Интервю
Йоана Димитрова – журналистка от TV+: Защо празнуваме 6 септември – какво трябва да помним за този празник?
Ваклуш Толев: Хората не съзряха разлика между историческо и национално събитие. Освободената, но разделена България е национален проблем. Идеята за съединена България не е историческа – тя е будност на един народ, който без Съединението можеше да остане и досега разделен.
Следователно ние празнуваме най-големия празник, ако трябва да говорим за национално битие. С историческата си даденост – вече съединена България, можем да правим национален празник...
Съединението, като предшествие на идеята за обединена България, е една историческа необходимост, която княз Александър Батенберг осъществява. Това вече дава друг характер на нацията ни за исторически път. Съединена България има битие, освободена само България щеше да има вегетиране. Следователно събитието е неизмеримо, ако трябва да го представим като преценка за историческия ни път. Както сега имате идеята за Обединена Европа. Как щяхме да влезем с несъединена България?!
Затова този празник има двойна стойност. Това е голямата далновидност на княз Батенберг – прозрението да направи съединена България, дори със загубата на трон.
Следователно предшествието, наречено Съединение, е не само жива необходимост, то е и историческа формула. Но анализ на събитието няма! Това говори, че повръхностното мислене е основа на битието ни.
Другото е липсата на форма на панегиричност, т.е. да се създава тенденция за величие...
Йоана Димитрова: Сега, в ХХI век, има ли идея, около която българите могат да се обединят по начина, по който се обединиха за Съединението?
Ваклуш Толев: Идея за ново национално обединение няма. Защото в една Европейска общност трябва да се създаде трайност заради просперитет. Иначе другото е закачки... Това, което иска да прави Македония – то е македонско хоро, за да играят. Няма по-голяма трагедия от липсата на държавническо мислене в съпоставка с историческите дадености.
Сега се нароиха няколко малки държавици... Не че ние в настоящето сме голяма държава, защото, ако направим съпоставка с едно Средновековие – с три морета граница, не е равно на съвременна България, но все пак историческа даденост е България! А тя съществува и няколко хилядолетия, преди да бъде изградена тук. Освен това е имала верска даденост – тангризма, която е превъзхождала всички религии – дори и християнството в известна степен, защото чистият монотеизъм и идеята за висшата духовна сила на прабългарите – Орендата, е нещо изключително!
Йоана Димитрова: Защо нямаме политици, защо нямаме държавници, къде се загубиха тия хора?
Ваклуш Толев: Защото имахме историческо земетресение с т. нар. социализъм. Тази беда не е оценена. Не е оценена най-вече от последователите на болшевизма – те сега минават за социалисти. Толкова са смешни като идеология – ако има кой да ги оцени, разбира се (а винаги ще има) – толкова са смешни, че шутовете на кралете, сравнени с тях, са бледа сянка...
Йоана Димитрова: Разкажете ни за Вашата идея – за пантеона на безсмъртните, кои са имената, които задължително трябва да влязат в него?
Ваклуш Толев: Те винаги могат да бъдат оспорвани и сменяни. Но аз сложих пред един национален олтар моята съвест, която не е от това, че завесата на болшевизма се вдигна и на сцената ние видяхме шутовската песен. Не, това е много отговорна тенденция – каква трябваше да бъде историята ни след погребението на България от социализма. Въпросът трябваше да бъде: Ще имаме ли отново възкресение? Както виждате, 22 години възкресение няма! Тенденция за възкресение има, но път или причастие, което даваме на смъртника, няма. Това е болезненост, която е национална болка.
Сега тенденцията, в сферата на Европейската общност, е разпад на нациите, без да ги лишава от възможности като духовни дадености. Това, което дава социологията, не е равно на онова, което дава духовността. Защото, да кажем, ако ние трябва да съпоставим един Пенчо Славейков с настоящите живи още писатели, те няма да възкръснат... Няма досега в световната история личност, която с прозрение да каже: Бог и България – единство в двойна плът! Не е проблем, че дава на една религия характер за живот – не, идеята е, че може да направи един народ и една територия единство с Бога.
А кои ще влязат в този пантеон, трябва да каже онзи, който има посветеност – иначе ще стане идеологическо мислене. А идеологията никога не може да бъде безпристрастна!
06.09.2012 г., София, пред гробницата на княз Александър Батенберг