23.12.2001 г.
Даром нищо не се дава!
(Запис на хорово изпълнение на Молитвата на Мъдростта)
Ваклуш Толев: Дойдохме до един час, който безспорно е дял от времето, за което в Молитвата е казано: Ти си сега и във всички времена!
Ние сега късаме един час от това всички времена, за да извършим един акт на благодарност за тържеството, което в продължение на три дни (разбира се, изворът си остава Посланието на Приложната молитвеност) можахме да осъществим.
Човек може да затвори страница от житейския си път със сложените условности, които именно тези всички времена са ни предоставили – страница на легитимност от това, което наричаме планетно осезание и планетно знание. Но в никакъв случай тази страница не е краят на всички времена.
Така ние затваряме една страница, но тя отваря нова – страницата на изпълнението на молитвеността, с която трябва да тръгнем, за да осъществим Посланието за 2002 година. А то е великата тайна на Сътворението – идея за надмогване на човека. Ние сме дали, разбира се, един пътен знак – човекът е бог в развитие! Отделен е въпросът, че към този пътен знак вие трябва да добавите светилото на Знанието към това, което е наречено Истина. Истината като знание, Истината като светлеене, Истината като Аладиновата лампа (както е казано в приказките от „1001 нощ“). А тя е победената съдба. В този смисъл тогава трябва да започне да се живее онова, което е непобедимо – да правим Живот. Защо окултните учения не дадоха това голямо откритие? Защото те работеха в еволюцията, а ние раждаме еволюция, ние правим еволюция!
Учението Път на Мъдростта е пределният камък, както ви казах, между идеята на Добродетелта, с която сте изграждани до този момент, и онова вътрешно Откровение, за което в Апокалипсиса е казано – нова земя и ново небе. Знанието, с което прихождате към новото битие!
Така че, когато затваряме страницата на тържеството си, ние откриваме Пътя на достижението. Затова тази страница на нашето тържество можем да я затворим само с това, че е пътният знак към познанието на Сътворението.
- Пътят на Истината и осъщественото служение на Живота са вашата бъдност!
С това да привършим трите благодатни дни, които Домът на Мъдростта отреди, и с тази благодат на Знанието да отпразнуваме една от най-големите и най-чудатите култури, които Иисус Христос създаде и даде право на човека да се осъществи не само в идеята на съвършенството, а и в идеята на своето обожествяване!
Така че честитя ви този празник, който ви предстои – Бъдни вечер, празник, който трябва наистина като вътрешно тайнство да бъде изживян. Не е въпросът какво трябва да има на тази Бъдни вечер. Само едно нещо е достатъчно да има – една Витлеемска звезда. Да ви бъде честита в Пътя, който посочихме!
След това идва това, което цивилизованият свят нарича Нова година. Колко е „нова“ със старите свои прийоми, не мога да кажа. Но ще повторя Христос: На стара дреха нова кръпка не се слага! Ние не можем да пришиваме на старата дреха на културата на Европа (и на който и да е континент) това, което проповядваме. Ние ще правим новата тога, новото наметало на битието, защото сме, както е казано в Посланието: Мирова необходимост и историческо битие!
Бъдете благословени, изживейте радостите си! И това, което Небето ви дава, научете се да го вземате. Даром нищо не се дава! Питайте Адам вътре в себе си как е родил дързост, за да открадне знание, и как го поругаха културите, които за съжаление изповядваме. Не, даром нищо няма! Тогава чак ще разберем великото си предназначение.
На добър път, Деца на Деня!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта