Беседа
20.12.2002 г.
Будността е един събуден Бог!
(Изложения върху Посланията от Марин Маринов – водещ от Школа Път на Мъдростта, Хасково, и Георги Кючуков – водещ от Школа Път на Мъдростта, Варна)
Ваклуш Толев: Понеже е казано „От Послание до Послание“, искам да спомня, че от 1977 г. (а и по-рано сигурно има още Послания) тази некъсана верига върви. Това велико тайнство – Учението Път на Мъдростта, влиза в това, което наричам човеци-богове, израства в едно Разпятие, възкръсва с едно Самокръщение. И аз съм убеден, че ако така работите, няма да имам тревоги, че наистина Учението Път на Мъдростта ще има своята приложност, защото будността и бдението са налице.
Какво съм дал в Посланието за 1977 г.: Учителю Всемирни! Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля! Значи, служението не е модерна дума, която съм ви казал преди десет години (откакто се познаваме). Служението е основа, гръбначният стълб на Учението Път на Мъдростта в тази бъдност, която обикновено регистрираме с потребата на Третото хилядолетие. А сега съм казал как се прави служение − без Себе си. Всяка пудра, която някои си слагат, ще я измие благодатният дъжд на Знанието; всеки, който се опита да се накичи, че сам прави нещо, няма да има успех.
Второто Искане, което съм дал тогава, е: Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията! Всичките ни усилия няма да имат стойност, ако ние не ги предадем на закона на еволюцията ни. А тя е, че в сътворения Адам работи Роденият Христос! Христос е бил Адам и Той е трябвало да израсне – чрез закона на Еволюцията, от Адам. Така че вземи всичките ни усилия да се слеем със закона на Еволюцията!
И Третото Искане, което съм дал тогава: Съхрани планетата в мир и Пътя на Учителя в сигурност! Кой Път на Учителя можете да направите в сигурност? Този ли, дето го ходя? Не, не ми трябва. Пътят е с главна буква, а той е Учението. Него съхранете! Значи съхранете планетата в мир и Пътя на Учителя, или Учението Път на Мъдростта, в сигурност.
Така че съхранението на Учителя тук не е вашата работа, но безспорно, в търсенето на измерение с Учителя, имам една фраза: Мери се само ниският, само той търси измерение! И не ставайте смешни, когато се опитвате да играете роля на Учители.
А ето в Посланието за 2002 г. какво е казано: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие! Историческото ви битие е да направите сигурност на Учението, а Мировата ви необходимост е това, което през 1977 г. е казано: силите ви да бъдат в изпълнение на волята Му, а усилията ви – на еволюцията.
И след това Първо Повеление за 2002 г. е: Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем! Ето това осмисля предназначението на Дома сега. Само това да ви остане във вашата Тайна вечеря, е достатъчно за хилядолетия – този Дом на Мъдростта, това обиталище на Тайната вечеря.
Второто е: Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост! Вие ще трябва много умело да съчетавате, да плетете между културата на Мъдростта и наличната култура, в която сте заобиколени, как да `и сложите подквасата, за да ферментира, и как да опазите лактобацилус булгарикус, за да правите изключение. Ето това е от Човешката божественост.
И Трето Повеление: Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност! Това, което казвам, че Бог не се доказва, Бог се живее!
И в Исканията вече (защото сега се изграждате, защото сега сте в Школа) това е: Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност! Това е вашата жертва, преди да възкръснете. Възкресението е Мирова жертва, а вие трябва да извършите лична голгота, лична жертва. Това е чуждата вина да не се приема за своя невинност.
Второ Искане е: Позволи ни да живеем потребата от своя събожник! Това е едно от тайнствата, които трябва да реализирате заради реалния образ, който човечеството трябва да научи. Човечеството трябва да научи реалния образ на събожника, а той е безспорно първият му знак, че неговата виновност не е наша невинност.
И Трето Искане: Роди ни отново – за приложна молитвеност! Какво значи да ви родят отново за приложна молитвеност? Тази година с Посланието на Приложната молитвеност можахме да предоставим мащабността и реалната трапеза. Казахме, че (такова тълкование няма досега): смъртта е сила, която е формула на безжалието, съзнание, което е еволюция, и в края на краищата метафизика, която е идея чрез Възкресение за Единосъщие!
Това е приложно: Роди ме отново... Това значи всеки момент да се раждате за приложност, която бъдността ви предоставя. Вие ще трябва да благодарите на бъдността, че ви предоставя Искания като раждане отново, за да не бъде еволюцията с бент спирана някъде от условностите на умуванията на някои случайности, събудили се за лъжегениалности.
Виждаме в приложност и първите бразди, както се казва, не само че са изорани, но и засяти вече. Остава сеячите да нямат умора, за да стигнат до онова, което съм казал – че боговете не се уморяват! Сеячите могат, но не бива. Никога не бива да хабите енергия, за да си спестите време. Вашето бъдеще е в това, което казахме: Човекът е един събуден вече развиващ се бог! Това е най-голямата дързост, която можете да оставите на света. Някой може да бъде смутен, защото виждате колко прослава се дава на света. Всяка съблазън е достатъчна да направи изкушение. А всяко изкушение е живяна непотребност тогава, когато не е разграничило, че будността е един събуден бог!
Човекът нека си върши своето. Вие трябва да свършите това, което Божествената човечност у вас иска!
На добър Път!
Магда Ковачева: Учителю, благодарим Ви, че ни събрахте в този Дом! Благодарим за щедростта, с която изсипахте върху нас благодатта на Духовната вълна на Мъдростта! Приемете този дар – той е символ за триединство.
Ваклуш Толев: Благодаря на това, че можа да събереш потребата на благодарност от всички, и се надявам, че тези рози ще ми напомнят за този първи ден от Дните на Дома на Мъдростта!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта