Посланията са Път за Живот!

По никоя тематика не съм говорил повече, отколкото за Посланията на Планетния Логос. Защото Посланията много естествено постилат пътеката пред „младоженците“, за да могат те да извървят единството си в Учението на Мъдростта!

Няма по-богати теми от тези за Посланията, защото те са единство между Небе и земя, хармония на взаимност между човека и неговия Творец. Посланията са онази стълба, по която човекът се качва към Небето и Боговете слизат към земята. Това е изграждане на себесъзнанието. В какво? Първо, в идеята на отговорността; второ – в идеята на служението.

Учението Път на Мъдростта дава на човека предназначение, че той е бог. Това не значи, че боговете, които стоят за известно време в историческото и в личното битие на човека, няма да си отиват. А това, че те си отиват, напомня, че и нашата валенция ще си отиде. Но какво ще остане? Градацията! Затова се наричат Послания – да събудят у вас онези центрове, които, по силата на градацията, ви поставят на съответното тронно место. И както виждате, исторически е наличен белег – за един това е иконата, за друг – изваяното божество, трети е сложил в ръката на богинята на правосъдието везните, но е вързал очите `и – за справедливост. Темида е с превързани очи. Това е хубав белег, но за съжаление правната институция го опорочава. Опорочена е не самата богиня, очите `и обаче са така превързани, че да не може тя да вижда що е истина...

Посланията наистина са отговорност и служение. А кой и в кой стадий какво ще извърши – дали ще извърви един земен път, за да събуди отговорност, или ще извърши принос на жертвата... Когато човек не е себичен, най-напред себе си дава в жертва. Затова казвам: без Себе си! Когато се освободите от Себе си, бихте намерили Себе Си!

Без Себе си е голямото служение! А преди това сте учили как и колко е валентна отговорността. Така виждате как постепенно се изгражда идеята за Посланията.

• Посланията са прелюдия в химна на посветените!

Съзнанието в идеята на служението на Духовната вълна на Мъдростта изведе Ден на Посланията, който наричам Ден на тържеството, защото енергиите, които носят Посланията, наистина изграждат себесъзнанието. Случайното никога не може да има стойност. Хрумванията са добри, но ако те не са оплодени от реално осъществяване, са бездетни. Затова предаността трябва да е дан на утвърдена жертва и жертвата – дан на утвърден принос! Трябва наистина да изходите това отиване и връщане, т.е. идеята без Себе си. А тогава, когато сте Всемирен, не можете без Себе Си, защото на другите давате Себе Си. Това са големите тайни на Посланията.

В Учението Път на Мъдростта липсва традицията, т.е. покорността, а присъства идеята себесъзнато събожничество. Идеята за отговорността е събудената събожественост, която вече е служение. Колко потребно е да извървите отговорността, или да се освободите, и колко себепознавателно е, че човекът е бог в развитие, когато служи!

Обичаят и традицията са изначален стадий на развитието, а отбелязаната душевност започва с Послания, градирани и до Откровение. В този смисъл енергията им е една енигма. А всеки човек е енигма – по силата дори, ако щете, на зодиалното си раждане. Човек не се е раждал само в една зодия – зодиакалната даденост дава богатство, с което той определя дали в даден момент ще направи отговорност или себежертва. По този начин ние градим и храма на Всемирността. А храмът на Всемирността слага бъдещия олтар на идеята Свобода. Но това са йерархии, които е необходимо да бъдат извървени...

Затова човекът и планетата трябва да получат своето единство или, както казвам – планетна цялост. Но тя изисква първом една идея за ученичество, а след това служението ще донесе тайната на Разпятието. Само служението дава Разпятие! А отговорността е мотив – вие се отработвате. Защото, когато имате съмнение в жертвата, предписвате жестокост в отсрещния – отсрещния, който ви е събожник. Какво божество тогава сте изградили?!

Това е голямата идея на Учението Път на Мъдростта – събожник! Както Учението на Любовта изведе Ecce homo! – Ето човека!, а не индивида, не съществото. Идеята за събожника е вибрацията, която може да премине от отговорност в жертвено служение, и тогава вече имате правото на Възкресение. (Не е достатъчна демонстрацията, защото, когато демонстрацията е съблазън, създава понякога дори хула.)

Общество Път на Мъдростта не е организация – то е сдружение на събожници! Обществото е едно дадено съзнание от Духовната вълна на Мъдростта в служение на света чрез Децата на Деня – служение като Доктрина Път на Мъдростта. И членството в Обществото не е в това дали си се записал, защото то може да бъде отговорност само когато си научен да служиш. А това, което се нарича тревога на човека в жертвата на материята, не е още служение. Ето защо не религиозното поведение, а верската еволюция, която настъпва, е на път да направи от човека събожник. Затова казвам: верска еволюция. Нека да бъде и верска революция, която е Духовната вълна. И тя стъпва върху онази отговорност, която Христос направи в отношение Аз и Отец сме едно! А казаха, че Той е богохулник, но после Го сложиха от дясната страна на Отца...

Не Му дават, обаче, всички привилегии, а когато вземете привилегиите на Божеството, институцията става бедна и за нея се говори, че са апаши. Единият разбойник го сложиха от лявата страна на разпнатия Христос, другия – от дясната, но когато едната ръка знае да краде, съблазънта на другата не е спряна...

Не е съществена реалността на земята. Неслучайно това Разпятие е толкова странно: единият разбойник – от лявата страна, другият – от дясната... Ето какво бъдеще ви се сложи. Бъдещето, че (ако не възкръснете) единият от разбойниците ще ви обере, а другият ще ви снеме тревогите, че сте обрани... Това е раздвоението, което човекът носи, без още да има идея за отговорност, камо ли за служение, което сега са Посланията. Искам събожникът наистина да бъде със зрението, а не с диоптрите на купени очила.

Религия може да се купи, но вяра никога! Затова богаташът си купува богато опело, защото щял да иде в Рая, а беднякът го хвърлят там някъде в междините... Събожникът не може да бъде размисъл за забогатяване, защото преходността на тази планета е много добър свидетел, че тя никого не пощадява.

Така че Децата на Деня трябва да направят верска еволюция, не религиозна! Трябва да направят и промяна на социалния статут. Затова в книгата „Духовните дарове на България“ е казано: Аурна същност срещу социална страст! Промяна на социалния статут, а той е даден – събожничество! Събожникът не може да го съвместите с враг – класов, народен... или с противник. Европейската общност, която направиха, с дихателен апарат я поддържат, но Общността трябва да бъде направена, за да се утвърди не индивидуалният, а континенталният, и не само континенталният, а планетният събожник! Идеята е този социален страх, който съществува, или тази социална страст да отмине, защото аурната същност е Път!

Това са големите неща, когато искате да говорите за Посланията: еволюция – верска; социален статут – събожник! И така влизаме в Духовна вълна на Мъдростта, която дава и духовен ръст.

• Посланията са културната провиденция на Духовната вълна на Мъдростта!

С тях мисълта става сътрудник на духовността. Иначе мисълта ви служи да казвате „добър ден!“, а нейната същност е много по-голяма. И тогава имате идеята за очовечването – това, което християнството направи, и в същото време отлисти една страница от Книгата на Живота – Откровението! Разбира се, мъглите не само в Откровението, а във всички свещени книги, са видими. Или религиозните институции не ги разбират, или им са добра услуга, че не могат да бъдат разчетени. Но в Учението Път на Мъдростта мисълта сътрудничи за очовечаване, на което даваме идеята за обожествяване, чиято енергия е откровението! Виждате един триъгълник – очовечаване, обожествяване, откровение. Този триъгълник има своите духовни, така бих казал, семена, от които ще изкласи верска еволюция, социален статут, в който ще имате загубена индивидуалност, и в края на краищата вие ще имате Космичната индивидуалност.

Космичната индивидуалност дава големите идеи! В Бога разделение не може да има, а има нещо друго, което Иисус много добре каза – че Той и Бог са едно. Това е голямото Послание! А сега вече не само казваме, че сме едно с Бога, а и „Аз съм толкова отговорен за Единството, колкото и като предшественик, и като следовник!“. Индивидът с Космична даденост – това е човекът бог в развитие!

Ето каква отговорност минава в идеята на откровението. Това прави Учението Път на Мъдростта със своите Послания.

Посланията са Път за Живот!

 

Енергията на Посланията е енигма, която:

 

За планетната цялост е магика (чудо);

За избраниците – будност и Път (ученичество);

За служението – приложно тайнство (Разпятие);

За верската еволюция – духовна сила (Възкресение);

За социалния статус – събожничество (Аз и Той едно сме!).

 

Затова духовният ръст си избира огърлието на Посланието и то е отгадана енигма!

Посланията са най-верният израз, че Мъдростта е зрима и приложна откровеност!

 

 

 

Въпрос: Защо Посланията идват на четиригодишни периоди?

Ваклуш Толев: Първо, трябва да си поясните как се пише 4-ката и какво е 4-ката. Всеки образец мисловен минава във фигура, всяка фигура е сама за себе си символ – когато имате четириъгълник или триъгълник, когато имате удивителна или точка, вие изразявате мнение. Същността на четворката е Кръстът на Разпятието. А Разпятието не е болка да плачат там майката и близките на Иисуса. Разпятието е идея, че знае и трябва човекът да възкръсва. Затова са четиригодишни периодите.

Безспорно идеята за Разпятието е най-голямата благодат, която човек може да получи. Макар че на едно место в Евангелията пише, че Иисус не искал да Го разпнат. Това не е вярно, защото с Разпятието Той прави предизвикателство, за да демонстрира Възкресение!

 

Въпрос: В началото на всяко Послание от 1990 до 2006 г. Вие казвате, че има бдение в Космичния храм. Каква е ролята на това бдение?

Ваклуш Толев: Човекът е навикнал да се моли вън от себе си. Това е много странно, дори до известна степен обидно. Не е навикнал да се моли в себе си, защото му е втълпявано, че Бог е жесток. Човечеството има внушението на страх от Бог. Ето защо още из първичните храмове има поведение на коленопреклонение, с оглед на онова, което религията уж му дава – провиденция за Небе. Когато трябва да се говори за нашия Орфей – по-големи дълбочини дотогава никой не е давал, неща, за които светът може да се кланя. (Отделен е въпросът, че знае да свири на флейта и стадата да пасат – това е всекидневието.) Затова той може да каже: „Евридика, искам да те изведа...“ Но откъде – от подземното царство в земното. Той никога не е извеждал Евридика в надземно царство! Евридика е още в подземното царство, тя не е на земното, за да може да я качите в надземното. Това е пропуск в мисленето не, а един още недоимък на възможностите. И в такъв случай, когато искате да направите поведение, разбира се, много добре е в легендата: да не се обръщате назад! Защото човек, когато ходи път, ако се връща да си мери километрите – два пъти ходи един и същи път и успех няма...

Но има нещо друго – човечеството борави само с едно пространство – с триизмерното. Говори за извънпространствен Бог и, в същото време, само за пространствено моление. Дори да познавате само част от окултните знания, ще знаете, че има седем полета и самият човек има седем тела. Лъчите, по които върви еволюцията, както съм ги разгледал в книгата „Седемте Лъча на еволюцията“, са цяло богатство, защото всеки Лъч, като го сложим в човека – 7 по 7 е 49. Може да се разработят всички същности, които носи идеята на културата. Но идеята на културата не е идеята на посвещението – говорим за триизмерна култура, макар и тя да идва от по-висши полета.

Ето защо храмът може да е великолепен, но когато служителят е в опростена възможност, как искате този човек да ви даде отговорност и служение?! Така че тази идея отговорност и служение, когато я спуснете като искано поведение, тя ще ви определи и храма!

 

Въпрос: Защо последните девет Послания са наименувани, а предишните са ненаименувани?

Ваклуш Толев: Щом са наименувани, трябва да се знае всяко наименование каква енигма е, каква тайна е. И защо едно последно Послание е наречено Послание на Живота? И то Животът с главна буква! Посланието на Мировото служение е преди Посланието на Живота. Затова какво казваме – човек трябва да има и отговорност. Тази йерархия е неизбежна. Това е голямата тайна: Бдение! Битие! Служение! Живот! Посланията са толкова ясни.

Посланието на Живота никога няма да отмине, но едно Послание, в което вие нямате още качеството, за което трябва да се жертвате, а само правите чувство за отговорност, тази отговорност трябва да проходи – да проходи и да се качи в служение. Това служение трябва да направи олтар, в който вие слагате идеята Моление, Живот.

Деветте наименовани Послания са вече призив за служение, а не само за отговорност!

 

Въпрос: Какво ще бъде влиянието в бъдеще на Алманах „Послания на Планетния Логос“ в културата на човечеството?

Ваклуш Толев: Трябва да се види коя Коренна раса ще е на власт, коя ще е тази йерархия, за да създаде религиозни или верски вече общности, на които съответно тези дадености им приливат своята духовна струя. Ако нямате приемственост, не може да направите изграждане на човека. Тук е голямата грешка на съответни феномени в човешката даденост, когато говорят за неща, които са извън техните възможности. Ако не са в Причинното поле, а само в едно Астрално или Ментално поле...? А те имат по седем поделения. Дори някой да работи с последното, седмото поделение на Менталното поле, няма нищо общо с Интуитивното. Е, как да ви каже цялостна култура – откъде да му дойде?! И тогава много добре е определено: Велики посветени!

Имам убеждението, че на света говорят точно онова, което не знаят. Защото и Рьорих са го обявили, че е от Великите посветени! Може да е великолепен художник – това е другата страна. В този аспект Леонардо да Винчи беше един от най-жадните за величие и какво ли не му приписват... Отделен е въпросът лутаницата, която прави човешкият дух, който има пробуда, но не си е свалил още пердетата от очите.

Преди да има две очи, които му пречат, човекът е имал едно око. Него трябваше да спрат (защото казва истини) заради тези две очи, които трябва да дадат култура. Култура, чиято преходност е безспорна, но тя е планетна необходимост. Ние не можем да виним онова, което моделира света между предметното (цялата планета има своята предметност, която е необходима) и невидимия храм, в който едно по едно кандилата на тази седм`ица се палят. Искам много по-широк да е погледът ви, затова казвам „Деца на Деня“, не казвам „на нощта“.

Тогава един Алманах „Послания на Планетния Логос“ трябва да бъде събуждащ... Обаче, когато с една книга не знаете да спите, т.е. не е станала още Книга на Живота, тя е книга вън от вас още. И затова в Откровението се дава „Книгата на Живота“, но спал ли е някой с нея?! А докато не събудиш седмия си център, колкото и да си голям ясновидец, колкото и да си яснослушащ, няма да знаеш тайната. Защото Сътворителят може да ти я каже, когато стигнеш до „Ела, защото ти си Мой Съсътворител!“. А религиите нямат кураж да кажат, че Бог не е друг, освен ти...

В бъдеще, в Шестата Коренна раса, няма да се премахне онази култура на Мъдростта, която не е вече преходност – културата на Аз и Той сме едно! и на Посланието на Живота!

С основание питате защо едни предходни 21 Послания нямат никакво наименование. Защото те имат обучителен характер. Човечеството трябва да се освободи от себе си чрез знание, а не чрез добродетели. Никоя добродетел не може да махне невежеството, никоя! Това, че си станал добър; това, че отиваш да спасиш в пожара едно дете, е изграждане на възможности. Но да се направи олтар на бъдещето, трябва Знание, а не да се остане само в идеята „добро и зло“.

 

Въпрос: Какво е въздействието на Посланията като йерархическа трансформация върху нашите вода и огън, т.е. върху астрала и ментала?

Ваклуш Толев: Човечеството още не знае, че водата е астралният образ на Светлината. И малко знаят, че огънят е Менталният свят, макар че, когато Прометей краде главнята с огъня, който е знанието, го наказват. Вижте, подсказани са символите от уж невежеството. Не! Слизали са хора, които са имали знание...

 

Въпрос: В Посланието на Живота, в третото Повеление, казвате: Направете пътника Път! Това ли е жизнената ни потреба на енигмата човек?

Ваклуш Толев: Разбира се, че Пътят е Живот! Когато сте влезли в сферата на Живота (в който всичко друго е поделения – той е цялостният!), може да кажете: Аз и Отец сме едно! А на Иисус не Му дадоха право да бъде равен на Отца, освен да Му бъде Син! Логично е една вяра да се пази от религиозни опущения, а ги направиха. Какво показва това? Че стадият на прераждащите се, които са определяли физиономията на културата, е, че не знаят дори с една йота по-нагоре какво става. Така че този пътник, когато е Път, фразата на Иисус е: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Ето Пътя, който става Истина. Много добре са казани нещата, стига човек да има прозрение с широта.

 

Въпрос: В Посланието за 1994 година е казано: „Дай ми свобода от зломислие като дар на осъществена Любов“, а в Посланието за 1991 г.: „Умението да служите е новият ви дар!“. Защо има предходност на служението и след това – свободата от дара на Любовта?

Ваклуш Толев: Няма предходност на служението. Може да има искане, дар... Първо, Учението на Мъдростта тогава не е било дадено. Може ли в Учението на Любовта да се даде Мъдростта? Когато се усвои Мъдростта, тогава може да се дойде до служение. Иначе все едно да се върнете в Правдата и да говорите за Любов. Ами, тогава къде ще отиде око за око, зъб за зъб?!

Вещината на човека е, когато владее Всемирността! Не може да не се борави с минало време – какво е било и какво е потребно, и с едно бъдеще време. Много са големи разликите между творчество и спекулативно мислене. Но и то е потреба на стадия на еволюцията. Моисей е посветен, а сложи око за око, зъб за зъб! Каква посветеност е това?!

 

Въпрос: Идеята „без Себе си“ за своята приложна осъществимост има ли нужда от мотиви?

Ваклуш Толев: Мотиви има в Менталния свят – в света на Причинността няма мотиви! Причината е прозрение с неоткритото още, наречено откровение. Това е голямата разлика. Идва някой и ми казва какво знае. Да, знае го, примерно казано, от Причинния свят, но не го е имал като откровение. Тогава Сократ е прав, защото е казал: Аз знам, че нищо не знам.

 

Въпрос: Неведнъж сте споделяли, че имате тревога да не изопачим Учението с неправилно интерпретиране или неточно използване на термини. Как да съвместяваме страх от грешки и дързост за усвояване на това ново Мирово Учение?

Ваклуш Толев: Има един много основен въпрос – без идеята за прераждането утвърденото се счита за вечно. Тази глупост се приема не само в планетната, но и в извънпланетната даденост – обявяват нещо за вечно. Онези, които не приемат закона за прераждането, създават тази нелепост и с това не дават промени. Следователно тенденциите, които се раждат както в Космичната, така и в планетната даденост, правят разминаване и оттук идва гоненето на една религия с друга. И това се дължи точно на идеята на невежеството. Не може да се стои сега пред свещена крава, колкото и да е млечна...

Така че етикетът, който е даден на едно минало, трябва да бъде махнат, защото миналото затова е минало – защото е дошло едно настояще, което постепенно отработва едно бъдеще. Бъдещето намира своя метач – отмита миналото и по този начин се налага. (Отделен е въпросът този, който идва да махне миналото, дали бъдещето, което той дава, е предмет на една посветеност.) Както виждате, какво направиха с пирамидите? Направиха ги атракция – ходят на екскурзии и се радват, но никой вече не говори за възкресението с кадуцея. Защото в еволюцията си човекът бог в развитие идва до момента, когато няма нужда от външна сила. И тогава вече, фигурно, птица е четвъртото животно в Откровението. След човека, когото считат за венец на Творението, има орел. Кой е орелът? Именно събожникът! Когато се изживее като бог в развитие и стане тронен, ще стане това, което за орела се казва – че е най-свободната птица!

Всички тези неща имат свои дадености, но кой ще ги види? И най-посветените не ги забелязват... Да не говорим за тези, които демонстрират феномени. Феноменът не е посветеност, а услуга дали твоя даденост ще може да се ползва – най-малкото, да се легитимира като една верска истина или една социална потреба.

Вземете един апостол Петър. Христос слага ръка на покров над този човек, а той си остава рибар. Следователно неговата еволюция е безплодна – търсене на величие. И къде го намира това величие – в отричане. Първата му битка е да се скара със своите съапостоли, че той е първият. Какво прави след това – той е прероденият Ленин. А Ленин е искал величие! И какво става? Идва един грузинец и го убива. А че мотивирал една социална доктрина...

Учението Път на Мъдростта е знание вече, знание, което е плесник срещу добродетелите. Защото всеки може да ви упрекне в областта на добродетелите, че не сте добри християни. А бяха ли добри християните, когато се възправиха секта срещу секта; когато се възправиха с Кръстоносни походи?! Тяхната социология е просто обидна, но това е, когато липсва огледалото – огледалото на знанието. Над огледалото идва Причинният свят – защо даден феномен сега е валиден? Ще тропат на вратите на църквите на Великден, че искат огънят на Христос да излезе от храма! Първом, Той ви даде храм, другите ви даваха пагоди...

С маломислието, с което човечеството живее, наистина е много смешно.

Но не може едно Учение, каквото е Път на Мъдростта, за някакви 40-50 години да стане – не може! Човекът носи вехтата си риза с каква предпоставка? Че си е купил препарат да я изпере. Но не се изпира стара идеология! Наблюдавам социалните феномени – могат да декларират, че са се отказали от болшевизма. Да, от болшевизма може да са се отказали, но от марксизма – не. Ако човек много лесно може с едно къпане да си махне мръсотията, то да си махне убежденията не става лесно.

И тогава виждате защо е смислена жертвата на този, който прави нещо ново.

 

Въпрос: Христос е казал: „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.“[1] Има ли аналог тази мисъл в Учението на Мъдростта – искане за мъдрост?

Ваклуш Толев: Не може да няма. Но първото искане, което човек трябва да направи, за да направи прелом, е да се освободи от Себе си, за да бъде с Него вечен!

Въпрос: Може ли Вие лично да прочетете редактираната от Вас Молитва на Мъдростта?

Ваклуш Толев: Без тази нежична връзка – молитвата, между човека и Божеството не може. Другото е онова, което Църквата добре го е казала – лицемерие, но го предписва на други, не на себе си, въпреки че тя има привилегия за това. Няма по-голяма близост във взаимността от молитвата, стига тя и нейната ритмична група да събудят центровете на Кундалини. Защото човечеството още не работи с Кундалини. Може да има събуден първи-втори център, за да го научат прилично да „яде“, но още не работи! Хората не са се докоснали до универсалността, до широтата, примерно казано, на един Ментален свят в неговите седем подполета. Науката е отделен Лъч. Той даде всичките си благодати, но, за зла участ, употребиха я за себеунищожение. Какво е една атомна енергия? Тя е унищожаваща, но страхът на човека сега се яви – когато започнаха в мирното време атомните енергии да разрушават човешка цялост. И всички се уплашиха: „Няма да строим атомни централи!“. Какво показва това? Че тези хора в своята психология са не само страхливи, а и невежи. Това, че има жертви, в никакъв случай не значи, че трябва да се спре да се открива онова, което е утрешното богатство. Ако едно такова откритие се мисли, че е безсмислено, защо е законът за безсмъртието на човека?! Човекът днес е с едно товарно добиче, утре той е с локомотив, вдругиден е със самолет, и в края на краищата той ще е летящият орел!

А сега Молитвата:

 

Отче наш!
Да се свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!

 

Научи ни
живи да бъдем в Тебе –
светли в Дух и душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всяко боготворение!

 

Ти си сега и във всички времена!

 

Амин!

 

Деца на Деня, от сърце ви благодаря за срещата! Пътя ви никой не може да препречи освен личната ви воля. А този, който се извинява, че няма сили да го ходи, той е от ония, които се страхуват от приноса на Учението Път на Мъдростта. Не се страхувайте, че човекът е бог в развитие, но не обиждайте нито Бога, нито човека, докато не сте, както е казано, Съсътворители!

Много, много ви благодаря за жертвата, която направихте! Вие не знаете тайната на този принос: да се даде на човечеството, което наистина пъпли, една голяма идея; да се изправи то и да ходи!

На добър Път! Благодаря ви!

 

04.08.2011, Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“