Трета част

 

Милена Маркова: По принцип се смята, че духовното развитие на човечеството се извършва под вибрациите на Седем Лъча. И всеки един от тези Лъчи е ръководен от съответен Посветен. Кои са тези Лъчи и кои са тези техни управители?

Ваклуш Толев: Общо взето нашата планета, трябва да кажем, се развива в тази свещена Седм`ица, за която безспорно и нумерологията, и Кабалата, и Апокалипсиса, и всички тайни науки говорят.

Ако се изходи от този акт, в който Сътворителят рече: Fiat Lux! – Да бъде Светлина! и в седем дни прави Сътворение, тази Седм`ица ще си бъде свята и неоспорима. От идеята на Сътворението ние неволно в тези седем дни виждаме една йерархия на еволюциите. И тази еволюция се съпровожда (както четем в Битие) от живителни сили. Ето водата. Но хората говорят само за вода, докато това, което много смело казах, но е вярно: Водата е астралният образ на Светлината! Значи преди да бъде само вода тук, на земята, тя е астралният образ на Светлината, т.е. създава полето на желанията. (За да видим една Ева след това защо ще иска да яде забранения плод.) Сътворителят създава твърд Небесна, създава и земя.

Не можем в буквалния смисъл да говорим за голямата идея за Сътворението, нито можем да приемем, че за седем дни е сътворен светът. Тъй като в староеврейския език „един ден“ е казан в смисъл на един еон, който е хиляди години – той е един период, една епоха, един цикъл. И в съответните псалми пише: един ден е като хиляда години.

Виждаме и че човекът е сътворен. И то как е сътворен? Като е взета неговата плът от всичко, което е сътворено дотогава. Това не мога да разбера защо не искат да видят. И тук е моята идея – за прозрението, че плътта не може да бъде отречена, тя трябва да бъде одухотворена! Защо? Първом, тя е създала един живот, както казахме – вода, небе, звезди; създала е кристал, растения, животни... Следователно ние имаме живот, който еволюира. И след това от цялата тази плът е изграден човекът – Бог вика помощниците Си: Да сътворим човека! Но когато му дава Диханието, Сам го дава. Тук е вече голямата промяна, тук е великата тайна – духовното начало. И започва голямата битка. Какво да правим с това, от което сме направени? Неприлично, но всички казват, гробница. Дори Буда казва: Всеки човек си зида гробница, затвор. Не може така да се говори! Аз въставам срещу тази нелепост, защото всеки човек си зида рай, т.е. възможност да влезе в Рая, в Мисловното поле, както Ледбитер пише.

Така след като от Тъмата вечна излиза лъч, лъч Светлина, идва вече потребата – чрез тази вибрация и чрез наличието на Дух, заградени от плътта, да започне голямата битка: Бог – човек, човек – Бог. И как трябва да стане?

Първом това, което в митологиите е дадено. Сфинксът е оверижена воля и вкаменена мисъл! Кой е този, който трябва да отверижи волята му и да освободи мисълта? Сфинксът е духовност – но той носи и плът. И той там е прострян – към 74 метра и висок 20 метра. Само устата му е 2 метра широка... През врата в него се минава, за да се влезе в школата на посветените, в тайните зали на посвещението. Вижте колко странности, които, ако бяха добре разтълмени, човекът нямаше да се илюзира. Но той трябва да развие и животното, и растението, и всичко в себе си... Така че тези помощници (така както се говори в тази голяма култура на Сътворението и изграждането на човека) сътрудничат да създадат не човека вече, а култура (откъдето следва „култивирам“).

Може да се каже, че еволюцията е под различни форми и има три големи сфери: сферата на политиката, сферата на религиите и сферата на образованието, в които тези Седем Лъча са се разпределили.

В първата сфера – на политиката, работи Лъчът на Администрацията, на Волята. Там ще водим една битка – как да победим това, което наричаме живот; как самосъзнанието ни да намери идея за възкресение, като жизнеността на човечеството започва да се въплътява в божественост. Това е Лъчът, който аз наричам Лъч на Жизнелюбието. Той извежда и ражда идеите, той изгражда – това, което наричаме политика. Под политика не разбирам поведението на тези хора, както Петко Славейков е казал: Писател е всеки, който знай да дращи, и мъж е, който знай да връзва гащи. Не, това не са политици. Този Лъч на Администрацията, на водача, на държавника безспорно той е, чиято воля трябва да разруши традицията (това, от което много съм се страхувал, въпреки смелата ми мисъл – традицията е убийца), навика да се живее по един и същи начин понякога с хилядолетия не, а с милиони години, въпреки чакащият да се събуди Бог в живот.

Този Лъч в световната култура на Мировото развитие се води (както е казано в окултните страници) от Учителя Мория. Този, който се счита, че е бил и покровителят на Елена Блаватска. Защото тя не създава религия, създава социално общество с философия и концепции. Мория е, който говори за едно бъдеще, когато новият Учител, Майтрея, ще създаде и нова голяма религиозна общност.

В първата сфера работи и Лъчът на Предаността. Защото един държавник, ако няма преданост, ако не може да се научи да се пожертва... И не е проблемът само за държавата, отговорността е на всеки, който в целостта на Космичността дава своето. И ще видим там тази преданост, която притежава Христос. Преданост, която е към света, и отговорност, която е към Бога! Затова Той води този Лъч. Но още човечеството не е стигнало до оная Цялост, когато отговорност и преданост са едно. Иисус Христос носи преданост към света и затова прави саможертвата, но Той носи и отговорност към Отца Си. Защото казва: Каквото работи Отец Ми, това работя и Аз. Вижте колко различни са.

Ето как Целостта, Предаността, Отговорността – всичко това, заедно с идеята на голямата творческа воля – Лъчът на Администрацията, гради. Защо? Защото той е, който може да направи Възкресение. Възкресението е да загубиш предпоставки на живот заради Цялост на Живот! Това е Възкресението. Христос го каза: Аз съм Възкресението и Животът!

И след това ще работи там и последният Лъч, който наричам Лъч на Делотворството. Ако нещо не бъде осъществено, ми прилича на оня израз, в който апостол Павел казва, че не е достатъчна само вярата, необходими са и дела: Защото вяра без дела е кимвал, който звънти. Ръководител на този Лъч е Ракоци, за когото се знае, че има унгарски произход. И този Лъч на Делотворството вгръща в страниците на своята голяма книга на знанието дори и това, което наричаме ритуали, или онова, което е казано: Ora et labora! – Моли се и работи!, когато Сътворителят казва на Адама: Иди да обработваш земята. Там сложих идеята за двубоя между Дух и материя. Точно това е голямото. И тук именно виждаме човека, който вече трябва да се надмогне, защото човекът е една Всемирност!

Във втората сфера – на религиите, работи Лъчът, който наричам Лъч на Молението, или общоприетото – на Религията. Лъчът на Религията е една част от поведението на търсещия.

Този Лъч има тази тайна – тайната на търсенето, където Бог си търси детето и детето търси Баща си. Това е голямата тайна: човекът в Бога и Бог в човека. И в този Лъч съм дал тезата, че човекът е един бог в развитие!

Религия, която ви спира да търсите, казах, че много дълго стои непроницаема. Но тя в същината си променя, независимо кога и след колко ще дойде нова. Както едно християнство идва и разрушава хилядолетната култура на митологиите.

Лъчът на Молението се оглавява от Кутхуми. В търсенето, разбира се, да го преведем в съвремие, някои казват, че Кутхуми е самият Питагор. Школата на Питагор имаше много векове живот. Кое при Питагор е най-същественото, за да кажем, че той може да оглави тази тенденция? Когато едно Всемирно братство решава в земен и в духовен план да направи тази еволюция – да се търси човекът в Бога и Бог да Си търси детето – те са взели предвид, че трябва да дадат повече интелектуална енергия в идеята на приложността. Отделен е въпросът дали наистина с тази щедрост на интелектуалността човечеството постигна своето. Това е отделен въпрос – тази преценка могат да правят само богове. Човеците могат да оспорват всичко, но не влияят (както махът на крилете на една лястовица не може да събори самолет).

Така ние ще вървим и към другия Лъч в тази сфера. Това е Лъчът на Изкуството, който аз наричам Лъч на Предсказанието. Този Лъч се ръководи от Серапис – т. нар. божество в Египет. Изкуството има една тайна – това е тайната на предсказанието (защото думата „поет“ значи „предсказател, ясновидец“). В неговите разклонения има още един елемент, наречен муза, която е „девица от извора“, дарение на боговете. И не може да създадете култура без религиите – оттам тя черпи своята концепция.

Всяко изкуство, ако дълбоко го анализирате и го сложите на микроскопски анализ, ще видите, че то е взело своята сюжетност и пълнокръвие (ако трябва да говорим за гениалните) от религиите. А могат да си го облекат сега във всяка дреха на съвремието и историята. Не може да не говориш за Омир, който има голямата тайна теогонията. Така че този Лъч е един от най-богатите и затова всички религии са наситили своите храмове с огън, със звезди, със светци с ореоли, нимби, които са естественият израз на посветеността на това, което наричаме нашата еманация – аурната даденост.

Лъч, който работи вече в третата сфера – на образованието, е Лъчът на Философията, който наричам Лъч на Проницанието. Под образование аз разбирам културата, целостта, с която човекът е култивирал, възпитал своите желания, позволил е на своето прозрение едно проницание. Лъчът на Философията се води от Венецианеца. И имаме философии на ума, имаме философии на желанията... Но аз говоря за философии, които са проницания – каквато е, да кажем, концепцията на един Плотин, че е хубаво да си добродетелен, но достойнство е да бъдеш бог, а величие е да си Баща на боговете. Създава една гениална формула: добродетелен, бог и Баща на боговете! Страшно нещо!

Проницание е и концепцията на Платон за предсъществуването на душите. Това са големите неща. Ние можем да се удовлетворяваме от едни съвременни философи, особено в ХVIII–ХIХ век: Кант, Хегел, по-съвременния Карл Юнг и т.н. Те обаче не можаха да надкрачат някои неща. Карл Юнг, въпреки че има известни тенденции в признаване на прераждането, увлечението и приносът му към доктрината на либидото не можаха да бъдат надраснати – много мощен е неговият учител Фройд. Но ако Фройд имаше само една мъничка, бих казал, дори светулчица в идеята на прераждането (а той е евреин, не можеше да я приеме), щеше да бъде гениален в идеята на своите няколко принципа – както за либидото, така и за едиповия комплекс. Но не можа.

Така че този Лъч създава проницание и безспорно разгръща възможностите след това Духът да си има свои улеи, по които върви просветлението на ума, за да решава и да разработва тенденции за характери. Там ще намерите вече онова определение – този е сангвиничен, холеричен, меланхоличен и пр. Това е само една малка изява. Той, може да се каже, е Лъч на себенедоволството, на неусмирения, който иска да се удовлетвори; търсещ (обаче все пак в сферата на ума) и искащ да разкъса булото, за да влезе в олтара на това, което наричаме проницание.

Другият Лъч, с който се работи в областта на образованието, това е Лъчът на Науката. Наричам го Лъч на Доктрината. Той се води от Иларион. Някои от гадателите казват, че Иларион е апостол Павел. Ако, разбира се, разчетем неговото поведение на човек, който живее непрекъснато с хула за несъвършенство в себе си (при липса на микроскоп), ние ще приемем, че той наистина е човекът, който търси експеримент. Но не е въпросът дали Учителя Иларион е самият апостол Павел – дрехата може да се дава на всекиго. В този Лъч обаче има нещо друго. Негова задача е да ви освободи от това, което религиите са сложили като „зло“, като овладеете онова, което ви прави несъвършени. Науката ще се научи да освобождава това, което е бременно със „зло“, като му махне дрехата и изведе благодатта. Какво трябва да направи? Безспорно ще се дойде до това, което наричаме бомбардиране на материята, за да се извежда енергията. Тук е науката, тук е доктрината, тук е знамението и съм казал, че науката се одухотворява! Засега още не могат да направят съня реалност тук – сънищата като наука. Слава Богу, напоследък четох, че на Запад почнали вече да разбират, че сънят може да дава знания. Защото това е, което правиха навремето атлантите. Така че сънят е част от голямото знание! И тук науката може да раздели нещата на спорни и безспорни и да извежда закони.

Има един първи принцип – неща, които са безначални и безкрайни. Но има неща начални, които са безкрайни. И в края на краищата има неща начални и крайни. Странното е, че в Апокалипсиса на Йоан дори Христос казва: Аз съм алфата и омегата. Вижте, Той се е ограничил, макар че хората Го вземат за безспорност. А всъщност Той се ограничава. И точно в този момент казва една велика тайна, която не могат да прозрат, защото нямат зрението – че Той е алфата и омегата на това, което дава. Бъдещето ще даде още нещо, защото беше казал: Път, Истина и Живот.

Така можем да кажем, че чрез Седем Лъча в тези три сфери фактически се работи. В тези седем дрехи са облечени личности, за да създадат държави и институти, поведение и морал, прозрения и култури; служения на човечеството към Бога и усвояване на Бог в човечеството!

 

Милена Маркова: Тези Лъчи имат ли по принцип конкретна материална изява, или те са заложени на духовно ниво?

Ваклуш Толев: Винаги ще има известни прояви – това, което наричаме талантливости, гениалности, божествености – безспорно те са конкретности. Ние не можем да кажем, че примерно един Омир не е гениален – гениален е с цялата си мирогледност да създава знание чрез изкуство. Не можем да кажем, че един Хермес не е реален – много е реален и изключително божествен. Така че всеки Лъч има свои образци и в края на краищата те са принципи...

 

Милена Маркова: В тези гениални личности преплитат ли се отделните Лъчи, или всеки е изява и образец на проява на един Лъч?

Ваклуш Толев: Вижте, задължителна е универсалността. Потребно е, когато обслужвате един Лъч, да бъдете цялостен в него, но задължителна е универсалността! Защото един държавник не може да не познава необходимостта от религия. Не може да няма и концепция, която му създава философията – дори тя да е на равнището на примитивизма, все пак е философско виждане. Един Марк Аврелий е великолепен император, но е и голям философ. А един религиозен водач не може да се лиши от волята на приложението, което администраторът прилага. Очебиещ пример е самият Мохамед – той създава (разбира се, диктува му се от страна на архангел Гавраил) една религиозна формула, но я налага като държавник.

Така че универсалността е потребна. И колкото повече човекът е могъл да попълни секторите си от тези Седем Лъча, толкова е по-цялостен и безспорно по-божествен. Следователно трябва да се има предвид необходимостта от универсалност и възможността, в която сте натоварени в даден момент с даден Лъч – да изпълните неговата цялост.

 

Милена Маркова: Може ли да се каже, че Лъчите са макропроява на седемте тела на човека – физическо, етерно, астрално, ментално, каузално... – които човек усъвършенства в своята еволюция?

Ваклуш Толев: Логично е да се приеме, защото, когато говоря за Възкресението на Христос, казвам, че ако в Него и една клетка се беше противопоставила в идеята за жертвата, нямаше да възкръсне. Но тук вече измеренията, както казах, са доколко в дадените Лъчи човекът също така е посветен, за да бъде по-цялостен. Посочих един Марк Аврелий, докато, например, един Нерон е държавник, който иска да мине за човек на изкуството, обаче е престъпник. И какво прави? Когато запалва Рим, свири на своята арфа, и когато го сваля сенатът, ще каже преди да се самоубие: Какъв артист умира!

 

Милена Маркова: Един основен проблем във философията и в много други концепции е свободата на избора. Доколко свободен е изборът и доколко е предопределен в човешката еволюция – индивидуалнa и обща?

Ваклуш Толев: Не само човекът е подвластен на законите за избор. Разбира се, неговата осъзната присъственост – която овладява воля за приложение, ум за прозрение и готовност за жертва – безспорно е най-съвършеното. Но ние не можем да кажем, че само на него е предоставена тази тайна – нея и като несъзната потреба я намираме. Виждате, че някое семенце не може да поникне тук и трябва да се занесе някъде другаде. Това е една вътрешна необходимост и тя не е проблем на ограничението, не е проблем на предопределението, а е проблем на поискването за избор. И принудата не всякога може да пригоди към лоши условия. Това е голямата тайна.

За мен в човека не може да се говори за предопределение. Това е грешна теза. Детерминираната воля във философията е неразбиране, защото определя едноактен живота. Затова го детерминират: „Ами такава ми беше съдбата“; или: „Така рече Хорът на съдбата“ (в Древна Гърция); „Така ми предрече еди-коя си врачка“. Не. Човек има право на избор дори тогава, когато, както в Светата Библия е казано, му дадоха наказание за грешник. Колкото и да изглежда богохулно, истината е другаде – право на избор! Предоставена е една съблазън (не в лошия смисъл на думата) – съблазън като потреба да си избере нещо. Ева не е съблазнена от змията, нито пък са имали някакви полови влечения, както ще го твърди един Муун. Говорят се празни приказки... Знаете ли, че т. нар. сега детерминиран човек няма нищо общо с човека, който е бил андрогин, и че той не е имал външна съблазън за пол, защото се е себеудовлетворявал? При това в Книгата на Сътворението е казано, че Адам и Ева се виждат голи след това. Следователно не може да има идея за някаква външна съблазън, която ги води към грях!

Възможността за избор е вложена в човека – да се потърси повече, отколкото е в наличие, защото му е подсказано: тук е Дървото на Живота, чийто плод ти дава безсмъртие; тук е Дървото на познанието, чийто плод ти дава да знаеш що е добро и що е зло. Йерархията на познанието не е да се потърсиш в безсмъртие, а най-напред да потърсиш ск`алата на добродетелите. Как тогава? Безспорно в Ева идеята за познанието я кара да посегне към плода. Аз наричам нейното поведение най-смелата ръка в живота. Защо? Защото после Бог ги гони с мисълта, че те са станали като тях, богове – да знаят що е добро и зло. Ами щом знанието на доброто и злото е божествено качество, тогава защо трябва да им предпишем идеята за грешници?!

За мен е ясно: потребата от тази доктрина е да се направи чрез вярата социално общество, което да слуша. Това е прозрението на държавника Моисей. Той можа да употреби идеята за първороден грях, за да подчини едно диво племе и да направи държава, която трябва да се противопостави на едно обкръжение, което е от десетки други племена със свои религии неединобожнически. Следователно тук елементът религия, употребен като внушено чувство на страх, че си грешен и че трябва да слушаш богоизбраника (а Моисей, разбира се, е богоизбраник), ти налага тази повеля и ти слага веригата на греха. Това е голямата истина! А защо не се вижда казаното в Битие: Вие станахте като Нас, боговете... Отивайте да се обработвате! Ето ви идеята – избрахте знанието, а не веригата на чакането.

И затова казвам, че еволюцията позволява избор! Еволюцията позволява избор, а Свободата дава Живот! Как ще се стигне до идеята за свобода? Ами след като човекът е усвоил и овладял всичко. Направил е избора да учи що е добро и зло – таблица, която и досега свидетелства, защото намериха ли му нещо друго, с което да го развиват, дават ли му друга морална таблица? Не, само това – добър или лош; щедър или крадец; светец или богохулник. Следователно не можем в никакъв случай да създаваме обвързване, предопределение, преди да сме направили избор – това искам да се разбере. Предопределение няма, има себеограничение чрез свободата на избора – предишен избор (грешен или добър) поставя кръг около нас!

Така това, което се нарича вече действено, приложно, това, което наричаме карма (защото буквално „карма“ значи „дело“, значи „действие“, т.е. „постъпка“), то е, което в бъдещото ви идване създава вече ограничение или свобода. И аз не мога да кажа, че законът за доброто и злото е създал ограничение, защото, както виждате, цивилизацията стигна дотам, че ние наистина осъществяваме световна властност. Откъде щеше да дойде?!

Така че, правейки избор, вие се ограничавате – наказвани или пък награждавани. И когато нарушавате взаимността, си слагате ограничение! Затова казвам: Не пожелавай чуждото, защото с това ограничаваш личната си свобода! Кога обаче има съзнание за чуждо? Когато друг е направил свой избор и ти правиш своя избор. Тогава вече идва идея за съпоставка, но религиите сложиха по един намордник в битието на големите мислители. Ето защо Христос, когато създава религия, критикува религиите, защото те са, да не кажа, както говоря за историческите факти – гробари.

Когато ще искаме да правим свобода, ние я правим с избор, който в същото време е част от еволюцията. Но ако сме направили такъв избор, че можем да имаме свобода, тогава създаваме живот! Голямата тайна е да събудиш Бог в себе си и да Го изведеш от себе си! Ама с какво ще Го гостиш? Тук е вече изборът – искаш да Го изведеш, но какво ще Му предоставиш? Ето къде е и тайната на Хермес с неговата „Песен на гласните“ – знаел е всяка гласна колко ритмични удара има, какви енергии поражда. Следователно знаел е характеристиката на боговете и затова е казано: Всички богове бяха подчинени на Хермес. А те уж го създават... Това е човекът – Хермес е човекът, но какво е още той – бог Тот, Мъдростта!

Мъдростта ще бъде преддверие на бъдещата духовност – на това, което наричам Истина. И вижте как сега върви с девиза на теософите: Няма религия по-горе от истината. Хайде сега, създайте Мъдростта, за да може тя да ви даде предпоставки да изпеете „Песента на гласните“! И тогава вече, като знаете енергетичната цялост, създавате храм на живот.

Така че никога не можем да говорим за свобода, без да правим избор. Но в никакъв случай изборът не е предопределение, той е ваше право. Защото Духът на Бога в човека е целостта! Той е, който може да го направи свободен. И това, което забравят всички – забравят местото на Кундалини. Говорят за карма, говорят за прераждане... Ами добре, какво е тогава Кундалини? Огънят на Бога! Имате добра карма, имате лоша карма, но има ли някоя сила, която може да унищожи всичко това? Да – това е Кундалини!

Аз затова понякога въставам срещу тази половинчатост не, тя е нещо по-малко от половинчатост – идея на екстрасенсите, които се пишат за големи целители. Не става така! Защото не познават целостта на големия Дух в човека и дарението, което е получил чрез Диханието на Бога. Идеята за свободата е нещо повече от това, което те мислят, че вършат – те ограничават, защото не познават кармата на човека. Носят ли отговорността за това, което вършат? Не, нямат съзнание дори.

И в това е моят голям страх. Страхът ми е, когато човек, без да иска, погубва идеи – погубва идеята за свободата и опорочава избора. Защото изборът на Адам и Ева не е порочност. Много евтино ще се извинят бъдещите грешници: „Адам и Ева сгрешиха“. Не, те не сгрешиха! Те просто дадоха пътя на еволюцията, а един държавник си послужи с идеята за грехопадение. Разбира се, тази битка за развитие, както виждате, хилядолетия продължава и ще продължава. Защото, както я нарекох, е битката между Дух и материя. И ако някой мисли, че може за едно столетие или едно хилядолетие, или дори за десет хилядолетия да каже на материята: „Стани Дух!“... Опити има – хомункулусът какво е; какво са метаморфозите на Овидий? Тайните, че може да се роди дете без всички тези процеси, които половият живот е създал? Какво беше почнал да прави Петручив епруветка; какво правят сега с ин витрото? Всичко това са големите тайни.

Да, човекът излъчва, но екстрасенсите не знаят, че могат да излъчат само астрална енергия. И тя, когато е от нисшия свят, какво помага на човека?! Искат да го освободят, примерно казано, от някакво заболяване, което е дан на една безнравствена постъпка в миналото. Освобождават го, но му дават предпоставки да задълбае вътре в него отговорността за по-голямо наказание... Не става въпрос, че трябва да се отрече лечението. Но нито един пророк, нито един от големите посветени не се занимава с лечение. Казват само: „Направи това и това!“.

В свободата на избора е и двубоят: смърт – безсмъртие. С това започва книга Битие. Но Адам и Ева не предпочитат първом Дървото на безсмъртието, а Дървото на познанието. Така че изборът, за да имате свобода и да създадете живот, е ваше не предопределение – Бог не ви предопределя, само ви дава уроци!

Човек, когато трябва да направи своя избор, Църквите почват да го поучават и му слагат дори инквизиции. Така духовните ценности като вътрешен мистичен живот, когато като светлина са излизали (казано е, че вие сте деца на Бога; че когато двама души се съберат в Мое име, Аз съм при тях!), те са представлявали вече някаква магика и тогава „бдителите“ на културата в религиите започват да ги наказват. Що за поведение е това? И кой е жестокият – Бог ли?! Не, те вършат наложеното наказание в името на Бога – „пазят“ Бог! В този смисъл Достоевски е прав във „Великият инквизитор“, където плененият Христос трябва да бъде наказан, че дава свобода, дава на хората с чаша, докато инквизиторите им дават с лъжичка. Това е трагедията на човечеството – да се убива духовното.

И тук може би пък до известна степен е прав Ницше, когато казва, че е време да се направи преоценка на ценностите. Разбира се, той е далеч от идеята да бъдеш добродетелен, миротворен, да бъдеш християнин – това той нарича робство. А точно смирението на признание – че някой друг преди вас е родил нещо голямо, дава право на преценка на ценностите, а не дори малката нотка на гордост или на себична прехвалебност (които получават наказание).

Идеята за чудесата отдавна е отживяна. Единственото нещо, което остана, е глупостта да си купите индулгенция за свобода. Това е обидно! Избор ли е това? Подучен е човекът с един вътрешен подкуп – съблазън душата му да получи свобода от грях – да си купи индулгенция. Това е разврат! И ние се чудим защо човечеството не върви?! Ами институцията, която изгражда добродетелите, го развращава. Ама и това било вече отживяло! Вижте, нищо още не е отживяло, защото бразда е сложена върху душевността, ред е написан в Книгата на Живота, която е в човека! Тези негативи ще трябва да бъдат потопени в един разтвор, за да се нихилират. Това е разтворът на една нова култура, разтворът на една нова религия – както Христос с Учението Си за Любовта премахна Учението „Око за око, зъб за зъб“. Ама, че още си вадят очи, че си чупят зъби – това е другата страна... Аз говоря за голямата Духовна вълна, която облъчва човечеството.

Така че изборът за мен винаги ще остане най-отговорното нещо на човека, за да може да си създаде Свобода, която пък създава Живот. Защото живее само Един, човечеството още съществува! Живее само Бог!

 

Милена Маркова: Винаги ли е имало избор и доколко е бил избор?

Ваклуш Толев: Във всички животи на човека – от тогава, когато е трябвало да излезе от пещерата, за да прояви това вложено начало: Бог да се търси (а Той без свобода не може да се осъществява) – винаги ще има избор. Вземете тази притча: „Когато един цар загубил битките, боговете как да го накажат? Питат го: „Ето ти сто глупака в Рая или един мъдрец в Ада – избери си!“. Той си избрал Ада, като казал, че с един мъдрец може да се направи от Ада – Рай, а със сто глупака Раят може да стане Ад.“

Така че идеята за избора стои. Още от това да излезеш от пещерата, да си направиш наколно жилище... – човекът винаги ще има свое право на избор. Защото в него е Оня, Който не може да стои прикован! Това, че е имало (макар и загубена във времето) част от Есхиловата трилогия за Прометей, озаглавена „Освободеният Прометей“, говори, че в голямата идея в културите никой не може да остане цял живот прикован!

Хилядолетията внасяха човешките души в преизподни, даваха им каква ли не щете казън, но все пак, развитието ги доведе до един друг избор – избор на царство Небесно. Така че избор винаги ще има. Става въпрос – колко физическото зрение ще ни ориентира в реалностите; колко мисловното зрение ще ни разкрие културите; колко душевното ни прозрение и събуждане ще ни направи Божие лоно. А между това ще има, разбира се, лутаници – както вълните в една река – от единия бряг до другия. Даже имам един израз: като вълна, овдовяла на отсрещния бряг, се завръща. Щом на оня бряг на желанията си сложил своята страст и си овдовял в живота, или не си намерил своята добродетел и си тръгнал в безпътицата – ами, ще те люшкат. Твой е изборът – твое е правото да си направиш наколно жилище; да родиш приказка, в която има вълшебно килимче... Приказка, която след това те качи на Луната с ракета. Това е правото на избор. Правото на избор те прави Син Човечески и Син Божий! Не може без тази еволюционна потреба.

Много е трудно да дадете характеристика „що е свобода“, а е лесно да кажете „що е верига“, която ви ограничава. И всеки със своята образност е давал характеристики. Жан-Жак Русо ще каже, че този, който сложи верига на някого, другият край на веригата поставя на себе си. Образно той дава, че когато някой ви е ограничил свободата, той е ограничил и себе си! Така че изборът е и лично право. За посветените не свободата е това право, защото „Аз и Отец“ е най-потребното! Но Христос не каза веднага хората да се нарекат така – даде им правото да обичат врага си, да служат, да признаят божествеността си. Но не можеше да им каже: „Бъдете свободни Богове!“. За да не се съблазняват, а да се побеждават, като овладяват. Ще овладееш в себе си всички клетки, от които си съставен; ще приемеш Разпятието, защото познаваш идеята за жертвата. Свобода без право на избор е ограничение, това е тайната!

Тогава не можем да говорим, че човекът няма избор. Ако ние не можем да направим избор или не искаме да правим избор, тогава сме ограничени и си оставаме само човеци, но не и еволюиращи богове. Може би точно това е послужило да кажа, че човекът е бог в развитие – той е избрал, имал е тази свобода да избира. А отделен е въпросът дали ще го споходят страдания или награди, към които трябва да бъде, ако можем да кажем, индиферентен. Не можете на някого да сложите по-голямо наказание, когато искате да го отстраните, от това да бъдете индиферентен. Не можете да покажете на хората, че не ви плаши болката или че не ви съблазнява нищо и никоя награда не е в състояние да ви подкупи, ако не сте безразличен.

Така трябва да се разбира този голям процес – избор и свобода, Свобода и Живот!

 

Милена Маркова: Тъй като в Атлантида са имали до един момент право на свободен избор, а след това вече са задвижени механизмите и от там нататък понасят следствието от направения избор, то ние в момента не сме ли в същото положение – имаме вариант на избор за бъдещото развитие на човечеството, но можем да сгрешим и след това да пожънем резултатите?

Ваклуш Толев: Не, вижте, те не са направили толкова грешна стъпка в избора, а това, което им бе предоставено да осъществят – реален живот в астрала и полуреален в земната плът.

Така че ние засега не можем да приемем, че сме пред това фатално решение, защото целта на Петата Коренна раса, която трябва да създаде утробата на Шестата подкоренна раса за Шестата Коренна раса, не е още изчерпана. Не може да се отиде още в нов континент, за да бъде пожертван вече този. Те, континентите, трябва да бъдат постепенно пригаждани към онова, което ще дойде с нови енергетични пособия и с нови идеологии, с нови мисловни ценности, с които ще трябва да се реализираме върху това, което се нарича планета. Защото полето, от което атлантите са се освободили и сега то е една завеса за нас (въпреки че е реално у нас), това е Астралът. Астралът е трябвало да се изчерпи като култура.

За следващата Раса това ще е културата на Полето (и тялото, разбира се) на мисълта. От неговата първична структура – т. нар. по-нисш ум, могат да отпадат много неща, но не е потреба да се унищожи онова, което досега нашата мисловност е дала. Защото тя, в по-голямата си част, е развивана от това, което гениите са давали, и от прозренията, осветлявани от Причинния свят. Досега астралът много малко се ослънчваше или осмисляше от страна на мисловното тяло.

Така че това, което при нас ще създаде стихията на пагубността, ще бъде Огънят, а не водата. Огънят!

 

Милена Маркова: А той, Огънят, не се ли дава като един вид ново стъпало, а не като унищожение?

Ваклуш Толев: Естествено! И водата, която унищожи и освободи атлантите, пак е ново стъпало, защото човечеството отиде в замрежена сфера на астралното виждане, но в реално присъствие на земното поле, за да може умът пък да прави тук промените.

Така че нищо, което може да изглежда пагубно в последиците си, не е такова. То просто създава предпоставки, за да се проявят други ценности. Ние няма да се загубим, когато овладеем материята. Ще я правим вече наша съзнателна потреба, както тя ни е обслужвала досега, за да даваме подслон на духовността си. Нямаме начини с какво друго да си служим. Целта е материята да се обработва, да се овладява, да стане все по-гъвкава и по-одухотворена!

 

Милена Маркова: А какво е Вашето послание към всеки отделен човек, за да се осъществи тази задача?

Ваклуш Толев: Ами, знаете ли, в Посланието за тази 1998 година казах, че човекът е един зрим теогон. Свобода, свобода от това, което бе предоставено в хилядолетията – че ние сме само сътворени. Аз казвам, че човекът е богоодухотворен и трябва да изведе Бог в живот! Мъчително е, защото много му е удобно да живее с това, с което е навикнал. Наистина е мъчително. Но той трябва да прозре, че трябва да се освободи от Себе си. Както още преди времето на Христос властно беше „човек за човека е вълк“ („homo homini lupus est“), но Той освободи човека от това. Удобството да се оправдае насилието като доктрина, с която се правят мирови империи (каквито и правеха). Тяхната символика – Капитолийската вълчица (с двамата долу сучещи Ромул и Рем), с която основаха Рим, отмина. Така че ние трябва да се простим с тезата, че сме homo homini lupus est. Сега трябва да приемем, че човекът е една зрима теогонност, не стихийната теогония. Но в същото време той е един еволюиращ бог и тезата вече не е в лицето на другия да обича врага си, а да обича събожника си!

Тази тенденция е достатъчно голяма, за да може човекът да се осъществи в една нова култура, да се освободи от това, което нарекохме – да имаш. Имаш обреди, имаш материални богатства... Въпросът в новото е да бъдеш! Да бъдеш бог в развитие, а не да бъдеш Крез. Това е голямата метаморфоза, която човекът трябва да изживее. Той я чете, той я вижда в жизнената книга на Космичността. Някога са го наричали косматия прачовек, сега виждате елегантния – с цилиндър човек, виждате вече зримите теогони. Това е голямата идея – идеята за новия човек, която безспорно ще трябва да създаде и нова култура. А то не може да стане без нова Духовна вълна. Именно новата Духовна вълна – това са вече тезите: Доктрината на Духовните вълни, Посланията на Планетния Логос... Ние казваме, че Мъдростта е трапезен хляб на битието! Нещо повече – теогонията на Хезиод е великолепна, но една теогония на човеците-богове е необходимост вече. Тя е свобода от стихии, стихиите у нас.

Водата е сътворена, за да може в нея да се сложи живот; огънят е необходим, защото той е, който дава мисъл – всичко това трябва да бъде в живот за едно Трето хилядолетие. Без тази новост ние не можем да влезем, ние не можем да имаме друг живот. Материя одухотворена, зрими теогони – това е за мен безспорната ценност, която човекът трябва да знае.

Затова съм казал, че когато няма храм, има улица!

 

Със съкращения

25.05, 29.05.1998 г., София
Българско национално радио