Тържество
28.10.2012 г.
Будителството е творчество!
(Звучи Молитвата на Мъдростта)
Ваклуш Толев: Родена бъднина сте! Радвам се, Деца на Деня, да ви поздравя и нека покровът над Пътя ви да не свършва! Амин!
(Следват изпълнения на Хора на пловдивските момчета с диригент Борислава Благоева; изложения по повод Деня на Будителството и Деня на Дома на Мъдростта от Глория Николова – Школа Път на Мъдростта, София, и Йордан Епитропов – Школа Път на Мъдростта, Пловдив; анонс на книгата „Духовните дарове на България“, том втори, от гл. редактор Кирил Коликов)
Ваклуш Толев: Още веднъж, скъпи Деца на Деня, ви приветствам за волята, приложена за същност и за битие! Благодаря ви за това присъствие! Колкото и да е малко едно присъствие в неговия принос пред националния олтар, то е универс. Ето как едно Будителство може да бъде духовен ореол на една цялост. Присъствеността му – забравена, разбира се, в съответни години на отрицание на национален бит – не само че е била универсум, а и в една интерпретация е: Диханието се търси в Твореца, а творбата му отвръща с преданост и творчество. Творецът се вижда в творчество. Будителството е творчество! То е единство между земя и Небе, то е и единство у нас между материя и Дух. И най-малкият принос дава универсалност, защото човекът е една Божественост, родена и пратена в осъществяване.
Имате еволюция, имате и будителство. В човека има йерархия. И тя е, която ще определи: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Станала ли е Истината като Духовна вълна тронност? Не! Любовта – да. Но Любовта трябваше да извърши своята голяма тайна – Разпятието. И тя, в идеята на Будителство, даде Разпятие и тайната на Възкресението.
Ето защо, когато се говори за будителство, в неговото духовно разпятие, тогава Голготският път няма да се приеме като мъченичество, а като дадена възможност да одухотворим материята. И не да я считаме за погребан пътник в идеята на отчаяние, не. Няма зло – пише в списанието, – има нееволюирало добро!
Възкресението чия тайна беше? На Този, Който каза: Аз и Отец сме едно! – венецът на битието! Но не и още на освобождението на човека, защото в Духовната вълна на Любовта бе скован в битнина. И идеята за освобождението остана да бъде в друга Духовна вълна и различна олтарна молитвеност...
Разбирате ли къде е земетръсът на битието на човечеството? И затова аз казвам, че всеки принос на будителство е универсален. Универсален е! Всеки поотделно може да абсорбира и всеки поотделно вулканически може да изригва! Това е голямата тайна. И тогава чак може да се разбере, че при нас Будителството и Домът на Мъдростта са, ако можем да кажем, празникът, определен да се прояви преданост, а не само да се запали свещ. Ония, които въстават и правят сектантство, като не палят свещи, нищо не разбират и статуквото им е погребение без Възкресение. А погребални сили всички имат, но да се качите на върха...
Бог не се погребва – Бог не може да бъде мъртъв, богове – да. Защо? Защото има йерархия на Духовните вълни.
И така, при нас будителството изгражда личности. Не е тържество, а е дълг, дълг в събудена отговорност. Творецът ви даде Своето Дихание. Духовната вълна е, която събужда духовните центрове у вас. Имате ги. Те не са привилегия – те са ви потреба.
Честит ви голям празник и утвърдена отговорност! Амин!
Деница Димова (поднасяне на цветя): Учителю, благодарим Ви за новото Будителство! Заповядайте!
Ваклуш Толев: Аз трябва да ви благодаря, че вашето битие потвърждава волята на Небето да се слее с волята на земята! Един покров има за Бог и той е в човешката сърдечна духовност!
Благодаря ви!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Музей на Съединението