Интервю
26.12.2000 г.
Петър Николов (зам.-председател на сдружение „Общество Път на Мъдростта“): Уважаеми Учителю! В единадесетия тематичен ден от Дните на Дома на Мъдростта предстои разглеждането на Основните принципи, Нравствените категории и Приложната молитвеност в Учението на Мъдростта. Моля да ги характеризирате.
Ваклуш Толев: Учението Път на Мъдростта – не само като формула, а като Духовна вълна, йерархира това, което останалите Духовни вълни са извели като основни принципи, създали са си свои нравствени таблици и са сложили своя молитвена приложност. С това фактически са физиогномирали своето Учение. Не можем да ги отречем тогава, когато искаме да имаме едно величаво бъдеще – не можем да отречем необходимостта от едно достойно осветено настояще с една характеристика, която миналите Учения са оставили.
Ако трябва да сложим основни белези, върху които се е изграждала стълбата на единството – от Сътворителя до сътвореното, което трябва да стане Съсътворител, трябва да кажем, че в Духовната вълна на Сътворението основен принцип е сътворението на човека – след като Сътворителят създава света. Разбира се, чрез всичко създадено вече се осъществява онова, което позволява като култура да се отработи величието на човека.
В Духовната вълна на Митологията ние ще намерим нещо по-особено – една идея как да бъдат овладени сили, на които се дава името „богове“. Следователно пак поставяме един основен принцип: как човекът минава през прага на едно чакано бъдеще и трябва да овладее онова, което го заобикаля – да овладее стихии, като им даде наименования. Значи в Митологията има един основен принцип – овладяването на стихиите под наименованието „богове“.
Йерархирането върви – идва и Духовната вълна на Правдата, която дава власт на Божествеността – оставя едно Божество, на Което човекът трябва да стане подвластен. Господстващата енергия в Митологиите ние я намираме вече по-властна в Правдата. Божеството, като основен принцип, поставя на своето сътворено подчинението – задължението всичко да върши в Негово име. Създават се вече принципи, които променят изграждането на сътвореното към Сътворителя. Така Правдата започва да отчуждава сътворения от Бога, Който го е сътворил. И затова там ще намерим идеята за индивидуализация с формулата на расата, което вече не е принцип, а е нравствена категория в идея за чистота в изпълнение като повеление на Божеството.
Така върви йерархията. И ще дойде Духовната вълна на Любовта, в която имаме едно разкрепостяване, едно вулканическо разрушаване на изграденото до този момент – до Учението на Христос – едно взривяване на колективно-расовия принцип в идеята на личността. Идеята на личността е вече за защита на това, което Сътворителят е вложил – живот в индивидуална личност. Затова човекът ще бъде наречен и Богоподобие. (А ние в Мъдростта говорим вече и за Боговластие – започва да се осъществява идеята за Боговластието вътре у нас.) Един голям скок в културата на човечеството настъпва както в основните принципи, така и в нравствените категории. В една нравствена категория в Любовта човекът трябва да бъде обичан дори когато е враг, докато в Правдата му се дава възмездие: око за око, зъб за зъб! Така че промените в културите на Духовните вълни са неимоверно големи и в пространство, и във време.
За да можем да говорим какво Учението Път на Мъдростта постави в основата си като най-съществен принцип, безспорно трябва да признаем едно – че човекът е свещен, а не институцията! А човекът като осъзната формула може да бъде познат само чрез това, което се нарича Живот. Затова логично е, че в тази формула на Боготворчеството в Пътя на Духовната вълна на Мъдростта като основен принцип стои Животът. И фразата, която много често употребявам, е, че Животът е единственият, който е непобедим – другото е някакви сенки на отживени съзнания и присъствия. Отживени скитници, на които безспорно правото им на съществувание под една или друга доктрина им е давало енергиите, с които те са се осъществявали.
Така че първият принцип, който Учението на Мъдростта слага в таблицата, която сме оглавили: „Мъдростта – духовен път“[1], ще си остане принципът на Живота. Животът е Богоприсъствие в Целостта, без да се отива към пантеизъм.
Животът, напълно осъзнат или не, тече. Тече в Единство. Единството е потокът на Битието в йерархия, както е казано във втория основен принцип. Макар и да е Единство, то е в йерархии. В йерархии е неговата енергия, защото усвояването на Битието с нравствените ценности на съвместимостта създава известна йерархия, чрез която вие се усвоявате, чрез която вие съжителствате. Вие не можете да съществувате във взаимност, ако не влезете в отговорността на това, което наричаме нравствени категории.
Нравствената категория характеризира, че доброто е надделяло над онова, което инстинктът на самосъхранението подсказва. Дори и в невзаимността между животните общият принцип на единството ги събира – като жизнена вибрация. Принципът на съжителството и правото на съществуване ги разделя, и въпреки всичко, общата сила на живота ги среща и в това се създават йерархии.
Йерархиите, безспорно, са част, както казваме, от другия основен принцип – Еволюцията. Еволюцията създава ритмиката на Духовни вълни. Тя е служение на Живота. Тя сътрудничи на излъчената енергия Fiat lux!, идеята за Живот. Еволюцията е една услуга. Защо? Защото, ако не се разчупи битието, то ще е като едно яйце, което не е излюпило пиле. Раждането на пилето е нарушение на единството, но е част от ритмиката. А тя се създава от Духовни вълни или правото на присъствие, с което се изгражда животът според това – както в първата нравствена категория стои, – което се нарича съвест.
Съвестта е будността на Бога в човека! Или будността на духовното у нас, защото съвестта е част от Anima mundi – от Световната душа, която е във Всемира. Тази будност се нарича съвест. Тя е, която безспорно дава защитните сили на това, което наричаме живот. Защото в края на краищата животът не може да оскърби Сътворителя си! Не може да се нихилира. Но ще се наруши, когато се наруши принципът на будността в идея на взаимна или Всемирна отговорност и път.
Затова, когато Животът премине към Единството като Битие с йерархия, едно от тайнствата на нравствения закон е идеята на смирението като нравствена категория, което е победа над себичността. Изначално е потребно смирението. В пътя на Христос смирението идва като пълно свидетелство, защото, когато въстават срещу Него и искат да Го унищожат, както е казано: Той се смири до смърт[2]. И затова, когато в Учението Път на Мъдростта слагаме формулата на служението, казваме без Себе си, т.е. със смирение. Тогава в съжителството с непоносимостта, което йерархията на битието е създала, щом настъпи великият закон на нравствеността – смирението надмогва всичко.
Оттук друг принцип е Енергията. Енергията е еманация на Бога. Колко далече още човек стои от онези енергии за осъществяване на Възкресението! Те като еманация на Бога създават формула на светостта. Светостта е вече зрение на съзнанието. Не в тази формула: свят, защото си станал монах. Не! Светостта идва от това, че когато едно вътрешно зрение е налице, то дава познание на съзнанието ти. Съзнанието ти фактически е отговорно в това, което се нарича святост.
Светостта и дързостта, която нравствените закони са отработили, могат да ти кажат тогава за принципа на Материята какво е тя. Материята е последна вибрация на Духа. Именно този последен вибрационен атом трябва да го върнем в светостта – да одухотворим тази материя. А тя пред нас да постави вече нравственото повеление – себежертвата.
Когато дойдем до идеята на овладяната материя, идваме и до това, което нарекохме себежертва, която Христос демонстрира. Тази жертва вече, в градацията на Мъдростта, стига до посвещението – Възкресението. Имаме една същност, която вече не е на личността, а на цяла една култура. И ние нарекохме тази жертва надгробна, или следгробна властност. Това е голямото, което човечеството трябва да извърви.
Ако се върнем към инволюционността, ще видим какъв Адам имаме – имаме един Адам, сътворен от „пръст“. Земният Адам се среща на Голгота с един Единороден Син – Христос. Една среща между изначално сътвореното и духовно поведеното – Единородното. Оттук вече можем да кажем какъв друг Адам би трябвало да имаме тепърва. Учението Път на Мъдростта говори за един Небесен Адам, който е Богоосезаем. Небесният Адам е Богоосезаема необходимост.
Небесният Адам е в тази, така да я наречем, основна редица от принципи. Голготският момент е срещата между черепа и Кръста – между Земния Адам и Небесния вече – Христос. Христос е на Небето, Той е в своя Отец. Това е Небесният Адам, за Когото казвам, че е Богоосезаема необходимост. И тогава на човека се поставят вече не нравствени таблици като добродетели, а като отговорност – отговорността като дълг към Бога.
Предаността, подчертана от Христос като социална жертва и като морално поведение, дава правото на човека бог в развитие да направи онова, което за първи път посочихме: Синовността, не сина! Всички са синове на Бога – Синовността е частица от Богоприсъствеността на Целостта. Синовността е Единосъщие със Сътворителя. Така че в Духовната вълна на Мъдростта проблемът на Единосъщието е една от най-важните същности и необходимости, с които човекът се легитимира в правото си на живот – еволюирал, да влезе в своя Сътворител. Да изведе една морална таблица, на която екзистенцията, същността е: да бъдеш, не да имаш! Така изграденият вече като Единосъщен е екзистенция на Отца. Да бъдеш! Това е нещо, което освобождава човека от цялото му битие в довчерашния му път.
Какво трябва да прави онзи, който иска да влезе в Учението Път на Мъдростта? Служение – като основен принцип. Служението е Път за обожествяване. Някой ще каже: „Щом сме в Мъдростта, ние сме го постигнали“. Не! Човекът в този Път на обожествяването може да ходи много, много години. Защото и там може да си намери някакво забавление... Идеята е тази волеизявеност – битка за извеждане на Бога, да бъде в наличност.
Свидетелят на тази битка ще бъде Интуицията – друг основен принцип. Интуицията е прозрение за предназначение. Тя е с една формула на нравствена категория: Знанието, повече от безгрешността! Ето ви идеята за свободата от вярата.
И тогава човекът ще може чрез прозрението си да създава това, което йерархията на Духовната вълна на Мъдростта ще направи – Култура. Културата е обществена молитва. С прозрението имате безспорността – събудено Трето око. Култура е вече цялата духовност, с която сте мотивирали живот, а не само спазили нравствените правила. Защото тя е, която като социална молитва дава общата трапеза на това, Децата на Деня да имат вече един мироглед. И вярата, която в миналите култури е стояла и ви е давала знание за незнайното, започва да губи своята сила.
Сега трябва да правите една История. Историята е провиденция на Духа! Тя непременно ще трябва да ви освободи от правото на факта, за да дадете право на защита на душата. Значи имате уж един обрат. Не, имате едно проникновение, с което променяте същината на онова, което е било у вас и в света. Душата излиза като поведение на реален живот. По този начин безспорно се сменя и онова, което наричаме приложни молитвености – символите, с които е водена човешката мисъл.
И така от принципа История вие тръгвате към принципа Съдба. Съдбата е рефлекс за истина. Но и съдбата, като формула на сътрудничество в еволюцията, ще трябва да бъде спряна. Еволюцията ще трябва да свърши своето.
Учението Път на Мъдростта ще има в своите нравствени категории една енергия – радостта като изява на Божествеността. Радвайте се, защото голяма е наградата ви на небесата![3] Ние казахме, че радостта е усмивка на Мъдростта! Детето на Деня, минавайки през всичката тази цялост на жизнеността, трябва в своята йерархия в Учението Път на Мъдростта да покаже своята удовлетвореност (разбира се, не може да спира в нея, защото ние предоставяме една бъдна култура след хилядолетия на Учението на Истината). Тази цялост на Мъдростта да я изведете в една усмивка... Умението да създадете такава радост в битие на подвластна на нас съдба е една нова култура – да създадете усмивката на Мъдростта!
Така в общи линии като основа, като идея можем да определим Основните принципи, Нравствените категории и Приложната молитвеност в Учението Път на Мъдростта.
Петър Николов: В социалността това, което в момента оказва силно влияние, са Десетте Божии заповеди. Тази благодат, която ние сега чуваме, както я наричате „евхаристия“, дали в бъдеще ще бъде приложена в социалността като култура и като изповедание?
Ваклуш Толев: Вижте, човек в тези основни принципи, в тези нови нравствени категории може да познае Учението Път на Мъдростта.
В нравствените категории, независимо от това дали са на будисти или на християни, една заповед Не убивай! си остава общовалидна, общочовешка тенденция и култура. Но те не са в смисъла на това – какво е съвестта. Ето тук – в таблицата, казваме – съвестта е будността на Всемирния у нас! Даваме една нова характеристика и не в това, което като нравствени правила лежи в тези религии. В таблицата си нямаме заповеди. Вече по същност Нравствените категории, при определенията на Основните принципи в Мъдростта, дават съвършено друга характеристика. Защото в края на краищата в досега съществуващите доктрини има един основен принцип: животът да е защитен. Като Богоизявление е защитен от нравствените закони. Не убивай! Не кради! Не лъжи!... Това не е само защита на индивидуалност, а и социална програма. Ние говорим за малко по-други принципи и категории. По-скоро основните принципи са енергии, а не правила! Много различни са нещата.
За мен формулата „Не убивай!“ е имала стойност, но след Възкресението няма стойност. И най-голямата енергия на злосторника, когато той може да види, че този, когото убива, възкръсва – спира. Безсмислието го обезоръжава. Жестокостта му спира пред вратата на Възкресението. Това е голяма тайна!
Така че нито нравствените таблици, нито основните принципи на миналото могат да бъдат сега потребни, а трябва естествено да бъдат освободени от присъствие в Духовната вълна на Мъдростта.
Човекът трябва да се научи да прави своето евхаристийно причастие в един нов олтар. Този олтар е Книгата на Живота. Там е вече великото тайнство. Там е мястото, където трябва да се извърши преобратът, преосвещаването на даровете. Тогава няма защо да се страхуваме, че създаваме или изповядваме догми. Но предметът на тайнството и догмата трябва да се разграничат. Както разграничихме предмета на вярата като знание за незнайното от Знанието, което е проницание и свобода от вяра! Идеята за свобода от догми не е отричане и затова не можем да кажем: „Дайте да създадем догми!“. Можем да спазим известни тайнства, на които знаем същината. Така трябва да се погледне на духовното проницание на бъдното човечество, когато дешифрира знание, включено в това, което се нарича тайнства и пр.
Проблемът на прелюбодействието е даден като един биологичен акт. Но Христос казва за пожеланието, Той дешифрира цялата тази глупост: Който е пожелал, вече е прелюбодействал! Той не казва, че не е извършено деяние, което е осъдително, но не е там тайната. Създава една нова формула – идеята за пожеланието, идеята за мисълта.
В културата на биологичните науки се приема възможността за непорочно зачатие, но учените не могат да намерят още обяснението. А то е много просто. Човекът е носел двете начала, той е бил андрогин. Кое е онова, което може да създаде оплождането – Огънят, който Светият Дух като огнена сила донася. Това създава разместване на енергиите... Но има още мъничко. Ако приемете, че човекът, който е бил андрогин, носи в себе си двете хромозомни възможности – носи оплодителното (мъжкото) и опложданото (женското). Може ли чрез енергията (за мен е безспорно това, и с мисъл дори) да се оплоди или да се събуди Огънят, който опложда наличието на едно яйце?...
Когато се говори и за догма в преобратение на даровете – възможно е. Но когато не искам да давам обреди, аз много ясно съм казвал: обредът е улеснение да не се учи по-нататък. Няма по-обидно нещо. Какво правят с обреда? Спряха на хората културата. Човек запали една свещица, поднесе едно агне или една кърпа и ето – свършил си своето в Учението Христово. Христовото Учение не е виновно, че Християнската църква го напълни с обреди, с догматични неточности и т.н. Много бранност трябва в Учението на Мъдростта да не стане лентяйство – така както говоря за индийската култура.
Разбира се, приложната молитвеност не може да се разглежда като обред. Тя може да си има олтар, тя си има свои знаци, символи, но те не са обреди. Те са енергии, които променят света!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта