Парадигмата на Шестата Коренна раса е да изведем Бога от човека!

Много е трудно да се намери най-точният израз, да се намери онази парадигма или онзи афоризъм, който би характеризирал цялата същност на Шестата Коренна раса. Така както в едно житно зърно е сложена цялата бъдеща негова същност. Когато кажем „зърно“, ние разбираме всичката негова плодност – изкласило, отхранило, както Христос рече: едно сто, друго шейсет, а друго тридесет зърна[1]. Как бихме могли да намерим най-точния израз на битието, което Шестата Коренна раса би дала и би оставила – както предишните Коренни раси са сложили по някой свой белег, с който ги характеризираме и признаваме? А тя, Шестата Коренна раса, безспорно трябва да излезе из утробата на Шестата подкоренна раса, която е дете на Петата Коренна раса!

Различни философии, различни науки, различни окултни школи са давали характеристики, търсили са произхода на Коренните раси, намирали са белези – външни или вътрешни, които като знание остават в съзнанието на човечеството.

Разбира се, някои автори не дават съгласие за расата като това избрано понятие, освен когато нейната характеристика се дължи повече на цвят и на френология. Асоциацията на сбор от хора със съответни външни белези дава понятието, прави характеристиката на това, което те наричат „раса“. Този расов принцип обаче не е същественият, макар че е приложен дори в някои от религиите или като дискриминация в социалните доктрини. Но когато говорим за неизбежната необходимост нещо друго да определя присъщата принадлежност в хилядолетия, в милиони години, тогава ние не можем да се освободим от понятието „раса“.

Коренните раси не са географски понятия, макар географията да ги обслужва; не са предмет и на цвят (черна, бяла, жълта, червена) – те имат една по-особена, по-дълбока даденост, с която са характеризирани.

• Коренните раси са духовен принцип!

Расата като битие е дрехата, която душевността носи. Човекът в различните свои присъствия на тази планета е минал през различни йерархии на съзнание – за усъвършенстване на планетната плът (с която Бог се манифестира в Своята зримост), за усвояване на себе си, за разгръщане на дадената му Божественост. И затова окултните доктрини говорят за Седем Коренни раси, през които човечеството минава. Следователно дрехата на Коренната раса се сваля, защото душевността трябва да се облече в ново начало и да се отдаде на друга култура. Култура, защото Коренната раса е и едно духовно огнище.

Така Петата раса създава възможностите да се изграждат познания на зрението, които наричаме Доктрина на очите; познания на усета, които безспорно ще наречем Доктрина на сърцето; и познания на божествеността – Доктрина на Духа!

Белегът, с който може да чертаем образа на всяка Духовна раса, е култура. А култура безспорно се извежда от доктрина, от учение. Най-елементарното учение, което може човекът да си създаде, е религията. Колкото и да е опростена, тя е потребата на човека за олтар. Няма религия без олтар, както няма олтар без обред – навикът в поведение на признание в идеята за съвършенство!

Както със седем ноти е написана цялата хармония от обикновената гълчава до вълшебната и съвършената симфония, така можем да търсим аналогия от първия пулс на Сътворението до онази съвършеност, която извървява дългия път на еволюцията през Седемте Коренни раси. Те могат да бъдат изявявани само от човека и само на тази планета!

Според окултното знание, част от което остава в читанката на Учението на Мъдростта, всяка от Седемте Коренни раси в себе си има по седем подкоренни раси. Следователно целият цикъл на човечеството се разгръща в 49 свои пулсации, епохи, култури (както искате може да ги наречете) – съставни членове на един голям организъм, на онази велика тайна, в която цялата история се осъществява. А цялата история се изгражда в два основни белега и цялата природа служи, за да им дадем наименование или да се осъществяваме в познание. Два големи, неизбежни духовни пътя с две, ако можем така да кажем, личности – Бог и човек. Това е историята – Бог и човечеството! Тя е между тези две дадености – Онзи, Който с пълнотата на всичко е Творец, и този, който, излъчен от Твореца си, трябва да се върне така оплоден и мощен, че да бъде Съ-Творец.

Бог и човек – в това лоно се характеризира всичко, що наричаме живот! Всичко е в тази междина – Бог и човек. Дали човекът е тръгнал от маймуната, не е важно. Важен е онзи Адам, който е свидетел на ум, пред когото Бог завежда целия животински свят, за да получи имена. Защото само мисълта може да създава съответен звук и форми (затова говорим за мисъл-форми), с които се запаметява (и тогава ние ровим в паметта си). Ето защо Бог предоставя на Адам да ги нарече. И в йерархията на Духовните вълни извеждаме този първичен човек, който носи белега ум, но и Диханието, което го прави събожествен – за да може да бъде в Духовната вълна на Свободата Единобожен и Сътворител!

• Коренните раси обслужват изграждането на събожествеността ни!

За първите две Коренни раси не може да се каже почти нищо. За следващите две Раси имаме вече оставени някои материални паметници, известни са планетни събития, като ексцесии в природата, които са унищожавали цели континенти и са раждали нови земи, за да създават нови човешки тенденции в търсения образ. Това е било голямата битка между материята и Духа, който е инволюирал, за да може да обработи материята, за да създаде от нея духовни форми – форми, които обаче са заглушавали духовността. Но инволюиралата духовност има свои пристани за обратен път, наречен еволюционно търсене! Духът е слизал, за да направи планетата обитаема. Именно слизането е оставяне на пътни знаци, в които след това човешките Дух и мисъл трябва на тези пристани като спомен да намерят своите олтарни знаци на моление и търсене на Бога.

В Третата Коренна раса – Лемурийската, човекът е бил с едно око само. (Има вече веществени доказателства за циклопа – археолозите успяха да намерят череп на човек, който е бил с едно око.) Поселникът на Третата Коренна раса, макар и едноок, е можел повече да вижда с вътрешното си съзнание, отколкото се осъзнава видяното с двете очи, които идват по-късно. Но циклопът, който е имал само едно око, е трябвало да получи две, за да се разработи приемникът за мисъл. Мисълта не се ражда от мозъка, тя се приема от него, но за това трябва да се работи. Ето защо сензитивният свят е изисквал други органи. И една Раса е трябвало да си отиде, за да може в новата да се създадат други органи.

Расата на лемурийците е трябвало да си отиде и да дойде Расата на атлантите, които носят две очи, заради създаване на по-реален ум. Затова шмекерът човек, наречен Одисей, можа да заблуди циклопа, защото Одисей е реалността на ума. Можа да го заблуди с какво – с измама, като ослепи с огън окото му, та той и неговите съпридружници да избягат. Циклопът е трябвало да ослепее! Това е една голяма битка, която е не само легенда, а и тайна за разгадаване – едно от големите преобразования на човешкия дух (друго след това Христос манифестира с Преображението). Идея за промяна; идея за създаване на друг образ, когато умът започва да работи. Така че Третата Коренна раса е оставила този образ – циклопа, едноокия, който е приказка като памет в човешкото съзнание, което паметта връща и тя остава в хилядолетията.

До миналия век се е считало, че митологиите са само приказки. Но какво се оказва, когато разкопават Троя? Че те са реалности на това, което нарекох стихийни теогони. Едва ХIХ век откри, че е имало една реална Троя и една реална Троянска война. Иначе се е носело баналното неприемане на митологичните съзнания както като богове, така и като исторически консумирани животи.

Има и много скрити знания, които атлантите – Четвъртата Коренна раса, успяват да пренесат, когато е трябвало Атлантида да изчезне като континент, а постепенно, разбира се, да се загуби и като идеология. Тя се претапя в едно ново поколение, което безспорно създава и нови култури, когато излизат из дълбочините нови земи. За Третата Коренна раса имаме информация – говорим за циклопи; за Четвъртата – говорим за Ноев ковчег. Ако си мисли някой, че преди пет хиляди години е бил сътворен човекът – това е съвършено невярно. Последните изследвания даже показват, че е имало човек преди повече от петнадесет милиона години. Останали са и други някои ценности, които се пазят. Но само когато човечеството може да намери надмога над съдбата като минало и известно прозрение в настоящето – да знае как да вземе сока на посветените – ще може да ги разбере, за да прави бъдеще.

Всяка от първите Коренни раси е била много потребна, докато се дойде до онзи велик момент след това, когато много по-осезаемо е слязла Четвъртата – Атлантската. Тя е имала милиони години съществувание в реална полуреалност – един живот, реален повече в астрално-етерната материя, отколкото в тази на Физическото поле. Атлантите са имали и държава, и култура. Държава с много повече елементи на справедливост, изградена с много повече елементи на прозрение. Защото те са в междината между етерно-астралното и физическоплътното. Владеели са и атомната енергия, и то без да е нужно да я откриват, защото етерно-астралният поселник няма завеса за тайните на енергиите.

В Атлантската Коренна раса са познавали много добре всички енергии, които човечеството в Петата раса откри: и магнитната, и електрическата, и слънчевата, и атомната... Можете да си представите колко енергийност има цялата наша планета и цялата Космичност; колко много енергии са се давали в изграждането на това, което се нарича човек, и колко малко сме си взели. Със слизането на енергията инволюционно в материята, много ценности са оставяни в онези полета и много познания са вглъбени – за изработването на мозъчната материя, на ларинкса, на идеята да се раздели андрогинът...

Така между Бога и човека сме правили своето изграждане. Разбира се, еволюцията е искала своето – трябвало е Адам да слезе плътно, да се усети и както е казано в книга Битие, да се почувства засрамен, защото се е видял гол. Когато се вижда гол, тогава е изцяло в материята на нашата планета.

• Когато сътвореният се осъзнава в плътта, тръгва историята на Петата Коренна раса!

Онова, което наследява Египет, е приземената социалност на атлантите; на тяхната душа, която от Астралните полета слиза във Физическия свят. Оттам е голямата пирамида в Египет – по образец на пирамидите в Атлантида – голямата тайна, за да се потвърди идеята за безсмъртие.

Пирамидата е първият материален образ на идеята за безсмъртието, която безспорно атлантите донасят. И затова там са оставени, съхранени и след това упражнени като воля на осъществяването на културите т. нар. посвещения. Посвещения... Оставено е знание на атлантите (което не е било препречвано от физиологията) – знание за астрономията и астрологията, знание на проницанието. Вижте каква проницателност е имало в знанието им: стои един Сфинкс – човешкият образ. Сфинксът, който за мен е оверижена воля и смълчана мисъл! Човекът още не е бил така действен, така изграждащ и затова са го представили в този образ. И той си остава енигма в битието на Четвъртата, преминала в Петата Коренна раса. Енигма е Сфинксът – затова го наричам смълчана мисъл! Знание, донесено от Атлантида.

И в същото време идват лъчите на проницанието за разгадаване, за посвещение и за възкресение. Тогава ще видим Изида, научена от Хермес – от техния бог на мъдростта Тот, как да борави с енергията, за да може чрез жезъла, или кадуцея, да каже на Озирис „възкръсни“.

Това е, което идва от Четвъртата Коренна раса – нейната Пета подкоренна раса става майка на Петата Коренна раса, която изгражда индийската и египетската култура. Така родената вече Пета раса започва да създава, да еманира – защото тя е духовно тяло, което разработва една друга категория в усвояването на света, който е вън от нас, но който е душевност и Дух. За първи път Духът започва да влиза в битието на човека и точно това манифестира индийската култура, макар и в материални образи.

В Петата Коренна раса основен белег остана повелята на Божеството: Да сътворим човека по образ и подобие Наше. И въз основа на него се родиха културите, с които както като религии и философии, така и като приложни феномени изграждаме материалните си достижения. Тази Раса създава всички предпоставки това, което наричаме причинния, или каузалния ум, да започне да отработва познавателния процес, да започне да експериментира... Защото, ако трябва да кажем, кой прави първия експеримент? Безспорно Отец-Творецът – когато създава разделени светове, когато упражнява две големи сили – съня и смъртта, Хипнос и Танатос: „Заспи, Адаме, за да взема от твоето ребро Ева, която означава живот“. Ето защо сънят – Хипнос, е трябвало да предшества Танатос – смъртта. Сънят – за да изведете от себе си живота, в съня Бог извежда Ева. Смъртта – за да бъдете смъртни богове, а не само безсмъртни човеци. И точно затова човекът ще търси онзи гроб, в който трябва да възкръсне; а не този гроб, в който ще дойдат да го опеят и ще стане тление. Това в него е вложено, ако разгледаме доктрината на Сътворението. Диханието на Бога е, на което дължим своето битие – другото е еволюция, с която се отработваме; другото е поведение, с което се приближаваме към Твореца!

Човекът йерархира, за да се освободи от своята, както казвам фигуративно, космата дреха и изживява неудобството. Той трябва в себе си да види онова, което една Културна раса, една нова Духовна вълна или една нова религия му носи – промяна на съзнанието с идея да се създават нови ценности. Няма по-ценно същество от човека, защото той е бог в развитие!

Голяма дързост е да определите онова, което векове се е търсело от римски, от гръцки, от индийски мъдреци – „Що е човекът?“. В староеврейската религия, в своя 8-и псалом, Давид ще рече: „Що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?“. Но само за Иисус Христос се казва: Ето Човека! Диоген го търси с фенер. Да търсите човека вън от себе си е грешка, но може би и път, който еволюцията е позволявала на будността на човека, когато той не е притежавал още прозрението, или белега на дарението (затова школата на пророците е била осенявана отвън). Докато голямата тайна на бъдещето е прозрението отвътре, когато висшата си духовна сила – Диханието, което ви е дал Сътворителят, я изнесете в прозрение и в това, което може да се нарече (от баналност дори, ако щете) ясновидство, яснослушане и пр. Така един римлянин, който като форма на планетната еволюция не можеше да бъде гальовник, но беше импулсивен, се пребори с онова, което го заобикаля, и рече: Ecce Homo – „Ето Човекът“[2].

Тайната на Христос е, че Той даде пълната характеристика за едно бъдещо битие – Светото Евангелие го каза, историята го отбеляза! Защото идеята на еволюцията не е смърт, а безсмъртие! Боговете на безсмъртието и човеците на смъртта хилядилетия са се борили за смърт и безсмъртие. Не десет, сто, хиляда, а милиони години! Но онова, което характеризира тайната на непреривния Живот, което дава образ на този живот и наименува неговия извор – Бог и човек, е: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение...“[3].

Окултизмът е оставил из дълбините на своите тайни и е отпечатал в човека най-възвишеното – духовната будност, с която да бъде събуждана и да бъде одухотворявана материята. Трябваше човекът да усвои материята, трябваше да я разучи, за да види, че тази материя не е, както е казано: пръст при пръстта отива[4]. Нищо подобно. Не може този мозък, който приема духовността, да бъде пръст. Ние виждаме достиженията, но, разбира се, онова родено от него, което го обслужва – то може да изветрее. Чрез какво приемаме божествеността, чрез какво приемаме Духа – нали човекът е, който констатира Бога и който върви път на съвършенство?! Културните духовни раси в дадени моменти са разработвали обикновения ум и нисшето желание, каузалния ум и върховното желание, духовността и божествеността като потреба. Така че материята ни е оживявана, за да улавя Духовните вълни, които йерархират в идеята на познанието, осъществявайки се в епохите на последните Коренни раси.

Така върви еволюцията на тази планета. Еволюцията на планетния човек е да стигне със своето съзнание до служение на Вечността като вложена възможност за съвършенство и освобождаване на божествеността в живот! И ако ние се върнем дълбоко назад, можем да потърсим онова, което нашето съзнание носи, а още не го е извело в осезаемост.

С какво беше белязана епохата на Петата Коренна раса, която избавена излиза от океана, унищожил земния пристан на атлантите? С всичките подбуди човекът да се познае и осъществи в Твореца си, изхождайки от вложеното, след като го е поставил в развитието с отговорност към разделния принцип, за да се потърси между добро и зло като морален статут. Упрекват Ева, че яла ябълката на знанието и станала грешница. Но там, в самата Свещена книга, пише нещо друго – че Сътворителят гони Адам и Ева, като казва: Те ядоха от плода на познанието и станаха като Нас богове, които знаят що е добро и зло[5]. Виждате каква йерархия са имали тези, които знаят що е добро и зло! Защото това е законът на тази планета, чрез която трябва да еволюирате, за да изведете божествеността си, без да се страхувате дали сте грешни, или не. Защото пътят ви е път за съвършенство и тогава вече нравственото повеление ви създава таблици на морала.

Така че да знаят що е добро и зло е било привилегия на боговете. И това ме накара, когато разглеждам митологиите, да кажа смелата мисъл: Време е да се сменят богове, които станаха лоши човеци, с човеци, които са вече добри богове! Това е, с което ние оправдаваме не, а просто знаем потребата от Духовните подкоренни раси, които, работейки, както казах, със зрението, работейки със сърцето, с ума, работейки с интуицията, с Духа си, създават и съответните култури.

Подкоренните раси йерархират и всяка създава своя култура! Първата подкоренна раса на Петата Коренна раса има своето обиталище в Централна Азия и Северна Индия и създава арианската, или арийската древна култура. Тя е преблагодатно дарена с духовност, носеща развитие, което е въпрос не на спомен, а на още неовладяна материя. Властна е духовно-мистичната, внесената в човека диханност на Отца, която се обвива с плътта, за да създаде култури или епохи на тази планета. Така ще тръгнат в своята пътека Първата, Втората, Третата, Четвъртата, Петата подраси...

Какво бихме казали за Шестата подкоренна раса, която ще бъде майчината утроба на Шестата Коренна раса? Какво би занесла тя и с каква заглавност би тръгнала?

• Шестата подкоренна раса се ражда сега – чрез Децата на Деня!

Не Великите посветени, които отдавна освободиха светилищата си в Египет; не посветените в мистериите на Елада; не Пророците на Правдата; не Воините на Любовта, които съпроводиха Христос, а зримите теогони са зидарите на Шестата подкоренна раса! Тези, които вече са приели, че човекът е един еволюиращ бог; че могат смело да се освободят от гнета на най-непрогледната морална верига – грехопадението, защото знаят, че няма зло, има нееволюирало добро! Ако това знание не е взрив!... Аз не познавам по-мощен взрив, защото атомният взрив може да разруши плът, но не може да разруши душевност. Не природните стихии, които в митологията ставаха богове, а духовната стихия направи човека бог в развитие.

Не може да се разруши и културата! Ако нейните материални паметници се разрушат, то това, което е вписано в Астралното поле, както и онова, което е направило своята мисъл-форма, не може да бъде разрушено.

В хилядилетната низа от култури се е слагало бисер след бисер, за да се направи огърлието на човека, който е бог в развитие. Можеше ли да бъде казано това в Учението на Правдата – не! Можеше ли да бъде казано в Митологията – не, защото там митологичните богове бяха безсмъртни, а човеците бяха смъртни. Не можеше да се каже и в Учението на Христа – Учението на Любовта, в което трябваше човекът да има обич към враг.

Но ние в Учението на Мъдростта с основание поискахме да сменим заповеди и поведения на хилядилетията. Защото не може в лицето на себеподобния да виждате вече враг. Това трябва да променим! Този „враг“ не е никой друг освен друга частица на Божията даденост в идеята на Сътворението. Нямате враг – всеки човек е ваш събожник! Една дума, която я нямаше, но която трябва да стане битие – „събожник“. Всеки човек носи вашата същност – същност от Същността на Твореца!

Тогава как бихме характеризирали тайната на Шестата подкоренна раса, която ще занесе в Шестата Коренна раса образеца на новото? Това, което искам да разберете и да остане незаличимо, е, че ние няма вече да кажем като Иехова или като Брахма: „Да сътворим човека!“ и да започне една Коренна раса своето битие. Сега – в Доктрината на Мъдростта, ще кажем: Да изведем Бога от човека! Това е новото. Ето защо влиза друга Коренна раса и това Шестата подкоренна раса ще занесе като велика тайна на бъдещата Шеста Коренна раса, която няма да сътворява, а ще извежда сътворения в неговата Божественост!

Вие сте синове Божии, нещо повече – Аз и Отец едно сме е голямата истина, за която знаете, че разпнаха Иисус Христос. Но така се сменят култури, така се внасят нови духовни начала. Защо? Защото с идеята за единството на човека с Бога се извърши освобождение. И най-важното – демонстрира се (това, което сега смело казваме), че материята може да бъде одухотворена, защото Христос я доведе до Възкресение. Това беше необходимост на цялата социална потреба и на природата.

Учението Път на Мъдростта казва, че човекът е една от големите тайни, че като развиващ се бог той минава през всички тези Коренни раси с техните култури, които го ограмотяват от Богопочитанието до това, което Христос рече – че Той и Бог са едно. Това развитие ще продължи още с хилядолетия може би, но то е, което ще трябва да ни освободи от страха, то е, което ни дава и ще ни дава основание да кажем – време е да изведем Бог у човека!

И тогава можете ли да си представите какъв ще бъде бъдещият човек!? Ще има ли тези свои потреби, за която хиляди битки са се водили в историята милиони години? Не. Промяната е идея за свобода!

• В Шестата подкоренна раса ще стои Знанието!

Знание и за нееволюиралостта на злото, и за безсмъртието на душата! Човекът ще се освободи от страха от смъртта, упражнен много умело с различни тенденции. Защото събуденият Бог е животворящата вечност! Възкръсналият е свидетелство за безстрашие пред смъртта. Смърт няма, има гостуване в други полета, но е нямало друг израз, тъй като човекът не е могъл свободно да общува с отвъдността, за да знае, че никой не се загубва. Затова се създава олтар, чрез който се търси грижа и покров – заради път на съвършенство и свобода от несъвършенство. Така ще еволюира човешката добродетел, докато като Божествена същност осъществим Свободата.

Взаимността Бог – човек и осъзнаването на Бога у човека и човека в Божествеността е най-тежката битка. Битката до Новата Духовна вълна – на Мъдростта, беше за човека, а битката в Духовната вълна на Мъдростта е за свободата на Бога у човека! Трябва и в другия да намериш Бога, Който е у теб. Но твоята будност – да изведеш Бога, за да може да преценява – не беше налице преди Мъдростта. Затова в Духовната вълна на Любовта се сложи: Обичай врага си – докато осъзнаеш, че това си ти в образа на другия.

Когато се ражда Петата Коренна раса, в лицето на индийците се влага тайното знание чрез въображението и то създава мъдрости. И вие там и досега ще видите този излив – излив на висша духовна енергия в древноиндийската култура, която създава онова, което се нарича Веди. Там, във Ведите, се говори за цялата абстрактност и приложност на тази култура. Там метафизиката е реална, защото тогава в такъв свят работят – в света на трансценденталния Бог (Който трябва сега в Шестата подкоренна раса да стане равносилен с иманентния Бог). Те тогава като върховенство са Го имали в сказание, в закодирани тайни. Тази култура след това, разбира се, постепенно е отработвана в онова, което индийците наричат Упанишади – Свещените им книги, с тяхната мъдрост. Там е вложена висша мъдрост, но те я прилагат в една приземеност, която обикновеният ум може да схване. И затова 5 000 години стоят, ако можем така да кажем, в ковчега на невъзкресението. Но когато търсачът на голямото реши да отметне лист от тази божествена култура, той ще намери големи съкровища, които безспорно щедростта на Духа е дала. Защото в Петата Коренна раса слиза вече откровението на Духа, за да облагороди мисловността – една мъдрост от Дух да получи чрез ума своя реален образ!

Древноиндийската култура оставя еволюционния принцип – принципа на прераждането и на причинно-следствения закон, който наричат карма. Карма, с която еволюира както обикновеният, така и дареният. От там нататък ние вече имаме една концепция в зороастризма на двубоя на човека вътре в себе си, който трябва да се види в битката между добро и зло, разкъсвайки целостта си в два различни свята: света на Ариман – бог на злото, и света на Ормузд – бог на доброто. Битка, която с хилядолетия човек води в себе си. Битката между добро и зло е философия в цялата Пета Коренна раса! И ние ще я видим преповторена и облечена в най-различни одежди, но всъщност една и съща – и в дуалистичното начало, и в монотеистичното със сатаните и ангелите... В зороастризма има обаче един много особен знак, който още тогава е закодирал идеята за единобожие. (Но, уви, философии и религии не можаха да го изведат.) Годините хилядилетни за Ариман са определени, за Ормузд – не!

Това е персийската култура, за която свещени ще останат огънят и моралната стойност. Не е било обидно да бъдеш невежа, но много обидно е било да бъдеш користолюбив, да бъдеш безсъвестен. (Религията има повече стойност, отколкото събудения ум.) Сега е обратно: ако те нарекат „глупак“, ще се обидиш; ако те нарекат „безбожник“, ще отидеш да си търсиш наградата. Трагедия, но факт. Но така се сменят култури – не можеш да забравиш, когато си изграждал огъня на светостта си, както сега не искаш да бъдеш унижен, че нямаш добър ум. Без персийската култура не може да се мине, защото човек чрез огъня събужда своята огненост в Змията Кундалини, която му дава осенение.

Друга култура, която има своята власт и която създава хилядолетна битнина, това е културата на Египет. Заедно с Вавилон и Асирия, защото, ако трябва да кажем, че знаем нещо за звездоброеца, то е вавилонско и асирийско богатство. Ако знаем нещо за посвещенията, ние го знаем от Египет, от египетските пирамиди. Именно Тот, бог на мъдростта в Египет, след това в Елада наречен Хермес – кореспондентът между боговете, оставя и азбука, и изкуство, и култура, и тайни на посвещението. На това се гледа с насмешка от рационална Европа – те сега се връщат. Какви знания в Египет е трябвало да получи човек, за да може да излезе посветен и пратен по света? 22 години е обучаван Питагор в египетските школи за посвещение. След това още 12 години е в робство във Вавилон. Там научава древните им знания. Ние плачем от робството, а той отива във Вавилон и вижда благодатта на робството. Какво е това? Има ли някой, който е готов да похвали господаря си, когато е роб? А той и в робството се посвещава, за да знае какво да даде. И затова школата на питагорейците повече от 700 години живее. А след това вече Питагоровата школа става основа на неопитагоризма и на неоплатонизма, защото Платон взема от него, макар че той също е минал през египетските школи на посвещение. И затова тази школа, преместена след това в Александрия по време на християнството, ще остане школа на философията, на науката и на религиите.

И така Питагор 34 години е на обучение. Орфей също е бил в Египет и се връща тук, за да направи единство между двама богове, след като е узнал целостта на голямата душа...

Египетската култура дава изумителни ценности. Аменхотеп IV – Ехнатон (сто години преди Моисей[6]) ражда и утвърждава (макар и временно) в Египет идеята за монотеистичния бог...

След това ще дойдат и тези, които дават власт на ума си и правят цивилизация. Едноутробните деца на Петата Коренна раса в своите Духовни вълни, в своите субраси и поделения, останаха различни в културите си – даже понякога и противоречиви, възправени едни срещу други.

Така идваме до гръко-римската култура, от която носим и богатства, и отрицания. Гръко-римската култура е идея за стихийни богове – манифестирана, усвоявана и налагана. Тя не дели добро и зло като концепция. В същото време ражда идеята да бъде търсен човекът. Но Диоген го търси вън, не го търси вътре в себе си. А на Делфийския храм какво е пишело – Познай себе си и ще познаеш боговете. Човекът трябва да се върне в себе си, за да изведе Бог, а се е търсил при оракула. Оракулът му е давал характеристика. Това са бедите на културите.

Ние обаче не можем да ги осъждаме. Можем да ги приемем и да кажем кое е позволила еволюцията и кое в човека е било още толкова далече от прозрението. Защото оракулът е само кореспондент, не е раждащ. Затова институцията на древно-еврейската култура – пророческата, спря – защото е от вън навътре, не от вътре навън. Конфликти да сграждате човек и да го търсите, но да го търсите вън от него.

След това римо-византийската култура характеризирам с два епитета – „Рим – насилието“ и „Византия – лицемерието“ – брат и сестра вървят в историята на човечеството. Не се учудвайте, че историята върви така. Ние не можем да я упрекнем, освен да я разтълмим, защото тя е осъществена по силата на тези подкоренни раси, на тези народи, които носят, разбира се, вътрешно повеление да правят история, на тези цезари и жреци. Ние не можем да се отричаме от това и да кажем: не трябваше така да бъде. Така е било!

После християнството се разгръща, наплодява се в т. нар. западноевропейска култура. За съжаление тя дава превес на това, което Аристотел оставя и Църквата си го присвоява, вместо да изповядва онова, което оставя Платон за предшестването на душите. Аристотел дава реален природен свят, а човека нарича ζоον πολιτικόν. Да, безспорно, че човек трябва да бъде и социално животно, обществено същество, но ако то не извежда своята духовност, ако не открие интуицията, която един Плотин оставя (в III век след Христа), той ще бъде само зоон политикон.

Единствено ние, българите, успяхме да сложим след това мистична страница – страницата на исихазма. Другите си останаха далече: разумни, приложни. Купуваха си индулгенции. Виждате ли как решиха големия проблем – за нравственото величие на човека!? Индулгенцията е най-порочното от всичко, което са създали културите – да си откупуваш грехове! Католическата църква със своите индулгенции и с Инквизицията създаде една култура, която е изхабяване ценностите за богочовек. Защото не е важно дали е безгрешен, трябва да бъде божествен!

Култура без божественост е подражание! И можем да кажем, че в Европа се създаде цивилизация, създаде се онова, което бе подражание: идеята на миналите култури за ад – девет кръга на ада, внушени от Данте; утешната безкрилност на юдеите за Стена на плача; възхвално ръкопляскане на еладската култура като „възземане“ – като Ренесанс. Това определяше битието на Европа!

И така – създадоха се култури: култури на практичния ум и на каузалния ум (с ексцесии от време на време); култури на интуитивното прозрение и на осветеността от лъча на Духа. Създадоха се и школи, каквато е, както казах, Александрийската, където се съчетават три измервателни уреда – наука, религия и философия, за да се намери пропорционалността; за да може да се подкрепи идеята за универсалния човек. Наука, религия, философия – не можете без тях! Науката винаги ще бъде бедната сестра на Истината, защото трябва да пипне, за да докаже – нейният метод е експериментът, опитът, а не прозрението. Но именно науката, макар и бедна, трябва да ви докаже с това, с което разполага, че реалността е духовност и духовността е реална във всичко осезаемо! Философията пък трябва да създаде концепция и мироглед; религията трябва да даде опорност и вяра.

След общата теза на Александрийската школа ще се възправи другата школа – Антиохийската, която ще постави само вярата. Но човекът е със седем тела; човекът е със седем центъра; човекът минава през седем Коренни раси... Може ли да остане в ленива неподвижност онова, което наричаме интелект – и да предоставим всичко само на сантименталността на астрала?! А без да имаме събудения интелект в неговото висше поделение (както знаете, Менталният свят е от две основни части), не можем да събудим интуицията. Тогава с какво ще дадем характеристика на света, който обитаваме, и как ще намерим начин да одухотворим материята?

И ще трябва да приемем, че Антиохийската школа – школата на вярата, школата на църковните учители, фактически ограничи човека. Да, тя създаде идеята за вярващия; но и самите апостоли (най-вече Павел) знаеха, че вяра без дела е кимв`ал, що звека[7]. Така Антиохия си остава школа само на религията, а Александрия – школа на културата. Юдея като религия също не остави култура, но Египет, макар и езически, остави голяма култура. Египет не можеше да няма наука, не само защото беше светилище на посвещенията, а и защото беше прозрение на донесения ум, който каузално се изнесе в строежи, в математика, в какво ли не щете. Само „Книга на мъртвите“ е достатъчна, за да се види голямото, великото прозрение, което може да им се признае. Защото, когато потърсим тази тайна, че е работено човекът да стане божествен, ще видим там как египтянинът, когато умира, казва:

• „О, богове, вие, които идвате да ме посрещнете,
  ръцете си към мене протегнете,
  защото станах бог, ваш равен!
  Окото божествено
  за миг едва ли не угасна
  при битката на Сет и Хор,
  аз към живот го върнах!“[8]

Човекът е, който връща огъня на Божествеността! Защото той е, който е раздвоен между доброто и злото и усещайки как материята затъмнява окото на Божествеността, го е върнал – обикновеният човек, който отива при боговете и казва: ръцете си към мен протегнете, защото идвам като бог вам равен! Тази идея е голямо прозрение!

Вижте как всичко е слагало своите надгради, за да може да бъде изведен Бог от човека и да имаме своята устойчива непроменливост вместо играта на вятъра.

Така тези светове са създавали бъдещия Божественик. Дързостта, разбира се, ще бъде първата, която трябва да наруши, а всъщност да благослови пътя на знанието (както бе направила Ева, имайки смелостта да яде ябълката на познанието). Затова ще видите в старите книги, в една част от „Махабхарата“:

• „Премъдрите свещени веди
  от тая смесица велика
  за наша сладост отделиха
  и са написали с перо
  кое е зло, кое добро.


• Творецът мъдро ни е предоставил
  сами доброто да открием ние –
  тъй лебедът от смес вода и мляко
  отделя млякото да го изпие.


• Добро от зло делим, когато
  дарило ни е пребогато
  със висши знания небето.
  Но времето и битието,
  а с тях и кармата и нравът
  способни са да ни отправят
  по лоши пътища, дори
  когато инак сме добри.“[9]

Виждате как е вложено в цялата ни природа и правото, и мъдрото знание, предоставено ни е доброто сами да открием. И може би точно това е тайната на смъртта – да си починем от една незнайна умора, защото сме вечни пътници; да сменим световете, като сменяме полетата на въззрението си: от физическите към астралните, менталните, към атмичните и духовните светове. Да се видим като непреривни и безконечни!

За съжаление западната култура се насити с мисловността на по-нисшето поле на ума като, разбира се, има прозрение и на висшия ум. Но трагично е, че няма вътрешното откровение. Само две големи Откровения има в световната история! А вдъхновения има колкото искате. Дори гениалните творци ще ви кажат, че са били вдъхновени. Откровение обаче може да го даде само посветеният, каквото оставя на света Хермес, каквото оставя Христос чрез своя ученик Йоан – в Апокалипсиса. Бедата на Петата подкоренна раса е, че създаде достойнства предимно на ума. Иначе много е полезен умът, на който безспорно виждаме плодовете! Наскоро откриха, че някакъв катаклизъм, дори да стане на другия край на земното кълбо, мозъкът ни го отбелязва...

Еманациите на енергии не могат да имат граници. Един от големите опити в руската наука доказва пък, че умиращото животно излъчва известни лъчи, които траят около тридесет минути – според големината и „будността“ на животното. При излъчването си те оцветяват специално сложена течност, като излъчката е от гръбнака, опашката и главата. Констатира се, че тези енергии са дори радиоактивни.

Разбира се, Кундалини, който е в човека, не е радиоактивен – той е огнена мощ. Идеята за съвършенството е съпроводена с тази вложена у нас вечна сила, която пулсира и за която напоследък науката започва да открива големи тайни. Науката в бъдеще ще ни даде още много доказателства върху това, за което окултизмът отдавна е казал своята голяма дума. Започват да се откриват тайни, които окултистите са казали преди хиляди години (запечатани и в съответните „делви“). Сега ги откриват и разчитат; откриват и онова, което полуземният, но с пълна свяст в своето етерно-астрално живеене атлант е донесъл.

Казано е, че идеята за света като цялост е макрокосмосът, а идеята за човека като свят – микрокосмосът! Тази цялост, която Шестата раса или нейният предшественик Шестата подраса ще създава, е образът, който е излят в древноиндийската култура още преди хиляди години – универсалният, Космичният Пуруша. Когато събуденият Кундалини у нас от първия център отиде в седмия център, тогава имаме Пуруша – Мировия, Космичния Човек, срещнал се с Пракрити – Майката материя. Елада и Древен Рим говориха за микрокосмичния, сега той трябва да се види и като олицетворение на Космоса. За разлика от Ману; за разлика, ако щете, от този ecce homo, който продължава да води битката на историческото ни Земно поле. Тази идея там е дадена изначало, а едва сега ще я намери светът в реалност, защото там са сложени семената, а в следващите култури ще дочакаме тяхната изкласа. И годността, будността, отговорността на Шестата подкоренна раса е да може да жъне! Защото Христос казва, че жътвата е голяма, жътварите са малко[10]. Но личността е вече будна!

Ние ще трябва да признаем, че всички тези култури, с които се е изграждал човекът от Петата Коренна раса – древноиндийската, персийската, египетско-вавилонската, гръко-римската и западноевропейската, са всъщност култури от Онзи Миров духовен човек Пуруша до най-нисшата ни социална форма. Пуруша ще остане – индийската култура го даде в Упанишадите като Космичната тайна на срещата между Дух и материя, а Христос го защити на земята! Имаме ли основание да кажем и да изповядваме като вътрешна същност това, че трябва да одухотворим материята, има ли го този Пуруша? Да. Има ли Небесни царства? Да. Тогава какво ни остава в Духовната вълна на Мъдростта – остава ни вечният зов: с вложената Сила да одухотворим материята! Защото демонстрацията на Разпятието на Голгота е двубой между Дух и материя, а Възкресението е демонстрация на победилия материята Дух!

Така културите са създавали своето величие, своите, ако можем да кажем, сови – богини на мъдростта[11]. Ето западноевропейската – голямо величие, големи достижения, голяма стъпка в усвояване света на очите, света на ума – въображението, което е раждало невероятните летящи килимчета, даде път, стана ракета. Търсена е тази съпроводност, за да може в тези хилядолетия човекът да спре да греши, а не както казваха римляните: „Да се греши е човешко“. Докога? Не е грешката, която е позволявала да те убият с камъни, властна е била жестокостта, за да се отработи стъпка напред. Да не говорим за войните, които са мащабни престъпления – и всичко това, за да изградим един човек, който може да се каже, че е на път да одухотворява своята материя. Тогава много лесно е да разберем това, което се ражда от едно цялостно учение – неговите отклонения, неговите секти и еретизми. Защо? Защото измеренията на ума са различни – от обикновеното дарование до гениалността, от признатата гениалност до одухотворената божественост.

За зла участ никой досега не бе поставил въпроса за двубоя между Дух и материя – битка, която Христос на Кръста осъществи (Кръстът е символ на двубоя между Дух и материя) – именно Той, Духът, победи! Защото, забележете, когато това Разпятие се върши – храмовата завеса се разкъсва. А след Разпятието – двубоят между Дух и материя, едноличната тайна на Възкресението става социална, става Учение, става битие. Възкръсва не отделно божество, каквото намираме в Дионис, в Адонис или в Озирис – не! Възкръсва идея, възкръсва доктрина, възкръсва Синът Човечески, Когото след това нарекохме Син Божий. Едно Учение, в което тайната на вътрешното прозрение, победата на Духа над материята, се манифестира с Възкресението – след тридневното стоене в гробницата.

Учение за Възкресението дава само Христос, като поставя проблема за овладяната материя (която аз наричам одухотворена), за да се освободите. Не може да не победите материята! Защо? Защото тя е пристан на Бога! Материята е последният пристан на Сътворителя! А наричат тялото ни гробница на Духа... Не мога да си представя що за оскърбление е това, но такова е внушението на почти всички религии – така се проповядва. Аз питам: На кого липсва прозрение, за да види, че не може материята да бъде отречена, след като е пипана от ръцете на Сътворителя, а цялата тази плът е живителна: Да създадем живи души?! Как може да се отрече и как може да бъде изведена вън от живота на човека, когато той трябва да усъвършенства всяка своя фибра, за да може да познае и изведе Онзи, Който е вложен в него!? Това е голямата битка.

Различните Културни раси са водили свои битки за свобода на човека, но сега ще се води голямата битка за свобода на Бога у човека! Защото Той е, Който ви дава „лентата“ на страданието и развитието. Той! И точно затова в тази Пета Коренна раса се излъчват духовни култури – цикли, с които се определя духовния и културния, моралния и физическия лик на човека.

Културите са изграждали взаимността Бог и човек и продължават да я изграждат стъпало по стъпало. Още от онази голяма, оставена символна стълбица на Иаков – борбата между човека и Бога. Иаков, или човекът, трябва да се пребори с Бог! Ама не като отрицание, не като богохулство, както осъдиха Христос. Защото никой не съзнава безотговорността в отричането, че Бог е у нас. Юдеите казват: Ти си син Божий[12]. Щом си син Божий, тогава защо да не приемат Аз и Отец сме едно, а го наричат богохулие? Защото социалната потреба иска подчинение! А Иаков се бори и е преименуван. Победилият себе си човек в битка за събудения Бог от Иаков става Израил. Така се подготвиха стъпалата и сега Шестата подкоренна раса трябва да вземе този нов надслов, както казах: Не да сътворим, а да изведем Бог от човека!

Шестата субраса на Петата Коренна раса трябва да има свое културно начало, трябва да има свое огнище, трябва да има своята белязана личност. Всяка Раса идва с една своя огнена сила; всяка Раса идва, за да създаде болезненост на миналото, както всяка култура е идвала, за да създаде болезненост.

За Шестата подкоренна раса и Джуал Кхул казва, че Шамбала трябва да даде нови енергии[13]. Различни посветени подхвърлят идеи какво Шестата подраса ще направи, но това е в кошарата на старата култура, в която са се научили да пазят своето стадо от знание. Човек трябва да напусне тази кошара – трябва да я напусне! Достойнство е да знаеш; величие е да имаш прозрение; отговорност е да правиш божествеността живот!

Когато разглеждаме Шестата Коренна раса, ние говорим фактически за онова, което след столетия ще има своята оплодена утроба, своята школа, а след хилядолетия ще стане. Човечеството трябва да приеме, че материята не може да бъде отричана, а е необходимо да бъде одухотворявана. Извежданият Бог от човека с вашите тегоби ли ще живее? Не. Но без плът как ще успеете да направите ферментация на това, което имате; как ще направите като Иисус Христос Възкресение? А то е демонстрация пред Петата Коренна раса за свобода. И още нещо Той направи – отиде нагоре с Възнесение. Не е мечтание, когато говоря, че човекът от Шестата Коренна раса, одухотворявайки плътта, давайки на Духа си мощта на Кундалини, ще си направи и друг вид тяло.

• Човекът от Шестата Коренна раса ще се освободи от сегашния хилядилетен клетъчен свят, на който е роб!

И няма да се извинява повече с това, че е жертва на своя нагон.

Еволюцията ще създаде и нова, бих казал, френология, нова физиогномия. Защото едно събудено трето око трябва да бъде обслужено с възможността на нервни центрове, на жлези с вътрешна секреция, които ще захранват провиденцията ни, и ще имаме трансформация чрез най-висшата енергия, наречена полова (с която милиони години е работено за мозъчни клетки и за ларинкс).

Тези новости ще бъдат дадени още в образа на човека от Шестата подкоренна раса, която трябва да изгради типа на Шестата Коренна раса. Естествено е, когато хората се променят в своето мислене, когато се променят в своята концепция за битие, да променят и физиономиите си. Защото онова, което моделира, е вътрешната енергия, не външната. Външната достатъчно е отстоявана, сега вече трябва да се научим как да ползваме вътрешната енергия в идеята на промяна за възприемане на голямата благодат!

Тогава каква ще бъде голямата задача? Какво ще прави Шестата Коренна раса, след като толкова много блага е получила? Дали ще има неудобството в образа, който ще остане, или ще има удобството на божественото подобие? Как ще се изживее? Дали ще остане някаква памет, която милионите години сега ви връщат да ви спомнят нещо? Одухотворената материя ще ви освободи от клетъчните тайни! Свобода от клетъчните хилядолетни тайни, които сега послужиха на науката да клонира животни, а скоро и човеци.

Какво правеха боговете? Пазеха за себе си безсмъртието и от тях се страхуваха смъртните. Ще се изживее ли този страх или това, което Втората Духовна вълна даде – въображението? Да, човекът ще е свободен от стихийните богове. Ще надмогне и клетъчните си богове! Ще е свободен, за да направи предпоставките за Седмата Коренна раса, за които безспорно след може би много хилядолетия ще трябва някой да се замисли и да дойде да работи.

• Шестата Коренна раса ще създаде единство в Целостта!

Това е голямата дискусия в настоящето: човек – Бог. Няма да има нужда от веригите, които могат да приковават Прометей, защото плътта не ще подлежи на болка. Коренните раси не преднамерено, а като историческа необходимост за биологията, за анатомията, за душевността създават потребата от страдание, за което знаете, че казах: то е развитие. За човечеството обаче е страдание и оправдание да си търси подслони и Стена на плача. Човечеството с хилядолетия има удобството да е под сенника на скръбта. Сенника на скръбта – най-удобното съжителство на човека да не бъде динамичен, най-удобната му житейска пътека – утешността. И тук вече – „мировата скръб“, обикновената дребна пътека на недързостния човек. И за да освобождават неговото астрално напрежение, когато се разбунтува недоволството му или когато скръбта му се унижава, го пращат до Стената на плача: хайде сега, плачи... Защото или не познават големия закон на прераждането, или пък не искат да си послужат с него!

И тук е именно голямата ни отговорност – да сменим формулата на приложението за живота! Отговорността за бъдещата Шеста Коренна раса, която трябва да изграждаме като подраса сега.

Шестата подкоренна раса, която тепърва ще създава своята култура, вече е проблем на дискусии между окултисти, историци, философи. Още Освалд Шпенглер приема градацията на културите, че през едно хилядолетие те се сменят – имат своя изгрев, своето пладне и своя исторически залез. Но съвсем далече е от това, че властен там е духовният принцип, а последователността на изгреви, пладнета и залези е проблем на мисловни достижения, които могат да се изчерпят. Историците и философите не знаят, че върху една родова човешка група в Четвъртата Коренна раса е изградена нейната Пета подкоренна раса. На нея е сложен белегът на богоизбран народ – благодат, която може да твори и която не може да прави култури с изгреви, пладнета и залези само в едно хилядолетие. Напротив – десетки хилядолетия!

Сега Шестата подкоренна раса също започва да изгражда спецификата на своята душевност с право да бъде дарена за богоизбрана. В това няма нищо страшно, нито пък е пълномощие. Отговорност е да бъдеш богоизбран! Всеки народ е божествен, но друго е да бъдеш благодатно дарен с потребата на отговорността да създадеш коляното на бъдещата Шеста Коренна раса – с пробудата на третото око, с културата на интуицията, с тезата не да обичаш врага си, а въобще да нямаш врагове... И с идеята да направим бран на душата, за да позволим на душата повече благодати да ни даде, а тялото като одухотвореност да ги понесе. Ние не можем да позволим както да бъде убивано тялото (и международните институции го защитават), така и да бъде „убивана“ душата с бремето на нецензурирани и недостойни слова. Човекът още не е осъзнал отговорността нито за празната дума, нито за зловещата еманация на лошата дума. Убийствената дума е по-лоша от меча!

Културата на Шестата Коренна раса ще бъде ново битие в нов свят! Феномените в световното окултно знание не са епизоди, не са спорадични, те са вложени и чакат. В Шестата Коренна раса със събуденото трето око ще спре лъжата, защото тогава не можеш да излъжеш никого, няма начин прикрито да злосторстваш... Раждани са жестоки закони заради лъжа, заради кражба. Защо? Защото зрението вътрешно и прозрението на съзнанието на човека са в мъгла. Чак когато, както Йоан рече в своето Евангелие: „светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“[14]; чак когато, както Христос в Откровението рече: „ново небе и нова земя“[15], тогава няма да ви свети светилото външно. Защото Бог у вас ще свети – вие сами ще си светите!

Този Пуруша, който не се е разлъчил от своя Ману (родоначалника на тази еволюционна низа, наречена „човек в път“) – той ще ви свети! Това е, за което трябва да изградите поносимост. И ето тайната на природата – да ти се вложи една хипофиза, да ти се вложи една пинеална жлеза колкото едно зрънце, но сега като някаква антенка започва да хваща и на твоя екран Духът ти дава и живота, и културата, и пътя!

От всичката тази незнайност до това ново небе и до тази нова земя Творецът работи. А съ-творящият, когато е готов, започва и той. Тогава ще разберем израза: Да сътворим човека! Да сътворим – не е казано, че Той е сам! Да сътворим! Това чака Бог – чака своите съ-Творци, своите върнали се множества като събудени и осъществени Богове. Бог не е едноличност – когато твори, Той създава множество, което, когато се напъти към Него, отива в Единството!

Ние трябва да изведем законите на Бога в човека, за да видим Бог у човека! Защото в бъдната еволюция на седем поделения в Шестата Коренна раса той трябва да отработи трона на Бога с идеята за Съ-Творимост. Това е голямата тайна на Мъдростта. Не говорим за Любовта – не за прощението, защото прощение търси насилието, което създава страх или болка. Мъдростта е нов живот, който донася не да имаш, а да бъдеш! Имането е взаимност с нещо – с правото за еволюция, а „Да бъдеш!“ е да събудиш в себе си Твореца! Имането е подложено на ферментация във всички Коренни раси, които са минали, и във всички техни поделения и епохи. В едната ще ни създадат орган за слух, в друга – за осезание, в третата – за зрение... Всичката тази ферментация създава конфликт със света, защото имате Бога в себе си, но Той още не е в живот. Да имаш е обстоятелственост, която всякога може да ти бъде отнета; да бъдеш е Бог в живот у човека! Не човекът, който има Бог, а Бог в човека! Да бъдеш е екзистенция на твоята – дадена от Диханието – безсмъртност на Дух и душа. Тогава ще разберете тайната, която в Посланието на Изобилието казах – че сте зрима теогония[16].

• Когато Шестата раса ще бъде царстваща, зримите теогони ще са богове в реалност!

Ще се раждат нови добродетели. Този, който не напусне баща си, майка си, брат си, той не е Мой[17]. Така в Шестата подкоренна раса ние ще изживеем с безтревожност (а някои, разбира се, и с тревожност) разлъката с миналите култури. Това е да напуснеш ближния си – бащи, майки, братя, сестри... Свобода! Всички богатства, с които сега се хвалим, всички култури, с които се величаем, всички звания – професори, академици, ордени... толкова смешни ще бъдат, но е човешко. Това ще се отживее. И ще се дойде до голямата идея на Христос: Ново вино в стари мехове не се слага[18].

Разбира се, всичко онова, което съществува като феномени – ясновидство, яснослушане и пр. – ще е толкова всекидневно, колкото всяко наше днес; тези феномени ще са всекидневна опитност, когато ще се опитваме да се осъществяваме. Казах, че ей тъй, както се улавя някаква хвърчаща пеперуда, така може да се извика една душа и може човек да я въплъти. Това не са мечтания. Може да трябват хилядолетия, но ще бъде!

Къде във всичко това ще е местото на Кундалини? Кундалини гори, той не носи спомени. И когато човек одухотвори материята си, Кундалини е вече в седмия център, в хилядолистника. Това никак не значи, че някой, като е имал определена пробуда, е станал веднага божество – и дума да не става! Това е йерархия, а ние говорим сега за йерархията на Шестата подкоренна раса като майка на Шестата Коренна раса. Така че в този преход ние можем да кажем, че ще имаме едно истинско царство Небесно. А защо пък трябва да бъде Небесно, нека бъде земно – но царство! Защото тук е обиталището, от което знанията трябва да бъдат усвоени и приложени. Тази планета няма да си отиде, докато не се одухотвори! Ще се създават условията, защото Кундалини продължава да събужда центровете, които хранят както душевността на човека, така и социалните формации.

Какво ще представлява Шестата подкоренна раса като вътрешна потреба? Казано е в окултните книги, че когато иманентният Бог (нашият, вътрешният) и трансцендентният Бог (външният) се срещнат и се усвоят, ще има един нов принцип, който те наричат Божественото приближаване. „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“, казва апостол Яков.[19] Разбира се, ние казахме, че извеждаме Бога, а не само, че Го приближаваме. Колкото и малко да е, изведете Бога, за да Го „опитате“ и тогава ще разберете тайната на Причастието.

А можем ли за тази Шеста подкоренна раса, която ще роди Шестата Коренна раса, да приемем твърденията на различни философи и окултисти кой народ ще бъде основният градивен елемент? Различни са ясновидските или пробудните знания на посветените. Някои европейски представители казват, че тази подкоренна раса, която ще бъде богатата трапеза на бъдещето, ще бъдат славяните. И най-заклетият блюстител на тази теза е Дънов. Славяните, разбира се, са достатъчно разтегливо понятие. Логично е, когато защитава тезата си, всеки да изнесе своите зрения, своите концепции, даже, ако щете, и своите исторически аргументи. До известна степен тази теза е подкрепена от розенкройцерите, които са върли защитници и на богомилството, защото казват, че тук са дошли да си вземат богомилско кръщение.

Вярното е, че официалният съпровод на историята отхвърли богомилите от своя път. Защо? Защото в края на краищата законите на историята в историческото осъществяване не толкова гадаят бъдещето, колкото с отговорност правят настояще. И знаете това, когато говорих за минало, настояще и бъдеще. Отговаряме за настоящето, което стабилизира и топли огнището на бъдещето, но не може прозрението да се съгласи с едно учение, което отрича и Църква, и държава. Ненапразни са били тези събори, с които се изгражда битката срещу богомилите; неслучайно богомилите не направиха държава. Когато се установиха в Босна и тя падна под турска власт, те станаха мохамедани. А към тези, които се изселиха на съответни места в Италия, Франция и пр., дали злонамерено е било мислено унищожението им от страна на официалните църкви и държавите, или в края на краищата отговорността към историческото време и наличността на държава с битие е сложила своето отрицание върху тях, е един много тежък проблем...

Не може, обаче, една школа да отрича битие на институции. Тя може да иска да променя институции, тя може да иска да ги усъвършенства, но не да ги отрича. Не е нова култура учението на босоногите попбогомиловци, не! С пълно съзнание и зрялост трябва да бъдеш духовен, а не да връщаш един древен дуализъм...

Някои казват, че Шестата подкоренна раса ще има своето материално, континентално присъствие на американската земя. Въпреки известни нюансировки от страна на Елена Блаватска, нейното ударение си остава Америка като нов континент, защото за Шестата Коренна раса трябва нова земя. Дали ще намалее въздействието на силата на земното притегляне, защото хората с не толкова плътна материя може би ще правят скокове, каквито стават на Луната – това е другата страна на въпроса. Но трябва нова земя, която ще има нови енергии и която ще излезе, било чрез вулканически огньове, било чрез земетресения. Ще изчезват континенти, както Атлантида загива, след като е излязла преди това. Защото онова, което може да кажем, че беше нарушило принципа на историческия и духовен път на човечеството, е астралът. И трябваше Атлантида да бъде умита от вода – водата е астралният образ на Светлината, съм казал. Тази умита земя идва отново наситена с етерните си и с астралните вибрации, но и вече с един ум, който се събужда. Всичките изчерпани енергии се връщат в едно освещаване, за друга плът приготвени.

Бъдещето ще е вече Огънят.

• Бъдещата Коренна раса ще е Раса на Огъня!

Блаватска, давайки ударението си на Америка за място на Шестата Коренна раса, разбира се, не отминава и своята родина. Славянството като хора също може да послужи те да си изработят съответните тела и органи, защото, както казах, Шестата Коренна раса ще има събуденото трето око. Тогава знанието ще е Мъдрост, защото то няма да е само вибрацията на четвъртия център – универсално знание в чашата, откъдето кръвта на Христос в Граала беше великият „Аз“. (Именно Христос вече даде идея за личността.) Пробудата на виждането ще е на шестия център, където е третото око, където е Синът – онази велика тайна: вие всички сте синове Божии[20].

Така някои се спират на славяните като родители на Шестата подкоренна раса, понеже ги считат за неизхабени по отношение мисловните си процеси (нещо, което е съвършено вярно, разбира се). Тази теза не е толкова пакостна, ако те не бяха опиянчен народ. Защото славянинът има опиянчена мисловност и разточителство на неорганизиран ум в приложност. Това е трагедията и затова Русия като география е место, където душите чрез прераждането получават своята възмездност. Докато българинът не е опиянчен и всякога е бил с велико прозрение.

Прабългаринът единствен в световната история има най-изчистения монотеизъм. Не съм срещал друга религия, която да има толкова голямо прозрение в провиденцията на собствения си Бог – при него няма нито ангели, нито сатани. Само Танг Ра е божество, което няма раздвоение и неговата цялост е в идеята да носим Висшата духовна сила – т. нар. Оренда. Оренда, която е изпратена или поселена у нас (аналог на културата на Кундалини – на Огнената Змия). Тази Оренда е благодатта на българската религиозна мисъл – живот, път, действие. И тя е в главата на хана – ръководството; тя е и в конската опашка, символ на динамиката, чрез която човек се осъществява. Колко цялостно са обхващали! Ръководното начало и динамичната сила!

Втората тайна в този български ген, който можем да кажем, че ще създаде новия човек заради новата култура, това е, че в биологичната даденост вложената активност не си е направила нито миг в своята история робски институт. Това е една от най-съвършените дадености. Българският народ, който е обиколил почти всички континенти, няма клауза за робство!

Това са ценностите на една предназначеност на този народ, в провиденцията на историческия и национален дух. Българският народ по даденост е мистичен, затова тук се ражда Учението на Мъдростта. Макар и понякога с не толкова хубавата дреха на славянин, но все пак прабългарин, му се отрежда правото на една култура – културата на Шестата подкоренна раса с нейните белези.

В този двубой, който се води, и в двете тези има по нещо вярно. Ние не можем да изключим (каквато е и представата на Европа), че сме и славяни по ген, въпреки че по душевност сме българи. Така че това, което ще излезе, то ще изкласи от „гроба“ на тези, както е казал Пенчо Славейков в „Неразделни“ за една Калина стройна и един кичест Явор... Наистина от една територия ще се роди новото. То ще излезе и като съдба може да помете онова, което няма още необходимото самосъзнание. Разбира се, това ще стане след столетия – няма утре да се осъществи. (Тези, които говорят в настоящето за големи катаклизми, нищо не разбират.)

Едно за мен е безспорно – дали ще минем за славяни, или само за прабългари, но ние сме тези, които слагаме зида на Шестата подкоренна раса! Децата на Деня, зримите теогони слагат този зид! И какво трябва те да знаят, за да изградят културата на бъдещето – да знаят това, което Бог иска, човечеството чака и съдбата позволява[21].

Парадигмата на Шестата Коренна раса е да изведем Бога от човека! Само това да си сложим като надслов, ще направим своя дълг отговорен пред Битието!

Този Бог, който е в човека и е живял в него милиони години. Представете си какво ще даде Той, като го изведем на живот...

Човешката душа е брежна неизбродимост! И в тези съдбовни години ние можахме да кажем, че човекът е бъдещ Бог! Това е свободата, за която хиляди, стотици хиляди години сме водили битки. Човекът, който бе обвинен, че може да си позволи да търси знание, е онзи, когото сега извеждаме! А не за когото, както е казано в Стария Завет: Заповядвам законите Ми да бъдат в сърцето ти[22]; не който е обвинен от Бога, че Го е поругал и Той трябвало да го унищожи...

Хиляди, стотици хиляди години е внасяно в душата на човека безличие и той го е изживявал, защото инволюционно е губил Божеството си, за да прави и овладява материални форми. Тази Змия Кундалини, която е великата тайна у нас и е имала правото да прави материята във форми, сега ще я извеждаме! Отработвала е в еволюцията поведение, изграждала е божества, търсила е молитвени домове, възпитавала е ум. Умът на човека все повече и повече е бил заграждан от материята и е губил своята свяст. В Шестата раса ще стане обратното – ще губим материя!

Няма да бъдем смешни, ако не се виждаме в тези тела. Както не е смешно за един човек от Третата раса да се вижда, когато някога е бил една торба с отвор за дишане и не е имал дори осезание, не е имал зрение. Ако се видим с прозрение, не бихме се смели и на това, което сме били. Както сега не бихме се смели на оня Йети – Снежния човек, за когото се писаха хиляди страници; нито на онези извънземни човеченца, за които също се писа за тяхната аутопсия, и (едва преди години пак под секрет) се каза, че тези човеченца имат скелет на птици и в костите им няма мозък. (Къде са закъснели тези същества, защото, както говорихме, голямата, висшата енергия е работила за мозък?...)

Зародишът на тази Раса е започнал – Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса изгражда плътта, ума и душевността на бъдещата Шеста Коренна раса. С понятията, с които ние работим сега, разбира се, че ще се работи с тях дълго време и в Шестата подкоренна раса, но не и в Шестата Коренна раса. Христос в Петата Коренна раса отрече всичко старо! И тези постановки, които ви казах, за: зримия теогон; не да имаш, а да бъдеш; няма зло, има нееволюирало добро; одухотворената материя – това са науки, които един ден в Шестата Коренна раса ще бъдат основни дисциплини. И тази кореспонденция, която с телепатията може да се води, за хората там ще бъде безпрепятствена. Цялата съблазън на телевизията е точно затова – да покаже, че има едно будно око, че всяка вълна може да се хване, да се материализира и да се види. Това ще бъде не просто неизбежно, а всекидневие.

След това – в Седмата Коренна раса, вложената тайна човекът-Бог ще се осъществи и тогава той самият, като свободен, ще влезе в онова, което наричаме единство с Отца ни. Тогава вече няма да има Духовна вълна. В Седмата Коренна раса ще станете Сътворци, които ще създават светове!

Естествено винаги може да се говори, че става въпрос за фантазии. Няма фантазии тогава, когато предишни култури в материални знаци са дали безспорности. Имате Пуруша – махнете го де! Не може никой да го махне, защото е една истинска реалност – Космичният човек-Бог. Не, не е фантазия! И Шестата раса ще стане реалност, а как и кога е отделен въпрос. Тези, които управляват планетите, имат своето Логосово начало; тези, които управляват Расите, имат своя расов дух; тези, които управляват човечеството в неговата еволюция, имат своя родов баща Ману. В този аспект можем да разберем защо един Соломон в своя Еклисиаст ще каже: „Суета на суетите – всичко е суета“[23] и че „няма нищо ново под слънцето“[24]. Но важното е кой знае какво има под Слънцето. Какво има – това знаят Боговете!

Теорията на Коренните раси можем да наречем Законите на Бога в човека!

 

Въпрос: Може ли да направите съпоставката, че Адам, или човекът, е златното яйце, както е казано в митологиите?

В митологиите, ако човек се научи да ги разтълмява, ще хване, че няма същностни различия – няма. Дали ще е лотосът, символ на световното яйце на гъската, което ще се раздели и ще дойде Сарасвати, или от главата на Зевс ще излезе Атина Палада... (Вижте, всички богове са раждани, но богинята на мъдростта не е родена – тя е изведена из главата!) Всичко това е по-скоро дарение на пробудата – и лотоса, и златното яйце, и гъската на индийците. Египтяните пък ще кажат, че от сълзите на бог Ра се раждат човеци. А какво е сълзата? Често казвам, че водата е астрален образ на Светлината, а сълзата е точно астрална енергия.

Значи няма нищо, което да си противоречи – въпросът е не толкова начинът на разтълмяването, колкото да се знае с коя писменост се работи – с буквалната ли, с алегоричната ли, или със свещената. Не можеше ли на хората да се постави проблемът другояче, освен да са сгрешили, а Бог да ги изгони, че са станали богове?! Но им внушиха, че са сгрешили и Моисей си направи държава. Аз винаги ще твърдя – гениалността на Моисей не е, че създаде духовно учение, а че създаде социална формация, за да направи противовес на многобожието. Иначе в цялата им история преди него е пълно с идоли. Докато прабългаринът няма нито идол, нито законодателство да създава статут за робство. В еврейството монотеизмът идва, за да избави от оробения човек, но там до спонеца на вратата отиват да пробият ухото на роба, който, освободен, остава верен на господаря си... Верен на господаря си – на кой: земния или Небесния?... Идеята да бъде освободена личността я направи само Христос!

Още в генезисното начало стои голямата тайна за свобода. Епигенезисът – една теория, открита в 1759 г. от Каспар Волф – е нещо чудно в света, макар че се отмина неотбелязана широко. Сега откриват възможността за свободния ген да не носи задълженията на поколенията. Ама, ще кажете – правим повторение на образи. Вече могат ли да клонират – могат. Но това е материя, а ние говорим за Дух!

 

Въпрос: Космичният човек Пуруша ли е богът, който засега е в развитие?

Пуруша е човешка даденост, която е живо отражение – и то реално отражение на Космичността. Тя е, която е събрала всичко от тези Коренни раси, през които сме минали досега. Но Пуруша е и с богатството на знанието какво трябва да стане утре. Това е именно Пуруша, Когото в културата на Древна Индия считат за великото творческо Божество. Там има и един термин Ману, който можем да наречем „прародител“, както наричаме прародител Адам.

В края на краищата за определена Коренна духовна раса понякога е достатъчен един човек, както е случаят с Адам. Нека не се счита, че непременно трябва да се насъбере някакво милионно или стохилядно множество, за да стане раса. Казах, че Расата е духовен принцип! Адам като родоначалник можем да разглеждаме като Ману. Но можем да говорим вече за Небесен Адам и тогава да го разглеждаме в аналогично покритие с Пуруша – така както го намерихме при индийците.

Реален ли е образът на Пуруша като Всемирен човек? Много реален! Има неща, които не могат да бъдат изказани, но ви казвам само, че е изключително реален. Защото няма реалност, по-реална от реалността на Духа! Това не е нито мечтание, нито спекулация, нито фразеология, когато човек може да Го изживее, когато може да Го усети!... А всеки по мъничко си има нещо усетено и неговото усетено непременно е нещо реално. Тогава защо чуждото да не е? Защо някой да не е усетил нещо по-голямо?!

Ако имаме признанието, ще видим колко реална е тази реалност с Пуруша. Той не е толкова в развитие, Пуруша е образец за развитие! Той е закон, който е писан и който някой е разчел, за да бъде там, горе.

 

Въпрос: Богомилите не са били против държавата, защото не са били съдени от държавата, а от Църквата на събори. Това недвусмислено доказва несъстоятелността на Вашето твърдение...

Съвсем не е вярно това, което казвате, и то не опровергава моите схващания за богомилите. Защото ги съди държавата, и то начело с Борил през 1211 г. в Търново. Вземете, отворете историята и историческите справочници и не пишете, че това опровергава. Имайте скромността да не се измервате. Измерването предполага, че имате дължина, но непременно ви трябва и обем. Аз не съм обиден от това, а просто се учудвам на смелостта ви да говорите неща, от които нищо не разбирате. Цар Борил ги съди – той издава синодик. През 1350-а ги съди и цар Иван Александър. (В Цариград императорът също ги съди.)

Недейте да говорите приказки. Църквата, разбира се, се е бранела и няма по-добра защита срещу богомилите от „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма. Прочете я, за да разберете.

 

Въпрос: Вие нарекохте богомилите дуалисти. А не са ли дуалисти християните – те приемат Сатаната?

Вижте, приемането на Сатана не е дуализъм, защото Сатаната не е Бог. Християнството никъде не твърди, че плътта ни, тялото ни е сътворено от Сатаната. Когато говорите и за тези неща като доктрина, пак си помислете, когато сядате да пишете. Изрядно подчертани дуалисти са в първата формула на богомилство в България. Защото България има две формули – тази на селското богомилство от времето на цар Симеона и тази на аристокрацията във времето на цар Иван Александър. Така е!

 

Въпрос: След като ще има процес на единение на съзнанието, то това означава ли, че ще има сливане на хармониращите си съзнания в нови по-големи цялости?

Идеята на Учението на Христос е да раздели човека от колективното съзнание и от колективната отговорност в юдейското учение за Правдата. Свобода на личността. Христос по безспорен начин даде защита, като спаси грешницата. Той защити личността. И другото е, че личността я изведе до единство с Бога. Преди да си отиде, казва на Своите ученици, че ще им приготви жилища в царството Небесно, където ще бъдат всички едно и Той с тях.

Идеята на бъдещата Коренна раса е единство! Съзнанията безспорно ще йерархират, но Върховенството, както се казва, и тези братя – Учители, адепти и прочее, които са по-просветените, те не могат да пестят енергията си в храната, в пробудността, в отговорността за другите. Тук пресметливостта на ума я няма: „Че на този, ако му помогна, той кой знае какво ще направи“. Не. Така че съзнанията ще почнат да се удовлетворяват и изграждат в цялост. Разбира се, още една Коренна раса ще има. Не може без недостатъци, които хранят процеса...

 

Въпрос: Какво е мястото на Духовната вълна на Истината в Шеста Коренна раса?

Логично е, както вървят Духовните вълни. Във Вълната на Истината – след вече усвоеното, приложеното в Шестата подкоренна раса – е духовната същност и събуденото трето око, което вижда и знае. Защото то е, както се казва, заповедта на Господаря, то е Синът.

Явно е тогава, че в Духовната вълна на Истината, която ви прави пригодни за живот с изведения Бог, не може да имате противоречия и ставате единство с Бога у вас!

 

Въпрос: Най-хубавият християнски поздрав е „Христос воскресе!“. Какъв ще бъде новият поздрав на Децата на Деня?

Безспорно това, което сме казали: „Да бъдем!“ – няма по-добър поздрав от това! Защото да бъдеш, това е екзистенцията, това е твоята същност, за която след това философите и богословите направиха единосъщие! Да бъдеш, не да имаш!

Така че поздравът е „Да бъдеш!“. Да бъдеш Дете на Деня, натоварено с всичката отговорност да създадеш место и готовност Кундалини да даде своята власт и сила. Да създадеш и дом на гостолюбието! А тези, които могат и с Духа си да викат души – това е също възможното. И в Шестата Коренна раса ще бъде осъществено! Те в този дом на гостолюбието да призоват своите събратя – не толкова само на земно поселничество, а на правенето царство Божие на земята – не Небесно! Защото и Небето е у нас, и земята е у нас, и огънят е у нас, и Божеството е у нас!

 

Въпрос: Бихте ли казали нещо повече за местообитаването на Шестата Коренна раса?

Много големи са, така ако можем да кажем, разминаванията по местопребиваването. Защото може на едно место да се изградят предпоставките за Шестата Коренна раса, а Шестата подкоренна раса да мине там, където ще се създаде безспорно съответната култура. Там ще чакаме да има вече и целостта на Учението на Мъдростта, и безспорно, податките на Духовната вълна на Истината.

Така че, там където Шестата подкоренна раса ще работи вече за самото изграждане, за поселниците, които ще бъдат родителите на Шестата Коренна раса, ще е и самото место. То трябва да съчетава необходимата външна обстановка и определена национална карма.

Неслучайно се казва „богоизбран народ“. Богоизбраността не е за това, че си получил благоволението само – богоизбраността е в това, че ти е вложена известна предпоставка и енергия, която те тласка. В идеята на богоизбраността човек започва да се дисциплинира вътрешно, а не само чрез дадени закони. Но тогава, когато пък мнозинството е извикано в сътрудничество на една челност, която ръководи някакво шествие напред, тогава за него законите изглеждат твърде жестоки. Аз повтарям, че няма страдание, има развитие – но обикновеният човек си го казва: страдам! Ако той има съзнанието, че това е чук, който разчупва веригата за свобода, няма да казва, че страда, а ще каже, че се развива!

Фактът си е факт – онова, което приижда след челниците на Шестата Коренна раса в големия улей, за да се смели финото брашно, е нещо съвършено друго. И оттук – първото обиталище може да бъде някъде, а след това онова, което се говори – че една част от Америка ще бъде освободена за ново место и поселена, може да бъде...

И така – зародишът ще бъде тук, а после местонахождение ще се намери. Но новият рушител, който изгражда, е огънят, а не водата! Огънят, който е в Свещената чаша – в Четвъртия център – той е във въздуха вече. И няма вече астралът на човека да бъде изчистен във вода, а ще бъде изчистен неговият ум – с огън. Това е подсказано още навремето в Евангелието: Аз ви кръщавам с вода, но Оня, Който идва след мене, ще ви кръщава с Дух!

Земната обител на Шестата Коренна раса, макар и подсказана, не значи, че непременно тя ще бъде. Могат да се създадат по-благоприятни условия и на други места – проблем на пробудена духовност и упражнена воля! Това ще бъде!

 

Из Слова на Ваклуш, 1998 г., в Пловдив, София, Бургас, Ст. Загора, Видин, Монтана