Беседа
18.12.2005 г.
Ваклуш Толев: Добър ден, скъпи Деца на Деня! Тези хубави дни са най-голямата радост, която Обществото Път на Мъдростта можа да остави – Дни на Дома на Мъдростта.
Напълнете тези дни на Мъдростта с това, за което сте призовани!
Кирил Коликов (водещ дискусията): Уважаеми Учителю! Молим Вие да прочетете новото Послание – заповядайте!
Ваклуш Толев: По-добре е ти да го прочетеш като водещ в случая. Второ, аз в 3 ч. ще го направя официално достояние.
Кирил Коликов: Благодаря! Добре е да станем – да посрещнем новото Послание като нова енергия. (Прочита Посланието на Живота)
Йордан Епитропов (водещ от Школа Път на Мъдростта, Пловдив): Скъпи Учителю! Приятели и събожници! Винаги в дните преди Посланието ние събуждаме в нас образа на този двулик Янус, чиито лица гледат назад и напред. За нас назад, това е свобода от минало, а напред, това е прозрение за бъдеще.
И така, с тази идея и с това очакване в Дните на Посланието ние можем да спомним какво ни даде Планетният Логос в Посланията за изминалия 4-годишен период: 1998–2001, за да видим поточността на енергията, за да видим връзката между Посланията и по какъв начин те са изграждали Децата на Деня. (Следва изложение)
Ваклуш Толев: Идеята за Мъдростта е нещо изключително. И аз наистина съм ви много благодарен за това, което чух. Изумен съм от това, което слушам...
Кирил Коликов: За да оставим един много силен финал на беседата, сме подготвили една тема от книгата „Мъдростта в скрижали“, която се отнася за Посланията.
(Йордан Епитропов прочита темата)
Ваклуш Толев: Всяко квалифициране е, бих казал, дори обидно. Хората, когато са имали подобна музика, са живели с преклонение. Ако така се поднася Учението, Третото хилядолетие е ваше. Това е нещо, което не може да не побеждава!
„Ода на радостта“ е човешка радост само, тържество на емоцията. А това е духовна същност, тържество на просветлението... От списание Нур и сто души да са прочели нещо, с което са се променили, то е изпълнило своето. А в бъдещето ще търсят да го четат, за да видят, че е имало нещо повече от тяхното настояще.
Казвам – по-добре е да изглеждаш неудачен в храма на бъдещето, отколкото да глупееш с доктрината на съвремието. Може да изглеждаш неудачник в това, което даваш. Но това е преценка на посредствеността. Няма личност, която да е била призната веднага, нито Учение, което веднага да е станало.
Вие наистина имате тази благодат – несмутено да дойдете в един Дом – Дом на Мъдростта. И в него да се отредят дни. Къде бихме отишли с такава интимност?! Има ли някой представа колко хронологически са осъществени големите идеи – как идват една по една. Този Дом е повече от съкровище – ковчеже на Мъдростта, което отключваме и където имате да съхраните ценности. Имате архив, библиотека... И когато някой иска нещо – да иде в Дома на Мъдростта. Там да се осъществява. Ще дойдете и ще седнете, може да си почетете, може и да си поговорите с когото искате...
Това са големите неща. Вие не вършите само молитва, правите една теургия – но в социална отговорност! Планетна социология правите. Не идеологична социология, каквато човечеството още продължава да прави. Човечеството няма глед върху тази пагубна теза – проклятие, и върху тази дума „враг“. А ние като благодат родихме най-новото понятие в света – събожник. Още по-голямото богатство – Съсътворител! Събожник и Съсътворител – това са големите идеи!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта