Религиите са духовна енергия от Вечния, слязла за живот на човечеството!

Деца на Деня, със собствената си воля, под ръката на Планетния Логос и с Диханието на Вечния – да изпълним това, което Денят ни налага! Дългът е едно от светите задължения, които имаме, и нека с достойнство и с неоспорвана в душата си вяра го изпълним!

Ще се спрем върху един проблем, който е малко трудно разграничим в обикновеното схващане – разликата между влиянието на религията върху народната и личната душевност и психологията на религията.

Официалната наука е създала една специална дисциплина – „Психология на религията“. Дисциплина, формирана към края на ХIХ и началото на ХХ век. Не че преди това вековете не са спирали вниманието си на този проблем – за влиянието на религията. Но едно е да се постави под нормативите – методиките и правилата на една наука, каквато е психологията, тя да прецени феномена религиозно съзнание; друго е обстоятелството как религията е повлияла върху поведението на личността и как е изградила една социална общност. И как в края на краищата тя влиза в историческото битие на човечеството и кои са нейните същностни феномени. Защото все пак религията е феномен, който е изведен от един ноумен, от онова, което е вечно, от „нещата сами за себе си“, както казва Кант. Именно този ноумен въздейства върху феномена.

В България проф. Панчовски написа един голям труд върху психологията на религията[1]; и в Европа бяха написани трудове под надслова на науката „Социална психология“. Още Зигмунд Фройд е публикувал книга „Психология на религията“[2], където прави разбор според своята теория – т. нар. психоанализа, като обяснява това явление. В своята психоанализа той дава да се разбере, че всяко психично явление е плод на една натрапчива невроза. Тя именно създава болестното състояние в човека поради депресия в изграждането на характера – вследствие на социалните нормативи и на религиозната вяра.

Може би Фройд е озаглавил своя труд „Психология на религията“ заради нравствените нормативи на религията, както са изведени в старозаветието в таблица – Десетте Божии заповеди. В труда си той пише и за социалната депресия върху човека от ранното детство. Нормативите започват да създават една травма, която човекът потиска поради съображението за взаимния живот – това, което е социалната религия или обществените взаимоотношения. Когато тази травма след това се нагнети, тя се взривява и създава това, което според неговата доктрина – на психоанализата (или фройдизма), са психични болести. И затова той ще охарактеризира неврозата като индивидуална религиозност. Значи Фройд счита невротичното състояние, или това, което е отклонение от нормативите, за индивидуална религиозност – за едно патологично подобие на упражняване на религията. А когато иска да характеризира религията в цялост, ще каже пък, че тя е един тип невроза. В същината си тази доктрина има в един пункт устойчивост. Тъй като Фройд е евреин, а в ядката на юдаизма стои не само внушен, но и приложен депресивен характер на страх от Бога, то много лесно е да направи извода, че религията е универсална натрапчива невроза. Ето как едно име с голяма известност характеризира този феномен – психологията на религиите.

Тези, които пишат върху психологията на религиите, включително и български учени, я разделят на два периода – преднаучен и научен. И ще сложат всичко това, което за една дисциплина е потребно – предметът и задачите, методите на изследване, изведените доктрини, конфликтът между реалност и иреалност, между религиозното и нерелигиозното... Карл Юнг, който доразвива теорията на фройдизма, внася някои своего рода обяснения. Той създава т. нар. аналитична психология и ще каже, че религията е особена нагласа на духа, определена нагласа на съзнание[3] – проекция на вътрешно-психичното. То се променя чрез религиозното преживяване на това, което наричаме Универсум, или както той нарича това преживяване – „нуминозно“, от „numen“ – „Божеството“, „Върховното“.

Човекът за тези учени е естествено религиозен. Логично е за един медик, логично е за един психиатър, какъвто е бил Фройд, каквито са Карл Юнг и други мислители след него, да говорят, че човекът е естествено религиозен. Но трябва да правим разлика между естествено религиозното, което е плод на идеята за самосъхранението, когато човекът е трябвало да опази своята биология и е потърсил под въздействието на страховата психоза закрила, и естествената потреба за религиозност.

Тертулиан пък казва: Човешката душа по природа е християнка – другата крайност! Не говори, че човекът е естествено религиозен, защото кое у човека е религиозното? Вярното е, че в цялост той се осъществява, за да познае Божеството си – и в тялото, и в мисълта, и в причинния свят, и в Духа си. Когато Тертуриан казва, че душата се ражда християнка, тя като поселница одухотворява тялото ни, води мисълта и желанията ни и също създава цялостния човек, но не така, както е във фройдизма – естеството му да бъде религиозност.

Ще намерим, че и в преднаучния период, когато не е имало психология на религиите, вътрешната тайна на религията е така добре известна и дадена от Свети Августин в неговите „Confessiones“ – „Изповеди“. Изживяването на религиозното битие по-скоро е близо до психология на религиите, а не до моята теза – влияние на религията върху душевността.

Ето колко много проблеми ражда един такъв въпрос. И все пак, от една страна психологията на религиите може да дава структурни обяснения, но онова, за което искам да поговоря, е именно как религиите влияят върху личната душевност и върху душевността на даден народ. Да кажем в кой момент в човека се е родила потребност от религия, преди още тя да е определила своите етапи, преди да е отработила дори понятия; в кой момент човешкото битие се определя с известно поведение, преди да има в буквалния смисъл обред или олтар с идеята за религия? Тогава, още когато като послание Духът започва да въздейства и да създава поведение и едновременно създава връзка с Бога (защото религията е връзка между човека и Бога).

Онова, което определя Адам като жива душа, след като е направен от плътта на планетата, е Диханието на Бога. В мохамеданската религия четиридесет дни го държат само в плът, докато в книга Битие не е казано колко дни е стоял преди това, а се казва: Бог му вдъхна Дихание и Адам стана жива душа[4].

• Диханието е духовната енергия, която в съзнанието на човека отработва религия!

Тази духовна енергия, въздействайки, има за задача да създаде функционално действие, да ражда и свои органи. Защото потребността е да се отвърне на въздействието, за да стане човекът жив живот.

Когато Адам получава Диханието и става жива душа, той още няма религия, няма олтар, но има енергията за религиозно съзнание. След това една от струите на тази енергия за по-пълно съприкосновение с Божествеността и одухотворяване на човека е идеята за знание. Адам поиска плода на знанието и отиде да се развива и да си гради олтар. Олтар! Олтарът и обредът са първичният образ на енергията на психологията на религиите! Чрез тях започва въздействие и създаване на душевност. Но не може да съществува олтар, преди да има религиозно съзнание. А психологията на религията прави констатация от религиозния олтар на човека какво е поведението му според правилата, които една доктрина е изградила.

Религията като феномен дава отражение. То съответства на духовното изграждане на човека, защото влиянието на религията изгражда характера. Тя е, която може да задвижи волята към едно поведение, което спазва таблицата на моралните ценности; тя е, която може да подбуди интелекта към познавателност. Религията не само създава динамиката, не само създава жаждата за знание, а и събужда чрез вярата забравеното Незабравимо. Защото човекът в своята инволюция забравя, но онова, което не трябва да забрави, е Незабравимото, Вечния! Вярата му връща потребата да направи жертва и признание или да изгради стълбата за съвършенството. Вярата е, която събужда езика за кореспонденцията. Защото Диханието е Елементът на религията! Религията е, която събужда артикулацията и която създава след това идея за съзерцание. С нея може да се правят събития, които определят история.

Различни са нещата, които ще доведат човека до историческо битие. Като първа стъпка, която той прави, е ръката му да посегне към плода на знанието. Упражнена е воля върху сътвореното, но е упражнена и лична воля! Воля, подбудена от змията, която е символът на мъдростта, но е лична воля, употребена за развитие. Воля, която движи ръката (на Ева), и като последие – мисълта (Адам) получава знание. Тогава идва конфликтът и се ражда необходимостта от труд. Трудът психична енергия ли е? В идеите – да; в грижа за ума и желанията – да; в грижа за тялото – да. В потребността от прехрана прилагате ум, а в потребността да творите прилагате въображение. И в творчеството идва разлъката между въображение и ум. Въображението като психична енергия прави възможна идеята да си представим видимо божество, на което можем да служим. Човекът е извел тотема, като е изпратил своя енергия в лицето на едно животно и от него взема покровителство – дава, защото получава.

Значи в същината на човека стои религията. И тя като същност влияе върху поведението на отделния човек, на душевността на рода, на душевността на народа и на националния дух. Това изгражда поведение на историческо присъствие – самосъзнание, че се живее в света на една реалност.

Родовата йерархия започва от Адам и Ева. Но да се спрем на родовата йерархия на Авраам и Сарра, които стават: той – баща на хиляди народи, а тя – царстваща. Ще направя една малка разлика за тази родова йерархия, която е много странна, за да видите колко дълбоко се различават именно тенденциите на влияние на религията върху психологията. Сарра няма син до своята деветдесетгодишнина. Тогава тя, загрижена, позволява на своята слугиня Агар да бъде със съпруга `и Авраам и той има син от нея, наречен Исмаил. Но когато Сарра ражда своя Исаак, тя проявява нетърпимост и кара Авраам да отгони Агар и Исмаил. Това е една много характерна родова йерархия. Йерархия е, защото единият е законен син, другият – извънбрачен; родова е, защото има един баща. И виждате, че родът на Исмаил след хилядолетия ще приеме мюсюлманство. Така се създават две различни религии, които въздействат по два различни начина върху душевността. Исмаиловци получават религията на Мохамед, Исааковци – на Моисей. Това е голямата тайна на преобраза – религия и въздействието `и върху човешката душа!

• Родовата йерархия на религиите
  е в психологията на народите!

И е толкова странна, че по време на робството ни мюсюлманите не ни асимилираха, въпреки че не бяха толкова добродетелни. Ето къде се крие невъзможността да бъде асимилиран не само българският народ – в корена на исляма, който, безспорно, е един и същ с юдейството. Мюсюлманството остана в пазвите на юдейството, докато християнството изведе нова доктрина, създаде нова догматика, създаде нова нумерология на нравствените ценности. То се освободи от съблазните, така пикантно поднасяни на мюсюлманите – било с шербети, пилафи, кючеци и какво ли друго не щете – идеи в религия на съблазънта!

Това е психологическо явление. И забележете, когато в онзи, у когото има тези външни уж фактори на съблазън (има ги и във вероизповеданието му), как нещо в него заживява, как очите му почват да блестят... Идея за съблазън и удовлетворение от сладости, които християнството обяви за грехове – чревоугодничеството в християнството е грях, насладата е грях! При мюсюлманина е награда. И когато мюсюлманинът е извикан от неговия държавник да се жертва като воин в името на Аллаха, очаква да получи най-хубавото место в Рая – там, където фонтани бликат и се поднася вино, всякакви плодове и се награждава с любещи девици...

Така че идеята за удовлетворение в съблазън е много богата трапеза в мохамеданската религия. Тази религия е чужда на християнина, още по-чужда на българина. Ето как се създава от една религия лентяйство вместо динамичната отговорност и като мисловност, и като физика от друга страна.

Оттук каква естествена защита е намерил нашият народ – това, от което се оплакваме, то е било наша защита. Оплакваме се, че плащаме данък на мюсюлманите за „хабени зъби“!? Храним ги с най-хубавите гощавки – пилета, пилафи и пр., и накрая им плащаме за хабене на зъбите... Насладата, която сме им доставяли, отгоре на това им я плащаме. (Ето една психология на религията.) Ние говорим за социална беда, а не разбираме, че така сме ги правили нединамични, правили сме ги лентяи. Удовлетворявали сме ги в насладата, но всъщност сме ги лишавали от острието, с което да извършат страшното – асимилацията на душевността ни! (За съжаление тази теза никъде я няма – никой не можа да я види и да я изведе, но истината е тази.)

Така че удовлетворявали сме една черта от религиозното битие на мохамеданите, което им създава наслади и удоволствия, обещава им радости. Но не трябва пък да благодарим на „добродетелите“ им, защото те имат „свещени“ войни. А са ни вършили и не малко зулуми. Вършили са ни, но аз говоря за тяхната същност и за това защо оцеляхме пет века при една динамична раса, при една динамична религия. Оцеляхме с идеята да лишаваме същината им от динамичност, като ги правим лентяи... А според окултните знания всяка ленива мисъл е гнила – тя е отрова за битието на човека. Щом можете да удовлетворите един човек с елементарната наслада на хубавата храна и пр., вие лесно можете да го отведете където си искате. Това е една много характерна черта.

Искам да съпоставя тяхната динамичност в обещанията за наслади с тази на нашите бунтовници, които дори с прегрешение преправят Светия Символ верую. Не се страхуват от грях към религиозното си битие, защото имат динамична будност в идея за свобода. И какво раждат те? Поп Груйо ще пее: Вярвам в единаго хъша балкански..., а не: „Вярвам в единаго Бога, Твореца...“[5] Защо си позволи българинът такова кощунство – в противовес на онова лентяйство и онази наслада? Поп Груйо не им казва: „Аз ви обещавам Рай, вие сте чада на Христа – борете се срещу агарянина“. Не, той просто преправя същината на молитвата в идея динамична за свобода. Верую в единаго хъша балканскаго, яко той е твой Бог и спасител.[6] Ето какво е правила религията! И тези, които вярваха в този хъш, направиха едно хъшовско дело, може да казваме безсмислено, многожертвено – но беше дело динамично.

Това искам да видите – влиянието на религията върху душевността, а не психология на религиите. Защото не може една душа да съществува без религия, без вяра, без олтар, без обред!

И в потребата на религията Авраам ще има великото повеление да направи първия завет с Незнайния още Отец с обрязване (и ще остави диря, по която Моисей след това ще изкове законодателство и ще въведе обрядности на религията). Идеята за обрязването е идея за кръщението като психичен и исторически феномен. Кръщението, или първият завет между една духовна и една историческа реалност, се сключва като договор на взаимността.

По-късно този процес се повтаря между една Духовна реалност, каквато е Светият Дух, и една физическа реалност, каквато е Иисус – да свържат договор за Новия завет. Ето как енергията в една религия започва да се излива в историческото поле и да създава правила и поведения, които влизат в семейство, род, племе – в това, което аз наричам родова йерархия на религиите.

Какви средства могат да бъдат употребени, за да се разгръща това влияние, за да се акумулира тази енергия? Религията е започнала да действа като психология, за да изведе човека в иреалното. Като психология иреалното стимулира човека към съзерцание или му създава обреден олтар, чрез който той търси връзка с Божеството. Така се е родила идеята за жертвоприноса. Преди да имаме жертвата в нейната ирационалност, Бог я извиква. Той я демонстрира с едно искане към Авраам: Принеси Ми своя син Исаака в жертва[7] – за да създаде устойчивата връзка със събудения в човека психически живот. И тази психология кара Авраам да прояви преданост. Така започва да се изгражда в него стълбицата на добродетелите. Преданост! До такава убеденост, че това, което е чакал с години, да може да го поднесе в един ден, без да се усъмни, че то е даден дар от Онзи, Който го иска. И той отива и го води...

Така духовността чрез религията въздейства върху елементите, които изграждат човека − върху физиката, интелектуалността, езика... Всички те са подчинени на този духовен извор, наречен религия. И в Авраам няма колебание, както по-късно в идеята за Синовната жертва няма колебание в Сина на Отца. Те не могат да бъдат възпирани. Институциите ги съхраняват и извеждат, за да подчертаят и да оставят това, което бъдещите поколения могат да ползват и на което да се опират. И в двата случая принципно е дадена тайната – готовност за жертва.

Характерът на човека се изгражда от душевните феномени, като в негласност той чува това, което Духът му говори. Човекът е забравил, че е себесъзнание като душа, но е жив във Вечния, или в Духа, който винаги го храни. Така започва да се изгражда психологията на човека – тяло, желание, мисъл, душа. Ето цялата Вавилонска кула – тя е единна! Но когато, устремена в цялост, иска да достигне върховната си същина, тогава Великият създава разноезичията. Имаме света на желанията, които не можем така лесно да хармонизираме – те имат свой език; имаме света на мисленето – той има свой език; имаме света на причинността – той има свой език. Но Духът е един! Напътени – всеки в своето си – се получава разноезичието в единството, което с хилядолетията ще изгражда единство в многознанието и многознанието в единство. Затова е необходима душевността, която се влияе и която въздейства върху всеки един от тези езици чрез Всевишния.

Тогава се поставя въпроса: „Ще дойде ли време и за една единствена религия?“. В теософията е казано: Няма религия по-горе от истината. Какво значи това? Да се гради отново Вавилонска кула, когато всички, макар и с различни езици, ще могат да си говорят. Защото телепатията ще е осъщественo дело и ще е надкрачена таблицата на различието.

Религиозните нива влияят и създават тезите за раждането на психологията – като първа религиозна доктрина; за символа и въображението – като втора религиозна доктрина; за посветеността – като трета религиозна доктрина. Така ще дойдат идеите за Правдата и за Любовта; ще дойде и идеята за Мъдростта. Сега трябва да узрее в съзнанието на човека плодът на Мъдростта, който да го освободи от тежките кармични прераждания и да му даде идея не за добродетели, а за Знание. По-късно ще дойдат и идеите за Истината и Свободата. А със Свободата ще е изградена Вавилонската кула! И няма да има вече разноезичие между тяло, астрал, ментал; между идеи, душевност и причинност. Всяка една доктрина създава мироглед, който трябва да се разчупи, след като си е послужило с него човечеството. Да се разчупи, за да влязат по-възвишени вибрации от тези, които са влияние на духовността върху психологията на човека, върху психологията на народите.

Всичко това като схема може да изглежда лесно и възможно осъществимо – може да го изрисуваме за няколко минути. Можем ли обаче да го осъществим за няколко века? Не. За няколко хилядолетия? Не. Защото с хилядолетия едно религиозно съзнание е отработвало рефлекс към Правда – и още я няма; рефлекс към Любов – и още я няма. Ето колко потребности трябва да вградим в една Вавилонска кула!

Понякога, в интерес на социалната необходимост, някои религиозни водачи са си служили с религиите да внасят заплаха. Защото религията е най-вътрешното живеене; защото тя е, както го казва Юнг – душевна истина. Другото е премислена доктринерност – удовлетворяване на ума с една социална теза или с една философска концепция. Но за религията само с ум не може! Затова някои си позволяват да кажат, че тя е и патология. Но тя не е болест, защото нарушава общото схващане. Макар че всеки, който е нарушавал в своето вътрешно духовно битие общоприетото религиозно битие, са го наричали „луд“.

Не са пощадили и Иисус Христос: „бяс Те е хванал!“[8]. Да, бяс има, защото другите не могат да си представят по-дълбоко вътрешно зрение от това, което са изповядвали с идеята си за правда. А Той им казва да обичат врага си. Колко голяма е разликата! Ние като слово навикнахме да го понасяме, но върнете се две хиляди години назад и си представете как не могат да го приемат. А още по-страшното – изповядвали са религия, която независимо от Десетте Божии заповеди ги учи: око за око, зъб за зъб. И изведнъж някой излиза на площада и казва: обичайте врага си − слово, неизречено дотогава, духовна енергия, която може да ги разруши. Ето защо може да изглежда патологично в анализа (примерно на Фройд или на някой друг) едно ново религиозно битие или едно религиозно съзнание.

Не можем да си изведем друг урок, освен че е имало двубой между добро и зло. Една религия ще ви каже откъде ще дойде злото; друга – как ще бъде водена битката с него; трета – как да се освободите от зло; четвърта – как да го трансформирате в добро... Това са религиите. А те имат масов характер, те създават психоза. Христос ще даде Учението Си на дванадесет души, други седемдесет ще тръгнат след Него, но след това то става психоза.

Не говоря за нравствените таблици в религиите – те са нещо друго. Не са плод на психология на религиите, а на потребата за социални взаимоотношения. Догмата е, която може да бъде изведена като психична енергия от религиите, от която се ражда търпимост или нетърпимост. Но Десетте Божии заповеди и въобще тези нормативи са една социална енергия за взаимност, за поносимост и те могат да имат по-универсален характер. Религии, които изповядват едни и същи социални и нравствени таблици с едно и също задължение, взаимно могат да се отричат и да не се понасят в своята догматична цялост. Така е, защото едното е въпрос на психичната енергия, наречена религия – другото е въпрос на енергия за взаимност в социалната действителност. Това са съвсем различни неща.

Ето и една друга картина (която не е само в реалния ни свят) – тази на центробежността – ще се изрече, както казва псалмопевецът: „Рече безумец в сърце си: „няма Бог“[9]. За илюстрация ни е дадено, че и най-светлият ангел – Луцифер, най-приближеният до Отца, се противопоставя. Значи центробежността е налице. И разсъдъкът в повечето случаи е центробежен. Тогава религиите са имали вече правото да упражнят това, от което най-много негодувам – внушението на страх. Но и тези, които не са могли да направят центробежност, тези, които не могат да играят ролята на Луцифер, ще бъдат обуздани и оверижени от един от най-страшните енергетични елементи на цялата еволюция – страхa. И всяка религия, за зла участ, го е употребявала в различни форми.

В „Агни йога“, параграф 245, ще намерите следното: „Религиите са изплашили човечеството със страшния съд и са го лишили от смелост“[10]. Агни Йога претендира, че нейното убеждение не изхожда от отделно религиозно схващание, но не може да се каже, че онези религии, които изповядват прераждането и кармата, внушават страх от Страшния съд. Това правят юдейството, християнството и мохамеданството.

Вижте какви предпоставки се раждат и как външният фактор – феноменът религия със своите тези, може да въздейства върху душата на човека! Ето защо един от важните елементи на религията е инспиративното, както го казват научните мислители. Но едно нещо не може да се избегне – великата тайна на религията, която, събуждайки чрез енергията си познанието, създава пътеката на откровението, чието знание е по-безспорно и от най-висшата разумност. Затова почти всички големи мислители, които точно по този начин са получавали своите знания, са казвали, че идеите им идват, без да знаят откъде, ненадейно, без напрягане. Както един Поанкаре – математикът, мислителят, философът, ще каже, че не знае откъде идват тайните на откритията му. Разбира се, тази инспиративност за онези, които познават окултните учения, е ясно, че е мотивирана. Тя е един дълго извървян път, огърлица от отивания и връщания под въздействието на една висша сила и на няколко принципа, които тя прилага. Дали тази висша божествена сила, изградена в една система, в един мироглед, ще я наречем религия, а нейните принципи ще наречем неизбежното развитие, каквито са законите за прераждането и за кармата – това е само предмет на разминаване, защото същината ще си остане една.

• Религията е една висша енергия в наличие!

Ето защо, когато разглеждаме отделни прояви на поведение, ще трябва да видим на какво съответстват и кои са духовните им източници. Ние имаме неписани източници, използвани от духовността, с която сме дарени, за да вземаме от тях. Имаме и писани източници, от които можем да черпим духовни поучения, нравствени знания и традиции. Много добре е казано в Откровението, че никой не се намери във възможност да разгърне запечатаната със седем печата Книга на Живота. Страниците от Книгата на Живота какво са? Напълно непозната религия, или пък някой някога е счупвал по един печат и е давал по една страница на религиозно знание? За Христос е казано в Откровението, че само Агнецът може да снеме седемте `и печата[11]. И така създаде това, което наричаме религия на Откровението. Казано е, че ще слезе нов Йерусалим с всичките му измерения и тайни. Нов... Значи някои преди това са отваряли страници и са давали религии.

Имаме в личната си и в планетната си присъщност достатъчно традиционни белези, които приемаме като подражателство (а понякога ги повтаряме като папагали). Това е в наличност. Имаме институции, които като влияние на Ученията правят охранителната стена на енергията на религиите. Милиони човешки души, които са под въздействието на едно религиозно учение, акумулират енергията, поставена в различните йерархии и изпълняват повели според своето собствено достойнство. Това е взаимното проникновение, с което се обслужват, за да се изграждат. Онова, което ви дава докосването, е тази енергия, която може да роди доверие и взаимност. Умът ви винаги играе в колебанията на своите ментални вибрации, но религията е, която може да изгради доверие. Тя е, която може да ви освободи от съмнение. Затова Христос ще каже: Който няма съмнение в сърцето си, може да каже на тази планина: „хвърли се в морето“ – и ще се сбъдне.[12]

Една струя от тази голяма енергия, която влияе върху душевността, е изградената добродетел. Тя е и национална черта, която прави хората морално високи и отговорни. Игривият измамник Одисей няма нищо общо с доблестта на Хектор или с величието на Ахил. Те са от различни народи и трябва да видите душевността им. Три типа, хранени от едно и също духовно гнездо, един и същи духовен източник и извор. В едно и също религиозно съзнание на митологиите Зевс е изповядван от мирмидонците – на великия Ахил, изповядван е и от троянците – на достойния Хектор, изповядван е и от еладците – на хитреца Одисей. А Зевс е един! Тогава? Едно и също религиозно съзнание създава йерархии, защото душевността определя поведението на ума и тя създава родова добродетел. Мирмидонецът е приятел и величествен в борбата; троянецът е с достойнство и в страданието, и в жертвата; а еладецът ще използва боговете за измама.

Една религия – три различни психични въздействия. Това е, защото инстинктът за социално поведение може да използва енергията, която една религия дава, в приложност само за себе си. (Както всички имат Десет Божии заповеди, но продължава да се лъжесвидетелства, да се прелюбодейства, да се краде...) Виждате, че в едно и също религиозно изповедание, като това на митологичните божества, различните народи са в различна религиозна доблест и национална черта. Трудно е да кажем, че тогава тези народи са имали национален облик, но са имали историческо битие и са оставили диря.

Ако вървим в по-ново време, имаме нации. Различни са определенията, с които може да се говори за нации, но не може без национален дух, не може без исторически дух. Така че, когато едно племе прояви някоя велика добродетел или някоя канибалска черта, това е вече характер, а характерът не е само историческо пътуване на народа, той е и национална черта. При хотентотите, едно от африканските племена, е имало един морален закон: „Всичко, което е в моя полза, е добро, всичко, което е в моя вреда, е лошо“. Ако го потърсим в някои народи, ще видим същото и сега, но за хотентотите остана унижението, че са престъпници.

• Проявите на националния дух носят пулсацията на религията!

Религията остави и легендите. За легендата е нужно въображение, а за въображението – енергия. Откъде ще я вземете, като умът не може да я даде? Много се лъжат онези, които мислят, че с ума си правят въображение – не. Умът може само да обслужи въображението, за да го направи уловимо за нашето зрение, за нашето обикновено знание. Въображението е лъчезарността на енергиите, а най-висшата енергия е тази, която Диханието е дало! То оставя странни легенди: остави легендата за Минотавъра – един полубик и получовек; остави легендата за Кентавъра – един получовек и полукон... Това не е било само еволюция, а и съблазън, и мерило за нравственост, и потреба от героичност. Защото е бил потребен герой – Тезей, който да може да унищожи Минотавъра. Какво е нужно за такива герои? Нужно е да бъдат родени от някой бог и от земна майка. Кой е върховният бог за тяхната религия − Зевс. Тази религия създаде легендата и за Херкулес – син на Зевс и на смъртната Алкмена. Но син на Зевс! На висшето божество, което може да извади от главата си Атина Палада – богинята на Мъдростта...

Сегашните религии ще кажат – това е езичество. Езичество е за нашия език, но в историческото битие това са религии. И много пъти съм казвал – какво да правят хората тогава, когато не са имали Буда, когато не са имали Христос? Имали са Зевс – Божията енергия. И затова неговият син Херкулес ще направи 12 чудеса. И там ще намерите смешната ревност на Хера – когато Херкулес се ражда, да му прати две големи змии, за да го убият, а той ще ги удуши с детските си ръчички. А пък Хермес, когато е на едно денонощие, заблуждава майка си, като от коруба на костенурка прави лира, поставя я в люлката си и отива да краде кравите на Аполон... Богове! Това е влиянието на религиите – великото въображение, което подбужда за творчество!

Какво дава още религията? Идеята за пророците. Никоя наука не може да ви събуди идея за пророци. Психологията на религиите може да потърси какво болестно състояние е да си пророк, но не може да ви даде идея за пророци. Още спорят има ли ясновидство, но религиите са го упражнявали в храмовете си. Имали са сибили в Елада – пророчици в храма на Аполон; институт на пророците в Иерусалимския храм; риши в Индия... Сега е лесно да се каже – това е история от хора, които са имали паранормални явления. Паранормални? Съвсем нормални явления са, само че човекът не е дошъл още в своята цялост да ги има. Както е съвсем нормално сега да имаме две очи, а преди милиони години сме имали само едно (в потвърждение на което археолозите намериха и такъв череп). Вечната кореспонденция, телепатичната даденост... опитват се да ги обяснят. Те съществуват стотици хиляди години, а ние в сегашното си съвършенство и цивилизация имаме съмнение... Едни го доказват, повечето го отричат.

Идеята за духовния водач, която е съществувала във всички религии, много лесно е след това да я видим във водача на социалното поприще – в по-късни или по-ранни векове. Преди да има идеята за водач, има тотемно божество. Образецът е налице и много е лесно след това за социалния градител да се каже – имаме водач. Има идея за водача още в тотемната религия, защото „тотем“ значи „покровител, водещ“. Оттук Месията и Учителят са не подбуда, а пратена енергия, усвоена и приложена от белязана личност. А всеки е белязан, когато достигне определена йерархия. Нека никой не се страхува от това и нека не упреква онзи, който е отишъл напред. Но Христос много добре предупреждава учениците си: Не се наричайте учители, а по-големият между вас да ви бъде слуга[13].

Още една голяма идея дават религиите – безсмъртието. То е най-оптимистичната тайна, която човекът е могъл да научи – не само себесъхранението. Защото инстинктът за себесъхранение го прати в пещерата, водната стихия го накара да направи наколно жилище... Идеята за безсмъртието е в трансформацията – сублимирана тайна на съхранението. То в себе си крие съвършенство и обожествяване.

Енергията, която дават религиите, за да се градира човекът – да направи психичност, душевност, му създава и идеята за спасението или в източните религии − идеята за развитието. Но специално в юдейството, мохамеданството и християнството е тезата за спасението. То е възможната стълба, по която човекът минава, за да стигне до идеята за Единството. Религиите имат своите белязани Синове, които дават образеца. Тези Синове изпълняват повелята на времето, както в дуализма Ариман трябва да бъде победен, защото Ормузд има неограничено време и вече е в своя победен стан. А колко път ще извърви човекът, докато махне Ариман от себе си, това няма никакво значение. В религията на дуализма са му дадени 9 000 години, които може наистина да не са малко, но същественото е, че стои идеята Ариман да бъде победен, злото да е победимо. Тогава преценете защо сложихме няма зло, има нееволюирало добро! За да може религията като извор на духовни енергии, като божествена сила, да преобрази злото и да освободи човека от ариманщината.

Така идеята за спасението виждате как преобразява, как разгръща своите възможности. Инстинктът за самосъхранението на човека отминава, защото той е изградил личност, семейство, род, племе, държава, които поемат функциите на неговата социална защита. Тогава се предоставя право на енергията на религиите да го освободи в осъществяване на идеята за спасението и оттам да прокламира Единството. Освободеният може спокойно да каже: „Удари часът на Единството“ – Аз и Отец едно сме!

Една психология на народите не може да не формира в себе си Божество. Отделен е въпросът дали това Божество, което социалната психология изгражда, се храни от висшата енергия на Онова неизживяно още в човека и неумиращо в света. Човек не е изживял Бог в себе си и Той не умира в света, въпреки че Ницше се провиква: Бог е мъртъв. Мъртъв е в едно съзнание, каквото той беше прокламирал в идеята за свръхчовека.

Може би точно в този смисъл нашият тангризъм, който беше едно сраснало в душата на българина битие, не позволи да му отнемат званието „българин“, когато се направи единство между два племенни състава. Защо? Защото тази велика Оренда, тази висша енергия на Танг Ра, която безспорно след това премина във висшата енергия на Христос, не ни позволи да си сменим името. Потърсете устойчивостта и вижте какво влияние оказва религията върху битието, върху душевността! И тогава този, който се е опитал да ни асимилира, се е излъгал. Никой не можа да го направи. Така че религията е само проблем на съвест, на личност, но не на държава. Държавата не може да определя народната психология, макар и в състава си да има религиозната струя. Сама за себе си тя не може да определи социалната характеристика на тези, които я съставляват. Без религията, без този дар, който спаси името „българин“, държавата не може да извърши нищо.

Разбира се, в същото време религията като същностна съставка на „социалното животно“ човек създава и поведение към гражданските институции. И безспорно, колкото по-дълбоко е легнало едно религиозно убеждение, толкова по-изчистена е нравствената му таблица и толкова повече социалното и гражданското му битие е по-извисено по отношение отговорността. И тогава ще разберете защо в 1924 г. Кемал Ататюрк – който никак не беше лишен от религия – махна фесовете, махна фереджетата и освободи турците от гуляйджилъка. Ето държавник, който е отговорен за религията.

Влиянието на религията върху душата трябва да изгради на човека не само личния му храм, който му повелява чистота – далеч от съблазни, а да му изгради и институция с йерархия и служение, да му създаде и култура. Защото няма в света култура, в чието ядро да не лежи езикът на змията-мъдрост, родена от религиозно учение. Няма! Пудра колкото искате след това, но ония, които са създавали първото „аз-буки“, са изхождали от съзнание за религиозност. Така ще дойде контактът църква – народ; ще дойдат и пакостните явления – Кръстоносни походи и свещени войни. Неудовлетвореността пък ще ражда ереси, но това са потреби на душата на религиозния.

Когато човек извърши едно деяние, то е лично поведение, лична карма, но е и историческа необходимост, ако той е от големите личности. Ето защо прабългаринът е имал и цареубийство. Когато кханът предаде същината на държавата си, той може да бъде удушен, тъй че Орендата да не се разпилее. Това е значението на личността! Но на народ като българския никога не могат да се припишат неща, които не носи като психология. В нашата литература ще се намерят и квалификации, които характеризират българина, някои от тях твърде обидни, като: Българите – безверните, с ведро пиеха виното, с коне влизаха в църквите, с маждрак бодяха нафората![14] Много трудно може да се каже в кой момент от историята ни нашият народ може да бъде наречен „безверен“, кога българинът е бил пияница и кога с коне е влизал в църкви. Взето отделно, това би могло да мине за черта от характера на българина и част от неговата психология, но не е вярно!

Ние нямаме в историята такъв момент, освен времето на връщането на тангризма в покръстена България от княз Владимир в продължение на три години. Може да се говори за безверие, когато си загубил една вяра, иначе не може да се правят съпоставки и констатации. Трябва да има някакво мерило. Логиката тогава е ясна – княз Владимир нарича християните „безверници“, защото са оставили бащината си религия – тангризма, а всъщност баща му – княз Борис, прави това „безверие“. Няма друг момент от нашата история, когато може да се каже, че българинът е бил безверен. При социализма петдесет години изнасяха колко сме безверни. Но да не можеш да ходиш на църква и да си безверен, са две различни неща. Дори да не вярваш в Бога, пак не можеш да бъдеш безверен, защото боговете си отиват, но вярата винаги е оставала!

В ядрото на един народ могат да лежат силите на атавизма, но преди те да бъдат извикани на реални действия, трябва да се видят причината и предпоставките. Може да се изповядва в даден исторически момент едно и също религиозно съзнание, но пак да се проявяват стари, атавистични сили в моментите, когато някой дразнител или някой фермент сложи своя разрушителен бацил. И в случаи на неовладени подбуди – като идеологии на отрицанието – могат да се извикат и не толкова прилични действия. Това не е оправдание, а само разбиране, което трябва да проявяваме. Така ще разберем защо Исмаил с хилядолетия назад е трябвало да приеме една религия, която е просто остатък от религията на Исаак, за която юдеите казват, че е Божие дело. Защото в юдаизма стои око за око, зъб за зъб, а в мохамеданството стои – врагът трябва да бъде унищожен. Така характеристиката на семитите се раздвоява, защото арабите също са семити.

Голямата одежда на религията прикрива хилавите рамене на социалните общества. Социалните общества си изграждат доктрини – политически, икономически, морални. Разбира се, всички са пили от извора на религиите, но са смукали с оная сламка, която само тяхната уста може да поеме. Нямат големия улей на душевната изливност. Религиите са духовна сила от Вечния, слязла за живот в човечеството! И Той ли е виновен тогава, когато някой, изповядвайки една религия, започва да върши злодейства? Не. Причината е в социалната идея, която човек ползва за свое задоволяване.

Както виждате, и Фауст си служи с магия. А се казва: „Какъв характер създаде Гьоте – Фауст, ненаситния дух...“ Но духът на Фауст и съзнанието на Гьоте са в митологично-магичните възможности на човека – да е повече от ума си, но чрез магия. Това е религията на магиите – ще отиде Фауст да пийне от отварата на врачката и ще остане вечно млад. Но воден от ръката на Мефистофел!... Накрая ще изрече: О, миг, спри, така красив си ти!, когато са искали да отводняват блата!? Европа се възхищава на собствените си недомислия...

Можем да кажем, че религията е волята на един народ! Тази воля за народите е много различна, но като идея е една. И когато хората израснат в йерархията, трябва да разберат, че не могат да се удовлетворят само с обикновените песнопения или с тезата на поговорката: „Помогни си сам, та да ти помогне и Бог“. Безспорно е, че когато пристъпиш да си помагаш, трябва да имаш религия. И Фауст отиде да си помогне, но отиде при казана с билките за младост – имаше религия на магиите. Така че, когато едни поговорки са влезли в живота ни, трябва да ги преценим.

Религията има своето място в душата ни. И трябва в отговорност да `и служим. Защото религията изгражда в човека идея за безсмъртие, идея за съвършенство и идея за свобода!

 

Из Слова на Ваклуш, 1995 г.
в София и Пловдив