Беседа
23.12.2007 г.
Светлозар Нанов (управител на Дома на Мъдростта): Уважаеми Учителю, събожници! След вчерашния градивен за нас ден, Дните на Дома продължават и днес. Вчера имахме възможността чрез експозето на Главния редактор на списание Нур да се запознаем с една важна взаимовръзка между Седемте Лъча на еволюцията и Посланията на Планетния Логос.
Днес ни предстои да продължим нишката на тази взаимовръзка, като по-конкретно спрем вниманието си върху два от Лъчите, а именно Лъча на Жизнелюбието и Лъча на Молението.
Тодор Димитров (водещ от Школа Път на Мъдростта, Бургас): Искам да благодаря специално на Учителя за личното му присъствие на тази дискусия и да поздравя всички с празника на Дома на Мъдростта!
Днес ще дискутираме първо върху Лъча на Жизнелюбието. И той, както беше казано в книга Битие: Ден един, е Лъч един. Не първи – Лъч един!
Този Лъч изгражда целия ни живот като организация и планетно присъствие в материята, защото една Воля трябва да организира социалността, за да подготви почвата за останалите шест Лъча на еволюцията. (Следва изложение)
Ваклуш Толев: (коментари по време на изложението) Етапът, най-опасен в социологията на човечеството (когато събуденият Кундалини трябва да създава администрация), е да се създаде диктатора. Диктаторите са опасната изява на Лъча на Волята. И те са само стадии на неудовлетворена воля – не осветена, която събужда и одухотворява. Само изразява потреба...
Всяка Духовна вълна донася култура! Пешеходците в мисленето, така да ги нарека, не могат да се освободят от това, което им е влязло като азбука на знанието. Те просто не могат да се освободят от миналото. И това е голямата беда, големият конфликт. Тук е и силата на Духовните вълни, с които малкият усет и пробудата са алкание, искане към одухотворяването. Затова една дума да се научи от присъствието в тази Алма матер – в духовния Дом на Мъдростта, е прираст. Прираст! Човек трябва, когато влезе в него, да се проверява за развитие – както бебетата през месец или през два ги носят на проверка колко имат ръст, с колко имат напълняване... Духовното напълняване в Духовната вълна ще трябва да го измервате. Иначе другото е просто да не можете да се простите с това, което сте.
Тогава ще разберете един уж престъпен акт на княз Борис Покръстителя, който се лиши от културата на миналото – с петдесет и два болярски рода. Свобода от културата на миналото! И когато се дава преценка за престъпност, друг е измерителният уред. Разбира се, историята няма измерителни уреди – тя има клишета. Една утвърдена култура е, която може да препречи, но от една неродена култура да ви е страх... Както Ирод избива четиринадесет хиляди деца, които още не са изявили култура. Значи той е срещу онова, което се ражда. Виждате какви големи конфликти за разлика, за квалификация кой е престъпник.
Така че, когато искате едно историческо събитие да го прецените в неговия принос или в неговото отрицание, трябва наистина да боравите с големи вътрешни знания. Ето Ирод – ето и княз Борис Покръстителя. Четиринадесет хиляди деца – идваща култура, и петдесет и два болярски рода – утвърдена култура.
Всяко нещо се опитайте да анализирате. Така искам да се работи.
Голямата теза ще си остане – свобода от съдба. Съдбата не може да прави еволюцията, тя създава условия – добри или лоши. Но тях не може да ги отбележи друг освен човекът. И затова той съхранява тезата си за съществуване, като препречва на вятъра със стена, като препречва на дъжда с чадър... Еволюция винаги е имало, но съдба прави човекът – този, който констатира феномените на еволюцията. Тя си е даденост. Животните я понасят, но няма начини да я констатират.
Най-свещеният дълг на Лъча на Жизнелюбието е да направи сакрална революция. Ние живеем в един много относителен свят. Хората не го познават и прилагат очите си само към земята. Не е приета тезата да одухотворяват материята. Трябва нея да одухотвориш, за да направиш приложност! Човечеството не съзнава, че живее в един относителен свят, който е само формула, с която се възпитава как да одухотворява материята си.
Аз благодаря, че така са изведени знанията. Не за да се натрапят на вашия слух, а просто да се чуят. Защото не всякога четете...
Когато една работа не се разбира като свойствена, тя започва да тежи. И тогава вината се търси в отсрещното, а не в себе си събуждане на повече осезаемости. Човек трябва да разбере, че трябва да събужда повече пипала, повече осезаеми органи, за да може да усвои нещо. Защото неслучайно могат да се дадат тези, които не се разбират. Но те са с тенденция, с бъдност – да се събуди още една осезаемост и постепенно да се влезе. Иначе човек се удовлетворява със създадената възможност и с тази възможност казва: „Да, дотук“.
Човекът е със свръхвъзможности, но те не са впрегнати в действие, не са приложени. Присъствието, когато не е одухотворено, е подвластно на гравитацията, т.е. на тази условност, че има реален живот. Тази гравитация прави човека да приема, че има реален живот. А той толкова относително живее... Това не значи, че животът трябва да се намрази. Напротив. Трябва да се осъзнае, за да бъде одухотворяван!
Когато се каже „конфликт“, обикновено се разбира кавга. А всъщност конфликтът е преборване на старото – с новото. Дори когато двама души се скарат, не могат да съзнаят, че кармично трябва да се преборят, да се освободят от минало. Свобода! Този конфликт е потреба.
Въпросът е: кое е мотивирало една агресивност? Коя е кармичната взаимност и тази взаимност къде ще намери развръзка? Дали в поведението на убиеца, или пък онзи, който е убит, е имал прецеденти преди това... Това не е да се оневини, а да се разберат акциите. Защо в даден момент една агресивност идва? Защо един човек трябва да си отиде на младини, друг да влачи съществуване 90 години и повече? Има си причини, има закони.
Диана Кръстева: Доколко тези знания, които ни давате, биха били понятни за хората и уместни да ги популяризираме?
Ваклуш Толев: Няма неудобство, когато една истина си пробива път! Неудобството е в друго – дали тази истина може да бъде приета и дали може да стане основание за живот на отделни групи или на цели народи.
Едно знание може да изглежда смешно в очите на невежия. Глупавият винаги е неудобен за невежия, защото невежият е измамен, че знае. А глупавият може да се прави на глупав, а да е гениален...
Кой е вярвал в Христос три века? Никой. Че и апостолите нали се отказаха от Него... Така че, когато говорим за Учението Път на Мъдростта, неудобството е, че ние сме неудобни за себе си вече. Къде остава тогава идеята за жертвата? Тезата е права дотолкова, доколкото социалната общност не може да ни приеме или не иска да ни приеме. Но Духовната вълна трябва да тръгне, а както казах, при тая модерна техника, след един век да е, Учението на Мъдростта ще стане реалност. Имаме и едно друго улеснение. Европейската общност е най-добрата услуга на Духовната вълна на Мъдростта, защото събира всички – разноезичие и разнорелигиозни съзнания.
Проблемът с даването е проблем на вземането и поносимостта. Не само да се дава!
Георги Кючуков: Учителю! Събожници! Деца на Деня!
В Лъча на Молението много важният момент е идеята за обезземяване и за отробването на човека. Човекът да бъде свободен и от външните олтари, за да може да намери вътрешния олтар, за който казваме, че е съзнанието на Бога у нас. В този Лъч стои познанието, което дава път; стои вярата, която ражда молитва и търсене на Бога; стои и служението, с което се търси свобода от еволюция. (Следва изложение)
Ваклуш Толев (коментар след изложението): Поздравявам те! И днес, казано откровено, много съм доволен от това раздипляне на тези тайни, които, безспорно, бяха крайно необходими.
Благодаря ти от сърце! Запаз`и усета си за прозрение! И така: даром. Даром давайте!
Дал съм две формули – обучение и посвещение! За обучението се работи, за посвещението се моли! Обучение и посвещение! Затова е имало школи.
Човечеството, дали е в първичен, във вторичен или в друг стадий, още си има първични хора. Те не могат без внушение. Но жрецът, който се опитва да формулира религия или по-скоро моление на човека, той е, който дава грешката. Иначе, ако човек си черпи от даденото му Дихание, няма да бърка.
Така че, когато се определя една социална психология, ще трябва да се обгърне в цялост. Но дори подсказаните неща, с които трябва да определим поведение, също крият ограничение. Защото има Мирово съзнание и планетно знание. Представете си една планетка какво знание ви дава в сравнение с Мировостта, а се опитваме да решаваме проблеми...
Моят страх е с какъв свят ви предстои да правите „добър ден“. Но човек първом в себе си трябва да направи „добър ден“. Ако в себе си се освободи, тогава лесно е всичката тази пародия на красоти и тям подобните глупости да нямат стойност.
С благодарност за всичко, с благодарности на цялата общност, че и днес бяхте тук! С пожелание да бъдете бранени от онова, което нарекох стожери на земята и покровители на Небето!
На Нова година си пожелайте осъществяване и след това служение. Служение!
Желая ви добри пътища!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта