19.12.2000 г.

Нур е една вътрешна потреба – песента на извеждания Бог в човека!

Благодаря на всички за тази утвърдена вече и бих казал, благословена идея да се учреди, а безспорно и да се осъществи в своето пребъдване Дом на Мъдростта! Поставя се един въпрос – Учението на Мъдростта елитарно ли е, към кого то е насочено? Дали този Дом на Мъдростта ще може да бъде една голяма трапеза за човечеството?

Разбира се, проблемът с елитарността до известна степен ограничава богатството на това, което даваме. Безспорно е едно – Христос демонстративно направи една Тайна вечеря, за да предостави на упълномощени и след това благословени от Светия Дух да изпълнят своето дело. Но енергията на Неговото Учение носеше послание към света в цялост. И така сега, когато сме свидетели, че милиарди го изповядват, ясно е, че не се касае за елитарност, а за йерархиране възможностите на еволюцията на човека, сътворен от Бога и връщащ се в Бога.

И Учението Път на Мъдростта не е школа, за да кажем, че може да представлява група на елитарността. Но в никакъв случай то не може да не бъде поднесено първом за усвояване от тези, които са, както добре казва Христос: „малцина избрани“[1]. Това са Децата на Деня, които нямат ролята на апостолството – да вестят по света, че има Учение (както апостолите са правили), а да освобождават, защото голямата идея е на бъдещите йерархии. Тези Деца на Деня трябва да дадат новата трапеза – трапезата на Мъдростта, за да може онези, които ще направят преобрата в себе си – онова преосвещаване на даровете у тях, да употребят Боголичието си за съвършенство в образа на Отца си, а Боговластието си да употребят в идея на Единосъщието, изведено с израза Аз и Отец сме едно!

Така че тази йерархия доведе до това, което трябва да носите. Коя е предпоставката, с която носите едно предназначение? Просветлението, което трябва да имате – то трябва да ви даде и основание за предназначението!

Така се роди списанието Нур. Нур като Светлина, която е от гроба Господен. Опорните точки на съзнанието на света, но най-вече на религиите, които уточниха присъствието на единобожието, не лишиха човека от възможността той също тъй да стане Единосъщ. Единобожието беше свобода на разкъсаното съзнание от многото богове, но във всичките си свои потенциални възможности извика сътвореното да остане Единосъщно. Това беше и идеята на списание Нур.

Трябваше да влезе в живот една съвсем нова като приложност и вечна като вложеност идея – човек бог в развитие. Ето с това се нае списание Нур. Нур излезе като една вътрешна потреба – песента на извеждания Бог у нас! Децата на Деня вършат освобождаване именно на ограничения Бог в човека. И точно това прави списание Нур – изпраща послание след послание и събужда отговорността, с която трябва да извърши това, което Учението поиска от човека – бъдещ Бог!

Идеята за осъзнаването на човека в своето обожествяване е именно Духовната вълна на Мъдростта. Това списание играе тази роля – даде доктрината на Мъдростта в отлика от доктрините на Духовните вълни на Любовта, на Правдата, на Митологиите и на Сътворението. Ще спре ли битието на човека с Мъдростта? Не, казваме. Това е и прозрението за бъдещето – да се предостави да се довърши Вавилонската кула. В Учението Път на Мъдростта се предоставя възможност енергията и динамиката на ръцете на човека отново да си потърсят своята небесна даримост, за да изградят кулата на взаимността. Списание Нур това дава.

Аз имам, така да се каже, най-голямата отговорност за неговата устойчивост – отговорността да поблагодаря на тези десетина души, които не познават друга по-голяма жертва от това, което трябва да правят. Не може да бъдат поощрени с една благодарност. Казвам, че благодарността не е най-добрата възможност да изразиш всичката си задължимост към нещо, но така е прието. Тя не е достатъчна, разбира се. Но пък кое е онова, което ги прави доброволни жертвеници? Пътят на Голгота – социалният кръст, който Христос изнесе. Кръст, който ви дава право на Духа да победи материята.

Затова и тук казвам: Благодарността не е най-добрият израз на признателност, но със смирение я поднасям на знайни и незнайни съработници в идеята на списание Нур!

Тогава, когато събудената Боголикост започва да се оглежда в Боговластността – че служиш в идеята си на жертвата на Онова, Което е претворило света – с мъничкия си принос помагаш на ръката в нейната динамика в кулата Вавилонска към Небето.

Така че Учението Път на Мъдростта не е проблем на елитарност, а на посветеност, която трябва да бъде предоставена на културата и историята на човечеството! За да може то – освободено от своя тотем, разграничило своята двубожност в идея за добро и зло, внесло Правда, умилостивена от ръката на Христос – да приеме тази голяма идея, че човекът е бог в развитие. Това стои в тайната на Учението Път на Мъдростта!

Ето защо в наличност е една реалност – Домът на Мъдростта, който става духовен Дом. Благодаря на тази воля, която е извела вашето всекидневие в един такъв нов Дом!

Милена Груева: Учителю, защо чувствам еднаква необходимост да чета оригиналното Ви Слово от словата и едновременно същата необходимост да чета и списанията?

Ваклуш Толев: Въпросът е лесно обясним. Защо? Защото човекът, който има квалифициран ум, не може да допусне волности. Защото има един дисциплиниран ум, който е навикнал да приема готови нещата – отработени. И когато чете едно свободно слово, може да намери другата динамика.

Умението е едно слово не да го нормализирате, а да го поставите така, че да остане хармонията, ритмиката. Когато изливът на едно слово идва, това е една страшна динамика, това е едно вулканическо изригване, то е пълно с всичко... И за разлика от ума, душевната възможност улавя ритмите.

Големият конфликт между грамат`ика и твореца съществува във всички култури. В българската култура има винаги конфликт между поетите (най-вече поетите) и грамат`иците. Защото там, където не може да направите пълен член, а ви трябва за една ритмика или за една рима, в поезията е позволено. А грамат`икът ще каже: „А, не!“. Но кой твори езика? Езика го творят творците! Свободният, волният, който търси в една гласна – това, което съм казал и което наистина един Хермес прави – „Песен на гласните“. Тя е енергетична, което е в ритмиката, не римата вече, защото римата може да се понагажда малко, което личи. Вие дори може да изопачите една дума, за да имате музиката и върховенството на ритмиката.

Това не значи, че може да има волности – волности, които, да кажем, нарушават един граматически порядък. Но немците имат три различни словореда. Когато започва с някакво наречие, глаголът отива отзад. В българския не звучи много добре, но хората така правят – три различни словореда имат. Следователно вижте каква възможност е предоставена да правите хармония, музика, симфоничност в словото.

Така че границата е в това, че когато имате, примерно казано, един дисциплиниран ум, изведнъж го нарушава едно свободно слово. А когато казват: Христос учеше с власт, какво значеше? Точно това!

Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта