Аз и Той сме едно е съпътничеството!

Скъпи Деца на Деня! Селенията имат благоволението да пратят своите приветствия на будността, която търси връх в служение и Път. Вие имате Път, трябва волята ви да осъществи служение в признателност на Всемира. Благодаря от сърце на вашето гостуване в битието на едно ново пътуване! Бъдете живи и светли!

Преди да започна редове от днешната лекция, искам един малък пасаж от Прогласа на последния брой на списание „Нур“ да ви прочета, защото в него има нещо, което е много странно и което е точно конфликтът за единство в Мировия път: „В триизмерното царство човекът е съ-Сътворител. Събожникът е съ-Сътворител чрез четвъртия и петия център на Кундалини и йерархира до шестия и седмия център“.[1]

Събожникът стига в своята възможност сега до петия център на Кундалини и когато стигне йерархията на шестия, ще започне голямото тайнство служение. Значи, човекът има Път и може да започне служението.

Човекът е божество с вложена възможност за Мирово съзнание, но той не е още лично духовно царство, т.е. още не е осъществил Боговластието. Затова трябва да е минал през всичките седем центъра на Кундалини до универсалната себичност Аз и Той сме едно!

• Формулата Аз и Той сме едно! е универсална, но и социална себичност!

Защото човек толкова е себичен, че е готов на разпятие. И точно тази себичност прави Иисус социална даденост – Той става изповедание.

Много смут може да дойде в духовното ви битие – как така има социална себичност. А ето че разпнатият Иисус, прикованият Прометей, влезлият в подземията Орфей са социални себичности. Ако човек не може да пожертва себе си, как искате да стане социално знамение за Път?! Затова продължавам да твърдя, че първото, от което трябва да се освободите, това е от Себе си, за да може да свършите работата в Себе Си – да станете социална себичност!

Точно в Мировия път социалната себичност води към възкресение, за което трябва разпятие. Като се знае, че има възкресение, няма защо да има страхова психоза от разпятие!

Първом като мисловност човек извършва социална себичност, за да няма събудени негодувания, а приложни жертви – осветени. Разбира се, че себичността извиква събудени негодувания, но когато служението е осветено пътуване, тогава няма протест. И затова казвам, че на човечеството предстои да се раздели със своето его. Защото личността става събожник – човекът си отива! Отива си, както са си отишли всички материални атрибути, когато от същество е станал индивид. И затова той минава предишните си пътувания в отработване и прощение със своята зодиалност, фигурно казано. А той и не е „кръстен“ само в една зодиалност, макар денят на раждането му да е в определена зодия.

• Раждането, както и денят на Рождеството, са социална себичност!

Обаче много деликатно трябва да се предпазвате от увлечението за величие. Защото най-трудно се понася величието. Величието е развращаващо. За какво ви е – след като утре сте социална даденост?!

Човечеството трябва да се раздели със себичността. Какво друго му предстои? Бъдните Духовни вълни знаят и ние вече влязохме в една от тях – Духовната вълна на Мъдростта, и прокламирахме нейните принципи и търсения. В предишните Духовни вълни човекът е отработвал себе си като даденост, но е събуждал и предназначението си като жертва. Тогава разбирате социалната отрицаемост на взаимността и личната надмога на признание. Защото човекът, ако не е егоцентриран, няма да прави жертви, но и не бива да остава само надгробен надпис, а да направи Възкресение.

От личния индивидуален път човекът прави Миров път! В своите прераждания и погребения той работи за индивида, но идва време да работи за Мировата същност. Трябва ви егоцентризъм, за да имате широката плоскост на социалната жертва, т.е. жертва за социалността. И тогава имате единство, тогава е славното: Аз и Той – Той, Който ме роди индивидуално, и Аз като индивидуалност, която съм социална жертва, т.е. жертва за социалността.

• Събожникът е живяна индивидуалност и осъществяваща се божественост!

Ето това е, което трябва в бъдност да се осъществи. Духовната вълна на Мъдростта освобождава, съзнато или несъзнато, в присъствие на още несъбудената всичка отговорност на човека, защото той не познава още Възкресението в цялост. Сега отива в онзи егоцентризъм, който е Мирова даденост – събожник. Егоцентризъм, защото осъществява вибрациите на Диханието за неговия Път и предава на Възкресенската поема своята песен. Това е голямата тайна на себичната социалност, или на социалната себичност!

Може би това е и най-голямото съдбовно бреме, което носи Духовната вълна на Мъдростта. Тя е, която прави първите стъпки на Мировия път – затова е съдбовно бреме. И вашето присъствие, когато делите себе си от онова, което наричате дом, от онова, което наричате социална общност, е наистина един егоцентризъм на Знанието, което ви дава дързостта да направите егоцентризъм в себична социалност.

Сега се пренебрегва тази тайна, че човекът е бил циклоп, едноок, т.е. работило е само едно око. Но след това той става социалност и за да има присъствена реалност, трябва да има две очи – око за материята и око за Божеството.

Така циклопът си отива, заради човека, и сега идва събожникът. В него трябва да работи вече третото око, не първото. Третото, което е Бог и човек, Сътворител и съ-Сътворяващ. И именно Учението Път на Мъдростта ще ви върне знанието на едното око, защото двете ви казват: забрави какво знаеш за Небесните царства – сега си поселник на планетата... Предшественият свят ви дава циклопа, който е разтълмен вече с идеята за събожника.

Какво прави един Орфей? Напуска видимия свят, т.е. отново си връща едното око, и тръгва в пещерата на своето тяло да търси бъднината си, да търси своята Евридика – негубещата се светлина. Не трябва обаче да ражда съмнение, нито да ражда плахост. Затова трябва да е минал през разпятие, да е минал през гроб за възкресение – да няма вибрацията на смутена жертва. Орфей чува, че нещо шумоли – това е Мировият свят. Ако бе победил личната си даденост, тогава е нямало да се обърне и да загуби Евридика.

Всеки страх, всяка неубедена жертва може да даде гроб, но не и Възкресение. Евридика, светлината негаснеща – именно нея трябва Децата на Деня, чрез Духовната вълна на Мъдростта, да изведат в Пътя. Не създавайте плахост в идеята си за Път! Тогава ще видите, че Хермес, този пътеводител, този психопомп – водач на души, извежда обречените пътници за връх и молитва. До кое поле обаче работи, това е отделен проблем. Фактът е един – че Хермес дава първия религиозен лик, т.е. верската знайност за макар и неизведената духовна предназначеност – вложената Божественост.

Когато се говори за тези култури, светът не е само глухоням – той е и сляп за тайните, които са дали митологиите. Еладците още не са познавали целостта на материалното си поле, но са знаели страници от съкровеността. И затова световната култура не може да забрави Хермес, не може да забрави циклопите, макар че хората говорят с насмешка за митологиите. А когато се върне третото око, ще има съчетание между Дух и материя и ще се знае защо Учението на Мъдростта говори за одухотворена материя. Двете очи могат да ползват и микроскопа, и телескопа, имат в реалност материята, която искаме да одухотворим.

• Съчетанието Дух и материя е единството в Мировия път!

В този смисъл ние идваме до другата фигура в културното мислене, която е едно от най-великите тайнства – че преди да бъдете разпнати, трябва да бъдете приковани. Това е Прометей. Той е предшественикът – от приковаване към разпятие...

Прикованият Прометей е прераждащият се човек! С основание той дава прераждане в Иисус, за да го видим вече в идеята, че разпнатият възкръсва. Така те правят тезата за Разпятието не като мъченичество и тезата за Възкресението не като чудо. Това е голямата тайна. И когато ги свържете, може да разберете защо Орфей отива да мине пътя до своята Евридика... Духовният ръст може да върне Евридика – душевността, която дава урок. Евридика удря шамар на човека, който се възпитава. На Евридика и Орфей им правят сега паметници. Но нито Орфей е за паметник, нито Евридика – духовността и душата ни не може да бъдат паметник само с едноликост. Много хубаво е дадено в легендата – на седем струни свири Орфей. Седемте струни от неговата лира са седемте чакри у нас и всяка от тях формулира известни възможности – яснослушане, ясновиждане...

Има и още един даден знак – ослепеният цар Едип. Ослепен, защото не познава майка си и я прави своя съпруга. Не правете тялото си съпруга на Духа си! Това е голямата грешка на изкушението, което не води към святост. Така Едип е трябвало да се самоослепи. Двойнствеността ще се ослепи! Човекът е, докато не направи единство между Дух и материя. Затова Децата на Деня правят своята еволюционна стъпка. Но трябва да разберат тайните на Учението Път на Мъдростта, а не само да ги изучават...

Изначалната Светлина е в наличие. Тя в човека е наречена Кундалини. Кой я притежава в света, кой народ има подобно знамение – почти три хиляди години преди Христа? Само българският – Орендата! Тогава не се учудвайте за Пътя, който ни е определен. Много лесно е исторически да се каже: ето, стигнахме върха на своята възможност, но дойде османецът и ни пороби. Не! Ролята на българския народ в Средновековието е била осъществена, но не е свършила. Сега има своята нова кръщелна пътнина – Пътя на Мъдростта, или тази, както казахме, себична индивидуална общност. Има една нова вяра – не нова религия; има един нов обред, който е вътрешна святост – не външна церемония!

В аспекта на Мировия път ние можем да говорим за Дървото на знанието и Дървото на Живота. В началните дни на съществуването, в сътворения човек стои събудена необходимост за знание, но стои и запрета, защото еволюцията има етапи. Забранено му е да яде плода на знанието, забранено му е да се докосва и до Дървото на Живота, което е именно жизнеността на Кундалини. Обаче вложената идея за еволюцията не може да стои и тя, чрез Змията, т.е. чрез лъча на Мъдростта, го извежда да яде плод от Дървото на знанието. Непригодността да го понесе са нарекли грях – няма грях, има нееволюирало добро!

Тази голяма тайна създава потребата от пригодност да си носите Кръста... И така идва идеята за еволюция: Иди и се обработвай! Трябва това, от което човекът е направен, да вибрира в отговорност с онова, което му е дадено. Ето как се ражда идеята за единство между човека и Бога!

Аз и Той сме едно е съпътничеството! Яли сме плода на Знанието, приготвили сме своята вибрационна драма и на сцената излиза вече Змията, т.е. Мъдростта. Тя не се храни от Дървото на знанието, а е единство с Дървото на Живота! Това единство създава идеята за Синовност. След яденето на плода на знанието Адам не получава пълноправие – знаещият няма правата на Твореца, но трябва да надкрачи Твореца! Затова отработва ск`алата за единство между живи и мъртви – мъртви няма. Чрез тази ск`ала ние правим събожничество – този плод на Дървото на Живота!

• Дървото на Живота се изявява като вегетативна сила само до Четвъртото поле – Причинния свят, но като същност се изявява до Съсътворителя – Духовния свят!

Дървото на Живота като същност е Кундалини – духовното и зрящото чрез Единосъщието! Тази е бъдната легитимация на човека в Пътя, когато се касае за Миров път, а не за лично ходене. В този аспект Ной, когото нарекох ум, след като се качва на ковчега, го пускат в астрала, а Христос се възкачва на Голгота. Голгота не е астрал, тя е изживяна лична драма и индивидуална прошка с ходен личен път!

Тогава можем да кажем, че отковаваме Прометей, за да направим Възкресение чрез Христос; тогава можем да извикаме Евридика и тя няма да се върне обратно в подземното царство – ще дойде в храма на осветената материя! По този начин ще дадем на Кундалини – на изначалната Светлина, присъствие в планетно живеене. И планетната жизненост на Евридика ще направи Възкресенската тайна жизнена истина. Така човечеството ще заживее в своята потреба да знае как трябва да ходи не Голготски, а вече Миров път!

Този Миров път ви зове! Индивидуалното ви присъствие се е изживяло в ядения плод на познанието – сега имате Възкресенска драма. Направете я лична социалност! Това е, което Учението Път на Мъдростта може да ви даде в своята пътнина.

Привет на вашата будност и отговорност в служение!

Да бъде благословен Пътят ви и жертвата ви осветена!

02.08.2012 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“