Пресконференция
18.12.2000 г.
Ваклуш Толев: На ваше разположение съм, уважаеми дами и господа!
Светлозар Нанов: Уважаеми г-н Толев, уважаеми представители на медиите! В качеството си на водещ откривам днешната пресконференция под надслов: „Мъдростта – присъствие в Третото хилядолетие“.
Човекът е, който чрез една нова символна, чрез една нова метафизична, чрез една нова нравствено-етична култура надгражда своята личностност и своите общности. Именно това е идеята, която е заложена в рамките на 13 тематични дни, които са организирани от Дома на Мъдростта. Във всеки един ден чрез различни прояви ще се концентрира културата на Учението Път на Мъдростта, дадена чрез нейния Родител г-н Ваклуш Толев, Учителя на Мъдростта.
Давам думата на г-н Ваклуш Толев.
Ваклуш Толев: Не е достатъчно да има само Родител – не е достатъчно да има само утроба, която ще износи това, което се казва Дете. Аз съм кръстил носителите на Учението Път на Мъдростта – Деца на Деня. Защото те са от този голям Ден, в който става великото Рождество – на Мъдростта. Всички се раждат, но Рождеството е белег за една посветеност, която позволява на това, което наричаме човек, да надкрачи прага на смъртта и чрез своето Възкресение да сложи делото на безсмъртието като една от новите възможности.
Посочих в културата на човечеството една нова образност – доктрината на еволюцията, или Доктрината за йерархия на Духовните вълни, с която се освобождава невъзможността да се променя културата и олтарът на миналото. Т.е. ние взривяваме задължението на културата в това, което се нарича олтарно моление. А безспорно променяме и съпровода му с тайнствата – за да може човечеството да намери своето Единосъщие с Онзи, Който го е сътворил. Дали го наричат Всемирен Разум, дали – Безпричинна Причина, дали – Демиург, това няма никакво значение – човекът е, който трябва да се осъществи в Него. Затова в йерархията на Духовните вълни дойде време, когато Учението Път на Мъдростта постави пред човечеството нова концепция: с какво трябва да се влезе в Третото хилядолетие и с какво повече не може да се стои. Както в това, което наричаме метафизика, така и в онази приложна таблица, която народите са нарекли морални таблици.
Първата дързост, която си позволихме, това беше да обезсмислим културите, които са сложили вериги на човека като грехопаднал, на човека, който е извършил някакво злосторство и трябва в непреброени хилядолетия да бъде жертва на грях и изкупление. Казахме, че знаещият е повече от безгрешния! Това е, което Мъдростта предоставя на човека в идеята на себеосъществяването. Дава свобода от т. нар. ценности като, примерно казано, идеята за безсмислието на труда на Сизиф, влязла като култура на Европа и света – тя трябваше да бъде освободена, защото трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! Точно тази тайна носи човекът с онзи вътрешен глас, който Сътворителят е оставил в самия Адам. Адам се търси като божество, а се развива като човек! Затова в Учението Път на Мъдростта се каза: мисълта очовечава, откровението обожествява!
Наложи се Обществото Път на Мъдростта да утвърди Дом, който нарече Дом на Мъдростта – безолтарен и безобреден. Знанието има само един олтар, когато говорим за великата тайна на Единосъщието. Този олтар е вече вътре в човека – Книгата на Живота, която наричам Съзнанието на Бога. Ако човек направи за свой олтар именно Бога в себе си, тогава той Го освобождава.
В този Дом ще влезем в една поредица от възпитаване или трапезно знание в продължение на 13 дни. Числото 13 е фатално за света, но то е Богоенергизиращо – едно от най-динамичните, съчетаващи идеята на Живота. Числото 13 е Бог Триипостасен в Своето Единосъщие! Три и едно е четири, което прави Свещената Четворка, с която са работили посветените. Когато махнете едното рамо на Четворката, вие получавате Кръста. А Кръстът бе осветен от Христос с идеята, че Духът победи материята. Тогава ние взехме горната част на Кръста – Триъгълника (в който след това ще влезе и Окото на Отца, или Третото око), и вътре сложихме Змията, за която Христос каза като съвет на своите избранници: Бъдете кротки като гълъба, но мъдри като змията.
Тези 13 дни в този Дом – светилище, както го наричам, ще бъдат трапезата на всички, които ще дойдат: да гледат филми, да правят консултации, да чуят лекции, да проследят живота и сакралните страници на списание Нур. Имате всичкото основание да използвате тази съкровищница, каквато представлява списание Нур!
Учението на Мъдростта е не само духовна култура, то е и историческа необходимост, и социална отговорност! Третото хилядолетие ние го правим хилядолетие на Учението Път на Мъдростта. И през тези отделни 13 дни добре е, когато на самия ден си вземете, както се казва, това причастие от Знание.
Аз благодаря за вашата готовност да дадете на едно общество непреднамерената идея на бъдещето на България като култура в Мировото присъствие. България ще присъства не само като европейска пътница, а като Мирово съзнание в света със своето Учение Път на Мъдростта!
Георги Казаков (радио „Свободна Европа“): Подкрепяте ли проекта за статуята на св. Соф`ия в гр. София?
Ваклуш Толев: Много е трудно да се приеме символиката на времето. Две времена се бият в идеята за мъдростта. Едното е древността, оставила името Соф`ия (което от гръцки значи „мъдрост“), с поведението на една майка, която е изпречена в глед на жертвоприноса на нейните деца. С тази дързост да понесе в жертва своите три дъщери, както ги е наредила после Църквата – Вяра, Надежда и Любов. Така че няма как да се глиптира, няма как тази вътрешна жертва на света Соф`ия с децата да бъде изобразена. Има изобразена икона. Но ако не приемем иконата като реален образ, би трябвало със същата тази устойчивост да не приемем и древногръцката богиня на мъдростта Атина Палада с нейните атрибути.
Човечеството продължава като изповедание да има Соф`ия с трите дъщери – Вяра, Надежда и Любов, а като поведение приема Атина Палада. Това е богиня, която се ражда не от утроба, а от главата на Зевс, заедно с атрибутите, които тя притежава.
Така че конфликтът, който се води, аз не го проследявам, защото за мен е обидно, когато с полузнание се говори за големи неща.
Антоанета Петричанска (радио „Пловдив“): Г-н Толев, защо избрахте да бъдат 13 тематични дни?
Ваклуш Толев: Когато предложих 13 безсмъртни българи за Дом-светилището, намерих едно изключително извинение, което облекчаваше мотива ми. Това беше, че имаме тринадесетвековна България. Когато обаче трябва да говоря за 13 тематични дни в Дома на Мъдростта, ми е трудно да търся историческа последователност, освен да кажа символното значение на числото 13.
Тринадесет е число, което за нивото, с което човечеството работи, се счита, както казах, за фатално (особено ако се случи пък и в петък). Сега културата на човечеството се измерва с идеята на страданието, не с развитието. Това е най-голямата грешка, с която несъзнателно разпъват човека в идея на страдание дори и от най-малката скръб, която може да породи един социален или личен акт.
Христос добре казва: Когато жена ражда, има болки, но след като роди, е радостна. Човечеството се търси в страдание, но вината не е в мнозинството. Вината е в онези личности, които са създавали доктрини. С оглед да формират социална общност, която да могат да ръководят, те са внесли идеи за страдание, грях и наказание.
Хората не са могли да освободят голямата динамика, която носи числото 13. Защото човекът не е пригоден да понесе такава динамика, както не е пригоден да понесе повече от 50 волта електричество – може да изгори. А един посветен може с хиляди волта да си играе. (Когато още не е могло да се говори за овладяната енергия, наречена електричество, посветените в Египет са го имали и са разполагали с него.) Единицата винаги се счита в историята на богознанието за числото, от което става всичко. И то е енергия, която не може да се понесе от непосветения, от неподготвения. Тогава се търсят съчетания и съчетанието идва, разбира се, с поредицата от числа. Но когато говорим за 3-ката като число, с което се акумулира 1-ицата в нейната динамична Мирова сила, тогава се създава Единосъщието.
Една Троица – от Бог Единичен става Троица Единосъщна, която само християнството в цялата култура можа да постави. Ако нещо е голямо в християнството, това е идеята за Единосъщието. Някои от моралните постулати са просто преповтаряни. Дори, така бих казал, твърде обидно е за мен, когато говорим за Десетте Божии заповеди, да се твърди, че са на Моисей, защото те са на Хамурапи. А са даже и преди Хамурапи... Но голямата тайна е, че ако бяхме сложили Деветте Блаженства на Христос, където се изисква нравствена, вътрешна чистота на сърцето, бихме постигнали друга култура.
Антоанета Петричанска: Споменахте за почитта към 13-те безсмъртни българи – каква е пряката връзка с тях и тези 13 дни?
Ваклуш Толев: 13-те безсмъртни българи ще бъдат включени в един от тези дни под формата на това, че са създали едно битие, което сега ще послужи като утроба за раждането на Учението Път на Мъдростта. Ако в един културен свят, ако в един национален и исторически път не са подработени устойчивите колони на битието – да издържат едно Дете на Мъдростта, напразно бихме ги сложили.
Защо Христос не отиде в някоя друга държава да даде Своето Учение за Любовта като Духовна вълна, а го даде в Юдея? Даде го срещу Учението на Правдата на евреите. Не можеше да се търси другаде по-голяма, така да се каже, богословска култура; не можеше да се търси и по-голямо дарение, защото там имаха и пророческа институция. В същото време имат един апогей на личности, които са белязани, независимо дали тяхната мъдрост е най-изчистената, независимо дали законодателството им е най-добродетелното, но там е било налице. Това, което е можел един Давид да каже в своите псалми, това, което Иисус Навин е можел да даде в своята победност, или това, което един Моисей е можел да акумулира.
За мен Моисей не е евреин, но е трябвало да направи от еврейството теза за единобожието след несполуката на египетската култура, която се опитва да създаде монотеизъм. Египет е бил многобожнически, но там има тайни, за които тепърва ще се говори. Египет в опита си, чрез неговия фараон Аменхотеп IV, да направи Учение за единен Бог не успя. Тогава е трябвало тази идея да се сложи в еврейството, което като културна даденост носи доста добри одухотворени пластове, за да изведе по-късно и Христос.
Така че тези 13 безсмъртници, както ги наричам, са кръвната картина, духовната устойчивост и историческото право на присъствие – с изпитание и с посветеност тук да се роди Учението Път на Мъдростта.
Антоанета Петричанска: Казахте, че олтарът се намира вътре във всеки човек, олтарът на Знанието. Какво значи да се вземе причастие от Знание?
Ваклуш Толев: Това значи, че не може да бъдете смутени от невежеството, макар и да е усвоена и утвърдена култура – култура на ума. Свобода от този паяк, с който богинята на мъдростта е в едно съревнование. Една красива девойка на живия живот – Арахна, а тя е умът, е поискала да се състезава с мъдростта. Когато се излиза на едно такова съревнование, безспорно че не може умът да надвиши това, което интуицията, т.е. мъдростта, дава като знание, като прозрение. Затова моята фраза е, че тези 13 безсмъртни българи и разбира се, тези 13 тематични дни са изведени с прозрение за предназначение.
Атрибутите, с които влиза енергията на Мъдростта, са събуждането на това, което се нарича Змия-Огън – огъня на познанието и просвещението; събуждането и утвърждаването на Третото око на познанието; прозрението, че ще има раждане на други Духовни вълни. Тогава смисълът на фразата ми, че религиите най-бавно стареят и за ужас на човечеството най-дълго стоят стари, освобождава заради бъдещите култури, които ще се изграждат от нови Духовни вълни, ще се раждат от нови Учители.
Антоанета Петричанска: Какво ще бъде мястото на българите в Третото хилядолетие?
Ваклуш Толев: Мястото на българите в Третото хилядолетие не е дали ще влязат в Европа. Това е несъмнена даденост, защото европейците има какво да вземат от нас – не ние от тях. Тази формула на демократични прийоми, на ценности на християнството... това е една смес.
Българите имат едно място, което съм убеден, че ще осветят. Знаете ли какво е да дадете на света една нова Доктрина на човечеството?! България ще даде новото Учение Път на Мъдростта. И с надслова на списание Нур сменихме нравствените таблици – Няма зло, има нееволюирало добро!
Българите минаха тунела на себевглъбяването и сега изглеждат невежи. Когато изглеждат опростени в това, което се афишира като култура, тогава можеш да им дадеш нещо. Това е удобството им, за да могат да усвоят Мъдростта. Другото е сплетните на паяка – да мислят, че мислят; да мислят, че знаят, а всъщност да правят отражение. И да имат това, което се нарича илюзия чрез забавление, вместо всичката тази елементарност да бъде изхвърлена заради посветеност.
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта