1.11.2000 г.
Мъдростта отваря двери!
Мили Деца на Деня! Днес ние отваряме една нова страница в битието на човека, отваряме едни двери, зад които има Дом на Мъдростта. В тази наша смелост няма да си служим с обреда на астрала – да леем води. Христос ни отпрати в една нова идея – след Възкресението Той сне, Той счупи печатите на Книгата на Живота! Ето тези печати ще си позволя да снема, за да влезем, за да почнем да четем Книгата на Живота, която е съзнанието на Бога в живия човек!
Приканвам ви с дързостта на Третото хилядолетие, с окото на пробудения, с духовната енергия на Триъгълника и Змията да влезем в Дома на Мъдростта!
Няма по-голяма радост от това да ви видя напътени в една от най-великите тайни, която нарекох служение. Няма по-достойно нещо, когато имаш Знание, да го сееш!
(Ваклуш снема печатите на Дома на Мъдростта)
Ние няма да казваме: „Двери, отворете се!“. Ние ще отваряме двери. Духовната вълна на Мъдростта отваря дверите на Дома на Мъдростта!
(Ваклуш влиза в Дома на Мъдростта)
Първият белег на Децата на Деня в тази обител на Мъдростта е отговорността. Чак когато човек може да се осъществи в отговорност по отношение Духовната вълна на Мъдростта, тогава може да се каже, че той има готовност за жертва.
Вторият е именно жертвата. И не може да не бъдем признателни, че някои жертват част от своята духовност, част от своята събожественост.
Третият е възможността в своето служение да направите свобода – да може да създадете в другия свобода. Затова казах, че Децата на Деня не са вестители, а освободители!
На добър път на всички ви!
Изведено от Нур 3/2000, гр. Пловдив