(Семинар)

 

В Мъдростта трябва да живеем:

С нова приложност:

 

Елемент – Огънят, основа на Битието; символ на Менталния свят.

Олтар – Книгата на Живота, съзнанието на Бога в човека; олтар не на трансценденталния, а на иманентния Бог.

Знак – Триъгълникът с Кундалини, горната част на Кръста; символизира победата на Духа над материята.

Тайнства – Кръщението като вътрешен обет между човека и Бога; Причастието като Себеизнасяне на Божеството от човека; Бракосъчетанието като гостолюб дом за прииждането и съхранението на души.

Посвещение – Възкресението, идея за живот в Бога; надгробна властност.

Цвят – Виолетът, вибрация на Богоприсъствието; цветът на Духа.

Число – 13, най-висшата енергия: 1 – Творецът, 3 – осъществяването на Твореца; 1 и 3 е 4 – символ на одухотворяването на материята.

Приложността уплътнява усвоената духовност!

 

Първенствуващо е Знанието, не Добродетелта!

 

Огънят е Всемирна сила – той е Родителят на света! Огънят е силата на Живота, затова е в основата на всяко битие. Чрез пробудата в Мъдростта на Огнената Змия Кундалини той става властен в Шестата подраса на Петата Коренна раса!

Олтарът в Мъдростта – Книгата на Живота, е писаното чрез Диханието като част от Богосъзнанието! Книгата на Живота е олтар не на жертвоприносите, а на служението. Тя е последният олтар на човека бог в развитие!

Триъгълникът на Мъдростта е: Знание, Творчество, Безпределност! Триъгълникът е образ на Единосъщието. Събудената Змия-Огън в Триъгълника на Мъдростта е символ на интуицията, която ни осенява за Възкресението.

Кръщението в Мъдростта вече е вътрешно – Огънят на Кундалини дава Самокръщение на човека! Причастието степенува преходността в непреходност, то е една метафизика на събожественост! Бракосъчетанието в Мъдростта е гостолюбив дом за съхранение на посветени души – то е дом на прииждащите богове в развитие!

Възкресението е Мирова мистерия – възкръсва Всемирната воля в човека! Възкресението е помирение между Дух и Материя, то е идея за живот в Бога. Възкресението е свобода за битие в Небесата, подготовка за Синовността!

Виолетът е с най-късата видима вибрация – цветът най-близко до Божеството! Вибрационността, с която виолетът обгаря, одухотворява материята. Аурата на виолетовия цвят на Духа е дрехата на Мъдростта!

13 е число на Сатурн – бащата на Мъдростта! То носи най-висшата енергия и е символ на овладяната материя. Числото 13 е фатално, когато липсва святост да се понесе причинната му сила![1]

 

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца! Започнете с оная будност, с която тръгнахте! Лека работа!

 

Представяне от Софийската школа

 

Иван Богоев: Уважаеми Учителю! Събожници! Поставили сме още един надслов на темата: „Знаещият е повече от безгрешния“.

 

Ваклуш Толев: Запомнете това знамение! Всяка Духовна вълна има свои позитиви, с които надкрачва миналите. Именно това е много важно: Знаещият е повече от безгрешния! Следователно битката ви срещу идеята за греха (как е наложена е отделен въпрос) ще трябва да е свършила в съзнанието ви като отговорност за върха.

 

Иван Богоев: Вторият момент в тази битка е Молитвата на Мъдростта. Тя е първата молитва, която поставя проблема за Знанието, не за Добродетелта!

 

Ваклуш Толев: А знаете ли коя е била първата Молитва след Сътворението? На детето към майката. Битие, обаче чрез храната и жертвата на майката. Този проблем не е досегнат дори, но е много съществен – молитвата на детето към майката! Имало ли е някой, който е знаел да мисли за Бог?!

 

Иван Богоев: И точно такова е обръщението в Молитвата: Научи ни! Това е сакралността, която превръща човека в събожник. И неслучайно Молитвата е и в основата на Посланията.

Сега ще разгледам проблема за Знанието като Път и Нова култура на личното битие в настоящата Духовна вълна на Мъдростта.

Първо, що е знание и кой е принципът на знанието у нас? Това, което досега е известно и както е цитирано в Оксфордския английски речник: „знанието е факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование“. В по-общ смисъл това е науката изобщо, т.е. теоретичното или практическото разбиране на субекта.

 

Ваклуш Толев: Това са различните движения на Кундалини – Змията-Огън. Искам тези неща да ги знаете. На вас е предоставена ръката, която обръща листата в Духовната вълна на Мъдростта.

 

Иван Богоев: И може би затова в следващото изречение на цитата от речника е продължено, че до днес няма категорична дефиниция за знанието, нито изглед да има такава, съществуват само конкурентни теории за неговото обясняване.

Но сега в Учението на Мъдростта знанието е категорично дефинирано с принципа на мисълта у нас, с Адам като индивидуализирана мисловност, която всъщност ни характеризира като личности и ни освобождава от колективното мислене и от идеята, че човекът е zoon politikon.

В Мъдростта Посланията са мостът, който дели правилата на Добродетелта от светлината на Знанието[2]. Мъдростта със светлината на Знанието обожествява мисълта и душевността. И в идеята на приложността, в тълкуванията на Посланието на Приложната Молитвеност, е казано: „Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието – Любовта и Смъртта!“[3] (Така че проблемът е вече Знанието.) Учението на Мъдростта не е услуга на удовлетвореността, а е Път на прозрението! И затова в Молитвата на Мъдростта стои: Научи ни! Така Децата на Деня имат Знанието, което променя еволюцията; Знание, с което в отговорност се извежда човекът, за да освободи место за Богочовека![4]

Как става точно това? Как Адам защитава Знанието? Адам умира и това умиране на Адама е възможността за срещата на черепа на Адам с Кръста на Христос...

 

Ваклуш Толев: Това е голямата тайна – черепът на Адам с Кръста на Христос! Адам какво е – битие в клетка, а Кръстът на Христос е Аз и Отец сме едно! Вие разбирате ли какво знание ще носите?! Ще носите черепа на Адам и Кръста на Христос; ще носите на света събудена будност, т.е. Мъдростта.

 

Иван Богоев: И това Мъдростта го сублимира в един израз: Иисус Христос е живяно човечество и в същото време осъществена Божественост!

Какво би станало, ако Адам беше останал в Рая? Какво би правил той там?

Учителят казва: Ако Адам не беше слязъл, нямаше как да се осъществи Христос. И че ако Адам не беше ял плода на знанието, Христос не можеше да възкръсне. И точно затова Адам е Мирова защита на Знанието – чрез умирането, което е характеристика на съдбата.

Така Адам дава двете начала – черепа (привършил инволюцията си) и Кръста, за да ни остави една от най-великите тайни – Възкресението, идея за живот в Бога; надгробна властност. Виждаме какви тайни се крият – онова, което нарекохме сътворено, трябва да стане Съсътворител!

Тогава идва приложността на най-важния Елемент – Огъня, основа на Битието, символ на Менталния свят!

Адам е и първият сътворен – сътворен безспорно от плътта на планетата. Но какво има Адам, коя е неговата характеристика? Диханието на Сътворителя – Дихание, което го одухотворява, което му дава Път. Ябълката на знанието обаче противопоставя Бог и човек и човекът слиза, за да осъществи познание в себе си за Отца. Затова Му издига олтар. Това е и нашата отговорност – да изходим всичко, за да направим плътта си жертва в името на своя Отец и така да се впишем в най-съкровеното – в скрижалите на Книгата на Живота.

Новият ни Олтар е Книгата на Живота, съзнанието на Бога в човека; олтар не на трансцеденталния, а на иманентния бог!

„Всяка Духовна вълна има своя Всемирен символен знак, сакрално вложен като предречена същност от Бога!“[5], казва Учителят.

В Мъдростта Знакът е Триъгълникът с Кундалини, горната част на Кръста, символизираща победата на Духа над материята!

Но кой е Пътят тук? Пътят е: Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство. Самокръщението прави Възкресение, Възкресението – Единосъщие, Единосъщието – Съсътворителство! И така, „Триъгълникът е предвечен носител на Светата Троица в Нейната Единосъщност – белег на Боготворчеството – безначално и безкрайно.“[6]

Мъдростта е една Нова доктрина. С Доктрината на Духовните вълни тя е Доктрина на Духа. Защото има доктринерство, което умът ражда, но достиженията на науката са една неизбежна преходност и голяма част от културата на планетата ни е изопачена. Човечеството обаче трябва да отработи един Ментален свят, та когато отива в Причинния, да знае какво семе там да сее. Тогава откритията на ума му донасят възможности за развитие и когато човек ги понася, позволява експлозия вътре в себе си, с която Причинното тяло иска да получи своето венчаване с една съвършено друга Култура – Културата на Знанието, или Културата на Мъдростта.

„Мъдростта е от Причинността – тя не е знание на ума, за да създава правда, нито е вълнение на сърцето, за да ражда прощение. Тя е вътрешна вибрация на откровението като интуиция, а не на пророческо осенение.“[7] А имаме ли откровение, ще имаме идея за предназначение – не за предопределение. Мъдростта не е добродетел, тя е Път на Знанието, което йерархира съзнанието на човешкия род в идеята за обожествяване.

 

Ваклуш Толев: Пророчествата са външна страна, тя е етикирана. Затова пророчествата не можеха да създадат Път. Пророците нямат Път – пророците имат вещания. Откровенията имат Път! И неслучайно в Новия Завет има Откровение. И на кого е? На Иисус, чрез устата на Йоан.

Ето какви тънкости има! Новата Духовна вълна трябваше да ги отлисти, да ги каже!

 

Иван Богоев: Третото Откровение в човешката история, след Откровенията на Хермес и на Христос, са Посланията на Планетния Логос. И точно в Посланието на Мировото служение е казано следното: „Защитете Земния Адам – ума, дайте му право да яде от Дървото на познанието; защитете Небесния Адам – подобието, дайте му правото да яде от Дървото на Живота!“[8] Остава само да завършим с Посланието на Живота: Направете пътника Път!

 

Ваклуш Толев: Чудесно, една великолепна йерархия е дадена!

 

Ивайло Стефанов: Добър ден, Учителю! Добър ден, събожници!

Има знание на очите, знание на сърцето, знание на Духа. Но ако го нямаше Адамовия принцип, т.е. ума, нямаше кой да прави констатация. Щяхме да имаме изживяването, но без преценката. Само човекът е, който констатира Бога! Адам – умът, е динамичният принцип, вложен в Сътворението, той е един провокатор за знание.

По принцип Адам е Миров, но по еволюционно развитие е планетен. Затова той има Мирово съзнание и Планетно знание. Учителят казва за човека: „Тази велика карма на планетата Земя за знание!“[9]. Адам по същност е Миров, но защитава знанието, като умира. Той умира за висшите си светове и забравя това, което носи като Небесен Адам. Но слиза, за да прави планетно знание. Ева, астралът, се явява заземяващият принцип и живителност на физическото тяло. Тя, като желание, прекъсва съзерцанието на Адам и той тръгва в динамиката на развитието. Но тя същевременно е преносител на Знанието и утроба на бъдещето – прави раждане и поколение.

 

Ваклуш Толев: Това е важното! Това е тя – Ева е друго тяло на човека. И тогава вие не може да нямате контраверсията Адам – Ева.

 

Ивайло Стефанов: Тук Учителят дава една тайна: „Диханието е духовността, която може да се материализира“.[10] И още, че Ева е изведена от Адам, подобна на мъжа си, и носи подобието. Подобна на Адам, не на Господа...

Диханието е пъпната връв на Небесния Адам, но той слиза като съзнание на планетата и от тук нататък Ева носи на поколенията пъпната връв и защитава планетната социология.

 

Ваклуш Толев: Иначе няма да имате земен живот. Великолепна фраза – планетна социология! Трябва да се каже, че планетната социология се дължи на жената. Тя е социология, ако щете по това, че носи детето в утробата си. (Както държавата носи националната идея в утробата си.)

 

Ивайло Стефанов: Какво би станало, ако Адам беше останал в Рая, т.е. в Мисловното поле? Там той е нямал нужда от посвещение, защото е бил в постоянно откровение с Бог. Но това откровение няма къде да го сложи и то не е било лично. Там той е нямал още еволюция и не е имал набогатен с валенции мисловен свят. Затова доктрината за грехопадението е престъпна спрямо еволюцията и Пътя на човека.

Защо знанието е било запретено от Сътворителя и криминализирано като грях? На човека е дадено знание, но той не е имал измерение за поведение. Така се раждат моралните таблици, които трябва да изградят поносимост чрез добродетелите. Но действието на Адам да посегне към плода на познанието е пулс от представителя на Абсолюта в човека – вложеното Дихание в Адама, вложения Кундалини.

В еволюцията човекът прави будност на вложеното в него Дихание. Одухотворявайки материята, Кундалини пробужда своите чакри и дава чрез тях Знание, което не е вече знанието на Адам, когато яде от плода на познанието. Защото плодът на познанието е външен феномен – планетното знание е външно. Но има ли у нас вътрешно знание?

Има безолтарно знание, което отразява преходността и не носи святост; има олтарно знание, когато човекът в молитвена признателност е изграждал божеството в себе си; има и сакрално знание, което е в Книгата на Живота – от там ние вземаме енергиите и откровенията, с които се обожествяваме. Еволюцията е безолтарно знание – олтарното знание е духовност! Чрез тайнството, което събужда духовността, вложена в човека, олтарът става Знание.

Какво всъщност е добродетел? Ако приемем, че добродетел е да правиш добро, то тя се измерва в поведение. Мислите и чувствата на човека също са вид действия в съответните им полета. Но кое мотивира това поведение? Мисловна преценка, наложена от външни таблици – морални или правни, т.е. някой друг е определил кодекс на поведение според определена йерархия. Но тази преценка, изведена от вътрешното знание – от това, което Книгата на Живота може да ни даде като вътрешен олтар на изповедание в Мъдростта, казва: Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да бъдеш същност на доброто; Няма зло, има нееволюирало добро; Няма страдание, има развитие! Това са нови идеи, които реално променят света.

Добродетелите могат да възпитават, но не създават характеристики. Те изграждат поведение, но не и знание, което ражда прозрение. Учението Път на Мъдростта е свобода от идеята за добродетели, защото добродетелите могат да правят човека, но не правят бъдещия бог.

 

Ваклуш Толев: Човек могат да правят, но бъдещ бог – не! Виждате ли какви тънкости сме казали в градациите!

 

Ивайло Стефанов:Знаещият е повече от безгрешния; повече не само от грешния, а дори и от безгрешния!

 

Ваклуш Толев: Разбира се! Защото безгрешният може да се престарае...

Ние взривяваме света, разбирате ли, планетата я взривяваме! Ето, с една фраза от няколко думи: не да имаш, а да бъдеш! Щом трябва да бъдеш, трябва тогава да кажеш коя утроба какво ще роди. Всичкото минало не можа да роди – то подготвяше събожника! Можете ли на събожника да му дадете Десет заповеди? Не, да се освободим от нелепостите на Моисей... Не е проблем, че мога да констатирам, че Моисей остави неистини. Защото те са налице, когато имате новото огледало. Когато сложите събожника, ще видите, че не може да кажете, че човекът е враг.

Разбирате ли какъв прилив идва, какво има да се извърши?!

 

Ивайло Стефанов: Същественият проблем, който стои, е как да одухотворим плътта, за да може тя да понесе разпятие и да направи възкресение. А Възкресението е чрез Самокръщение. Тогава – казва Учителят – плътта може да ви даде Възкресенската тайна, да ви даде правото да кажете: Син Божий съм!

 

Ваклуш Толев: Чудесно! Не казвам да бъдете скромни – величието е, когато сте познали скромността – но казвам: трябва да се научи всичко!

 

Иван Бъчваров: Знанията имат различни интерпретации и човек може да се загуби. Ние се намираме в един многообразен свят, но тук става дума за Знанието на Мъдростта, т.е. трябва да осмислим Знанието като Път. Защото Знанието като Път е много по-различно от знанието като информация.

Когато погледнем и изброим всички тези скрижали на нашето Знание, като: Знаещият е повече от безгрешния; злото е нееволюирало добро; да имаш не, а да бъдеш, остава нещо, което е общо за всички. Защо Знанието е сложено на този пиедестал като Път? И отговорът, който намерих, е свързан с човека като същност. Т.е. човекът е същност в своята йерархия – той е пътник. И големият проблем е, че човекът трябва в своя път и ограниченост да получи представа за Пътя. Дали в политически, социален или духовен аспект, човечеството винаги е имало път. И лидерите – както държавници, така и други – са правили, оставяли са бразда в човешката история, когато са давали път. Пътят е съществен.

 

Ваклуш Толев: Има една птица мушитрънче[11]. Мушитрънчето влиза вътре в трънката и се скрива. А нашето е Път. И когато на един човек кажеш „мушитрънче“, изразяваш точно това, че няма Път, няма Истина, да не говорим ще направи ли Живот.

 

Иван Бъчваров: Мъдростта като Духовна вълна дава Култура. Дава еволюционна етапност на развитие на цялата планета. Мъдростта има Космически измерения, т.е. важна нейна характеристика е, че тя може да даде и като концепциалност идеята за цялост. И същевременно може да охарактеризира отделните проявления, в които се намираме, и да обедини добро и зло. Знанието за добро и зло е фундаментален проблем и ние ще си зададем въпроса: защо Великите Посветени са останали в „мушитрънското“ като концепциалност. Може ли те да излязат от себе си? Това е фундаментален въпрос: може ли човекът да надмогне Себе си, да види Себе си въпреки своята измеримост.

 

Ваклуш Толев: Когато искаме да дадем преценка, не трябва да бързаме първо да кажем отрицанието. Елада дава мъдрости, Рим ни дава закони...

Много съм ви благодарен! Всичко е било в облаци... Виждате колко ярки стават нещата. И каква необходимост е боговете също да еволюират, а не само метани да им се правят!

 

Кръстьо Ламбев: Учителю! Уважаеми събожници! Дори да прозвучи клиширано, ние нямаме нищо наше, обаче, в крайна сметка, изказваме нашите възможности...

 

Ваклуш Толев: Аз все пак се радвам, че някой някого е направил и глашатай на селото, за да казва новините...

 

Кръстьо Ламбев: Учителят изведе едно сравнение между знание и култура – че знанието е съществено, но не е достатъчно – проблем е културата. И тогава можем да кажем, че Мъдростта, вече като Нова култура, формира духовното знание, защото тази стълбица, която имаме в Откровението, не е просто самоцелно знание. То се дава от Личност, която е овладяла Духа като цялост и носи една планета – овладяла е и планетната еволюция. А това Знание, предоставено вече на човека, е проблем на култура, която ние трябва да формираме като съзнание. И той казва в Прогласа на новия брой на списанието: „Старите духовни системи не стигнаха концепциално до идеята, че Знанието трябва да предшества Добродетелта“[12]. (Не просто добродетелите, а Добродетелта.) Те не поставиха въпроса и за промяната. А Учението на Мъдростта не просто го постави, а преобърна целия свят като от битка за човека, на който са му наложени добродетели, даде битка за Знание, което трябва да освети новата нравственост и да формира ново съзнание. Тогава няма да има натрапени добродетели, а Път.

Знанието, казвате, трябва да надмогне Сътворението. Това го имаме нагледно с идеята за събожника. Защото Новата култура вече е събожникът.

 

Ваклуш Толев: И точно тя трябва да надмогне Сътворението. Ще се окаже, че боговете са услуга на човека. И следователно тяхната роля сега съзнателно можем да ползваме за Ново Сътворение, т.е. Битие! А това е метаморфоза на цялата душевност в тази планета, наистина пълна метаморфоза за създаване, както сме казали – събожника.

 

Кръстьо Ламбев: Ще завърша с това, че в културата на Мъдростта човечеството се осъзнава в битка за обожествяване, а личността се себесъзнава като човек-бог в развитие. Казано е: Словото стана плът. Сега Мъдростта направи една нова плът в човечеството. И би трябвало ние като Деца на Деня, формирайки своето съзнание, да бъдем както Учителят е казал: клада на Свободата! Тази клада трябва да бъде устойчива и да гори с идеите и концепциите на Учението...

 

Ваклуш Толев: Боговете са остатък, който ние трябва да освободим. Разбирате ли колко е голяма отговорността ви? Не е проблемът да умрете и да ви дадат кръст за храброст... Проблемът е да дадете на тези, които са „умрели“, и Пътя, и царството Божие. И тогава бихте разбрали смисъла на жертвата. Йерархията свидетелствува, че боговете умират. Умират, защото не са за бъдещето. Умират не в идеята за безбожие, а в идеята за събожника!

 

Въпрос:Учителю, политическата ни класа е „мушитрънковци“. Как тя ще излезе на големия Път на Мъдростта и кога?

Ваклуш Толев: „Кога?“ – това е работа на пророците. Човечеството ние го освобождаваме от приземяването му и от неговите кули досега. Аз казах, че Учението Път на Мъдростта ще сътворява свят, който няма да има образа и подобието на това, което досега е живяло.

А „как?“ – това е логично питане. Кой е този, който трябва да стои още в хомота на работа, от която трябва само да се прехранва? Идеята за прехраната е на преоценка. Тя не е на класовата битка – на Маркс, на Енгелс и на Ленин. В човека има логика, има и вибрации на откровение. Под една или друга форма ние сме раздразнили, дори разгневили света. Но светът има опасните дири – навик, традиция, битие – които трябва да бъдат взривени. Питате ме: „как?“. Аз имам програма и я правя. Ние не сме в подножието, ние сме нови Хималаи! Имаме творческа програма и тя е планетна!

Извикайте в себе си боговете, освободете техните недостатъци. Осъществете се – приложете се като събожници! Това е вашата бъднина. Стига това хленчене и тия евтини преповтаряния на историята! Но кой ще го направи, откъде да вземем нов Бог? Бог е тук – това сте вие!

Една събудена окултистка – Слава Севрюкова, ще каже, че има проклятие над България. И злините свършвали, когато бъде откъсната част от земята ни. Вижте, който познава окултизма в неговата дълбочина, ама не дълбочината с повърхността на дадени учения, а с дълбочината на творец, не би говорил това. Защо трябва да има проклятие над България? Борис прие християнството. Да, това е възправяне срещу две империи – Римската и Византийската, но трябваше да се иска нова вяра. Защото 3 000 години ние сме тангристи, но не сме само тангристи, ние сме едни от тайниците на Учението за бъдещето. Затова княз Борис трябваше да направи Кръщение.

Кого в България ще сочат като пророк? Редят ги: този, онзи, Ванга... Никой не може да отрече на Ванга даденостите – тя е пророчица. Може да я отрече само онова невежество, което насадиха. Но тя е с галванизирано знание само на ясновидство. Тя няма йерархията. Тук, разбира се, е и Дънов... Още навремето казах, че той е бил поп Богомил. Сега всичко ново, което се открива, му го приписват, че той го бил казал...

Що се касае пък за карма, за прераждане и за разните други прибавки, които някои учения имат... доктрината на окултизма е вековна. Тя не е от миналия и по-миналия век, когато бяха Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитер с голямото Теософско учение. Те обявиха индийския махатма Кришнамурти за Миров Учител, но той умря с разкаяние, че не е пратеният, който да създава Учение. Едно е да казват известни неща, когато имат събуден 4-ти, 5-и, дори ако щете 6-и център (както нашата Ванга с ясновидството), но то не е равно на 7-ия център, когато и знаете, и виждате, и казвате истини! Ограничени са в пророчества, не в Учителство.

Искам да ви предупредя: Деца на Деня, пазете се от ново езичество! Не давайте стойности на обезценяването. Много неща, които казват пророците, не са верни. Защото всяко поле и всеки център има по 7 поделения. И това не им позволява да знаят тайната. Затова ви моля – бъдете въздържани и не говорете глупости, както тази: Злините свършват, ако дадем част от земята си. Развитието ни свършва...

Идеята вече не е за ново божество – идеята е за събожника. Не забравяйте: ние сменяме името човек с името събожник. Никой не роди тази идея и не може да я роди, защото трябва с друг център да работите – да бъдеш, а не да имаш!

 

Въпрос:Набогатява ли планетната социология знанието, че не само човекът дължи благодарност на земята, а и земята дължи благодарност на човека?

Ваклуш Толев: Вижте, на тези обрати аз съм майстор. Земята не може и тя да не дължи благодарност на човека, тъй като човекът започна с нейната дивота и я направи цивилизована. (Да, човечеството направи цивилизация, ала тя сега търси начин да се самоубие.) Планетата, обаче, не е социология – социологията е на шестия ден на Сътворението. Човек е сътворен на шестия ден. Социология друг не може да прави освен човекът. А и той е преходност, както говорим ние. Човекът не е бъднина – прозрението е дало, че той ще си отиде, както си отидоха олимпийските и боговете от другите планини...

Хората не познават еволюцията на боговете – познават еволюцията на човека. И безспорно човешката еволюция привършва. Коя е оная бъдност, която ще отвори вратите планетни, сега наложителни земни, е вече друг въпрос...

 

Въпрос:Човечеството познава една Възкресенска светлина, която се излива. Каква е нейната същност и защо се дава точно на православния Великден, а не на католическия или на този, който казвате Вие – 8 април? Да приемем ли, че е някакъв шмекерлък?

Ваклуш Толев: Тази Светлина, която получават народите след Христос, не е светлината, която се декларира сега. Светлината е вътрешен дар. Аз поне мога да ви кажа, защото тя ми отвори Път, тя ми осмисли жертвите, тя ме повика на Знание!

А шмекерлък в религиите винаги е имало. Но дадени са неща, които в определения момент не са били шмекерлък. „Ето ви Светлина!“ – ама от коя сфера; „Ето ви изворни води!“ – но от кой извор? Има разлика в това кой е този, който ви го казва, има ли тези знания. Защото, когато се говори за пробуда на центровете, истината може да ви каже Онзи, Който е пробудил седемте! Друг и да ви говори, няма да каже истината като потреба в утрешния ден, а само за сегашния.

Забележете, когато проследявате битието – само един Човек е носил Земното кълбо в ръката Си, само Иисус! Разбира се, истини казват и Неговите последователи – но не в лицето на Църквата. Знанието не зависи от това в кое време какво се дава. Освен това, в схемата за пробуждането всеки с различно ниво става буден. Стават пророци, но досега само един им е станал Учител...

Аз знам и съм мълчал. Казал съм – едно ново Битие ще има Път! Онзи, който се освободи от съмнението и издържи посвещението, ще има не само събуден шести център, а събуден и седми. Но не е проблемът само да е събуден, а и да може да носи Кундалини. Кундалини се усеща, когато работи. Само че, когато работи в по-висшите центрове, дава истини, другото е илюзии! Не мога да играя ролята на човек, който заблуждава, защото не търся нищо. Не ми трябва. То е достатъчно това, да може да се каже: Аз и Той – Този, Когото наричаме Абсолютът, не боговете! Досега са сменени хиляди и хиляди богове. Но Онзи, който не е сменен, това е вашият Кундалини. Имате ли го; може ли да ви изведе, може ли да ви даде?

 

Въпрос:Що е душа – Астрал, Ментал или Причинен свят?

Ваклуш Толев: В по-старата окултна литература можете да намерите описани астралното и менталното тяло и спокойно може да прочетете що е душа. Личната даденост – това, което наричаме Кундалини – тя е, която пък започва пробудата си от Астрала през Ментала; от Ментала до Причинния свят; от Причинния свят до по-висшите други светове. Те са една безспорност. Можете ли обаче да ги понесете? Идеята за лудостта не е несъвместимост, а поносимост. И Причинен свят има, и другите светове ги има и те могат да ви дадат прозрения. Но колко може от това, което по-висшата градация на полетата ви дава, да понесете? Голяма част от хората ги достигат и получават, в добрия смисъл да го кажа, лудост. Няма место за илюзии – лудост, щом не може да понесете по-висшата вибрация.

За мен има една безспорност – душевните еволюционни пътища са ясни, очертани са у нас. Но можете ли, когато Кундалини излезе и което е безспорно казано: Аз и Той сме едно!, това да го понесете? Тогава знанията са нещо много друго, те са с други измерения – Астралът е в четвърто измерение, Менталът е в пето... Има реалности, които се познават. Аз не мога да не говоря, примерно казано, за Причинен свят, не мога да не говоря за Духовен свят. Защо? Защото те са поносими. Но щом не можете да ги понесете – „завесата се спуска“ или пък се правят известни разрушения и вие минавате в цикъла на лудия. Не е невярно, че в третото измерение, ако ви дойде будността от седмото, може да полудеете. И затова на човечеството не е дадено така лесно да го постигне. Ето защо пророците са единици; затова ролята на Учителите е отговорно жертвена.

Човек неслучайно става вегетарианец. Но не този род вегетарианци, които се ширят из България, не. Не се налага вегетарианството, защото ще станете Христос, налага се вегетарианство, за да внесете в себе си Христос! Защото вибрациите във всичките тези центрове са много, много, много различни.

И има нещо безспорно – устата ви трябва да бъде зашита. Щом вие не си я спрете, намира се начин да ви я зашият. Защото популяризацията на знания, за които хората нямат пригодност за поносимост, е много рискована.

Идеята за безмълвието е била въведена в българската религия. Безмълвие е и да не казвате онова, което ви е слух, а не ви е знание! Не е проблемът дали клетвено сте обещали безмълвие, а дали няма да говорите неистини.

Насладата от безмълвието е изключителна, но когато наистина е достойно. Само една дума да ви дадат за нещо същностно и вие с нея да си отключите, както се казва, и седемте Небеса...

Идеята за Учението Път на Мъдростта е нова формула на Битие. Само това ви е достатъчно. Можете ли да си представите какво значи вибрацията събожник! Вие не можете още да се понасяте като човеци, а аз искам да се обръщате събожници... Представете си колко много трябва човек да работи и колко високо трябва да се издигне идеята за отговорност!

Затова съм казал:

Да натовариш на кораб стар

на миналото дните да пътуват...

 

29.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“

 

 

 

В Мъдростта трябва да живеем:

С нова нравственост:

 

Няма зло, има нееволюирало добро – вложена позитивна сила за трансформиране на отрицанието; еволюционна възмога за съвършенство.

Благодарността – импулс за възземане; умножаване благодатта на светостта.

Предаността – безпричинно поведение на всеотдайност; несмутена жертвена действеност.

Отговорността – прозрение за предназначение; причастие на служението.

Правото – защита на душата от религиозната казън „анатема“ и социалната категория „враг“; опазване чистотата на душевността и духовността.

Съвестта – проявена чрез човека същност и будност на Бога; Човешката божественост, пазеща Божията човечност.

Смирението – лична изповед на божественост; победа над себичността.

Нравствеността е отговорна пред вътрешния олтар!

 

Злото е нееволюирало добро!

Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! И днес тържеството продължава! Радвам се, че ви виждам в самата тържественост – както в душите ви, така и в срещите ви! Има благослов, който ви води и към благодат. Бъдете благословени в голямата идея на себеслужение! Бог да ви брани!

 

Представяне от Пловдивската школа

 

Йордан Епитропов: Учителю! Г-н Председател! Събожници!

Нашето изложение върху тази огромна тема ще бъде направено в три части. Първо ще се опитаме да отговорим на въпроса как смяната на епохите изменя нравствеността. След това ще проследим как в Духовните вълни се е развивала идеята за нравствеността. И в заключителната част ще се спрем на основни елементи и характеристики на нравствеността в Духовната вълна на Мъдростта.

Искам да започна с няколко думи на Учителя от Прогласа на списание Нур 3/99: „В Третото хилядолетие сме! Една нова духовна песен за Бога-Човек и за човека-бог в развитие се пее... Бъдното битие е озаглавено вече: с нравствената категория – няма зло, има нееволюирало добро; с нов олтар – Книгата на Живота; с екзистенцията – да бъдеш, не да имаш!“[13]

Две хиляди години с енергиите на Любовта човек търси своето осъществяване в идеята: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец!“[14] Но Учението на Мъдростта мотивира човека-бог в развитие с няма зло, има нееволюирало добро не просто като еволюционна възмога за съвършенство, а като вложена сила за трансформиране на отрицанието. Съвършенството като път на вярата не е достатъчно вече, нужна е и идея за метаморфозата на човека, т.е. за обожествяването като път на служение!

Книгата „Беззаветен Завет“ завършва с една много знаменателна за нас фраза на Учителя: „Аз отворих дверите на Третото хилядолетие, вие направете пътника Път!“[15]. Но как може да стане това? Новата Духовна вълна дава нова Конституция на Битието – Аз и Той сме едно!; Учението дава Път – Път на Мъдростта; а отвоюваното бъдеще дава нова планетна социология – събожник. Така Мъдростта носи ново решение на проблема за нравствеността, т.е. за взаимностите човек – Бог, човек – човек и човек – свят.

Проблемът за нравствеността е решаван в рамките на идеята „добро-зло“, която е станала по-властна дори и от самия човек, защото е мярка за осъществяването му, но мярка човешка, не мярка божествена.

След Сътворението на човека му се предоставя възможността да се осъществява в идеята за съществуването си, да осмисли съществуването си и да изгради съответно поведение. Потребата от нравствена таблица в това осъществяване е той да събуди измерения в плътта, докато не стигне до знанието да одухотворява материята. Затова в Учението се казва, че „Идеята „добро-зло“ е наука, с която човекът се диференцира в планетната еволюция“[16] – от неговото сътворяване, през битката за човека, до битката за извеждането на Бога от човека.

Но от какво се осъществява еволюцията? От вложеното Дихание в сътворения. Как се изразява еволюцията? Чрез динамиката на Кундалини в човека. Затова Мъдростта йерархира събудения копнеж за добро в потреба за просветление и знание: „Дай на душите ни светлина... на дните ни знание!“[17] А битката за светлина и знание е идея за овладяване на Кундалини.

Потребата от добро и зло като нравственост в миналите Духовни вълни е изразявана във форми на възможно поносимото. Като благо – признаване на Божеството и живеене в Него. Или като възмездие – измерение, с което човекът е награден или наказан от Божеството. Но Мъдростта не наказва, нито награждава. Тайната е, че за да има нравствеността устойчивост в социалната сърцевина, тя трябва да бъде дадена от Божеството, пред което човек има респект. А след това вече човек, в отношенията си с другия, да усвоява таблицата на нравственото поведение. Но докога ще усвоява тази таблица? Докато се изгради в безпричинно поведение на всеотдайност, т.е. в преданост като несмутена жертвена дейност. Затова Мъдростта поставя три въпроса и, безспорно, дава отговорите.

Идеята „добро-зло“ проблем само на морално съотношение ли е; дали тя се ражда и осъществява само като нравственост? Отговорът е: не!

Нравствеността ли слага изисквания към човека, или той я определя като битие? Отговорът е: той, човекът!

И в края на краищата, кое божество респектира изповедника на Мъдростта и може да изгради новата нравственост? Отговорът е: събожникът!

Затова Учителят повели: „Кажете на човечеството защо новият олтар е Книгата на Живота!“[18]. Защото олтарът на Мъдростта – Книгата на Живота, е сакрална революция в културите на човечеството. А нравствеността в Мъдростта е отговорност пред вътрешния олтар – отговорност, която е прозрение за предназначение и причастие на служение.

Духовните вълни в проекцията на своето еволюционно осъществяване градират нравствеността. Сега ще разгледаме как в рамките на различните Духовни вълни нравствеността се изгражда и осъществява.

 

Пламен Пеев: Учителят Ваклуш откри в Третото хилядолетие храма на Мъдростта и неговият храмов надпис е: Няма зло, има нееволюирало добро! (И в Посланията има призив: Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта!) С този храмов надпис започна изливът на Учението и той е неизменната арка на всяко списание Нур. Защото няма зло, има нееволюирало добро акумулира цялата енергия на Мъдростта и е лист-знание от Книгата на Живота.

Прогласът на последния брой на списанието започва с „Дерзайте – няма зло!!!“ и завършва с „Деца на Деня, кажете сбогом на злото като нееволюирало добро!“[19].

Тогава, търсейки в дълбочина, възникват въпроси: Бог ли създаде доброто и злото? Или това е вложен еволюционен принцип без персоналност? Когато имаме такива сложни въпроси, Учителят ни е дал насоки: „Сътворението е полярно – Дух и материя – само Мъдростта не е полярна“[20].

В Книга „Битие“, в началото, когато тъма се разстила над бездната и Дух Божий се носи, активната Божия воля твори чрез Светлината: Рече Бог – да бъде Светлина и биде светлина. Видя Бог, че Светлината е добро нещо... Така идейно се свързват активната волева творческа същност Светлина с идеята Добро. На фона на първичната тъма, за която пък в Откровението си Хермес казва, че бидейки принесен в Сътворението, го обгръща страшна тъмнина със зловеща форма, а Гласът на светлината започва да изпълва Безкрайността[21].

И така, светлина и тъмнина, ден и нощ участват в Сътворението. Творящата Божествена воля се свързва с идеята добро. Но трябва да направим голямата разлика – това не е още нравствената човешка преценка (категория) от последващата еволюция в Духовните вълни. Ден – нощ, светлина – тъмнина, добро... – са същности в Сътворението, както казва Учителят, това са съпроводните добри ръце на Целостта. А не антитези – нямаме антисътворение, нямаме антибог и нямаме антиеволюция. Не е ли тогава естествено да имаме надслов – няма зло...?!

Нравствените преценки добро-зло и таблици на морала се появяват по-късно в еволюцията и се градират в Духовните вълни и културите. Еволюцията човешка е вторично явление, тя не е Сътворителността. „Плодът на доброто и злото е полярността като възможност за развитие.“[22] Доброто и злото са необходимост в еволюцията, кармата ги преценява, а прераждането получава тяхната стойност. В този смисъл доброто излото са феномени, а не ноумени и тяхното генетично начало е проблем на услуга на еволюцията[23].

Еволюцията изисква да има два бряга като съпроводни принципи – конфликтът е съпровод в еволюцията. Но когато се концентрира еволюцията в Причинния свят, казва Учителят, тогава двата бряга се губят. Затова в един афоризъм се казва, че добро и зло няма да има, но до Причинността ще имаме „аз и ти“!

Човекът е сътворен като бог в развитие и в новата битка за извеждане на Бога от човека започва да се одухотворява в материята. След битката с анатомията, идва битка с психологията и след това е „със Сътворението“: „Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем“[24].

Как градират Духовните вълни принципа добро-зло като еволюционна възмога за съвършенство? „В онтологията на злото стои ритъмът на вечно повтарящото се отрицание.“[25] Как да разтълмим това? В митологиите виждаме как Гея изживява негодувание и отрицание към съпруга си Зевс. Тогава тя, оплодена от подземния цар, ражда стоглавото чудовище Тифон. Следователно вследствие на идеята на негодуванието се ражда не принцип на злото, а принцип на отрицанието.

А в зороастризма, този класически образ на дуализма, нямаме същински бог на злото, а само полярността като познание на принципи. И Учителят казва, че не е разбрана голямата тайна, че дори в класическия образ на дуализма т. нар. „зло“ е с времево ограничение и тук стои едно прикрито единобожие.

Много по-тежко е зломислието от злодействието – мисълта трудно се разрушава. И Христос казва: Прелюбодействал е всеки, който е пожелал в сърцето си. А в Духовната вълна на Мъдростта имаме едно зримо божество, което трябва да се освободи от полярностите – вътре у нас да махнем отрицателната енергия.

В „Беззаветен Завет“ има един призив: „Сили ни дай да изходим Пътя и щит да се самоотбие злото!“[26]. Това е свобода вече от идеята зло. То е призовано да извърши своята еволюционност, т.е. да се самоотбие.

 

Ваклуш Толев: Да! Не бива да пропускате даденостите, които трябва да осъществявате. А Учението на Любовта, Учението на Правдата – всички тези предишни Учения не могат да се сравнят с Учението на Мъдростта, което е неизбежната ваша утрешна Пътнина. Когато разглеждате тези идеи, не е проблемът само констатацията. Констатацията е необходима за съществуване, но не е проницание и Път! Едно е да съществуваш, друго е да намериш Път.

Идеята за доброто и злото е една констатация, която правя за миналите култури. Има неизбежности, но те пък са принципи на еволюцията. Можете ли да ги отречете?!

Митологиите са много голямо богатство, те са нещо изключително! Защото имаме много отрасли. В едни от тях трябва да победим въздуха, в други – водата, в трети – огъня... Какво е нестинарството при българите? Това е да владеете огъня!

Но се сменят нещата... Дори, както знаете, вече има и извънутробна бременност. Следователно голямата идея са стъпалата! Земята може да ви дава прехрана, идеята обаче ви качва. Идеята дори научи човечеството да лети. Тази принципност, която съществува и в личното, и в социалното битие; след това в земното и небесното; в горните подполета и полета... Защото една безспорност е, че имаме 7 полета в себе си и всяко от тях е крила. В един Пегас ще намерите едно летене, в орела – съвършено друго. Цялата тази метаморфоза, която се извършва у нас, безспорно е и легализирана в зримостта, за да можем по-отривисто да я свържем с възможността. Защото първият летец как се е чувствал – не му е било много сигурно. Но е потреба за развитие, а не за статика, не за покой, не за удобно легло... Еволюция! А тази еволюция в официалните религии не се приема – с изключение на една-две в древността. Идеята да се отлъчите, да освободите призива на земното притегляне е идеята Небе. Небето обаче има своите седем сфери.

 

Пламен Пеев: Само две фрази за финал на тази част: „Спира потокът на изграждане чрез „добро и зло“, ще се развиваме чрез прозрение и предназначение“[27]; „Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!“[28].

 

Ваклуш Толев: Благодаря! Да, Дървото на Живота, но то няма да остане единственият символ. Аз исках да ви помоля всички за едно изстъпление, бих го нарекъл – освобождавайте се от това, което считате за богатство! Защото човек се възхищава, да кажем, че е много начетен. Да, но онова, което си отива, трябва да си го изпратите и да измислите нещо ново.

 

Марин Маринов: Уважаеми Учителю! Уважаеми събожници! В третата част ще направим едно обобщение на новата нравственост. Ще започна първо с това – в човека е вложеният Бог, вложеното Дихание, което чака да бъде изведено в живот. И той води битка за усвояването му... А Бог е междината между Абсолюта и развиващата се даденост, наречена човек. Развиващата се даденост човекът бог в развитие трябва да запълва тази междина.

Бог у нас чака своето събуждане и чрез минаване през различните Духовни вълни усвояваме правото на нашата дързост Той да бъде изведен в живот. Дълбоко в нас е вложен Кундалини – Кундалини като Змия-Огън. Той стои и има седем чакри, през които, минавайки, освобождава прозрение, яснослушане и ясновиждане и разширява съзнанието ни до Всемирно съзнание.

Докато човек се осъществява като бог, той все още съществува – той не живее. Само Бог живее! Ето защо Бог не се доказва – Бог се живее! За да се скъси Пътят или да се изходи в съответната му чистота и да се стигне до това, което се нарича Живот, е необходимо да има Миров Учител и Учение. Затова Въвеждащото Послание започва с едно Искане: „Учителю Всемирни, дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля!“ И друго Искане: „Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията!“[29]. Изложенията на Семинара са всъщност една демонстрация за тия усилия и това знание, които сме получили и усвоили в съответната степен и в съответната висота.

Но както Христос казва: В стари мехове ново вино не може да се сложи, така и трябва да осъзнаем необходимостта от една нова нравственост, произтичаща като потреба в Учението Път на Мъдростта и изведена най-вече в „Беззаветен Завет“.

Веднага трябва да се отбележи, че новата нравственост не е смяна на едни нравствени таблици с други, а това са трансформиращи позитивни енергии, с които трябва да се постигнат върхове на служения и жертвена действеност.

В Беззаветния Завет са посочени от Учителя общо 7 на брой нравствени стъпала. Първо, това е самият първи член на планетната социология: Няма зло, има нееволюирало добро. След това са енергиите на Благодарността, Предаността, Отговорността, Правото, Съвестта и Смирението.[30] По няколко думи ще кажа за всяко едно от тях.

С няма зло има нееволюирало добро в Духовната вълна на Мъдростта е налице нов етап на духовно възземане, който дава потребност от нова нравственост – без полярности.

Христос още преди 2000 години казва нещо много важно: Обичай врага си! С това повеление Той трансформира в голяма част отрицанието в социалността и човешките взаимоотношения. Но то не се приложи в достатъчна степен и досега. Учителят Ваклуш казва, че ако това повеление за съединение в Целостта не беше заложено като универсален принцип в Любовта, то планетата ни можеше да се взриви от конфликти. В Седемнадесетото Послание има Искане „Дай ни свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!“[31]. А сега с Мъдростта се извършва едно ново надграждане със събожническото: Няма враг, има събожник! – това е вече въпрос на голямото Знание, а не на насиленото поведение.

Христос демонстрира и нещо друго много важно – че одухотворената материя може да възкръсва. Духът побеждава материята с Мировото Възкресение и това е най-добрата демонстрация, че материята не носи в себе си зло. Затова не трябва да се отрича, а да `и се позволи да еволюира и да се одухотворява.

Вторият връх е Благодарността – импулс на възземане; умножаване благодатта на светостта. И няма по-голямо умножаване благодатта на светостта от благослова на Последното, Заключителното Послание на Планетния Логос, в което се дава: „Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!“[32].

Духовният израз на щедростта е образът на благодарността. И тук е много важен този импулс на дързостта на Ева, за която Учителят казва, че тя е, която дава първия тласък за събуждане на Змията-Огън – символ на Универсалното знание. И Адам `яде от Дървото на знанието благодарение именно на Ева, а след това един ден, в бъднината, има основанието да откъсне плода и от Мировото Дърво на Живота...

Следват два други върха, които са взаимно свързани. Единият е Предаността – безпричинно поведение на всеотдайност; несмутена жертвена действеност, а тя е неразривно свързана и с четвъртата стълбица или връх на възземане: Отговорността – прозрение за предназначение; причастие за служението.

Предаността е поведение на сигурност – отговорността е дълг към Бога! Ако се вгледаме във факторите на нашите съществувания, то първата и безусловна преданост ние би трябвало да проявяваме към Земята, към планетата, която предоставя своята гръд и своите планетни условия на живот, но важно е и Небето, което ни приема именно в отговорност на осъществяване. Човекът има право на устойчивост, за да прави своето ora et labora, т.е. молитва и работа, но тази устойчивост, от друга страна, ако не е безпричинно поведение, се превръща във верига.

Приложната преданост и отговорност са белег вече на живеене, а не на вегетиране. Това е едно признание и за нашия растеж и подсказана необходимост – да се живее в Пътя с отговорността на Богове, а не с ценностите на улиците на благоденствието. Защото Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове![33]

Петият връх е Правото – защита на душата от религиозната казън „анатема“ и социалната категория „враг“; опазване чистотата на душевността и духовността. Основната задача, произтичаща от новата нравственост, идваща от Мъдростта, е именно да премахне една голяма световна болка, една рана в Световната душевност – анатемата. А Учението Път на Мъдростта е Учение на Световната душевност, защото Мирова душа дава Учението като пратеничество на Планетния Логос. Все още религиозните институции имат право да отправят към отделни лица, към групи хора и дори към институции, според свои си съобръжения, религиозната казън анатема.

Има кармични последствия както за анатемосващия – дори те са повече, въпреки че той може да се прикрие зад една институция (но тук отговорността е винаги лична) – така и за анатемосвания, защото става едно нащърбване на душата, едно смущение, което отнема динамиката дори и на един национален дух.

Още преди 15 години, на 9 декември 1998 година, е изпратено от Ваклуш Толев писмо до ООН (по повод 50 години от създаването на Всеобщата декларация за правата на човека) в Хартата за правата на човека да се включи клауза за правата и на душата, като се премахне прилагането на анатема в религиите, а в социално-гражданските отношения да се премахне понятието враг. Досега обаче няма реален резултат, което показва, че основните институции на човечеството нямат знание и прозрение за душата, за Духа, а се страхуват да не бъдат и обезвластени в някаква степен.

Шестият връх е Съвестта – проявена чрез човека същност и будност на Бога; Човешката божественост, пазеща Божията човечност.Съвестта е окото на Бог в човека! И в Посланието на Приложната молитвеност ние имаме едно Искане, което е с изходност от съвестта: „Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност!“[34]. Само съвестта може да ни изрази в будност за приложност с такова искане, и то пробуждащата се Мирова съвест.

И седмият връх е Смирението – лична изповед на Божественост; победа над себичността. Смирението е най-висша добродетел, но самата дума „смирение“ действа доста смущаващо на добродетелните хора. Много по-лесно е за тях да се изявяват като добри – което може да бъде и престорено, и преходно, и лицемерно. Разбира се, има и по-чиста приложна доброта. (Посветеният, истински Посветеният е свободен и от кармата за добро.) Смирението се приема трудно от добродетелния човек, защото то за него е слабост и унижение. Но смирението е духовна култура, а не обредна добродетел или институционна потреба!

Завършвайки, искам само да добавя, че смирението се извежда от Учителя Ваклуш в Културата на Мъдростта в следващата екзистенция: Само смирението може да приеме и оцени раздялата с миналото като харта на бъдещето, т.е. на събожника!

Няма по-голяма социалност от няма зло, има нееволюирало добро и няма по-голяма бъднина от Химна на бъдещето: Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

 

Ваклуш Толев: Даже като смирение. Благодаря!

Скъпи Деца! Денят ви чака! Той е и със зора, и с обед, и със заник! Но имаме поет, който беше казал: От заник слънце озарени...

 

Въпрос:Как новата нравственост „няма зло, има нееволюирало добро“ ще промени физиологията на човека?

Ваклуш Толев: Има една много естествена реакция – тя се казва самозащита. Първата реакция, която човекът е имал, е самозащита и то срещу реални, възправени действия. Кучето е лаело чуждия; волът блъскал господаря си, защото той го впряга да работи... Сега има модерно земеделие, но представете си хилядите години, когато човекът с една мотичка е отивал да вади прехрана...

Човек метаморфозира с оценки. Сега имаме електричество, а можете ли да си представите, когато вие ще излъчвате!? Въпреки че човекът винаги е излъчвал топлина. Но вие ще излъчвате и ще давате на Слънцето определения!

А няма зло, има нееволюирало добро каква друга оценка дава на знанието? Ще има ли гняв в отношението към човека отсреща? Както се каза, още преди 15 години поисках от Обединените нации да махнат „анатемата“ и думата „враг“. Още не са мръднали. Не са мръднали, но дадена ли е инструкция за нещо, което носи други лъчи и променя съзнание? Дадена е. Кога и как ще промени не ме интересува. Защо? Защото, когато дадете нещо, което е причинно, тъй или иначе то става. Какво е едно столетие?! Кога сте си мислили, че ще се ходи в звездното небе. Хубавото е, че се събужда тенденция да се знае...

Още преди много години казах: няма да има кръвни групи. И учените правят открития, като че ли да ме обслужат – благодаря им! Няма да има кръвни групи! Ами вижте, как да мотивирам тезата си за събожник – може ли да бъде една кръвна група за всички? Да, как ще има събожник, ако не се уеднаквят кръвните групи?! Тогава представете си какво лечение ще настъпи за някои опасни болести, примерно казано, туберкулоза, рак... Събожникът не ви позволява да имате кръвна група.

И второ, човек трябва да се научи, че винаги, когато се събуди за нещо, жизнеността му дава две формули: едната е да се усмихне, другата е да се навъси. Коя ще вземе връх? Усмихването ли (ако ще да е за ирония), плачът ли? В бъдеще няма да имате нужда от плач. Ако тази потреба е правила една услуга – миела е тревожността на смутените очи, чистила ги е – няма да имате тази нужда. Човечеството ще скочи толкова, че няма да се познава! Но идващото ново трябва да е поносимо и положително...

 

Въпрос:Бихте ли ни обяснили ролята на робствата за нашето израстване и развитие?

Ваклуш Толев: Вижте, когато ви лишат от храна при непосилен труд (понеже съм бил и по лагери), вие боледувате от глад. Друго е, когато ръката на наказанието е сменена с ръка на грижа. Тогава вие почвате да преценявате и с това да давате мярка за благодарности за приложената грижа.

Така че, когато искате тази формула – за ролята на робствата, трябва да се знае в коя епоха. Робските строеве минаха. Затова сега не може да се създава поведение отсрещният да ви бъде роб. Нито когато си един „пълнокръвен“ събожник, да създаваш в отсрещния утвърдена идея за безбожник. (Отделен е въпросът ще се намерят ли измерения за светци.) Когато расте йерархията на събожничеството, логично е и измеренията, които ще получи човекът, да не бъдат равни на обидата, на оскърблението. Те могат да йерархират в различни тонове. Следователно, когато искате да прецените една нравствена система, кажете от какви тонове ще бъде нейната песен – на отмъщение или на благодарност? И тогава логично е да се измени мярката за това, което ви дава причастие.

Не се заключвайте! Най-много ме е страх от това, че си повтаряте миналото. То е вече отработен, бих казал, рефлекс към онова, което е сторено. Така някой може да не ви прави сега зло, а вие да мислите, че е зло.

Сигурно ще има някаква Мирова тайна, с която, за едно минало вече човечество, ще бъдат преценени простъпките на недостойнството с постъпката на прощение с миналото вече... Защото идеята за прощението има една страшна теза – спомен. Спомен... Никого не съм чул да каже, че свързва спомена с идеята на прощението било с греховете, било с даденостите и пр.

Бъдещето е една свобода − не само за другия, то е свобода и за този, който дава прощение. Аз бях свидетел на времена, когато детето или женихът ще отидат да искат прошка от кръстника или от кума в Деня на прощение. По-малките минават и целуват ръце. Сега е много обидно – с 3 висши образования, а чичо му още оре, и да отиде да целува ръцете на чичото. Вижте, идеята за целуването на ръцете на по-големия не е унижението, а е освобождението!

Разгледайте ги тези неща в таблица на изградена достойност за прощение и поискана прошка, за да можете да преценявате. Иначе, когато кажете за този, от когото ще искате прошка: „От тоя ли...?!“, вие не сте я получили – в себе си не сте я получили! Той може да ви я даде присърце, но ако вие не се освободите в себе си, грешката, колкото и да изглежда външна, не ви освобождава.

Прощението е поведение, от което след това идва нихилация. Раждането на нова планета, раждането на ново слънце, след като се знае, че то е сбор от велики души и след като подобни знания дойдат, това ще даде мотив за съответната идея прощение с миналото, а тя ще е и идея за Свобода!

 

Въпрос: Има една загадка, оставена от Пенчо Славейков: „Но беди ли са бедите, чийто свършек е смъртта?“[35]

Ваклуш Толев: Бедите като физическите болести свършват, но психологическите болести – не. Въпросът е в познаването в дълбочина закона на кармата. Знанията за тези тайни са много дълбоки. Човекът не страда само от това, което е във видимостта – тогава той страда в очите на външния човек, не в очите на вътрешното виждане. Човечеството има много неща да научи. И когато ги научи, в измерението на дадено прощение или на живяна мъка и пр., ще види, че зависи от кармата и прераждането. Едно прераждане може да ви донася болка, която дължите. Това не изпускайте. И тогава ще разберете, че perpetuum mobile, т.е. вечният двигател, работи. Неслучайно някой е казал perpetuum mobile.

Вие мислите, че човечеството знае или че вие знаете – не! Аз самият съм убеден, че това, което зная, не го зная. Не толкова незнание, отколкото още нестигнато знание...

Така че Пенчо не е прав в случая, но той знаеше националната общност: Бог и България! Никой в света не го е казал. Пенчо не може да не бъде сравнен с боговете: Бог и България – единство в двойна плът! Ами къде отиде тогава националната карма?! Виждате ли този чутовен човек какво прави?! Пенчо е повече от гений!

Няма в световната история личност като него. Ако искате да ви подскажа, той е бил Омир. Виждате една нация как поема: Бог и България на клетва ни зоват... – това е история, но: Бог и България – единство в двойна плът! Никой не е дал оценка на Пенчо Славейков. И този човек изнесе една тежка карма като жив – куцаше. Но все пак се намери една достойна жена, или бих казал един достоен човек, който сподели патилата му и го възнагради с преданост. Мара Белчева е била хубавица, била е умна, била е съпруга на министър и стана негова съпруга, защото той е божествен!

 

Въпрос:Защо Пенчо Славейков не можа да получи Нобеловата си награда?

Ваклуш Толев: Има един въпрос, който е много ясен – Пенчо Славейков почина, а Нобелова награда не се дава посмъртно.

Не съм обичал така друг поет – познавам световната поезия, защото това е по-скоро кръвната ми картина, отколкото другите Лъчи.

Този човек написа „Кървава песен“! Как тогава ще говорят за българска гибел, щом можем да понесем такова божество в културата си...

 

Въпрос:В Книга Битие е казано: „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“[36]. Може ли да поясните това разграничение: тъмнина се разстилаше над бездната?

Ваклуш Толев: Писани са неща, които по начина, по който са ги написали, показва техния ранг. Не може да се твърди, че всичко това, което Моисей казва за културите, е санкция на Бог – това е неговата, ако можем да кажем, санкция върху човека. Така е и с другите пророци и бъдещото сътворение в Евангелията ги поправя.

В Стария Завет са казали за мрачините и гроба, но не са казали, че Възкръсналият е повече от живия. Защото Той носи и опита, а първичният носи само раждането.

Бог не може да убие Себе Си. Това е тайната − не може никога да убие Себе Си! Но безспорно божество, което няма прозрението и чиято преходност е сложена в изброените дни, ще създава и смешки.

 

Въпрос:Кое е онова, което определя „разумната широта на Твореца“, както сте казвали?

Ваклуш Толев: Разумната широта на Твореца е Свободата! Как искате ограниченият, ако ще да е и Зевс, ако ще да е неговият баща Кронос, без Свобода да бъдат Богове, които да не са ограничени от нищо?! Трябва да се мине и през Свободата! А кой е този, който може да ви даде характеристика на Свободата като живяна даденост?! Виждате, че хората водят войни за свобода, но не са я определили какво е. Онова, което Свободата като същност носи и боговете не могат да го характеризират!

 

Въпрос:Във връзка със Сътворението, като направил еди-какво си, „Бог видя, че е добро“. Това не е ли обида към Бога?

Ваклуш Толев: Това е потвърждение на идеята за циклите на еволюцията. Тези богове, които са били преди милиарди години и са имали и други планети, са притежавали и други характеристики – както за свободата, така и за организацията живота на човечеството. Добре, че има цикли, т.е. че има след това и затриване. Така идва едно ново човечество, с нови, както ги казват, азбучни тайни за Сътворение и богове. Тези богове, които ги има в митологиите, са скорородени или скоропосветени, скороблагословени. Това, което египетската митология има; това, което гръцката митология има; това, което е, ако щете, и в нашата, християнската религия (която приема и българинът), са нови неща. Да, много нови неща – и много от тях са празни.

Творчество е имало и преди библейските начала в свещените книги, и преди е имало потопи и нови творчества. Какво е един ден за сътворения; какво е един ден за пресътворения. Нищо!

Хората са правили календари и в най-далечни хилядолетия, рисувани и с най-далечни преобрази.

Човечеството трябва да даде преоценка на много неща!

 

30.07.2013 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“

 

 

 

В Мъдростта трябва да живеем:

Нова преценка за човека:

 

Богоосезаема необходимост – само чрез човека Бог се Себетърси и Себепознава; само той свидетелства за Бога и Го изявява.

Бог в развитие – образ и подобие; мостът между Божията човечност и Човешката божественост.

Зрим теогон – съзнание на божествена даденост; надкрачил очовечаването, създава битие на обожествяването.

Събожник – йерархия, осъзнала Единството; търси в себе си Бог, изведен в лицето на другия.

Съсътворител – изведен Кундалини; човек, освободил се от планетната плът.

Синовност – постигнато Единосъщие със Сътворителя; извоювано право на Боговластие.

Пантократор – осъществена Всемирност в Личност; надпланетна Всевластност.

Аурата на събожника е откровенският лик на човешкото битие!

 

Събожникът е същност от Същността!

Ваклуш Толев: Днес е не само най-чаканият, но и най-потребният ден на вашето Рождество, на вашата възкръснала смърт, на вашата богопътност – днес е Денят на събожника! Честитя ви го не само като начално битие, а и като потребна осъществимост. Денят на събожника е битието на новите Небеса и вие там сте! А щом „сте“, ще трябва осмислената жертва по Пътя на Възкресението да ви даде основание да осъществите събожника!

Честито ви най-добрата пътнина, за която сте определени – великия обред на онази венчавка, когато може да кажете: „Аз и Той сме едно!“.

Благодаря ви, Деца на Деня!

 

Представяне от Варненската школа

 

Румен Сейреков: Учителю! Уважаеми събожници! Небето избра най-добрия ден за представяне на тази тема.

Искам да започна с една мисъл на Учителя, казана в началото на Семинара: Да взривим човека в себе си и да се приложим като събожници!

Темата ни първо е свързана с идеята за еволюцията и йерархията на преценката за човек. Пак на този Събор Ваклуш каза: „Ако човек загуби присъствие за преценка, нека поиска утробата на гроба!“.

 

Ваклуш Толев: Значи съм им дал съвет! Само че хората не знаят молитвата за гроба – тя е възкресенска. И като отидат там и като се огледат и се видят... А самообиждането е по-лошо!

 

Румен Сейреков: Има една безспорност – че човекът съществува. Но ние носим и една отговорност – да осветим присъствието си като съществувание и да го направим живот!

Не е тайна, че преди да има човек, има еволюционно създадени същества. Човекът е сътворен като същество, но е нещо повече от другите същества – той носи Диханието. Той е нещо повече от същество, защото е сътворен с вложената тенденция да мине пътищата на едно дълго развитие и да стане бог – т.е. човекът е сътворен като бог в развитие.

Учителят задава един особен въпрос: Знае ли някой кога за първи път съществото е наречено човек? На шестия ден от Сътворението Бог Отец призовава наличните войнства от същества: „Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие!“. Ето кога се появява името човек.

 

Ваклуш Толев: Не само кога се появява, а и кога е легитимирано правото, че е бог? Още тогава: Да сътворим по образ и подобие Божие... Вижте, няма нищо оскърбително за която и да е институция, че човекът е бог – от Книга Битие цитирайте им този стих.

 

Румен Сейреков: Интересното в случая е, че името предхожда самия човек. Защото Сътворителят не е експериментатор, Той знае какво прави. Но това е един по-късен етап, в сравнение със Сътворението на света. А човекът – казва Ваклуш – е първата и единствената мисъл на Създателя, когато сътворява Космоса и духовните енергии заработват. Тогава наистина именно човекът е най-скъпото дете на Бога и най-безспорната духовна ценност!

В еволюцията ние трябва да осъзнаем две неща: вложеното в нас, за да можем да го проявим, и предназначението на човека, за да го осъществим. Тогава във въпроса, който задава Ваклуш, можем да открием един втори подпласт: кога самото същество (не Сътворителят му, а самото същество) за първи път е започнало да се нарича човек? Т.е. кога се е самоосъзнало като човек? Явно е било още в Духовната вълна на Митологиите, защото още 4-ти век пр. Хр. Диоген среща много хора, но не намира човека.

Значи името човек вече е съществувало и се е ползвало, а посветените са знаели разликата между животинското и човешкото царство. И всъщност всички философски опити на ума да даде определение що е човек са свързани с предходните царства – животинското, растителното... Човекът е наричан мислеща тръстика (от Блез Паскал), двуного без крила (от Платон), социално животно (от Аристотел)...

 

Ваклуш Толев: А кой го храни? Неговата готова мисъл да приема. Първом с мисъл да приема тайни. Не са създали хората алчници, алчността е еволюционен етап. Даже естествено е било още тогава да се събуди искането (Бог няма да си играе да събужда човека, дори, ако щете, не му е дал и молитва – но го е подготвил да взема), искане, на което човекът не може да даде характеристика. И днес никой не може да ви даде характеристика на храненето. Защо? Защото в триизмерния свят се храните по един начин, в четириизмерния, в петизмерния, шестизмерния, седемизмерния – съвсем е друго. Не отивате там да орете нива, отивате да се извърши тайнството ви! Тайнството човек, на което днес ние сложихме знака, че е събожник.

 

Румен Сейреков: Всъщност тайната човек е свързана с тайната на триизмерния свят. Макар че човекът има повече измерения и повече валенции. И тъй като е правена съпоставка между животинския свят и света на човека, точно от тази съпоставка се раждат пък в социалността доктрини от типа човек за човека е вълк.

 

Ваклуш Толев: Затова животните му стават сътрудници; затова сега кучето е по-вярно, от когато е било родено. То не е познавало човека! А човекът, кагато се ражда, с кучето стават ли приятели? Стават!

 

Румен Сейреков: И ние можем да си поставим въпроса: как третират понятието човек религията и науката? Науката само регистрира homo erectus, homo sapiens. Тя дава имена според измененията на формата, които е открила, а не според изведената същност. Религията пък говори за Адам, но като за име на първия човек, а не като за носен и осъществяван принцип. И затова тя изисква от Адам добродетели, вместо да му дава знание. И точно затова не от религията идва идеята, че тайната на Адам е в разумното знание.

 

Ваклуш Толев: Не само в разумното – ескалиране на разумното! Защото, в края на краищата, човекът взима начина на хранене от животното, от предшественика си – той не се ражда да яде веднага, както сега, като се роди детето, давате му гръд. Не. Той се ражда в неосъзнатост: какво имам да правя? Защото, ако се раждаше само за ядене, нямаше да узнае, че Духът е, който храни.

 

Румен Сейреков: Разбира се, умът не може да обясни необяснимото. Само Мъдростта може да даде една друга виделина: на сътворения Адам бе предоставено правото да ражда, а на родения Христос правото от Адам да направи Бог! Адам е отразената Божественост, защитила знанието, че човекът е бог в развитие. А развитието е отречена статика. Тогава съвсем логично е имената на човека да се сменят, следвайки динамиката на развитието.

Така низата от прозвищата, с които сме си служили, следва йерархията на съзнанието ни. Твар – с акцента върху сътвореността на образа; същество – с акцент върху същността, но в аспекта на съществуването, не още на живеенето; човек – с акцент върху разумното знание и приложността на ума; и безспорно в края на тази низа стои Личността.

Диоген не намира човека, защото го търси вън от себе си и със светлината на външен фенер. Но с вътрешната светлина на прозрението Пилат казва: Ecce Homo! – Ето Човека![37] Защото, ако Адам е умът, то Иисус е едно изявено Ментално поле – това, което Учителят нарича „живяно човечество“.

Бедната сестра на истината – науката, приема sapiens-а за последна брънка на веригата, а той е преход. Тя не вгради в основите си идеята на Ницше за човека като мост между животното и свръхчовека, нито идеята за душевния човек или за homo divinus. Но днес Ваклуш говори за една бъдна реалност: Homo deus – Божествения човек с Универсалното съзнание. И насочва вниманието към една неслучайна случайност в Откровението на Христос, където след телето и лъва стои човекът, но и след него има още едно същество – орелът. Това е символна подсказка за една от тезите на Мъдростта, че днес, 2000 години след Ecce Homo, битката за човека вече привършва и започва битката за свободата на Бога в човека.

Орелът е събуденият Кундалини, с който човекът ще лети на крилете на Духа без необходимост от моторно гориво. Орелът е Кундалини, който дава на човека крила не за пространства, а за смяна на Духовни вълни и царства.

Безспорно човекът има биография. Но не биографията е важна, а характеристиката. Кое може да даде характеристика на човека? Умът ражда въпроси, Причинността осенява отговорите на ума, но само Откровението може да даде характеристика чрез Логоса, Който е Слово в приложност. Така Мировото съзнание надгражда планетното знание в преценката му за човека.

Именно Мировото съзнание даде нови 7 основни характеристики на човека, които изграждат основата на една бъдна планетна социология – съвършено нова и съвършено различна. На всяка от седемте характеристики на човека ще се спра поотделно:

Първата е: Богоосезаема необходимост! Само чрез човека Бог се Себетърси и Себепознава; само той свидетелства за Бога и Го изявява. Защото човекът носи Космичната цялост на 7-пластовото Творение и пълнотата на своя Творец като същност. Човекът е най-обичната същност на Твореца, защото Той чрез него се осъществява в Творението Си.

Втората е: Бог в развитие! Той не е непроменлива даденост. Всеки от нас е едно развиващо се същество. Човекът е енергия на Божията човечност и проявява Човешката божественост, т.е. осъществява се в подобие, за да направи Единосъщие. А Единосъщието е осъществимостта, търсена в целостта на развитието.

Третата характеристика е: Зрим теогон! Зримият теогон е най-реалният израз на иманентния бог у нас. Ние го изживяваме в служението, защото той не е предмет на очовечаване, а на обожествяване. Зримият теогон е осъзната божествена даденост и поносима божественост на Единосъщието.

Четвъртата тайна е: Събожник! Събожникът е същност от Същността – човекът бог в развитие, но вече познал тайната да бъдеш, а не да имаш! Събожникът е божественост, мотивирана от знание, а не от вяра. Аурата на събожника е откровенският лик на човешкото битие. А планетната социология вече борави с този нов термин, който вгръща човечеството в едно. Разликата между човека и събожника може да бъде изведена от разликата между Пътя на търсене на Бога и Пътя на Боготърсене. Човекът търси Бога вън от себе си, а събожникът, намерил Бога в себе си, е Път на Боготърсенето, извеждащ в Съсътворителство.

Следващата характеристика е: Съсътворител! Събожникът изначало е съ-Сътворител, който с осъщественото си Боголичие извежда Боговластието си и става Съсътворител. Енергията на Съсътворителя е Огънят на Кундалини, одухотворяващ материята.

Шестата характеристика е: Синовност! Одухотворената същност на човека го прави Синовност! Синовността е присъща духовност на събудената Човешка божественост, станала единство с дадената ни Божия човечност в един изхòден Път за Единосъщие.

 

Ваклуш Толев: Синът не може да бъде присвоен – може да бъде достигнат и белязан!

 

Румен Сейреков: И последната характеристика е: Пантократор! Пантократорът е Ликоизразът на Сътворителя! Той е осъществена Всемирност в Личност, извоювала Си право на надпланетна всевластност. Пантократорът има властта да определя планетната еволюция, защото е йерархия на Знанието, а не на Добродетелта.

Така се осъществява индивидът, който носи цялата Космичност и отлъчва множество съзнания и личности, които с осъзната култура и приложена воля получават градация и разгръщане. Но Божествеността е вложена и следователно тя ще отрече индивида. Индивидуалността ще се загуби в Божествената хармония, когато в човека заработи Огънят.

Тогава събожникът, сегашният пътник, ще стане Път!

 

Ваклуш Толев: И ще запразнува днешния Ден! Да, пътникът става Път! Прекрасно влизане в темата, благодаря!

 

Георги Кючуков: Уважаеми Учителю! Събожници! Да ни е честит днешният Ден на събожника и както сутринта си казахме, нека всеки ден да бъде Ден на събожника!

Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът![38] Учението на Мъдростта каза, че човекът съществува, само Бог живее! И даде идеята за събожника, за да изведе човека в живеене и да го освободи от съществуването, което остави белега на съдбата. Да го изведе роден от умиране, но не и от смъртта, с нейната антитеза – безсмъртието.

 

Ваклуш Толев: Това е вече, когато правите социология и планетология. Ето – социология и планетология. Много добре!

 

Георги Кючуков: Адам извървя едно поприще – което Учението Път на Мъдростта разкри – че човекът е бог в развитие. Светът не го откри, че е тайна, вложена още в Сътворението. Защо? Защото липсваше йерархията на Духовните вълни, в която да се види именно усвоената и приложена еволюция. Това, което сега казваме, че Христос е живяно човечество и осъществена Божественост!

В този смисъл събожникът е еволюционна йерархия на човека бог в развитие и той може да бъде търсен още в Сътворението, когато в Адам пита: Адаме, где си?[39]. Събожникът се търси, но когато Христос го направи Небесен Адам, Той вече не пита „къде е човекът?“, Той казва: Аз и Отец едно сме!

 

Ваклуш Толев: Значи, няма защо да Ме търсиш другаде освен в себе си! И тогава вижте какво е тезата Себе си, която ви развивам – трябва да се пожертва човекът! Това е обрат. И тогава да не обвинявате друг – себе си!

 

Георги Кючуков: Следователно идеята за събожника е една нова йерархия на Адам. Адам Небесен, който се е върнал от тази култура на трудолюбие; който е познал, че не може да отрече материята, а трябва да я одухотвори. И затова в Откровението (дадено на Йоан от Христос) са дадени четири образа на четири същества. След образа на лъва, който всъщност е идея и енергия за волята; след образа на телето, което е идея и енергия за добродетели; след образа на третото същество, което вече е човекът с неговия първи белег да краде от Дървото на познанието – след тези три същества идва едно четвърто, което е орелът – символ на човека с изведената Божественост, със събудения Кундалини. Именно Духовните вълни със своите енергии метаморфозират съществото да стане индивид, индивидът да стане човек, сега човекът става събожник и събожникът ще стане Бог.

В Сътворението Учителят посочи, че първо е имало вода, която е астралният образ на Светлината. Защото онова, което ще бъде облечено в материя, не може без астрал. Водата е определяла телесната защита. И са идвали доктрини, които да защитят образа. Т.е. миналите Духовни вълни са давали енергии за очовечване, но не и за обожествяване.

Сътвореният Адам е трябвало да се култивира, той е трябвало да води битка за развитие.

Трябвало е една култура на Митологията да му открие идеята за безсмъртие – това, което Хермес казва: Боговете са безсмъртни човеци, човекът е смъртен бог!

След това в йерархията на развитието Адам е трябвало да мине през Културата на Правдата, която индивидуализира.

Следващата Духовна вълна – на Любовта, дава енергия за социализиране и очовечване. Учението на Любовта носи една тайна – тайната на Разпятието.

Християнството оставя идеята за Сина, Който обаче няма всички привилегии на Бащата, следователно са отнети известни възможности. Там човекът още не е събожник.

Можем ли да се попитаме какъв ще е образът на Сина в една бъдна Духовна вълна на Истината, когато знаем, че в човека има 7 тайни вложени – 7 духовни центъра, събуждането на които го носи в различни състояния и различни съзнания?! Сега, в Учението на Мъдростта, Учителят казва: В своята възможност събожникът стига до 5-ия център, а когато стигне 6-ия център на Кундалини, тогава ще започне тайнството служение. И затова в Молитвата на Мъдростта е казано: събожническо служение към всяко боготворение!

Но човекът още не е осъществил своето Боговластие. Затова той трябва да мине през всички 7 центъра на Кундалини до онази универсална себичност „Аз и Той едно сме!“.

Човекът е образ и подобие. Той е образ, когато има човешкия си облик, но когато има събуден 7-и център, казва Учителят, тогава няма да има този образ. И в структурата на Истината събожникът няма да бъде в човешки образ.

Моралът еволюира, събожникът се осъществява! Духовната вълна на Мъдростта вече дава енергии за обожествяване и тя прави събожника, който е живяна индивидуалност и осъществяваща се Божественост!

В този смисъл събожникът започва да се бори срещу Боголичието си, което е качество, и да извежда Боговластието, което е същност. И тогава приложеното битие на осъществения събожник ще бъде Съсътворител, Който може да каже: „Аз бях в Сътворението на света.“

Така че ние ще сменяме своята физиология. Дори по думите на Учителя, ние може да изживеем страха, че не сме човек. Но ние още не сме живели като Бог, за да знаем какво ще представляваме.

Схващайки се като образ, ще имаме 7-те центъра на Кундалини. Но в структурата на Истината няма да стои въпросът за 7-те центъра, те ще са забравени – ще има само Едното. И тогава Учителят открива и другата тайна: в Истината събожникът ще бъде и без олтар! Това, което той казва в своите стихове: „Когато на пладне бъда без олтар...“[40]

 

Ваклуш Толев: Идеята за без олтар е много голяма свобода! А не можеш да правиш Богове без свобода.

 

Георги Кючуков: Така че в Културата на Истината човекът ще бъде без Себе си. Това, за което сега Учението на Мъдростта ни подготвя в идеята за събожническо служение – служение без Себе си.

И тогава, в заключение, обърнете внимание: обръщението в Молитвата Отче наш при идването на Духовната вълна на Истината ще се смени със Събожнико! Идеята за събожническото служение ще смени дистанцията Отче наш със Събожнико. С това не се смалява Великото, а с това човек се извисява до величие и до Великото.

Индивидът си отиде и човекът ще си отиде, боговете ще си отидат и събожникът ще си отиде – но Божествеността ще остане!

 

Ваклуш Толев: Благодаря ви! Деца на Деня, днес може да запалите една свещ само – Себе си. Себе си! Запалете собствената си свещ, за да ви свети. Какъвто е приносът на човека към Бога, т.е. преходите, които сте минали!

 

Сена Неделчева: Учителю! Събожници! Нека на този Ден на събожника да се опитаме не само да се поздравяваме, а да живеем потребата, която е родила този празник!

В Новата планетна социология са дадени 7 характеристики на човека. Сред тях обаче има един фокус, който ги събира в едно – това е събожникът. В стълбата за Небе човекът не е последен, т.е. той трябва да бъде надмогнат, защото осъществява йерархии и прилага воля за битие. Как? С принципите на Сътворението – Духовните вълни – те със своите енергии метаморфозират; техният прилив йерархира и освобождава. Така човекът довършва Себе си у Бога, за да може Бог да се завърши в човека.

 

Ваклуш Толев: Където и другаде да се отива, същественото не е социологията, а Божеството – тази разлика трябва да правите. Същественото е човекът, който в Духовните вълни прераства, или вече, прераснал в бог, става събожник.

 

Сена Неделчева: Тези характеристики, които са сложени там, не са илюзорност, те са само стъпала...

 

Ваклуш Толев: Но никой не ги е прочел още! Да четете в другите кръгове предназначенията на човек какво ще стане... Хората вървят по логиката, което за мен е опасно – логиката навежда към заключения, но тя не прави откривателство, тя не е откровение. Затова се казва логика[41] – много са големи разликите. А човекът е още дори неосъществена логичност, камо ли да е бог, а ние говорим за Богове. Ако с такава доктринерска теза се излезе – това е, което казвам: не сте се освободили от минало! Когато човек почне да разработва химическите елементи и вижда първа валенция, втора, трета валенция или четвърта... – това е логика. Науката може да работи с елементите така, но не и както искам вие да работите.

 

Сена Неделчева: Има голяма разлика. Вие споменавате и една друга разлика: между идеята човек и реалния човек. Но и двамата имат път. Идеята човек и реалният човек имат път – от „Гол съм Господи!“ до „Аз и Той сме едно!“, и този път чака своите събожници.

 

Ваклуш Толев: И двамата имат път, ама разликата на олтарите е от земята до небето. Може ли някое учение на религиите (макар още да не са прераснали във вяра, все пак да кажем учения на вярата) да няма път? Има път, и то често доста жесток. Учението на Мъдростта е Път, но малко преди него имаме Път и при Иисус: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Идеята да знаеш е повече от идеята да си безгрешен – това ви го казвам с години, не ви го казвам случайно. Защото познавам другите закони, по които вървите. И един цвят от една китка е китка, стига да носи пък ония качества, които определят китката. Идея на съзнание! Един човек може да бъде идея за съзнание, макар ароматът му да е само от едно цвете...

Прошка със старите навици, защото от вас пък искам Учение. Трябва да се работи! Да се събудят тези центрове, които излъчват това състояние в малко по-високото състояние – други центрове да се събудят... Ето защо няма по-свято нещо от жертвата, няма по-свято! Тя ни учи да бъдем неспънати от камъка на живота. Жертвата!

 

Сена Неделчева: Учението на Мъдростта, което имаме в достояние, е Път. И това Учение каза: извървете Голготския път! То не каза: „изстрадайте пак Голготското страдание“, защото Голгота не е страдание...

И в един пореден стадий на Пътя се идва вече до онова, което йерархира божеството до Истината. А Истината – казва Мъдростта – е победена съдба от Човешката божественост – за да може да се дойде до олтара на Свободата. Обаче тук има една съпоставка: само чрез живяната потреба на събожника! Събожникът е най-върховното право, което е получавал човекът.

На събожника обаче не са нужни само закони – нужно му е да взема от богатата трапеза на Мъдростта. Но се иска метаморфоза и вътрешна трансформация. Не само да осъзнае еволюцията си като място и принцип, а и да стане динамичен участник в нея. Енергията на това духовно прозвище събожник трябва да се вложи в култивирана потребност за Божественост. Да се търси не спомен за човека, а динамиката на Деня. Защото събожник не е просто прозвище, макар и духовно, то е сакрална революция. Събожникът е, който може да събуди вътрешния огън и да доведе до духовен преобрат.

Мировият Път ни чака и ние трябва да знаем, че много се е ходило за бъдността. Бъдността може да бъде осветена, а може и тя да осветява. Защото тя е раждала потребата много преди тази бъдност да бъде потреба. С Дървото на познанието човекът не можа да стане изразяващ Бога. Но е дадена още една възможност, Пътят към която беше запретен – това е Дървото на Живота.

 

Ваклуш Толев: И какво направиха религиите, като Адам яде плода на знанието? Нарекоха човека „греховник“. Къде е тогава светостта на религиите?! Държат го в страх... Това е наистина основание да се държи в страх, когато има непокорност. Или когато човекът е в приятна лудост, защото непокорността е приятна лудост...

 

Сена Неделчева: Знанието на Мъдростта носи тази осветена бъдност, която да даде плод от Дървото на Живота. С Вълната на Знанието, ако можем така да кажем, човек се набогатява с правото да яде плода на Живота. Но преди това той трябва да мине през: Голгота, Разпятие, Самокръщение, Възкресение. Всъщност този извървян Път е тайната кога като бъдност ще се освети Пътят към Дървото на Живота. И тук стои една изключителна идея – това е Единосъщието. И затова имаме в едно Послание сложено това Повеление: „Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!“[42]. То обаче има и един знак – това е Възкресението, за което трябва да се жертва всичко. Това, което преди малко споменахте.

 

Ваклуш Толев: Възкресението, мога да го кажа, че е облекчена съдба, защото всеки се оплаква от съдбата си. А Възкресението му помага.

 

Сена Неделчева: И затова „Мъдростта не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение!“[43].

Идеята за Единосъщието и идеята за събожника обаче не са едно и също. Събожникът е изработена наличност, но не и изявена достатъчност, за да бъде Път. А Единосъщието е извървян Голготски път, Самокръщение, което дава основание за надгробна властност, и Възкресение. Единосъщието вече е осъщественият събожник. Той е, който може да има Културата на Единосъщието. Тогава се създава Съсътворителят.

И тук всъщност е съществен енергитичният прилив, който прави единство. Така се отдават енергии, с които Сътворителят, акумулирайки ги от цялото човечество, създава нови битнини. Защото ще има Ново Небе и Нова Земя. А Христос каза: „Всичко ново творя.“[44]

 

Ваклуш Толев: Не можеше да не каже – Той не е незрялост, нито е верноподаник на която и да е религия! Христос е нещо, което човечеството е нямало. Само че така Го прибули юдаизмът, че ако Му покажат лицето, ги е страх да не им вземе молителите.

 

Сена Неделчева: Съсътворителят е идея на освободения събожник. След великото тайнство Съсътворител е Синовността. Затова е и Повелението: „Осъществете дадената ви Синовност!“[45].

 

Ваклуш Толев: И човекът не е първият, защото преди това имаме фигуриране.

Събудихте се! Стига сън – работа. Благодаря ти!

 

Тодор Димитров: Има една тема „Събожникът – Себесъзнание за отговорност и служение“, която, според мен, най-добре осветява днешната теза. Защото себесъзнанието точно трябва да роди възможността на човека да се докосва до Свръхсъзнанието, за да стане събожник.

 

Ваклуш Толев: Така е. Само рискът там е да не се правят скокове.

 

Тодор Димитров: Има една фраза на Учителя: Събожникът не е проблем на кръвна група, нито пък привилегия на правна доктрина на наследство и на роднинско право. И в лекциите си ни посочва, че човекът милиони години работи за топла кръв, изправен гръбнак, ларинкс и мозъчна материя.

Един интересен момент има тук – мозъчната клетъчност всъщност е най-близо до това, което наричаме 7-и център и може би най-късно 7-ият център осенява тази мозъчна клетъчност в идеята за будност. Виждаме голямата етапност, наречена битка за човека. И в Третото хилядолетие Учителят сложи една генерална идея – битката за човека свърши!

Кръвта като Азов представител циркулира в човешкия организъм и храни биологичната, оттам и мозъчната клетъчност, която постоянно е къпана – това е един факт. Науката вече коментира еманациите на менталната плът, както Учителят нарича мозъчната материя. Постоянно е къпана тази антена, която улавя идеи от Менталния свят. След това кръвта минава през цялата биологична клетъчност, вибрирайки във възможностите, които донася мисълта. Точно това е, може би, идеята на битката на човека.

 

Ваклуш Толев: Затова много добре съм го казал за черепа на Адам и Кръста на Христос. Човекът с разперени ръце е кръст. Следователно трябва в пътя на човека и умората му Адамова главата да стане Христова.

 

Тодор Димитров: Кръвта изгражда не само това, което се нарича плът, тя създава семейството, рода, племето – като по този начин се създава социология, създава се общността. Социологията, от друга страна, е облъчена от една голяма тайна, наречена религиозно поведение, вяра. Това прави този голям триъгълник: биология, олтар, социология – тази т. нар. „нисша триада“. Следователно тази троица „биология, социология, религия“ формира поведение и създава предпоставки за жертви, принос и чувство за отговорност – към това, на което принадлежим, в идеята за кръв.

В осветената бъднина на тази троица, казва Учителят, се оформя психологията, която пък от своя страна определя Коренните раси.

 

Ваклуш Толев: Виждате чак докъде отива в протяжност, в дължина идеята за Коренните раси – в кръвната легитимация.

 

Тодор Димитров: И тук можем да направим голямото разграничение, че внушенията, наречени религиозни тенденции, в хилядолетията са уплътнявали расовия принцип в идеята за принадлежност и превръщат идеята за отговорност в идея за отмъщение – отмъщение в тайната на бранене на кръвното родство.

 

Ваклуш Толев: Ако знаеха това, щяха ли да обвинят Хитлер?! Не. Кой греши? Хитлер ли греши, или тези, които го обвиняват!? Този извод за расовия принцип е много верен. Но той пък има друга приложност в своето явяване в човешкия път – събуждане на нова социология. Не е въпросът дали даден политически мъж ми харесва или не. Това, което Хитлер беше направил като констатации, беше една истина, която вече е налице. А сега никой да не му дава признание...

 

Тодор Димитров: Тук можем да сложим вече онази идея на Учителя – знаещият е повече от безгрешния! Какво е знаещият? Той сам определя лика на битието си като хармонизира кръвната картина с това, което наричаме Дихание. А идеята за грях е манипулирано внушение. И точно тук трябва да сложим задължително тайната на Посланията: те не са ли външно внушение? Не, те са Откровения, които са енергия на Планетния Логос, и разчетени от нашата мисловност, освобождават центровете ни!

Можем да кажем, че тази зрима троица – биология, социология, религия – създава трите форми на съзнание, през които трябва да мине човекът. Това са: съзнание, себесъзнание, свръхсъзнание.

Съзнанието, казва Учителят, е събудена отговорност! Тя е отговорност към това, което кръвта е родила – семейство, род, племенно-родово общество.

Себесъзнанието, обаче, е олтарна отговорност! Тази отговорност изгражда признание, защото олтарът вече е поведение, съпроводено с чувство на святост.

И ще ни каже Учителят, че себесъзнанието е дало енергиите отговорността да изисква характеристика и наименование на Пътя, който трябва да бъде самосъзнатият вече човек. Ето това е потребата на човека – да иска характеристика на Пътя, не религиозни внушения. Тук – казва Учителят – е ролята на Посланията: да се мине от религиозно съзнание в идеята на събожника. Защото Бог не е само услуга на религиите, Той е Същност! Той е Даденост, Която прави Живот. И ще ни посочи, че жертвата в новата Духовна вълна в тайната на събожника е животът в стадия, в който се себесъзнаваме. Значи себесъзнанието, йерархирано до свръхсъзнанието, ни освобождава от спомен за човека и от елементарните религиозни тенденции.

Себесъзнанието има една голяма тайна – егоцентризма. За него ни беше обяснено, че е потребен, за да се центрира човекът в себе си. Той е, както Учителят го нарече, Пандорината кутия, от която извеждаме всичките си зломислия и всичките си злодействия.

 

Ваклуш Толев: Всичките беди трябва да ги овладеем, не да ги държим там, в Пандорината кутия.

 

Тодор Димитров: Затова човекът има съзнание за ориентиране, себесъзнание за преклонение и признание и свръхсъзнание, което вече е на събожника. Събожникът е тази фаза, надмогнала човека, в която той се обслужва от свръхсъзнанието. И затова не е важно какво знание имаш, а какъв контакт имаш с Мировото съзнание. Кое обаче в нас е това, което прави този докос? Голямото богатство на себесъзнанието е да разкрие събожника, защото само свръхсъзнанието легитимира поведението на събожника. И тогава вече, дори само един Лъч да огрее човека, той осмисля поведението на отговорността, която ще физиономира служението.

Личният ни Кундалини не е цялостният на Мировия Учител и затова осветява един или два от Седемте Лъча на еволюцията ни. Те биват осветени и човекът функционира в измеренията на своята поносимост и в тайната на Лъчите, в които работи. Защото Кундалини е творческата ни възможност, а отговорността и служението са в Пътя на подготовката ни, в идеята за изпълнението. Отговорността и служението са в изпълнението, те не са в творческата ни възможност.

 

Ваклуш Толев: Да, в изпълнението, защото неправилното тълкуване и изкривеното даване оверижват. Прави се и себеоверижване.

 

Тодор Димитров: Човекът е част от това, което се нарича социология и в нея участва с организма си. Но когато той не може да понесе дори промяната си, в лицето на една политическа обстановка или на една криза, как искате да бъде натоварен с това, което е само енигма засега – с Кундалини? Затова трябва да преоценим отношението си към всичко!

 

Ваклуш Толев: Всичко. Затова неслучайно започват с храната. Много бледо изглежда, че храната не определя. Не е така, ако познавате вибрационното тяло на животното и го приемате или пък вибрационното, обаче друго тяло, на пшеницата – смилат я на брашно. Едно е да ядеш сланина и да чуваш грухтенето на прасето, друго е да чуваш как веялката отвява зърното и воденичният камък го смила...

 

Тодор Димитров: Идеята за събожника е идея за нова социология, която разкрива първичния акт на Сътворението. Защо? Тогава е вложено Диханието, което досега живее етапите същество, индивид, човек...

 

Ваклуш Толев: Ако той не можеше да вибрира и с очите на своето раждане да види Родителя си, как ще говорим за Богове в бъдеще?! Значи още тогава...

 

Тодор Димитров: Тогава – в Сътворението, имаме влагането на Диханието в човека. А отговорността и служението ще ни доведат до изграждането на това, което се нарича Деца на Деня. Деца на Деня – това е първата фаза на събожника.

И тук ще разберем, както казва Учителят, за Откровенията, наречени Планетни Послания: за да бъдат глиптирани в образа, т.е. за да го одухотворяват, трябва да минат през безупречно служение на събудената отговорност. Ето тайната на мисълта. Затова ще ни каже, че мисълта е ръката на Космичния Човек! Мисълта е, чрез която абсорбираната от Логоса енергия на Абсолюта може да бъде внесена в центровете ни и да даде път на личното ни Дихание.

Колкото една мисъл е по-съвършена, както като форма на изказ, така и по съдържание, толкова по-релефна прави чакрата. Има ли нещо по-съвършено и релефно като изказ от Откровението, от Словото на Учителя?! Въпросът е в това, обаче, дали нашата мисловност е пригодна да не го пречупи през призмата на собственото си съзнание в идеята на самосъзнание.

Благодаря ви!

 

Ваклуш Толев: Аз ти благодаря! Ето, има какво да се извади от Учението – малко повече ровене и разтваряне. Ако щете – отначало са бръмбарските крила, след това на петметровия орел и пр.

Това, което направихте, е чакана за мен истина! Трябва да се знае прехода на човека и благослова на Бога!

 

Въпрос:Моля, Учителю, още веднъж да акцентирате върху разликата между възпитание на материята и егото като демонстрирано поведение?

Ваклуш Толев: Ние не само го демонстрирахме сега, но наистина го показахме. Включването ми беше преднамерено, но малките светлинки, които влизаха, даваха на голямата звезда образ.

Нужни са три минути понякога, за да покажете с дадена категория поведение, което не е жребий. Вие не играете на лотария – Децата на Деня не играят на лотария! Може и един човек да остане, той ще каже какво е извадила въдицата му от океана на живота. Кое не му стига, за да бъде тя потребна – сол или съзнание? Солта, както е казано, е основа на живота; но съзнанието трансформира солта, за да няма безсолици и глупости. Защото човек, като се стъписа и се закове за един стол на нещо, което е свършило, може да каже толкова други „мъдрости“!

А за разликата между възпитанието на материята и егото: защо да лишавате егото от материя? Всеки има материя. Само че при някои тя е одухотворена.

Вашето предназначение е да сте свободни!

 

31.07.2013 г., Родопа планина,
Пампорово, хотел „Преспа“