21.12.2000 г.
Светлозар Нанов: Мили приятели, „добре дошли“ да си кажем в Дома на Мъдростта!
Днес е предвидено да има представяне на Алманаха „Послания на Планетния Логос“, а след това и да изгледаме филма, който беше заснет миналата година по повод Посланието на Планетния Логос.
Ваклуш Толев: Мили Деца на Деня, всяка молитва е дадена с оглед будността на човека. И в тазгодишното Послание стои Молитвата, която преди десетки години бе дадена, за да може сега да вибрирате с нейната същност. Хората правят молитви на трансценденталния Бог, но имат ли молитва за вътрешния си Бог? След като олтарът вече е Книгата на Живота, безспорно предварено беше с Молитвата, която ви казва: Научи ме жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и душа, целомъдрен в мисъл и тяло... Не: Дай ми, Господи, хляб насъщний... Целостта на Учението Път на Мъдростта е именно в това: Научи ме жив да бъда в Тебе! Няма откъде да вземете живот вън от себе си.
Мировата енергия с всичката динамичност на идеите всяка година дава своето Послание. Посланията са нещо много съкровено, което на едно или на две хилядолетия веднъж се дава. Разбирате ли преломния момент, който Децата на Деня имат да извършат? Това е едно взаимно сътрудничество на Мировото съзнание, което с хиляди години е работило и с хиляди години преди това е предвидило предназначението на едно Учение. Макар че досега не бяха йерархирани енергиите и религиите чрез Доктрината на Духовните вълни, която дадох, но все пак в Мировостта те са вложени в едно Битие, което чака своето ниспослание тук. Това е голямата тайна!
Посланията като даденост и изобилие на енергии идват, а Децата на Деня в своята будност получават аурното облъчване на Мировото съзнание. И тази Логосова даденост присъства в приложната молитвеност на Посланията. Много често неосъзнато, а и много трудно е някой да може да каже „аз бях“. Още повече: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях... Но като енергия, като същност в Мировото съзнание стои и в страница на личната Книга на Живота е писано. Както и тази година, в новото Послание пак има същности, без които не можете.
Така че аз ви благодаря от сърце за този голям празник, на който не бива да даваме друго звучене, освен както тази година Посланието е наречено – Животворчество. Никаква друга тържественост – единственото, което Посланието може да ви поднесе, е усвояването на Мировата енергия и молитвената приложност – Живототворчество!
Миналата година, както знаете, беше Посланието на Присъствието. Аз не зная дали може да се направи измерение на това, което направихте за една година. И тогава човек с основание ще попита: „Може ли сега да правим още нещо?“ и „Защо Посланията са всяка година?“. Да, защото Мировата духовност препраща своите енергии, облича в аурата на голямата идея служението, за да може утвърдена Духовната вълна на Мъдростта да стане това, което казахме навремето – битие и трапеза. Трябва да направим Мъдростта трапезен хляб на живота – заради отговорността и заради Мировата щедрост!
Така че днес ще имаме възможността да си честитим големия празник – Ден на Посланията. И Децата на Деня тук, в Пловдив, в една неуморност – от съмване до съмване работиха. Наистина в продължение на седмица или повече дни се работеше от съмване до съмване, за да ви се представи това, което кръстих Алманах „Послания на Планетния Логос 1977–2001 година“. И тогава ще разберете как се е градила тази Вавилонска кула, тези изправени ръце към Небето и наистина как са могли да вземат оттам своето велико Послание.
Честитя ви голямата радост и неизбежната среща! Още веднъж показахме необходимостта Домът на Мъдростта да бъде приютност – имате го.
(Следва представяне на Алманаха от гл. редактор Кирил Коликов)
Ваклуш Толев: Понеже се тръгна към формулата за утвърждаване и признание, както го казвате, на социално присъствие – това е неизбежно наложително. В пещерите се е правило посвещение, а аз съм казал, че Пътят е един, улиците са много! Но в Пътя се прави Общество. Той минава през различни територии – наложително е някой да ходи по вода, без да потъва, друг да прекоси морето, трети да ходи до храма...
Следователно всичко това, като същност на Пътя, са необходимости. Оттук – правото на социална принадлежност, с която безспорно акумулираме енергия за това, което се нарича вече институция. Институция – държава, църква... Мировоконтинентално битие. Институция на планетно присъствие, в което много съществено Планетният Логос дава енергии, за да бъде то осветено. Енергии, каквито праща в осъществяването на общата, голямата идея – еволюция на човечеството.
В този смисъл – на социален акт, ние дадохме идеята за 13 безсмъртни българи. Поставихме и проблема на международна сцена, и то с планетно значение – да се включи в Хартата на обединените нации защита правото на душата срещу посегателството на проклятието анатема и клеймото враг. Така се вписваме в социалното присъствие, за да може едно Учение, каквото е Път на Мъдростта, да стане същност от човека. А не както известни концепции, най-вече философски, а някои, макар и религиозни, са останали поведение на една малка група.
Големи личности Европа е родила, но те нямат олтарно моление. Защо? Защото това, което културата даде като мислене, не е йерархията на Духа, а е само усвояване на дух, който прави култура. А ние правим йерархия на Духа в приложна култура! Това е голямата разлика, която трябва да познаем, като искаме наистина едно право на социално присъствие.
Така че именно с тази социална потреба ние се вграждаме в историческа отговорност. Ние сме една историческа безспорност вече. Защото чрез Децата на Деня Пътят на Мъдростта ще остави диря.
Разбира се, аз благодарност винаги ще изказвам, защото Алманахът е нещо, което наистина ще стане уникат. Но много е трудно да се каже, че сега до такава степен е набогатена душевността ви, че от тези Послания да направите доктрина. Дай Боже!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта