29.12.2000 г.

(Въвеждащи думи на Светлозар Нанов)

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, това е 12-ият тематичен ден в Дома на Мъдростта – една собствена къща, отработена за потребата на Духа в неговото самоосъзнаване. Имате един свой родилен Дом, в който в продължение вече на 12 дни се изживяха и великото Рождество, и голямото Кръщение, и отговорната будност, и неизвървяната още пътека на служението.

Тук от всички краища на България присъствахте като гости – не, а като Деца на Деня. Този Дом с личен олтар, с една нова форма на служението и с една друга енергия осветен и започнал своето битие – да ви бъде честит! И в отговорност да го браните в чистота!

Аз зная, че ще бъдете провокирани, както се случва – идват хора, които търсят провокацията много преднамерено. Има безобидна неграмотност, но и престъпна преднамереност в играта на невежество, с което се вършат провокации. Това е едно предупреждение, с което искам да бъдете сезирани в отговорността. Търпимостта не е проблем на възпитание, тя е проблем на отговорност. А отговорността поема жертвата, така както Христос я пое – да събори сергиите на търговците в храма.[1]

Домът на Мъдростта не може да бъде омърсен в никакъв случай. Защото, пак повтарям, нашият олтар е вътре – олтарът е свещената Книга на Живота у нас. Когато човек се докосне до нея, той не може да стане жертва на увлечение. Ние не сме бюро за информация, нито дискусионен клуб, не сме политическа партия, не сме и религиозно общество. Ние сме Учение – Път на Мъдростта! Имаме съвършено други тенденции и съвършено друго предназначение.

Точно филмът, който ще видите – „Предизвикателствата на Третото хилядолетие“, ви дава основание да знаете това, което поискахме от света – да се прости с всичко, което е считал за ценности. Ценност в идеята на насилието, за да прави социална общност, беше грехът. Ценност беше поведението на т. нар. кръстоносци. След векове когато ги погледнем, виждаме само разбойници. Ценности...

Предварата на Деца на Деня е идеята на прозрението, която ви дава основание да отработите предназначението. Ние не се съобразяваме с Правда, която извърши расово насилие, и с Любов, която направи мързеливи монаси. Не! Самият Христос не е искал това, защото Той много ясно характеризира социалната потреба като култура с една фраза към синодалните старци: варосани гробници; а социалното насилие с едно име: лисицата Ирод – точно за да предпази бъдещото Учение.

Винаги съм говорил – това, което Христос каза: Царството Небесно се взема със сила, а не с насилие! А християните като психология и като социална приложност го направиха не само с насилие – насилието все пак е приемлива форма, а с жестокост, която е изумителна. Това е непозволено! Защото как да характеризираме Инквизицията? Тя насилие ли е? Не, тя е просто жестокост неизмерима. Да не говорим за фалшификата, с който ще ви дадат едно купено удостоверение за свобода от грях!

Не може и не бива да давате определение за свободата. Нито да бъдете щедри, нито милостиви. Когато сте щедри, може от много свобода да направите някого анархист; когато сте милостиви, можете да направите терорист или да развратите някого. Свободата е проблем на поносимост, не на измеримост! Този, който я измерва, той може да бъде и щедър, може да бъде и лихвар. Тя не се измерва – тя се понася!

Благодаря за този Алманах, от който много неща хората ще научат, и за това списание Нур (то скоро ще завърши осмата си година), с което се поднесе на света нещо, което още не може да бъде оценено. Чак когато са сложени очите на Знанието, с което се прави преценка, тогава може да се каже какво е Духовната вълна на Мъдростта. Пълен преврат!

Въпрос: Кои елементи на Живототворчеството са достъпни и потребно наложителни за осъществяването сега на Децата на Деня?

Ваклуш Толев: Когато в цялост погледнете Учението Път на Мъдростта, пък и в Основните принципи (които вчера бяха сложени на разискване), ще намерите, че не можем без идеята за Живота. Но Животът не в неговата биологичност – получил е една материя, която постепенно се усъвършенства. Тя трябва да обслужи един образ и в същото време едно Дихание – изявата на събуждащото се Божество в човека. Събужда се инволюционната сила на Огъня на Кундалини в низините, откъдето започва огнената му вибрация, до едно безспорно еволюционно възвръщане – Живот! И неслучайно Посланието за 2001 г. е наречено Живототворчество.

Йерархиите в Книгата на Съществуването започват още с отработването на същество, на сътворено в неговото изнасяне от жива душа до човек. След това е ниспосланието на мисълта – нисша, висша, на причинността, на духовните осенения, на изведената божественост. Значи преценката Живот е в измеренията, които в таблицата „Мъдростта – духовен път“ бяха сложени. Вие не можете да създавате култура на Учението Път на Мъдростта, ако не минете тези принципи, които и нравствената таблица, и приложната молитвеност ги изграждат.

Тогава може да се изреди какво е потребно наложителното за осъществяването на Децата на Деня. Имате достатъчно белези в Учението: идеята за събожник, будност на Третото око, говори се за интуиция, за предназначение... В човечеството ги е имало по-скоро в отделни хора. И те са чертали пътища, те са правили гнездо.

Тогава, когато сложим яйцето на живота, бранителят ще остане, докато не излезе животът. Не е проблемът само в съхраняването му, за което се застъпва световното законодателство. Защото ответността, която човек дава в защита на едно лично законодателство, нарушава социалното. Но в социалното е предвидено – неизбежна отбрана, намаляващи вината обстоятелства.

Виждаме, че светът е пълен с какви ли не излишества. Но ако се върнем в съзнанието си за преценка на човека, ще видим, че излишеството е играло ролята на наковалня. Точно тук Учението Път на Мъдростта даде същността: не да имаш, а да бъдеш!

Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта