Интервю

 

Бойко Станкушев: Уважаеми зрители! Вие сте с поредното предаване „Събота вечер“ на Национална телевизия „Евроком“.

Моят събеседник тази вечер е роден на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово. Учил е право в Юридическия факултет на Софийския университет. Но през 1946 г. е изключен по политически причини, след което дълги години (както мнозина други) прекарва по лагери и по затвори. В затворите пише поезия, драми, философски есета. След като излиза от затворите, записва и завършва богословие в Духовната академия в София. По-късно работи като библиотекар в Пловдивската митрополия. А от 1991 г. чете лекции по „История на религиите“ в Пловдивския и Софийския университети. Изнася лекции и слова в различни училища, читалища и пр. – пред най-различна аудитория. Автор е на списание „Нур“, което е издание на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“.

На богослова Ваклуш Толев имам удоволствието да кажа от мое и ваше име: Добре дошъл!

Ваклуш Толев: Г-н Станкушев, приемам с особено удоволствие поканата Ви! Благодарен съм на личната Ви воля да присъствам в това предаване. Моля Вашите зрители и слушатели да не бъдат съблазнени от това, което е моята биография... Аз наистина не приемам биография, а искам да имам характеристика. Биографията много често е израз на съображение, още по-рисковано е, когато е разкрасена с идеология. А когато в една личност има идеи, те по-скоро чертаят характер. Благодаря на Вашите зрители и лично на Вас!

 

Бойко Станкушев: Г-н Толев, има ли някои особености, по които ние да се различаваме като вероизповед, като цивилизация от другите човешки общности по света?

Ваклуш Толев: Предизвикателство е да се даде преценка за подобие и различие, понеже цивилизациите, или по-скоро културите, са определяни повече от религиозните изповедания и поведения. Явно е, че има народи, които са още в своето тотемно поклонение или които още в основата си са дуалистични. Има изповедания, които са монотеистични, но не във всички монотеистични религии влиза събожие – на Отец и Син. Защото един мохамеданизъм, например, има само Аллах, няма Бог Син. И юдаизмът има само един Яхве и отрича Сина.

Идеята за Сина е нещо много бъдно. (Така както християнската религия създаде бъдност.) Тази идея прави човека бог в развитие. Това, от което пък и самата религия се страхува. Аз наистина понякога не мога да разбера поведението на изповедниците на християнската религия – защо трябва да изживяват стрес, когато казвам, че всеки човек е един бог в развитие? Самият Син, Когото изповядват, е бил човек и Той Самият казва: Аз и Отец едно сме! За което е обвинен в богохулство и претърпява решение на Синедриона да бъде разпнат. Но е осъден от римляните като бунтовник. (Разбира се, Той е богохулник и към многобожието на римляните.) Значи съчетава идеите за богохулство и за бунтовничество.

Няма друга религия, която има Бог Син. Тук е тайната на Христовото учение – идеята за Единосъщието. Това, което нямат другите религии – Единосъщие! И аз наистина понякога се учудвам от квалифицираната култура в християнството, когато отбягва голямата истина.

 

Бойко Станкушев: Каква е причината да лансирате в Организацията на обединените нации Вашата идея в Хартата за правата на човека да бъде вмъкната клауза за защита правата на душата?

Ваклуш Толев: Моето искане е да бъде защитена душата на човека от това, което религиозните институти в своята институционност наричат „анатема“ – „проклятие“. Защото да се дава това наказание е най-недостойното поведение! Страшно е, когато душата се анатемосва. То е много оскърбително и е духовна покруса. Когато не могат физически да унищожат човека, ползват проклятието, което е психология на отмъщението.

Аз наистина поисках от Организацията на обединените нации и още пледирам каузата, че човешката душа не трябва да бъде анатемосвана. Както и другото – като разширявам погледа си върху защитата на човека – човекът не бива да бъде наричан „враг“. Той може да бъде неприятел, несъвм`естен с идеологията ви, но не трябва да бъде заклеймяван като враг.

 

Бойко Станкушев: Ако всички хора, независимо от техните религиозни или други убеждения, наистина са със свободни души, по-лесно ли ще се извърши единението на света на човеците?

Ваклуш Толев: Онова, което създава конфликтите, са неизживените стадии на религиозно единство. Това е един от много болезнените въпроси. Неизживените стадии на религиозни убеждения от тотемното поклонение, минавайки през митологичните изповедания... Дори когато не искаме да признаем митологията, ние не можем да я лишим от въображение. Кое ме възхищава в митологиите? Възхищава ме идеята, че от една стихия може да правите бог. А от един човек не искате да направите бог! Това е смутителното.

Сега, дали ако душите ни са единни в едно моление, ще решат проблема за целостта? Не е възможно. Защото Изтокът е приел закона за прераждането, докато нашите институти и религии, за съжаление (макар че в християнството се е изповядвало прераждането до Петия Вселенски събор), не приемат тази теза. Когато хората започват еволюция в своите прераждания, те са поставени в рамките на добродетелите, с които се изграждат. Казусът на добродетелите обаче осакати човека. Осакати го в това, че когато той поиска (непосредствено след сътворението му) да познае що е добро и зло, да има познание, а не само добродетели, го наказват и му слагат един непоносим товар, неверен в същината си – „грях“. Грехът е формула да се управлява, той е внушение, че си неспособен да бъдеш единство с Отца си. Но Иисус осъществи това единство!

Следователно не може да има равенство на йерархическите душевни наличности в еволюцията. За съжаление християнската институция не приема еволюцията, а че сътвореното си остава такова, каквото е сътворено...

 

Бойко Станкушев: Вие казвате, че няма зло, има нееволюирало добро, че човекът е бог в развитие. Тъй като в момента в света се води една необявена световна война – с тероризма, ако аз, като вярващ човек, като бог в развитие, отговоря на злото с адекватни средства, няма ли опасност да наруша собствената си цялостна хармония?

Ваклуш Толев: В тезите си родих една доктрина, която наричам Йерархия на Духовните вълни. Именно тази йерархия позволява всяко идване на нещо – дори когато е замисъл на т. нар. зло – да бъде изведено и да му се направи трансмисия като нееволюирало добро. В същината на човека не може да има тенденция за зло – има нееволюирало добро според йерархията на неговото съзнание. От инстинкта за самосъхранение, в астралното тяло, или в Каин – когото правят убиец... Каин не е убиец, защото той е дете на Господа (според 4-та глава, стих 1-ви на книга Битие). Ама той убил Авел?! Няма такова нещо. Трябва да умре първи Авел – този, който е физическото тяло, не Каин, който е астралното, четириизмерното тяло.

В този смисъл именно всяка наша съпротива може с една идея – нееволюирало добро, да намали остротата на лъчите на т. нар. зло. Защото добродетелите ги квалифицират в таблици: Не убивай, не лъжи, не кради... Добре – лъже ли се, краде ли се, убива ли се, прелюбодейства ли се? Защо тези таблици в продължение на 3 500 години не са създали праведници? Самият Моисей нарушава пръв Десетте Божии заповеди, когато вижда, че евреите играят около своя стар бог – Златния телец. Хвърля скрижалите с Божиите заповеди – нещо, което не е позволено за посветените! Посветеният не може да проявява гняв, още по-малко да дава повеление да се избият три хиляди души по негово нареждане.

Мен много ме съмнява Моисей дали е евреин, или си е наистина син на дъщерята на фараона. Но това е проблем, който бъдещето ще го докаже.

 

Бойко Станкушев: Дали състоянието на съвременната култура в света по някакъв начин може да конвергира към нещо сравнително балансирано, така че светът да бъде по-мирен и по-спокоен?

Ваклуш Толев: Мисля че в основата на нетърпимостта стоят религиозните убеждения. Защото един Бог, който повелява да отмъщавате или не ви позволява да Му споменете името, а вие искате да вярвате в божествеността си – така както египетският бог на мъдростта Хермес, или Тот, казва: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове, е конфликт, остатък в низините на преражданията.

Трябва да еволюира онова, което като творческа даденост ни е вложено. Какво е то? Подобието, което Бог ни дава чрез Диханието. Добре, но какво подобие можеш да направиш със Саваот, когато Той се гневи и разпорежда потоп да стане?

Зрелостта на човека вече не е Доктрината на Добродетелта, а на Знанието. Това е идея за свобода от този конфликт, който наистина добре го отбелязвате.

 

Бойко Станкушев: Има една граница между цивилизациите, която понякога е видима – може да се начертае на картата. Какви биха били отношенията ни със съседна Турция, която е мюсюлманска страна, обаче със светско управление, когато ние влезем в Европейския съюз?

Ваклуш Толев: Ние сме граничен страж и ще трябва Европа да ни подпомага за защита срещу мюсюлманството. Обаче трябва да се направи една много реална разлика – Турция и мюсюлманството. Защото още през 1923 година, когато Кемал Ататюрк извършва преврата, е направен този, така да се каже, целебен разрез, за да се извади тумора на омразата като религиозно съзнание, да се махнат фереджетата и фесовете и да се прави цивилизация, която да стане култура – култура, която до голяма степен трябва да се освободи от религиозното съзнание.

И може би точно затова (колко е предвидливост не зная) е предпазната клауза на Европа – да не включва официална религия, защото тогава по-трудно може да се намерят съвместимости. Мохамеданите имат единобожие, но имат и страшна ненавист. Дори в Корана, в четвърта сура, е казано: „Мъжете стоят над жените“. Ние видяхме, че това в Турция вече не е така, но в мюсюлманския свят е в сила.

Турция, ако влезе в Европейския съюз, ще стане страж срещу изявена злина на онези, които не са приели нейната реформация. Турция е реформирана и ние трябва да я захраним в тенденция не само да брани, а и да приобщава. Трябва да се стигне до престижна и приемлива цивилизация на отношения – човекът с човека, а не вероизповедният с другия вероизповеден.

В България имахме съвместно съществуване между християни и мохамедани – не „мирно съвместно“, каквото се прокламираше, а съвместно съществуване. След това нееволюиралите тенденции на политици, а не на държавници... Аз правя винаги разлика между политици (които за ужас понякога ги качват на трона на държавата) и държавници. Държавникът може да има не толкова вероизповедание, колкото поведение за истина. Не е проблемът за осведомеността, проблемът е за достоверността. А достоверността кое е? Човекът – Адам. Ако вие към човека погледнете с неблагоразположение, давате му разцветката – неговото убеждение или вероизповедание да го определи. А то не е същностно! Защо? Ами защото хората са били изповедници на тотемизма, на митологичността, на дуализма, били са на еднолични богове, като взаимно един-друг се унищожават. Вземете нашето християнство – има три клона със съвсем различни тенденции, със съвсем различно поведение. Дори когато говорим за Единосъщието – католицизмът приема, че Светият Дух изхожда и от Сина, а православието не приема това...

 

Бойко Станкушев: Може ли наистина, на базата на универсални ценности, двата взаимно анатемосващи се свята да спрат да правят това? Защото, в края на краищата, краят на бъдещето е именно смъртта, нали?

Ваклуш Толев: Смъртта има и една антитеза, която я обезсилва – безсмъртие!

Самата дума безсмъртие обезсмисля смъртта. А идеята, че човек се преражда, още повече, че може да възкръсне – обезсилва стойността на убийството. Но това не значи, че тези, които причиняват смъртта, не носят отговорности.

Кое е онова, което създава хаотичността и неприемливостта за духовно единство? Еволюцията! Казал съм: еволюцията е безжалостна – и това е нейното право – но не жестока! Жестокостта е проява на нееволюиралия човек, макар че той може да я определи като право за самозащита.

Ето, създаден е конфликтът между двамата братя – Каин и Авел. Кой създава конфликта между тях? Божеството. Защото предпочита даровете на Авел, които са месо и тлъстинки, вместо даровете на Каин (който Му е първородният), които са плодове. Ето ви конфликта на еволюцията.

Значи, трябва да се освободим от еволюция. Как ще стане? С тенденциите на една друга плоскост – културата, а не индивидуализираната религия. Не вярата, а Знанието!

 

Бойко Станкушев: Самото Възкресение се постига по личния път на душата или е задължително да бъдеш и по някакъв начин един`ен в общество, социализиран? Дали има „Condicio sine qua non“?

Ваклуш Толев: Наистина има „Condicio sine qua non“ – условие да се случи. Това е, че в еволюцията се предоставя на човека битка между Дух и материя! Този двубой трябва да създаде одухотворяването. Аз казвам, че не може да се отрича материята и не можем да я правим дело на сатаната – много е обидно.

Духът може ли да одухотвори материята? Фактът е, че има Възкресение. Възкресението е одухотворена материя! Преди Иисус Христос то се извършва с енергия, която идва от вън на вътре – с енергия от кадуцея на бога на мъдростта Тот, който притежава този Миров жезъл. Изида, която е и съпруга, и сестра на Озирис – бог, който е разкъсан – с тази енергия, от вън на вътре, го възкресява.

Другата тайна е, че Христос влиза в гроба и извършва голямата битка между Дух и материя – именно да одухотвори материята, за да направи Възкресение. Как? Има ли Той тази Мирова сила? Има – Диханието. Какво трябва да направи чрез него? Самокръщение. Има едно кръщение, което е във водата, но има и самокръщение в плътта. Казано е, че Той е влязъл в гроб, но фигурно казано – гроб е и нашето тяло, в който извършваме чрез подобието си одухотворяване на материята и излизане. Това е тайната на Възкресението.

Следователно всеки човек може в своята еволюция да дойде до Самокръщение за освобождаване от материя!

 

Бойко Станкушев: Това ли е процесът, който в други религии, например в будизма, се нарича трансформация?

Ваклуш Толев: В културата може да се нарече и трансформация – може. Ето, например, човечеството се двоуми – възможно ли е това, което се нарича клониране? Аз казах: Да! Защо? Защото Господ показа, че може да клонира Ева от реброто на Адам. Ева не е сътворена, Ева не е и родена – Адам е бил андрогин. Но от това ребро Бог прави терена на бъдещето. Така че клонирането е извършено още по времето на Сътворението. Можем ли да вземем ние от човека нещо? Можем. Идеята за клонирането Господ я направи – чрез реброто на Адам създаде Ева.

Библейската обосновка е логична. Аз бягам от логиката само тогава, когато прозрението ми е дало тайната. Но хората не могат да приемат тайни, те са склонни да празнуват тайнства.

 

Бойко Станкушев: Напоследък забелязвам отъждествяване между битие и бит, когато се говори за Дух и материя?

Ваклуш Толев: Не може битът, или битологията, да бъде равна на битие. Ето защо този превод, който са направили в Библията – от гръцкото „Генезис“ са сложили „Битие“. Книга Битие. В Генезиса от планетната материя се прави човек, но той получава и Дихание. И тогава е казано, че с това Дихание Бог го оприличава като Свое подобие. Подобието е битие, а сътвореното е бит! Този бит продължава. И тук именно е двубоят между Дух и материя.

 

Бойко Станкушев: Защо е тази криза на душевността, след като чисто в материален аспект, чисто в комуникационен аспект нещата са толкова развити, че би трябвало човешкото същество да бъде много по-съвършено, а всъщност се получава обратното – в духовен аспект кризата се засилва?

Ваклуш Толев: Колкото повече човекът се центрира като същност, толкова повече вътрешни енергии му дава това, което в старобългарската религия се нарича Оренда, т.е. висша духовна сила, която е концентрирана в черепа на кхана и в опашката на коня. Тя в Далечния Изток се нарича Кундалини – Висшата духовна сила у нас, която си е направила свои центрове. И човек, разработвайки ги, събужда яснослушането, събужда третото око на ясновиждането – феномени, които освен боговете на Индия и той самият ги притежава, само че е склонен да казва, че по-скоро това е врачуване, отколкото пробуда.

Религията пък ограничи човека, защото тя има грижата, че той ще сгреши пак... Тази грижа на института е най-голямото зло, което човечеството изживява. Затова говоря за сакрална революция – не като формула на социален бунт, а като преценка на духовните възможности в човека, които го освобождават от страх, че е грешен.

 

Бойко Станкушев: Може ли човек, който живее в тези условия на нашия свят, все пак да намери начин да вижда малко повече в бъдещето, да бъде малко по-добродетелен и малко по-съвършен?

Ваклуш Толев: Не може да не може! Защото има един приказ много интересен: „Там, където няма гробове, няма живот“. Значи може!

Нека обаче преценим стадия на еволюцията на човека. С какво може да вижда? Сега се ориентираме още със сетива. Те са много голямо удобство. И циклопът имаше едно око, но Одисей-хитрецът можа да го излъже, като му извади окото и се върза под овена. Когато третото око обаче е будно, под каквото и да се вържете, то вижда...

Ние не познаваме като грамотност четириизмерния, петизмерния, шестизмерния, седемизмерния свят, където се работи с други сетива. Ние познаваме само триизмерния. Онзи, който е нарушил това ограничение, в свещените книги го наричат обидно какво ли не, макар че признават пророците. Ама пророкът не е дарование, той е изработване...

 

Бойко Станкушев: От Вашите думи излиза, г-н Толев, че ние сме затворници на собствената си сетивност. Пътят на Мъдростта означава ли в известна степен излизане в поне още едно измерение?

Ваклуш Толев: Ако Учението Път на Мъдростта не дад`е тази убеденост, то няма да изиграе ролята си на предназначена Духовна вълна! Това е негов дълг. Човекът трябва да е наясно, че той не е само плът. Мозъкът не мисли – той възприема. Това е тайната. И затова съм казал (и една от Моите книги съм надписал): Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Ама Духът не се вижда?! Сега учените доказват колко грама (когато човекът е умрял) душата тежала... Вижте, не ме блазнят тези неща, защото това е убеждение на един приложен, нисш ум.

Къде са дарованията на хората, нали творците правят изключение? Когато някой иска да направи промени, ще трябва да остави път на посветените. Ама кой ги приема?! Къде е, примерно казано, един Пенчо Славейков, който рече нещо изключително (за което един богослов ми каза, че той бил богохулник): Бог и България – единство в двойна плът! „Бог и България...“ – в пета песен на „Кървава песен“. Можете ли да си представите как одухотворява една материя, която е само социален израз. Тя, географски – да; но тя, България, е и социален израз – иначе всичко друго е плът.

 

Бойко Станкушев: Г-н Толев, може ли в един свят, в който вземат връх негативните послания, негативната енергия, стресът и често осъзнаваната невъзможност от обикновения човек да промени каквото и да било, индивидът да направи макар и половин стъпка по посоката, която Вие му сочите?

Ваклуш Толев: Ако не можеше, както казах, бог Тот нямаше да каже тази съществена истина – че човеците са смъртни богове. Следователно в човека е вложена Божественост, която той трябва да изявява! И Аз имам един израз за това: Божията човечност у нас ни дава право да осъществяваме Човешка божественост! Именно тази у нас събудена Човешка божественост, тя изгребва из дълбините на този кладенец – Духа, из Божествената ни човечност, за да може да се противопостави. Ако не можеше – ние щяхме да се върнем в света на людоеда. (Фактът е, че и сега има людоеди, но те са изключение и кармичен образ на прераждането.)

 

Бойко Станкушев: Имате един цикъл от лекции, които предстои да изнасяте: „Новото поколение – сакрална революция“, „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Защо „Дървото на Живота като култура на Единосъщие“ – какво се крие зад това?

Ваклуш Толев: Защото Дървото на Живота не е вече Дървото на познанието, което е разграничило добро и зло. Това Дърво има една същност, за да го пазят – че когато ядете от него, ставате вечен. Вечен! Следователно Дървото на Живота е енергията на безсмъртието! Или – ако трябва да кажем, тази енергия във вашето бъдеще създава от вас един Пантократор, Вседържител, Който вече не черпи само от енергията на планетата, а Всемирна енергия... Защото ние имаме Пантократор – Христос, Който е наистина Всемирна даденост, и Той е и една много особена култура. Той е, Който в деня на погребението поставя проблема пред погребания – да извика своите духовни сили, за да може да разпръсва и събира материята.

 

Зрител: Защо животът е в мъжки род, а смъртта – в женски?

Ваклуш Толев: В мъжки род е животът, защото той няма да прекъсне съществуванието си. А в женски род е смъртта, защото тя е утробата на безсмъртието.

Хората могат да бъдат смутени от това, но трябва да разберат утробата – смъртта потвърждава безспорността на живота, тя е утроба – на безсмъртие. Животът е Дървото, което създава вечността. Но има нещо друго – Христос казва, че трябва да извървите Пътя, трябва след това да познаете Истината и накрая да станете свободни: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

 

Зрител: Има ли човек мисия, като идва на земята? И дали по-нисшите същества имат една мисия, а по-висшите – друга?

Ваклуш Толев: В религията не се приема еволюцията, но в реалната неизбежност тя е безспорна. Така че човекът идва с мисия, защото има индивидуализирана душа! Затова е казано, че е дадено Дихание на всекиго. Другата част от природата има колективна душа: животните, докато се диференцират; дърветата; всичко онова, което наричаме с едно общо име – и те умират. Само човекът има смърт, защото е индивидуалност! Следователно разликата е много голяма. Човекът идва с мисия и в същото време той е отговорно натоварен за сътрудничество с това, което го заобикаля. Той е, който трябва да даде благословение на животните.

И вижте това, което Адам като човек дава – имена на животните, и досега те не са сменени. Следователно в самото слово на тази колективна общност е вложена енергия за развитие. Затова човекът ползва другите сътрудници, но им придава и свои части от добродетелите, които иска. Вие виждате напоследък колко се очовечиха, да кажем, известни животни. Дори играта на маймуните в цирковете, дори кучетата, които ги използват за разузнаване и пр. Това е работа от една колективна душевност към една индивидуалност.

Човекът е индивидуалност и той дава имената. Дали в бъдеще тези имена ще се сменят? Когато се смени една култура, която е дал Адам. Опитът на Твореца да смени чрез отмъщението си, чрез потопа, културата на Адамовото човечество излезе несполучлив с т. нар. Ноев човек.

 

Бойко Станкушев: Възможно ли е неантагонистичното съжителство между различните религии? Вашето лично убеждение какво е?

Ваклуш Толев: Когато човечеството дойде до времето да живее без религии, а с това, което Христос много добре го каза: Истината ще ви направи свободни. Знанието е, което ще води човека към тази категория. Затова Учението Път на Мъдростта е Знание и за мен знаещият е повече от безгрешния! Следователно формулата, дори скоково (макар и да не приемам другата – социалната революция, за сакрална), скоковата тенденция е, че може да се намери...

Не е проблемът за примиренчеството, проблемът е за Знанието. Дори при най-малкото знание – когато знаете буквата „а“, вие започвате да търсите как да `и направите дума. Именно Знанието е вложено в една нова Конституция на Битието! Тази Конституция на Битието ще трябва да отработи новата планетна социология, която е идея за единство! На света липсва тази планетна социология. Защо? Защото егоцентризмът сега е повече спрямо дадеността за индивид.

Божията ни човечност, събудена във всекиго, ще намери съответна валентност с Човешката божественост в другия. Това е, не може да не се дойде.

Тази доктрина, която родих, наречена Йерархия на Духовните вълни – тя е, която позволява търпимостта, за да не се упражни насилие. И най-напред трябва да се тръгне без насилие, за да могат будностите да играят своята роля, че прозрението е повече от еволюционния стадий, наречен инстинкт.

 

Бойко Станкушев: Г-н Толев, аз Ви благодаря, че бяхте гост на нашата уважаема аудитория – аудиторията на Национална телевизия „Евроком“! Уважаеми зрители, благодаря ви, че бяхте с нас, с нашия специален гост Ваклуш Толев!

 

07.05.2005 г., София, ТВ „Евроком“