Дискусия
21.12.2008 г.
Ваклуш Толев: Благодаря от сърце за предаността ви! Благодаря, че пазите в съзнанието си необходимостта да присъствате!
Светлозар Нанов: Уважаеми Учителю, уважаеми г-н Главен редактор, уважаемо ръководство, събожници и Деца на Деня! Нека поднесем нашето вътрешно удовлетворение към Вас, Учителю, на този Ден, в който Посланията на Планетния Логос имат своя вътрешен пристан в душите на Децата на Деня. Ние се радваме, че сте тук на поредните Дни на Дома на Мъдростта, които Вие осветихте още при откриването на самия Дом – неслучайно те бяха 13 поред тогава...
Кирил Коликов (водещ дискусията): Уважаеми Учителю, скъпи събожници, честит празник! Това е най-сакралният празник в живота на Общество Път на Мъдростта. Празник, в който ние в продължение на много години получавахме посвещения от Планетния Логос.
Както знаем, нашата Школа не е школа на обучение, а е школа на посвещение. Именно затова днешният ден е особено важен за нас. Изпълнен е с една сакрална енергия, която ние ще се опитаме днес да умножим, да усилим, да усетим...
(Следват изложения и участия от Кирил Коликов, Пламен Пеев, Георги Кючуков, Иван Бъчваров, Йордан Епитропов, Стоянка Босева, Таня Михова, Глория Николова)
Ваклуш Толев (коментари след изказвания): Същественото е дали сте събудили вложения Бог у вас, или получавате благоволение. Чрез Синовността може да стигнете до Син. Но в еврейството човекът е син на Бога, който не носи единство с Баща си. Пророкът не е единство с Логоса. Логосът не е само висш порядък, а е и Личност, както пророкът е личност...
Пророчеството е белег. Едно е да имате белега на пророчеството, друго е да сте Велик посветен. Прави се и йерархия на посвещенията – първо посвещение, второ, трето, четвърто... И ставаш Син – ама на Отца си! Не с белега на Светия Дух. Когато получаваш собствената си пробуда, а не пратено послание, тя може да те направи Син Божий. Но душата трябва да може да понесе Отца си. В различни школи правят опити да я събудят и затова се стига до лудости. Когато не си подготвен, а чрез упражнения или чрез лекарства искаш да я събудиш и имаш непоносимост, полудяваш.
През какви стадии е минала идеята за Единосъщността? Първо, на посегателство в митологиите върху Бащата да освободи трона. А в християнството Синът е в градация на подчиненост. В идеята за Троица Единосъщна се лишава от големство Третата Ипостас, дава се престолност на Втората, но недостижима е Първата. Затова казват: Бог Отец, Бог Син, Бог Светий Дух. Тогава оставаше само едно – да се отвори вратата, за да стане сътвореният човек Бог. Щом може растежът на един син на Бога да стигне до Ипостас на Бога, тогава защо роденият пък да не бъде събожник?!
Учението Път на Мъдростта ви узаконява като събожници и по този начин лишава да си създавате йерархията богове в бъдеще. Както на предишните богове сте им дали имена. А дали са абсолютни? Не! Ние казваме в Учението ясно: има Абсолют, Който е недосегаем; има Богове, Чието роднинство човекът носи. Носи го, защото Кундалини е у него. Те имат един удовлетворен Кундалини, вие имате един събуждащ се Кундалини!
Трябва да се направи браздата между нравствената доктрина (с която учеха досега човека) и Знанието. Ето защо тази концептуалност вече не е на усвояване, а е на разбиране. Хората в религиите са възпитавани не да разбират, а да усвояват – в подчинение. Свърши подчинението за усвояването, дойде Знанието! Идеята на Учението Път на Мъдростта е наистина да се направи тази дълбока бразда. За да няма подчинението, особено изразено в европейската култура и религия. Не толкова в ония, които още са с пипалата на октоподи – цяла Азия е октоподна. И затова имат приоритети на мюсюлманството...
Разберете – голямата тайна е Знанието вече! Човек трябва да намери целебната вода, с която да се измие от поведение и да запали факела на Прометей. Прометей е прикован в митологията, защото е запалил огън на знание. Митологията по същина е голямо богатство, но нейната приоритетност, както във всички религии, е покорността.
Точно това трябваше да се подскаже вече. Няма статика! Статиката е от разсъждения, които са съставяли културата на известни Учения, а не на самите Учители. Тази статика е убийствена, защото след това я свалят като Богозаповеди.
Характеристиките, които съм давал, са за преходностите на всички Учения, които са давани. Учението Път на Мъдростта ще погребе всички ненужни знания, давани досега. Опорност тези знания нямат в откровенията, от които са вземали. Имало е защита на потребата институциите да господстват. Защо? Може би заради страха, който безспорно е субективен. Страхът не е обективен, ако познавате Мировото съзнание. Мен ме ужасяват внушенията, които са направени чрез Ученията, а не истините, които те са дали. Защото се мотивира индивидът да е неподвижност в знанията и да е стожер в молитвите и в поведението на верноподаничество.
Знаете ли колко голям е рискът? Затова е този преход, който, бих казал, е реката Лета, в която човечеството трябва да се потопи, щом иска да мине към Знанието. Този преход е много по-тежък от всички религии, които сте минали досега. Знанието не е религия! То може да има характер на религиозност, но не е религия. Реката Лета точно това трябва да направи, което е предназначението `и – като се потопите, забравяте.
Родиха ли религиите идея за одухотворяване на материята, или `и угодиха?! Всички угаждат на материята. А тя трябва да се трансформира.
Всички църковни Събори са утвърждавали посредствеността. Но тя е била нужна. Ск`алата на добродетелите, макар и в лъжлива светлина, е била потребна да възпита човека да не посяга – и с мисъл, и с ръце. Затова: не лъжи, не кради... Но всичкото това, както виждате, го направи съвършен лъжец, крадец...
Тогава наистина реката Лета трябва да дойде и да се потопи цялата култура на човечеството до идеята за Знание! Подсказани неща има. Добре го казва Христос: Аз и Отец сме едно! Едно, ама Той си оставаше Вторият...
Така че Учението Път на Мъдростта трябва да преведе културите през реката Лета. Колкото повече се връщате с терминология и със знание към миналото, толкова повече валентности слагате на това, което е вече отживелица.
Големият конфликт или по-скоро голямото братство е между планетното знание и Мировото съзнание! И когато там не са доволни от планетните действия, не може да няма конфликти, гърчове... Хората мислят страданието за беда, аз го мисля за награда!
Великолепно поднесохте будност срещу сънна култура! И тя е култура – спящи, дремещи... Но да имате винаги будност е много потребно.
Съзнавайте отговорността си като пратеници. Съзнавайте! Утвърждавайте вашето събожничество, защото то пък е отговорност. А отговорността изпълнява дълг, на който образът е жертвата – жертвате култура, с която досега сте живели. Разбира се, това е най-трудното, но е най-потребното. Първом се започва със себепрощение.
Да ви е лек Пътят в осъществената простимост!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта