Безсмъртните българи са сонмът на националния ни дух!

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Нека с едноминутно мълчание дадем признание на сонма на националния ни дух!

 

Отдаване на почит

 

Евелина Николова – актриса:

 

„Във кладенеца на моята душа

все твоят лик, Българийо, стои замечтан!

… … … …

Кажи, о, Майко, що те радва;

раждала и мъченици, и герои,

теши ли те плачът на твойта сирота,

със кърви кърмила чедата свои?

И ръката `и готова да кумува

на тринадесетстолетната ти сватба!

Или сънищата твои са смутени

от вражи орди със дивашки вой?

И неканен гост, поискал да тронува,

издига кръстове по твоята Голгота

с безумство, над гърдите ти с меч ранени,

пак пише летопис в неравен бой?“[1]

 

Уважаеми госпожи и господа, 28 август е Ден на 13-те поименни безсмъртни българи, изведени от историческата и социална сцена като потреба на отговорност пред Небе, Родина и Дом на молитва!

„Колкото и да се далечее идеята на признанието, люшкана от убеждения, доктрини и идеологии, не може да бъде затрито от паметта ни това, което са оставили в историята великите личности!“

Ваклуш Толев: Изведените 13 безсмъртници са пътят, по който трон и църква, личност и воин са дали своята дан за онзи облик, който има нашата страна България, с благослова на своята духовна властност – Орендата!

Благодаря на вашето присъствие! Благодаря и на г-н проф. Балкански, който ще има правото на слово – да наниже огърлието на българския национален път!

 

Проф. Тодор Балкански – езиков археолог: Честитя ви не празника, а `имането в българската духовна действителност на Ваклуш Толев! И разбира се, изказвам и моето съжаление, че го познавам толкова късно в моя научен живот.

Като професор по езикова археология, по една случайност с него работим с една и съща фактология – аз като документалист и фактолог, г-н Толев като човек, теолог, който философски осмисля тази фактология.

Надсловът на моето представяне е „Учебник за болгаридите“, с автор Ваклуш Толев. В интернет пространството той е познат като „светският монах“ – дигнатоним, наложил се пряко преди появата на последните трудове на този невероятен мислител на българския окултизъм и, подчертавам, българизъм. Имам предвид неговите книги: „Духовните дарове на България“ – том 1-ви, и „Беззаветен Завет“, които представих пред българската публика – първата в Пазаржик, втората в Пловдив.

От любопитство се зарових в началото на българския езотеризъм, за да разбера отношението му към българизма. Останах невероятно задоволен, когато открих брошурата на Петър Дънов „Израил и българин“[2], издадена през 2001 г., но прочетена в София през 1940 г. „Щастието на човека – казва Дънов – седи в това да стане (обърнете внимание!) българин.“ – стр. 7. И на стр. 11, цитирам: „Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде повече твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на Земята да се роди българин (т.е. да се прероди като българин)... В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човекът трябва да бъде българин“.

А в книгата на Ваклуш Толев „Духовните дарове на България“ е записана следната мисъл: „Българският народ има духовността да възкръсва!; Болката в българина не е да го просветиш само, а да го посветиш!“ – стр. 21. Чрез Божия дух на българизма терминът се употребява далеч от семантичните извращения на всеки национализъм. И това, което прави авторът в книгата си „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“, е идеята на една цитирана от Ваклуш Толев (в „Духовните дарове на България“ на 22 стр.) мисъл на акад. Дмитрий Лихачов, а именно: „България е избраница на Божия Дух“.

Петър Дънов се нарече Беинса Дуно, което в превод означава „Идваща Светлина“. За Ваклуш Толев най-подходящ е дигнатонимът „Светлина на Мъдростта“, разбира се, имплицитно: „Светлина на българската мъдрост“.

Защо озаглавих представянето си „Учебник за болгаридите“? Защото според нашата българска версия, българската родителна светлина, или както г-н Толев я нарича „утробна“, тръгва от един болгар, син на библейския Догарма, от потомците на Яфет[3]. Пътуващата българска светлина ражда болгаридите, оценявани по различни критерии като видни, известни, значими, безсмъртни българи във вече стотици трудове...

Не успявам да проумея идеята на Ваклуш Толев да нарече труда си „социален учебник“ в краткия предговор към неговата книга за 13-те безсмъртни българи. Да представиш 13 безсмъртни българи без прищевките на политиката и идеологията не е само социално, писателско или научно деяние. Съгласен съм, че Ваклуш Толев съставя началото на един тезаур[4] с просопографии[5] на безсмъртни българи – в този план наричам книгата му национален учебник, а не социален, както той го е нарекъл. Наричам я така заради представителния българизъм в света на Третото хилядолетие, в неговия космополитизъм „няма зло, има нееволюирало добро“, „няма враг, а има събожник“ – по неговата мисловност.

Страхотни са идеите на Ваклуш Толев – това е реплика от младежкия сленг, но смятам, че е точна. Върхът им безспорно е предложението за защита правата на душата в космополитен план. А в българистичен: да се създаде Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи – идея, възприета от Общинския съвет на град Велики Преслав, който е говорещо име в темата за българизма...

Идеята е да се представи в България и неполитически календар: Ден на 13 безсмъртни българи – идея на автора от 1993 година, за да се преодолее практиката да се празнуват загиналите геройски българи за сметка на незабелязания български героизъм като ум, светлина, алтернатива и прогрес за българите.

При Ваклуш Толев историзмът е с една чудесна мисъл: „На безсмъртния не се пожелава вечност“.[6] Разрешавам си да довърша мисълта: На безсмъртния българин не се пожелава вечност, защото се появява на историческата сцена с идеята за българската вековечност – нашата българска вековечност с идеята за държава, с народ без племена, което означава единение; и с един Бог и езотерични божества; с едно писмо, символ за един език, надмогнал каноническото триезичие, станал международен в отминали епохи и днес – езикът на православието, макар и под лингвонима „църковнославянски език“. И всичко в едно забързано движение на българската светлина.

Идеята си за Ден и Храм на безсмъртните българи и защо точно тези 13, представени в книгата – от кхан Аспарух до Ванче Михайлов, Ваклуш Толев, като презентация на своя субективизъм, обективизъм или прозрение, представя в книгата си на стр. 7, цитирам: „13-те поименни безсмъртни българи са изведени чрез прозрение за предназначението от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта“.

Аз, който не съм подвластен на окултизма, бих избрал друго число за безсмъртните българи. Бих започнал със статия-перифраза на библейското: В началото беше Словото... като: В началото беше Държавата... – това е моята перифраза. Защото съм сигурен, че това е словесният, бих казал, Ваклуш-Толевският портрет за Аспарух и за Аспар ери, каквото е първото име на България сред разделилите се от болгарите хазари[7]...

Датата 28 август е великолепно избрана с етимония[8] по смъртта на цар Борис III. Най-близкото значимо българско във времето е, когато се празнува Международният ден на жертвите на комунизма – 23 август – персонализирано българско безсмъртие, до обобщената идея за безсмъртието на българските новомъченици, за които важи мисълта на Стоян Михайловски, цитирана от Учителя Толев: Ако ще паднеш, прав падни!

Царят Обединител – дори само с връщането на Южна Добруджа, остава Обединител на българската земя. Тук е мястото да добавя една мисъл на Дънов за Борис III, цитирам: „В цялата история на България не е имало по-мъдър, по-смирен и по-демократичен цар, включително след неговата смърт“. Колко добре звучи това: включително след неговата смърт.

В просопографията на Климент Охридски е положен един великолепен силогизъм: „Азбуката е предопределена за Великоморавия, но е предназначена за България“ – стр. 21. Бих обърнал реда: предназначена за приобщаване на най-отдалечените славяни към ромейската култура, но предопределена за България, която беше създала на европейския културен фронт нова цивилизация – българската, от болгари и славяни, с могъщо призводство, много земя – кхаганат, много народ, много власт и много нужда от културни институции.

В просопографията на патриарх Евтимий идеята на Ваклуш Толев е езиковата реформа. По същество тя е консервативна, следва практиката на гръцкия книжовен език, но пък за сметка на това създава работещ старобългарски език като международен, който без никаква трудност ще стане, само след десетилетия, църковнославянски език.

Вероятно ще ме попитате: Коя е най-силната просопографска част в книгата „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“? Отговорът ми е безапелационен – безспорно тази за Левски: „За своето дело Левски взема кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за свобода“ – стр. 29. Едва ли друг се е сетил за парафразата на Левски: Ние сме във времето и времето е в нас, която е по Христовите думи (съпоставката е открита от г-н Толев): Ние сме в Бога и Бог е в нас.

Затова разбрахте моето встъпление, че България е честита с `имането на Ваклуш Толев.

И така стигам до идеята на Ваклуш Толев, че трябва да се спре с политиканстването в историята и че когато се отнася до явлението българизъм в духовен и материален план, то е напълно недопустимо...

Нашата българска култура се обобщава в мисълта на Ваклуш Толев, че Възкресението не е феномен, а е идея за Живот! Добавям – на българите, и завършвам с: Амин! Така да бъде!

 

Ваклуш Толев: Благодаря на г-н професора за анализа и контраверсиите. Същностите на тази тематика са дадени в Увода на книгата за 13-те безсмъртници[9] – той е само от три изречения.

Първото изречение е: Когато робът ви дава свобода, тя е в измеренията на робското мислене.

Второто е: Трябва да изживеем психозата на страх от личности.

Третото изречение е: Христос е живяно човечество, но и осъществена Божественост!

Когато за Христос се интерпретират нещата, имате живяно човечество, за което, разбира се, може да се каже, че някой Му прави характеристика. Но когато се прави характеристика, че Христос е живяно човечество, но и осъществена Божественост, нещата получават друга виделина. Т.е. зависи с колко диоптъра е направен бинокълът. Пътят на човечеството като изживяна Христовост не може да не даде осенение на оная таблица, която окултните знания са поставили.

Седем чакри има в човека, които му дават знания. Дори и ясновидството не може да даде знания, които Христос дава, а то е, което може да обръща страници и може да чете скрижали. Да, може и да се яснослуша, т.е. да ви нашепва някой, но измерителната формула е в лицето на нещо друго – то не е дори в откровението, то е в това, което много Божествено е казано.

Когато искате да правите характеристика на социалната даденост, тя е Христос като човечество, но когато искате да давате Път, тогава осъществената Божественост вземете!

Аз съм изключително благодарен за вашата воля и за това, което дадеността на г-н професора направи със своята композиция! Двете очи на науката никога няма да стигнат едното око на откровението. Затова нито Ванга ме интересува, нито други... – както знаете, за никого не съм се изказал и няма да се изкажа в кое поле работи и с какви дадености.

Науката за мен, както съм го казал преди десетки години, е бедната сестра на Истината! Но все пак сестра... Затова аз винаги съм имал почитание и признание. Не мога да кажа, че отричам нашето скитничество в други планети, но човечеството не скита още в други Духовни вълни (а те са посочени). И в зависимост от съответния стадий и размерност, вие може да получите Христос – или като дал само Евангелие, или като осъществена Божественост. Бог е преходен – не се страхувам да го кажа! Защото започва от тотем и свещена крава и стига до Синове Божии! А може да остане и непоправим в продължение на 3 хиляди години като еврейския Бог...

Исках да ви кажа тази предисловност, защото не можем да не кажем „благодаря!“ на г-н професора за контраверсните неща. Но ако те се вземат за стопроцентовата истина, тогава наистина Христос ще остане отделен от това, което наричаме Божественост. А Той не е! Но не е и последният стадий – още две стъпала има, в които човечеството ще се осъществи, както съм казал, като човек-бог в развитие.

Благодаря ви, г-н професор, от сърце!

 

Проф. Балкански: Жив и здрав бъдете за българите!

Аз представих книгата Ви в два плана: като учен и втори план като българин. Дори, ако Ви интересува, третият план – като българин, който е особено щастлив, че се намериха българи, които философски да обозрят българщината. И за това Ви благодаря, г-н Толев! Това, че има разминаване между моето мислене и Вашето, то се дължи на моята и на Вашата образованост – между двете точки лежи океан от незнание.

Благодаря на всички ви за вниманието!

 

Евелина Николова (на музикален фон):

 

„Оттук са минали философи, мъдреци, пророци –

но никой с огън не беше до днеска написал,

че тук ще пламне пожарът на новата мисъл

и с нея на възбун ще литнат сонм крилати отроци.

В бъдния ден!“[10]

 

„Няма по-властно нещо от това, когато Духът намери своя олтар, да изведем поведение на моление от историческото време, от националната даденост и със законите на съвестта!“

Нека честваме 28 август, Ден на безсмъртните 13 поименни българи! Нека създадем Дом-светилище на тези безсмъртни синове на България!

 

Изложенията са със съкращения, 26.08.2012 г., София, Червената къща