С Диханието за живот човекът трябва да преобрати материята!

Деца на Деня! Този, Който не ни е лишил от Себе Си, не бива и ние до Го отгонваме от себе си!

Пред човечеството стои една „вечна“, в кавички, тайна. Така, както е стояла пред Сфинкса. Тази тайна се нарича човек! И тя трябва да бъде разтълмена. Затова ще вляза в лоното на един, ако мога така да се изразя, Божествен свят, който безспорно има два свои образа – образа на боговете и образа на човеците. Защото темата е „Библейските тайни за Коренните раси“. Това наистина са два образа, два свята – светът на боговете (ние ще рамкираме своето изследване върху нашата Свещена книга – Библията, но всички свещени книги – нека да са митологични, да са първични – са свят на Богове) и светът на човека (Коренните човешки раси).

В изначалния си свой извор тези светове са единени, защото Вечният дава Своята благодат на онова, което след това ще почне да се търси и ще завърши в Самия Него – в своя Творец. Но и след разделянето си те са неразривно свързани и вечно необходими, защото, както рекох: човекът е един бог в развитие! Следователно световете са на Бог, Който Се е прелял в човека, и на човека, който ще се върне при Богa!

Къде най-много бихме намерили тази неразривност, за да твърдим, че боговете са изграждали човека и че част от тази йерархия на Божествените царства, които не са стигнали до Земята, инволюира към човек; а човеците еволюират към боговете? Имаме знания, че ангелите са били човеците на Лунния период, а архангелите са били човеците на Слънчевия период. И си спомняте една дързостна фраза, която казах, че ангелите и архангелите копнеят да бъдат земни човеци, защото нямат нашата еволюция – те не могат да слязат на Земята. Инволюционната крайност на слизане е Земята – тя е крайният пристан на вибриращата Светлина! Така в еволюцията чрез дадената, чрез изречената Fiat lux! човекът се изгражда в идея за свобода.

Окултните знания не са изведени, защото ей тъй някому е хрумнало нещо... Защо тогава в свещените книги не е казвана цялата истина? Понеже трябват три различни начина на усвояване на божествените науки. Безспорно за човека има т. нар. реално знание, което той може да възприеме, тъй като човешкият род не е в състояние да приеме една вътрешна тайна за еволюцията. Затова той непрекъснато прави икони и метани, пали свещи на архангелите. Но Духовната вълна на Мъдростта ще направи усилията да освободи обредно-коленното служение на обикновената вяра. Може ли тази вяра да даде в достоверен превод алегорията? Не. Дори това, което културата ни дава чрез въображението на поета, на музиканта, на художника... когато си послужат с алегории, пак трябва за по-обикновения да бъдат обяснени. Нищо обидно няма в това човек да бъде обикновен, обидното е, когато не иска да се освободи от това да бъде обикновен. И тук е трагичната роля на традицията, която с толкова възхвали свири фанфарите за обикновеното. Да, но човек трябва да тръгне да се освобождава...

Алегорията като култура се дава, за да почне човекът да извисява преценката си за знайната истина и за обикновено-приложно-обредното. А йероглифността в свещените писания е само за посветените, които с един знак могат да изживеят истината. Един велик посветен като Хермес казва: „Каквото горе, това и долу“. Но за кого? За обикновения като утешен знак, че има религия, а религията като утешна учебност, с която той научава името на Бога, върви в пътечката за съвършенството. Колко много са тези конфликти в еволюцията!

Една творческа йерархия винаги ще крие в себе си тези велики противоречия. Защото човекът в изграждането си, човекът в двубоя си за еволюция сам си поставя стъпалата. Всеки трябва да си сложи оня камък, който да му даде съновидението за стъпалата на Яковата стълбица – качване и слизане[1]. А след това трябва да намери смелост да се отчуждее от себе си.

Никой не може да отмине закона на еволюцията, но закон се прилага, когато вече има Сътворение. (Затова няма свещена книга, която да няма идея за Сътворението.) А в Сътворението целостта на съвършенството не е приложена, защото сътворяването не е само знак на творчество, а е съ-творяване. Това значи, че Този, Който ви е сътворил, ви е предоставил правото да се съ-сътворявате – да изведете Онзи, Който е във вас, за да направите този, който е потребен. Потребният е единството! Така че има един закон – еволюция, но има Сътворение, има Начало, Което търси този, който се е откъснал. Кой е неговият край, за да се върне отново? Христос го рече: Аз съм Алфа и Омега! Кой е – Този Същият, Който Е. Друг няма. „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.“[2]

Ето затова искам, когато започна да разгадавам някои от тези тайни на човечеството, да започна от книга Битие, от Генезисa, за да можем да разграничим това, което е обикновено, онова, което е алегорично, и онази скриптика на посветената жреческа наука или брахма-видя, вечната знаеща наука за боговете. Тогава ще разберем една много интересна характеристика – Елохимите, т.е. Боговете-сътрудници на Онзи, Който извиква идеята за Сътворението, носят едновременно мъжкото и женското начало. (Един от тях е Йехова.) „Елох“ е женски род, а „им“ – множествено число на мъжки род, т.е. двойна природа – мъж и жена.[3] Двуполовост, вложеност на двете начала и в човека, за да има след това еволюцията от Първата Коренна раса, в която материята започва да се вибрира от духовността – да вибрира оня кристал от Сатурновия период, който е началото на бъдещия човек. Тази велика тайна на вибрацията прави материята от неактивната уж форма на камъка да преминава в растението, после в животното...

Така Елохим – едновременно като мъжко и женско начало, го намираме сложено в Адам. Затова Адам е колкото колективна даденост, толкова и индивидуализирана. Адам, името на когото означава „изток-запад-север-юг“, е умът, започващ да се себесъзнава в Четвъртата Коренна раса – Атлантската. Този Адам става земен човек, а онези, които са били човечество в другите периоди – в Слънчевия, в Лунния, т.е. архангелите и ангелите, са извисени до това да ни сътрудничат от вън навътре. Колко култура е била потребна на Висшия духовен свят, за да може от онази още Първа Коренна раса (в която човек е представлявал нещо като мех с един отвор – за ориентиране) в следващите Коренни раси да събудим памет за усет в плътта. Представете си как сме се изграждали!

Действията на Божествените вибрации създават тревогата на материята да роди памет. И е работено с цялата възможна депресия върху плътта, за да събуди тя усет, за да има памет в милионите клетки... Страшното е, когато тази памет се събуди отново в човека и владеещият вече ум изживява тревогата на тези клетки. Но човекът е давал пулсация от вътре навън. Защото тази материална утроба, с един само отвор, от която изхожда пътя до съвършения човек, е трябвало отвътре, с вложената в него пулсация, да се физиономира. И едва в Третата Коренна раса – Лемурианската, човек има зрелостта на слуха, осезанието и заченки на зрение. Там е циклопът, за когото знаем от историята на културата (специално от Омировата „Одисея“) и за щастие намериха в Америка вече череп на човек с едно око. Тази радост на откритото потвърждение на циклопа, за когото ни се говори с толкова много литературна омайност от Омир, е налице.

Третото око! Ще си го върнем ли и ще ни трябва ли? Било ли е то осезание на Божеството вътре, или е било улавяне на Божеството отвън? Усещащото око, виждащото око идва в Третата Коренна раса. А сега какво предстои да бъде? След като получихме две очи, за да се ориентираме в света на материята, трябва да я овладеем, защото и Христос каза: „Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея...“[4]. В Шестата Коренна раса ще си върнем окото на прозрението, което е служило на тези милиарди клетки, които имаме сега в материята си. И представете си ги как по някой път те искат, излизат напред и ни спомнят всичко. Затова виждаме понякога необоснована радост и възторг в някого или тежка скръб и страдание в другиго. Защото милиони години третото око е съзирало и е сияело, когато с него човек е започвал нещо да чувства. Слух, осезание, зрение... Ето как почва да се развива човешкото същество. То е всичко. Всичко! Дори и онова, за което още човекът не знае, е в него.

• Човекът е тайна, която ще се разбулва
  със знанията в Шестата Коренна раса,
  а в Седмата Коренна раса ще бъде
  цялостно осъщественият бог!

В миналите Коренни раси ще видите прощението, вложено още тогава, когато не е било морална ценност. Чрез усета за живот Божествените духове, като израз на Вечния, са влагали своята същност, която след това става тъкан на морални стойности в човека. Така моралните стойности идват все още недосегаеми във всичко, каквото Сътворителят е дал, за да може човек да еволюира. Ето защо понякога ще намерим пад, който ще връща човека и той ще деградира.

Човечеството ще върви в идеята за Сътворението, защото то трябва да се познае в Боготвореца – Той го иска! Човек има своята инволюция, но тя не е пад, който се повтаря. Има един велик закон на епигенезиса, който не е стереотипността на закона на еволюцията, не е стереотипността на закона на прераждането и кармата – те само улесняват този велик процес (и освобождават човека от „гибелното грехопадение“). Ако имаме само стереотипа на прераждането, на еволюцията в една и съща идея, ние бихме стояли на едно и също място. Това, което и официалната наука не искаше и не може още да разбере, това е обоснованата от Каспар Волф в 1759 г. теория на епигенезиса – че във всеки ембрион лежи нещо, което не е заложено като определение, не е заложено като готов модел. Наистина, има в човека нещо друго, евристично. Евристично! Ето защо ще намерите понякога големи отклонения в наследствеността. Те не са отклонения от Божествеността, а са израз на волята на онова, което Бог е дал, за да се изяви човекът и да бъде: „Моят възлюбен Син!“[5] – Този, Който имаше дързостта да наруши цялото великолепие на старозаветното храмопочитание и Богопочитание! Това е евристичното, това е епигенезисното начало в човка.

Епигенезата е правото на творчество – свобода без ограничение! В ембриона е сложена утрешната тайна – че не носи ограничението на предреченото, на даденото. В него е вложена онази свобода, която създава евристичността – това е една от най-великите тайни. Затова образите на Коренните раси са се появили не само по географски съображения, а и по енергетични дадености и свобода на изявена вече самосъзнателност. Епигенезисът е една съставка на науката за свобода – да се ражда не само предопределеното, ограниченото, а и нещо друго.

Седемте цикли, през които се минава, разгръщат в себе си усвояването на енергията за отработването на човека, който в четвъртата планета – Земята, слиза във Физическия свят. От висшия Божествен свят той тръгва надолу към света на Духа, към областта на Абстрактната мисъл... След това искрите на Божествения дух влизат в областта на Конкретната мисъл – на Адам. И на Земята умът – конкретната мисъл, може вече приложно да усвоим. Така светът на Земята почва да си изгражда форми, за да създаде великата тайна живот. Божественият Дух е създал Вълната на Живота, която диференцира, разделя човека от Твореца. И тук ще видите големите различия. В Сътворението преди човека няма живот – без Диханието има живи души, но няма идея за живот.

Елохим – великото войнство, участва в тайната „Да сътворим света“. След това Този, Който е наименуван Йехова (на Когото не смееха да поменат името Му), създава личност. Така започва дефинирането на това, което може да наречем вече човечество, което в съответната посветеност, с вложената енергия преминава през Коренните раси. Казано е в Битие 1:1-2: „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“. Това, което ни разказват началните, първите глави за Сътворението в книга Битие, е една голяма съвпадна истина с окултните зрения за Сатурновата епоха. Земята била безвидна и пуста... Но в друг превод на Бибилията, от 1940 г., има, че тя е неустроена и пуста. Значи има нещо, което е пропуснато в сегашните преводи – тя е пуста, но не казват, че е неустроена. А тя е била неустроена. Там започва първото моделиране на Елохимите. От тази плът, от която се създава земя и небе, са и десетте сътрудници на безначалния Бог – Сефиротите, които изграждат постепенно света и управляват еволюцията.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.“[6] Fiat lux! Светлина, която предшества това, което сега ние наричаме светлина. Предшества и Слънце, и Луна, и звезди. Но каква е тази Светлина? Живот! В Розенкройцерската космогония е поставен с известна ирония отговор на въпроса „Как може да се говори за светлина на Земята, когато няма Слънце още, защото то е сътворено в четвъртия ден“?! Розенкройцерите казват, че с това е описан Слънчевият период.[7]

Тази виделина е едно предшествие на Логоса, защото изрично, когато става въпрос за Христос, е писано, че без Него нищо не стана и че Той е живот, и животът беше светлината на човеците[8]. Именно тази Светлина е жизнеността, която като Логосова проява лежи в битието на всекиго. Има различни периоди, има различни епохи, в които тази Светлина на светлините, която не е нито ръкотворна, нито е сложен някакъв знак, че има начало и край, започва да работи с материята. Но чак в Четвъртия период – Земния, може да послужи за сътворение на човека.

„Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ.“[9] После ще създаде твърд – Небето като твърд. То ще раздели вода от вода. (Идеята за водата като неизбежност и като астрал е в Лунния период.) Вижте, като предшествие се сътворява небе и земя – обиталище на човека. Когато се явяват първите две Коренни раси на човечеството, няма отделена още Земя от Слънцето, няма отделена Луна от Земята.

„И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.“ В тези стихове 21–22 от глава първа на Битие е изпусната една дума, която не можах да намеря – изпусната е много интересна дума, която я има в преводите, които съм чел другаде. Тя е „отново“ – плодете се и множете се отново. Значи – отново! И човекът, изграждащият се човек, който се съзнава вече тук, на Земята, се е плодил и множил по различни начини. В Първата Коренна раса – чрез пъпкуване, в края на Втората и началото на Третата Коренна раса – чрез яйце, след това андрогинът се разделя и идва раждането, което е безболезнено. Тогава ще разберете защо после Бог казва на Ева, че ще ражда с болки... Защото има съзнание за плът. Плът!

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот.“[10] Другите твари са живи души – а човек има Дихание за живот. Това е първата разлика. С Диханието за живот човекът трябва да преобрати материята! Значи, работи се в цялата Мировост за божественост, която още няма съзнание. Може ли да си представите каква тайна е това? Казал съм, че човекът е най-скъпото нещо на Боготворението, защото само той е, който може да оцени Твореца!

Човекът като идея съществува още в първата вибрация на излъчената тайна за богове-човеци, които трябва да еволюират в тази материя и тя да бъде одухотворена. Цялата тази еволюционна спирала крие нещо, което Христос показа – Възкресение.

„И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам – и в такъв случай – да му сътворим помощник, нему подобен.“[11] Трябва да се създаде Ева, за да започне диференциацията на половете. Половата енергия преди това (във Втората Коренна раса) се употребява в по-голямата си част за отработване на мозък и ларинкс. Диференцирането на пола за отвеждане на тази енергия чрез раждане, освобождава предишния начин. В Третата Коренна раса андрогинът е освободен. Адам е трябвало да заспи, за да се изведе от него Ева. Това е най-безболезненият начин – преди да има смърт, да има сън; преди да има Танатос, да има Хипнос! Ражда се чрез съня едно ново същество – Ева, което означава „живот“. Защото се създава необходимостта от диференцирания пол. Адам е сътворен, но ражда. Това е диференциране на енергията, която е формирала мозък и ларинкс, а дава вече и възпроизводство. Вижте каква стойност `и е предоставена! В Четвъртата Коренна раса разделянето вече е налице. И създаването на човек в Четвъртата Коренна раса трябва да стане чрез „сън“.

И така, идваме до една друга велика тайна – именно до забраната да се яде плодът на знанието. Бог казва, че ще умрат, ако ядат. Но има нещо друго – дързостта да се знае, защото основният дразнител е умът. Адам не може да остане на нивото нито на спящите от Първата Коренна раса, нито на онези от Втората и Третата Коренна раса – Адам трябва да знае. Той събужда в себе си желанието, което е изведено като антена за знанието – желанието, наречено Ева. Тя взема плода, подмамена от змията – Вечният, Вложеният Кундалини, Онзи, Който не може да има физиономия, но Който стои в същината на всекиго. Змията казва на Ева: не, няма да умрете. И тук е смешното, ако буквално четем – змията да знае повече от Господа!

И така, Адам и Ева нарушават заповедта – ядат. И тогава – отварят им се очите, разбират, че са голи и се скриват. Човекът се познава гол. Преди това не е познавал физическата си плът – вижте колко естествен е рефлексът на Адам: Гол съм! А когато е сътворен, той пак е гол – гол е, но не се срамува от голотата си. Когато вижда потайностите на плътта земна, тогава се срамува.

„И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми даде Ти (т.е. Ти ми създаде това и то стои в мене – желанието, което ми роди, на което му даде и материален образ) – тя ми даде от дървото, и аз ядох. Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.“[12] Змията-Огън – будността за богове – е между човека и Бога!

И тогава Бог „на жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“[13]. Това е новата заповед за материалния човек от Четвъртата Коренна раса – че всичко, каквото трябва да ражда, че всичко, каквото трябва да прави, с болка ще го прави. Но каква е тази болка – страдание, което дава развитие. Това е будността. До онзи момент как се е раждало – без страдание. Защо? Страданието и радостта са антиподи, които в онези тела, които се отработват в първите Коренни раси, не съществуват, защото няма изграден човек. Кой е, който може да диференцира болка от радост?! Счита се, че това е чувството. Нищо подобно – това е умът, Адам е същината!

И тук трябва да се намери тайната на интерпретацията, която няма нищо общо с обикновения текст. Слизане, инволюиране до последната възможна вибрация на Божеството, Което води човека в обратния процес на връщането – защото е бог като тези, които го осъждат – „И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“[14]. Бог признава това, което са сложили като грях на змията. А сега, като чуем змия – ужас! Служим си с примитивизма, че тя е само символ на изкушение и на зло. Въпреки че около врата на Шива се вие змия – духовната сила. Вижте колко са далече една от друга идеите!

Така човекът бе белязан с една казън, която фактически го оверижи в идеята за съвършенство. Ето как първата заповед към човека му носи страдание за това, че е поискал да стане бог. Е, разбира се, това още не значи, че е божествен, но е потребата, за да се развива.

Друг е въпросът, че се ражда идея за спасение. Идеята за спасение идва, защото човек стига границата: Гол съм! Тогава връщай се! Но пътят на връщането кой е? Всичко, каквото Божеството е тъкало в многомилионната клетъчна човешка корпусност, трябва да стане свободно. (И тогава човекът да разбере, че когато е имал дързост да яде плода на знанието, не е сгрешил.)

И така започва разгръщането на Коренните раси. (Аз се радвам, че някои спират поглед върху генетичните начала, въпреки че не стигат до тайната, за да я разгадаят.) „Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каин, и рече: придобих човек от Господа.“[15] Каин е от Господа, а Авел – послешният, не е. Каин е, който прави онова, за което е пратен Адам – да обработва земята, плътта, физическата плът да обработва. И той е, който поднася плодовете като дарове на жертвата в тон с голямата тайна, за която съм казвал: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквото има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна!“[16]. А Авел принася на Господ месо и тлъстини и Той ги взема, като ги предпочита пред онова, което Неговото дете Каин Му поднася… Знаете ли колко далече са истините от натрапваното като кредо в три религии? Това е такава недомисленост, от която човек винаги ще се тревожи...

Трябва да съзрем в човешката еволюция господството на предишните Коренни раси. Тяхната осезаемост може да намерим само ако дълбоко се върнем в себе си и видим тази болчица, която сме си причинявали сами, или която външният фактор – огънят, водата, камъкът, е искал да събуди у нас. Да видим, че сме водени от предшестващите обособени божества на съответните периоди, на съответните животи. Ето потребата и трагедията: човеци-божества и богове-човеци; ето ги в глава 6-а на книга Битие: „Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквито си избереше. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години“[17]. Големият двубой между съществуващите дадености – между човеците, които са родени на тази плътна земя, и синовете Божии. Богове бяха онези, които ръководиха еволюцията на Луната, еволюцията на Слънцето. Разбира се, под Слънце не се разбира това, което се вижда сега... Един много интересен проблем стои – дали то не е някаква кристална фигура, през която минават лъчите на хиляди души. Аз съм казвал, че Слънцето е сбор от велики души, които са привършили своята еволюция!

В онова време, пише още, имаше на земята исполини... Това, което в митологичната космогония го дава един Омир – именно този исполин, едноокия. Значи няма грешка в митологиите и в окултното знание, че предшествени образи на човеци са в наличност. Библията го казва: „В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци“[18]. Ето йерархия на човеците в Коренните раси с техните дадености.

И така, синовете Божии се женят за дъщерите човешки. Създава се една нова коренна формула. И това съжителство на синовете Божии с онази плътност на Адама – дъщерите човешки, Бог преценява като грешка и затова счита, че хората занемаряват Неговия Дух. За божествата и човеците има разлика в периодите на слизането, на усвояването на материята. Колко труд е трябвало да бъде приложен, за да може тези същества, които са отработвали същности в Слънчевия, в Лунния периоди (например сурите в религията на индийците) да съжителстват с човека във Физическия свят, но това е било „обидно“ за Божеството, което всъщност е било само водачът им. И това до такава степен разгневява това Божество, че тук трябва да търсим подбудите за онова, което се нарича Потоп. Това недоволство на Сътворителя – докога Моят Дух ще бъде занемарен... е една подсказка, един аргумент за правото на личност, на воля, на новаторство. Разбира се, това ще Го разгневи и Той иска да унищожи света.

Окултните знания говорят, че Йехова е предводителят на ангелите, които са били човечеството на Лунния период, че той е и расовият водител на семитите, загрижен за чистотата на расата. Но семитската подраса не успява да се опази в богоизбраността и само една много малка част остава да формира Петата Коренна раса – останалата част се разпилява. Семитската формация в строгостта на своите приложения, бранейки се в идея за оцеляване като социална даденост чрез религиозно-верската концепция, не разшири кръга за Всемирност. И започна нейният разпад, въпреки че в клетъчната им цялост стоят неотменно тайните (макар и деградиращи) на това, което им даде посвещението – че са богоизбрани. Ето защо този Йехова е принуден в недоволството си от съчетанието между човеци и божества (което и в митологиите го виждаме – че боговете си вземат понякога хубави човешки дъщери) в гнева си да направи Потопа. Вижте какво подражателство има и в концепцията на Гърция за Потопа. (Няма крадене едни от други – има безжичен „телефон“.) Недоволният Зевс казва така, когато приковава Прометей: „Тоз народ ще го изтребя целия!“. И прави своя потоп.

„И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род.“[19] Ето тази тайна на окултното знание – как голямата част от расовата формула на семитите, т. нар. „богоизбрани“, e трябвало да погине. И както знаете, след Потопа има една велика тайна – как се преминава в будността за една нова Коренна раса – как Ной трябва да бъде пиян, за да може да слезе от съзнанието на атланта, което живее в плътта на етера. Цялата Атлантида, която има около един милион години живот, трябва да присъства много съзнателно вече във физическата плът, за да се даде правото на разгръщане на ум и на интуиция.

Присъствието на земята не е било така реално, както ние сега опорно може да говорим за Антей. Атлантите не са познавали Земята като енергетичност. Антей само когато е стъпил на нея, може да побеждава и затова е непобедим. Но вижте идеята за еволюцията – Херкулес го вдига и Антей е обезжизнен. Нагоре...! (Ето Коренни раси – Антей, Херкулес, Авраам, Христос!) И така, атлантите имат знание за земята, но живеят в плътта на етера. Чак когато умът „слиза“ в света на физиката, ние имаме свобода за знание на плътта. (Физическото поле е последният пристан.) След гибелта на атлантите ще видим в началото на Петата Коренна раса приложена културата на въображението, която намираме в Древна Индия, и културата на приложната мисъл, която формулира идеята за Правда на юдеите.

И така, Ной става уж надеждата на спасението от пороците... А както виждате, и оттогава досега пак ги има същите грешки. Ако можеше с един скок светът да бъде избавен и Коренните раси да се затворят в своите черупки... но тогава нямаше да може да се изходи пътят от кристала през растението и животното до човека (въпреки че никое от тях само за себе си не може да бъде повече). Потопът е преценка на морални стойности, но те не са били още формулирани в Десетте Божии заповеди, с които можеше да се вмени във вина поведение за възмездие. Но ето, че го виждаме точно така приложен в закона за Правдата – като поведение за възмездие. Така човеците, когато започват да формират своето земно съществуване, са подложени на унищожение. Но избирайки Ной, прилагайки мярката за възмездие чрез Потопа, човечеството не се спасява от греха. Защото това, което е било достатъчно чисто в преценката на водителя на расовия дух на семитите, не е в приложност за еволюцията. И потопът след това става толкова непотребен, че техният Бог казва: Няма вече да има потоп, който да опустоши земята[20].

За да се потвърди идеята за връзката между света на боговете и света на човека, ето какво е казано от пророк Даниила в глава 10, стихове 19–20. Той получава осенението от своя архангел: „Не бой се, желани мъжо! мир тебе: дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи.“ И той ми каза: „знаеш ли защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз...“. Вижте колко реален, колко безспорен е контактът между видимо и невидимо – това, което е смущавало човечеството и то винаги го е считало за някакво свръхестествено явление. А всъщност е било толкова естествено, защото плътната граница на адамовия ум все още не е била спряла това гостуване между човека и тези богове, изградени в Слънчевия и Лунния периоди. Войнствата горе още водят битки заради това, че тяхната еволюция стои в миналите периоди. (Неслучайно казах, че ангели и архангели искат да имат човешката еволюция.) А, разбира се, религиите ни са напълнени с тяхното действие тук и с тяхното покровителство – нещо, което фактически спъва и ни лишава от епигенезисното. И ето в глава 12-а, стих 1-ви: „И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата“. Архангел Михаил и досега води войнство от ангели в битка със змея-сатана в небесата.[21] И според окултните знания именно той е расовият водач на евреите.[22]

Някои секти повтарят и сега, че само те ще са спасени. Ще намерите в Откровението, че ангели – те, които от Лунния период стоят в небесата ни – ще сложат печат върху челата на някои хора. Тогава не се учудвайте на предсказанията; не се учудвайте на тези гости. Да, но нещата ги прави Бог Отец, а ангелите са служители. Затова Той рече на Иисус: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“[23]. Този, Който се опълчи не, а със слово изрече най-великата борба: Аз и Отец едно сме! А всичко друго са човешки потреби.

Ето, това са човекът и боговете, човекът и пророците. Преходност, която е безспорна; поведение, което е доказателство за това, че ние можем да гостуваме във всяко едно царство, през което е минала нашата милионна клетъчна система. И нищо учудващо няма в това, когато някога излезе определена доминанта и тези клетки поискат да се легитимират в това, което вече е самосъзнание и което почва да се търси като божество. Защото е казано: Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие! Тогава вижте колко естествено е, че ние направихме „антропология“ на Божеството. Но се изпуска най-същественото – енергетичната власт на дадена сила. А енергията не е само сила, а моделираща форми. Енергията е Божествено съзнание, което моделира!

Този, който се занимава с древна история, знае, че има още много потопи, които всъщност са потопи в душевността за тези Коренни раси. И виждате каква ревнивост има в идеята за съхранение на Расите – това, което юдаизмът кристално класически направи – борба срещу смесените бракове. Разбира се, че кръвната група на онова, което се нарече богоизбран народ, се разводнява. Защото богоизбраните нито можеха да бъдат първи, нито можеха да бъдат последни за бъдещето – в бъдеще ще има не само Пета Коренна, а ще дойдат и Шеста, и Седма Коренна раса...

Формулата за чистотата на расата лежи в законодателството на юдаизма. Но Христос с един Свой мах реши да освободи човечеството от забраната за смесените бракове. Вярно е, те разводняват кръвната картина на една расова група, обаче в тенденцията да осъществят нещо. Има една съществена идея за разбиването на расовите бракове – че един общ Божествен план има за цел да сроди всички хора! Щедростта, с която са хранени националните ядра или расовите групи, може да е била различна, но идеята за Мировата еволюция на човека като универсално божество е една. И всички носим една отговорност накрая това да бъде изпълнено – да се роди универсалният, който в никакъв случай не може да бъде наречен „множествен“, а само „един“. Защо? Защото творчеството на Бога е било в множеството, а множеството ще се върне в потвърждение на единството! Това е голямото. И тогава ще видим стойността на Коренните раси, които сътрудничат за това единство. С това са набогатявали Онзи, Който ги даде, за да ги види отново при Себе Си. Затова Той създава дванадесет колена на Якова, но някои сами се унищожават и остава само Юдиното, от което излиза Иисус Христос.

Така че ще имаме тези предсещания за едни минали далечни, далечни дни – колкото и дълбоко да са скрити в съзнанието ни – те са в нашата плът. Дали тя е жълта, червена, черна или бяла – това е потреба на епохата, но не и на Вечността. И досега в подсъзнанието, в милионната клетъчност стои, че минава архангел Михаил и събира душите на мъртвите. Представете си колко жизнена енергия човекът отдава на тази малка молитва на миналото; колко колосална енергия `и дава, колко плахост, колко скръбност...

Идеята за свободния човек е идея на нова психична енергия! И затова, когато разглеждаме тези Коренни раси, виждаме във всяка един специален психичен образ. И в бъдеще психичната енергия ще създаде новата физиономия на човека. Тази енергия е неимоверно по-голяма от всяко друго явление на света. Защото тя е, която свети в Слънцето; тя е магнитната сила, която прави приливи и отливи на океаните с милиони кубици вода; тя предизвиква циклите на жената... Това е психичната енергия, която трябва да освободим в човека в следващите Раси.

Тогава, когато се извърви цикълът на Седемте Коренни раси с техните четиридесет и девет култури, ще има ли друго? Безспорно! Защо? Защото още не е работила психичната енергия. Ние сме имали енергия, която е работила отвън, сега имаме енергия, която ще работи отвътре. Психичната енергия е, която ще преобрази човека!

• В Шестата Коренна раса ще има властта на душата!

Иисус Христос осъществи двубоя между Дух и материя с психичната енергия! Цялото човечество участва в процеса на този двубой. Участно или безучастно, но то участва. Свидетелстват ли го свещените книги за човека? Да. Ако можете да си представите само психичната енергия, с която се извършва колосалният акт на Разпятието! Този двубой не е ли формираният човек на Петата Коренна раса?! Ето ви нов човек, приготвил се да употреби психичната енергия. Употребил я, ще е онзи Пуруша, за когото индуистката култура и религия говори, че е Космичният човек, който е цялост и една жива истина. Какво значи това, кое може да ви държи в цялост с Космичната даденост? Това е приложената адамовост – умът в Земното поле. А в бъдеще дали така ще бъде, когато не умът ще е решаващ, а тази психична енергия ще е в интуиция и откровение, тази психична енергия ще е в мъдрост? Безспорно Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса кове този човек. Всяка от тези Раси в техните периоди прави известни съпроводи с Духовните вълни – верските тайни, с които се изгражда човекът. Няма от човека по-висш, няма!

Атлантите са останали непосветени в приложните дела на Земята. Самоунищожили са се, въпреки че са имали висока култура в постиженията на цивилизацията – в ръцете си са държали електричеството, владеели са атомната енергия... Последните остатъци, за които говори Египет и за които споменават посветени гръцки мъдреци, са били погълнати от океана, от водата. Защо? Защото това, което те са вършили, е дело на астрала, а водата е астралният образ на Светлината! Само чрез нея можа да бъде умита същината им.

Първата подкоренна раса на нашата Пета Коренна раса – Арианската, в Индия дава идеята за водачеството, а хората там стоят още като множество. В древноиндийската култура въображението бе по-властно от практично-приложния ум. Затова там ще намерите митология, която е напоена с прозрение, с мъдрости. Но когато хората слизат надолу в материята, започват да губят въображението и, естествено, сега индийската култура ни изглежда само някаква фантазия. Разбира се, фантазията и етерните игри, които и в настоящето продължават – това е бедната страна на голямото знание на Петата Коренна раса.

Втората подкоренна раса в Египет, Асирия и Вавилон материализира идеята за безсмъртието и дава култура на посвещения и владеене на небесните тайни, които упражняваме, за да правим характеристики и чрез хороскопа да решаваме съдбини. Това са големите знания, на които човекът трябва да бъде благодарен.

Египет скрива знанието за атомния строеж заради пораженията в Атлантида. Египтяните пренасят на Европа като „знание“, че имаме атом, а не томос – поради страха от унищожение. Но те оставят една идея за материализираното безсмъртие – пирамидата е материалната дреха на душата! Защото душата е ценността – тя е, която знае.

В Третата подкоренна раса гръко-латинската култура дава идеята за красотата, която послужи за Ренесанс на Европа. Аз не се страхувам да кажа, че Римската империя в идеята за универсалност предшества идеята на християнството. Апостол Павел се поучава от римляните, за да създаде характер на универсалност и в християнството – иначе то щеше да си остане една секта в юдейството! Но законът на приложение на универсалността в Рим беше законът на капитолийската вълчица, от която бозаеха Рем и Ромул. Символите са съхранена енергия на истината! Това са те. Всички символи крият много повече от видимото!

И после западноевропейската цивилизация прави Ренесанс на гръцката и римската култури. За нейната духовна бедност не искам да говоря не защото сме европейци, а защото всеки, който има малко прозрение, ще види, че Европа даде добра цивилизация, но не роди култура! Аз не мога да преживея с лекота това, да възпееш с възхищение Дантевия деветкръгов Ад. Това е ужас – да натъпчеш цял европейски континент в девет кръга адови! Това не е култура, а похлупак. Как не се сети някой да протестира?...

Западноевропейската цивилизация послужи по-добре да може с ум и със сетива да разберем, когато нямаме буден дух, че има неща, по-големи от ума и от сетивата. Защото откритията вече ги потвърдиха. Никой не може да оспори, че има трето око – не телевизионното, не. Голямото, колосалното трето око ще ни освобождава от заблудата, че имаме само едно поле, наречено Физическо, и от неопределения страх, че трябва да преминем в друго поле. Да разберем, че има четвърто измерение, което един гениален ум даде, а преди хилядолетия окултистите бяха казали, че има седем полета – във всяко като влизаш, имаш и други знания.

За новата култура, която ще трябва да се създаде, някои казват, че тя ще бъде славянската. Ако под славяни разбират славянството, то няма да даде култура. Ако разбират духа на българина – да! Българинът може да я даде. А дали с дрехата на славянина ще мине, или на прабългарина, това няма значение. Ние дадохме писменост на славяните, дадохме им идея за държава. Защото земя винаги може да имате под краката си, но ако на нея не направите пирамида или ако на нея не издигнете кръст, защо ви е?! Пирамидата е олицетворение на идея за държава, а кръстът – за религия и култура!

Само една нова Духовна вълна може да роди нова култура! Тя безспорно има едно единствено име – Духовната вълна на Мъдростта. Расовите духове свършиха своето и сега постепенно ще се роди идеята за единството. А това може да го направи само безпричинният ум, или това, което наричаме интуиция – когато в другия видите себе си, когато в другия се усвоите като богове. Свобода от боговете, които носим с хилядолетия. В другия когато видите Божеството, вие виждате себе си. Тогава идеята за целостта в Единството е най-добрият път, чрез който може да се съберем за Цялост!

 

Въпрос: Каква е взаимната връзка между Диханието и ума?

Най-краткото обяснение е, че Диханието е Божественият Дух, или това, което изначало беше казано: Fiat lux. Другата даденост – като продължение на ума, е плътта. Адамовото начало като ум не може да бъде разделено от плътта. Това е човекът като жива душа. Но тайната е Диханието!

Умът е дистанцията от Духа, която може да прави преговори с плътта! Докато няма ум, може да имате само вегетативности – неосъзнато, т.е. непроявено себесъзнание. Съзнанието идва чрез ума – почва човек да се съзнава, изгражда си органи за познание като потреба... А одухотворяването ще го направи вече богоосъзнат.

В материята работи умът, а на кого тя е подвластна – на Духа! Значи може умът да владее материята. Може, и това е пътят за съвършенството!

 

Въпрос: А хронологично Диханието се проявява при човека или го предшества?

То е личен акт – не е вегетативният растеж. Много добре е дадено в книга Битие – дадено е, когато духовността, с която е задвижена материята, трябва да образува нещо ново и може да възприеме вече личното Дихание.

 

Въпрос: След като в Библията липсват или са сгрешили толкова изключително важни думи като тези, за които споменахте, и след като се вземе колко пъти е превеждана, преписвана на ръка и че дори има целенасочени редакции, то доколко е възможно да се правят такива глобални изводи за миналото и бъдещето на човека въз основа на нея?

Един обзор или един коментар върху книга може да бъде изведен само от едно изречение. Зависи този, който го прави, дали има далечината на виждането повече от това, което са сложили в тази книга. Старозаветието е било свещено, докато го е нямало Евангелието. Когато идва Христос, свещеността отива в Христовото Учение. Така че, ако някой има далновидността или прозрението да създаде ново Евангелие, защо да не прави коментари върху старите книги?! Ако ние не смеехме да правим нищо във вековете, щяхме да си стоим до тотема още. И Буда нямаше да „се скара“ с индуизма, като създаде една религия на безбожието и на Правдата. Но Упанишадите са малко по-мъдри от него.

Това, че може да има известни пропуски, че може да има умишлени грешки, че може да има преднамерена догматика, не значи, че някой няма право както да ги посочи, така и да каже нещо ново. Трябва да сме наясно, че тези неща не са достатъчна пречка, когато се реши да се прави обзор. А да се прочете и да се направят съпоставки с оригинални текстове, това е възможно. Аз съжалявам, че наистина не можах да намеря нито старите български преводи, нито английския превод, за да покажа този пропуск.

 

Въпрос: Понеже съществата с по-ниска йерархия по-бързо се прераждат, увеличаването на населението не означава ли, че има все повече хора с ниска йерархия и че човечеството се намира в инволюция, а не в еволюция?

Това, че все повече се прераждат, не значи инволюция. Човечеството, след като е излязло от различните свои кръгове на развитието си като Коренни раси, не инволюира, а еволюира – бавно, но еволюира. И може да има разпиляване на Дух и деградация, в която да се загубят известни човешки същества, но не може да се каже, че то инволюира.

Увеличаването на прераждащото се население може да се дължи на една по-ниска култура и необходимостта от по-бърза еволюция. Но може да има и нещо друго. Може да бъде пратена една голяма прослойка за един нов духовен коловоз. Това също не е изключено. Когато се ражда Буда, както знаете от биографията му, с него слиза жена му – Яшодара, конят му – Кантака, и безспорно, ученикът му – Ананда.

Трябва да се знае, че не всякога само по-нисшата еволюция налага бързи прераждания.

Из Слова на Ваклуш, 1996 г., в Пловдив и София