30.12.2000 г.
(Заключителни изказвания и поздравления от Светлозар Нанов и Кирил Коликов)
Ваклуш Толев: Мили Деца на Деня! Когато дадох Посланието за 2001 г., казах, че продължавам да се търся като съзнание в реалността. Това е една от най-големите тайни, защото е част от голямата истина, че човек може да извърши служение само без Себе си. Но не мога да не кажа нещо много съществено – че за първи път Обществото Път на Мъдростта беше инициирано в освещаването си в Пътя на Мъдростта!
Разбира се, това е вече прагът, който надкрачваме – от Второто хилядолетие влизаме в Третото хилядолетие. Миналата година беше казано: Бях, за да Ме няма! Няма ме, защото Бях: Възкресението!, и то наистина е едно пълно потвърждение на загубеното лично съзнание. Сега обаче се постави въпросът, че тази година Посланието е проблем на Живототворчеството. И както личните присъствия, така и духовното и мисловно присъствие на Децата на Деня от цяла България премина през онези големи коридори на хилядолетните техни посвещения, за да могат те да се освободят от това, което в Посланието за 2001 г. е казано: Освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!
Тези 13 пътувания са именно част от големите истини, които хилядолетията са оставяли в своите школи. В Египет е трябвало инициираните да минават по 12 коридора и по 3 дни да преспиват в ковчега на Изида. Коридорът на Мъдростта не е бил предвиден! Светът има още един коридор – 13-ия коридор на великото иницииране. И ние го изживяхме в една изключителна реалност. Тази реалност е, че когато има идеи, вие можете да правите и приложност. Аз не мога да не се възхитя и изказах възхищението си на Децата на Деня, които изнесоха тук изключително вещо, с много уточненост, с много аналитични и вътрешни познания това, което в продължение на 10 години с вас, а 20–30 години с другите ми приятели, съм подсказвал, казвал или утвърждавал.
Възхищението ми наистина минаваше границите на позволената възхвала. Аз не съм много щедър откъм възхвали и съм доста безпощаден към недъзите. Но този път възхвалите ми минаваха границите, защото имаше радост, която беше усмивка на Мъдростта! Деца на Деня, вашето присъствие аурно извеждаше новото Възкресение. Онзи ковчег на Изида отдавна е забравен, защото Христос преди 2000 години направи реално Възкресение. Голямото Възкресение можем да направим в този велик лабиринт, в който намерихме олтара – Книгата на Живота. Тринадесетият коридор ви изведе до битието на великата тайна на служението!
Зная, че ние се възправихме срещу света, зная измерението на отговорността, но аз проповядвам поносимостта за свободата, а не измеренията `и. Поносимостта на свобода е именно част от тази формула на иницииране, която като идеи вие приложихте и в календари, и в Алманаха с Посланията... приложихте и във взаимността. За първи път може би поставихте на изпитание идеята събожник – наистина ли има събожници, или има врагове, с което ви учат да им простите или да ги обичате. Не, това са пътнини, които се изживяха. Събожникът е ред от Книгата на Живота!
Тези 13 дни ми дадоха възможност да се потърся далеч от себе си – във вас. И аз имам убедеността, че това, което казах за Децата на Деня, е и реално, и възможно. Вие няма да вестите както апостолите, вие ще освобождавате. И затова във всичката тази лекционност говорихме за свобода от Себе си, за свобода от съдба и безспорно след това свобода от еволюция – Път за Единосъщие. Това е голямото! Аз зная колко скъпо е това и колко трудно осъществимо, но неизбежно родено като потреба на Мировата сила. Нищо не бихте могли да направите, ако тя не беше толкова щедра, дори учудващо щедра.
Сега се слага една граница между това, което еволюира, и онова, което има благодат. Учението Път на Мъдростта е граница между всичко, що е било дадено досега, и това, което е като вътрешно Откровение. Защото Мировите Сили, Братя, Учители – тези Велики същества, искат да променят аурата на планетата. А тя е много плътна. Именно този духовен дял, даден от Тях, е, с който вие трябва да изграждате тайните на Знанието. И в това отношение техните енергии не са в измерението „даваме ви едно Послание“ или „правим едно обръщение“. Не! Даваме ви енергията, за да можете да направите преврат в културата на битието на човечеството. Това е най-голямата ми радост – за най-щедрото дарение, което си позволява Небето към нас. Оттук е битката – битката между мисъл и откровение. Оттук е неизмеримостта, с която се създадоха тези приложни молитвености – волята за един такъв Дом. Вижте, той е тесен. Тесен е, защото имате тела. Неимоверно голям е, когато Духът ви и мисълта почват да правят Мировото Учение Път – Път на Мъдростта!
Ето защо трябва да работим в идеята „Идете и освобождавайте!“. А този, който се опитва да сложи тяло на свободата, той не може да направи просперитет. Така че на душите ви като идея на свободата в културата на Мъдростта няма да им е тясно в който и да е дом. Но Домът на Мъдростта е не само светилище – той е Универсално съзнание, в което принадлежим.
Казах, че ние нито сме школа, нито вероучение, нито фондация – ние сме едно Присъствие, което показахме, и една приложност, която трябва да даде на Живототворчеството нов образ. Няма жертви, няма клади – единствената жертва е Кръстът на Голготската радост, а не на страданието.
Това е, което тези 13 дни дадоха и напоиха, разбира се, гостуващи и присъстващи с основанието да се изживеят в безстрашието. Затова и последното Повеление в Посланието е: Дерзайте!, като извършите, както е казано в Исканията на Посланието за 2001 г., прощение с това, което престолнините на вашата мисъл и на вашата душа са ви дали. Трябва да се освободите. И хубави да са престолнините на вашата мисъл, трябва да се научите да се прощавате. Тепърва доизграждаме Вавилонската кула в устрема на човечеството да бъде признат жител на Небето. Една фраза казах: Аз имам само един Бог, Той се казва Небе – в Него е всичко! Ето защо битката е за одухотворяване на материята. Това е вашата тайна!
Не мога да ви пожелая нищо друго освен тогава, когато сте Единство с Мировата даденост, да се загубите в служение, да освободите ограничения Бог в човека. Позволете Му да ви бъде благодарен, та когато станете Съсътворители, да нямате измерения кой е по-големият.
Камелия Йонова (поднасяне на цветя): Учителю, благодарим Ви за новия Живот, който запалихте у нас!
Ваклуш Толев: Ако умеем да поднасяме човека-бог на онези Божества, които са сътворили света, тогава наистина човекът ще е едно цвете! Благодаря ви!
Наистина не мога да не остана възхитен от приложната воля, но не мога да не призная едно – че когато има идеи, трябва да се намерят приложители. Великолепно е, много красиво направено! Но това са идеите. Нещо, което ме изуми – възхищението ми е от идеята да съчетаете, да глиптирате Триъгълника със змията в един часовник – в това, което се нарича дни и месеци в годините. Дотогава, когато няма да има нито време, нито пространство. Както един наш поет – Димчо Дебелянов, го беше казал в своето стихотворение „Миг“.
Мили приятели, искам да ви пожелая Новата година вие да я правите, а не тя вас! Не историята да ви прави, правете вие история!
Благодаря на всички ви!
Със съкращения, гр. Пловдив
Дом на Мъдростта