бъде капсулирана.

При представяне на тези тайни националните водещи имат различни гледни точки. Един е психолог, друг е музикант, трети е инженер... Колкото и да искате да унифицирате гледището си, дори и в Учението Път на Мъдростта, в което давам всички аспекти, всеки от различна гледна точка ще го види. Но трябва поне едно да се запечати – одухотворяването: човекът – бог в развитие!

Всички тези идеи трябва да ги изведете като таблицата на Менделеев и да им сложите относително тегло. За да може да казвате какви съединения ще се правят. Пише се H2O – добре, но аз какво казах – че водата е астралният образ на Светлината. А какво става с водата? Пием я и се къпем, а тя е светлина. И когато разглеждаме книгите с тезите за Битието, винаги ще намерим, че без вода, т.е. без астрал, не е имало Сътворение. Тя не е сложена за Адам да се къпе... Виждате как ще се обезтегли знанието на епохите. Затова съм говорил, че религията е да съществуваш, но не е Път. Налагат я обаче като път и по този начин слагат табу!

Много повече неща ви принадлежат и стоят за овладяване, за да се прави културата на Духовната вълна на Мъдростта! Безспорно, школското знание на епохата трябва да бъде усвоено, за да можете да овладявате с ферментацията на културата, която получавате като Знание. Но, разбира се, съответните Духовни вълни в йерархия са давали толкова, колкото е възможно да се понесе. Този въпрос за поносимостта съм го поставил – колко може да се понесе? Защото е възможно да имате едно прозрение, но да не можете да го усвоите. Така че трябва да смените себе си. Ако вие не смените себе си, как ще усвоите Учението Път на Мъдростта? С клишета?! Това, което са направили с християнството в идеите на прераждането и пр. В християнството е имало прераждането и е изхвърлено, защото става неудобно. Културата не можа да го понесе, а то е част от голямата истина.

Колективното поставяне или колективната нужда е да се разменят валенции. И виждате как са се разменили валенции – два атома водород с един атом кислород правят вода. Но има и по-висша инстанция − ум. Кой е обиденият? Няма обиден. Имате една субстанция и друга субстанция − нямате само елементите водород и кислород, имате и огън − мисленето...

Научете се да благодарите на онова, което съществува, и да виждате как неговите съединения могат да направят бъдеще. Защото астралът е бил бъдеще за първобитния човек. Значи трябва във взаимност да изграждате човека. А в тази взаимност − и да освободите човека, за да се видите в боговете. Не случайно имате митология с богове, но какво прави Кронос – яде си децата. Какво прави след това синът му Зевс – носи поносимост между боговете. Ето каква йерархия е извършена над световната система – един Кронос си отива, идва Зевс, който върши нещо повече – отваря си главата, за да даде мъдрост. Следователно вашата взаимност е необходима и тогава бихте изпълнили онова, което казах – Чуждата вина не е наша невинност! Защото, най-спокойно когато кажеш на един човек "Я не се перчи!", ти го освобождаваш не толкова от неговото перчене, колкото от собствената си невиновност, защото не му позволяваш той да бъде виновен, та неговата вина да стане твоя невинност! Именно тази взаимност е изграждане. И как да отивате да помагате като национални водещи, ако само възпитавате?! Не, дайте Себе си! Каквото сте научили в това Учение − това е най-голямата ви благодат! Аз защо казвам – още нямате пълното чувство на отговорност какво знаете. Това е страшно нещо! Не се показвайте – "Вижте колко съм учен..."!

Най-големите учени дойдоха до положение, че нищо не знаят. Знаят, че нищо не знаят. Но има нещо друго. Една странна себичност Сократ е запазил: Аз зная, че нищо не зная, но това, което аз зная, вие не знаете. Вие точно това не бива да казвате на тия, на които давате − че нищо не знаят. Недейте така! Те нямат нужда да знаят, че вие знаете; те имат нужда да се попълни тяхното знание, което е ваша отговорност. Виждате, че на моите 85 години обиколих България сто пъти. И вие имате акт на признание, който приемам като ваша утеха. Недейте мисли, че като ми кажете "Учителю" пера ми растат. Аз нямам пера, имам антени. Но Сократ вижте как си е запазил своя егоизъм – Зная, че нищо не зная, но това, което зная, вие не го знаете. Анализирайте, за да си спестите укор. Нека вашите "ученици" да ви бъдат благодарни, а когато съзрете у тях, че изкласява нещо, чакайте този клас да узрее, после стрийте зърното и хранете света. Жертва! Знаещият е повече от безгрешния! Когато говоря тези неща, аз имам съзнание за дар и все пак − за своята отговорност.

Даром взехте... Ама ще кажат − колко много усилия сме правили, колко много пари сме изхарчили да дойдем да слушаме... Вижте – нямат стойност тези неща. Не, вашата банка е Небето! Там са вашите спестявания, вашите големи награди. Тук, както виждате, преходността ги отрича. Така че националните водещи трябва да дадете на поколенията не това, което се казва "показ на прилежанието и подражателство" – не, не, трябва да дадете гроб на Възкресението! Ето защо, когато разнасяте едно Учение, вие трябва да го видите като духовност, но и като история, и като концепция философска. Трябва да го видите и като религия, която обаче не обсебва. Религиите обсебват, защото в тях Бог е търсене вън от човека. Религиите точно това правят, тъй като имат Бог вън от себе си. За Учението Път на Мъдростта е точно обратното – Бог е вътре! И Той пъди външните богове. Разглеждайте ги нещата в дълбочина. Свалете от главите си венците, тръгнете на Път, а това, което наричаме с общото име Съдба – тя ще ви даде каквото трябва.

Битката с кармата сега е битка на възможности за капсулиране на дадена епоха, в която трябва да дойде новото. След това декапсулацията като върне онова, което сме спрели, не само че то ще се одухотвори, но и ще се разпадне. Защото по-нисшата вътрешна структура е неустойчива срещу по-висшата. Както една е битката срещу водата, която може да те удави, друга е, ако се води срещу астрала – тя трябва да се направи с ментала. Когато решаваш проблемите на астрала и ги капсулираш, менталът ти ще направи своето действие. Това е възможността, която има човекът. Той е много по-богат от онова, което изявява, защото има сложени много повече енергии. Сега един Лъч може да се противопоставя на друг, но когато сте изградили седемте в себе си, всеки лесно ще го обюздите. Затова понякога един "случаен" фактор прави преобръщане. След като човекът е направил подготовка, будността идва от най-малкото нещо.

И колкото и да е обременен човек, има нужда от светлина. Защото иначе тезата да стоите само в Ада, както виждате, не даде плодове. Подобна глупост, която направи Данте, дано никой не я направи в бъдеще. Тя е най-голямото издевателство над човечеството – Адът с девет кръга! И това е основанието на католиците да характеризират поведението си за Кръстоносните походи и насилието на Инквизицията...

• Формулата "национален водещ" не е само благослов, тя е отговорност!

В своето чувство на отговорност, ако не сложите потребата си за величие, правите дар! Дар, голям дар правите на човечеството. Да не се внася раздор в храма! При това Учението на Мъдростта е Светлината ви в Пътя! Но една Витлеемска звезда заведе при Иисус само влъхвите, само мъдреците. Ние обаче не ги виждаме в действие после, защото институтът изопачи предназначението на Духовната вълна на Любовта.

И не е важно дали е разпнат Христос. Важно е, че има идея. Идея! Че има двубой между Дух и материя и че материята не е по-властна от Духа! И че дава един символ – Разпятието.

Толкова големи богатства имате, толкова много неща са казани... Има още най-малко за пет години да излизат материали в списание "Нур". После, ако искате да си имате и свое списание, имайте, правете си го! Обаче сложете отгоре: Отговорност! Защото, когато нямате извървяната пътека на съвършенството, когато не сте отишли до Голгота и не сте направили Възкресение, с половинчато знание създавате и половинчато поведение. Това са много страшни неща... Алканието, искането трябва да бъде базирано на жертвата. Вижте какви думи има при Иисус: Защо Ме остави, Господи! Чисто човешки думи Му поставят, а пък Го искат за Бог!? Значи, двубоят между Дух и материя не е бил свършил още – не е бил.

Така че и вашето желание да имате списание... Но аз казах: След като свърши печатането на словата ми, "Нур" няма да се издава! "Нур" не може да бъде издавано с други писания – то е само на Учението Път на Мъдростта – затова е Нур, Светлина. Така че, ако си правите списание, не го раждайте с нови венци на главата, а за да правите услуга на човечеството. Принос, принос – принос правете!

Казах още преди една година, че повече от Учението няма да давам. За да може това да се усвои и да се приложи. Наистина неизчерпаема е възможността в човека, но поносимостта е нещо съвършено друго. Трябва съответните центрове да се разработят... Дотук беше моето даване, оттук е вашето служение!

Аз съм възхитен от вашето достойнство за принадлежност! Не само съм изумен, а и не мога да измеря радостта си, че можете да се простите с изходения път, с утвърдените ви убеждения, с оня всекидневен ден и с това потвърждавате вече излезлия на живот термин Деца на Деня (не на нощта). Вие сте наистина Деца на Деня, който няма да има заник в идеята на жертвата и на служението! Идеята на срещите ни е да се вживеем един с друг и да потвърждаваме прозвището "събожници". Защото аз наистина питам: Сменихте ли в съзнанието си понятията враг, брат, сестра, духовни братя и сестри, със събожник? Къде е идеята за събожника? Тя не е от биографията на човека, тя е от Духовната вълна на Мъдростта. Но голямата радост, вулканическата тайна, която срещите ни правят, е поносимостта за Знание. А в плода на Знанието не трябва да има нито капка отчаяние. Има един символ – Сизиф: той тика камъка, който се връща... Затова се казва – Сизифовски труд. Но най-после той може да си сложи камъка на кармата в ръката и да го качи където иска. Следователно всичко е оставено като символика и като реалност, според това с какви очи се четат нещата...

От сърце ви благодаря! Пожелавам ви щедрата ръка на покрова да бъде над вас! Служение!