Беседа
24.12.2000 г.
(Видеопрожекция на Слово на Ваклуш за Рождество Христово)
Ваклуш Толев: Рождество! Всеки може да го направи, така както го е направил един Поселник – Иисус, за да бъде Христос. Христос върна убеждението, че всеки човек може да бъде един Христос чрез овладяната материя и Възкресението.
Предстои ви Рождество!
Гледах един филм за Иисус като дете. Филмът е италиански и може да се каже, че е песен за майката – не толкова за Сина. Възхвалата, която бе дадена на майката в този филм, е логична за една Църква, каквато е Католическата. През 1854 година в була папата провъзгласява непорочно зачатие и на Дева Мария. И досега католиците пледират тази кауза, което спрямо самия Син е твърде неизмеримо. Разбира се, никой не може да отрече нейната присъственост като утроба, на която трябва да се даде възможност вибрационно да понесе това, което трябва да роди.
Проблемът с непорочното зачатие не е проблем само с това дали Светият Дух известява. Сега науката вече почти го откри. (Аз това го твърдя с десетилетия.) Възможността е на мисъл-формата, а безспорно ангелът по предназначение е също вестител. Може ли мисъл-форма да бъде огнена? Може! Може ли да създадете инкубационна топлина, с която едно яйце да бъде в зачатие? Може, безспорно.
Но грешката е другаде. Защо зачатието трябва да бъде порочно, след като в книга Битие, гл. 1, стих 28-и, е казано: „Плодете се и множете се...“? Защо трябва да бъде порочно? Друго е, че ще дойде време, когато и утробата няма да бъде нужна – ще може да си извиквате материя, да си направите тяло...
Католиците градират поведението на Богородица, което е много по-близо до душевността. Защото все пак Христос дистанцира. Христос като Помазаник дистанцира; Иисус като Син Човечески по-малко, но също дистанцира. В догматиката в цялата приложност на Иисус се говори за Христос. Повече като чудодействие, отколкото като реалност. И това ражда дистанция. Докато майката е близка до това, което е всекидневното. С това създават един култ към Дева Мария много по-голям, отколкото към Христос.
Така че целият филм е, както го кръстих, възхвала на майката. Нищо лошо няма, но не може да влезе като догма.
Георги Кючуков (водещ от Школа Път на Мъдростта, Варна): Учителю, приятели! Има моменти от човешкия живот, които паметта може да ги изгуби при драматичните преходи на живот и смърт, но Духът вътре у нас е, който ги помни. Ето такъв момент е и този. Нашият Дух ще помни тези мигове, защото те са, които подклаждат Бъдника у нас. Спомням си едно от Исканията в Посланието за 1994 година, в което бе казано: Господи! Не гаси Бъдника в нашите души, който свидетелства за Рождествата! Всички ние имаме в себе си един събуден Дух, който безспорно може да разграничи раждане от Рождество – ето този бъдник вътре у нас не бива да гасне.
Божествеността, ако мога да кажа, има три лъча.
Единият от лъчите е Посланието като идея за обожествяване!
Вторият лъч е Служението като зов за обожествяване!
И третият лъч от този триъгълник е Рождеството като път за обожествяване!
Безспорно най-голямата мистерия, това е човекът да може да намери себе си и съзнателно да се потърси като един събуждащ се бог. (Следва изложение)
Ваклуш Толев: С този триъгълник, с който са дадени трите голeми лъча, се събира голямата тайна на Откровението. Когато познавате едно Учение във възможностите, които то ви дава, можете да изведете ясна концепция, подчертана тайна и знание.
Безспорно, пред една такава аудитория това може да се изнесе. Но не може да бъде изнесено пред обикновена аудитория. Разбира се, и най-дълбокото знание може да бъде доведено до усвоимост. Точно това е ролята на Децата на Деня, когато отиват при своите си. Без Себе си! А не с парадността: „Аз съм!“. И най-същественото – не изпускайте идеята за динамиката. Тя е сменила цялата същност на Космичното въртене. Тя ще определи, разбира се, и насищането на усвояването. Защото, когато в динамичност сте напоили нещо с енергия, тя влиза. Енергията пък разчупва вътре капсулираното в продължение на хилядолетия.
Има една безспорна достоверност. Можеш да четеш друга литература тогава, когато имаш мироглед. А не това, което са казвали Светите Отци: „Нямаш право да четеш друго!“. Не, имаш право, друг е въпросът, когато си си казал: „Няма смисъл да го чета“.
Убеден съм, че хората ще си купят списанието, за да се удовлетворят, или ще прочетат отпред нещо – уж, че го четат... Трябва да се чете Нур! Там има такива странни неща. Магиката е точно в списанията.
Ние сме в навечерието на едно Рождество – да го направим наистина Рождество, не раждане! Не да си раздадем питка. И не да си търсим паричката на кого се е паднала. Не да играем на късмет, да играем на оракул – вместо на творци. Аз благодаря, че тук се събуди възможността да се кажат отговорни неща с оглед на това, което предстои да върши Обществото Път на Мъдростта – събеседвания в Обществото и Път на освобождаване вън от Обществото. Но никога не правете конфликт. Когато правите конфликт с чуждия, това показва, че не сте направили преценка в себе си. Човек трябва да направи конфликта в себе си! Защото да враждувате и да обичате са предмет на това, което една Правда беше оставила като конфликт и една Любов – като помирение чрез прощение. При нас няма място за това. Защо? Защото казахме събожник и надписът на списанието е ясен: Няма зло, има нееволюирало добро!
Празникът не е да се спестяват истини, празникът е да се свидетелства за истини. Истината е по-горе от всичко! Даже тази формула бяха избрали теософите: „Няма религия по-горе от Истината“. Какво трябва в празника да бъде пощадено? Утвърдена радост или пък олтарни приноси?! Точно в празника могат да се кажат големите истини. Защото човек, когато има едно тържество в душата си, трябва да се научи да понесе и неуспехите.
Но трябва безспорно да се потърси къде стои голямата предпоставка да се губи динамиката.
Така че точно в такъв празник се казват слабостите, когато имате едно Рождество, когато имате едно раждане. Защото с раждането поемате път.
(Следва Коледен благослов)
Над всички да бъде благодатният аромат за възземане на света към това, което се нарича Бог, събуден в нас, и към олтар, осветен за служение! Всички нисши светове да бъдат, както е казано в Посланието на Живототворчеството: Не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!
Ние не правим повторения, ние раждаме. И затова този Ден на Рождеството е нашето раждане с всичката благодат, която ни се изсипа и за която носим отговорност. Не се спирайте! В Третото Повеление на Посланието на Живототворчеството е казано: Дерзайте! То е последие на Възкресението!
Аз победих света, рече Христос. Ако можете това да направите, светът ще ви бъде благодарен, че ще може да бъде друг. Затова е повелята на Мировото съзнание в Пътя, който сме избрали.
Мир в душите на всички, сега и във всички времена! Плодородието е знак от незабравената култура. В преценката на културата ни ние не можем да забравим плодородието на планетата. Защото то все още е енергията, чрез която човекът се осъществява.
Бъдете несмутени в своята жертва, за да нямате искания по-големи от тези, които ви дава Бог у вас! Нека мисълта ви заедно със съдбата да не пречат на вашата еволюция.
Ето защо в този ден на хляба плодородието не бива да свършва. Въпросът е от кое Дърво ще берете плода на плодородието. Вашите предшественици избраха Дървото на познанието. До Дървото на Живота има още едно – Дървото на Мъдростта, което променя служението ни. Сега от него трябва да берете плод, за да може до Дървото на Живота да имате това, което се нарича извървян Път на безсмъртие. Идея за овладяване, идея за Единосъщие и олтар Книгата на Живота.
Амин!
Със съкращения, гр. Пловдив,
Дом на Мъдростта